Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
22/04/2010
Доклад от заседание на комисия
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 053-03-68/27.04.2010
Относно : Обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; с вх. № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г. и с вх. № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
На заседание, проведено на 22. 04. 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
На заседанието присъстваха г-н Евгени Ангелов – зам. м-р на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, народният представител Кирчо Димитров – вносител на единия законопроект, г-жа Миглена Павлова – изп. директор на Агенцията за обществените поръчки и експерти от Агенцията, г-н Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините, г-н Камен Колев – зам.председател на Българската стопанска камара/БСК/, г-н Йордан Кисьов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България/КРИБ/.
Законопроектът на МС беше представен от г-жа Миглена Попова, директор на Агенцията за обществените поръчки. Необходимостта от внесения законопроект основно се мотивира с транспонирането на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. Крайният срок за транспониране на директивата в националните законодателства на държавите членки е 20 декември 2009 г. В изпълнение на директивата са регламентирани: налагане на временни мерки при обжалване на процедурите с цел да се поправи нарушение или да се предотврати настъпване на допълнителни вреди на засегнатите интереси; въвеждане на период на изчакване, в рамките на който възложителят не може да сключи договор за обществена поръчка.
Предвидено е, както и досега, решения на възложителите, издадени във връзка с провеждане на процедурите по закона, подлежат на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Остава двуинстанционният характер на производството, в което Върховният административен съд е втора и окончателна инстанция. В глава единадесета са направени промени в реда за обжалване. Прецизиран е кръгът на актовете, подлежащи на обжалване, за да се обхванат и решенията, които възложителите издават при прилагане на динамични системи за доставки и системи за предварителен подбор . Запазва се възможността за налагане на временна мярка „спиране на процедурата”, като се предвижда да отпадне изискването за представяне на обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция. Жалбата срещу решението за избор на изпълнител има спира процедурата до окончателното решаване на спора. Регламентирана е възможността КЗК да допусне предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител при мотивирано искане на възложителя.
Съгласно изискванията на Директива 2007/66/ЕО в предлагания законопроект са променени действащите основания за нищожност на договорите. Новите основания за недействителност се пораждат от нарушения, извършени в процедурите преди сключването на договора и в процеса на обжалване, и са тясно свързани с особения ред за избор на изпълнител на обществената поръчка. Съгласно законопроекта производството по обявяване на сключения договор за недействителен на основанията, както и досега, се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс. Прецизиран кръгът на лицата, които могат да искат недействителност на различните основания.
Наред с основните промени, свързани с въвеждане на директивата за обжалване, в законопроекта са направени и някои изменения с цел прецизиране на разпоредбите и улесняване прилагането на закона, като пример беше посочен назначаването на външните експерти в комисиите да не е задължително, а да е само възможност.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Кирчо Димитров, според който основните идеи в законопроекта са: въвеждането на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки, за недискриминация на участниците, за мотивирано вземане на решения от страна на възложителите. Целите са: намаляване на корупционните опции, облекчаване на процедурите и участниците в тях и предотвратяване на някои лоши практики.
Другата голяма идея е тази за засилването на Агенцията за обществени поръчки, чийто превантивен контрол следва да бъде водещ и да ограничава до минимум условията за злоупотреби и нарушения.
Законопроектът предлага включването на външни експерти, с което се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисиите.
Предвижда се публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде възможност на кандидатите предварително да преценят смисъла на своето участие. Г-н Димитров в обстойното си изложение представи подробно мотивити на законопроекта и заяви, че ще оттегли предложенията във връзка с обжалването.
Третият законопрект беше представен от народния представител Десислава Атанасова. Според законопроекта се прецизират някои от разпоредбите на действащия Закон за обществените поръчки с цел да се облекчи реда за възлагане и да се гарантира спазването на принципите за публичност и прозрачност. Отпада правомощието на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки при получен сигнал да обжалва решението за откриване на процедурите при наличие на дискриминационни изисквания в обявлението. Правомощието дублира частично правото на всяко заинтересовано лице да обжалва това решение. Уеднаквяват се правилата за допълване на документите за подбор в ограничената процедура и процедурата на договаряне с обявление
Уреждат се случаите, когато резултатът от класирането поставя на първо място няколко оферти с еднаква крайна оценка предвид изискването на закона по една обособена позиция да се сключва само един договор. При това положение възложителят следва да определи изпълнителя на обществената поръчка по обективни и недискриминационни правила. Предлага се изборът да се извърши публично, чрез теглене на жребий в присъствие на нотариус.
По законопроектите се проведе дискусия с изслушване на аргументи от страна на народните представители и на представители на бизнеса.
От името на КРИБ по законопроекта на МС се изказа г-н Кисьов, с което изрази становище, че извън промените, които се налагат от въвеждането на Директивата на ЕО, законопроектът не решава редица проблеми, които съществуват в ЗОП, като основни са тези с обжалването, липсата на превенция и участието на външните оценители. Той предложи тяхната организация на бизнеса да предложат до 1 месец свой вариант на законопроект. Във връзка с това председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова коректно припомни на г-н Кисьов, че по Конституция право на законодателна инициатива имат единствено МС и народните представители и обърна внимание на гостите, че ЗОП повече от 5-6 месеца е предложен на широка обществена дискусия , а конкретният ЗИД е във връзка с транспониране на Директивата на ЕС, а отделно от това Правителството подготвя нов ЗОП.
Народният представител Христо Бисеров постави принципен въпрос относно разпределяне на компетентността на водеща комисия по ЗОП. Той изрази мнение, че Комисията по правни въпроси не трябва да бъде водеща комисия, поради обстоятелството, че практиката до сега в другите парламенти е била ЗОП да бъде разпределян на Икономическата комисия като водеща, тъй като членовете и експертите й разполагат със специални икономически познания и имат практика, независимо че в ЗОП има и правни въпроси. Г-н Янаки Стоилов предложи да не се ограничава работата във формални рамки, а гъвкаво да се използват възможния капацитет на двете специализирани комисии. На противното мнение се изказа народният представител Мая Манолова, която каза, че една от причините за проблемите в ЗОП се дължи и на обстоятелството, че същият не е обсъждан в Комисията по правни въпроси, а законопроектът поставя преди всичко правни въпроси и основно процедурни. По този въпрос председателят на Комисията г-жа Искра Фидосова, както и останалите членове на комисията изразиха становище, че ЗОП правилно е разпределен по компетентност на Комисията по правни въпроси и от това, че не е обсъждан в тази специализирана комисия като водеща, законът не е спечелил, а напротив, държавата е в наказателна процедура от страна на европейските институции за нарушения по прилагането на ЗОП.
По същество с конкретни примери, народният представител Емил Радев аргументира, че ЗОП поставя преди всичко правни проблеми, които предвижда и законопроектът на МС. Според него 95 % от материята на закона са специфични процедури, но работещи с основни институти на правото – възможност за обжалване на акта по обществена поръчка, спиране на изпълнението при обжалване, което дава сигурност, както и уредбата на предварителните обезпечителни мерки.
Г-н Радев обърна внимание върху полезните и навременни промени в законопроекта на МС, като акцентира върху обстоятелството, че именно периодът на изчакване – да не се сключва договор за обществена поръчка, докато има висящо обжалване, е необходим. Тъй като ако такъв договор се сключи преди да са изтекли сроковете за обжалване и след това КЗК или ВАС констатират незаконосъобразност на процедурата, последиците при сключени договори най-често се понасят от държавата и общините по отпуснати пари по европейските фондове. Той посочи като положителен момент в законопроекта на МС предвидената нова глава „ Ред за отстраняване на нарушения, установени от Европейската комисия”, както и съкратените срокове за произнасяне на КЗК и ВАС и в тази връзка обоснова необходимостта от премени в АПК относно родовата подсъдност по някои дела с цел разтоварване на ВАС от някои несвойствени дела за сметка на бързината на произнасяне по обществени поръчки, които засягат големи обществени интереси.
В заключение народните представители се обединиха около идеята за създаване на работна група между първо и второ четене на внесените законопроекти за изменение и допълнение на ЗОП, като обосноваха това с многото и сложни въпроси, които поставят обществени отношения, свързани с обществените поръчки. Г - н Христо Бисеров предложи в работната група да се включат народни представители и експерти от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, което се възприе от членовете на Комисията по правни въпроси.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване:
- с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.;
- с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
- и с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” ” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. № 053-03-68/27.04.2010
Относно : Обсъждане на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; с вх. № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г. и с вх. № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
На заседание, проведено на 22. 04. 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
На заседанието присъстваха г-н Евгени Ангелов – зам. м-р на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, народният представител Кирчо Димитров – вносител на единия законопроект, г-жа Миглена Павлова – изп. директор на Агенцията за обществените поръчки и експерти от Агенцията, г-н Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините, г-н Камен Колев – зам.председател на Българската стопанска камара/БСК/, г-н Йордан Кисьов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България/КРИБ/.
Законопроектът на МС беше представен от г-жа Миглена Попова, директор на Агенцията за обществените поръчки. Необходимостта от внесения законопроект основно се мотивира с транспонирането на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки. Крайният срок за транспониране на директивата в националните законодателства на държавите членки е 20 декември 2009 г. В изпълнение на директивата са регламентирани: налагане на временни мерки при обжалване на процедурите с цел да се поправи нарушение или да се предотврати настъпване на допълнителни вреди на засегнатите интереси; въвеждане на период на изчакване, в рамките на който възложителят не може да сключи договор за обществена поръчка.
Предвидено е, както и досега, решения на възложителите, издадени във връзка с провеждане на процедурите по закона, подлежат на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Остава двуинстанционният характер на производството, в което Върховният административен съд е втора и окончателна инстанция. В глава единадесета са направени промени в реда за обжалване. Прецизиран е кръгът на актовете, подлежащи на обжалване, за да се обхванат и решенията, които възложителите издават при прилагане на динамични системи за доставки и системи за предварителен подбор . Запазва се възможността за налагане на временна мярка „спиране на процедурата”, като се предвижда да отпадне изискването за представяне на обезпечение - паричен депозит или банкова гаранция. Жалбата срещу решението за избор на изпълнител има спира процедурата до окончателното решаване на спора. Регламентирана е възможността КЗК да допусне предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител при мотивирано искане на възложителя.
Съгласно изискванията на Директива 2007/66/ЕО в предлагания законопроект са променени действащите основания за нищожност на договорите. Новите основания за недействителност се пораждат от нарушения, извършени в процедурите преди сключването на договора и в процеса на обжалване, и са тясно свързани с особения ред за избор на изпълнител на обществената поръчка. Съгласно законопроекта производството по обявяване на сключения договор за недействителен на основанията, както и досега, се реализира по реда на Гражданския процесуален кодекс. Прецизиран кръгът на лицата, които могат да искат недействителност на различните основания.
Наред с основните промени, свързани с въвеждане на директивата за обжалване, в законопроекта са направени и някои изменения с цел прецизиране на разпоредбите и улесняване прилагането на закона, като пример беше посочен назначаването на външните експерти в комисиите да не е задължително, а да е само възможност.
Вторият законопроект беше представен от народния представител Кирчо Димитров, според който основните идеи в законопроекта са: въвеждането на по-голяма прозрачност в процедурите за обществени поръчки, за недискриминация на участниците, за мотивирано вземане на решения от страна на възложителите. Целите са: намаляване на корупционните опции, облекчаване на процедурите и участниците в тях и предотвратяване на някои лоши практики.
Другата голяма идея е тази за засилването на Агенцията за обществени поръчки, чийто превантивен контрол следва да бъде водещ и да ограничава до минимум условията за злоупотреби и нарушения.
Законопроектът предлага включването на външни експерти, с което се ограничава възможността за манипулиране на решенията на комисиите.
Предвижда се публикуването на предвидения бюджет в обявлението, което ще даде възможност на кандидатите предварително да преценят смисъла на своето участие. Г-н Димитров в обстойното си изложение представи подробно мотивити на законопроекта и заяви, че ще оттегли предложенията във връзка с обжалването.
Третият законопрект беше представен от народния представител Десислава Атанасова. Според законопроекта се прецизират някои от разпоредбите на действащия Закон за обществените поръчки с цел да се облекчи реда за възлагане и да се гарантира спазването на принципите за публичност и прозрачност. Отпада правомощието на изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки при получен сигнал да обжалва решението за откриване на процедурите при наличие на дискриминационни изисквания в обявлението. Правомощието дублира частично правото на всяко заинтересовано лице да обжалва това решение. Уеднаквяват се правилата за допълване на документите за подбор в ограничената процедура и процедурата на договаряне с обявление
Уреждат се случаите, когато резултатът от класирането поставя на първо място няколко оферти с еднаква крайна оценка предвид изискването на закона по една обособена позиция да се сключва само един договор. При това положение възложителят следва да определи изпълнителя на обществената поръчка по обективни и недискриминационни правила. Предлага се изборът да се извърши публично, чрез теглене на жребий в присъствие на нотариус.
По законопроектите се проведе дискусия с изслушване на аргументи от страна на народните представители и на представители на бизнеса.
От името на КРИБ по законопроекта на МС се изказа г-н Кисьов, с което изрази становище, че извън промените, които се налагат от въвеждането на Директивата на ЕО, законопроектът не решава редица проблеми, които съществуват в ЗОП, като основни са тези с обжалването, липсата на превенция и участието на външните оценители. Той предложи тяхната организация на бизнеса да предложат до 1 месец свой вариант на законопроект. Във връзка с това председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова коректно припомни на г-н Кисьов, че по Конституция право на законодателна инициатива имат единствено МС и народните представители и обърна внимание на гостите, че ЗОП повече от 5-6 месеца е предложен на широка обществена дискусия , а конкретният ЗИД е във връзка с транспониране на Директивата на ЕС, а отделно от това Правителството подготвя нов ЗОП.
Народният представител Христо Бисеров постави принципен въпрос относно разпределяне на компетентността на водеща комисия по ЗОП. Той изрази мнение, че Комисията по правни въпроси не трябва да бъде водеща комисия, поради обстоятелството, че практиката до сега в другите парламенти е била ЗОП да бъде разпределян на Икономическата комисия като водеща, тъй като членовете и експертите й разполагат със специални икономически познания и имат практика, независимо че в ЗОП има и правни въпроси. Г-н Янаки Стоилов предложи да не се ограничава работата във формални рамки, а гъвкаво да се използват възможния капацитет на двете специализирани комисии. На противното мнение се изказа народният представител Мая Манолова, която каза, че една от причините за проблемите в ЗОП се дължи и на обстоятелството, че същият не е обсъждан в Комисията по правни въпроси, а законопроектът поставя преди всичко правни въпроси и основно процедурни. По този въпрос председателят на Комисията г-жа Искра Фидосова, както и останалите членове на комисията изразиха становище, че ЗОП правилно е разпределен по компетентност на Комисията по правни въпроси и от това, че не е обсъждан в тази специализирана комисия като водеща, законът не е спечелил, а напротив, държавата е в наказателна процедура от страна на европейските институции за нарушения по прилагането на ЗОП.
По същество с конкретни примери, народният представител Емил Радев аргументира, че ЗОП поставя преди всичко правни проблеми, които предвижда и законопроектът на МС. Според него 95 % от материята на закона са специфични процедури, но работещи с основни институти на правото – възможност за обжалване на акта по обществена поръчка, спиране на изпълнението при обжалване, което дава сигурност, както и уредбата на предварителните обезпечителни мерки.
Г-н Радев обърна внимание върху полезните и навременни промени в законопроекта на МС, като акцентира върху обстоятелството, че именно периодът на изчакване – да не се сключва договор за обществена поръчка, докато има висящо обжалване, е необходим. Тъй като ако такъв договор се сключи преди да са изтекли сроковете за обжалване и след това КЗК или ВАС констатират незаконосъобразност на процедурата, последиците при сключени договори най-често се понасят от държавата и общините по отпуснати пари по европейските фондове. Той посочи като положителен момент в законопроекта на МС предвидената нова глава „ Ред за отстраняване на нарушения, установени от Европейската комисия”, както и съкратените срокове за произнасяне на КЗК и ВАС и в тази връзка обоснова необходимостта от премени в АПК относно родовата подсъдност по някои дела с цел разтоварване на ВАС от някои несвойствени дела за сметка на бързината на произнасяне по обществени поръчки, които засягат големи обществени интереси.
В заключение народните представители се обединиха около идеята за създаване на работна група между първо и второ четене на внесените законопроекти за изменение и допълнение на ЗОП, като обосноваха това с многото и сложни въпроси, които поставят обществени отношения, свързани с обществените поръчки. Г - н Христо Бисеров предложи в работната група да се включат народни представители и експерти от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, което се възприе от членовете на Комисията по правни въпроси.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване:
- с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: с вх. № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.;
- с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 054- 01- 23, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
- и с 19 гласа “за” и 1 „въздържал се” ” законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22.04. 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова
0
