Доклад от заседание на комисия

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-46/03.11.2009 г.

ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19. 10. 2009 г.


На заседание, проведено на 29. 10. 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19. 10. 2009 г.
На заседанието от името на вносителя присъстваха г-н Росен Иванов от Националната агенция по приходите, г-жа Даниела Влъчкова, г-жа Венетка Тодорова, г-жа Маргарита Борисова и г-жа Лидия Атева от Министерството на финансите, които представиха законопроекта.
Проведе се дискусия по отделни разпоредби на законопроекта.
Бяха изказани мнения относно предвиденото в § 12 изключване на процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства от обхвата на освободените от облагане с данък доставки. Изразиха се опасения, че по този начин се препятства достъпа на гражданите до правосъдие, като същевременно обаче се посочи, че е необходимо по-задълбочено изследване на въпроса, тъй като това е свързано със задължение на страната ни по изпълнение на изискванията, визирани в Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Беше направено предложение § 12 да отпадне, но впоследствие народните представители се обединиха около тезата, че следва да се проучи - с оглед съответствието й с европейското право, възможността от облагане с данък да се освободи само процесуалното представителство под формата на служебна защита и съответно разпоредбата на § 12 относно чл. 44, ал. 1, т. 5 да се прецизира в този смисъл.
Възложено бе на г-жа Любка Ценова, началник отдел „Европейско право”, да изготви становище, предвижда ли се в законодателството на държавите членки облагане с ДДС на адвокатските услуги, предоставени като служебна защита. Съдът на Европейските общност обяви на 29.10.2009 г. по дело С – 246/08 /Комисия на европейските общности срещу Република Финландия/, че данък добавена стойност не се начислява върху правните консултации, предоставяни срещу частично възнаграждение от държавните служби за правна помощ.
Предмет на дискусия бяха и предложените промени в § 40 – относно чл. 176 от Закона за данък върху добавената стойност, които произтичат от въведеното с § 23 задължение за лицето при регистрация да заяви електронен адрес за кореспонденция. С оглед на това се предлага компетентен орган по приходите да може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на декларирания от него електронен адрес за кореспонденция, както и в случаите на неприемане на две или повече електронни съобщения или неизпълнение на искане на данъчен орган, изпратено на декларирания електронен адрес за кореспонденция.
Членовете на комисията изразиха аргументи срещу предложените промени в чл. 176 като посочиха, че текстовете не са прецизно формулирани и прилагането им ще доведе до проблеми в практиката. Беше посочено, че от редакцията на нормата не става ясно какво се разбира под “неприемане на две или повече електронни съобщения”, както и че предложеният брой неприети съобщения е твърде малък, за да обоснове като последица отказ за регистрация или прекратяване на регистрацията на лицето а също така липсва и уточнение за какъв период от време „неприемането на две съобщения” ще доведе до отказ за регистрация или прекратяване на регистрация на лицето.
Представителите на Министерството на финансите изказаха становище в подкрепа на аргументите на народните представители, като се съгласиха, че с оглед по-доброто им прилагане, е необходимо текстовете да се прецизират.
В резултат на проведеното обсъждане членовете на комисията се обединиха около предложението за отпадане на § 40, т. 1 и 2 от законопроекта.
Народните представители обсъдиха и разпоредбата на § 42, с която се предлага отмяната на ал. 6 и 7 от чл. 177, определящи поредност на лицата, от които следва да се търси отговорност по отношение на получател по облагаема доставка, отговорен за дължимостта и невнасянето на данък от друго регистрирано лице.
По време на дебата се изрази становище против отмяната на посочените по-горе разпоредби, тъй като това няма да доведе до преодоляване на затрудненията в практиката по прилагането им, а до създаване на възможност за търсене на отговорност от всяко лице – получател по облагаема доставка по преценка на компетентния орган, без да се спазва предвидената досега поредност за търсене на отговорност от прекия получател по доставката, а при неуспешно събиране на данъка – от всеки следващ получател по реда на доставките.
Представителите на Министерството на финансите обосноваха необходимостта от предложените в § 42 промени с правната възможност солидарната отговорност в случаи на злоупотреби да се реализира спрямо което и да е лице по избор на кредитора, в случая държавата, както и с практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейските общности. Подчертано беше, че тази отговорност може да се търси само и по отношение на недобросъвестни лица.
В резултат на дискусията народните представители се обединиха около становището § 42 да отпадне.

С оглед на гореизложеното и след проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 16 гласа “за” и 2 гласа “против” прие на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19. 10. 2009 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Искра Фидосова