Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
13/01/2011
Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
Вх. №: 153-03-8/17.01.2011 г.
Относно: Указ № 1 от 3 януари 2011 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. и мотивите към указа
На свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 1 от 3 януари 2011 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г., и мотивите към указа.
Председателят на комисията г-жа Искра Фидосова докладва указа на президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, като оспорва чл. 3, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, чл. 25, ал. 1, т. 6, чл. 49, ал. 2, чл. 53, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 2, чл. 166, ал. 6; чл. 184, § 1, т. 2, 3, 4 и 5 от допълнителните разпоредби, § 11, § 16, § 18, т. 1 и § 19, т. 2 и 8 от преходните и заключителните разпоредби.
В началото на мотивите президентът изразява становището, че за всеки парламент е голямо предизвикателство кодификацията на изборното законодателство и установяването на общи принципи и правила за провеждането на избори за органи на държавната власт, местно самоуправление и Европейски парламент, както и въвеждането на норми, които да отчитат особеностите на различните видове избори. Като основна слабост в приетия Изборен кодекс, президентът изтъква ограничаването на активното и пасивното избирателно право на българските граждани. Изборният кодекс урежда рестриктивно не само активното, но и пасивното избирателно право при провеждане на изборите за членове на Европейския парламент и на изборите за общински съветници и кметове, като за кандидатиране се въвежда като абсолютна предпоставка изискването лицата да нямат гражданство на държава, която не е член на Европейския съюз. Президентът смята, че това изискване по същество е дискриминационно и е в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, като изискването за уседналост редуцира силно кръга на лицата, които могат да избират и да бъдат избирани в изборите за членове на Европейския парламент и в изборите за общински съветници и кметове.
На следващо място в мотивите президентът изтъква, че премахването на прякото избиране на районните кметове е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика. Според президента е необосновано и силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове. Изтъква се, че намаляването на броя на общинските съветници, с предвиденото изменение на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще доведе до отслабване на местното самоуправление. Намаляването на съставите на всички общински съвети с над 20 на сто ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление и ще редуцира силно броя на партиите, които ще получат мандати в състава на общинските съвети. Концентрацията на мандатите в общинския съвет ще даде възможност силните на национално ниво партии да получат представителство в почти всички общински съвети в страната, а избирането на независими общински съветници ще стане почти невъзможно.
Президентът отбелязва в мотивите си отпадането на изискването повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование и смята за недопустимо предсрочното прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия по искане на предложилата го партия или коалиция от партии.
Според президента, разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Изборния кодекс, с която се предвижда удостоверения за гласуване на друго място да се издават само на лицата, служебно заети в произвеждането на изборите, ограничава възможността на избирателите да упражнят правото си на глас.
В мотивите към указа президентът също излага становище, че правилата за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят българските граждани, които се намират извън пределите на Република България, в неравностойно положение спрямо избирателите в страната. Те водят до невъзможност избирателите в чужбина да гласуват с преференции за кандидатска листа, регистрирана в многомандатен изборен район. Според президента би следвало да се създаде самостоятелен многомандатен изборен район за гласуване в чужбина или да се определят правила към кои изборни райони в страната да се прибавят гласовете, подадени в отделните държави.
Президентът смята за неприемлива процедурата за експериментално гласуване по електронен път чрез интернет в изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г., тъй като не дава гаранции за спазване на конституционния принцип на тайното гласуване. Предвидената възможност да се гласува в избирателната секция по постоянен адрес, след като се анулира гласуването по електронен път, предполага не таен, а явен вот. На последно място, според президента, е целесъобразно продължителността на изборния ден да бъде поставена в зависимост от това колко избора се произвеждат в един и същи ден.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Искра Фидосова, Мая Манолова, Екатерина Михайлова, Четин Казак и Явор Нотев.
От името на ПП ГЕРБ Искра Фидосова заяви, че условията за активното и пасивното избирателно право са определени в рамките на разбирането за избирателното право като публична функция. Тя посочи, че принципът на всеобщото избирателно право, закрепен в чл. 10 от Конституцията, не е накърнен с въвеждането на изискване за уседналост, което е позитивно изискване, за да може ефективно, резултатно и отговорно да се упражни избирателното право. Обърна внимание, че практиката на Съда по правата на човека дава ориентир за допустимостта на въвеждането на изискване за уседналост с оглед осигуряване демократичност на изборите. Посочи, че съдът в Страсбург е приел, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавите страни по ЕКПЧ. Въвеждането на изискване за уседналост е мотивирано от това, че лицата, които не живеят в страната, не са толкова пряко и трайно засегнати от проблемите в нея и са по-слабо осведомени за тях; кандидатите в изборите имат по-труден достъп до лицата, които не живеят в страната, за да представят различните въпроси в хода на предизборната кампания и да гарантират свободно изразяване на мнението на избирателите; връзката между активното избирателно право и участието в дейността на избраните органи също е по-слаба. Въвеждането на принципа на уседналост при изборите за общински съветници и кметове и при изборите за членове на Европейския парламент не нарушава европейското право, тъй като тази възможност е предвидена в чл. 4, параграф 3 от Директива 94/80/ЕО и в чл. 5 от Директива 93/109/ЕО. По отношение на изискването за уседналост, отбеляза също, че уреждането му в българското изборно законодателство не е новост и текстовете, с които е въведено, досега не са били оспорвани. Например изискване за пребиваване съществува в Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България: избирателят да е живял постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, а кандидатът - най-малко две години. Подобно изискване има и в Закона за местните избори: избирателят да е живял най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място, а кандидатът - преди датата на насрочване на изборите. В повечето държави-членки на Европейския съюз, включително Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Унгария, съществува изискване лицето да е живяло в изборния район или на територията на страната определен период от време. Например в Германия, подобно на България, е въведено изискване за уседналост от три месеца при избори за членове на Европейския парламент и това не се възприема като ограничение на избирателните права. При посочване на периода за уседналост при местни избори в другите държави членки следва да се разглежда действащото законодателство на съответната държава като цяло, а не само отделни норми. Така например, във Франция избирателните списъци за местните избори се изготвят през месец декември на предходната година, като гласоподавателите могат да се регистрират ако са пребивавали в съответното населено място за период от 6 месеца или фигурират в данъчния регистър на населеното място за период от 5 години без прекъсване. На практика, това означава, че, ако изборите се провеждат през втората половина на годината, гражданите трябва да пребивават в населеното място повече от 12 месеца. Разпоредбите на Изборния кодекс са съобразени и с основните принципи, залегнали в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като „Венецианската комисия”, през 2002 г., за всеобщо, равно, свободно, тайно и пряко избирателно право, както и за провеждането на изборите на редовни интервали. Тя подчерта, че причина за въвеждане на изискването за уседналост при избори за общински съветници и кметове е необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район. Лица, които временно пребивават на територията на общината, не са достатъчно интегрирани в нея и следователно имат по-слаба способност да изразят мнение относно бъдещото управление на местно ниво. Поради това, че изборите за общински съветници и кметове са свързани с територията на съответната община или кметство и на избори за общински съветници и кметове не се гласува извън страната, е прието в § 1, т. 4, че само лица, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на една и съща община или кметство или различни общини или кметства, но на територията на Република България, имат право да участват в такива избори. След като българските граждани, които живеят в чужбина, фактически не пребивават на територията на страната и нямат право да гласуват в чужбина, не следва те да имат право в изборния ден, ако се намират в страната, да гласуват за местни органи и техните гласове да определят политиката в отделните изборни райони. При формулиране на разпоредбата на § 1, т. 4 са отчетени и житейските ситуации, когато едно лице има различен настоящ и постоянен адрес поради това, че учи или работи в друго населено място. В тези случаи лицата ще могат да изберат да гласуват там, където връзката им със съответното населено място е по-силна. Осигурена е възможност и на избирателите, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост, да могат да гласуват по предишната си адресна регистрация. Така се гарантира, че всеки избирател, който има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, ще бъде включен в избирателен списък и нито един български гражданин няма да бъде лишен от право на глас (§ 1, т. 4, абзац последен). Тя отбеляза, че в допълнителните разпоредби понятието за уседналост е изпълнено с различно съдържание поради характера и особеностите на различните видове избори. Така например, при избори за общински съветници и кметове и при избори за членове на Европейския парламент от Република България, от една страна е различна територията, на която се изисква предварително пребиваване от избирателите, а от друга страна е различен характерът на органите, за избирането на които се провеждат изборите - в единия случай органи на местно самоуправление, а в другия – представители на Република България в наднационален орган. По отношение на въведеното с чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6 изискване лицата, които се кандидатират в съответните видове избори, да нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, посочи, че в Решение № 15 от 13 септември 1995 г. Конституционният съд е приел, че, независимо от отсъствието на изрично условие кандидатите за местни органи да имат само българско гражданство, уреждането му в закон не противоречи на Конституцията и изчерпателно изброяване на всички хипотези в Конституцията не е необходимо, стига да са спазени конституционните принципи. Обърна внимание, че наличието на това негативно изискване произтича именно от обстоятелството, че действащото българско право по принцип проявява търпимост към двойното гражданство. Освен това, при ратификацията на Европейската конвенция за гражданството, Република България е изразила резерва, че няма да прилага правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство, по отношение на гражданите на Република България, които имат друго гражданство и пребивават на нейна територия.
