Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
01/10/2009
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-30/06.10.2009 г.
Относно: първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954 – 01 – 24, внесен от ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и група народни представители на 29.09.2009 г.
Комисията по правни въпроси проведе заседание на 01.10.2009 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
В работата на комисията взеха участие г-жа Даниела Машева и г-н Христо Ангелов – зам . – министъри на правосъдието, г-н Веселин Вучков – зам. – министър на вътрешните работи, г-н Борислав Сарафов – прокурор в отдел „Противодействие на организираната престъпност” към ВКП, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерство на правосъдието, г-жа Иванка Которова – прокурор в отдел „Международно – правно сътрудничество” към ВКП, г-жа Нина Чимова – гл. юрисконсулт в Дирекция „Правно – нормативна дейност” към МВР , г-н Красин Мешев – гл. юрисконсулт в сектор „ПО” в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” към МВР , г-жа Благородна Макева – началник сектор „ПНО” в главна Дирекция „Криминална полиция” към МВР и г-н Бойко Рашков – ръководител на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Законопроектът бе представен от един от вносителите - г-н Димитър Лазаров. Предлагания законопроект има за цел да съобрази българската правна уредба с действащите международни актове, с постоянната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с използването на специални разузнавателни средства и европейското законодателство в тази област.
Предлага се създаване на нова четвърта глава „б”, с която се въвежда национален механизъм за използване и прилагане на специални разузнавателни средства за случаите, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна и за предотвратяване и разследване на посочените в договора престъпления. Същевременно в този случай специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
Предвижда се и по – подробна регламентация на реда за извършване на трансгранично наблюдение с оглед бъдещото присъединяване на Република България към Шенгенското пространство и усилията, насочени към осигуряване на ефективно прилагане на Шенгенското законодателство, както и изпълнение на двустранните споразумения за трансгранично полицейско сътрудничество в областта на трансграничното наблюдение със съседните Шенгенски държави, които предстоят да бъдат сключени.
В Наказателно – процесуалния кодекс е регламентирано трансграничното наблюдение, но уредбата е обща и не съдържа механизъм относно действието на компетентните национални органи във връзка с реализирането на трансграничното наблюдение. Вземането на решение за продължаване и прекратяване на трансграничното наблюдение при спешни случаи по чл. 476, ал. 6 от НПК препраща към условията и реда, предвидени в Закона за специалните разузнавателни средства. В закона обаче не са регламентирани условията и реда, при които специалните разузнавателни средства /СРС/ могат да се прилагат от органи на чужда държава.
В законопроекта се предлага и прилагането на СРС по силата на международен договор и извършването на трансгранично наблюдение.
Приемането на тези текстове е предпоставка за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, произтичащите от това задължения за прилагане на Шенгенското законодателство, а също така ще се регламентира и изпълнението на международни договори, по които Република България е вече страна.
Законопроектът внася и изменения, по силата на които се закрива Националното бюро за контрол на СРС. Мотивите на вносителите са, че така създаден с изменението на закона – ДВ бр. 109 от 2008 г., органът е част от изпълнителната власт, второстепенен разпоредител на бюджетни средства към Министерство на правосъдието. С измененията се предвижда Народното събрание чрез комисия, определена от Правилника за организацията и дейността му, ще осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС.
Този подход е съобразен и с решение от 2007 г. на ЕСПЧ/ Европейски съд по правата на човека/, който осъди Република България по отношенеие на контрола върху СРС. Основният извод в решението е, че за тази цел е необходимо създаването на независим орган, който да може самостоятелно да упражнява правомощията по цялостното наблюдение на дейностите, свъразни със СРС. В решението на ЕСПЧ не се съдържат препоръки какъв да бъде по характер този орган. Този въпрос е различно уреден от държавите-членки на ЕС и други държави съобразно вътрешното им законодателство. Във ФРГ тази уредба се съдържа в Закона относно Ограниченията върху тайните на пощенските съобщения и далекосъобщенията (наричан „Закон G 10”), който също е бил обект на оценка от страна на ЕСПЧ. Според този закон, разрешенията за използване на СРС се издават в писмена форма само от министър председателите на отделните провинции или от специално овластените от концлера федерални министри на вътрешните работи и на отбраната. На всеки 6 месеца съответният министър е длъжен да докладва предприетите мерки за разследване на съществуващите нарушения на деветчленен Парламентарен Съвет, състоящ се пропорционално от народни представители от управляващото мнозинство и опозицията.
Представителите на Министерство на Правосъдието, на Министерство на Вътрешните работи и Върховна Касационна Прокуратура изцяло подкрепиха внесения законопроект, с който Република България ще изпълни поетите международни ангажименти и създаването на независим орган за контрол над СРС.
В дискусията взеха участие народните представители М.Метин, Хр. Бисеров, М. Миков, П. Димитров, Ч. Казак, И. Фидосова, В. Методиев, М. Манолова и Е. Михайлова.
Част от народните представители изразиха съмнение, относно възможността Комисия от Народното събрание да упражнява контрол над процедурите за използване и прилагане на СРС, защото има такъв независим орган, който осъществява визираните правомощия.
Друга част от членовете на комисията подкрепиха по принцип законопроекта, но изразиха мнение, че разпоредбите трябва да бъдат прецизирани и предложената подкомисия да бъде обезпечена финансово, за да осъществява правомощията си.
Като цяло народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект ще синхронизира законодателството в тази област с европейското, и че след направения анализ Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства така и не е осъществило ефективна дейност. Постави се въпроса за независимостта на този орган при положение , че е ситуиран с действащия закон като част от изпълнителната власт, а именно като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на правосъдието. Създаването на един орган, подкомисия в Народното събрание, определена на паритетен принцип от представители на всички парламентарни групи, ще осъществява това, което се цели с предложените промени.
Парламентът освен законодателна дейност, осъществява и контрол върху изпълнителната власт и посредством осъществяването на тези правомощия ще упражнява и наблюдение на процедурите по използването и прилагането на СРС. Логично е парламентът да осъществява такива функции и поради спазването на конституционно заложения принцип на разделение на властите, по този начин е уреден въпросът и във ФРГ. В хода на дискусията бе обърнато внимание, че основните правомощия на тази подкомисия следва да бъдат посочени в самия закон за СРС и доразвити в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведеното гласуване – 17 гласа „за” , 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954 – 01 – 24, внесен от ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и група народни представители на 29.09.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
ДОКЛАД
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-30/06.10.2009 г.
Относно: първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954 – 01 – 24, внесен от ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и група народни представители на 29.09.2009 г.
Комисията по правни въпроси проведе заседание на 01.10.2009 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
В работата на комисията взеха участие г-жа Даниела Машева и г-н Христо Ангелов – зам . – министъри на правосъдието, г-н Веселин Вучков – зам. – министър на вътрешните работи, г-н Борислав Сарафов – прокурор в отдел „Противодействие на организираната престъпност” към ВКП, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство” към Министерство на правосъдието, г-жа Иванка Которова – прокурор в отдел „Международно – правно сътрудничество” към ВКП, г-жа Нина Чимова – гл. юрисконсулт в Дирекция „Правно – нормативна дейност” към МВР , г-н Красин Мешев – гл. юрисконсулт в сектор „ПО” в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” към МВР , г-жа Благородна Макева – началник сектор „ПНО” в главна Дирекция „Криминална полиция” към МВР и г-н Бойко Рашков – ръководител на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Законопроектът бе представен от един от вносителите - г-н Димитър Лазаров. Предлагания законопроект има за цел да съобрази българската правна уредба с действащите международни актове, с постоянната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с използването на специални разузнавателни средства и европейското законодателство в тази област.
Предлага се създаване на нова четвърта глава „б”, с която се въвежда национален механизъм за използване и прилагане на специални разузнавателни средства за случаите, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна и за предотвратяване и разследване на посочените в договора престъпления. Същевременно в този случай специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.
Предвижда се и по – подробна регламентация на реда за извършване на трансгранично наблюдение с оглед бъдещото присъединяване на Република България към Шенгенското пространство и усилията, насочени към осигуряване на ефективно прилагане на Шенгенското законодателство, както и изпълнение на двустранните споразумения за трансгранично полицейско сътрудничество в областта на трансграничното наблюдение със съседните Шенгенски държави, които предстоят да бъдат сключени.
В Наказателно – процесуалния кодекс е регламентирано трансграничното наблюдение, но уредбата е обща и не съдържа механизъм относно действието на компетентните национални органи във връзка с реализирането на трансграничното наблюдение. Вземането на решение за продължаване и прекратяване на трансграничното наблюдение при спешни случаи по чл. 476, ал. 6 от НПК препраща към условията и реда, предвидени в Закона за специалните разузнавателни средства. В закона обаче не са регламентирани условията и реда, при които специалните разузнавателни средства /СРС/ могат да се прилагат от органи на чужда държава.
В законопроекта се предлага и прилагането на СРС по силата на международен договор и извършването на трансгранично наблюдение.
Приемането на тези текстове е предпоставка за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, произтичащите от това задължения за прилагане на Шенгенското законодателство, а също така ще се регламентира и изпълнението на международни договори, по които Република България е вече страна.
Законопроектът внася и изменения, по силата на които се закрива Националното бюро за контрол на СРС. Мотивите на вносителите са, че така създаден с изменението на закона – ДВ бр. 109 от 2008 г., органът е част от изпълнителната власт, второстепенен разпоредител на бюджетни средства към Министерство на правосъдието. С измененията се предвижда Народното събрание чрез комисия, определена от Правилника за организацията и дейността му, ще осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС.
Този подход е съобразен и с решение от 2007 г. на ЕСПЧ/ Европейски съд по правата на човека/, който осъди Република България по отношенеие на контрола върху СРС. Основният извод в решението е, че за тази цел е необходимо създаването на независим орган, който да може самостоятелно да упражнява правомощията по цялостното наблюдение на дейностите, свъразни със СРС. В решението на ЕСПЧ не се съдържат препоръки какъв да бъде по характер този орган. Този въпрос е различно уреден от държавите-членки на ЕС и други държави съобразно вътрешното им законодателство. Във ФРГ тази уредба се съдържа в Закона относно Ограниченията върху тайните на пощенските съобщения и далекосъобщенията (наричан „Закон G 10”), който също е бил обект на оценка от страна на ЕСПЧ. Според този закон, разрешенията за използване на СРС се издават в писмена форма само от министър председателите на отделните провинции или от специално овластените от концлера федерални министри на вътрешните работи и на отбраната. На всеки 6 месеца съответният министър е длъжен да докладва предприетите мерки за разследване на съществуващите нарушения на деветчленен Парламентарен Съвет, състоящ се пропорционално от народни представители от управляващото мнозинство и опозицията.
Представителите на Министерство на Правосъдието, на Министерство на Вътрешните работи и Върховна Касационна Прокуратура изцяло подкрепиха внесения законопроект, с който Република България ще изпълни поетите международни ангажименти и създаването на независим орган за контрол над СРС.
В дискусията взеха участие народните представители М.Метин, Хр. Бисеров, М. Миков, П. Димитров, Ч. Казак, И. Фидосова, В. Методиев, М. Манолова и Е. Михайлова.
Част от народните представители изразиха съмнение, относно възможността Комисия от Народното събрание да упражнява контрол над процедурите за използване и прилагане на СРС, защото има такъв независим орган, който осъществява визираните правомощия.
Друга част от членовете на комисията подкрепиха по принцип законопроекта, но изразиха мнение, че разпоредбите трябва да бъдат прецизирани и предложената подкомисия да бъде обезпечена финансово, за да осъществява правомощията си.
Като цяло народните представители се обединиха около становището, че предложеният законопроект ще синхронизира законодателството в тази област с европейското, и че след направения анализ Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства така и не е осъществило ефективна дейност. Постави се въпроса за независимостта на този орган при положение , че е ситуиран с действащия закон като част от изпълнителната власт, а именно като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на правосъдието. Създаването на един орган, подкомисия в Народното събрание, определена на паритетен принцип от представители на всички парламентарни групи, ще осъществява това, което се цели с предложените промени.
Парламентът освен законодателна дейност, осъществява и контрол върху изпълнителната власт и посредством осъществяването на тези правомощия ще упражнява и наблюдение на процедурите по използването и прилагането на СРС. Логично е парламентът да осъществява такива функции и поради спазването на конституционно заложения принцип на разделение на властите, по този начин е уреден въпросът и във ФРГ. В хода на дискусията бе обърнато внимание, че основните правомощия на тази подкомисия следва да бъдат посочени в самия закон за СРС и доразвити в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведеното гласуване – 17 гласа „за” , 4 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954 – 01 – 24, внесен от ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и група народни представители на 29.09.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
0
