Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
24/06/2010
Доклад от заседание на комисия
СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-132/20.07.2010 г.
ОТНОСНО: Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., No 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
На заседание, проведено на 24.06.2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., No 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – г-н Борис Велчев, главен прокурор, г-н Валери Първанов, заместник на главния прокурор; от Висшия съдебен съвет – г-жа Анелия Мингова и г-жа Радка Петрова – членове на Висшия съдебен съвет.
Докладът бе представен от г-н Борис Велчев. Той посочи по-важните статистически данни, съдържащи се в Доклада, и открои като проблемни области в работата на прокуратурата огромната й натовареност, особено в големите градове и в София, както и недоброто й взаимодействие с контролните органи.
Докладът представя дейността на прокуратурата по прилагането на закона в наказателноправната, гражданскоправната и административноправната сфера, като е отчетена и работата на разследващите органи. Той съдържа обобщена информацията за дейността на повече от 400 структури на прокуратурата, следствието, разследващите органи от МВР и Министерство на отбраната на местно и национално ниво. Анализирани са тенденциите на регистрираната и наказана престъпност, като са използвани статистиката на МВР за регистрирани и разкрити престъпления, както и данните на прокуратурата за предадени на съд и осъдени лице. Отчетено е и взаимодействието с ДАНС, Министерство на финансите, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и др. административни органи и неправителствени организации. Представени са постигнатите общи резултати в противодействието на престъпността. Те са сравнени със съответните данни от 2007 и 2008 г., на базата на което са направени оценки и изводи. Очертани са проблемните области, посочени са предприетите мерки от страна на прокуратурата за тяхното решаване, поставени са конкретни проблеми от материалноправен и процесуален характер, както и такива, свързани с цялостното реформиране на съдебната система и на прокуратурата в частност, които са от компетентност на НС. Акцентът в Доклада е поставен върху делата от особен обществен интерес, образувани за престъпления, свързани с организираната престъпност, корупцията, злоупотреби с финансовите средства на ЕС и др. тежки престъпления.
Докладът е в обем от 259 стр., структурирани в 5 раздела, и е придружен с 6 приложения. Обхватът и структурата му съответстват на изискванията на ВСС в това отношение, приети на 14.01.2010 г.
Настоящото становище си поставя за цел да открои на базата на Доклада на прокуратурата основните й постижения и проблеми при прилагането на закона с оглед на предоставените от Конституцията законодателна функция и контролни правомощия на Народното събрание.
От тази гледна точка интерес представляват данните в раздел I “Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи”. В този раздел на Доклада се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Регистрираните през 2009 г. криминални престъпления са 121140. Те бележат ръст от 6,9 % спрямо 2008 г. и с около 1 % спрямо 2007 г. Коефициентът на престъпност за 2009 г. е 1593 и бележи ръст от 109 престъпления на 100 хил. души население в сравнение с 2008 г. и от 22,4 спрямо 2007 г. Структурата на регистрираната през 2009 г. криминална престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността (63,2 %), следвани от общоопасните престъпления (24,8 %) и престъпленията против личността (4,6%). През 2009 г. са разкрити 58082 криминални престъпления, което представлява 48% от регистрираните криминални престъпления и бележи минимално намаление в сравнение с 2008 г., когато са разкрити 48,3% от регистрираните престъпления. Разкритите икономически престъпления са 10790 и е налице увеличение спрямо предходните 2 години (за 2008 г. те са 9353, за 2007 г. - 9467). Запазва се структурата на разкритата икономическа престъпност – престъпления против стопанството, финансовата, данъчната и осигурителната система (33%), документни престъпления (31,4%), престъпления против държавната и общинска собственост (23,4%), престъпления против дейността на държавните органи и обществени организации (5%). Преустановена и дейността на 176 организирани престъпни групи.
По отношение на прокурорските преписки по следствения надзор в Доклада е отбелязано, че през последните три години прокурорите работят по над 400 хил. преписки годишно, като се констатира и непрекъснат ръст – 6 % спрямо 2008 г. и 3 % спрямо 2007 г. Като причина за това се сочи, множеството сигнали от граждани и институции за различни нередности, по които прокуратурата трябва да се произнесе с мотивиран акт независимо дали има извършено престъпление или не. Делът на решените спрямо общо наблюдаваните преписи през 2009 г. е 92%. Подобрена е срочността на решаването им - 86% от тях са решени в рамките на 1 месец. Този процент за 2007 е 79%.
По отношение на досъдебните производства в Доклада е посочено, че през 2009 г. на производство са били 213151 дела (с 4% повече в сравнение с 2008 г.). Новообразуваните дела са 139894, с 6 % повече в сравнение с 2008 г. Те представляват 66 % от делата на производство. Намалял е броят на спрените дела: от 961713 през януари 2007 г. до 654334 в края на 2009 г. 98% от тях са спрени поради неразкриване от полицейските органи на извършителите. През 2009 г. са прекратени по давност 141716 дела. Намалението е с 40% спрямо 2008 г. и с 48% спрямо 2007 г. 99% от прекратените по давност дела са срещу неизвестен извършител. Налице е трайна тенденция на увеличаване броя на незабавните и бързите производства. Те са общо 12769 за 2009 г. при 11351 за 2008 г и 10024 за 2007 г. Като проблем във връзка с тези производства са посочени сравнително кратките срокове, в които трябва да се извършат множество формални и излишни действия. Поради това в 1/3 от случаите те се преобразуват в производства по общия ред. През 2009 г. прокурорите са решили 93% от делата, по които е приключило разследването, като в 97% от случаите са се произнесли 1-месечен срок от получаване на делото. Съдът е одобрил 99,1% от неотложните следствени действия и е дал разрешения за използване на СРС в 99% от случите. Исканията за задържане под стража са уважени в 83% от случаите, в 14% от тях е взета мярка домашен арест или друга по-лека мярка, а в 3% са отхвърлени като неоснователни. 2,5% от прекратените от прокурора досъдебни производства са отменени от съда, а 1,5% от горестоящ прокурор.
Относно внесените в съда прокурорски актове Докладът отчита увеличение на техния брой спрямо 2008 г. През 2009 г. в съда са внесени 45147 прокурорски актове (спрямо 43428 за 2008 г.), които представляват 28% от решените дела. През 2009 г. на съд са предадени 52883 лица. За сравнение през 2008 г. този брой е 52149, а през 2007 г. – 55677.
По 96,5% от внесените прокурорски актове първоинстанционните съдилища са постановили осъдителни и санкционни съдебни решения. Броят на тези съдебни решения е 43558 и те са постановени срещу 49745 лица. 86,7% от предадените на съд лица са осъдени с влязла в сила присъда, а 4% са оправдани с влязла в сила присъда. Продължава тенденцията за намаляване на броя на върнатите от съда дела. През 2009 г. на Прокуратурата са върнати 6% от внесените в съда дела при 8% за 2008 г. и 10% за 2007 г.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата за противодействие на организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 5,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е ръст на новообразуваните дела в сравнение с 2008 г. с 39%: 8137 новообразувани дела през 2009 г. спрямо 5843 за 2008 г. Най-голямо, шесткратно, е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове. Внесените в съда прокурорски актове по посочените по-горе дела са увеличени с 26%, а предадените на съд лица с 17%. Най-значително е увеличението на предадените на съд лица за злоупотреби с еврофондове – 8 пъти повече в сравнение с 2008 г. С 23% се е увеличил броя на осъдените лица с влязла в сила присъда. За 2009 г. те са 2764, за 2008 – 2234, за 2007 г. – 2060.
Във връзка с вида на наложените наказания през 2009 г. е в Доклада е отбелязан ръст на наказанията, различни от ефективно и условно лишаване от свобода, налагани в около 2/3 от случаите. Прокуратурата поддържа предложението си от предходни години за диференциация на престъпленията на леки и тежки, декриминализация на голяма част от престъпленията по действащия НК и създаване на специализирани структури със съответна процедура за противодействие на тежката престъпност. През 2009 г. прокурорите са изпълнили 36283 от изпратените им от съда 26675 присъди, което представлява 99% от тях.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 110505 издадени административни актове при 100623 за 2008 г. и 54703 за 2007 г. През 2009 г. са извършени 15585 прокурорски проверки при 17200 за 2008 г. и 22777 за 2007 г.
Относно международното сътрудничество е отчетено увеличение на броя на издадените Европейски заповеди за арест, извършените екстрадиции, трансфери на наказателно производство и изпълнените молби за международна правна помощ. Като проблем е отбелязано забавянето на изпълнението на изпратени от пракуратурата молби за международна правна помощ.
В Доклада е отчетено увеличение на средната годишна натовареност на прокурорите в териториалните структури, както и във ВКП и ВАП. Голямата им натовареност се отчита като проблем, който се преодолява с вътршноорганизационни средства. Предлагат се законодателни промени за ограничаване на формализма и диференциация на престъпленията и на наказателната процедура.
Прокуратурата отбелязва в Доклада наличието на ефективна вътрешно институционална система за контрол; постигната максимална прозрачност и отчетност в рамките на закона; засилено информационно обезпечаване, но нефункционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността е отчетено като проблем.
В Доклада се сочат проблеми от законодателен характер пред работата на прокуратурата. Oтбелязано е, че голяма част от предложенията на прокуратурата са отчетени при приемането на ЗИД НПК (ДВ, б.р 32/2010 г.), но проблемна остава разпоредбата на чл. 234, ал. 7 НПК. Само някои от предложенията на прокуратурата обаче са намерили място в ЗИД НК (ДВ, бр. 26/2010 г.).
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация относно: преписките по следствения надзор, структурата на регистрираните и разкрити престъпления по данни на МВР, броя досъдебни производства (ДП), приключените ДП, новообразуваните ДП, пострадалите ФЛ; бързите и незабавните производства, броя на решените досъдебни производства и видовете актове с които това е направено, данни относно спрените и прекратени дела, данни относно исканията за използване на СРС, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, образувани, разгледани и решени дела, осъдителни и санкционни решения; осъдени и санкционирани лица.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2009 г. е 351800 при 332734 за 2008 г. и 343286 за 2007 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 45955. Новообразуваните са 305485. Констатира се увеличение с 12,8% на образуваните през 2009 г. преписки. Решени са 322046 или 91,5% от наблюдаваните преписки. През 2008 г. те са били 308616, а през 2007 г. – 311915. Средна годишна натовареност на един прокурор в териториалните структури – 698 постановени прокурорски актове, заедно с броя участия в съдебни заседания.
Раздел III е посветен на дейността на ВКП. Структурата на ВКП е определена със Заповед No 3049/01.09.2008 г. на главния прокурор и е запазена и през 2009 г. Единствената промяна в нея е създаването на Отдел Х “Междуведомствено взаимодействие, мониторинг на делата, наблюдавани от ЕК и от ВСС, и международни проекти”. Докладът съдържа подробна информация за дейността на всички десет отдела на ВКП и на секторите в тях. Посочени са проблемите, които среща всеки отдел, и мерките за тяхното решаване. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2009 г. тези преписки са 45029, при 38646 за 2008 г. Новообразуваните преписки са 25542 при 17070 за 2008 г. Взети на специален надзор са 1505 преписки при 433 за 2008 г. и 1686 ДП при 965 за 2008 г. Прокурорите от ВКП са решили 44248 или 98,2% от преписките, участвали са в съдебни заседания по 2303 дела. В края на 2009 г. са останали нерешени 620 преписки или 1,4%. През 2009 г. във ВКП са работили реално 90,3 прокурори при 91 за 2008 г. Увеличена е средната им натовареност. Всеки от тях е работил средно по 498,9 преписки при 424,68 за 2008 г. като е решил 490,28 от тях при 373,85 за 2008 г.
Раздел IV “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на апелативните, окръжните и районните прокуратури и ВАП по надзора за законност, за кадровото им обезпечаване и квалификацията на прокурорите, за тяхната натовареност, за взаимодействието им с контролни органи, за проблемите при прилагането на нормативната уредба и предложенията им за законодателни промени. През 2009 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 24229 административни дела. За 2008 г. те са 33536. Намалението се дължи на по-малкия брой първоинстанционни дела, по които участва прокурор задължително или по преценка. Нараства обаче броя на преписките по надзор за законност. През 2009 г. те са 10609 при 10245 за 2008 г. Увеличението е с 3,55% спрямо 2008 г. и с 20,35% спрямо 2007 г., когато образуваните преписки са 8512. Прокурорите от отдел “Административно-съдебен надзор” при ВАП са участвали в общо 843 открити съдебни заседания по 11871 административни дела при 826 съдебни заседания по 11194 административни дела за 2008 г. Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при ВАП са работили общо по 465 преписки, като средната натовареност на прокурор е 66 преписки. Броят на преписките за 2008 г. е 387, а за 2007 г. 391. В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2009 г. са образувани 214 входящи и изходящи преписки.
В Раздел V са формулирани следните приоритети за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2010 г. и дългосрочно:
- ефективно противодействие на престъпността; подобряване качеството и срочността на разследване;
- задълбочаване на взаимодействието и оперативното сътрудничество с органите по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпленията;
- подобряване взаимодействието с контролните органи и активиране на дейността на надзора за законност по отношение на тяхната дейност;
- регулярно анализиране в национален мащаб на резултатите от разследванията особено на тежката престъпност;
- активен диалог и интегриран подход за разрешаване а проблемите в дейността на Прокуратурата и разследващите орани от компетентността на законодателната и изпълнителната власт;
- повишаване на професионалната квалификация, вкл. чуждоезиковото обучение, на прокурори и разследващи органи;
- продължаване на дейността по уеднаквяване на противоречива прокурорска практика; активна дейност по изготвяне на искания до ВКС и ВАС за уеднаквяване на противоречива съдебна практика;
- пълноценно използване на достиженията на съвременните информационни технологии;
- повишаване на общественото доверие и на европейските институции по отношение дейността на правоприлагащите органи. Превръщане на прокуратурата в признат гарант на държавния и обществения интерес.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Ч. Казак, Т. Димитров, И. Фидосова, Хр. Бисеров, Е. Михайлова, А. Анастасов, Л. Корнезов, Я. Нотев, както и Радка Петрова като член на Висшия съдебен съвет.
Народните представители се обединиха около становището, че Докладът е добре структуриран и подробно представя дейността на прокуратурата през 2009 г., която се е увеличила по обем в сравнение с 2008 г. Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи поставя въпросът за тяхното бъдеще. Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност, което позволява на контролните органи да се чувстват комфортно и да не проявяват нужната активност. Малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи. Всичко това налага цялостен преглед на системата от тези органи и на тяхната дейност.
Следва да бъде отбелязано, че продължава положителната тенденция за подобряване на качеството и срочността на постановените прокурорски актове, което се изразява и в намаления брой прекратени по давност наказателни дела. Изключително положителна роля за противодействието на организираната престъпност са изиграли създадените съвместни екипи за разследване. Остава необходимостта от предприемане на всички възможни вътрешноорганизационни мерки за преодоляване на нееднаквото натоварване на различните прокуратури и за намаляване на осъдителните решения срещу Прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на Прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2010 г. и следващите години:
1. Прокуратурата да следва формулираните в Доклада приоритети, като обърне особено внимание на повишаване на професионалната квалификация на прокурорите и разследващите органи;
2. Да се използват съществуващите вътрешноорганизационни и контролни механизми, с които да се регулират публичните изявления на прокурори по неприключили наказателни дела;
3. Прокуратурата да проявява по-голяма активност при изразяване на своята позиция и предложения за решаване на констатираните проблеми в работата й пред другите държавни органи.
4. В Доклада за 2010 г. и следващите години да бъдат включени подробни данни за броя осъдителни решения срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причините за тях, наказателните дела във връзка с които са постановени, санкционираните прокурори, изплатените обезщетения.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за” и без ”против” и „въздържали се” прие Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-132/20.07.2010 г.
ОТНОСНО: Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., No 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
На заседание, проведено на 24.06.2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009 г., No 011-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2010 г.
На заседанието присъстваха: от главна прокуратура – г-н Борис Велчев, главен прокурор, г-н Валери Първанов, заместник на главния прокурор; от Висшия съдебен съвет – г-жа Анелия Мингова и г-жа Радка Петрова – членове на Висшия съдебен съвет.
Докладът бе представен от г-н Борис Велчев. Той посочи по-важните статистически данни, съдържащи се в Доклада, и открои като проблемни области в работата на прокуратурата огромната й натовареност, особено в големите градове и в София, както и недоброто й взаимодействие с контролните органи.
Докладът представя дейността на прокуратурата по прилагането на закона в наказателноправната, гражданскоправната и административноправната сфера, като е отчетена и работата на разследващите органи. Той съдържа обобщена информацията за дейността на повече от 400 структури на прокуратурата, следствието, разследващите органи от МВР и Министерство на отбраната на местно и национално ниво. Анализирани са тенденциите на регистрираната и наказана престъпност, като са използвани статистиката на МВР за регистрирани и разкрити престъпления, както и данните на прокуратурата за предадени на съд и осъдени лице. Отчетено е и взаимодействието с ДАНС, Министерство на финансите, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и др. административни органи и неправителствени организации. Представени са постигнатите общи резултати в противодействието на престъпността. Те са сравнени със съответните данни от 2007 и 2008 г., на базата на което са направени оценки и изводи. Очертани са проблемните области, посочени са предприетите мерки от страна на прокуратурата за тяхното решаване, поставени са конкретни проблеми от материалноправен и процесуален характер, както и такива, свързани с цялостното реформиране на съдебната система и на прокуратурата в частност, които са от компетентност на НС. Акцентът в Доклада е поставен върху делата от особен обществен интерес, образувани за престъпления, свързани с организираната престъпност, корупцията, злоупотреби с финансовите средства на ЕС и др. тежки престъпления.
Докладът е в обем от 259 стр., структурирани в 5 раздела, и е придружен с 6 приложения. Обхватът и структурата му съответстват на изискванията на ВСС в това отношение, приети на 14.01.2010 г.
Настоящото становище си поставя за цел да открои на базата на Доклада на прокуратурата основните й постижения и проблеми при прилагането на закона с оглед на предоставените от Конституцията законодателна функция и контролни правомощия на Народното събрание.
От тази гледна точка интерес представляват данните в раздел I “Обобщени изводи за дейността на прокуратурата и разследващите органи”. В този раздел на Доклада се съдържат обобщени данни за постигнатите резултати и тенденциите в противодействието на престъпността, формулират се проблемите и се посочват предприетите мерки за решаването им. Регистрираните през 2009 г. криминални престъпления са 121140. Те бележат ръст от 6,9 % спрямо 2008 г. и с около 1 % спрямо 2007 г. Коефициентът на престъпност за 2009 г. е 1593 и бележи ръст от 109 престъпления на 100 хил. души население в сравнение с 2008 г. и от 22,4 спрямо 2007 г. Структурата на регистрираната през 2009 г. криминална престъпност се запазва в наблюдаваните през последните години параметри. Доминират престъпленията против собствеността (63,2 %), следвани от общоопасните престъпления (24,8 %) и престъпленията против личността (4,6%). През 2009 г. са разкрити 58082 криминални престъпления, което представлява 48% от регистрираните криминални престъпления и бележи минимално намаление в сравнение с 2008 г., когато са разкрити 48,3% от регистрираните престъпления. Разкритите икономически престъпления са 10790 и е налице увеличение спрямо предходните 2 години (за 2008 г. те са 9353, за 2007 г. - 9467). Запазва се структурата на разкритата икономическа престъпност – престъпления против стопанството, финансовата, данъчната и осигурителната система (33%), документни престъпления (31,4%), престъпления против държавната и общинска собственост (23,4%), престъпления против дейността на държавните органи и обществени организации (5%). Преустановена и дейността на 176 организирани престъпни групи.
По отношение на прокурорските преписки по следствения надзор в Доклада е отбелязано, че през последните три години прокурорите работят по над 400 хил. преписки годишно, като се констатира и непрекъснат ръст – 6 % спрямо 2008 г. и 3 % спрямо 2007 г. Като причина за това се сочи, множеството сигнали от граждани и институции за различни нередности, по които прокуратурата трябва да се произнесе с мотивиран акт независимо дали има извършено престъпление или не. Делът на решените спрямо общо наблюдаваните преписи през 2009 г. е 92%. Подобрена е срочността на решаването им - 86% от тях са решени в рамките на 1 месец. Този процент за 2007 е 79%.
По отношение на досъдебните производства в Доклада е посочено, че през 2009 г. на производство са били 213151 дела (с 4% повече в сравнение с 2008 г.). Новообразуваните дела са 139894, с 6 % повече в сравнение с 2008 г. Те представляват 66 % от делата на производство. Намалял е броят на спрените дела: от 961713 през януари 2007 г. до 654334 в края на 2009 г. 98% от тях са спрени поради неразкриване от полицейските органи на извършителите. През 2009 г. са прекратени по давност 141716 дела. Намалението е с 40% спрямо 2008 г. и с 48% спрямо 2007 г. 99% от прекратените по давност дела са срещу неизвестен извършител. Налице е трайна тенденция на увеличаване броя на незабавните и бързите производства. Те са общо 12769 за 2009 г. при 11351 за 2008 г и 10024 за 2007 г. Като проблем във връзка с тези производства са посочени сравнително кратките срокове, в които трябва да се извършат множество формални и излишни действия. Поради това в 1/3 от случаите те се преобразуват в производства по общия ред. През 2009 г. прокурорите са решили 93% от делата, по които е приключило разследването, като в 97% от случаите са се произнесли 1-месечен срок от получаване на делото. Съдът е одобрил 99,1% от неотложните следствени действия и е дал разрешения за използване на СРС в 99% от случите. Исканията за задържане под стража са уважени в 83% от случаите, в 14% от тях е взета мярка домашен арест или друга по-лека мярка, а в 3% са отхвърлени като неоснователни. 2,5% от прекратените от прокурора досъдебни производства са отменени от съда, а 1,5% от горестоящ прокурор.
Относно внесените в съда прокурорски актове Докладът отчита увеличение на техния брой спрямо 2008 г. През 2009 г. в съда са внесени 45147 прокурорски актове (спрямо 43428 за 2008 г.), които представляват 28% от решените дела. През 2009 г. на съд са предадени 52883 лица. За сравнение през 2008 г. този брой е 52149, а през 2007 г. – 55677.
По 96,5% от внесените прокурорски актове първоинстанционните съдилища са постановили осъдителни и санкционни съдебни решения. Броят на тези съдебни решения е 43558 и те са постановени срещу 49745 лица. 86,7% от предадените на съд лица са осъдени с влязла в сила присъда, а 4% са оправдани с влязла в сила присъда. Продължава тенденцията за намаляване на броя на върнатите от съда дела. През 2009 г. на Прокуратурата са върнати 6% от внесените в съда дела при 8% за 2008 г. и 10% за 2007 г.
Докладът съдържа конкретни данни относно дейността на прокуратурата за противодействие на организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконния трафик на хора и наркотици. Посочено е, че тези дела от особен обществен интерес представляват само 5,8% от делата, но са определящи за доверието на обществото към съдебната система. Отбелязан е ръст на новообразуваните дела в сравнение с 2008 г. с 39%: 8137 новообразувани дела през 2009 г. спрямо 5843 за 2008 г. Най-голямо, шесткратно, е увеличението на делата за злоупотреби с еврофондове. Внесените в съда прокурорски актове по посочените по-горе дела са увеличени с 26%, а предадените на съд лица с 17%. Най-значително е увеличението на предадените на съд лица за злоупотреби с еврофондове – 8 пъти повече в сравнение с 2008 г. С 23% се е увеличил броя на осъдените лица с влязла в сила присъда. За 2009 г. те са 2764, за 2008 – 2234, за 2007 г. – 2060.
Във връзка с вида на наложените наказания през 2009 г. е в Доклада е отбелязан ръст на наказанията, различни от ефективно и условно лишаване от свобода, налагани в около 2/3 от случаите. Прокуратурата поддържа предложението си от предходни години за диференциация на престъпленията на леки и тежки, декриминализация на голяма част от престъпленията по действащия НК и създаване на специализирани структури със съответна процедура за противодействие на тежката престъпност. През 2009 г. прокурорите са изпълнили 36283 от изпратените им от съда 26675 присъди, което представлява 99% от тях.
По отношение на административносъдебния надзор – проверени са 110505 издадени административни актове при 100623 за 2008 г. и 54703 за 2007 г. През 2009 г. са извършени 15585 прокурорски проверки при 17200 за 2008 г. и 22777 за 2007 г.
Относно международното сътрудничество е отчетено увеличение на броя на издадените Европейски заповеди за арест, извършените екстрадиции, трансфери на наказателно производство и изпълнените молби за международна правна помощ. Като проблем е отбелязано забавянето на изпълнението на изпратени от пракуратурата молби за международна правна помощ.
В Доклада е отчетено увеличение на средната годишна натовареност на прокурорите в териториалните структури, както и във ВКП и ВАП. Голямата им натовареност се отчита като проблем, който се преодолява с вътршноорганизационни средства. Предлагат се законодателни промени за ограничаване на формализма и диференциация на престъпленията и на наказателната процедура.
Прокуратурата отбелязва в Доклада наличието на ефективна вътрешно институционална система за контрол; постигната максимална прозрачност и отчетност в рамките на закона; засилено информационно обезпечаване, но нефункционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността е отчетено като проблем.
В Доклада се сочат проблеми от законодателен характер пред работата на прокуратурата. Oтбелязано е, че голяма част от предложенията на прокуратурата са отчетени при приемането на ЗИД НПК (ДВ, б.р 32/2010 г.), но проблемна остава разпоредбата на чл. 234, ал. 7 НПК. Само някои от предложенията на прокуратурата обаче са намерили място в ЗИД НК (ДВ, бр. 26/2010 г.).
Раздел II “Дейност на териториалните прокуратури” съдържа обширна информация относно: преписките по следствения надзор, структурата на регистрираните и разкрити престъпления по данни на МВР, броя досъдебни производства (ДП), приключените ДП, новообразуваните ДП, пострадалите ФЛ; бързите и незабавните производства, броя на решените досъдебни производства и видовете актове с които това е направено, данни относно спрените и прекратени дела, данни относно исканията за използване на СРС, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, образувани, разгледани и решени дела, осъдителни и санкционни решения; осъдени и санкционирани лица.
Общият брой преписки, по които са работили прокурорите от териториалните прокуратури през 2009 г. е 351800 при 332734 за 2008 г. и 343286 за 2007 г. Останалите нерешени от предходната година преписки са 45955. Новообразуваните са 305485. Констатира се увеличение с 12,8% на образуваните през 2009 г. преписки. Решени са 322046 или 91,5% от наблюдаваните преписки. През 2008 г. те са били 308616, а през 2007 г. – 311915. Средна годишна натовареност на един прокурор в териториалните структури – 698 постановени прокурорски актове, заедно с броя участия в съдебни заседания.
Раздел III е посветен на дейността на ВКП. Структурата на ВКП е определена със Заповед No 3049/01.09.2008 г. на главния прокурор и е запазена и през 2009 г. Единствената промяна в нея е създаването на Отдел Х “Междуведомствено взаимодействие, мониторинг на делата, наблюдавани от ЕК и от ВСС, и международни проекти”. Докладът съдържа подробна информация за дейността на всички десет отдела на ВКП и на секторите в тях. Посочени са проблемите, които среща всеки отдел, и мерките за тяхното решаване. В Доклада се съдържат данни за броя на преписките, по които са работили прокурорите от ВКП и за тяхната натовареност. През 2009 г. тези преписки са 45029, при 38646 за 2008 г. Новообразуваните преписки са 25542 при 17070 за 2008 г. Взети на специален надзор са 1505 преписки при 433 за 2008 г. и 1686 ДП при 965 за 2008 г. Прокурорите от ВКП са решили 44248 или 98,2% от преписките, участвали са в съдебни заседания по 2303 дела. В края на 2009 г. са останали нерешени 620 преписки или 1,4%. През 2009 г. във ВКП са работили реално 90,3 прокурори при 91 за 2008 г. Увеличена е средната им натовареност. Всеки от тях е работил средно по 498,9 преписки при 424,68 за 2008 г. като е решил 490,28 от тях при 373,85 за 2008 г.
Раздел IV “Дейност на териториалните прокуратури и на Върховната административна прокуратура по административния надзор за законност” съдържа данни за организацията на работа на апелативните, окръжните и районните прокуратури и ВАП по надзора за законност, за кадровото им обезпечаване и квалификацията на прокурорите, за тяхната натовареност, за взаимодействието им с контролни органи, за проблемите при прилагането на нормативната уредба и предложенията им за законодателни промени. През 2009 г. прокурорите от териториалните прокуратури са участвали в съдебни заседания по 24229 административни дела. За 2008 г. те са 33536. Намалението се дължи на по-малкия брой първоинстанционни дела, по които участва прокурор задължително или по преценка. Нараства обаче броя на преписките по надзор за законност. През 2009 г. те са 10609 при 10245 за 2008 г. Увеличението е с 3,55% спрямо 2008 г. и с 20,35% спрямо 2007 г., когато образуваните преписки са 8512. Прокурорите от отдел “Административно-съдебен надзор” при ВАП са участвали в общо 843 открити съдебни заседания по 11871 административни дела при 826 съдебни заседания по 11194 административни дела за 2008 г. Прокурорите от отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при ВАП са работили общо по 465 преписки, като средната натовареност на прокурор е 66 преписки. Броят на преписките за 2008 г. е 387, а за 2007 г. 391. В отдела “Информация, анализи и методически ръководство” на ВАП през 2009 г. са образувани 214 входящи и изходящи преписки.
В Раздел V са формулирани следните приоритети за дейността на прокуратурата и разследващите орани през 2010 г. и дългосрочно:
- ефективно противодействие на престъпността; подобряване качеството и срочността на разследване;
- задълбочаване на взаимодействието и оперативното сътрудничество с органите по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпленията;
- подобряване взаимодействието с контролните органи и активиране на дейността на надзора за законност по отношение на тяхната дейност;
- регулярно анализиране в национален мащаб на резултатите от разследванията особено на тежката престъпност;
- активен диалог и интегриран подход за разрешаване а проблемите в дейността на Прокуратурата и разследващите орани от компетентността на законодателната и изпълнителната власт;
- повишаване на професионалната квалификация, вкл. чуждоезиковото обучение, на прокурори и разследващи органи;
- продължаване на дейността по уеднаквяване на противоречива прокурорска практика; активна дейност по изготвяне на искания до ВКС и ВАС за уеднаквяване на противоречива съдебна практика;
- пълноценно използване на достиженията на съвременните информационни технологии;
- повишаване на общественото доверие и на европейските институции по отношение дейността на правоприлагащите органи. Превръщане на прокуратурата в признат гарант на държавния и обществения интерес.
В последвалото обсъждане на доклада участие взеха народните представители Ч. Казак, Т. Димитров, И. Фидосова, Хр. Бисеров, Е. Михайлова, А. Анастасов, Л. Корнезов, Я. Нотев, както и Радка Петрова като член на Висшия съдебен съвет.
Народните представители се обединиха около становището, че Докладът е добре структуриран и подробно представя дейността на прокуратурата през 2009 г., която се е увеличила по обем в сравнение с 2008 г. Като проблеми пред прокуратурата продължават да стоят голямата й натовареност, особено в София, която съчетана с лошите материални условия, при които работят прокурорите, снижава професионално равнище на тяхната дейност и затруднява повишаването на професионалната им квалификация. В същото време много по-малката натовареност на военните прокуратури и военните следователи поставя въпросът за тяхното бъдеще. Дейността на Прокуратурата се затруднява и от това, че е често сезирана от граждани и институции с всякакви сигнали, които излизат извън пределите на нейната компетентност, което позволява на контролните органи да се чувстват комфортно и да не проявяват нужната активност. Малко на брой и с недобро качество са сигналите до прокуратурата, подадени от контролните органи. Всичко това налага цялостен преглед на системата от тези органи и на тяхната дейност.
Следва да бъде отбелязано, че продължава положителната тенденция за подобряване на качеството и срочността на постановените прокурорски актове, което се изразява и в намаления брой прекратени по давност наказателни дела. Изключително положителна роля за противодействието на организираната престъпност са изиграли създадените съвместни екипи за разследване. Остава необходимостта от предприемане на всички възможни вътрешноорганизационни мерки за преодоляване на нееднаквото натоварване на различните прокуратури и за намаляване на осъдителните решения срещу Прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на Доклада на Прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2010 г. и следващите години:
1. Прокуратурата да следва формулираните в Доклада приоритети, като обърне особено внимание на повишаване на професионалната квалификация на прокурорите и разследващите органи;
2. Да се използват съществуващите вътрешноорганизационни и контролни механизми, с които да се регулират публичните изявления на прокурори по неприключили наказателни дела;
3. Прокуратурата да проявява по-голяма активност при изразяване на своята позиция и предложения за решаване на констатираните проблеми в работата й пред другите държавни органи.
4. В Доклада за 2010 г. и следващите години да бъдат включени подробни данни за броя осъдителни решения срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, причините за тях, наказателните дела във връзка с които са постановени, санкционираните прокурори, изплатените обезщетения.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за” и без ”против” и „въздържали се” прие Доклад на Прокуратурата на Република България за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2009 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
