Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
14/09/2011 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-107/16.09.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ и група народни представители на 02.09.2011 г.
На свое заседание, проведено на 14.09.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева-зам.министър на правосъдието, Юлия Меранзова-държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; Петър Раймундов - завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура; Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховен касационен съд.
Законопроектът беше представен от един от вносителите му – г-н Красимир Ципов. Народният представител изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс целят преодоляване на някои непълноти и подобряване на ефективността на наказателния процес в съгласие с принципното изискване, залегнало в чл.22,ал.1 от НПК, за приключване на делата в разумен срок и прекратяване на порочния кръг на движение на делата както между първоинстанционната и въззивната, така и между касационната и въззивната инстанция, чието начало бе поставено с отмяната на чл.333,ал.3 и чл.357,ал.4 от НПК. Това създаде неограничени възможности по сега действащите правила на чл.335,чл.354 и чл.355 за многократно въззивно и касационно обжалване на присъдите и решенията по едно и също дело. С предложените изменения се дава възможност на ВКС самостоятелно да извършва оценка на фактите , при която е възможно да направи и нови фактически изводи, каквото правомощие касационната инстанция понастоящем няма. В тези случаи ВКС може за първи път да произнесе осъдителна присъда по обвинението, за което подсъдимият е бил оправдан, или да оправдае осъденият подсъдим, без възможност за последващо обжалване на постановения съдебен акт.В тази връзка ,за да се преодолеят посочените и съществуващи непълноти, но не и за сметка на ограничаване правото на защита, се предлага да се възстанови правомощието на въззивната инстанция, при повторна отмяна на присъдата или решението, вместо да връща делото за ново разглеждане, да го решава по същество, каквато възможност нормативно бе уредена с чл.333,ал.3 НПК / ДВ, бр.21 от 1998 г.,отм.ДВ, бр.50 от 2003г./
Посочените изменения са съобразени и с правото на защита, защото се предлагат промени в разпоредбите на чл.28 /новата ал.4/ и чл.422,ал.1 /изменението на т.5/ относно предмета и основанията за възобновяване , с което се дава право на осъдения да поиска възобновяване пред петчленен състав на ВКС, което гарантира в пълен обем защитата му срещу постановения при условията на чл.354,ал.4 НПК съдебен акт, когато са засегнати негови права и законни интереси в процеса.
Промени се предлагат и относно правилата за провеждане на заседание по допускане на доказателства, по чл.327,ал.1 от НПК. Въведеното изискване закритото заседание да се провежда от състава на съда, който ще разглежда делото, създаде затруднения и води до отмяна на съдебни актове само на това основание. Същинската част на съдебното заседание се заема от съдебното следствие, когато се извършва събиране и проверка, а при постановяване на присъда или решение и съответна оценка на доказателствения материал. Закритите заседания по чл.327 НПК представляват подготвителни заседания и при тях не се извършват действия по събиране и проверка на доказателствени материали и въпреки наложените ограничения за времето, в което могат да се правят доказателствени искания, процесуални права не се преклудират. Ето защо следва да отпадне частта от текста на чл.327,ал.1 от НПК въвеждаща изискването за „същия състав, който ще разгледа делото”, както и да се разшири възможността за съда на подготвителен етап, да реши всички въпроси с доказателствен характер, с въвеждане възможността за провеждане на разпоредително заседание с участието на страните.
Предлага се и промяна в материята, уреждаща производството по сключване на споразумение. Досегашното включване на разпоредбите на чл.23 и 25 от НК в кръга от въпроси, по които следва да се постигне споразумение, не държи сметка за обстоятелството, че правилата на чл.25 от НК се прилагат ex lege и изключват възможността за друго разрешение по реда на споразумяването между страните, подсъдим-прокурор, различно от нормативното предписание, по въпросите за определяне на общо наказание при множество престъпления. Ето защо в чл.381,ал.8 думите „ прилагат чл.23 и 25” се заменят с „ прилага само чл.23”.
Предлагат се и промени в чл. 423, ал.1 от НПК, с цел да бъде ограничена възможността на подсъдимия да злоупотребява с правото да бъде информиран.
Г-жа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието, изрази становище на представляваното от нея министерство за пълна подкрепа на законопроекта и оцени значението на предлаганите промени в контекста на решаване на делата в разумен срок.
Г-н Петър Раймундов , представител на Върховна касационна прокуратура също изрази подкрепа на предлаганите изменителни текстове и изрази виждането на ВКП, че те ще допринесат за ускоряване на наказателния процес, както и за подобряване качеството на съдебните актове. Наред с това и по този начин ще се отстрани и една от причините, за които нашата страна беше осъдена от Съда в Страсбург.
