Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-114/11.06.2010 г.

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 04 май 2010 г.


Проект!
Второ гласуване


З А К О Н

за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест
(Обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2005 г. и
бр. 52 от 2008 г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 4, ал. 3 след думите „криминална полиция (Интерпол)” се добавя „или при получаване на сигнал чрез Шенгенската информационна система (ШИС)”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. В чл. 4, ал. 3 след думата „(Интерпол)” се добавя „или при получаване на сигнал чрез Шенгенската информационна система”.

§ 2. В чл. 19 се създава ал. 5:
„(5) Алинеи 1-4 не се прилагат, когато срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията, или лицето трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.”
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.”
2. В ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „Двойна наказуемост не се изисква за следните престъпления, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от три години:”.

§ 4. В чл. 37, ал. 1, т. 3 думите „доказателства за” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

§ 5. В глава пета, раздел І се създава чл. 37а:
„Акцесорни престъпления
Чл. 37а. Когато Европейската заповед за арест включва няколко отделни престъпления, поне едно от които отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 или 3, изпълняващата държава има право да разреши предаването и за останалите престъпления.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

§ 6. Създава се чл. 38б:
„Получаване на Европейска заповед за арест чрез Шенгенската информационна система.
Чл. 38б. При получаване на сигнал чрез Шенгенската информационна система (ШИС) прокурор извършва проверка и се произнася дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
§ 6. Създава се чл. 38б:
„Получаване на Европейска заповед за арест чрез Шенгенската информационна система
Чл. 38б. При получаване на сигнал чрез ШИС прокурор извършва проверка и се произнася дали информацията, придружаваща сигнала, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1.”

§ 7. В чл. 41 ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването на това лице се извършва при предварително изискана от издаващата държава гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. В тези случаи не се извършва трансфер на осъдено лице, а разноските по неговото връщане са за сметка на издаващата държава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

§ 8. В чл. 42, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: „В тези случаи прокурорът извършва проверка дали Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и 37.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.

§ 9. В чл. 44 се правят следните допълнения:
1. В ал. 7 се създава изречение трето: „В случай на прилагане на чл. 52, ал. 1 тази мярка за неотклонение се счита за взета от момента на приключване на наказателното производство или от момента на изтърпяване на наложеното наказание.”
2. Създава се ал. 13:
„(13) Алинеи 11 и 12 се прилагат и в случаите, когато лицето е осъдено от чужд съд, след като е било предадено за наказателно преследване в съответната държава въз основа на Европейска заповед за арест при условията на чл. 41, ал. 3. В тези случаи при връщането на лицето Върховната касационна прокуратура го настанява в съответно място за лишаване от свобода, за което уведомява окръжния прокурор по ал. 11.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

§ 10. В чл. 45 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато в съдебното заседание исканото лице изрази съгласие за предаване, съдът прилага съответно чл. 19, ал. 1 и 2. В този случай лицето може да направи и отказ от принципа на особеността. Тази разпоредба не се прилага, когато срещу исканото лице има висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест, или лицето трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което е издадена Европейската заповед за арест.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

§ 11. В чл. 48, ал. 2 се създава изречение второ: „Съдът обявява решението си в открито съдебно заседание с участие на страните.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

§ 12. В чл. 52, ал. 2 думите „В случаите по ал. 1” се заменят с „В срока по ал. 1”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

§ 13. В чл. 56, ал. 2 накрая се добавя „и чл. 37а”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
§ 13. В чл. 56, ал. 2 накрая се добавя „и 37а”.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА