Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
10/12/2009
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-77/11.12.2009 г.
ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
На заседание, проведено на 10. 12. 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
На заседанието присъстваха н.п. Делян Добрев като вносител, г-н Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция ”Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и г-н Руси Статков – член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
Законопроектът предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, както и намаляване на числения състав на изпълнителните и надзорните съвети на двете агенции, което ще доведе до оптимизиране работата им. Промените се обосновават с до голяма степен приключилия процес на приватизация и предстоящите продажби на ограничен брой мажоритарни пакети и определен брой миноритарни пакети акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества.
От името на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по законопроекта бе изразена положително становище от г-н Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция ”Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари”, който в подкрепа на мотивите на законопроекта посочи, че предстои извършването на няколко големи приватизационни сделки – холдинг „Булгартабак” АД, електроразпределителни дружества и някои други, което налага комуникационна натовареност на двете агенции и провеждане на обща политика от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Отношение по законопроекта взе г-н Руси Статков, като член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, който изрази мнение, че голяма част от проблемите в работата на агенциите се дължи на състояние на законодателството и липсата на законова рамка за приватизационния договор. Според него сливането на двете агенции би довело до корупционен потенциал, тъй като контролният орган би следвало да е независимо звено и според европейски регламент. Той посочи в цифри свършената работа от агенцията за следприватизационен контрол във връзка с въведената законова ипотека като обезпечение на вземанията от купувачите, както и проверка на приватизационни сделки, които са довели до събиране на значителни суми в държавната хазна.
Като отговор на това становище, г-н Лъчезар Борисов като представител на експертите от изпълнителната власт поясни, че Агенцията за следприватизационен контрол осъществява контролни функции по отношение на купувачите, а не спрямо агенцията за приватизация, така че няма сливане на функции в един орган. Г-н Добрев от името на вносителите информира членовете на Комисията по правни въпроси, че Комисията по икономическа политика е направила изслушване в три заседания относно дейността на двете агенции и внесеният законопроект не е отрицателна оценка за тяхната работа, а цели оптимизация на дейността им.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители – Светослав Тончев, Мая Манолова, Четин Казак и Христо Бисеров. Г-н Тончев се изказа в подкрепа на законопроекта и изрази неудовлетвореност от работата на Агенцията за следприватизационен контрол, позовавайки се на изслушаните годишни доклади от Народното събрание. Г-жа Мая Манолова изрази мнение, че и внесеният законопроект е част от общия сценарий за сливане, преобразуване и намаляване на числеността на органи с цел освобождаване на хората, които са избрани в тях. Г-н Казак постави принципния въпрос - защо важни законопроекти се внасят от народни представители, а не от МС, където се формира общата политика с ясни ангажименти на изпълнителната власт. Г-н Христо Бисеров зададе въпрос към вносителите за причините за отпадане на законовото положение в чл. 21, ал.1, изр. 2 всяка парламентарна група да може да предлага за членове на надзорния съвет на агенцията за следприватизационен контрол и акцентира върху това добре балансирано законово положение, като отбеляза, че това е поправимо чрез предложение за второ четене на законопроекта. По изясняването на разликите в действащия текст на чл. 21 от закона и предлаганите промени в него чрез законопроекта взе отношение и председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа “за” и 4 „против” прие на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на
Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 953-03-77/11.12.2009 г.
ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
На заседание, проведено на 10. 12. 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
На заседанието присъстваха н.п. Делян Добрев като вносител, г-н Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция ”Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и г-н Руси Статков – член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.
Законопроектът предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, както и намаляване на числения състав на изпълнителните и надзорните съвети на двете агенции, което ще доведе до оптимизиране работата им. Промените се обосновават с до голяма степен приключилия процес на приватизация и предстоящите продажби на ограничен брой мажоритарни пакети и определен брой миноритарни пакети акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества.
От името на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по законопроекта бе изразена положително становище от г-н Лъчезар Борисов – началник отдел в дирекция ”Корпоративно управление, преструктуриране и капиталови пазари”, който в подкрепа на мотивите на законопроекта посочи, че предстои извършването на няколко големи приватизационни сделки – холдинг „Булгартабак” АД, електроразпределителни дружества и някои други, което налага комуникационна натовареност на двете агенции и провеждане на обща политика от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Отношение по законопроекта взе г-н Руси Статков, като член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, който изрази мнение, че голяма част от проблемите в работата на агенциите се дължи на състояние на законодателството и липсата на законова рамка за приватизационния договор. Според него сливането на двете агенции би довело до корупционен потенциал, тъй като контролният орган би следвало да е независимо звено и според европейски регламент. Той посочи в цифри свършената работа от агенцията за следприватизационен контрол във връзка с въведената законова ипотека като обезпечение на вземанията от купувачите, както и проверка на приватизационни сделки, които са довели до събиране на значителни суми в държавната хазна.
Като отговор на това становище, г-н Лъчезар Борисов като представител на експертите от изпълнителната власт поясни, че Агенцията за следприватизационен контрол осъществява контролни функции по отношение на купувачите, а не спрямо агенцията за приватизация, така че няма сливане на функции в един орган. Г-н Добрев от името на вносителите информира членовете на Комисията по правни въпроси, че Комисията по икономическа политика е направила изслушване в три заседания относно дейността на двете агенции и внесеният законопроект не е отрицателна оценка за тяхната работа, а цели оптимизация на дейността им.
В дискусията по законопроекта взеха участие народните представители – Светослав Тончев, Мая Манолова, Четин Казак и Христо Бисеров. Г-н Тончев се изказа в подкрепа на законопроекта и изрази неудовлетвореност от работата на Агенцията за следприватизационен контрол, позовавайки се на изслушаните годишни доклади от Народното събрание. Г-жа Мая Манолова изрази мнение, че и внесеният законопроект е част от общия сценарий за сливане, преобразуване и намаляване на числеността на органи с цел освобождаване на хората, които са избрани в тях. Г-н Казак постави принципния въпрос - защо важни законопроекти се внасят от народни представители, а не от МС, където се формира общата политика с ясни ангажименти на изпълнителната власт. Г-н Христо Бисеров зададе въпрос към вносителите за причините за отпадане на законовото положение в чл. 21, ал.1, изр. 2 всяка парламентарна група да може да предлага за членове на надзорния съвет на агенцията за следприватизационен контрол и акцентира върху това добре балансирано законово положение, като отбеляза, че това е поправимо чрез предложение за второ четене на законопроекта. По изясняването на разликите в действащия текст на чл. 21 от закона и предлаганите промени в него чрез законопроекта взе отношение и председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа “за” и 4 „против” прие на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на
Закона за приватизация и следприватизационен контрол вх. № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 11.11.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
0
