Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. №: 053-03-143/10.09.2010 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002 – 01 – 73, внесен от Министерски съвет на 11.08.2010 г.
На свое заседание, проведено на 9 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002 – 01 – 73, внесен от Министерски съвет на 11.08.2010 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – г-н Камен Кичев – зам.-министър и г-жа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна”, г-н Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, г-н Петър Киров – зам.- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и г-н Марин Петров – главен секретар на Асоциацията на корабопритежателите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Петър Киров.
С него се предлагат изменения в глава трета „Вещни права и привилегии”, раздел I „Прехвърляне и ипотекиране на кораби” от КТК, целящи усъвършенстването и осъвременяването правния режим на морската ипотека.
В чл. 46, ал. 1 „Форма на сделката” се предлага да се заличат думите: „или право на оперативно управление”. В международното корабоплаване съществува фигурата „корабен оператор”, който по силата на сключен договор може да осъществява търговско опериране на кораб, но такава фигура не съществува в българското право. Дори и да се приеме, че някое лице може да осъществява опериране на кораб, не е необходимо договорът да се сключва в най-тежката форма, предвидена за корабите по отношение на собствеността и вещните тежести.
В законопроекта се предлага да се създаде нов чл. 47а, който доразвива приложното поле на ипотеката с оглед на по-голям обхват на различните възможни случаи от многообразието на гражданския оборот.
В чл. 49, ал. 1 се предлага да се добави думата „наема” като вземане на корабособственика, върху което ипотеката не се разпростира, тъй като това е вземане на корабособственика, което заедно с превозната цена не попада в обхвата на ипотеката. Ипотеката се разпростира върху кораба като вещ и върху обезщетението по застраховката, в случай че корабът погине.
Действащата разпоредба на чл. 50, ал. 4 предвижда ограничения в поведението на корабособственика, които водят до промяна в индивидуализацията на кораба. Предлага се създаването и на такова ограничение, което може да доведе до съществена промяна на самата вещ, като по този начин да се отрази на стойността на ипотекираното имущество. Във всички тези случаи, за да се осъществи исканата от корабособственика промяна, се изисква предварително съгласие от ипотекарния кредитор.
Създаването на новия член 50а доразвива концепцията за дефиниция на кораба като имущество и задълженията на корабособственика да го поддържа в състояние, годно за експлоатация, както и да е покрито със застраховка срещу възможни морски рискове. Изпълнението на тези задължения е гаранция, че корабът ще запази стойността си в срока на действие на ипотеката.
Новият член 50б произтича от договорния характер на ипотеката. Тези права не са абсолютни, нямат вещноправен характер и могат да бъдат упражнени от кредитора само при условие че са предварително договорени.
Основното право на кредитора да събере вземането си, в случай че длъжникът не изпълни задължението си към кредитора е предвидено в предложения чл. 50в, който има договорен характер и се отнася до принудително събиране на непогасени задължения. Изрично е предвидено, че договорът за ипотека е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК.
За постигне по-голяма бързина в гражданския оборот, без да се застрашава неговата сигурност, по отношение на регистрацията на корабите се предвижда да се заменят съществуващите два документа – актът за националност и позволителното за плаване с един – свидетелство за регистрация, което е в съответствие с международната практика и се предвижда да се издава от органа, който извършва регистрацията – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” или оправомощени от него длъжностни лица. Предвижда се също така отпадане на съвместимия регистър като понятие от закона, както и процедурата за обявяване на съвместимост на регистрите, тъй като прилагането на това изискване не води до по-голяма сигурност, а в същото време излишно забавя беърбоут регистрацията на корабите.
С цел привличане на качествени морски кадри в условията на намаляващ интерес от морска кариера в България и други държави от Европейския съюз се предлага изменение на чл. 88 от КТК така, че да стане възможно наемането на борда на кораба на морски лица от държави - членки на Европейския съюз, и трети страни, при стриктно спазване на изискванията на действащото право на Европейския съюз. По този начин се предоставя по-голяма свобода на българските корабопритежатели при комплектуването на българските кораби с екипажи като по този начин българският флот ще стане по-конкурентоспособен на световния пазар.
За подобряване на контрола по места и засиливане превенцията чрез опростяването на санкционния механизъм на кодекса за случаите, които не представляват голяма обществена опасност се предвижда въвеждането на глоби за две групи нарушения, които са свързани с липсата на доклад от капитана за това, че корабът му подлежи на инспекция по реда на държавния пристанищен контрол и за вида и обема на отпадъците, които е задължен да предаде при посещението си в българско пристанище. Въвежда се и определение за „маловажен случай”, както и възможност в тези случаи глоби да бъдат налагани и от други служители на администрацията, а не само от инспекторите.
В дискусията взеха участие народите представители Емил Радев и Светослав Тончев.
Г-н Емил Радев приветства внесения законопроект като навременен и целта му – развитието на българския морски флот и все повече модерни кораби да плават под български флаг.
Г-н Светослав Тончев сподели, че законопроекта е бил вече разгледан без забележки в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, като също приветства внесения законопроект.
След проведеното обсъждане и гласуване, с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002 – 01 – 73, внесен от Министерски съвет на 11.08.2010 г.

ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ТОДОР ДИМИТРОВ