Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
29/10/2009
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-44/03.11.2009 г.
ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
На заседание, проведено на 29.10.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
На заседанието от името на вносителя присъстваха г-н Росен Иванов от Националната Агенция по приходите , директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология и г-н Петър Цанков, главен юрисконсулт в дирекция „Разследване на особени случаи”, г-жа Даниела Влъчкова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”, г-жа Венетка Тодорова, началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”, Маргарита Борисова – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика” и г-жа Лидия Атева, държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
които представиха законопроекта. Според вносителя направените със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси предложения обхващат промени в два основни аспекта. Една част от промените са свързани с развитието на процеса на финансовата децентрализация на общините и разширяване на собствената им приходна база. Другата част от направените предложения са насочени към прецизиране на текстовете на закона и постигане на справедливост при облагане на задължените лица. Със законопроекта се предлага увеличаване на горната граница за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти - от 2 на 2,5 на хиляда, както и увеличаване на горната граница за определяне размера на данъка при придобиване на имущество – от 2,6 на сто на 3 на сто.
Предложено е да се облагат с данък и придобитите по давност недвижими имоти, които досега не са изрично посочени като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти. Също така с данък при придобиване е предложено да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма. Предвижда се данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията да бъде по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка.
Предлага се намаляване на прага за необлагане на имотите от 2520 на 1680 лева..
Законопроектът предвижда служителите на общинската администрация да имат правомощия освен на органи по приходите и част от правомощията на публичните изпълнители на Националната агенция за приходите, с което според вносителя ще се подобри събираемостта на местните данъци.
Предлага се промяна при облагането на моторните превозни средства, като е прецизирана разпоредбата за данъка по отношение на моторни превозни средства, на които свидетелството за регистрация е върнато в Министерството на вътрешните работи. Предвидено е да не се дължи данък от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
Предвижда се при прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността от приобретателя с цел избягване двойното заплащане на патентен данък от приобретателя за период, за който вече е платен данък от прехвърлител, приобретателят да дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето.
С промяната в допълнителните разпоредби дадено е определение на понятието „постоянно място”, използвано при определяне на патентния данък за някои видове дейности, което ще помогне да се преодолее субективното тълкуване. Предлага се и допълване на определението на понятието „основно жилище”, тъй като според вносителите сегашното определение се създават затруднения в практиката.
В проведената дискусия по §3 от законопроекта, с който се променя чл. 17, ал. 2 беше направена бележка от председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Фидосова, свързана с прецизиране на думите „притежавани и ползвани нежилищни имоти”. Според нея новата редакция следва да отразява идеята, че предприятията подават декларация за нежилищните имоти, които са тяхна собственост или върху които им е учредено вещно право на ползване.
Редакцията на предложения §7 предизвика голяма дискусия. Най-напред беше дискутирано предложението за създаване на ал. 4 в чл. 44. С него се предвижда с данък при придобиване да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма. В сега действащия закон не е предвидено облагане на тези активи. В дискусията участие взеха народните представители Искра Фидосова, Тодор Димитров, Димитър Лазаров, Ивайло Тошев, Фани Христова, Юлиана Колева,Светослав Тончев. Те изразиха несъгласие с идеята да се дължи данък при прехвърляне на търговско предприятие, тъй като според чл. 15 от Търговския закон предприятието е съвкупност от права и задължения и фактически отношения. С оглед на това според народните представители отделянето на определени вещи от търговското предприятие, за които да се заплаща данък при прехвърлянето му, противоречи на принципа, залегнал в определението за търговско предприятие в Търговския закон. Според народните представители в едно търговско предприятие има не само права и активи, но и задължения, което не е отчетено от вносителя. Народните представители изразиха становище, че ако се приеме така предложената от вносителя редакция, следва да се измени чл. 15 от Търговския закон. Вносителите изразиха становище, че основно правило при данъчното облагане е, че не е определяща правната форма, а икономическия и финансов резултат, който се постига на практика. Според тях, ако едно търговско предприятие придобие недвижим имот, ограничено вещно право или моторно превозно средство, следва да плати данък върху тях. Изключването на облагането при прехвърляне на търговско предприятие по сега действащия закон според вносителите обосновава отделянето на търговско предприятие заради отделянето и прехвърлянето на един или няколко имота с цел заобикаляне на задължението за заплащане на данък.
Дискусия се проведе и по предвиденото в §7 предложение за създаване на ал. 3 на чл. 44. С него се предвижда да се облагат с данък и придобитите по давност недвижими имоти, които досега не са изрично посочени в закона като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти. Във връзка с това предложение на вносителя беше обсъден и §8, т. 1 , с която се допълва чл. 46, ал. 1. С тази разпоредба се определя моментът, от който се дължи данък. Вносителят в законопроекта предлага това да е моментът на издаване на нотариалния акт. Народните представители изразиха становище, че от правна гледна точка този момент не е прецизен и това на практика би могло да доведе до противоречия. Освен това в законопроекта не са предвидени всички начини и документи, с които може да се удостовери право на собственост върху недвижим имот. Народните представители посочиха двата основни начина, по които на практика лицата, които са придобили по давност един недвижим имот, се снабдяват с титул за собственост. Това са издаването на констативен нотариален акт и съдебно решение, които подлежат на вписване. С оглед на това разпоредбата на закона следва да се прецизира, като двата начина бъдат уредени алтернативно, за да не стигне до двойно плащане на данък върху един и същ недвижим имот.
Дискусия се проведе и по §17, т. 1, с който се допълва т. 2 от допълнителните разпоредби на закона. Става въпрос за определението за „основно жилище”. Според сега действащия закон „основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината”. Вносителят предлага разпоредбата да се допълни и основното жилище да се обвърже с постоянния адрес на лицето. Според вносителя до доказване на противното се приема, че „основно жилище” е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето. В дискусията по този въпрос взеха участие народните представители Искра Фидосова, Тодор Димитров, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев. Според народните представители тази презупция не е приемлива, защото премества тежестта на доказване върху съответното лице. Освен това на практика основното жилище не винаги е по постоянния адрес на лицето. Вносителя подкрепи разпоредбата с аргументи от практиката, като посочи, че често срещано явление е лицата да посочват като основно жилище повече от един недвижим имот, намиращи се на територията на различни общини, и по този начин плащат за всяко от тях данък, намален с петдесет на сто, като по този начин заобикалят закона. Тези аргументи не бяха подкрепени от народните представители, които изразиха становище, че обвързването на основното жилище с постоянния адрес ще доведе до неудобства на гражданите и ще наложи за някои от тях промяна на постоянния адрес. Според народните представители не е приемливо заради недобросъвестните граждани да се „наказват” добросъвестните и изтъкнаха, че има други правни средства да бъдат санкционирани лицата, които заобикалят закона - например да им бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за попълване на невярна декларация, предвидена и изискуема по закон. С оглед на тези аргументи народните представители от Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че е необходимо т. 1 от §17 да отпадне.
Народният представител Ивайло Тошев изрази несъгласие с предвиденото в §12 отпадане на чл. 60, ал. 5 от действащия закон, който предвижда за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък да се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Според него отпадането на разпоредбата ще бъде в ущърб на гражданите, защото отпада възможността да им бъде възстановен данък, платен за моторни превозни средства, които са унищожени или откраднати за месеците, през които лицата не са ги притежавали. Вносителите аргументираха отпадането на чл. 60, ал. 5 с новата редакция на разпоредбата на чл. 58, ал. 4, която се предлага в законопроекта и която предвижда данък да не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, а на откраднатите или унищожените моторни превозни средства регистрацията се прекратява.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа “за” и 2 гласа „против” прие на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона местните данъци и такси, с вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-44/03.11.2009 г.
ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
На заседание, проведено на 29.10.2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
На заседанието от името на вносителя присъстваха г-н Росен Иванов от Националната Агенция по приходите , директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология и г-н Петър Цанков, главен юрисконсулт в дирекция „Разследване на особени случаи”, г-жа Даниела Влъчкова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”, г-жа Венетка Тодорова, началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”, Маргарита Борисова – гл. експерт в Дирекция „Данъчна политика” и г-жа Лидия Атева, държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
които представиха законопроекта. Според вносителя направените със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси предложения обхващат промени в два основни аспекта. Една част от промените са свързани с развитието на процеса на финансовата децентрализация на общините и разширяване на собствената им приходна база. Другата част от направените предложения са насочени към прецизиране на текстовете на закона и постигане на справедливост при облагане на задължените лица. Със законопроекта се предлага увеличаване на горната граница за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти - от 2 на 2,5 на хиляда, както и увеличаване на горната граница за определяне размера на данъка при придобиване на имущество – от 2,6 на сто на 3 на сто.
Предложено е да се облагат с данък и придобитите по давност недвижими имоти, които досега не са изрично посочени като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти. Също така с данък при придобиване е предложено да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма. Предвижда се данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията да бъде по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка.
Предлага се намаляване на прага за необлагане на имотите от 2520 на 1680 лева..
Законопроектът предвижда служителите на общинската администрация да имат правомощия освен на органи по приходите и част от правомощията на публичните изпълнители на Националната агенция за приходите, с което според вносителя ще се подобри събираемостта на местните данъци.
Предлага се промяна при облагането на моторните превозни средства, като е прецизирана разпоредбата за данъка по отношение на моторни превозни средства, на които свидетелството за регистрация е върнато в Министерството на вътрешните работи. Предвидено е да не се дължи данък от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
Предвижда се при прехвърляне на предприятието на едноличен търговец и продължаване на дейността от приобретателя с цел избягване двойното заплащане на патентен данък от приобретателя за период, за който вече е платен данък от прехвърлител, приобретателят да дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят – включително за тримесечието на прехвърлянето.
С промяната в допълнителните разпоредби дадено е определение на понятието „постоянно място”, използвано при определяне на патентния данък за някои видове дейности, което ще помогне да се преодолее субективното тълкуване. Предлага се и допълване на определението на понятието „основно жилище”, тъй като според вносителите сегашното определение се създават затруднения в практиката.
В проведената дискусия по §3 от законопроекта, с който се променя чл. 17, ал. 2 беше направена бележка от председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Фидосова, свързана с прецизиране на думите „притежавани и ползвани нежилищни имоти”. Според нея новата редакция следва да отразява идеята, че предприятията подават декларация за нежилищните имоти, които са тяхна собственост или върху които им е учредено вещно право на ползване.
Редакцията на предложения §7 предизвика голяма дискусия. Най-напред беше дискутирано предложението за създаване на ал. 4 в чл. 44. С него се предвижда с данък при придобиване да се облагат недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и превозните средства, включени в активите на предприятие, което се прехвърля или преобразува без промяна на правната форма. В сега действащия закон не е предвидено облагане на тези активи. В дискусията участие взеха народните представители Искра Фидосова, Тодор Димитров, Димитър Лазаров, Ивайло Тошев, Фани Христова, Юлиана Колева,Светослав Тончев. Те изразиха несъгласие с идеята да се дължи данък при прехвърляне на търговско предприятие, тъй като според чл. 15 от Търговския закон предприятието е съвкупност от права и задължения и фактически отношения. С оглед на това според народните представители отделянето на определени вещи от търговското предприятие, за които да се заплаща данък при прехвърлянето му, противоречи на принципа, залегнал в определението за търговско предприятие в Търговския закон. Според народните представители в едно търговско предприятие има не само права и активи, но и задължения, което не е отчетено от вносителя. Народните представители изразиха становище, че ако се приеме така предложената от вносителя редакция, следва да се измени чл. 15 от Търговския закон. Вносителите изразиха становище, че основно правило при данъчното облагане е, че не е определяща правната форма, а икономическия и финансов резултат, който се постига на практика. Според тях, ако едно търговско предприятие придобие недвижим имот, ограничено вещно право или моторно превозно средство, следва да плати данък върху тях. Изключването на облагането при прехвърляне на търговско предприятие по сега действащия закон според вносителите обосновава отделянето на търговско предприятие заради отделянето и прехвърлянето на един или няколко имота с цел заобикаляне на задължението за заплащане на данък.
Дискусия се проведе и по предвиденото в §7 предложение за създаване на ал. 3 на чл. 44. С него се предвижда да се облагат с данък и придобитите по давност недвижими имоти, които досега не са изрично посочени в закона като подлежащи на облагане при другите безвъзмездно придобити имоти. Във връзка с това предложение на вносителя беше обсъден и §8, т. 1 , с която се допълва чл. 46, ал. 1. С тази разпоредба се определя моментът, от който се дължи данък. Вносителят в законопроекта предлага това да е моментът на издаване на нотариалния акт. Народните представители изразиха становище, че от правна гледна точка този момент не е прецизен и това на практика би могло да доведе до противоречия. Освен това в законопроекта не са предвидени всички начини и документи, с които може да се удостовери право на собственост върху недвижим имот. Народните представители посочиха двата основни начина, по които на практика лицата, които са придобили по давност един недвижим имот, се снабдяват с титул за собственост. Това са издаването на констативен нотариален акт и съдебно решение, които подлежат на вписване. С оглед на това разпоредбата на закона следва да се прецизира, като двата начина бъдат уредени алтернативно, за да не стигне до двойно плащане на данък върху един и същ недвижим имот.
Дискусия се проведе и по §17, т. 1, с който се допълва т. 2 от допълнителните разпоредби на закона. Става въпрос за определението за „основно жилище”. Според сега действащия закон „основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината”. Вносителят предлага разпоредбата да се допълни и основното жилище да се обвърже с постоянния адрес на лицето. Според вносителя до доказване на противното се приема, че „основно жилище” е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето. В дискусията по този въпрос взеха участие народните представители Искра Фидосова, Тодор Димитров, Христо Бисеров, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев. Според народните представители тази презупция не е приемлива, защото премества тежестта на доказване върху съответното лице. Освен това на практика основното жилище не винаги е по постоянния адрес на лицето. Вносителя подкрепи разпоредбата с аргументи от практиката, като посочи, че често срещано явление е лицата да посочват като основно жилище повече от един недвижим имот, намиращи се на територията на различни общини, и по този начин плащат за всяко от тях данък, намален с петдесет на сто, като по този начин заобикалят закона. Тези аргументи не бяха подкрепени от народните представители, които изразиха становище, че обвързването на основното жилище с постоянния адрес ще доведе до неудобства на гражданите и ще наложи за някои от тях промяна на постоянния адрес. Според народните представители не е приемливо заради недобросъвестните граждани да се „наказват” добросъвестните и изтъкнаха, че има други правни средства да бъдат санкционирани лицата, които заобикалят закона - например да им бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за попълване на невярна декларация, предвидена и изискуема по закон. С оглед на тези аргументи народните представители от Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че е необходимо т. 1 от §17 да отпадне.
Народният представител Ивайло Тошев изрази несъгласие с предвиденото в §12 отпадане на чл. 60, ал. 5 от действащия закон, който предвижда за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък да се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Според него отпадането на разпоредбата ще бъде в ущърб на гражданите, защото отпада възможността да им бъде възстановен данък, платен за моторни превозни средства, които са унищожени или откраднати за месеците, през които лицата не са ги притежавали. Вносителите аргументираха отпадането на чл. 60, ал. 5 с новата редакция на разпоредбата на чл. 58, ал. 4, която се предлага в законопроекта и която предвижда данък да не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, а на откраднатите или унищожените моторни превозни средства регистрацията се прекратява.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа “за” и 2 гласа „против” прие на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона местните данъци и такси, с вх. № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
0
