Доклад от заседание на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-69/06.06.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-37, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и група народни представители на 31.03.2011 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-39, внесен от н. пр. Любен Корнезов на 15.04.2011 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-54, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 31.05.2011 г.

На свое заседание, проведено на 02.06.2011г. Комисията по правни въпроси обсъди трите законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК).
На заседанието присъстваха: от Прокуратура на РБ - Николай Георгиев, прокурор във Върховна касационна прокуратура; от Върховен касационен съд - Гроздан Илиев,заместник-председател на ВКС; от Министерство на вътрешните работи – Жана Вучкова, главен юрисконсулт в главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Ганчо Чокоев, експерт в главна дирекция „Криминална полиция”, Кирил Йорданов, експерт в главна дирекция „Криминална полиция”, от Министерство на физическото възпитание и спорта – Елена Попова , юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване”.
Законопроектът за изменение и допълнение на НК № 154-01-37 беше представен от г-н Ивайло Тошев. С него се предлага криминализирането на нерегламентираното залагане в спортни състезания и манипулирането на резултатите от тях. Необходимостта от приемането на такива наказателноправни норми е породена от зачестилите и превръщащи се в трайно явление случаи на уговаряне на резултатите от спортни състезания и незаконни залагания във всички видове спорт. Затова в пар. 3 се предлага създаването на нова глава осма «а» «Престъпления против спорта» с чл. 307б – 307е. Обособяването на самостоятелна глава е резултат от съществуващата структура на НК. Със законoпроекта се предлага още изменение на чл. 327 НК, с което се цели усъвършенстване на съществуващата наказателноправна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установения разрешителен режим за организирани на хазартни игри. Предлаганите промени в чл. 296 целят осигуряването на наказателноправна закрила на обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на наложените по административен ред забрана за посещение на спортни мероприятия.
Допълнение по представянето на законопроекта направи г-н Веселин Методиев като един от неговите съвносители. Той посочи, че законопроектът е бил изработен съвместно с представители на различни институции и в него се засягат редица въпроси, предизвикали остри обществени дебати. Г-н Методиев възрази срещу становището на Министрество на правосъдието предлаганите промени да не се разглеждат, тъй като в момента се работи по нов НК. Позицията на г-н Методиев бе подкрепена от г-жа Фидосова. Според нея важността и актуалността на материята, засягана в законопроекта, както и фактът, че новият НК ще бъде готов едва в началото на следващата година изискват разглеждането на предлаганите промени да не се отлага.
По законопроекта в Комисията по правни въпроси са представили писмени становища Министерство на физическото възпитание и спорта, Министерство на правосъдието и Върховна касационна прокуратура.
Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя внесения законопроект. Той е съобразен с предложенията на министерството и с основните международни актове и отговаря на новите обществени потребности и европейски стандарти. Създаването на ал. 3 в чл. 296 ще ограничи насилието по стадионите, противообществените прояви по време или по повод на футболни срещи. С новата глава осем „а” „Престъпления против спорта” се запълва една празнина в действащото законодателство и се усъвършенства спортната нормативна уредба. Министерството категорично подкрепя и измененията на наказателноправната защита относно хазарта.
Министерство на правосъдието не подкрепя предложения законопроект като прави конкретни възражения по всеки един от параграфите и отбелязва, че се подготвя нов НК и именно в него следва да се уреди подробно материята във връзка с нормалното провеждане на спортни мероприятия.
Върховна касационна прокуратура дава положително становище по законопроекта, като прави конкретни бележки по пар. 1 и 3. По пар. 1 Прокуратурата излага известни съмнения относно ефективността на предлаганите промени, тъй като те биха довели до налагане на административно наказание поради приложението на чл. 78а НК, а не до реализиране на наказателна отговорност. По пар. 3 се предлага да се уточни понятието „спортна организация” и да се диференцира наказателноправната защита в зависимост от това дали спортната проява е организирана от лицензирана спортна организация или не.
В проведената дискусия се включиха народни представители и представители на ВКС и ВКП. Според зам-председателят на ВКС, г-н Гроздан Илиев, както с този законопроект, така и с другите два законопроекта за изменение и допълнение на НК се решават отделни въпроси, предмет на уреждане от основен нормативен акт, какъвто е НК. Измененията в НК не трябва да са конюнктурни, резултат от конкретни събития, а когато става въпрос за корупционни явления , следва да се има предвид съществуващата наказателноправна уредба, както и фактът, че се подготвя изцяло нов НК. Що се касае конкретно до корупцията в спорта, проблем е не липсата на правна уредба, защото разпоредбите за подкупа са приложими, а липсата на добре проведени досъдебни производства. Според г-н Илиев предлаганите промени са преждевременни, не са съпроводени с анализ на емпирични данни, въз основа на който да се определи целта на накаказателноправната защита и нейните параметри. Тази защита трябва да е крайна мярка и в определени тесни рамки, защото в противен случай няма да доведе до желания резултат. Възраженията му произтичат и от това, че редица от предлаганите промени дублират съществуващи норми от НК, което ще доведе до проблеми в практиката. В същото време нерешени остават редица въпроси като този за предмета на подкупа и за провокацията към подкуп. По тези съображения г-н Илиев не подкрепя предлагания законопроект.
Н.пр. Красимир Ципов заяви, че подкрепя законопроекта, който следва да се приеме на първо четене и след това да се прецизират предлаганите текстове, като се намери и най-доброто им систематично място в НК.
Г-н Николай Георгиев, прокурор от ВКП, посочи, че през последните години са направени опити да се опознаят негативните явления в спорта и е натрупана необходимата база, въз основа на която да се криминализират определени прояви. Той също изрази становище, че наказателноправната защита трябва да е последна мярка и най-тясна по обхват, но тя е наложителна, защото проблемите в спорта са се проявили достатъчно остро. Поради това той подкрепя внесения законопроект, чието разглеждане не трябва да се отлага с аргумента, че се работи по нов НК.
Н. пр. Янаки Стоилов също подкрепи внесения законопроект, тъй като с него се решават реални проблеми, които не могат да чакат приемането на нов НК. Посочи, че някои от разпоредбите се нуждаят от прецизиране и обърна внимание на проблема с участието на магистрати в ръководството на спортни организации.
Н.пр. Анастас Анастасов също отбеляза, че редица текстове се нуждаят от прецизиране и някои от тях са ненужни. Обърна внимание, че въпреки въвеждането на нов престъпен състав с чл. 296, ал. 3 няма да се стигне до наказателна отговорност, а до административно наказание поради приложението на чл. 78а НК. Постави и въпросът за липсата на статистика за образуваните и прекратени дела поради несъставомерност на деянието, от която да се направи извод има ли нужда от законодателни промени и въвеждането на нови престъпни състави.
Г-н Огнян Стоичков заяви, че предлаганите промени са необходими и актуални, макар и да се нуждаят от прецизиране, поради което приемането им не трябва да се отлага до изработването на нов НК. Той обясни използваните подходи при формулиране на конкретните норми – напр. чл. 296, ал. 3 кореспондира с чл. 343в НК, а глава осма „а” е следван подхода по чл. 167 НК. Обясни също, че там, където няма предвидени нови състави се препраща към общите такива. Относно размера на наказанията посочи, че въпросът е дискусионен и след като се намерят най-точните и справедливи наказания следва да се реши и въпросът за прилагане на специални разузнавателни средства.

Законопроектът за изменение и допълнение на НК № 154-01-39 беше представен от неговия вносител н.пр. Любен Корнезов. С него се предлага отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Мотивите за това са, че в редица европейски държави изобщо няма наказание доживотен затвор, а в други то съществува, но винаги е предвидена възможност за неговата замяна с по-леко наказание, т.е. никъде не съществува наказание доживотен затвор без замяна. В нашия НК това наказание е предвидено като временна и изключителна мярка и с оглед на развитието на обществените отношения в съвременна България като част от обединена Европа съществуването му е вече нецелесъобразно. Следва да се има предвид и, че макар института на помилването да дава правна възможност наказанието доживотен затвор без замяна да бъде заменено с друго по-леко наказание, досега това не се е случвало.
По законопрокета са постъпили писмени становища от Министерство на правосъдието, ВКС и ВКП.
Принципното виждане на Министерство на правосъдието е, че съществува необходимост от отпадане на наказанието доживотен затвор без замяна, но това следва да стане чрез изготвянето на нов НК, по който в момента се работи в Министерството, а не с пореден ЗИД на НК. Освен това отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна би наложило изменения в НПК и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а предложения в тази насока в законопроекта няма направени. Поради тези съображения Министерство на правосъдието не го подкрепя.
В своето писмено становище ВКС посочва се, че преценката за съществуването на наказанието доживотен затвор без замяна трябва да се направи в рамките на едно цялостно преосмисляне и промяна в системата от наказания, каквато е основната задача, поставена с Концепцията за наказателна политика на страната до 2014 г. Произнасянето по въпроса за премахване на доживотния затвор, без да се държи сметка за цялостната наказателна политика на държавата при утежнена криминогенна обстановка в страната и очакван ръст на най-тежката престъпност, за която е предвидено това накзание, ще се отрази негативно върху възможността наказанието да реализира ефективно предназначението си като възмездие за извършеното престъпление и средство за защита на обществото от нови престъпни посегателства.
Прокуратурата подкрепя като цяло законопроекта и мотивите му и развива някои допълнтелни доводи за приемането му. Според прокуратурата с наказанието доживотен затвор без замяна не могат да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК. То противоречи и на чл. 36, ал. 2 НК, според който «наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижение на човешкото достойнство». С наказанието доживотен затвор без замяна се унижава човешкото достойнство, защото осъденият до края на живота си е обречен на лишаване от свобода и е изолиран от нормалното човешко общество.
Н. пр. Юлиана Колева изрази личната си подкрепа за законопроекта, но предложи разглеждането му да бъде отложено с цел провеждането на широка обществена дискусия при обсъждането новия НК. Само ако изготвянето му много се забави във времето, е оправдано въпросът за наказанието доживотен затвор без замяна да бъде поставен отново.
Г-н Гроздан Илиев подкрепи законопроекта от морална гледна точка, но в правен аспект го намира за преждевременен, тъй като наказанието доживотен затвор без замяна не е самостоятелно и независимо, а е част от системата от наказания, която от своя страна е елемент от концепцията за наказателна политика на държавата. Затова то трябва да се разглежда в контекста на тази концепция и на системата от наказания. Освен това отмяната му предполага изменение и в други закони, предложения за което не са направени. Поради тези причини г-н Илиев не подкрепя внесения законопроект.
Законопроектът бе подкрепен от н. пр. Четин Казак. Той изрази опасения, че с аргумента за изготвяне на нов НК се отхвърлят много добри идеи, една от които е именно тази за отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна. Отмяната на това наказание има важно значение, както от етична гледна точка, така и с оглед на достиженията на международното наказателно право и на европейското право в областта на защитата на правата на човека.
Г-н Николай Георгиев изрази принципната позиция на прокуратурата за подкрепа на предлагания законопроект, но се съгласи с изказаните становища, че той налага промени и в други норамтивни актове.

Г-жа Искра Фидосова докладва внесения от н.пр. Христо Бисеров законопроект за изменение и допълнение на НК № 154-01-54, с който се предлагат изменения в чл. 164, ал. 1 НК. Г-н Четин Казак посочи, че с предлаганите промени се цели да се уеднакви правната уредба (както по отношение на изпълнителните деяния, така и по отношение на размера на наказанието) на престъпленията против равенството на гражданите и на престъпленията против вероизповеданията.
Срещу приемането на законопроекта се обяви зам.-председателят на ВКС г-н Гроздан Илиев с аргумент, че така се получава смесване на съставите по чл. 162 и чл. 164 НК, което не може да доведе до постигане на целения с предлаганите промени резултат. Наред с това липсва съдебна практика по двете разпоредби, поради което не може да се направи извод за това необходими ли са промени и в каква насока. Като цяло се налага изводът, че действащата уредба дава нужната наказателноправна защита.
Несъгласие с така изложените аргументи изрази г-н Казак. Според него именно липсата на съдебна практика доказва нуждата от промяна, защото действащите текстове са «мъртви» и неприложими въпреки наличието на съответни престъпни посегателства. Според него изманенията в чл. 162 НК през последните години са в посока на неговото разширяване чрез добавянето на нови признаци и това е правилни и необходимо. Но наред с това са нужни анлагични изменения и в чл. 164 НК, за да се уеднкавят съставите на престъпленията против равенството на гражданите и против вероизповеданията. Допълването на чл. 164, ал. 1 с нова форма на изпълнително деяние – подбуждане – е необходимо, защото защитата по чл. 162, ал. 2 НК не е достатъчна.

След проведеното обсъждане и гласуване:
1. С 21 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-37, внесен от н. пр. Огнян Стоичков и група народни представители на 31.03.2011 г.
2. С 6 гласа „за”, 0 гласа „против” и 16 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № № 154-01-39, внесен от н. пр. Любен Корнезов на 15.04.2011 г.
3. С 6 гласа „за”, 2 гласа „против” и 14 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 154-01-54, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 31.05.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА