Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
06/07/2011 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-90/12.07.2011 г.
Относно: Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
На свое заседание, проведено на 06.07.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – зам.-министър на правосъдието; Галина Тонева - зам.–главен прокурор; Георги Шопов, Стефан Петров – членове на ВСС.
Първият законопроект (№ 154-01-69) бе представен от вносителя му- г-н Хр. Бисеров. С него се предлага да се възстанови действието на отменената през 2010 г. глава 26 НПК и отново да се уреди правото на обвиняемия да поиска делото му да бъде разгледано от съда, ако в досъдебното производство са изтекли повече от две години, ако му е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година в останалите случаи. Така ще отпадне фигурата на „вечния обвиняем” и ще се въведе механизъм за ускоряване на производството и приключването му в разумен срок. Предлаганите промени са в унисон и с практиката на Съда по правата на човека в Страсбург и по-конкретно с постановените от него пилотни решения срещу България, в които е констатирано наличието на системен проблем с приключването на делата, включително и наказателните, в разумен срок и е указано на България да вземе мерки за решаване на проблема.
В последвалата дискусия се включиха г-жа Машева, г-жа Тонева, г-н Шопов, както и народните представители М. Миков, Е. Михайлова, И. Фидосова и Д. Лазаров.
Г-жа Машева заяви, че министерство на правосъдието не подкрепя законопроекта. Сроковете, които се установяват в тях, са изцяло формални и мястото им е в устройствения закон – ЗСВ, а не в НПК. Тя посочи още, че трябва да се отчитат интересите и на пострадалите от престъпления, които също както и обвиняемите имат право на справедлив процес.
Принципна подкрепа за законопроекта заявиха г-жа Галина Тонева – зам.-главен прокурор и г-н Георги Шопов – член на ВСС. Те подчертаха, че предлаганите разпоредби са необходими и полезни, тъй като имат превантивен и дисциплиноращ ефект. Г-н Шопов отбеляза, че е възможно текстовете да се прецизират, вкл. и като се увеличат предвидените в тях срокове.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на НПК (№ 154-01-70) бе представен от н. пр. Красимир Ципов като един от неговите вносители. С него се предлага отлагане на началния момент, от който започват да функционират специализираните съдилища и прокуратури, както и промяна в тяхната подсъдност, изразяваща се в отпадане от нея на престъпленията по чл. 243 НК и чл. 244 НК. Отлагането на началната дата на дейността на специализираните съдилища и прокуратури се налага поради неприключилите конкурси на ВСС за назначаване на магистратите в тях и обективната невъзможост те да приключат до 12.08. 2011 г. Регламентираната процедура в ЗСВ за провеждане на конкурси за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи сама по себе си изисква продължителен срок, включващ обявяване на конкурса, срок за подаване на документи, атестиране на кандидатите, приемане на комплексна оценка от атестирането, приемане на решение от ВСС за избор на кандидатите, съответстващи на законовите изисквания. Не е изключена възможността за обжалване на избора, което се следва от съдебна процедура на две инстанции пред ВАС. Това означава, че стартирането на дейността на тези органи на съдебната власт с голяма степен на вероятност ще съвпадне с наскоро приключващите конкурси, включително и за избор на административните ръководители. Осигуряването на разумен период от време, през който те да създадат своята организация, би било изключително полезно за тяхната бъдеща успешна дейност.
В последвалата дискусия участваха народните представители М. Миков, М. Манолова, Д. Лазаров, И. Фидосова, Ю. Колева, както и г-н Г. Шопов и г-жа Г. Тонева.
Г-н М. Миков постави въпросите защо в мотивите към законопроекта е предвидено време за обучение и квалификация на магистратите от специализираните звена и какво е наложило отпадането на престъпленията по чл. 243 и чл. 244 НК от тяхната подсъдност. Той обърна внимание, че въпросните разпоредби уреждат престъпления срещу паричната и кредитната система, които наред с престъпленията, свързани с наркотици, и трафика на хора представляват специален интерес за Европол. Г-н Лазаров обясни, че отпадането на цитираните престъпления е обусловено от това, че те не се извършват от организирани престъпни групи и често става въпрос за сравнително дребни престъпни прояви. Когато обаче тези деяния са извършени от организирана престъпна група, те влизат в подсъдността на специализираните съдилища по силата на чл. 321 НК. В тази връзка г-жа Тонева посочи статистика на прокуратурата, според която от 911 образувани досъдебни производства през 2010 г. по чл. 243 и 244 НК само 90 са влезли в съда с обвинителни актове. В огромното си мнозинство престъпленията по чл. 243 и 244 НК са с незначителен вредоносен резултат, а ако останат подсъдни на специализираните съдилища, неоправдано ще затруднят работата на специализираните прокуратури. Ще се налага командироване на прокурори и използване на значителни ресурси, което ще се отрази негативно на работата на прокуратурата по останалите дела от компетентността на специализираните съдилища. Затова прокуратурата твърдо подкрепя направеното със законопроекта предложение за отпадане на тези престъпления от подсъдността на специализираните съдилища.
Г-жа Мая Манолова изрази становището, че предлагания законопроект е доказателство за това, че първоначално неправилно са били определени сроковете за стартиране работата на специализираните съдилища и че тяхното създаване започва с неуспех. Г-жа И. Фидосова категорично възрази на подобно твърдение и обясни, че малко по-бавните процедури по назначаване на магистратите в тези съдилища не означава, че те няма да заработят, както е предвидено в ЗСВ и НПК и е нормално създаването на такива нови структури да изисква повече време.
Фактите във връзка с провежданите конкурси от ВСС за назначаване на магистрати в специализираните съдилища и прокуратури бяха представени от г-н Г. Шопов. ВСС е обявил конкурси за административни ръководители и магистрати в сроковете по ЗСВ. Това, че някои от тях не могат да приключат в установените срокове се дължи на различни обективни причини. Вече успешно са приключили конкурсите за административни ръководители на специализираните прокуратури. Не са и назначени ръководители на специализираните съдилища въпреки обявените конкурси, защото подалите документи кандидати са ги оттеглили. ВСС ще обяви нови конкурси. В момента текат тези за редови магистрати в специализираните структури, които вероятно ще приключат до 12.08.2011 г., но трябва да се има предвид, че процесът по назначение може и да се забави поради това, че за някои от кандидатите нямат атестация, а изготвянето й обективно отнема време. Без нея ВСС не може да вземе решение. Дори и ВСС да успее с назначаването на магистратите в съдилищата, той няма да успее с назначаването на административните им ръководители, поради което г-н Шопов подкрепя законопроекта стартът на специализираните съдилища да бъде отложен до 1.01.2012 г. Така ще се избегне излишно напрежение и действително ще се даде възможност за обучение на магистратите. Обучения и специализации, провеждани от НИП, са постоянна практика. Затова предвиденото в мотивите на законопроекта обучение на магистратите от специализираните звена според г-н Шопов не е проблем, а необходимост. Необходимостта и полезността на такова обучение бе подчертана и от г-жа Ю. Колева, която допълни, че не е задължително всички магистрати от специализираните съдилища и прокуратури преди това да са гледали множество дела за организираната престъпност. Затова всяко обучение и допълнителна квалификация следва да бъдат подкрепени.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 1 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и
с 12 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-90/12.07.2011 г.
Относно: Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
На свое заседание, проведено на 06.07.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева – зам.-министър на правосъдието; Галина Тонева - зам.–главен прокурор; Георги Шопов, Стефан Петров – членове на ВСС.
Първият законопроект (№ 154-01-69) бе представен от вносителя му- г-н Хр. Бисеров. С него се предлага да се възстанови действието на отменената през 2010 г. глава 26 НПК и отново да се уреди правото на обвиняемия да поиска делото му да бъде разгледано от съда, ако в досъдебното производство са изтекли повече от две години, ако му е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и повече от една година в останалите случаи. Така ще отпадне фигурата на „вечния обвиняем” и ще се въведе механизъм за ускоряване на производството и приключването му в разумен срок. Предлаганите промени са в унисон и с практиката на Съда по правата на човека в Страсбург и по-конкретно с постановените от него пилотни решения срещу България, в които е констатирано наличието на системен проблем с приключването на делата, включително и наказателните, в разумен срок и е указано на България да вземе мерки за решаване на проблема.
В последвалата дискусия се включиха г-жа Машева, г-жа Тонева, г-н Шопов, както и народните представители М. Миков, Е. Михайлова, И. Фидосова и Д. Лазаров.
Г-жа Машева заяви, че министерство на правосъдието не подкрепя законопроекта. Сроковете, които се установяват в тях, са изцяло формални и мястото им е в устройствения закон – ЗСВ, а не в НПК. Тя посочи още, че трябва да се отчитат интересите и на пострадалите от престъпления, които също както и обвиняемите имат право на справедлив процес.
Принципна подкрепа за законопроекта заявиха г-жа Галина Тонева – зам.-главен прокурор и г-н Георги Шопов – член на ВСС. Те подчертаха, че предлаганите разпоредби са необходими и полезни, тъй като имат превантивен и дисциплиноращ ефект. Г-н Шопов отбеляза, че е възможно текстовете да се прецизират, вкл. и като се увеличат предвидените в тях срокове.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта.
Вторият законопроект за изменение и допълнение на НПК (№ 154-01-70) бе представен от н. пр. Красимир Ципов като един от неговите вносители. С него се предлага отлагане на началния момент, от който започват да функционират специализираните съдилища и прокуратури, както и промяна в тяхната подсъдност, изразяваща се в отпадане от нея на престъпленията по чл. 243 НК и чл. 244 НК. Отлагането на началната дата на дейността на специализираните съдилища и прокуратури се налага поради неприключилите конкурси на ВСС за назначаване на магистратите в тях и обективната невъзможост те да приключат до 12.08. 2011 г. Регламентираната процедура в ЗСВ за провеждане на конкурси за назначаване, повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи сама по себе си изисква продължителен срок, включващ обявяване на конкурса, срок за подаване на документи, атестиране на кандидатите, приемане на комплексна оценка от атестирането, приемане на решение от ВСС за избор на кандидатите, съответстващи на законовите изисквания. Не е изключена възможността за обжалване на избора, което се следва от съдебна процедура на две инстанции пред ВАС. Това означава, че стартирането на дейността на тези органи на съдебната власт с голяма степен на вероятност ще съвпадне с наскоро приключващите конкурси, включително и за избор на административните ръководители. Осигуряването на разумен период от време, през който те да създадат своята организация, би било изключително полезно за тяхната бъдеща успешна дейност.
В последвалата дискусия участваха народните представители М. Миков, М. Манолова, Д. Лазаров, И. Фидосова, Ю. Колева, както и г-н Г. Шопов и г-жа Г. Тонева.
Г-н М. Миков постави въпросите защо в мотивите към законопроекта е предвидено време за обучение и квалификация на магистратите от специализираните звена и какво е наложило отпадането на престъпленията по чл. 243 и чл. 244 НК от тяхната подсъдност. Той обърна внимание, че въпросните разпоредби уреждат престъпления срещу паричната и кредитната система, които наред с престъпленията, свързани с наркотици, и трафика на хора представляват специален интерес за Европол. Г-н Лазаров обясни, че отпадането на цитираните престъпления е обусловено от това, че те не се извършват от организирани престъпни групи и често става въпрос за сравнително дребни престъпни прояви. Когато обаче тези деяния са извършени от организирана престъпна група, те влизат в подсъдността на специализираните съдилища по силата на чл. 321 НК. В тази връзка г-жа Тонева посочи статистика на прокуратурата, според която от 911 образувани досъдебни производства през 2010 г. по чл. 243 и 244 НК само 90 са влезли в съда с обвинителни актове. В огромното си мнозинство престъпленията по чл. 243 и 244 НК са с незначителен вредоносен резултат, а ако останат подсъдни на специализираните съдилища, неоправдано ще затруднят работата на специализираните прокуратури. Ще се налага командироване на прокурори и използване на значителни ресурси, което ще се отрази негативно на работата на прокуратурата по останалите дела от компетентността на специализираните съдилища. Затова прокуратурата твърдо подкрепя направеното със законопроекта предложение за отпадане на тези престъпления от подсъдността на специализираните съдилища.
Г-жа Мая Манолова изрази становището, че предлагания законопроект е доказателство за това, че първоначално неправилно са били определени сроковете за стартиране работата на специализираните съдилища и че тяхното създаване започва с неуспех. Г-жа И. Фидосова категорично възрази на подобно твърдение и обясни, че малко по-бавните процедури по назначаване на магистратите в тези съдилища не означава, че те няма да заработят, както е предвидено в ЗСВ и НПК и е нормално създаването на такива нови структури да изисква повече време.
Фактите във връзка с провежданите конкурси от ВСС за назначаване на магистрати в специализираните съдилища и прокуратури бяха представени от г-н Г. Шопов. ВСС е обявил конкурси за административни ръководители и магистрати в сроковете по ЗСВ. Това, че някои от тях не могат да приключат в установените срокове се дължи на различни обективни причини. Вече успешно са приключили конкурсите за административни ръководители на специализираните прокуратури. Не са и назначени ръководители на специализираните съдилища въпреки обявените конкурси, защото подалите документи кандидати са ги оттеглили. ВСС ще обяви нови конкурси. В момента текат тези за редови магистрати в специализираните структури, които вероятно ще приключат до 12.08.2011 г., но трябва да се има предвид, че процесът по назначение може и да се забави поради това, че за някои от кандидатите нямат атестация, а изготвянето й обективно отнема време. Без нея ВСС не може да вземе решение. Дори и ВСС да успее с назначаването на магистратите в съдилищата, той няма да успее с назначаването на административните им ръководители, поради което г-н Шопов подкрепя законопроекта стартът на специализираните съдилища да бъде отложен до 1.01.2012 г. Така ще се избегне излишно напрежение и действително ще се даде възможност за обучение на магистратите. Обучения и специализации, провеждани от НИП, са постоянна практика. Затова предвиденото в мотивите на законопроекта обучение на магистратите от специализираните звена според г-н Шопов не е проблем, а необходимост. Необходимостта и полезността на такова обучение бе подчертана и от г-жа Ю. Колева, която допълни, че не е задължително всички магистрати от специализираните съдилища и прокуратури преди това да са гледали множество дела за организираната престъпност. Затова всяко обучение и допълнителна квалификация следва да бъдат подкрепени.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за”, 1 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от н. пр. Христо Бисеров на 28.06.2011 г. и
с 12 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н. пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30.06.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
