Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
На Комисията по правни въпроси
за първо гласуване
Вх. №: 053-03-172/29.10.2010 г.
ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г. и № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.

На свое заседание, проведено на 13 октомври 2010 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Ципов.
С него се цели отстраняване на празнота в действащия закон, който не регламентира изрично въпросите, свързани с извършването на проверка на подписка, свързана с предложение за произвеждане на национален, местен референдум, национална гражданска инициатива или местна гражданска инициатива.
Не са уредени и въпросите, относно отговорния държавен орган, който извършва съответната проверка на подписката и финансирането на тази дейност от държавния бюджет.
Предлага се регламентиране на реда за изпращане на подписката за проверка на изискуемите от закона данни, както и Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към министерство на регионалното развитие и благоустройството да е компетентният орган, който по аналогия на действащото изборно законодателство, да извършва необходимите проверки.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвижда да се уреди прилагането на този закон спрямо и внесените предложения.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Четин Казак, Веселин Методиев и Кристияна Петрова.
Г-н Стоилов изказа становище, че законопроектът е излишен, тъй като в действащия закон в чл. 13 се съдържа обща разпоредба, в която може да се включи и проверка на достоверността на събраните подписи. В § 2 от преходни и заключителни разпоредби е предвидено всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален референдум се прилагат разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, а по въпросите относно произвеждането на местен референдум - разпоредбите на Закона за местните избори, което препраща към Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към министерство на регионалното развитие и благоустройството, която служебно да извършва проверка на достоверността на подписите.
Г-н Казак подчерта, че не споделя виждането на г-н Стоилов и че няма изрична и ясна разпоредба относно проверката на достоверността на събраните подписи и не може закона да се прилага по аналогия.
Г-н Методиев в изказването си изтъкна, че действащият закон не работи и е необходима промяна.
От своя страна членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че срокът предвиден в чл. 13, ал. 7 не е преклузивен.
На свое заседание, проведено на 21 октомври 2010 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.
На заседанието присъства г-н Иван Гетов – директор на Главна Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Законопроектът беше представен от г-н Яне Янев.
Внесеният законопроект има за цел да отговори на исканията на гражданските организации, които организираха и срещи с Председателя на Народното събрание.
С него се улеснява достъпа на гражданите до пряко участие в държавното управление и местната власт.
Действащият закон предвижда прекалено голям брой подписи, като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата за внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание.
Законопроектът предвижда гражданите, подкрепящи произвеждането на национален референдум, да вписват своя единен граждански номер без последните четири цифри в него, защото с трите имена и постоянния адрес са достатъчна идентификация на лицето, и условие за валидност на положения подпис.
Намаляват се хипотезите, при които референдум би могъл да се забави или да не се произведе по процедурни причини в Народното събрание. Регламентира се оповестяването на подписките за референдум в медиите. Намалява се и минималната избирателна активност за референдума, като предпоставка за валидността му.
На председателя на Народното събрание се възлага да изпраща подписките за проверка на данните в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към министерство на регионалното развитие и благоустройството.
В дискусията взеха участие народните представители - Юлиана Колева, Четин Казак, Тодор Димитров, Ивайло Тошев, Емил Радев и Янаки Стоилов.
Според г-жа Колева предложеният Законопроект е прекалено амбициозен без да е извършено сериозно проучване. Предлага се намаляване на броя подписи, като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата за внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание и съответно насрочване и произвеждане на национален референдум, но няма никакво проучване в тази посока и не може да се каже кой е достатъчния брой подписи за свикването на референдум. Абсолютно задължително е да се изписва целия единен граждански номер на лицето, тъй като само така ще се установи, дали съществуват такива лицата, имат ли избирателни права и има ли повторяемост в записите.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е нов, приет в края на миналото Народно събрание и сега започва да действа и би трябвало да се проведат няколко процедури по него преди да започне неговата същинска промяна.
Г-н Казак изказа становище, че Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление наистина се нуждае от сериозен преглед и корекции, но с предложените промени – драстичното намаляване на изискуемите подписи, като предпоставка за валидност и даване ход на процедурата за внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание и съответно насрочване и произвеждане на национален референдум, ще доведе до инициирането на голям брой подписки, които от своя страна биха затруднили работата на Народното събрание. Обяви се против ал. 2 на чл. 10 от закона и текст, който да поставя Народното събрание в условия на подчиненост и обвързана компетентност, да му се отнема суверенното право на преценка на целесъобразността и необходимостта от дадено законодателно решение, а в тази връзка и намаляването на броя на подписите е крайно неприемливо.
§ 5 от Законопроекта дава изключителни правомощия на Президента – да насрочва референдум въпреки волята на Народното събрание, дори и когато решението за насрочване на референдум е отменено от Конституционния съд.
Изказа се становище, че така предложен текстът на § 5 е противоконституционен, тъй като в чл. 98, т. 1 от Конституцията на Република България е разписано, че Президентът на републиката определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание, а самото приемане на решение е разписано в чл. 84, т. 5 от Конституцията.
Г-н Димитров изтъкна, че при дебатите в пленарна зала са констатирани празноти в закона, които следва да бъдат решени.
Г-н Радев отбеляза, че в § 7 е предвидено намаляване с една втора на гласоподавателите, които вземат решение по предмета на референдума. Поставя се въпроса, колко ще е представително взетото решение. Произвеждането на референдум трябва да е по национални и значими въпроси и проблеми и намаляването на броя на гласоподавателите, както е предложено не е удачно.
Г-н Стоилов изказа становище, че Законопроектът съдържа амбициозни идеи, а мотивите са крайни.
Сега действащият закон съдържа ограничения за пряката демокрация, но дава и възможност за нейното развитие. Направените паралели в мотивите с пряката демокрация на европейско ниво създава впечатление за произвеждането на референдум на общо европейско ниво, а това не е така. Гражданска инициатива е повод, когато е подкрепена достатъчно като численост, за да се разгледа в Европейския парламент.
Относно финансирането е безспорно, че когато са налице условията за произвеждане на референдум, разходите ще са за сметка на държавата, а не на инициаторите.
Но в § 2, т. 3 към инициаторите за произвеждане на референдум е предложено добавянето на Президента и омбудсмана на републиката. Не може омбудсмана да стои наравно с Народното събрание, тъй като той няма собствени решаващи правомощия и не може да решава въпроса относно произвеждането на референдум.
Г-н Иван Гетов заяви позиция, че на ГД „ГРАО” е необходима промяната в закона, която им възлага да извършат проверка на подписките.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси,
с 16 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 54-01-77, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 11.10.2010 г. и
с 2 гласа „за”, 2 гласа „против” и 15 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 054-01-80, внесен от Яне Янев и група народни представители на 13.10.2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА