Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
Вх. № 053-03-160/12.10.2010 г.
Относно: Законопроект за Сметната палата, № 054–01–75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
На свое заседание, проведено на 23 септември 2010 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за Сметната палата, № 054 – 01 – 75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.
На заседанието присъстваха вносителите – г-жа Ваня Донева, която представи законопроекта и г-н Борис Грозданов.
Тя изтъкна причините, налагащи приемането на един съвсем нов Закон за Сметната палата.
В момента контролната среда, в която Сметната палата извършва дейността си, е коренно променена от 2001 г., когато е приет настоящият Закон за Сметната палата. През 2006 г. изцяло е сменена концепцията на Държавния финансов контрол, а също с цел затваряне на предприсъединителна Глава 28 „Финансов контрол” са приети три нови закона, които определят новата концепция на контролната система: Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за държавната финансова инспекция. Тези три закона определят управленската отговорност, вътрешният одит като елемент на контролната среда и основно преминаването на Инспекцията, дотогава Държавен финансов контрол, от планова основа на принципа на дейност на база на сигнали.
За целия си период на действие на сега действащия закон от 2001 г. , по категоричен начин се откроиха несъвършенствата му.
Заложената в него колегиална система определя едни неясни отношения между председателя и членовете на Сметната палата.
Сега Сметната палата се състои от 11 члена, единият от които е председател. Председателят се явява в позицията на пръв сред равни. Неговото положение се затруднява поради факта, че с правните норми от закона той притежава определени правомощия, които са му възложени, но от друга страна, следва да действа като член на колегиален орган.
От друга страна, самите членове на Сметната палата, съгласно сега действащия закон, имат и ръководни и изпълнителски роли. Те са ръководители на отделения, като по този начин участват и ръководят одитната дейност, като гласувайки в колегията, те гласуват и за решения, които са взели в положение на изпълнители.
Друго несъвършенство е, че сега действащия обхват на дейността на Сметната палата, който е много ограничителен. Останаха извън обхвата на контрол от страна на държавата държавните предприятия и търговските дружества с държавно и общинско участие.
Трети недостатък е абсолютната липса на изисквания за професионални умения и професионални познания, както от страна на членовете на Сметната палата, така и от страна на одиторите.
В така предложения законопроект се предвижда разширяването на обхвата, включвайки държавните предприятия, включването на проверки по приватизация и концесиониране, защото в сега действащия закон е посочено, че Сметната палата проверява само средствата от приватизация.
Предлага се въвеждане на изисквания за професионални умения и опит, както у ръководния състав, така и от служителите одитори.
Предвижда се съставът на Сметната палата да бъде председател и двама заместник-председатели, като идеята е да може по някакъв начин да се носи отговорност, тъй като при такъв колегиален модел на управление, отговорността се размива и не може да бъде понесена от никой.
Предвижда се създаването на орган, с цел гарантиране прозрачността върху дейността на Сметната палата, така нареченият Консултативен съвет, който както и ръководния състав на Сметната палата, се избира от Народното събрание.
В дискусията взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Мая Манолова, Емил Радев, Ивайло Тошев, Веселин Методиев, Димитър Лазаров, Четин Казак.
Г-н Анастасов постави въпросите: Необходимо ли е в закон да се вменяват правомощия на Сметната палата да проверява по целесъобразност, а не по законосъобразност с включването на проверки по приватизация и концесиониране ? Кой ще определя пазарните условия и средната пазарна цена?
Според него повод по всяко време за образуване на дело, е при назначаване на съдебна експертиза, доказването, че цената по договора не отговаря на пазарните условия, и че възложителят е превишил правата си и е нанесъл щети.
Заяви, че не може председателят съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за съответната година да определя основните месечни възнаграждения, т.е при намален бюджет ще се намаляват и заплатите на служителите. С това се губи всякаква стабилност и гаранция за сигурността на тези хора, които работят там и се поставят в зависимост във всеки един момент от решението на председателя.
Акцентира, че ясно и точно трябва да се определи структурата на Сметната палата, включително и по териториален признак.
Никъде в законопроекта няма срок за ръководителя, в който той трябва да се произнесе по представения му одитен доклад. Предвижда се един месец за извършване на проверка, но има такива одити, където този срок е абсолютно недостатъчен за извършване им.
Г-жа Манолова се изказа против идеята за централизация, която се прокарва, защото в крайна сметка това няма да доведе до по-висока ефективност на работата на Сметната палата, а до някои порочни практики. Визира също и новото правомощие, като „исканията за отстраняване от длъжност на виновно лице”, като подчерта че установяване на виновност на едно лице не би могло да бъде в правомощията на Сметната палата.
Г-н Радев обърна внимание върху разписаните правомощия при извършването на одитите в чл. 37 и задълженията на ръководителите и длъжностите лица в одитираните организации в чл. 38.
В чл. 37, ал. 1, т. 1 некоректно е изписано „достъп до пасив”, а в т. 5 е предвидено правото на одиторите:„да изискват и да получават информация от всички органи в страната, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на Сметната палата”, което би означавало и достъп до базата данни на разузнаването, на ДАНС и т.н.
В чл. 38 (2) се предвижда, че „ лицата по ал. 1 / ръководителите и длъжностните лица в одитираните организации/ не могат да се позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата.” Би трябвало да се уточни при какви процедури визираните лица няма да могат да се позовават държавна, служебна, търговска, банкова или друга защитена от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата.
Предвижда се председателят да има право да издаде заповед за извършване на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация, което е извън правомощията на Сметната палата, а в Данъчно – осигурителния процесуален кодекс е разписано извършването на проверка.
В законопроекта се предлага повишаване на отговорността, а в същото време се предвижда имунитет на председателя на Сметната палата. Не е предвидено при каква процедура се отнема този имунитет.
Г-н Веселин Методиев се изказа в подкрепа относно философията на законопроекта. Според него предлаганият проект е по – добър от действащия закон и вносителите предвиждат да заложат не на този вид баланс, който е намерен тогава – политическо партийния, а да заложат на един професионален принцип при строго редуциране на броя на хората, които взимат крайното решение. Това предложение може да доведе до много мощен инструмент, който да упражнява контрол върху изразходването на публичния ресурс от централната и общинската администрация.
Г-н Лазаров постави въпроса навсякъде ли, където има публични средства, може да бъде извършен одит от Сметната палата, за да се види доколко е законосъобразно разходването им?
Акцентира и върху предложението за създаване на Консултативен съвет. Необходимо е да се уточни дали ще е постоянно действащ орган, защото в чл. 22, ал.7 е предвидено членовете му да се въздържат от всякаква професионална дейност, която е несъвместима с принципите на независимост и присъственост при упражняване на функциите им, определени със закона, т.е няма да имат право да упражняват професията си.
Обърна внимание , че в чл. 62 е предвиден срокът за внасянето на този отчет за дейността на Сметната палата в Народното събрание да е 30 септември. Обикновено тези отчети се дават през първото тримесечие на годината, за да могат да се чуят препоръките на народните представители с оглед предстоящата дейност през годината. Постави въпроси и относно предвидените административно – наказателни разпоредби.
Г-н Казак изтъкна, че този законопроект трябва да бъде сериозно преосмислен. За първи път вижда орган, който в почит цял свят, с много редки изключения, е признат и приеман като колективен такъв, какъвто е Сметната палата, да има председател и двама заместници и нито един член.
На следващо място няма никакви изисквания, а одитната дейност е високо специализирана, изисква специална подготовка, особено тези правомощия, които се предоставят на комисията да разследва, да одитира дейности, освен бюджетите приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество, предоставените публични средства и публичните активи, изпълнението на международни спогодби, договори, конвенции и т.н.
В постъпилото становище в Комисията по правни въпроси от министерство на финансите се изразява принципна подкрепа на законопроекта, като са предложени и редакции на отделните разпоредби, които ще бъдат дадени на водещата комисия.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България подкрепя законопроекта като отговарящ на европейските критерии за върховна одитна институция и предложените промени.
Народните представители в мнозинството си се обединиха около становището, че някои от текстовете на законопроекта е необходимо да бъдат прецизирани и редактирани между първо и второ четене.
Постъпила е и принципна позиция от одитори от Сметната палата, подкрепяща предстоящите промени на нормативната уредба, регламентираща дейността на Сметната палата.
След проведеното обсъждане и гласуване на 7 октомври 2010 г., с 16 гласа „за”, 4 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за Сметната палата, № 054 – 01 – 75, внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 16.09.2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА