Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-10/26.01.2010
ОТНОСНО: Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ и група народни представители на 08.12.2009 г.
На заседание, проведено на 21 януари 2010 г., Комисията по правни въпроси, разгледа проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ и група народни представители на 08.12.2009 г.
В дискусията се включиха народните представители Веселин Методиев и Михаил Миков.
Г-н Методиев изказа мнение, че при определяне на правилото за 4 % бариера е имало предложения и за 3 и 5 % бариера. При 4% бариера числеността на групите би трябвало да се определя като функция от изчисляването на 4 % от общия брой на депутатите – 240 или 9,6 народни представители. На практика е 10 народни представители при действието на закона от 2001 г., а сега действащия закон е друг.
Г-н Миков също се изказа в подкрепа на сега съществуващия брой на броя на народни представители в парламентарните групи. Дори да бъде още по – голям, за да може да функционира по – добре управляващата система.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че определянето на минималния брой народни представители, необходими за образуването на една парламентарна група, е изцяло от компетентността на Народното събрание и не случайно този въпрос не намира своята регламентация в Конституцията, а се урежда с ПОДНС, който е израз на регламентарната автономия на парламента, предоставена му от Основния закон – неговото право да се самоорганизира и да се управлява.
При определяне на необходимия минимален брой народни представители за образуването на една парламентарна група, 41-ото Народно събрание е следвало установената парламентарна практика. Минималният брой – 10 народни представители, е трайно установен не толкова и не само като функция от т. нар. „парламентарна бариера” в изборното законодателство, колкото като разумен брой народни представители, необходими за стабилността на една парламентарна група.
Не може да бъде напълно споделено разбирането на вносителите, отразено в мотивите на проекта за решение, че формирането на парламентарна група е от съществено значение и има ключова роля за ефективното осъществяване на пълномощия на народните представители. Нормите на ПОДНС относно парламентарните групи не ограничават възможностите на народните представители да упражняват правото си на законодателна инициатива, на парламентарен контрол, да участват в обсъжданията и вземането на решения и т.н. Да, в ПОДНС има норми, които предвиждат определени възможности да бъдат реализирани от парламентарните групи, но те са предимно по процедурни въпроси и са израз на стремежа за рационално функциониране на парламента (искане за почивка по време на пленарно заседание; искане за проверка на кворума; предложение за тайно гласуване или за друг вид гласуване по чл. 56, ал., 2, т. 3, 4, 5; възможност за изявления по тема извън дневния ред и др.). Но следва да се отбележи, че самата Конституция регламентира определени компетенции да бъдат осъществявани от нормативно установен различен брой народни представители, а не само от един народен представители (чл. 75, чл. 89, чл. 90, ал. 2, чл. 150, ал. 1, чл. 154, ал. 1 и др. от КРБ).

След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 21 гласа „против” реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ и група народни представители на 08.12.2009г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА