Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
05/11/2009
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-60/13.11.2009 г.
ОТНОСНО: Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., в частта му относно проекта на бюджет на съдебната власт за 2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – министърът на правосъдието Маргарита Попова, Даниела Машева – зам. министър на правосъдието, Нели Доева, - началник-отдел “Финансово-счетоводна дейност”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, зам.- министър на финансите, Надежда Генова – началник- отдел в дирекция “Държавни разходи” и експерти от същата дирекция; зам. -министъра на Министерство на труда и социалната политика Христина Митрева; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев – член на ВСС и председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС, Стефан Петров – член на ВСС и Валери Първанов – зам-главен прокурор.
Комисията разгледа законопроекта за държавния бюджет в частта му за съдебната власт, предложена от Висшия съдебен съвет, както и становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт за 2010 г.
В доклада на ВСС за приоритетите и разпределението на бюджетните ресурси за функциониране на българската съдебна система през 2010-2012 год. се посочва, че основният принцип при разработването на бюджетната прогноза на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормалното функциониране на съдебните институции. Разчетите са изцяло съобразени с финансовото осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната система. Данните са консолидирани от предложенията на органите на съдебната власт, направени на база минимални разчети, осигуряващи сравнително бързо правораздаване и са съобразени с последните изменения в Закона за съдебната власт.
В становището на Министерския съвет се посочва, че бюджетната политика за 2010 г. е насочена към стимулиране на икономиката и запазване на макроикономическата стабилност в условията на финансова криза, което налага стесняване на фискалната позиция и предприемане на мерки за ограничаване на публичните разходи. Планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт са съобразени с възможностите за финансиране на всички приоритетни програми и политики за годината. Становището на МС е изготвено при отчитане на изложените от ВСС приоритети, насочени към продължаване на реформата в съдебната система и съществуващите ограничени на ресурси. Показателите по бюджета са съобразени с допусканията по основните макроикономически показатели и с фискалните възможности за 2010 г.
Висшият съдебен съвет предлага бюджета на съдебната власт за 2010 г. в приходната част да е в размер на 75 млн. лв., в т. ч. приходи от съдебни такси – 65 млн. лв. Приходите от дейността на органите на съдебната власт са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие.
Предложението на Министерския съвет е 95 млн. лв. приходи, от които 82 млн. лв. приходи от съдебни такси. Основните аргументи в предложения прогнозен размер на приходите в становището на Министерския съвет са значителното преизпълнение през последните години на собствените приходи по бюджета на съдебната власт, което гарантира допълнителни бюджетни кредити.
Министерският съвет предлага неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от тези наличности, неизпълнението да се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо.
Предвидените разходи по проектобюджета на ВСС възлизат на 540 013 600 лв., от които: за текущи разходи – 507 535 400 лв.; за заплати и възнаграждения – 300 559 100 лв., за капиталови разходи - 31 878 200 лв. Предлага се трансферът от централния бюджет да е в размер 465 013 600 лв.
В становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на ВСС разходите възлизат на 387 705 000 лв., от които за текущи разходи – 384 655 000 лв.; за заплати и възнаграждения – 263 372 300 лв., за капиталови разходи – 2 450 000 лв. Трансферът от централния бюджет се предлага да е в размер 292 705 000 лв.
Висшият съдебен съвет предлага при изпълнението на бюджета на съдебната власт ВСС при необходимост да може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебна власт. Предложението не съдържа никакви условия и ограничения за измененията на бюджетните разходи. Министерският съвет предлага тези изменения да могат да се правят само когато не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала.
Предвидено е по проектобюджета на ВСС реализираните в края на годината икономии от средствата за бюджетните разходи да остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на ВСС през следващата година, а неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на централния бюджет.
В прогнозата за 2010 г. ВСС предлага увеличаване на щатните бройки с около 900 бр. Становището на МС е разработено на база ревизираните разчети на ВСС за 2009 г. и очакваното изпълнение на бюджета на съдебната власт и предлага запазване на числеността на персонала.
Министерският съвет изразява становище, че съдебната власт следва да продължи осъществените до този момент реформи, като разработи, финансира и осъществи програма за модернизация на цялата съдебна власт, която да осигури устойчивост на промените.
От името на Висшия съдебен съвет (ВСС) се изказа г-н Иван Колев, член на ВСС и председател на комисията „Бюджет и финанси” на ВСС, който заяви, че без да повтаря мотивите и основните параметри на представения бюджет от ВСС, би желал да обърне внимание на народните представители, че ВСС е спрял назначенията, не са използвани капиталовите разходи, няма повишаване на заплати, което е в съответствие с ревизирания бюджет за 2009 г. Според него намалените бюджетни средства, предлагани в становището на МС няма да позволят да се назначават младши съдии и прокурори, провеждането на конкурси за първоначално назначаване, както и няма да могат да се усвояват средства за информационната система, свързана с противодействие на престъпността. Освен това, г-н Колев припомни, че в приходната част на бюджета на съдебната власт не постъпват средства от издаването на удостоверения за преригистрация на търговци, тъй като съгласно § 4 от ПЗР на Закона за търговския регистър такси не се дължат, а такива се плащат от бюджета на съдебната власт на АД ”Информационно обслужване”. Той постави въпрос за обсъждане за промяна на Тарифата на таксите, събирани в съдебната система относно административните производства по АПК, когато се обжалват административни актове с голям имуществен интерес. В тази връзка като пример посочи, че при тези производства таксата е 50 лева, а би могло да се обжалват данъчно - облагателни актове за милиони от юридически лица.
По бюджета на съдебната власт се изказа и зам.-главният прокурор Валери Първанов, който изказа благодарност за предвидените бюджетни средства за прокуратурата, но обърна внимание, че те няма да бъдат достатъчни за да се осъществят в пълна мяра задачите, които стоят пред прокуратурата. Той изтъкна, че ще са необходими средства за отговорностите на прокуратурата, заедно с другите три отговорни субекта относно изграждането на единната система за противодействие на престъпността. Намалените бюджетни средства за прокуратурата ще задържи и кадровото развитие в системата. Г-н Първанов посочи, че във връзка с увеличения брой сигнали спрямо проверката на одитни доклади на Сметната палата, включително и този на МС, са необходими средства за назначаване на съдебно-счетоводни експертизи. Освен това бе изтъкнато, че са необходими средства и за екстрадиции на лица, трансфер на производства, изпълнение на съдебни поръчки и преводи във връзка със сътрудничеството ни като държава-членка с другите държави от ЕС.
От името на Министерство на правосъдието министър Маргарита Попова изрази становище, че с оглед на финансовата стабилност на държавата Министерство на правосъдието трудно би изпълнявало функцията си по конституция и ЗСВ, но при разумното разпределение и разходване на отделни пера би се постигнал баланс. Според нея, във връзка с възложената функция на министерството по конституция и закон относно управление на имуществото на съдебната власт и финансовите взаимоотношения между изпълнителната и съдебната власт, е необходимо да се предвидят допълнителни средства за обезпечаване строежи на съдебни сгради. Министърът припомни, че са сключени, освен двата големи за РС и РП в София и съдебната палата във Варна, 37 договора в края на 2008 и в средата на 2009 г., без да има финансово обезпечение за тяхното изпълнение, които възлизат на 500 млн. лв., а в проекта за бюджет на Министерство на правосъдието са предвидени 20 млн.лв. за капиталови разходи, което не е достатъчно дори за предоговаряне на условията или прекратяване на някои от тях, тъй като ще се дължат големи неустойки.
Министър Попова посочи, че е необходимо преразглеждане на бюджета на Министерството на правосъдието в разходната си част за издръжка на: пенитенциарните заведения; за правна помощ, включително и осигуряване на средства за служебна защита във връзка с предстоящите промени в НПК. Освен това са необходими допълнителни средства за: екстрадициите, които се извършват чрез Министерството на правосъдието; за съдебна охрана; за изтърпяване на присъди на граждани от Европейския съюз, както и осъдени български граждани в други държави, които следва да бъдат върнати за изтърпяване на наказанието си в България. Това задължение по линия на Европейския съюз обосновава необходимостта от допълнителни капиталови разходи, включително и за строителство на нови затвори, още повече, че и съществуващите не отговарят на нормалните условия за изтърпяване на наказанието.
Във връзка със закриването на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства предложи средствата да се прехвърлят за Главна дирекция „Охрана”.
В подкрепа на изказването на министър Попова главната счетоводителка Нели Доева запозна народните представители с конкретни цифри, необходими за финансовата издръжка на министерството.
В последвалата дискусия за бюджета на съдебната власт се изказаха народните представители Христо Бисеров, Михаил Миков, Анастас Анастасов, Искра Фидосова и Димитър Лазаров.
Г-н Христо Бисеров постави като противоконституционен и противоречащ на разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет § 29, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Според тази разпоредба Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер за бюджета на ДОО, включително и когато този допълнителен трансфер може да доведе до влошаване на бюджетното салдо на бюджета. Според народният представител това противоречи на Конституцията, тъй като това е в правомощието на Народното събрание.
Г-н Бисеров посочи като противоконституционни и разпоредбите на § 79, във връзка с § 81 от преходните и заключителните разпоредби. Параграф 79 предлага изменение в сега действащия държавен бюджет и се предвижда тези изменения да влязат в сила от 1 януари 2009 г.
Народният представител Михаил Миков предложи отпадането на § 68, с който се изменя Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Сега действащата разпоредби предвижда при изпълнение на служебните си задължения държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби да пътуват безплатно в обществения градски транспорт. Според него тази привилегия не би натоварил сериозно държавния бюджет. Той постави въпрос на министър Попова дали в момента има лица, които чакат, за изтърпяване на наказания лишаване от свобода, като направи връзка с физическата възможност да се изпълнява наказателната политика на държавата. В отговор на това министър Попова отговори, че няма такива случаи.
По повдигнатите въпроси на народния представител Христо Бисеров отговори зам.-министъра на Министерството на труда и социалната политика Христина Митрева и обясни, че това не е използван правен механизъм за корекция на бюджета в предходни години, но променената финансова ситуация налага въвеждането на по-гъвкав правен механизъм. Тя отговори и на предложението на народния представител Михаил Миков за отпадането на § 68, като изтъкна, че подобно предложение е направено и в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и за отпадането на параграфи 66 и 67, което между първо и второ четене би могло да бъде възприето.
В изказването си народният представител Анастас Анастасов изказа мнение, че съдебната система може да използва вътрешните си резерви, с оглед отпадането на окръжните следствени служби и необходимостта от административен персонал. Той посочи, че увеличаването на щата за магистрати и администрация в съдебната система е неоснователно. С това предложение съгласие изрази и представителя на ВСС г-н Колев, а с резерви по него изказа зам.-главния прокурор Валери Първанов.
Народният представител Димитър Лазаров постави въпроса за необходимостта от предвиждане на средства за правна помощ, която се изразява в назначаване на служебна защита, което трябва да се съобрази и с предстоящите промени в НПК. Освен това, той обоснова предложението си и с евентуалното отпадане на ДДС за процесуално представителство, както и от актуална практика на Европейския съд. В подкрепа на това се изказа и председателя на Комисията Искра Фидосова, като посочи пример с дело с Финландия на Европейския съд от 29.10. 2009 г. във връзка със служебната защита.
В заключение зам.министър на финансите г-н Горанов посочи, че становището на МС по проекта за бюджет на съдебната власт за 2010 г. като цяло отчита основните тенденции, фактическо състояние и задачите, които стоят пред нея, като същевременно посочи, че този бюджет следва да се съобразява с макропараметрите на бюджета на страната за 2010 г. и прогнозната рамка до 2012 г. Зам. Министър Горанов обърна внимание, че може би не за първи път, но започва да се осъзнава продължението на онова изречение в чл. 8 от Конституцията, че властите са разделени, но и си взаимодействат. Той се съгласи с поставения въпрос в дискусията от представителя на ВСС за отпадането на ограничението в ал. 3 на чл. 2, според становището на МС и възприемането на предложението на ВСС, когато има реализирани икономии от средства в края на годината да остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на ВСС през следващата година. Той припомни и решение на Конституционния съд, според който управлението на всеки бюджет не е само право независимостта на съдебната власт да зависи от достатъчността на бюджета, но и отговорност за ефективно разходване на разпределения обществен ресурс. Зам. Министърът изрази и подкрепа да се обсъди въпроса между първо и второ четене относно средствата за служебна защита, но само обосновани по закон по критериите за използването на правна помощ.
По преходните и заключителни разпоредби изказване направи председателя на Комисията г-жа Искра Фидосова, която постави няколко въпроса от правно –техническо естество, които според нея следва да бъдат обсъдени внимателно между първо и второ четене. Например, с § 7, ал. 3 се закриват общинските извънбюджетни сметки и фондове по чл. 10 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол (ЗПСлПК). Редакцията е некоректна, тъй като се позовава на чл. 10 от ЗПСлПК, а с § 70 се внасят изменения в същия закон и в същия член. Не е ясно към коя редакция на чл. 10 се позовава ал. 3 на § 7 - към досега действащата или към предложената с § 70 нова редакция на чл. 10. Правилно е в ал. 3 на § 7 да не се позовава на чл. 10, а само на ЗПСлПК.
Съгласно § 26 бюджетните предприятия публикуват информация от годишните си финансови отчети в интернет, т. е. в цялото интернет пространство, а не на интернет страницата си, което би следвало да се допълни в текста на вносителя.
Параграф 27 от проекта на закона се позовава на § 26 и 27 от преходите и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2006 г. Последният е с изтекъл срок на действие и е мълчаливо отменен, с приемането на следващия годишен държавен бюджет на РБ. Посочените параграфи от бюджета за 2006 г. съдържат в себе си позовавания на вече отменени разпоредби (напр. в § 26, ал. 20 се позовава на чл. 5, ал. 9 от КСО, която е отменена, ал. 16 се позовава на приложение № 1 от бюджета за 2006 г., а проекта за 2010 г. се придружава с подобно приложение, но с различни суми за трансфери), т. е. позоваването на параграфи от закон с изтекъл срок на действие е неправилно. Правилно е в новия проект за бюджета да се „разпише” нова процедура, а да не се позовава на разпоредби, които са имали за предмет прилагането на държавния бюджет през 2006 г.
В § 49, ал. 1 думата „закупуваната” да се замени със „закупената”, както е в § 50.
В § 54, ал. 3 думите „до края й” да се заличат, а в ал. 12 думата „електронната” да се замени с „интернет”.
Параграф 63 визира в ал. 1 Фонда за трансплантация, а в ал. 2 „Фонд за асистирана репродукция”. Не е необходимо в ал. 1 да се посочва постановлението на МС за създаването на фонда, а разпоредбата следва да се редактира както е редакцията на предложената ал. 2.
Законът за приватизация и следприватизационен контрол се изменя с § 70. От т. 3 на параграфа трябва да отпадне редакцията на ал. 5, тъй като повтаря сега действащия текст, а в т. 4, която изменя чл. 10а, трябва да съдържа изменение само на точка първа от ал. 2 и 3 на чл. 10а.
С § 73 се предлага изменение в ал. 5 на чл. 120 от Закона за здравето. Изменението се отнася само до изречение първо на посочената алинея, а изречение второ е в сега действащата редакция, поради което с § 73 трябва да се измени само изречение първо на ал. 5 на чл. 120.
Параграф 78 цитира неправилно името на закона, което е изменено през 2008 г., редакцията ще бъде предложена между първо и второ гласуване на законопроекта.
В резултат на проведеното обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет в частта му, отнасяща се да съдебната власт и Министерство на правосъдието, Комисията по правни въпроси изразява следното становище:
1. Подкрепя направеното предложение от министър Маргарита Попова относно преразглеждане на разходната част, която е свързана с програмата за осигуряване на средства за затворното дело, правната помощ и за екстрадирането.
2. Изразява съгласие средствата, предвидени за Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства във връзка с неговото закриване, да се прехвърлят за разход, предвиден за екстрадидиите и за капиталови разходи като едни от сериозните проблеми в съдебната система.
След проведената дискусия във връзка със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., Комисията по правни въпроси:
1. С 1 глас „за” и 16 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
2. С 16 гласа „за” и 4 гласа” против” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 953-03-60/13.11.2009 г.
ОТНОСНО: Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.
На редовно заседание, проведено на 5 ноември 2009 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., в частта му относно проекта на бюджет на съдебната власт за 2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – министърът на правосъдието Маргарита Попова, Даниела Машева – зам. министър на правосъдието, Нели Доева, - началник-отдел “Финансово-счетоводна дейност”; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, зам.- министър на финансите, Надежда Генова – началник- отдел в дирекция “Държавни разходи” и експерти от същата дирекция; зам. -министъра на Министерство на труда и социалната политика Христина Митрева; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев – член на ВСС и председател на Комисията по бюджет и финанси към ВСС, Стефан Петров – член на ВСС и Валери Първанов – зам-главен прокурор.
Комисията разгледа законопроекта за държавния бюджет в частта му за съдебната власт, предложена от Висшия съдебен съвет, както и становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт за 2010 г.
В доклада на ВСС за приоритетите и разпределението на бюджетните ресурси за функциониране на българската съдебна система през 2010-2012 год. се посочва, че основният принцип при разработването на бюджетната прогноза на съдебната власт е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормалното функциониране на съдебните институции. Разчетите са изцяло съобразени с финансовото осигуряване на основните политики, заложени в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната система. Данните са консолидирани от предложенията на органите на съдебната власт, направени на база минимални разчети, осигуряващи сравнително бързо правораздаване и са съобразени с последните изменения в Закона за съдебната власт.
В становището на Министерския съвет се посочва, че бюджетната политика за 2010 г. е насочена към стимулиране на икономиката и запазване на макроикономическата стабилност в условията на финансова криза, което налага стесняване на фискалната позиция и предприемане на мерки за ограничаване на публичните разходи. Планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт са съобразени с възможностите за финансиране на всички приоритетни програми и политики за годината. Становището на МС е изготвено при отчитане на изложените от ВСС приоритети, насочени към продължаване на реформата в съдебната система и съществуващите ограничени на ресурси. Показателите по бюджета са съобразени с допусканията по основните макроикономически показатели и с фискалните възможности за 2010 г.
Висшият съдебен съвет предлага бюджета на съдебната власт за 2010 г. в приходната част да е в размер на 75 млн. лв., в т. ч. приходи от съдебни такси – 65 млн. лв. Приходите от дейността на органите на съдебната власт са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие.
Предложението на Министерския съвет е 95 млн. лв. приходи, от които 82 млн. лв. приходи от съдебни такси. Основните аргументи в предложения прогнозен размер на приходите в становището на Министерския съвет са значителното преизпълнение през последните години на собствените приходи по бюджета на съдебната власт, което гарантира допълнителни бюджетни кредити.
Министерският съвет предлага неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от тези наличности, неизпълнението да се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо.
Предвидените разходи по проектобюджета на ВСС възлизат на 540 013 600 лв., от които: за текущи разходи – 507 535 400 лв.; за заплати и възнаграждения – 300 559 100 лв., за капиталови разходи - 31 878 200 лв. Предлага се трансферът от централния бюджет да е в размер 465 013 600 лв.
В становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на ВСС разходите възлизат на 387 705 000 лв., от които за текущи разходи – 384 655 000 лв.; за заплати и възнаграждения – 263 372 300 лв., за капиталови разходи – 2 450 000 лв. Трансферът от централния бюджет се предлага да е в размер 292 705 000 лв.
Висшият съдебен съвет предлага при изпълнението на бюджета на съдебната власт ВСС при необходимост да може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебна власт. Предложението не съдържа никакви условия и ограничения за измененията на бюджетните разходи. Министерският съвет предлага тези изменения да могат да се правят само когато не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала.
Предвидено е по проектобюджета на ВСС реализираните в края на годината икономии от средствата за бюджетните разходи да остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на ВСС през следващата година, а неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт да е за сметка на централния бюджет.
В прогнозата за 2010 г. ВСС предлага увеличаване на щатните бройки с около 900 бр. Становището на МС е разработено на база ревизираните разчети на ВСС за 2009 г. и очакваното изпълнение на бюджета на съдебната власт и предлага запазване на числеността на персонала.
Министерският съвет изразява становище, че съдебната власт следва да продължи осъществените до този момент реформи, като разработи, финансира и осъществи програма за модернизация на цялата съдебна власт, която да осигури устойчивост на промените.
От името на Висшия съдебен съвет (ВСС) се изказа г-н Иван Колев, член на ВСС и председател на комисията „Бюджет и финанси” на ВСС, който заяви, че без да повтаря мотивите и основните параметри на представения бюджет от ВСС, би желал да обърне внимание на народните представители, че ВСС е спрял назначенията, не са използвани капиталовите разходи, няма повишаване на заплати, което е в съответствие с ревизирания бюджет за 2009 г. Според него намалените бюджетни средства, предлагани в становището на МС няма да позволят да се назначават младши съдии и прокурори, провеждането на конкурси за първоначално назначаване, както и няма да могат да се усвояват средства за информационната система, свързана с противодействие на престъпността. Освен това, г-н Колев припомни, че в приходната част на бюджета на съдебната власт не постъпват средства от издаването на удостоверения за преригистрация на търговци, тъй като съгласно § 4 от ПЗР на Закона за търговския регистър такси не се дължат, а такива се плащат от бюджета на съдебната власт на АД ”Информационно обслужване”. Той постави въпрос за обсъждане за промяна на Тарифата на таксите, събирани в съдебната система относно административните производства по АПК, когато се обжалват административни актове с голям имуществен интерес. В тази връзка като пример посочи, че при тези производства таксата е 50 лева, а би могло да се обжалват данъчно - облагателни актове за милиони от юридически лица.
По бюджета на съдебната власт се изказа и зам.-главният прокурор Валери Първанов, който изказа благодарност за предвидените бюджетни средства за прокуратурата, но обърна внимание, че те няма да бъдат достатъчни за да се осъществят в пълна мяра задачите, които стоят пред прокуратурата. Той изтъкна, че ще са необходими средства за отговорностите на прокуратурата, заедно с другите три отговорни субекта относно изграждането на единната система за противодействие на престъпността. Намалените бюджетни средства за прокуратурата ще задържи и кадровото развитие в системата. Г-н Първанов посочи, че във връзка с увеличения брой сигнали спрямо проверката на одитни доклади на Сметната палата, включително и този на МС, са необходими средства за назначаване на съдебно-счетоводни експертизи. Освен това бе изтъкнато, че са необходими средства и за екстрадиции на лица, трансфер на производства, изпълнение на съдебни поръчки и преводи във връзка със сътрудничеството ни като държава-членка с другите държави от ЕС.
От името на Министерство на правосъдието министър Маргарита Попова изрази становище, че с оглед на финансовата стабилност на държавата Министерство на правосъдието трудно би изпълнявало функцията си по конституция и ЗСВ, но при разумното разпределение и разходване на отделни пера би се постигнал баланс. Според нея, във връзка с възложената функция на министерството по конституция и закон относно управление на имуществото на съдебната власт и финансовите взаимоотношения между изпълнителната и съдебната власт, е необходимо да се предвидят допълнителни средства за обезпечаване строежи на съдебни сгради. Министърът припомни, че са сключени, освен двата големи за РС и РП в София и съдебната палата във Варна, 37 договора в края на 2008 и в средата на 2009 г., без да има финансово обезпечение за тяхното изпълнение, които възлизат на 500 млн. лв., а в проекта за бюджет на Министерство на правосъдието са предвидени 20 млн.лв. за капиталови разходи, което не е достатъчно дори за предоговаряне на условията или прекратяване на някои от тях, тъй като ще се дължат големи неустойки.
Министър Попова посочи, че е необходимо преразглеждане на бюджета на Министерството на правосъдието в разходната си част за издръжка на: пенитенциарните заведения; за правна помощ, включително и осигуряване на средства за служебна защита във връзка с предстоящите промени в НПК. Освен това са необходими допълнителни средства за: екстрадициите, които се извършват чрез Министерството на правосъдието; за съдебна охрана; за изтърпяване на присъди на граждани от Европейския съюз, както и осъдени български граждани в други държави, които следва да бъдат върнати за изтърпяване на наказанието си в България. Това задължение по линия на Европейския съюз обосновава необходимостта от допълнителни капиталови разходи, включително и за строителство на нови затвори, още повече, че и съществуващите не отговарят на нормалните условия за изтърпяване на наказанието.
Във връзка със закриването на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства предложи средствата да се прехвърлят за Главна дирекция „Охрана”.
В подкрепа на изказването на министър Попова главната счетоводителка Нели Доева запозна народните представители с конкретни цифри, необходими за финансовата издръжка на министерството.
В последвалата дискусия за бюджета на съдебната власт се изказаха народните представители Христо Бисеров, Михаил Миков, Анастас Анастасов, Искра Фидосова и Димитър Лазаров.
Г-н Христо Бисеров постави като противоконституционен и противоречащ на разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет § 29, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Според тази разпоредба Министерският съвет може да одобри допълнителен трансфер за бюджета на ДОО, включително и когато този допълнителен трансфер може да доведе до влошаване на бюджетното салдо на бюджета. Според народният представител това противоречи на Конституцията, тъй като това е в правомощието на Народното събрание.
Г-н Бисеров посочи като противоконституционни и разпоредбите на § 79, във връзка с § 81 от преходните и заключителните разпоредби. Параграф 79 предлага изменение в сега действащия държавен бюджет и се предвижда тези изменения да влязат в сила от 1 януари 2009 г.
Народният представител Михаил Миков предложи отпадането на § 68, с който се изменя Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Сега действащата разпоредби предвижда при изпълнение на служебните си задължения държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби да пътуват безплатно в обществения градски транспорт. Според него тази привилегия не би натоварил сериозно държавния бюджет. Той постави въпрос на министър Попова дали в момента има лица, които чакат, за изтърпяване на наказания лишаване от свобода, като направи връзка с физическата възможност да се изпълнява наказателната политика на държавата. В отговор на това министър Попова отговори, че няма такива случаи.
По повдигнатите въпроси на народния представител Христо Бисеров отговори зам.-министъра на Министерството на труда и социалната политика Христина Митрева и обясни, че това не е използван правен механизъм за корекция на бюджета в предходни години, но променената финансова ситуация налага въвеждането на по-гъвкав правен механизъм. Тя отговори и на предложението на народния представител Михаил Миков за отпадането на § 68, като изтъкна, че подобно предложение е направено и в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и за отпадането на параграфи 66 и 67, което между първо и второ четене би могло да бъде възприето.
В изказването си народният представител Анастас Анастасов изказа мнение, че съдебната система може да използва вътрешните си резерви, с оглед отпадането на окръжните следствени служби и необходимостта от административен персонал. Той посочи, че увеличаването на щата за магистрати и администрация в съдебната система е неоснователно. С това предложение съгласие изрази и представителя на ВСС г-н Колев, а с резерви по него изказа зам.-главния прокурор Валери Първанов.
Народният представител Димитър Лазаров постави въпроса за необходимостта от предвиждане на средства за правна помощ, която се изразява в назначаване на служебна защита, което трябва да се съобрази и с предстоящите промени в НПК. Освен това, той обоснова предложението си и с евентуалното отпадане на ДДС за процесуално представителство, както и от актуална практика на Европейския съд. В подкрепа на това се изказа и председателя на Комисията Искра Фидосова, като посочи пример с дело с Финландия на Европейския съд от 29.10. 2009 г. във връзка със служебната защита.
В заключение зам.министър на финансите г-н Горанов посочи, че становището на МС по проекта за бюджет на съдебната власт за 2010 г. като цяло отчита основните тенденции, фактическо състояние и задачите, които стоят пред нея, като същевременно посочи, че този бюджет следва да се съобразява с макропараметрите на бюджета на страната за 2010 г. и прогнозната рамка до 2012 г. Зам. Министър Горанов обърна внимание, че може би не за първи път, но започва да се осъзнава продължението на онова изречение в чл. 8 от Конституцията, че властите са разделени, но и си взаимодействат. Той се съгласи с поставения въпрос в дискусията от представителя на ВСС за отпадането на ограничението в ал. 3 на чл. 2, според становището на МС и възприемането на предложението на ВСС, когато има реализирани икономии от средства в края на годината да остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и да се използват по решение на ВСС през следващата година. Той припомни и решение на Конституционния съд, според който управлението на всеки бюджет не е само право независимостта на съдебната власт да зависи от достатъчността на бюджета, но и отговорност за ефективно разходване на разпределения обществен ресурс. Зам. Министърът изрази и подкрепа да се обсъди въпроса между първо и второ четене относно средствата за служебна защита, но само обосновани по закон по критериите за използването на правна помощ.
По преходните и заключителни разпоредби изказване направи председателя на Комисията г-жа Искра Фидосова, която постави няколко въпроса от правно –техническо естество, които според нея следва да бъдат обсъдени внимателно между първо и второ четене. Например, с § 7, ал. 3 се закриват общинските извънбюджетни сметки и фондове по чл. 10 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол (ЗПСлПК). Редакцията е некоректна, тъй като се позовава на чл. 10 от ЗПСлПК, а с § 70 се внасят изменения в същия закон и в същия член. Не е ясно към коя редакция на чл. 10 се позовава ал. 3 на § 7 - към досега действащата или към предложената с § 70 нова редакция на чл. 10. Правилно е в ал. 3 на § 7 да не се позовава на чл. 10, а само на ЗПСлПК.
Съгласно § 26 бюджетните предприятия публикуват информация от годишните си финансови отчети в интернет, т. е. в цялото интернет пространство, а не на интернет страницата си, което би следвало да се допълни в текста на вносителя.
Параграф 27 от проекта на закона се позовава на § 26 и 27 от преходите и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2006 г. Последният е с изтекъл срок на действие и е мълчаливо отменен, с приемането на следващия годишен държавен бюджет на РБ. Посочените параграфи от бюджета за 2006 г. съдържат в себе си позовавания на вече отменени разпоредби (напр. в § 26, ал. 20 се позовава на чл. 5, ал. 9 от КСО, която е отменена, ал. 16 се позовава на приложение № 1 от бюджета за 2006 г., а проекта за 2010 г. се придружава с подобно приложение, но с различни суми за трансфери), т. е. позоваването на параграфи от закон с изтекъл срок на действие е неправилно. Правилно е в новия проект за бюджета да се „разпише” нова процедура, а да не се позовава на разпоредби, които са имали за предмет прилагането на държавния бюджет през 2006 г.
В § 49, ал. 1 думата „закупуваната” да се замени със „закупената”, както е в § 50.
В § 54, ал. 3 думите „до края й” да се заличат, а в ал. 12 думата „електронната” да се замени с „интернет”.
Параграф 63 визира в ал. 1 Фонда за трансплантация, а в ал. 2 „Фонд за асистирана репродукция”. Не е необходимо в ал. 1 да се посочва постановлението на МС за създаването на фонда, а разпоредбата следва да се редактира както е редакцията на предложената ал. 2.
Законът за приватизация и следприватизационен контрол се изменя с § 70. От т. 3 на параграфа трябва да отпадне редакцията на ал. 5, тъй като повтаря сега действащия текст, а в т. 4, която изменя чл. 10а, трябва да съдържа изменение само на точка първа от ал. 2 и 3 на чл. 10а.
С § 73 се предлага изменение в ал. 5 на чл. 120 от Закона за здравето. Изменението се отнася само до изречение първо на посочената алинея, а изречение второ е в сега действащата редакция, поради което с § 73 трябва да се измени само изречение първо на ал. 5 на чл. 120.
Параграф 78 цитира неправилно името на закона, което е изменено през 2008 г., редакцията ще бъде предложена между първо и второ гласуване на законопроекта.
В резултат на проведеното обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет в частта му, отнасяща се да съдебната власт и Министерство на правосъдието, Комисията по правни въпроси изразява следното становище:
1. Подкрепя направеното предложение от министър Маргарита Попова относно преразглеждане на разходната част, която е свързана с програмата за осигуряване на средства за затворното дело, правната помощ и за екстрадирането.
2. Изразява съгласие средствата, предвидени за Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства във връзка с неговото закриване, да се прехвърлят за разход, предвиден за екстрадидиите и за капиталови разходи като едни от сериозните проблеми в съдебната система.
След проведената дискусия във връзка със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г., Комисията по правни въпроси:
1. С 1 глас „за” и 16 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет.
2. С 16 гласа „за” и 4 гласа” против” предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. с включен проект на бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