Относно премахването на прекия избор на кметовете на райони отбеляза, че, след като Конституцията в чл. 139, ал. 1 допуска изборът на кмет на община да се извърши или от населението или от общинския съвет, това в още по-голяма степен важи и за районните кметове. Конституционният законодател е предвидил възможност и за непряко избиране на кмета, като законодателят има право на свободна преценка. Избирателите трябва да избират кмет на общината, който да води единна политика в цялата община и да носи политическа отговорност. Районните кметове демократично ще се избират от общинските съвети, а няма да се назначават. В този смисъл няма отнемане на права по Конституцията.
Във връзка с въвеждането на пряк избор на кметове на населени места с население над 350 души, обърна внимание на факта, че законодателят вече многократно е променял позицията си, като в различни периоди от време прекият избор за кмет на населено място е обхващало населени места с над 100 души (1995 г.), над 500 души (1999 г.), над 250 души (2003 г.) и над 150 души (2007 г.), т.е. няма утвърдена и стабилна законодателна практика по този въпрос. Заяви, че предложението е съобразено с административно-териториалното деление на страната и цели да се стабилизира фигурата на работещия кмет на населеното място. Прекият избор на кметове на кметства с население над 350 души няма да повлияе върху избирателната активност на населението, живеещо в по - малките населени места, тъй като тези избиратели са достатъчно мотивирани да гласуват за общински кмет и съветници, които формират политиката в техните населени места.
Посочи, че Конституцията не определя броя на общинските съветници в общинските съвети, като това е предоставено на законодателната власт. Големината на общинските съвети е съобразена с броя на населението на общината, като обърна внимание, че не се „намаляват съставите на всички общински съвети”, а промяната обхваща само броя на общинските съветници при население на общината, посочено в точки от 5 до 10 на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Относно твърдението, че е отпаднало „изискването, съществувало в сега действащите изборни закони, повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование”, отбеляза, че в Изборния кодекс е възприет препоръчителният характер на нормата на чл. 24, ал. 5 от Закона за местните избори, която е приета през 2003 г. и никога не е била оспорвана. Обърна внимание, че ал. 4 на чл. 16 от Изборния кодекс има по-широко приложение, тъй като се отнася и до членовете на районните и общинските избирателни комисии и е препоръчително всички членове на съответните комисии да са юристи, като по този начин на практика изискването е по-лесно осъществимо с оглед начина на сформиране на комисиите.
Заяви, че ограничаването на кръга на лицата, които имат право да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място, е въведено с цел премахване на злоупотребите при произвеждане на изборите. От анализа на практиката при гласуването с такива удостоверения, например при последните избори за народни представители, е видно, че резултатът в отделните изборни райони се е променял поради големия брой издадени удостоверения. Това законодателно решение е прието, за да не се създават повече условия за т.н. изборен туризъм.
Относно твърдението, че, при избори за народни представители в чужбина няма, да се гласува с преференции отбеляза, че, по силата на действащото законодателство, в чужбина се гласува само за партии и коалиции без имена на кандидатите. Още повече при въвеждането на мажоритарната система през 2009 г., не е било предвидено гласуване за мажоритарни кандидати в чужбина и, въпреки наложеното вето от президента на републиката на изменителния закон, този въпрос не е бил засегнат. Поради това, че не се създава отделен изборен район в чужбина, на практика не е възможно да се гласува с преференции.
Тя изтъкна, че електронното гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество и неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост. При гласуването по електронен път чрез интернет избирателят ще гласува, без да се установява връзка между самоличността му и съдържанието на подадения от него глас, за да се гарантира тайната на вота. При анулиране на гласуването чрез интернет, в случаите когато се гласува в изборния ден в избирателна секция, тайната на вота няма да се разкрива, тъй като това ще бъде вписано в техническото задание, определено от Централната избирателна комисия по § 11, ал. 3. В ал. 19 на същия параграф е предвидено, че, при нарушаване тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове, за недействителни ще се обявяват гласовете в електронната избирателна урна.
Относно технологичното време за осъществяване на гласуването посочи, че съгласно чл. 184 избирателите гласуват от 6.00 часа до 19.00 часа. Когато в 19.00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, те се допускат до гласуване не по-късно от 20.00 часа. В чл. 191, ал. 6 се предвижда, че Централната избирателна комисия, по предложение на районната или общинската избирателна комисия, може да разреши гласуването в някои секции да започне и в 5.00 часа. Предвиденото технологично време е съобразено с едновременното провеждане на няколко вида избора и по този начин се предотвратяват злоупотребите, свързани с гласуването в тъмната част на деня.
В заключение заяви, че мотивите за връщане за ново обсъждане на кодекса са неоснователни и необосновани, поради което ПП ГЕРБ няма да подкрепи ветото на президента.
Народният представител Мая Манолова отбеляза, че кодексът унищожава корените на демокрацията и орязва избирателните права на българските граждани. Според нея гражданите ще гласуват по-малко, ще избират по-малко, като част от тях изобщо няма да имат възможност да упражнят правото си на глас, а тези които ще гласуват няма да бъдат представени в съответните органи, поради премахването на прекия избор на районни кметове, намаляване броя на общинските съветници и увеличаване броя на населението, което пряко ще избира кметове на кметства. Тя посочи, че ще се увеличи контролирания вот с премахването на интегралната бюлетина, въвеждането на електронното гласуване и лишаването на застъпниците от възможността да получат удостоверение за гласуване на друго място, за да следят за законността на изборите. Допълни, че българските граждани в чужбина са поставени в неравностойно положение спрямо тези в страната, тъй като при всеки вид избор се изискват най-малко 100 заявления за образуване на избирателна секция. Тя отбеляза, че Изборният кодекс ще гарантира служебна победа на изборите за ГЕРБ. Накрая заяви, че парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи ветото, тъй като кодексът е връщане назад от всички добри изборни практики, утвърдени през последните години и посоката му е обратна на демократичния процес.
Народният представител Екатерина Михайлова подчерта, че в Изборния кодекс има принципи, които парламентарната група на Синята коалиция подкрепя и такива, които не подкрепя. Например подкрепя се принципа на уседналост и не се подкрепя отпадането на прекия избор на районни кметове, намаляването на броя на общинските съвети, запазването на общинската избирателна квота и ограничаване избора на селските кметове. Тя отбеляза, че в този вид Централната избирателна комисия не е добро решение и е трябвало да бъде създадена постояннодействаща изборна администрация, за да се спре с политизирането и с доста странните политически и партийни решения от страна на администрацията, която се занимава с изборите. В заключение заяви, че от парламентарната група на Синята коалиция ще гласуват „въздържал се”.
Народният представител Четин Казак потвърди принципната позиция на парламентарната група на Движение за права и свободи, че такъв важен законодателен акт е следвало да бъде плод на търсене на максимално широк консенсус, ако има амбицията да урежда трайно тези обществени отношения, а не на вижданията на управляващата партия ГЕРБ. Заяви, че в Изборния кодекс се съдържат противоконституционни разпоредби, като например изискването за уседналост. Посочи, че независимо, че принципът за уседналост е въведен в други държави, българската конституция дава право на всеки български гражданин да избира местни и държавни органи, независимо дали се намира в страната или в чужбина. Отбеляза, че Изборният кодекс е в разрез с препоръките на Венецианската комисия за максимално допустимия срок на пребиваване. Подчерта, че Парламентарната група на Движение за права и свободи не е съгласна и с други разпоредби, които ограничават принципа на децентрализация, като прекия избор на районен кмет и малките населени места. Допълни, че разпоредбата на чл. 103 съдържа заплаха от политическо преследване, като премахва всякакъв имунитет на лицата, които биха били кандидати на партии, извън управляващите. Накрая заяви, че парламентарната група на Движение за права и свободи ще гласува категорично против кодекса и споделя общо взето мотивите на президента.
Народният представител Явор Нотев напомни, че конкретните текстове на кодекса са били предмет на дебат в зала и не се нуждаят от допълнително обсъждане. Той посочи, че парламентарната група на партия Атака ще подкрепи текстовете предмет на президентското вето, въпреки че не всички техни предложения са приети. В заключение заяви, че за разлика от позицията на Синята коалиция, парламентарната група на партия Атака ще подкрепи кодекса като цяло, за да заработят решенията, които са рационални и споделени от мнозинството и да се реализират заложените идеи.
След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по правни въпроси, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г.
Становището е прието с 15 гласа “за”, 7 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
Вх. №: 153-03-8/17.01.2011 г.
Относно: Указ № 1 от 3 януари 2011 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. и мотивите към указа
На свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 1 от 3 януари 2011 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г., и мотивите към указа.
Председателят на комисията г-жа Искра Фидосова докладва указа на президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, като оспорва чл. 3, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6, чл. 25, ал. 1, т. 6, чл. 49, ал. 2, чл. 53, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 2, чл. 166, ал. 6; чл. 184, § 1, т. 2, 3, 4 и 5 от допълнителните разпоредби, § 11, § 16, § 18, т. 1 и § 19, т. 2 и 8 от преходните и заключителните разпоредби.
В началото на мотивите президентът изразява становището, че за всеки парламент е голямо предизвикателство кодификацията на изборното законодателство и установяването на общи принципи и правила за провеждането на избори за органи на държавната власт, местно самоуправление и Европейски парламент, както и въвеждането на норми, които да отчитат особеностите на различните видове избори. Като основна слабост в приетия Изборен кодекс, президентът изтъква ограничаването на активното и пасивното избирателно право на българските граждани. Изборният кодекс урежда рестриктивно не само активното, но и пасивното избирателно право при провеждане на изборите за членове на Европейския парламент и на изборите за общински съветници и кметове, като за кандидатиране се въвежда като абсолютна предпоставка изискването лицата да нямат гражданство на държава, която не е член на Европейския съюз. Президентът смята, че това изискване по същество е дискриминационно и е в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, като изискването за уседналост редуцира силно кръга на лицата, които могат да избират и да бъдат избирани в изборите за членове на Европейския парламент и в изборите за общински съветници и кметове.
На следващо място в мотивите президентът изтъква, че премахването на прякото избиране на районните кметове е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика. Според президента е необосновано и силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове. Изтъква се, че намаляването на броя на общинските съветници, с предвиденото изменение на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, ще доведе до отслабване на местното самоуправление. Намаляването на съставите на всички общински съвети с над 20 на сто ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление и ще редуцира силно броя на партиите, които ще получат мандати в състава на общинските съвети. Концентрацията на мандатите в общинския съвет ще даде възможност силните на национално ниво партии да получат представителство в почти всички общински съвети в страната, а избирането на независими общински съветници ще стане почти невъзможно.
Президентът отбелязва в мотивите си отпадането на изискването повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование и смята за недопустимо предсрочното прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия по искане на предложилата го партия или коалиция от партии.
Според президента, разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Изборния кодекс, с която се предвижда удостоверения за гласуване на друго място да се издават само на лицата, служебно заети в произвеждането на изборите, ограничава възможността на избирателите да упражнят правото си на глас.
В мотивите към указа президентът също излага становище, че правилата за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят българските граждани, които се намират извън пределите на Република България, в неравностойно положение спрямо избирателите в страната. Те водят до невъзможност избирателите в чужбина да гласуват с преференции за кандидатска листа, регистрирана в многомандатен изборен район. Според президента би следвало да се създаде самостоятелен многомандатен изборен район за гласуване в чужбина или да се определят правила към кои изборни райони в страната да се прибавят гласовете, подадени в отделните държави.
Президентът смята за неприемлива процедурата за експериментално гласуване по електронен път чрез интернет в изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г., тъй като не дава гаранции за спазване на конституционния принцип на тайното гласуване. Предвидената възможност да се гласува в избирателната секция по постоянен адрес, след като се анулира гласуването по електронен път, предполага не таен, а явен вот. На последно място, според президента, е целесъобразно продължителността на изборния ден да бъде поставена в зависимост от това колко избора се произвеждат в един и същи ден.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Искра Фидосова, Мая Манолова, Екатерина Михайлова, Четин Казак и Явор Нотев.
От името на ПП ГЕРБ Искра Фидосова заяви, че условията за активното и пасивното избирателно право са определени в рамките на разбирането за избирателното право като публична функция. Тя посочи, че принципът на всеобщото избирателно право, закрепен в чл. 10 от Конституцията, не е накърнен с въвеждането на изискване за уседналост, което е позитивно изискване, за да може ефективно, резултатно и отговорно да се упражни избирателното право. Обърна внимание, че практиката на Съда по правата на човека дава ориентир за допустимостта на въвеждането на изискване за уседналост с оглед осигуряване демократичност на изборите. Посочи, че съдът в Страсбург е приел, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавите страни по ЕКПЧ. Въвеждането на изискване за уседналост е мотивирано от това, че лицата, които не живеят в страната, не са толкова пряко и трайно засегнати от проблемите в нея и са по-слабо осведомени за тях; кандидатите в изборите имат по-труден достъп до лицата, които не живеят в страната, за да представят различните въпроси в хода на предизборната кампания и да гарантират свободно изразяване на мнението на избирателите; връзката между активното избирателно право и участието в дейността на избраните органи също е по-слаба. Въвеждането на принципа на уседналост при изборите за общински съветници и кметове и при изборите за членове на Европейския парламент не нарушава европейското право, тъй като тази възможност е предвидена в чл. 4, параграф 3 от Директива 94/80/ЕО и в чл. 5 от Директива 93/109/ЕО. По отношение на изискването за уседналост, отбеляза също, че уреждането му в българското изборно законодателство не е новост и текстовете, с които е въведено, досега не са били оспорвани. Например изискване за пребиваване съществува в Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България: избирателят да е живял постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, а кандидатът - най-малко две години. Подобно изискване има и в Закона за местните избори: избирателят да е живял най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място, а кандидатът - преди датата на насрочване на изборите. В повечето държави-членки на Европейския съюз, включително Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Унгария, съществува изискване лицето да е живяло в изборния район или на територията на страната определен период от време. Например в Германия, подобно на България, е въведено изискване за уседналост от три месеца при избори за членове на Европейския парламент и това не се възприема като ограничение на избирателните права. При посочване на периода за уседналост при местни избори в другите държави членки следва да се разглежда действащото законодателство на съответната държава като цяло, а не само отделни норми. Така например, във Франция избирателните списъци за местните избори се изготвят през месец декември на предходната година, като гласоподавателите могат да се регистрират ако са пребивавали в съответното населено място за период от 6 месеца или фигурират в данъчния регистър на населеното място за период от 5 години без прекъсване. На практика, това означава, че, ако изборите се провеждат през втората половина на годината, гражданите трябва да пребивават в населеното място повече от 12 месеца. Разпоредбите на Изборния кодекс са съобразени и с основните принципи, залегнали в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право, по-известна като „Венецианската комисия”, през 2002 г., за всеобщо, равно, свободно, тайно и пряко избирателно право, както и за провеждането на изборите на редовни интервали. Тя подчерта, че причина за въвеждане на изискването за уседналост при избори за общински съветници и кметове е необходимостта от установяване на по-трайна връзка между избирателя със съответния изборен район. Лица, които временно пребивават на територията на общината, не са достатъчно интегрирани в нея и следователно имат по-слаба способност да изразят мнение относно бъдещото управление на местно ниво. Поради това, че изборите за общински съветници и кметове са свързани с територията на съответната община или кметство и на избори за общински съветници и кметове не се гласува извън страната, е прието в § 1, т. 4, че само лица, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на една и съща община или кметство или различни общини или кметства, но на територията на Република България, имат право да участват в такива избори. След като българските граждани, които живеят в чужбина, фактически не пребивават на територията на страната и нямат право да гласуват в чужбина, не следва те да имат право в изборния ден, ако се намират в страната, да гласуват за местни органи и техните гласове да определят политиката в отделните изборни райони. При формулиране на разпоредбата на § 1, т. 4 са отчетени и житейските ситуации, когато едно лице има различен настоящ и постоянен адрес поради това, че учи или работи в друго населено място. В тези случаи лицата ще могат да изберат да гласуват там, където връзката им със съответното населено място е по-силна. Осигурена е възможност и на избирателите, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост, да могат да гласуват по предишната си адресна регистрация. Така се гарантира, че всеки избирател, който има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, ще бъде включен в избирателен списък и нито един български гражданин няма да бъде лишен от право на глас (§ 1, т. 4, абзац последен). Тя отбеляза, че в допълнителните разпоредби понятието за уседналост е изпълнено с различно съдържание поради характера и особеностите на различните видове избори. Така например, при избори за общински съветници и кметове и при избори за членове на Европейския парламент от Република България, от една страна е различна територията, на която се изисква предварително пребиваване от избирателите, а от друга страна е различен характерът на органите, за избирането на които се провеждат изборите - в единия случай органи на местно самоуправление, а в другия – представители на Република България в наднационален орган. По отношение на въведеното с чл. 4, ал. 3, 4, 5 и 6 изискване лицата, които се кандидатират в съответните видове избори, да нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, посочи, че в Решение № 15 от 13 септември 1995 г. Конституционният съд е приел, че, независимо от отсъствието на изрично условие кандидатите за местни органи да имат само българско гражданство, уреждането му в закон не противоречи на Конституцията и изчерпателно изброяване на всички хипотези в Конституцията не е необходимо, стига да са спазени конституционните принципи. Обърна внимание, че наличието на това негативно изискване произтича именно от обстоятелството, че действащото българско право по принцип проявява търпимост към двойното гражданство. Освен това, при ратификацията на Европейската конвенция за гражданството, Република България е изразила резерва, че няма да прилага правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват само българско гражданство, по отношение на гражданите на Република България, които имат друго гражданство и пребивават на нейна територия.
Относно премахването на прекия избор на кметовете на райони отбеляза, че, след като Конституцията в чл. 139, ал. 1 допуска изборът на кмет на община да се извърши или от населението или от общинския съвет, това в още по-голяма степен важи и за районните кметове. Конституционният законодател е предвидил възможност и за непряко избиране на кмета, като законодателят има право на свободна преценка. Избирателите трябва да избират кмет на общината, който да води единна политика в цялата община и да носи политическа отговорност. Районните кметове демократично ще се избират от общинските съвети, а няма да се назначават. В този смисъл няма отнемане на права по Конституцията.
Във връзка с въвеждането на пряк избор на кметове на населени места с население над 350 души, обърна внимание на факта, че законодателят вече многократно е променял позицията си, като в различни периоди от време прекият избор за кмет на населено място е обхващало населени места с над 100 души (1995 г.), над 500 души (1999 г.), над 250 души (2003 г.) и над 150 души (2007 г.), т.е. няма утвърдена и стабилна законодателна практика по този въпрос. Заяви, че предложението е съобразено с административно-териториалното деление на страната и цели да се стабилизира фигурата на работещия кмет на населеното място. Прекият избор на кметове на кметства с население над 350 души няма да повлияе върху избирателната активност на населението, живеещо в по - малките населени места, тъй като тези избиратели са достатъчно мотивирани да гласуват за общински кмет и съветници, които формират политиката в техните населени места.
Посочи, че Конституцията не определя броя на общинските съветници в общинските съвети, като това е предоставено на законодателната власт. Големината на общинските съвети е съобразена с броя на населението на общината, като обърна внимание, че не се „намаляват съставите на всички общински съвети”, а промяната обхваща само броя на общинските съветници при население на общината, посочено в точки от 5 до 10 на чл. 19, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Относно твърдението, че е отпаднало „изискването, съществувало в сега действащите изборни закони, повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование”, отбеляза, че в Изборния кодекс е възприет препоръчителният характер на нормата на чл. 24, ал. 5 от Закона за местните избори, която е приета през 2003 г. и никога не е била оспорвана. Обърна внимание, че ал. 4 на чл. 16 от Изборния кодекс има по-широко приложение, тъй като се отнася и до членовете на районните и общинските избирателни комисии и е препоръчително всички членове на съответните комисии да са юристи, като по този начин на практика изискването е по-лесно осъществимо с оглед начина на сформиране на комисиите.
Заяви, че ограничаването на кръга на лицата, които имат право да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място, е въведено с цел премахване на злоупотребите при произвеждане на изборите. От анализа на практиката при гласуването с такива удостоверения, например при последните избори за народни представители, е видно, че резултатът в отделните изборни райони се е променял поради големия брой издадени удостоверения. Това законодателно решение е прието, за да не се създават повече условия за т.н. изборен туризъм.
Относно твърдението, че, при избори за народни представители в чужбина няма, да се гласува с преференции отбеляза, че, по силата на действащото законодателство, в чужбина се гласува само за партии и коалиции без имена на кандидатите. Още повече при въвеждането на мажоритарната система през 2009 г., не е било предвидено гласуване за мажоритарни кандидати в чужбина и, въпреки наложеното вето от президента на републиката на изменителния закон, този въпрос не е бил засегнат. Поради това, че не се създава отделен изборен район в чужбина, на практика не е възможно да се гласува с преференции.
Тя изтъкна, че електронното гласуване отговаря на нуждите и изискванията на съвременното информационно и комуникационно общество и неговото внедряване и използване представлява обективна необходимост. При гласуването по електронен път чрез интернет избирателят ще гласува, без да се установява връзка между самоличността му и съдържанието на подадения от него глас, за да се гарантира тайната на вота. При анулиране на гласуването чрез интернет, в случаите когато се гласува в изборния ден в избирателна секция, тайната на вота няма да се разкрива, тъй като това ще бъде вписано в техническото задание, определено от Централната избирателна комисия по § 11, ал. 3. В ал. 19 на същия параграф е предвидено, че, при нарушаване тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове, за недействителни ще се обявяват гласовете в електронната избирателна урна.
Относно технологичното време за осъществяване на гласуването посочи, че съгласно чл. 184 избирателите гласуват от 6.00 часа до 19.00 часа. Когато в 19.00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, те се допускат до гласуване не по-късно от 20.00 часа. В чл. 191, ал. 6 се предвижда, че Централната избирателна комисия, по предложение на районната или общинската избирателна комисия, може да разреши гласуването в някои секции да започне и в 5.00 часа. Предвиденото технологично време е съобразено с едновременното провеждане на няколко вида избора и по този начин се предотвратяват злоупотребите, свързани с гласуването в тъмната част на деня.
В заключение заяви, че мотивите за връщане за ново обсъждане на кодекса са неоснователни и необосновани, поради което ПП ГЕРБ няма да подкрепи ветото на президента.
Народният представител Мая Манолова отбеляза, че кодексът унищожава корените на демокрацията и орязва избирателните права на българските граждани. Според нея гражданите ще гласуват по-малко, ще избират по-малко, като част от тях изобщо няма да имат възможност да упражнят правото си на глас, а тези които ще гласуват няма да бъдат представени в съответните органи, поради премахването на прекия избор на районни кметове, намаляване броя на общинските съветници и увеличаване броя на населението, което пряко ще избира кметове на кметства. Тя посочи, че ще се увеличи контролирания вот с премахването на интегралната бюлетина, въвеждането на електронното гласуване и лишаването на застъпниците от възможността да получат удостоверение за гласуване на друго място, за да следят за законността на изборите. Допълни, че българските граждани в чужбина са поставени в неравностойно положение спрямо тези в страната, тъй като при всеки вид избор се изискват най-малко 100 заявления за образуване на избирателна секция. Тя отбеляза, че Изборният кодекс ще гарантира служебна победа на изборите за ГЕРБ. Накрая заяви, че парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи ветото, тъй като кодексът е връщане назад от всички добри изборни практики, утвърдени през последните години и посоката му е обратна на демократичния процес.
Народният представител Екатерина Михайлова подчерта, че в Изборния кодекс има принципи, които парламентарната група на Синята коалиция подкрепя и такива, които не подкрепя. Например подкрепя се принципа на уседналост и не се подкрепя отпадането на прекия избор на районни кметове, намаляването на броя на общинските съвети, запазването на общинската избирателна квота и ограничаване избора на селските кметове. Тя отбеляза, че в този вид Централната избирателна комисия не е добро решение и е трябвало да бъде създадена постояннодействаща изборна администрация, за да се спре с политизирането и с доста странните политически и партийни решения от страна на администрацията, която се занимава с изборите. В заключение заяви, че от парламентарната група на Синята коалиция ще гласуват „въздържал се”.
Народният представител Четин Казак потвърди принципната позиция на парламентарната група на Движение за права и свободи, че такъв важен законодателен акт е следвало да бъде плод на търсене на максимално широк консенсус, ако има амбицията да урежда трайно тези обществени отношения, а не на вижданията на управляващата партия ГЕРБ. Заяви, че в Изборния кодекс се съдържат противоконституционни разпоредби, като например изискването за уседналост. Посочи, че независимо, че принципът за уседналост е въведен в други държави, българската конституция дава право на всеки български гражданин да избира местни и държавни органи, независимо дали се намира в страната или в чужбина. Отбеляза, че Изборният кодекс е в разрез с препоръките на Венецианската комисия за максимално допустимия срок на пребиваване. Подчерта, че Парламентарната група на Движение за права и свободи не е съгласна и с други разпоредби, които ограничават принципа на децентрализация, като прекия избор на районен кмет и малките населени места. Допълни, че разпоредбата на чл. 103 съдържа заплаха от политическо преследване, като премахва всякакъв имунитет на лицата, които биха били кандидати на партии, извън управляващите. Накрая заяви, че парламентарната група на Движение за права и свободи ще гласува категорично против кодекса и споделя общо взето мотивите на президента.
Народният представител Явор Нотев напомни, че конкретните текстове на кодекса са били предмет на дебат в зала и не се нуждаят от допълнително обсъждане. Той посочи, че парламентарната група на партия Атака ще подкрепи текстовете предмет на президентското вето, въпреки че не всички техни предложения са приети. В заключение заяви, че за разлика от позицията на Синята коалиция, парламентарната група на партия Атака ще подкрепи кодекса като цяло, за да заработят решенията, които са рационални и споделени от мнозинството и да се реализират заложените идеи.
След приключване на разискванията и проведено гласуване Комисията по правни въпроси, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г.
Становището е прието с 15 гласа “за”, 7 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
