Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
07/02/2013
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 7 февруари 2013 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започне днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 302-02-4, внесен от Министерски съвет на 31.01.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Наши гости са:
Госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” – Министерство на финансите
Госпожа Десислава Славчева – директор на Дирекция “ССИДО” в НАП
Госпожа Славчева ще ни представи Спогодбата.
ДЕСИСЛАВА СЛАВЧЕВА: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е новата спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане. Спогодбата бе подписана миналата година на 19.09.2012 г. Сключването на нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Конфедерация Швейцария бе наложително по две основни причини.
Първата основна причина е тази, че Българо-швейцарската действаща спогодба бе единствената Спогодба, в която липсва клауза за обмен на информация. Клаузата за обмен на информация, която липсва, единствената данъчна спогодба, в която липсва такава клауза е изключително важна, защото тя дава възможност на данъчните администрации и на държавите, да си сътрудничат административно в областта на обмена на информация по данъчни въпроси. И по този начин да избягват отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и всичко свързано с това. Така че това беше първата най-важна причина, която наложи договаряне на нова спогодба с Швейцария.
На второ място, трябва да посоча, че Спогодбата с Швейцария е действащата и е сключена твърде отдавна. Тя е подписана 1991 г. при различни икономически условия и правни условия от настоящите. Това определено също е една от причините, за да предприеме България и Швейцария договарянето на нова Спогодба.
Същевременно трябва да посоча още един важен момент, което наложи сравнително ефективното и бързо договаряне на тази Спогодба. България определено беше включена в списъка на държавите, с които Швейцария предпочете да преговаря. Причината за това е, че тъй като Швейцария не беше кооперативна данъчна администрация. Тоест отказваше да сътрудничи на държавите по данъчните проблеми и по обмена на информация, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие постави Швейцария в така наречения сив списък на държавите, които не са кооперативни в данъчната сфера. Това принуди Швейцария да предприеме действия за договаряне на нови спогодби, в които да включи най-актуалната версия на чл.26, обмена на информация от модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. А тази най-актуална версия от модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвижда обмен на банкова информация.
Това са най-основните моменти, които наложиха предоговаряне на Спогодбата.
Същевременно трябва да посоча, че новата Спогодба е и актуална от гледна точка на действащото българско данъчно законодателство. Естествено към момента на нейното подписване, което беше миналата година.
Имаме една Спогодба, която ще бъде един ефективен инструмент в областта на данъчното облагане, на обмена на информация. И очакваме след влизането в сила на тази Спогодба, действително тя да изпълни своите основни функции в тази насока.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси съм на ваше разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз много внимателно се запознах с тази Спогодба още от есента на миналата година, когато я пуснахте в ход, дори по-рано. И приветствам сключването на тази Спогодба, точно по причините, които вие изтъкнахте. Това наистина е сериозен инструмент, ако данъчната администрация и съответните органи в България го използват.
Няма да се налага като в Германия да плащат по няколко милиона финансовите органи, за да вземат едни списъци с едни сметки. А доста по-конкретно и по доста по-директен път може да получите съответната информация. Според мен тя не само ще бъде любопитна, но и много полезна за фиска и за правораздавателните органи. Държа да го кажа, защото добре съм се запознал с механизма на действие. Така че приветствам сключването на тази Спогодба. Поздравления за Министерство на финансите и за вас.
Моят въпрос е свързан само със сроковете, тъй като на мен поне не ми стана ясно. От момента на подписване, ратифициране от двете страни, от двата парламента или от следващата година, от годината от която е подписано? Имаше някакъв такъв текст, който не ми стана ясен тогава.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Всяка данъчна спогодба влиза в сила от момента на последното съобщение на съответната държава, че е изпълнила процедурата по ратификация по вътрешното си законодателство. В конкретния случай България ще изпревари много Швейцария, защото аз както виждам нещата вървят с ускорени темпове от гледна точка на Българското народно събрание, което ще ратифицира Спогодбата.
Швейцария каза, че Спогодбата ще бъде ратифицирана най-рано м.септември или м.октомври тази година, което означава, че ние ще уведомим Швейцария, че сме изпълнили нашите изисквания, когато Закона за ратификация бъде приет и ще очакваме Швейцария да ни уведоми. И след като Швейцария ни уведоми, това ще бъде датата от която Спогодбата ще влезе в сила. Спогодбата ще се прилага от годината, следваща годината на влизането в сила. Това означава, че ако влезе тази година от 1 януари 2014 г. за доходите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не някога, но и доста назад.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Да, има и назад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз също подкрепям тази Спогодба. Но имам един въпрос, също като господин Цонев. Какви са очакванията ви за фиска? Какви резултати очаквате от това споразумение?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Ефекта за фиска, големи очаквания не може да има. По принцип данъчните спогодби са предназначени да облекчат данъкоплатцитие на двете държави. Това означава, че чрез една Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, местните лица на всяка една от държавите, независимо къде инвестират капиталите си и къде реализират доходите си, на територията на едната или на другата държава, данъчното бреме за тях ще бъде такова, все едно, че са реализирали тези доходи и са инвестирал капиталите си в собствената си държава, като местни лица на собствената си държава.
Данъчните спогодби са едни може би от най-ефективните инструменти, които стимулират международното инвестиционно сътрудничество. Това означава, че при наличие на данъчна спогодба инвестициите на стоки, капитали, свободното движение на стоки и капитала, с огледа на принципа на Европейския съюз е много по-стимулирано и желано от страна на чуждестранните инвеститори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Славчева.
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още един кратък въпрос. Вие казахте, че трябва да сме благодарни, че Швейцария се е съгласила на такава спогодба. Има ли други държави в Европейския съюз, с които Швейцария има подобни спогодби?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Аз мисля, че споменах или може би съм пропуснала, че изискванията за организацията за икономическо сътрудничество и развитие бяха, че Швейцария трябва да сключи 12 актуални данъчни спогодби с актуалната версия на клаузата за обмен на информация, за да излезе от така наречения сив списък. Така че повече от 12 спогодби вече е сключила Швейцария с тази клауза. С голяма част от европейските държави този процес е приключил.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Голям интерес към тази Спогодба. Ние много спогодби сме разглеждали, но такъв интерес не е имало.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Предполагам, че ще е единодушно за, след направените изказвания.
Който е за Бюджетната комисия да подкрепи законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Благодаря.
Преминаваме към точка втора
Представяне, обсъждане и приемане на годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
Програмата ще ни представи госпожа Маринела Петрова – директор на Дирекция “Икономическа и финансова политика” в министерство на финансите.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Всъщност ще представя темите, които са от компетентност на Министерство на финансите. Тъй като Програмата е с доста по-широк обхват и се изготвя от Съвета по европейски въпроси. Одобрява се от Министерския съвет. В нашата област има няколко ключови теми. Едната от тях е много гореща. Многогодишната финансова рамка.
Втората касае бъдещето на Икономическия и паричен съюз. В това число изграждане на рамката за Банковия съюз. Другите приоритети, които сме споменали вътре в програмата са Стратегия Европа 20-20 и европейския семестър, финансови пазари и услуги и данъчна политика. Остава и темата за бюджет 2014 на Европейския съюз.
Предполагам, че уважаемите дами и господа депутати са има възможност да прегледат програмата. По многогодишната финансова рамка основен приоритет, който се предвижда все още да се защитава е кохезионната политика и средствата по нея. Въпреки, че България е с най-голямото процентно увеличение на средствата за кохезионна политика и на целия пакет през периода 2014 – 2020 г. спрямо сегашния период, все още има възможности за увеличаване, макар и минимално на пакета.
Също се водят последни преговори и усилия за увеличаване на средствата за продължаване и за извеждане от експлоатация на ядрените мощности.
В областта на селскостопанската политика нямаме претенции, защото там по принцип средствата са завишени и достатъчно високи в контекста на сегашните дискусии за орязване на разходите. Считаме, че сме представени добре.
За бъдещето на Икономическия и паричен съюз, България настоява да участва в преговорите, тъй като предстоящото по-близко или по-далечно бъдеще за присъединяване към този Съюз предполага възможност от наша страна, да въздействаме върху взимането на решения с ефект върху бъдещото функциониране на Съюза. Там считаме, че основно следва да се прилага съществуващото законодателство в областта на фискалната политика.
Подкрепяме създаването на Единен банков надзор с последните компромиси, които бяха постигнати на заседанието на ЕКОФИН, декември миналата година.
Считаме, че е твърде рано за изграждане на Фискален съюз и за дискусии по отношение на изграждане на фискален капацитет. При финансовите пазари и услуги има два основни приоритета. Единият касае пазара на финансови инструменти, при които България подкрепя по принцип основните елементи на предложението, но има и съществени бележки, които са отразени в програмата.
Втората тема в областта на финансовите пазари и услуги е свързана с рамката за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, която е основно с превантивен характер. И има за цел да предотврати изпадането на банки и финансови институции в проблемни ситуации, които да изискват финансови инжекции и намеса с паричен ресурс.
Не на последно място, данъчна политика. Тук отново е темата за косвеното данъчно облагане. По принцип старата позиция, която е изразявана и през миналата година се запазва. Като в името на компромиса бихме могли да се съгласим на преходен период за въвеждането на минималните акцизни ставки, който да бъде не по-малко от 10 години от датата на влизане на директивата.
Има още две теми, които касаят бюджета на Европейския съюз. Това е темата за финансирането на бюджета и ново предложените нови форми на финансиране. По принцип ние сме за опростяване на инструментите и източниците на финансиране, но смятаме, че на този етап това не е реалистично и може би ще се запази сегашната рамка за финансиране на бюджета. И с това приключвам.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Тъй като не се засегна темата за иновациите, а на европейския семестър точно тази тема беше обсъждана най-много, искам да попитам в тази Програма как е заложена темата иновация?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Темата за иновации по принцип е компетентност на Министерство на икономиката и енергетиката и затова ние я разглеждаме тук. Но по принцип я припознаваме като приоритет и за България, макар че ние сме една от изоставащите икономики. Във връзка с разработване на Националната програма за реформи се опитваме да ускорим. Има два законопроекта и една Стратегия за иновациите, която се разработва от икономиката. И натам вървят нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един кратък въпрос задавам към финансовите сделки. Тук е записано засилено сътрудничество от страна на България. Има ли промяна българската позиция. Какво означава това засилено сътрудничество?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Засилено сътрудничество е въведено между 12 държави членки, сред които не е България. На последното заседание на ЕКОФИН беше събрано необходимото мнозинство от две трети от гласовете на държавите членки и беше одобрено въвеждане на данък финансови транзакции в тези 12 държави членки. Като ние се присъединихме към една декларация заедно с Дания, Унгария и още няколко държави, в която декларация настояваме Европейската комисия и дизайна на този данък, да не се отрази негативно на финансови пазар при нас. Тъй като знаем, че финансовите пазари и банковата система е много свързана нашата с тази на страните, които участват в засиленото сътрудничество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов има думата.
ДАРИН МАТОВ: Аз също от последното ми посещение в Брюксел, във връзка с европейския семестър за растеж, който е във връзка с консолидацията и отношението между европейските парламенти на страните членки и съответно Европейския парламент и разбира се, Европейската комисия. Там освен всичко друго, това което чухме, а то е свързано с основните неща, които колежката сподели преди малко е растежа се осигурява чрез иновации. Разбира се, то не е обект в момента на нашия разговор. Но там навсякъде се говореше за субсидиарност, солидарност и по-засилено участие на страните членки на Европейския съюз в общия процес на вземане на решения.
Мисля, че в тази връзка нещо, което на мен ми направи изключително впечатление, че наистина ще бъде намалена ролята и инвестициите в общата селскостопанска политика.
Преди малко засегнахте тази тема, защото тя също е част от процеса на вземане на решения. Вие как виждате участието на България в общата селскостопанска политика при положение, че там да кажем примерно от 1500 програми ще намалеят най-вероятно на около 1000. И къде виждате мястото на Българи в това?
Защото това което чухме от колегите от другите парламенти и особено от страната, която е председателстваща в момента Европейския съюз – Ирландия, в която 99 процента от икономиката е зависима от общата селскостопанска политика, как виждате и отношението на България? Дали това би засегнало и България по отношение на общата селскостопанска политика и тя е в контекста на кохезионната политика, която пък е в контекста на многогодишната финансова рамка.
Не знам дали е обект на нашия разговор тук. Доколкото знам 308 млн. евро са средствата, които трябваше да бъдат възстановени на България за 2012 г. Имате ли информация това дали се е случило до края на месец януари, както беше заявено от Европейската комисия?
Още един въпрос ще задам. Имате ли информация по отношение на това, дали е увеличена в 2013 г. знае ли се от сега, каква ще бъде вноската ни за членство в Европейски съюз. Има ли заложени някакви параметри за 2013 година, освен това, което ние сме заложили в нашия бюджет 2013 г. Има ли такива индикации от страна на Европейския съюз?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Матов. Ако може да отговорите на някои от въпросите, които са във вашата област, защото разглеждаме в областта на финансите и на бюджета.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Започвам с въпроса, на който не мога да отговоря в момента. Това е дали са възстановени средствата в пълния размер от 308 млн. евро? Тъй като темата е програмата за следващата година, а не изпълнение и абсорбция на Европейските фондове, нямам готовност да отговоря на този въпрос.
За европейския семестър и приоритет иновации, там винаги сме били много внимателни, тъй като ако финансирането, както настояват скандинавските страни примерно, мине като приоритет към иновациите, естествено, че ние ще сме губещи по тази линия и затова винаги настояваме и държим по линия кохезионна политика и обща селскостопанска политика.
По отношение на обща селскостопанска политика, въпреки че има намаление на размера на средствата, за нас по предварителни изчисления съгласувани със земеделието имаме увеличение около 9 процента, девет и нещо за следващия програмен период 2014 – 2020 г. за следващата рамка. Така че ние там сме в доста благоприятна позиция и затова по последна преценка запазваме мълчание в тази област.
Там не настояваме за увеличение на средствата вече. В групата приятели на кохезионната политика винаги сме настоявали и за поне запазване размера на средствата за селскостопанска политика. Вече в последните преговори тази тема, поне от страна на Министерство на финансите, не повдигаме този въпрос.
За кохезионната вече казах, че там имаме искания.
Вноската за членството. Има такава работна група на експертно ниво, която се събира два пъти в годината април месец и през есента, в която се актуализира прогнозата. Колегите, които участват в тази работна група правят и прогнозата за бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз не можах да разбера точно вашата позиция по селскостопанската политика. При присъединяването, ние имахме един предварителен график, как до 2016 г., ако не се лъжа, ще се изравним със старите страни членки, което означава, че 9 на сто ръст може да се окаже, че е значително по-малко, отколкото бяха първоначалните разчети. Тоест, това че имаме ръст, все още не дава отговор на въпроса, дали се увеличават или намаляват плащанията. А ръст трябва да има, поради договорения график до 2016 г., да ни растат субсидиите. От тази гледна точка като се елиминира това влияние, тогава може да отговорим на въпроса, дали сме в повече или в по-малко.
Благодаря.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това увеличение касае преките плащания, а 9 процента е развитие на селските региони, което е другата част. До голяма степен е технически, тъй като там разширявали, по-информация на земеделието, разширяват обработваемата земеделска площ, която е легитимна за подпомагане на България.
За директните плащания позицията ни е била, че намалението не следва да засегне страните, които са с ниво на директните плащания под средното за ЕС. Тоест, ние сме някъде около 90 и ще ни засегне може би леко, но горе долу ще си постигнем увеличението, което е било договорено първоначално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не можах да разбера каква е позицията ни от гледна точка на субсидиите. Ние искахме увеличение, а сега вече не искаме увеличение. Нещо си премълчаваме и не можах да разбера какво си премълчаваме.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: За размера на директните плащания като компромисно предложение, което беше представено от Словакия есента на миналата година, предвид на натиска, който се оказа от Швеция и другите скандинавски страни за свиване на разходите със 100 млр. евро, ние сформирахме една обща позиция при която казваме, да тъй като има много страни, които получават директни плащания. Средния размер на директните плащания е над 100 процента, над средното за ЕС. Ние казваме, да това намаление на средствата трябва да стане за сметка на тези страни, които са над 100 процента. Но за такива, които са под 100, под средното това не следва да бъде приложено.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е премълчаване. Това е все пак достатъчно ясна позиция. Вие казахте, премълчаваме си нещо, но не можах да разбера какво си премълчаваме.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Тъй като там вече въпроса, малко или много под въздействие на Франция е поставен на кантар. Франция достатъчно ефективно си защитава интереса. Групата на кохезионните страни взе решение, там да застанем зад гърба на големите и да разчитаме на тях.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И вторият ми въпрос е, не можах да разбера с Единния банков надзор, каква ни е позицията? Присъединяваме се?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не, не се присъединяваме към Единен банков надзор, а участваме в разговорите. Законодателната рамка вече мина. Единствено там настоявахме за страни, които са извън еврозоната и желаят да се присъединят към Единния банков надзор. Те да имат достатъчно добро ниво на защитимост при взимане на решенията. Цветанка Михайлова може да даде повече подробности точно за техническия начин, по който да се осъществи гласуването. Така че ние да имаме защитен интерес там. Но на този етап не се присъединяваме.
Освен това при последните дискусии имаше въведена нова клауза, която позволява на държави членки, които вече са се присъединили, но не искат да се съобразяват с препоръките на Единния надзор. Тоест, не искат да изпълняват указанията, да излезнат. По последна информация Европейският парламент иска да върне стария текст и това да се премахне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи ние не се присъединяваме. А защитихме ли позицията си от гледна точка на отчитане мнението на държавите, които не са, а се присъединяват?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Ако разрешите само да допълня. Това е всъщност един пакет от два законодателни акта, два регламента. Пакетът който се състои от два регламента, единият от тях е регламент на Съвета и там не е нужно да се следва процедурата на триалози, която съответно следва другите нормални съвместни регламенти на Парламента и на Съвета. Този регламент, с който се прехвърлят правомощия от националните надзорни органи на ЕЦБ, в качеството му на единен надзорен орган беше приет от държавите членки и то с единодушие. Такъв е регламента, декември месец по време на ЕКОФИН, на 12 декември. В момента текат само консултации по съгласуване с Европейския парламент.
По вторият регламент, който въвежда изменения в регламента за европейския банков орган, който третира именно процедурите по гласуване и вземане на решения, там процедурата в момента е на ниво триалози и продължава. Тоест, още пакета не е приет окончателно. До окончателното приемане на целия пакет, България не изразява окончателно становище, въпреки че нееднократно са отправени въпроси, дали имаме намерение да се присъединим. Такъв засега въпрос не се обсъжда, докато не приключат преговорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Имамов.
АЛИОСАН ИМАМОВ: Мисля, че този въпрос е важен. Докъде стигнаха разговорите за уеднаквяване на данъчната основа при корпоративния данък?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В същност аз ще ви запозная с двете директиви, по които позицията на България е против. Първата директива е за обща консолидирана корпоративна основа. България категорично е против въвеждането на тази основа и по-точно по отношение на разпределителния механизъм. Тъй като това което се предлага е една трифакторна формула на база труд, продажби и капитал. И по този начин корпоративната основа, която ще остава след разпределението в България ще бъде изключително ниска. Като се има предвид, че България е малък пазар и съответно сравнение със заплащането в други държави членки.
България би могла да подкрепи единствено въвеждането на общи правила за определяне на данъчната основа. Общи правила да, но не и за консолидирана основа и за разпределяне.
По втората директива по която бих искала да ви запозная, колежката Петрова спомена, за енергийната директива. Това е за акцизните ставки на енергийните продукти. Всъщност първоначалното предложение на Европейската комисия включваше минимални ставки, които са с 50 процента по-високи от сега действащите минимални ставки. Ние сме достигнали вече минималните ставки по действащата директива.
В момента се предлагат още по-високи минимални ставки. Може би някъде двойно по-високи ставки. България е категорично против минималните ставки. А бяха предложени първоначално преходни периоди за достигане на минималните нива. Това вече го няма като разпоредби в самата директива и България е изцяло против въвеждането на новите минимални нива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? В такъв случай ви предлагам, ние трябваше да изберем от цялата програма в областта на бюджета и финансите няколко теми, които да бъдат обект на наблюдение от страна на Комисията по бюджет и финанси. И ви предлагам пет такива теми, по които да осъществяваме наблюдението. А именно, първата тема е годишния обзор на растежа.
Втората тема е преглед на европейската система за финансов надзор. Тоест да продължим да следим нещата във финансовия надзор.
Третата тема, осигуряване на дългосрочно финансиране чрез действия за гарантиране на ефикасността на финансовите институции и пазарни инструменти.
Четвърто, улесняване на стопанската дейност чрез стандартна декларация за ДДС.
Петата, подобряване ефикасността на системата за ДДС чрез преразглеждане на структурите за определяне на ставките.
Имаме две теми в данъчното облагане.
Ако вие имате някакви предложения може също да ги кажете? Няма.
В такъв случай предлагам да гласуваме направеното предложение за тези пет теми, с които през 2013 г. Комисията по бюджет и финанси ще осъществява наблюдение и контрол.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се.
С това предложението е прието и ще го оформим в доклада.
Преминаваме към трета точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
По този законопроекта наши гости са:
Емил Мирославов – Министерство на труда и социалната политика
Бисер Петков – управител на НОИ
Законопроектът ще ни го представи господин Агов.
АСЕН АГОВ:
Благодаря госпожо председател. Това е инициатива, която разширява обхвата на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при обявяване на несъстоятелност на работодателя. Аз няма да се спирам подробно на мотивите, а само ще посоча основата, която е залегнала в новата глава VІ, която предлагаме.
Разширява се обхвата за гарантираните вземания, като се гарантират тримесечни вземания на работниците начислени на последните три месеца от трудовия договор при постигане на споразумение и напускане на работа. По този начин не се източва Гаранционния фонд, който знаете, че от няколко години вече има нулеви ставки за вноски. И от там нататък чрез солидарни действия на работодатели и работниците се уреждат техните отношения.
Важно е да се отбележи, че след като бъде прекратен трудовия договор, в рамките на 24 месеца работника не може отново да сключва трудов договор с този работодател, ако той разбира се продължи да действа. Конкретният случай са Вазовските заводи в Сопот. Там нещата се уреждат на базата на колективния трудов договор. А чрез закона би могъл този тримесечен срок да бъде използван, да бъдат освободени работниците при преструктуриране на предприятието и т.н. Доста по-гъвкав механизъм създава шеста глава. Затова предлагаме на първо четене да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме водеща комисия, но сме поискали от водещата комисия, становищата, които тя е изискала. От Министерство на финансите е отрицателно, от Министерство на труда и социалната политика е отрицателно. Господин Мирославов ще ни го обоснове.
От Министерство на правосъдието отрицателно и от КРИБ също. Ако имате въпроси, ако не, да ни кажете няколко думи по становищата на Министерство на труда и социалната политика и НОИ.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, ние сме дали становището от Комисията по труда и социалната политика, което поддържаме.
Действително със законопроекта се предлага разширяване на приложно поле, като се прави нова глава шеста – за вземания когато работодател е обявен в несъстоятелност. Такава хипотеза съществува в Конвенция 173 на Международната организация на труда, както и в Директива 2008-94 на Европейския парламент и на Съвета. И двата документа изискват да има пълна гаранция, че този фонд няма да бъде източен.
Ние намираме, че в този проектозакон няма никакви гаранции. Даже обратното. Има много по-голяма свобода, отколкото в гарантираните вземания при несъстоятелност. Например, ако при несъстоятелност работника има право на три заплати при определен лимит, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване всяка година, тук няма. Тук може да станат три заплати по 2000, по 3000, по 4000 при един недобросъвестен работодател и толкова недобросъвестен работник.
Освен това някак си странно звучи, работника трябва да напусне, поради това, че предприятието не му плаща и работодателя не му плаща и едва тогава да получи тези заплати. Предлага се да получи последните три, а защо не предишните три? По-голям е шанса той да вземе последните си три по съдебно дело. И тогава когато работодателя укрепне финансово, а не ако тези са били преди една, две години.
Има интересни други решения, в смисъл, всички знаете, че фонда се администрира от Националния осигурителен институт, но тук е предвидено, че при плащането може да се обяви несъстоятелност по Търговския закон. Нещо, което не е въпрос на този закон, а би трябвало да отиде в специалния Търговски закон. А по процедурата по несъстоятелност, да се представлява фонда от Националната агенция по приходите.
Всичко това ни кара, ние да не може да подкрепим този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Резюмирам. Разширява се приложното поле и извън предприятията в несъстоятелност, което наистина разбрах и от вас, че е сериозна възможност и за източване и злоупотреби с този фонд, тъй като какъв е проблема да не ви платят три месеца, да напуснете и да си вземете парите от този фонд като работодател примерно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз бих могъл да кажа и още няколко думи. Имам честта да съм председател на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет по тристранно сътрудничество и председателят на Комисията по труда и социалната политика поиска становището на НСТС. На заседанието на тази Комисия участващите представители на работодателите, синдикатите, Министерство на финансите, Министерство на труда, нито един не подкрепи този законопроект. Такова е общото становище на работодателите, общото становище на синдикатите и нашето.
РЕПЛИКА: Синдикатите са против?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Те твърдят, че по този начин, мисля, че господин Чавдар Христов го каза, аз го чух по телевизията. Той каза, по този начин ние стимулираме напускането и безработицата, отколкото да стимулираме запазването на работните места. Техните опасения са, че ще се източи фонда, както на всички нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Преди малко представих, но сега ще взема съвсем накратко думата. Аз не мога да си обясня поведението на синдикатите. И не мога да си обясня и поведението на работодателите. Защото в крайна сметка работодателя, без да обявява несъстоятелност, урежда отношенията си с работниците, благодарение на тази шеста глава. Три месеца се изплащат три заплати и се ликвидират отношенията.
Що се отнася до синдикатите при положение, че и така и така не се получават пари за труда, който свършваш. Ти напускаш, защото не получаваш пари. Тоест, няма никаква връзка с безработицата. Има единствено връзка с финансовото състояние на предприятието.
Ако на мен не ми плаща Народното събрание или непрекъснато ми замразява заплатата, искам да кажа, че аз ще напусна Народното събрание, защото трябва да си храня семейството и да си плащам сметките. И ще стана безработен.
Такава логика, която току що ни беше изнесена от тази Комисия на тристранното сътрудничество е абсолютно несъстоятелна. Аз не знам какво си говорите в тази Комисия, но във всички случаи нито синдикатите на практика са прави, че се увеличавала безработицата, нито работодателите са прави, защото в крайна сметка си уреждат отношенията с работниците. Вие имате отрицателно становище. Тук има народни представители, които не са длъжни да се съобразяват с вашето становище.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не бих искал да влизам в диалог.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте си представили становището. Помолихме ви в резюме да ни го кажете.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Само ако ми разрешите госпожо председател, тъй като аз имам становището на КНСБ, което беше внесено в Националния съвет, мога да прочета само един ред.
“Бихме могли да кажем, че проекта урежда правилно работодателя да не плаща заплати, които са заработени и начислени, тъй като вместо него ще плати фонда”. Това казват синдикатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Законопроектът не е подкрепен.
С това приключихме дневния ред на нашата Комисия.
Много благодаря за присъствието и активността.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 55 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
№ 4
На 7 февруари 2013 г. /четвъртък/ от 15.00 часа в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І ” се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 15.05 часа /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започне днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, № 302-02-4, внесен от Министерски съвет на 31.01.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Наши гости са:
Госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” – Министерство на финансите
Госпожа Десислава Славчева – директор на Дирекция “ССИДО” в НАП
Госпожа Славчева ще ни представи Спогодбата.
ДЕСИСЛАВА СЛАВЧЕВА: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е новата спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане. Спогодбата бе подписана миналата година на 19.09.2012 г. Сключването на нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Конфедерация Швейцария бе наложително по две основни причини.
Първата основна причина е тази, че Българо-швейцарската действаща спогодба бе единствената Спогодба, в която липсва клауза за обмен на информация. Клаузата за обмен на информация, която липсва, единствената данъчна спогодба, в която липсва такава клауза е изключително важна, защото тя дава възможност на данъчните администрации и на държавите, да си сътрудничат административно в областта на обмена на информация по данъчни въпроси. И по този начин да избягват отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и всичко свързано с това. Така че това беше първата най-важна причина, която наложи договаряне на нова спогодба с Швейцария.
На второ място, трябва да посоча, че Спогодбата с Швейцария е действащата и е сключена твърде отдавна. Тя е подписана 1991 г. при различни икономически условия и правни условия от настоящите. Това определено също е една от причините, за да предприеме България и Швейцария договарянето на нова Спогодба.
Същевременно трябва да посоча още един важен момент, което наложи сравнително ефективното и бързо договаряне на тази Спогодба. България определено беше включена в списъка на държавите, с които Швейцария предпочете да преговаря. Причината за това е, че тъй като Швейцария не беше кооперативна данъчна администрация. Тоест отказваше да сътрудничи на държавите по данъчните проблеми и по обмена на информация, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие постави Швейцария в така наречения сив списък на държавите, които не са кооперативни в данъчната сфера. Това принуди Швейцария да предприеме действия за договаряне на нови спогодби, в които да включи най-актуалната версия на чл.26, обмена на информация от модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. А тази най-актуална версия от модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предвижда обмен на банкова информация.
Това са най-основните моменти, които наложиха предоговаряне на Спогодбата.
Същевременно трябва да посоча, че новата Спогодба е и актуална от гледна точка на действащото българско данъчно законодателство. Естествено към момента на нейното подписване, което беше миналата година.
Имаме една Спогодба, която ще бъде един ефективен инструмент в областта на данъчното облагане, на обмена на информация. И очакваме след влизането в сила на тази Спогодба, действително тя да изпълни своите основни функции в тази насока.
Благодаря ви за вниманието. Ако имате въпроси съм на ваше разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз много внимателно се запознах с тази Спогодба още от есента на миналата година, когато я пуснахте в ход, дори по-рано. И приветствам сключването на тази Спогодба, точно по причините, които вие изтъкнахте. Това наистина е сериозен инструмент, ако данъчната администрация и съответните органи в България го използват.
Няма да се налага като в Германия да плащат по няколко милиона финансовите органи, за да вземат едни списъци с едни сметки. А доста по-конкретно и по доста по-директен път може да получите съответната информация. Според мен тя не само ще бъде любопитна, но и много полезна за фиска и за правораздавателните органи. Държа да го кажа, защото добре съм се запознал с механизма на действие. Така че приветствам сключването на тази Спогодба. Поздравления за Министерство на финансите и за вас.
Моят въпрос е свързан само със сроковете, тъй като на мен поне не ми стана ясно. От момента на подписване, ратифициране от двете страни, от двата парламента или от следващата година, от годината от която е подписано? Имаше някакъв такъв текст, който не ми стана ясен тогава.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Всяка данъчна спогодба влиза в сила от момента на последното съобщение на съответната държава, че е изпълнила процедурата по ратификация по вътрешното си законодателство. В конкретния случай България ще изпревари много Швейцария, защото аз както виждам нещата вървят с ускорени темпове от гледна точка на Българското народно събрание, което ще ратифицира Спогодбата.
Швейцария каза, че Спогодбата ще бъде ратифицирана най-рано м.септември или м.октомври тази година, което означава, че ние ще уведомим Швейцария, че сме изпълнили нашите изисквания, когато Закона за ратификация бъде приет и ще очакваме Швейцария да ни уведоми. И след като Швейцария ни уведоми, това ще бъде датата от която Спогодбата ще влезе в сила. Спогодбата ще се прилага от годината, следваща годината на влизането в сила. Това означава, че ако влезе тази година от 1 януари 2014 г. за доходите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не някога, но и доста назад.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Да, има и назад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз също подкрепям тази Спогодба. Но имам един въпрос, също като господин Цонев. Какви са очакванията ви за фиска? Какви резултати очаквате от това споразумение?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Ефекта за фиска, големи очаквания не може да има. По принцип данъчните спогодби са предназначени да облекчат данъкоплатцитие на двете държави. Това означава, че чрез една Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, местните лица на всяка една от държавите, независимо къде инвестират капиталите си и къде реализират доходите си, на територията на едната или на другата държава, данъчното бреме за тях ще бъде такова, все едно, че са реализирали тези доходи и са инвестирал капиталите си в собствената си държава, като местни лица на собствената си държава.
Данъчните спогодби са едни може би от най-ефективните инструменти, които стимулират международното инвестиционно сътрудничество. Това означава, че при наличие на данъчна спогодба инвестициите на стоки, капитали, свободното движение на стоки и капитала, с огледа на принципа на Европейския съюз е много по-стимулирано и желано от страна на чуждестранните инвеститори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Славчева.
Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още един кратък въпрос. Вие казахте, че трябва да сме благодарни, че Швейцария се е съгласила на такава спогодба. Има ли други държави в Европейския съюз, с които Швейцария има подобни спогодби?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Аз мисля, че споменах или може би съм пропуснала, че изискванията за организацията за икономическо сътрудничество и развитие бяха, че Швейцария трябва да сключи 12 актуални данъчни спогодби с актуалната версия на клаузата за обмен на информация, за да излезе от така наречения сив списък. Така че повече от 12 спогодби вече е сключила Швейцария с тази клауза. С голяма част от европейските държави този процес е приключил.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси и изказвания? Голям интерес към тази Спогодба. Ние много спогодби сме разглеждали, но такъв интерес не е имало.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Предполагам, че ще е единодушно за, след направените изказвания.
Който е за Бюджетната комисия да подкрепи законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария, моля да гласува.
Гласували 20 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема.
Благодаря.
Преминаваме към точка втора
Представяне, обсъждане и приемане на годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
Програмата ще ни представи госпожа Маринела Петрова – директор на Дирекция “Икономическа и финансова политика” в министерство на финансите.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Всъщност ще представя темите, които са от компетентност на Министерство на финансите. Тъй като Програмата е с доста по-широк обхват и се изготвя от Съвета по европейски въпроси. Одобрява се от Министерския съвет. В нашата област има няколко ключови теми. Едната от тях е много гореща. Многогодишната финансова рамка.
Втората касае бъдещето на Икономическия и паричен съюз. В това число изграждане на рамката за Банковия съюз. Другите приоритети, които сме споменали вътре в програмата са Стратегия Европа 20-20 и европейския семестър, финансови пазари и услуги и данъчна политика. Остава и темата за бюджет 2014 на Европейския съюз.
Предполагам, че уважаемите дами и господа депутати са има възможност да прегледат програмата. По многогодишната финансова рамка основен приоритет, който се предвижда все още да се защитава е кохезионната политика и средствата по нея. Въпреки, че България е с най-голямото процентно увеличение на средствата за кохезионна политика и на целия пакет през периода 2014 – 2020 г. спрямо сегашния период, все още има възможности за увеличаване, макар и минимално на пакета.
Също се водят последни преговори и усилия за увеличаване на средствата за продължаване и за извеждане от експлоатация на ядрените мощности.
В областта на селскостопанската политика нямаме претенции, защото там по принцип средствата са завишени и достатъчно високи в контекста на сегашните дискусии за орязване на разходите. Считаме, че сме представени добре.
За бъдещето на Икономическия и паричен съюз, България настоява да участва в преговорите, тъй като предстоящото по-близко или по-далечно бъдеще за присъединяване към този Съюз предполага възможност от наша страна, да въздействаме върху взимането на решения с ефект върху бъдещото функциониране на Съюза. Там считаме, че основно следва да се прилага съществуващото законодателство в областта на фискалната политика.
Подкрепяме създаването на Единен банков надзор с последните компромиси, които бяха постигнати на заседанието на ЕКОФИН, декември миналата година.
Считаме, че е твърде рано за изграждане на Фискален съюз и за дискусии по отношение на изграждане на фискален капацитет. При финансовите пазари и услуги има два основни приоритета. Единият касае пазара на финансови инструменти, при които България подкрепя по принцип основните елементи на предложението, но има и съществени бележки, които са отразени в програмата.
Втората тема в областта на финансовите пазари и услуги е свързана с рамката за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, която е основно с превантивен характер. И има за цел да предотврати изпадането на банки и финансови институции в проблемни ситуации, които да изискват финансови инжекции и намеса с паричен ресурс.
Не на последно място, данъчна политика. Тук отново е темата за косвеното данъчно облагане. По принцип старата позиция, която е изразявана и през миналата година се запазва. Като в името на компромиса бихме могли да се съгласим на преходен период за въвеждането на минималните акцизни ставки, който да бъде не по-малко от 10 години от датата на влизане на директивата.
Има още две теми, които касаят бюджета на Европейския съюз. Това е темата за финансирането на бюджета и ново предложените нови форми на финансиране. По принцип ние сме за опростяване на инструментите и източниците на финансиране, но смятаме, че на този етап това не е реалистично и може би ще се запази сегашната рамка за финансиране на бюджета. И с това приключвам.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря госпожо председател. Тъй като не се засегна темата за иновациите, а на европейския семестър точно тази тема беше обсъждана най-много, искам да попитам в тази Програма как е заложена темата иновация?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Темата за иновации по принцип е компетентност на Министерство на икономиката и енергетиката и затова ние я разглеждаме тук. Но по принцип я припознаваме като приоритет и за България, макар че ние сме една от изоставащите икономики. Във връзка с разработване на Националната програма за реформи се опитваме да ускорим. Има два законопроекта и една Стратегия за иновациите, която се разработва от икономиката. И натам вървят нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един кратък въпрос задавам към финансовите сделки. Тук е записано засилено сътрудничество от страна на България. Има ли промяна българската позиция. Какво означава това засилено сътрудничество?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Засилено сътрудничество е въведено между 12 държави членки, сред които не е България. На последното заседание на ЕКОФИН беше събрано необходимото мнозинство от две трети от гласовете на държавите членки и беше одобрено въвеждане на данък финансови транзакции в тези 12 държави членки. Като ние се присъединихме към една декларация заедно с Дания, Унгария и още няколко държави, в която декларация настояваме Европейската комисия и дизайна на този данък, да не се отрази негативно на финансови пазар при нас. Тъй като знаем, че финансовите пазари и банковата система е много свързана нашата с тази на страните, които участват в засиленото сътрудничество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Матов има думата.
ДАРИН МАТОВ: Аз също от последното ми посещение в Брюксел, във връзка с европейския семестър за растеж, който е във връзка с консолидацията и отношението между европейските парламенти на страните членки и съответно Европейския парламент и разбира се, Европейската комисия. Там освен всичко друго, това което чухме, а то е свързано с основните неща, които колежката сподели преди малко е растежа се осигурява чрез иновации. Разбира се, то не е обект в момента на нашия разговор. Но там навсякъде се говореше за субсидиарност, солидарност и по-засилено участие на страните членки на Европейския съюз в общия процес на вземане на решения.
Мисля, че в тази връзка нещо, което на мен ми направи изключително впечатление, че наистина ще бъде намалена ролята и инвестициите в общата селскостопанска политика.
Преди малко засегнахте тази тема, защото тя също е част от процеса на вземане на решения. Вие как виждате участието на България в общата селскостопанска политика при положение, че там да кажем примерно от 1500 програми ще намалеят най-вероятно на около 1000. И къде виждате мястото на Българи в това?
Защото това което чухме от колегите от другите парламенти и особено от страната, която е председателстваща в момента Европейския съюз – Ирландия, в която 99 процента от икономиката е зависима от общата селскостопанска политика, как виждате и отношението на България? Дали това би засегнало и България по отношение на общата селскостопанска политика и тя е в контекста на кохезионната политика, която пък е в контекста на многогодишната финансова рамка.
Не знам дали е обект на нашия разговор тук. Доколкото знам 308 млн. евро са средствата, които трябваше да бъдат възстановени на България за 2012 г. Имате ли информация това дали се е случило до края на месец януари, както беше заявено от Европейската комисия?
Още един въпрос ще задам. Имате ли информация по отношение на това, дали е увеличена в 2013 г. знае ли се от сега, каква ще бъде вноската ни за членство в Европейски съюз. Има ли заложени някакви параметри за 2013 година, освен това, което ние сме заложили в нашия бюджет 2013 г. Има ли такива индикации от страна на Европейския съюз?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Матов. Ако може да отговорите на някои от въпросите, които са във вашата област, защото разглеждаме в областта на финансите и на бюджета.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Започвам с въпроса, на който не мога да отговоря в момента. Това е дали са възстановени средствата в пълния размер от 308 млн. евро? Тъй като темата е програмата за следващата година, а не изпълнение и абсорбция на Европейските фондове, нямам готовност да отговоря на този въпрос.
За европейския семестър и приоритет иновации, там винаги сме били много внимателни, тъй като ако финансирането, както настояват скандинавските страни примерно, мине като приоритет към иновациите, естествено, че ние ще сме губещи по тази линия и затова винаги настояваме и държим по линия кохезионна политика и обща селскостопанска политика.
По отношение на обща селскостопанска политика, въпреки че има намаление на размера на средствата, за нас по предварителни изчисления съгласувани със земеделието имаме увеличение около 9 процента, девет и нещо за следващия програмен период 2014 – 2020 г. за следващата рамка. Така че ние там сме в доста благоприятна позиция и затова по последна преценка запазваме мълчание в тази област.
Там не настояваме за увеличение на средствата вече. В групата приятели на кохезионната политика винаги сме настоявали и за поне запазване размера на средствата за селскостопанска политика. Вече в последните преговори тази тема, поне от страна на Министерство на финансите, не повдигаме този въпрос.
За кохезионната вече казах, че там имаме искания.
Вноската за членството. Има такава работна група на експертно ниво, която се събира два пъти в годината април месец и през есента, в която се актуализира прогнозата. Колегите, които участват в тази работна група правят и прогнозата за бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря госпожо председател. Аз не можах да разбера точно вашата позиция по селскостопанската политика. При присъединяването, ние имахме един предварителен график, как до 2016 г., ако не се лъжа, ще се изравним със старите страни членки, което означава, че 9 на сто ръст може да се окаже, че е значително по-малко, отколкото бяха първоначалните разчети. Тоест, това че имаме ръст, все още не дава отговор на въпроса, дали се увеличават или намаляват плащанията. А ръст трябва да има, поради договорения график до 2016 г., да ни растат субсидиите. От тази гледна точка като се елиминира това влияние, тогава може да отговорим на въпроса, дали сме в повече или в по-малко.
Благодаря.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това увеличение касае преките плащания, а 9 процента е развитие на селските региони, което е другата част. До голяма степен е технически, тъй като там разширявали, по-информация на земеделието, разширяват обработваемата земеделска площ, която е легитимна за подпомагане на България.
За директните плащания позицията ни е била, че намалението не следва да засегне страните, които са с ниво на директните плащания под средното за ЕС. Тоест, ние сме някъде около 90 и ще ни засегне може би леко, но горе долу ще си постигнем увеличението, което е било договорено първоначално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Не можах да разбера каква е позицията ни от гледна точка на субсидиите. Ние искахме увеличение, а сега вече не искаме увеличение. Нещо си премълчаваме и не можах да разбера какво си премълчаваме.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: За размера на директните плащания като компромисно предложение, което беше представено от Словакия есента на миналата година, предвид на натиска, който се оказа от Швеция и другите скандинавски страни за свиване на разходите със 100 млр. евро, ние сформирахме една обща позиция при която казваме, да тъй като има много страни, които получават директни плащания. Средния размер на директните плащания е над 100 процента, над средното за ЕС. Ние казваме, да това намаление на средствата трябва да стане за сметка на тези страни, които са над 100 процента. Но за такива, които са под 100, под средното това не следва да бъде приложено.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Това не е премълчаване. Това е все пак достатъчно ясна позиция. Вие казахте, премълчаваме си нещо, но не можах да разбера какво си премълчаваме.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Тъй като там вече въпроса, малко или много под въздействие на Франция е поставен на кантар. Франция достатъчно ефективно си защитава интереса. Групата на кохезионните страни взе решение, там да застанем зад гърба на големите и да разчитаме на тях.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И вторият ми въпрос е, не можах да разбера с Единния банков надзор, каква ни е позицията? Присъединяваме се?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не, не се присъединяваме към Единен банков надзор, а участваме в разговорите. Законодателната рамка вече мина. Единствено там настоявахме за страни, които са извън еврозоната и желаят да се присъединят към Единния банков надзор. Те да имат достатъчно добро ниво на защитимост при взимане на решенията. Цветанка Михайлова може да даде повече подробности точно за техническия начин, по който да се осъществи гласуването. Така че ние да имаме защитен интерес там. Но на този етап не се присъединяваме.
Освен това при последните дискусии имаше въведена нова клауза, която позволява на държави членки, които вече са се присъединили, но не искат да се съобразяват с препоръките на Единния надзор. Тоест, не искат да изпълняват указанията, да излезнат. По последна информация Европейският парламент иска да върне стария текст и това да се премахне.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Значи ние не се присъединяваме. А защитихме ли позицията си от гледна точка на отчитане мнението на държавите, които не са, а се присъединяват?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Ако разрешите само да допълня. Това е всъщност един пакет от два законодателни акта, два регламента. Пакетът който се състои от два регламента, единият от тях е регламент на Съвета и там не е нужно да се следва процедурата на триалози, която съответно следва другите нормални съвместни регламенти на Парламента и на Съвета. Този регламент, с който се прехвърлят правомощия от националните надзорни органи на ЕЦБ, в качеството му на единен надзорен орган беше приет от държавите членки и то с единодушие. Такъв е регламента, декември месец по време на ЕКОФИН, на 12 декември. В момента текат само консултации по съгласуване с Европейския парламент.
По вторият регламент, който въвежда изменения в регламента за европейския банков орган, който третира именно процедурите по гласуване и вземане на решения, там процедурата в момента е на ниво триалози и продължава. Тоест, още пакета не е приет окончателно. До окончателното приемане на целия пакет, България не изразява окончателно становище, въпреки че нееднократно са отправени въпроси, дали имаме намерение да се присъединим. Такъв засега въпрос не се обсъжда, докато не приключат преговорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Имамов.
АЛИОСАН ИМАМОВ: Мисля, че този въпрос е важен. Докъде стигнаха разговорите за уеднаквяване на данъчната основа при корпоративния данък?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В същност аз ще ви запозная с двете директиви, по които позицията на България е против. Първата директива е за обща консолидирана корпоративна основа. България категорично е против въвеждането на тази основа и по-точно по отношение на разпределителния механизъм. Тъй като това което се предлага е една трифакторна формула на база труд, продажби и капитал. И по този начин корпоративната основа, която ще остава след разпределението в България ще бъде изключително ниска. Като се има предвид, че България е малък пазар и съответно сравнение със заплащането в други държави членки.
България би могла да подкрепи единствено въвеждането на общи правила за определяне на данъчната основа. Общи правила да, но не и за консолидирана основа и за разпределяне.
По втората директива по която бих искала да ви запозная, колежката Петрова спомена, за енергийната директива. Това е за акцизните ставки на енергийните продукти. Всъщност първоначалното предложение на Европейската комисия включваше минимални ставки, които са с 50 процента по-високи от сега действащите минимални ставки. Ние сме достигнали вече минималните ставки по действащата директива.
В момента се предлагат още по-високи минимални ставки. Може би някъде двойно по-високи ставки. България е категорично против минималните ставки. А бяха предложени първоначално преходни периоди за достигане на минималните нива. Това вече го няма като разпоредби в самата директива и България е изцяло против въвеждането на новите минимални нива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? В такъв случай ви предлагам, ние трябваше да изберем от цялата програма в областта на бюджета и финансите няколко теми, които да бъдат обект на наблюдение от страна на Комисията по бюджет и финанси. И ви предлагам пет такива теми, по които да осъществяваме наблюдението. А именно, първата тема е годишния обзор на растежа.
Втората тема е преглед на европейската система за финансов надзор. Тоест да продължим да следим нещата във финансовия надзор.
Третата тема, осигуряване на дългосрочно финансиране чрез действия за гарантиране на ефикасността на финансовите институции и пазарни инструменти.
Четвърто, улесняване на стопанската дейност чрез стандартна декларация за ДДС.
Петата, подобряване ефикасността на системата за ДДС чрез преразглеждане на структурите за определяне на ставките.
Имаме две теми в данъчното облагане.
Ако вие имате някакви предложения може също да ги кажете? Няма.
В такъв случай предлагам да гласуваме направеното предложение за тези пет теми, с които през 2013 г. Комисията по бюджет и финанси ще осъществява наблюдение и контрол.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Осем въздържали се.
С това предложението е прието и ще го оформим в доклада.
Преминаваме към трета точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
По този законопроекта наши гости са:
Емил Мирославов – Министерство на труда и социалната политика
Бисер Петков – управител на НОИ
Законопроектът ще ни го представи господин Агов.
АСЕН АГОВ:
Благодаря госпожо председател. Това е инициатива, която разширява обхвата на Закона за гарантираните вземания на работници и служители при обявяване на несъстоятелност на работодателя. Аз няма да се спирам подробно на мотивите, а само ще посоча основата, която е залегнала в новата глава VІ, която предлагаме.
Разширява се обхвата за гарантираните вземания, като се гарантират тримесечни вземания на работниците начислени на последните три месеца от трудовия договор при постигане на споразумение и напускане на работа. По този начин не се източва Гаранционния фонд, който знаете, че от няколко години вече има нулеви ставки за вноски. И от там нататък чрез солидарни действия на работодатели и работниците се уреждат техните отношения.
Важно е да се отбележи, че след като бъде прекратен трудовия договор, в рамките на 24 месеца работника не може отново да сключва трудов договор с този работодател, ако той разбира се продължи да действа. Конкретният случай са Вазовските заводи в Сопот. Там нещата се уреждат на базата на колективния трудов договор. А чрез закона би могъл този тримесечен срок да бъде използван, да бъдат освободени работниците при преструктуриране на предприятието и т.н. Доста по-гъвкав механизъм създава шеста глава. Затова предлагаме на първо четене да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме водеща комисия, но сме поискали от водещата комисия, становищата, които тя е изискала. От Министерство на финансите е отрицателно, от Министерство на труда и социалната политика е отрицателно. Господин Мирославов ще ни го обоснове.
От Министерство на правосъдието отрицателно и от КРИБ също. Ако имате въпроси, ако не, да ни кажете няколко думи по становищата на Министерство на труда и социалната политика и НОИ.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря ви госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, ние сме дали становището от Комисията по труда и социалната политика, което поддържаме.
Действително със законопроекта се предлага разширяване на приложно поле, като се прави нова глава шеста – за вземания когато работодател е обявен в несъстоятелност. Такава хипотеза съществува в Конвенция 173 на Международната организация на труда, както и в Директива 2008-94 на Европейския парламент и на Съвета. И двата документа изискват да има пълна гаранция, че този фонд няма да бъде източен.
Ние намираме, че в този проектозакон няма никакви гаранции. Даже обратното. Има много по-голяма свобода, отколкото в гарантираните вземания при несъстоятелност. Например, ако при несъстоятелност работника има право на три заплати при определен лимит, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване всяка година, тук няма. Тук може да станат три заплати по 2000, по 3000, по 4000 при един недобросъвестен работодател и толкова недобросъвестен работник.
Освен това някак си странно звучи, работника трябва да напусне, поради това, че предприятието не му плаща и работодателя не му плаща и едва тогава да получи тези заплати. Предлага се да получи последните три, а защо не предишните три? По-голям е шанса той да вземе последните си три по съдебно дело. И тогава когато работодателя укрепне финансово, а не ако тези са били преди една, две години.
Има интересни други решения, в смисъл, всички знаете, че фонда се администрира от Националния осигурителен институт, но тук е предвидено, че при плащането може да се обяви несъстоятелност по Търговския закон. Нещо, което не е въпрос на този закон, а би трябвало да отиде в специалния Търговски закон. А по процедурата по несъстоятелност, да се представлява фонда от Националната агенция по приходите.
Всичко това ни кара, ние да не може да подкрепим този законопроект.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Резюмирам. Разширява се приложното поле и извън предприятията в несъстоятелност, което наистина разбрах и от вас, че е сериозна възможност и за източване и злоупотреби с този фонд, тъй като какъв е проблема да не ви платят три месеца, да напуснете и да си вземете парите от този фонд като работодател примерно.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Аз бих могъл да кажа и още няколко думи. Имам честта да съм председател на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет по тристранно сътрудничество и председателят на Комисията по труда и социалната политика поиска становището на НСТС. На заседанието на тази Комисия участващите представители на работодателите, синдикатите, Министерство на финансите, Министерство на труда, нито един не подкрепи този законопроект. Такова е общото становище на работодателите, общото становище на синдикатите и нашето.
РЕПЛИКА: Синдикатите са против?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Те твърдят, че по този начин, мисля, че господин Чавдар Христов го каза, аз го чух по телевизията. Той каза, по този начин ние стимулираме напускането и безработицата, отколкото да стимулираме запазването на работните места. Техните опасения са, че ще се източи фонда, както на всички нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Агов.
АСЕН АГОВ: Преди малко представих, но сега ще взема съвсем накратко думата. Аз не мога да си обясня поведението на синдикатите. И не мога да си обясня и поведението на работодателите. Защото в крайна сметка работодателя, без да обявява несъстоятелност, урежда отношенията си с работниците, благодарение на тази шеста глава. Три месеца се изплащат три заплати и се ликвидират отношенията.
Що се отнася до синдикатите при положение, че и така и така не се получават пари за труда, който свършваш. Ти напускаш, защото не получаваш пари. Тоест, няма никаква връзка с безработицата. Има единствено връзка с финансовото състояние на предприятието.
Ако на мен не ми плаща Народното събрание или непрекъснато ми замразява заплатата, искам да кажа, че аз ще напусна Народното събрание, защото трябва да си храня семейството и да си плащам сметките. И ще стана безработен.
Такава логика, която току що ни беше изнесена от тази Комисия на тристранното сътрудничество е абсолютно несъстоятелна. Аз не знам какво си говорите в тази Комисия, но във всички случаи нито синдикатите на практика са прави, че се увеличавала безработицата, нито работодателите са прави, защото в крайна сметка си уреждат отношенията с работниците. Вие имате отрицателно становище. Тук има народни представители, които не са длъжни да се съобразяват с вашето становище.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не бих искал да влизам в диалог.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте си представили становището. Помолихме ви в резюме да ни го кажете.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Само ако ми разрешите госпожо председател, тъй като аз имам становището на КНСБ, което беше внесено в Националния съвет, мога да прочета само един ред.
“Бихме могли да кажем, че проекта урежда правилно работодателя да не плаща заплати, които са заработени и начислени, тъй като вместо него ще плати фонда”. Това казват синдикатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
Който е за подкрепа на законопроекта, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Законопроектът не е подкрепен.
С това приключихме дневния ред на нашата Комисия.
Много благодаря за присъствието и активността.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 55 минути /
Стенограф: Силвия Михайлова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/
2007
201
