Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
17/11/2010

    Доклад от заседание на комисия
    Д О К Л А Д

    Вх. №: 053-03-185/22.11.2010 г.
    ОТНОСНО: Общ проект, на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на приетите на първо гласуване на 30. 09. 2010 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс № 002 – 01 – 68, внесен от Министерския съвет на 16. 07. 2010 г. и № 054 – 01 – 65, внесен от н. пр. Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30. 07. 2010 г.


    ІІ гласуване


    З А К О Н

    за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

    (Обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм. бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г.; изм. бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм. бр. 82 от 2009 г. и бр. 13 от 2010 г.)

    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

    § 1. В чл. 48 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1, изречение първо думата „връчването” се заменя със „съобщението до него за заведеното дело” и думите „направена най-малко един месец преди заседанието” се заличават.
    2. В ал. 2 след думата „съда” се поставя запетая и думите „при разглеждане на делото” се заменят със „за да получи преписи от исковата молба и приложенията”.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

    § 2. В чл. 79 се създава ал. 3:
    „(3) Постановлението за разноските може да се обжалва с частна жалба.”

    Предложение на нар. представител Христо Бисеров:
    Параграф 2 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията предлага текста на вносителя за § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 14 относно чл. 435, ал. 2.

    § 3. В чл. 80 в изречение второ думата „обжалва” се заменя с „иска изменение на”.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.

    § 4. В чл. 127 ал. 2 се отменя.

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага да бъде отхвърлен.

    § 5. В чл. 133 запетаята след думата „документ” и думите „не посочи доказателства, не представи писмени доказателства” се заличават.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.

    § 6. В чл. 146, ал. 3 се създава изречение второ:
    „Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 4.

    § 7. В чл. 274 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 в изречение второ думите „друг състав” се заменят с „петчленен състав”.
    2. Алинея 3 се изменя така:
    „(3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото.”
    3. Алинея 4 се отменя.
    Предложение на нар. представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева:
    В § 7 да отпаднат т.1 и т.2.
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
    § 5. В чл. 274 ал. 4 се изменя така:
    „(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.”

    § 8. В чл. 280, ал. 2 се изменя така:
    „(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по:
    1. искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 10000 лв, включително по вещни искове с данъчна оценка на имота до 50000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и искове по чл. 13, ал. 2 Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; искане по чл. 32, ал. 2 ЗС;
    2. искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 30000 лв.”

    Предложение на нар. представител Любен Корнезов:
    § 8 (чл. 280) да има следното съдържание:
    1. (1) се отменя.
    2. (2) Не подлежат на касационно обжалване решения по делата с обжалваем интерес до 10 000 лв.
    Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.

    Предложение на нар. представител Христо Бисеров:
    § 8. В чл. 280, ал. 2 числото „1 000” се заменя с „5 000”.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Предложение на нар. представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева:
    § 8 да придобие следната редакция:
    „(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по:
    а/ искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лв, включително по вещни искове с данъчна оценка на имота до 10000 лв.; искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и искове по чл.13, ал.2 Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; искане по чл.32, ал.2 ЗС;
    б/ искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 10000 лв.”
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
    § 6. В чл. 280 ал. 2 се изменя така:
    „(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.”

    § 9. В чл. 307, ал. 2, в изречение второ думите „друг тричленен” се заменят с „петчленен”.

    Предложение на нар. представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева:
    § 9 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.

    § 10. В чл. 310 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 5 се отменя.
    2.Създават се ал. 2 и 3:
    „(2) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
    (3) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7.

    § 11. В чл. 390 ал. 4, в изречение второ думата „обезпечение” се заменя с „гаранция”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8.

    § 12. В чл. 396, ал. 2 се изменя така:
    „(2) Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.”

    Предложение на нар. представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева:
    § 12 да придобие следната редакция:
    В чл.396 ал.2 се добавя второ изречение:
    „При обжалване на определение, с което е отказано обезпечаване на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1. „
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9:
    § 9. В чл. 396 ал. 2 се създават изречения второ и трето:
    „При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1.”

    § 13. В чл. 413, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „от която препис за връчване не се представя”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
    § 10. В чл. 413, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „от която не се представя препис за връчване.”

    § 14. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Заглавието се изменя така:
    „Разглеждане на заповедния иск при възражение на длъжника”
    2. В ал. 1 думата „предяви” се заменя със „заяви, че предявява”, думите „довнесе дължимата държавна такса” се заменят с „представи искова молба съгласно изискванията по чл. 127, ал.1 и по чл. 128” и се създава изречение второ: „В този случай съдът незабавно препраща служебно делото на посочения от заявителя съд за разглеждане по исков ред.”
    3. В ал. 2 думите „представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок” се заменят с „упражни правото си по ал. 1” и се създава изречение второ: ”Същите правомощия има съда, пред който е предявен искът по ал. 1 ако производството пред него бъде прекратено.”

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага да бъде отхвърлен.

    § 15. В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането” се заличават.
    2. Създава се ал. 2:
    „(2) В случаите на упражнено право на иск по чл. 415, компетентен да се произнесе по обстоятелствата по ал. 1, както и по молбата за издаване на изпълнителен лист и окончателното определяне на разноските след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането е съдът, разгледал иска. В тези случаи подадената от длъжника жалба по чл. 413, ал. 1 се счита за искане по чл. 248, ал. 1, което се разглежда заедно с иска.”

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде отхвърлен.

    § 16. В чл. 418, ал. 4 думите „с частна жалба” се заменят с „от молителя” и накрая се добавя „с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 11:
    § 11. В чл. 418, ал. 4 думите „с частна жалба” се заменят с „от молителя” и накрая се добавя „с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.”

    § 17. В чл. 422, ал. 2 се създава изречение второ:
    „В този случай искът по ал. 1 се препраща на посочения от заявителя съд след влизане в сила на определението по чл. 420, ал.3.”

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен.

    § 18. В глава тридесет и седма се създава чл. 425а:
    „Приложимост на правилата за общия исков процес
    Чл. 425а. (1) Доколкото няма особени правила за заповедното производство, се прилагат съответно правилата за общия исков процес.
    (2) Актове, постановени в заповедното производство по чл. 413, ал. 2, чл. 418, ал. 4 и чл. 419 подлежат само на въззивно обжалване. „

    Предложение на нар. представител Христо Бисеров:
    В § 18 да отпадне ал. 2 на новия чл. 425а ГПК.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да бъде отхвърлен.

    Комисията предлага да се създаде нов § 12:
    § 12. В чл. 431 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 4:
    „(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната такса. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.”
    2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

    § 19. В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 5 думите „чл. 624, ал. 3” се заменят с „чл. 624, ал. 4”.
    2. Създава се нова т. 6:
    „6. в случаите по чл. 627б, ал. 2;”.
    3. Досегашната т. 6 става т. 7.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 13.

    Предложение на нар. представител Христо Бисеров:
    Да се създаде нов параграф 19а със следното съдържание:
    „§ 19а. В чл. 435, ал. 2 след „обжалва” се добавя „определените от съдебния изпълнител разноски”.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Комисията предлага да се създаде нов § 14:
    § 14. В чл. 435, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и постановлението за разноските”.

    § 20. В чл. 441 думите „на длъжника” се заличават.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 15.

    § 21. В чл. 493 т. 2 се изменя така:
    „2. съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 16.

    § 22. В чл. 495 думите „чл. 494, ал. 2” се заменят с „чл. 493, т. 2”.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 17:
    § 17. В чл. 495, изречение второ думата „прилага” се заменя с „прилагат съответно чл. 493, т. 2 и”.

    § 23. Създава се чл. 544а:
    „Чл. 544а. (1) По реда на тази глава се разглеждат молбите, подадени от родител за заместване на съгласието на другия родител за издаване на паспорт или заместващ го документ и/или за пътуване в чужбина на ненавършило пълнолетие дете.
    (2) Молбата се подава до районния съд по постоянния адрес на детето и се разглежда с участието на другия родител, без призоваването на прокурор.
    (3) Съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
    (4) Съдът разглежда делото и постановява решението си съгласно чл. 315 и 316.
    (5) Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението.
    (6) В случаите по ал. 1 - 5, разпоредбата на чл. 536 не се прилага.
    (7) Разпоредбите на ал. 1-6 се прилагат и за производствата пред въззивния съд.”
    Предложение на нар. представители Ивайло Тошев и Юлиана Колева:
    В § 23, в новия чл. 544а, алинеи 4, 6 и 7 да отпаднат.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.

    Комисията предлага текста на вносителя за § 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 23 от преходните и заключителните разпоредби.

    § 24. В част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз” се правят следните изменения и допълнения:
    1. В глава петдесет и седма:
    а) наименованието на раздел I се изменя така:
    „Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни актове”;
    б) в наименованието на раздел II след думата „актове” се поставя запетая и се добавя „постановени в други държави – членки на Европейския съюз”;
    в) в чл. 623, ал. 3 думите „срока за обжалването му от длъжника” се заменят с „приложимия срок за обжалване по чл. 43, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 12, 16.01.2001 г., Специално българско издание, 2007 г., глава 19, том 03).
    2. Създава се глава петдесет и осма „а”:
    „Глава петдесет и осма „а”
    ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА (ОВ, L 7, 10.01.2009 г.)

    Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627а. Заинтересуваната страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.

    Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627б. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението.
    (2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от окръжния съд.

    Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627в. (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава – членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
    (2)Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание.
    (3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
    (4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
    (5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.
    (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.”

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага, на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, § 24 да се раздели съответно на четири отделни параграфа, със следната редакция:
    § 18. В глава петдесет и седма наименованието на раздел I се изменя така: „Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни актове”.

    § 19. В глава петдесет и седма, в наименованието на раздел II след думата „актове” се поставя запетая и се добавя „постановени в други държави – членки на Европейския съюз”.

    § 20. В чл. 623, ал. 3, изречение първо думите „срока за обжалването му от длъжника” се заменят с „приложимия срок за обжалване по чл. 43, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
    § 21. Създава се глава петдесет и осма „а” с чл. 627а – 627в:
    „Глава петдесет и осма „а”
    ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 2008 г. ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА (ОВ, L 7/1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2009 г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК „РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/ 2009”

    Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627а. Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.

    Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627б. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението.
    (2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от окръжния съд.

    Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
    Чл. 627в. (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава – членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
    (2) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание.
    (3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
    (4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
    (5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.
    (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.”


    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

    § 25. В Закона за собствеността (Обн., Изв., бр. 92 от 1951 г., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 и 105 от 2006 г., бр. 24, 59 и 113 от 2007 г., бр. 54 и 109 от 2008 г. и бр. 6 от 2009 г.) в чл. 112 се създава буква „к”:
    ,,к) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.”

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 22.

    Комисията предлага да се създадат нови § 23 и 24:
    § 23. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г.) се създава чл. 127а:
    „Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
    Чл. 127а. (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
    (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
    (3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
    (4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.”

    § 24. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86 , 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г. и бр. 26 от 2010 г.) в чл. 76, т. 9 думите „ чл. 123, ал. 2” се заменят с „чл. 127а”.
    § 26. Висящите производства се разглеждат по досегашния ред.

    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.

    § 27. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 19, т. 2 и § 24, т. 2, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.

    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:
    § 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
    ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

    ИСКРА ФИДОСОВА
    Форма за търсене
    Ключова дума