Доклад от заседание на комисия

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-86/17.05.2010
Относно : Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г. и с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 026.01.2010 г.

На заседание, проведено на 29. 04. 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г. и с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 26.01.201г.
На заседанието присъства от името на вносителя г-жа Светлана Маринова- н-к отдел в дирекция”Правна” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът предвижда няколко групи промени, като първата е свързана с намаляване на тежестта за бюджета и оптимизиране дейността на регулаторните органи. В съответствие с това по отношение на регулаторния орган по ЗЕ - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/, е предвидено: съставът на комисията да е от 7 членове, включващ председател и шестима членове, без да се предвиждат заместник-председатели. Предвижда се ограничаване мандатите на членовете на комисията до максимум два последователни мандата, осигуряване на възможност за работа на комисията в хипотезата на прекратяване на мандат до назначаването на нов член на комисията. Променят се изискванията към броя членове в енергийния сектор и в сектора водоснабдяване и канализация. Направени са свързаните с това промени в разпоредбите за кворум и мнозинство при вземане на решения от Комисията във връзка с намаляването на числения й състав, като кворумът и мнозинството са изравнени на петима. Предложеното редуциране на състава на комисията е съобразено със съществуващата ротация (поетапно обновяване на състава) и целесъобразността от запазването му (§ 19 от законопроекта) предвид изискванията на Директива 2009/72/ЕС и Директива 2009/73/ЕС. Предвижда се мандатът на председателя на комисията да не се прекратява предвид необходимостта от запазване на неговите представителни функции, правна сигурност, организиране на дейността на комисията в съответствие с предвижданите изменения и осигуряване на елемент от ротационния механизъм.
Втората група промени са свързани с отстраняване на допуснати в текста на закона неточности, основно по отношение на контролните правомощия на ДКЕВР и по отношение на съставите на административни нарушения и за коригиране на неверни препратки.
Третата група промени са относими към учредяването на ограничени вещни права и отчуждителни процедури, свързани с обекти с енергийни цели. С предложените в § 7 ал. 1 и 2 на чл. 62 се урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване на ограничени вещни права от компетентните държавни или общински органи без търг или конкурс за изграждането или разширението на енергийни обекти и съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и др.
С § 9 в чл. 63б се предвижда в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права, енергийното предприятие концесионер да може да поиска от министъра на икономиката, енергетиката и туризма да инициира отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост, без за отчуждаването да е необходимо изготвяне на подробен устройствен план.
С последната група промени в законопроекта с § 17 и 18 в ПЗР се удължава срокът за изкупуване на електрическата енергия, произведена от съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, без постигнати показатели за високоефективност, до края на 2011 г. Този срок е в съответствие с предвиденото в закона към същата дата министърът на икономиката, енергетиката и туризма да изготви и внесе в Министерския съвет за одобряване законопроект, въвеждащ пазарен механизъм за насърчаване на комбинираното производство. Удължаването на сроковете по § 17 и 18 от законопроекта е свързано с въвеждането на механизма за издаване на сертификати за произход.
Вторият законопроект, внесен от народния представител Мартин Димитров бе представен от председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова, която очерта принципните разлики със законопроекта на МС - заседанията на Комисията да са открити; числеността на регулаторния орган да е от 9 члена, а не от 7, както предлага МС, като за разлика от проекта на МС не са предвидени промени в изискванията за заемането на длъжността; предлага се и редуциране на средствата за допълнително материално стимулиране.
По законопроекта се проведе задълбочена дискусия, в която взеха участие народните представители: Любен Корнезов, Искра Фидосова, Христо Бисеров, Димитър Лазаров, Юлияна Колева, Екатерина Михайлова Веселин Методиев и Михаил Миков.
На обсъждане бе поставен предварителен въпрос, поставен от г-н Любен Корнезов и г-н Христо Бисеров относно предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на регулаторния орган по силата на закона и изключението за това за председателя на Комисията. Те изказаха съмнение относно конституционосъобразността на тази законодателна промяна. В отговор на това председателят на Комисията г-жа Искра Фидосова контрира с аргумент, че до момента такива промени в други закони не са атакувани пред КС за противоконституционност, а г-н Лазаров припомни, макар и по повод на други разпоредби на законопроекта, че КС не е последователен в своята практика, като при подобни или сходни случаи се произнася с различни решения.
Дискусията по законопроекта, извън този въпрос, се концентрира към обсъждане на съществени юридически въпроси, които засягат правата на гражданите, както и конституционосъобразността на някои от разпоредбите на закона, които са по следните концептуални проблеми:
- § 3 относно чл. 13, ал. 1 поставя принципния въпрос дали със законова норма може да се определя начина за гласуване на отделни членове на Комисията. Идеята явно е да не могат да се вземат решения тогава, когато членовете-специалисти в областта на водоснабдяването и канализацията са изразили отрицателно становище, но съдържанието на нормата следва да бъде прецизирана в съответната словесна форма, за да отговаря на идеята и да не предизвиква противоречиво тълкуване относно кворум и мнозинство;
- § 2 поставя необходимостта от изясняване на понятието «служебен стаж», изхождайки от принципното положение, че съществува общ и специален стаж, както и стаж по служебно правоотношение.
- В § 7, в чл. 62, ал.1 и 2 урежда в съответствие със законите, регламентиращи държавната и общинската собственост, възмездното учредяване от компетентните държавни и общински органи на ограничени вещни права за изграждането на енергийни проекти. Въпросът, който се поставя е защо в единия случай става дума за частна държавна собственост, а за общинската не е уточнено, че става реч за частна общинска собственост. В дискусията този въпрос беше изяснен, че според чл. 7, ал.2 от ЗОС имотите - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон, а според ал. 3 тези, които са частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане, като за тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, освен ако в закон е предвидено друго. За държавната собственост е записано изрично, че става дума за частна държавна собственост, защото в Закона за държавна собственост отсъства норма, че може да се учредяват вещни права върху публична държавна собственост. Това е така, тъй като подземните богатства съгласно чл. 18, ал.1 от Конституцията са изключителна държавна собственост и държавата ги отдава на концесия. Имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност според чл. 7, ал.1 от ЗДС, а според ал. 3 имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност и за тях се прилага Закона за собствеността. Това изяснява различното съдържание на двете алинеи в чл. 62 от законопроекта на ЗЕ относно учредяването на вещни права за енергийни обекти върху общинска собственост и частна държавна собственост.
- В § 9 в чл. 63б е предвидено отпадането на изискването за изготвяне на подробен устройствен план при отчуждаването за случаите на добив на енергийни ресурси и в случаите, когато по Закона за енергетиката така определената държавна нужда е налице, т.е. това са добивите от мините, които се ползват за производство на електроенергия. Следва да се има предвид, че този план на практика е парцеларният план по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи и на Закона за устройство на териториите, с който се доказват конкретния размер и границите на необходимата земеделска земя. По смисъла на Закона за опазване на земеделските земи този план служи като основание Комисията да определи територията със съответните граници на имотите, на които ще се промени предназначението. Влизането му в сила е основание за приемане на решението за промяна на предназначението, което от своя страна е основание за отчуждаване. С отпадането на това изискване не е ясно с какъв документ ще се определят границите на имотите за отчуждаване, за да се гарантират правата на собствениците, които ще бъдат засегнати. Следва да се обсъди и въз основа на какви доказателства ще се промени предназначението на терена, като няма да се изготвя подробен устройствен план. Ако се има предвид това да са доказателствата, които се прилагат към искането, че имотът е включен в границите на концесионната площ, то следва да се прецени доколко те могат да служат като основание за промяна на предназначението на имота и за очертаване на неговите граници. В тази връзка следва да се направят промени и в глава пета от Закона за опазване на земеделските земи.
Съдържанието на тази разпоредбата поставя принципният въпрос относно нейната коннституционосъобразност от гледна точка на защитата на абсолютното право на собственост, както и съдебната ефективна защита на лицата при отчуждителна процедура. Съмнение предизвика какво означава израза «цената, която би била определена по реда глава трета от Закона за държаваната собственост при принудително отчуждаване на имота за държавна нужда», което се явява някаква специална хипотеза при принудително отчуждаване по този закон, а това от друга страна поставя под въпрос обжалването и защитата по съдебен ред и като цяло е нарушение на конституционно защитени права.
- § 10 с изменението на чл. 76, ал. 6 поставя въпроси, които следва да бъдат прецизирани, защото извършването на дейност без лицензия е очевидно незаконосъобразно, тъй като за определени дейности се изисква издаването на такава, но от формулировката на нормата не става ясно за вида контрол – предварителен и последващ относно извършването на дейности с и без лицензия.
- § 15 поставя съществени въпроси от административното наказание и по-специално необходимостта от конкретни състави на административни нарушения, а не бланкетните разпоредби, които са твърде общи на фона на големите санкции в размер от 20 000 до 1 000 000 лева за експлоатация на енергиен обект.
- В § 19 се предвижда с редуцирането на състава на Комисията да се въведе и принципът на ротация на състава й. По този начин ще се осигури непрекъсваемост на пълномощията на Комисията. За да може да се въведе такава ротация обаче, в чл. 11 следва да се предвиди през какъв период ще се обновява съставът на комисията, така както е уредено например в чл. 147, ал. 2 от Конституцията за съдиите от Конституционния съд или в чл. 29, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията за членовете на Съвета за електронни медии. Въвеждането на ротация със заключителна разпоредба без това да е уредено в закона на практика ще доведе до намаляване на мандата на двама от членовете от 5 на три години в нарушение на чл. 11, ал. 3. Във връзка с този параграф се поставя въпроса и с какъв акт МС ще избира или определя членовете на Комисията. Отправена бе и препоръка за систематичното място на разпоредбата, която следва да бъде в основното тяло на закона, а не в ПЗР.
На поставените въпроси представителят на вносителя г-жа Светлана Маринова отговори, че законопроектът не преследва нарушаване на правата на собственост и защита на субектите, чиито имоти се отчуждават, а цели уредба на отношенията между концесионер и собственик на имот, в чийто предели се намират подземни богатства за енергийни цели и по конкретно въглища като източник на енергия, които се явяват публична държавна собственост. Това по същество е концесия за добив и ако се получи отказ от собственика по отношение на оценката на имота от страна на концесионера се провежда отчуждителна процедура. Г-жа Маринова благодари за възможността да участва в една изключителна професионална дискусия на високо юридическо равнище.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около решението, че биха подкрепили законопроекта при условие, че за второ четене се преработи от вносителите и намерят отговор всички повдигнати въпроси, в това число и конституционни, както и намиране на адекватно правно- нормативно съдържание на иначе полезните и необходими идеи на законопроекта.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси прие на първо гласуване:
- с 12 гласа “за”, 3 „против” и 5 „въздържали се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г.
- с 12 гласа „за”, 1 „против” и 5 „въздържали се” законопроект за изменение и допълнение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вх. № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 026.01.2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА