Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-7/26.01.2010 г

Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.

На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Ели Анави, началник отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, Валентина Танева, държавен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда”, Диляна Камбурова, главен експерт в отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда” и Димитър Костов, главен юрисконсулт в Дирекция „Правна”, от Българската стопанска камара Георги Шиваров, заместник-председател, от Националната занаятчийска камара Кръстю Капанов, председател, Иван Николов, заместник-председател и Борислав Белазелков, юрист, от Националния браншови съюз „Електронна и битова техника” Димитър Лулчев, от Националния браншови съюз Даниела Спасова и от Националния съюз на ключарите Йордан Велков.
От името на вносителите законопроектът беше представен от Ели Анави. Той посочи, че предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите цели еднозначно тълкуване и прилагане на нормативните изисквания, намаляване на регулациите съобразно изискванията на Европейската комисия и практиката в държавите - членки на Европейския съюз. С предложените изменения и допълнения се отстраняват пороци в практиката по прилагането на закона, премахват се несъответствия между разпоредбите му и разпоредбите на Търговския закон и Закона за народната просвета, облекчават се условията за започване на самостоятелен бизнес, създават се правила за провеждане на качествено занаятчийско обучение, повишаващо конкурентоспособността на занаятчиите, с отчитане на условията и критериите, възприети от държавите членки в националните им законодателства за осигуряване на равноправни възможности за участие на пазара на труда. Със законопроекта отпада изискването за двойна регистрация и за задължително членство в Регионалните занаятчийски камари, като броят на регионалните камари се свежда до шест. Списъкът на занаятите по приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от действащия закон е актуализиран от 129 дейности на 56, като от него са извадени дейности, изискващи лицензиране - например приготвяне на спиртни напитки или с характер и белези на индустрия като корабостроителство, изработване на изкуствени крайници, обществено хранене и кетъринг, медийна техника и медиен дизайн, както и регулираните професии като заварчик, масажист. Извадени са и всички дейности в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи, контролирани от Камарата на строителите и Дирекцията за национален строителен контрол поради специфичните изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за Камарата на строителите. Премахва се и порочната практика на непризнаване на държавни дипломи, издадени от легитимни учебни заведения по Закона за народната просвета и Закона за висшето образование, и на принуда за явяване на изпит пред занаятчийска камара на квалифицирано лице за препотвърждаване на знания и квалификация. Премахват се и пречките срещу навлизане на нови участници на пазара.
От името на Българската стопанска камара Георги Шиваров отбеляза, че с промените се предлага регионалните занаятчийски камари да извършват дейността си съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като вместо да се даде свобода на този орган се въвеждат редица задължения, което е недопустимо.
От името на Националната занаятчийска камара Кръстю Капанов заяви, че камарата е против законопроекта във вида, в който е внесен и че не е вярно, че има двойна регистрация, а всеки избира дали да работи по Търговския закон или по Закона за занаятите.
Борислав Белазелков, юрист на Националната занаятчийска камара обърна внимание, че промените са многобройни и важни и това налага по-скоро приемането на нов закон, отколкото на Закон за изменение и допълнение. Той отбеляза, че ако законопроектът се приеме на първо гласуване, то на второ гласуване следва да се приеме само най-разумното в закона. Посочено беше, че се предлага коренна промяна по отношение на държавата към занаятчиите, като предложените редица ограничения на регионалните занаятчийски камари не са финансово обезпечени от държавата.
Даниела Спасова от Националния браншови съюз подчерта, че Закона за занаятите има много добра мисия, а именно да защитава най-малките в бранша. Законът за занаятите дава израстване чирак, калфа, майстор, но това не е добре работещо за професии, за които е предвидена професионална квалификация в България. Положителното на закона е, че се съхраняват типично български занаяти и затова в списъка на занаятите са останали само тези, при които може да има обучение по занаятчийски начин.
Народният представител Екатерина Михайлова посочи, че по промените в Закона за занаятите е проведена дискусия и се е надявала, че законът няма да бъде внесен в Народното събрание докато не се сближат максимално позициите. Премахването на задължителното членство в регионалните занаятчийски камари променя изцяло законът. Тя заяви, че с предложения законопроект се променя смисълът и концепцията на първоначалния закон, поради което няма да подкрепи законопроекта на първо гласуване.
Народният представител Мая Манолова посочи, че има разминаване между целите на законопроекта, посочени в неговите мотиви и самият законопроект. Променя се философията на закона, като от принципа на саморегулация се отива към държавна регулация. Членството в браншовите организации следва да е задължително, за да може самият бранш да следи стандартите и да осъществява контрол. Тя заяви, че не приема намаляването на регионалните занаятчийски камари до шест, тъй като те трябва да утвърждават добрите практики и да бъдат близо до хората.
Народният представител Юлиана Колева отбеляза, че следва да се премахнат противоречията между търговска дейност и занаятчийска дейност, както и да се ограничи желанието на камарата да обсеби тази дейност. Тя изрази мнение, че не е съгласна с предложения краен вариант на закона и че списъкът на занаятите е прекалено малък.
Председателят на комисията Искра Фидосова заяви, че е съгласна с премахването на двойния принцип на регистрация и подкрепя въвеждането на доброволния принцип за членство в занаятчийските камари. Същевременно тя изрази недоумение защо след като камарите стават юридически лица с нестопанска цел се създават толкова задължения за тях и се ограничава броят им, както и защо актовете за установяване на административните нарушения се възлагат на кметовете на населените места. Накрая тя посочи, че има противоречие и разминаване в редица текстове от законопроекта, поради което би го подкрепила с много резерви и промяна на редица текстове преди второ четене.
По отделните текстове от законопроекта, Комисията по правни въпроси има следните бележки:
1. В законопроекта в § 4 и § 19 използваният израз „калфенско свидетелство” да се замени със „свидетелство за калфа”, тъй като това е терминът, използван в глава четвърта, раздел ІІ „Калфи”.
2. В законопроекта да се премахнат съкращенията „РЗК” и „НЗК” поради това, че в Закона за занаятите навсякъде регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара са изписани с пълното им наименование.
3. Липсват мотиви за намаляването на регионалните занаятчийски камари на шест, което ще ги отдалечи от членската им маси. Следва внимателно да се обсъди дали тази промяна е необходима и обоснована.
4. Със законопроекта се предлага създаване на Комисия за защита и установяване на конфликт на интереси към регионалните занаятчийски камари (§ 10). В редица текстове на закона комисията, обаче, е посочена и като „Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това налага ясно посочване в закона на наименованието й. От мотивите към законопроекта е видно, че желанието е тази комисия да играе ролята по-скоро на Арбитражен съд. В тази връзка, като се имат предвид и функциите на комисията, посочени в § 19 (чл. 19а, ал. 2), следва да се помисли за по-точно наименование на комисията.
5. В § 14, чл. 17, ал. 3 думите „на РЗК” да отпаднат, тъй като целият раздел се отнася само за регионалните занаятчийски камари.
6. В § 18 относно чл. 22, ал. 3 думите „отговорно за ръководството на производствената дейност и за осъществяването на технологичния процес” са всъщност част от понятието „отговорен за техническото ръководство”, дадено в § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба (§ 56). Това налага в текста на чл. 22, ал. 3 да се използва именно изразът „отговорно за техническото ръководство”.
7. В § 19 относно чл. 23, ал. 1, т. 1, буква „д” следва да се има предвид, че дружеството по чл. 357 от ЗЗД няма орган на управление, като целият текст внимателно следва да бъде преразгледан, тъй като съдържа реквизити, които задължително подлежат на вписване.
8. В § 20, т. 3, буква „а” следва да се уточни точно къде следва да бъде направена промяната.
9. В § 25 относно чл. 29, ал. 2 следва да се отбележи, че поради това, че членството в регионалните камари е доброволно, списъкът с вписаните в регистъра занаятчии, майстори и калфи, упражняващи занаят ключарство, предоставян на Министерството на вътрешните работи няма да е пълен, като целта на текста се обезсмисля.
10. В § 26 относно чл. 31 ал. 1 следва да бъде внимателно преразгледана и точно формулирана още повече, че не се предлага изменение на ал. 2.
11. В § 32 думите „и регионалните занаятчийски камари” следва да отпаднат поради това, че аналогичният текст за тях е в чл. 20, ал. 1 от закона.
12. В § 35 относно чл. 45, ал. 4:
а) думите „за чираци или калфи” следва да отпаднат; разпоредбата препраща към ал. 3, която се отнася за чираците и това допълнение е само объркващо още повече, че съгласно чл. 49 „обучението на чирака завършва с калфенски изпит”;
б) думата „деца” да отпадне; целта, видно от мотивите към законопроекта , е да се обхване обучението на всички лица с увреждания и лица в неравностойно положение за гарантиране на социалната им интеграция и реализация и за осигуряване на достоен живот; за реализирането на посочената цел и избягване на различни тълкувания текстът трябва да бъде максимално точен и ясен.
13. Параграфи 39, 40 и 41 следва да се преработят, като:
а) алинея 3 на чл. 51 от § 39 следва да стане ал. 3 на чл. 50, тъй като се отнася за свидетелството за калфа;
б) в чл. 51 действащата ал. 2 да отпадне, поради това че повтаря новата ал. 2 на чл. 50 и да се замени с текста на чл. 52 (§ 41), където е систематичното му място;
в) действащият чл. 52 да се отмени с § 41.
14. В § 45 в текста преди т. 1 думите „Обучението на майстори” да се заменят с „Обучението за майстори”.
15. В § 50 относно чл. 61:
а) в ал. 2 думите „било обучено за майстор по занаятчийски” да се заменят с „провело занаятчийско обучение”;
б) в ал. 4 думите „свидетелството за майстор за съответния” да се заменят с „майсторското свидетелство за всеки”.
16. В § 53 относно чл. 65 не се предлага промяна на ал. 2, която се отнася до налагане на имуществена санкция на занаятчията, когато е юридическо лице. Съгласно предложената нова редакция на чл. 22 „собственик на занаятчийско предприятие може да бъде занаятчия – самостоятелно заето лице, или обединени в дружество по ЗЗД лица”. Дружеството по чл. 357 от ЗЗД е неперсонифицирано. Правните субекти, които нямат качеството юридическо лице са извън приложното поле на чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка ал. 2 на чл. 65 следва да се отмени.
17. В § 55 поради това, че се касае не за издаването на наказателното постановление, а за съставянето на акта за установяване на административното нарушение следва да се обмисли дали е възможно на практика въобще кметовете сами да установяват нарушенията.
18. С § 56 се предлага създаване на т. 4 в допълнителната разпоредба на § 1, с която се дава легална дефиниция на понятието „производствено-технически умения”. Такъв термин липсва в корпуса на закона и следва да се уточни дали в чл. 3, ал. 2, т. 3 думата „умения” не следва да се замени именно с „производствено-технически умения”. В противен случай тази точка от допълнителната разпоредба следва да отпадне.
19. В § 63 думите „към чл. 3, ал. 2, буква „а”” следва да се заменят с
„към чл. 3, ал. 2, т. 1”.

В резултат на проведеното обсъждане и предвид многобройните бележки, Комисията по правни въпроси с 0 гласа „за”, 3 гласа „против” и 18 гласа “въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2010 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова