Становище от заседание на комисия

---

СТАНОВИЩЕ
На Комисията по правни въпроси
Вх. №:953-03-34/16.10.2009
ОТНОСНО: 1. Определение на Конституционния съд от 06.10.2009 г., получено на 08.10.2009 г. с приложено искането на 58 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2009 г., за установяване на противоконституционността на чл.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр.58 от 2009 г., изм., ДВ, бр.60 от 2009 г.), както и за съответствието му с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна, с Вх. № 918-00-12/08.10.2009 г.
2. Определение на Конституционния съд от 06.10.2009 г., получено на 08.10.2009 г. с приложено искането на Министерски съвет, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 14/2009 г., за установяване на противоконституционността на чл.1 от Закона за амнистия (обн., ДВ, бр. 26 от 2009 г.), с Вх. № 918-00-11/08.10.2009 г.

Във връзка с получени определения на Конституционния съд, с които Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2009 г. и к.д. № 14/2009 г., трябва да бъде посочено следното.
Народното събрание и Комисията по правни въпроси не би трябвало да приемат становище по посочените по-горе конституционни дела по следните причини:

1. Комисията по правни въпроси като помощен орган на Народното събрание приема доклади по постъпили и разпределени й по реда и при условията на ПОДНС проекти за закони, решения и други актове на Парламента. Целта на тази конституционна и парламентарна процедура е комисията да подпомогне Народното събрание, чрез становището си произнесено в кръга на нейните компетенции и специфичен предмет. Дали и доколко Народното събрание ще се съобрази със становищата на КПВ на първо и второ гласуване, е въпрос изцяло в суверенитета на Парламента. Каквито и да са спецификите на тези парламентарни процедури, всички те имат една обща базова характеристика: Комисията се произнася със свой доклад по проект за акт, който ще се приеме или не окончателно от Народното събрание. Следователно докладите на Комисията са част от процеса на изработване на актове (нормативни или не) на Парламента. Един вид – те са насочени към Парламента и не притежават самостоятелен външен характер, насочен вън от парламентарната институция.

2. Различен е случаят, когато Народното събрание е конституирано като страна по конституционни дела пред Конституционния съд. Предмет на тези дела, като тези във визирания случай, са актове на Парламента – приет закон или Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (или части от тях). Т.е. предмет на конституционното дело е конституциосъобразността или не на акта на Народното събрание, която се преценява от специфичен орган – Конституционния съд. Да се изисква от Парламента, който е конституиран като страна по тези дела, да се произнася със становища, означава той да приеме отново по общия ред правен акт от кръга на неговите компетенции – закон, решение, с които да се произнесе по акт, който той вече е приел., т.е. – Парламентът ще трябва да дублира своя акт, предмет на конституционно дело като се произнася втори път по него. Това очевидно е пълен non sense. Каквото е искал „да каже” Парламентът вече го е казал – с акта, който е предмет на конституционен спор. Ако Народното събрание междувременно е формирало друга воля, за това има друг ред – ще приеме нов закон, с който отменя, изменя и т.н. стар свой закон, решение или друг акт в кръга на своите правомощия. Това е основната причина Парламентът да не дава становища по конституционни дела, по които е конституиран като страна. Това е и причина Комисията по правни въпроси да не приема доклади по тези въпроси.

Поради тези процедурни причини, Комисията по правни въпроси с пълно мнозинство от 23 гласа взе решение да не изразява становище по съдържателните аспекти на двете конституционни дела.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:


Искра Фидосова