Представителят на Върховния касационен съд г-н Гроздан Илиев изрази виждането на колегията, че възприема за наложителни предложените промени, тъй като те съответстват на целите на ускоряване на правораздаването и се явяват логично и обосновано продължение на извършените през 2010 г. изменения и допълнения в НПК, свързани с ускоряване на досъдебното производство. Нещо повече, необходимостта от законопроекта е в пълно съгласие и с препоръките на европейските експерти за преодоляване констатираната пасивност на съда и на възможностите, които понастоящем дава наказателнопроцесуалното законодателство за неоправдана продължителност на инстанционното производство, водеща до нарушаване на изискването за приключване на процеса по конкретно дело в разумен срок. Г-н Илиев подчерта, че са съобразени и европейските стандарти, гарантиращи правото на защита, като предложените с §1 и § 7 изменения са и отговор на изискванията, поставени с Протокол № 7, чл.2, т.2 към КЗПЧОС и изразеното от Европейския съд по правата на човека становище по делото „Параскева Тодорова срещу България” за това, че институтът на възобновяване на наказателното производство по Глава 33 НПК е достатъчно ефективно средство за защита на осъдените.
Народните представители Димитър Лазаров и Явор Нотев изразиха увереност в качеството и смисъла на предлаганите промени е заявиха, че го подкрепят.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за” и 2 гласа „ въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ и група народни представители на 02.09.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-107/16.09.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ и група народни представители на 02.09.2011 г.
На свое заседание, проведено на 14.09.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011 г.
На заседанието присъстваха: Даниела Машева-зам.министър на правосъдието, Юлия Меранзова-държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; Петър Раймундов - завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура; Гроздан Илиев – заместник-председател на Върховен касационен съд.
Законопроектът беше представен от един от вносителите му – г-н Красимир Ципов. Народният представител изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс целят преодоляване на някои непълноти и подобряване на ефективността на наказателния процес в съгласие с принципното изискване, залегнало в чл.22,ал.1 от НПК, за приключване на делата в разумен срок и прекратяване на порочния кръг на движение на делата както между първоинстанционната и въззивната, така и между касационната и въззивната инстанция, чието начало бе поставено с отмяната на чл.333,ал.3 и чл.357,ал.4 от НПК. Това създаде неограничени възможности по сега действащите правила на чл.335,чл.354 и чл.355 за многократно въззивно и касационно обжалване на присъдите и решенията по едно и също дело. С предложените изменения се дава възможност на ВКС самостоятелно да извършва оценка на фактите , при която е възможно да направи и нови фактически изводи, каквото правомощие касационната инстанция понастоящем няма. В тези случаи ВКС може за първи път да произнесе осъдителна присъда по обвинението, за което подсъдимият е бил оправдан, или да оправдае осъденият подсъдим, без възможност за последващо обжалване на постановения съдебен акт.В тази връзка ,за да се преодолеят посочените и съществуващи непълноти, но не и за сметка на ограничаване правото на защита, се предлага да се възстанови правомощието на въззивната инстанция, при повторна отмяна на присъдата или решението, вместо да връща делото за ново разглеждане, да го решава по същество, каквато възможност нормативно бе уредена с чл.333,ал.3 НПК / ДВ, бр.21 от 1998 г.,отм.ДВ, бр.50 от 2003г./
Посочените изменения са съобразени и с правото на защита, защото се предлагат промени в разпоредбите на чл.28 /новата ал.4/ и чл.422,ал.1 /изменението на т.5/ относно предмета и основанията за възобновяване , с което се дава право на осъдения да поиска възобновяване пред петчленен състав на ВКС, което гарантира в пълен обем защитата му срещу постановения при условията на чл.354,ал.4 НПК съдебен акт, когато са засегнати негови права и законни интереси в процеса.
Промени се предлагат и относно правилата за провеждане на заседание по допускане на доказателства, по чл.327,ал.1 от НПК. Въведеното изискване закритото заседание да се провежда от състава на съда, който ще разглежда делото, създаде затруднения и води до отмяна на съдебни актове само на това основание. Същинската част на съдебното заседание се заема от съдебното следствие, когато се извършва събиране и проверка, а при постановяване на присъда или решение и съответна оценка на доказателствения материал. Закритите заседания по чл.327 НПК представляват подготвителни заседания и при тях не се извършват действия по събиране и проверка на доказателствени материали и въпреки наложените ограничения за времето, в което могат да се правят доказателствени искания, процесуални права не се преклудират. Ето защо следва да отпадне частта от текста на чл.327,ал.1 от НПК въвеждаща изискването за „същия състав, който ще разгледа делото”, както и да се разшири възможността за съда на подготвителен етап, да реши всички въпроси с доказателствен характер, с въвеждане възможността за провеждане на разпоредително заседание с участието на страните.
Предлага се и промяна в материята, уреждаща производството по сключване на споразумение. Досегашното включване на разпоредбите на чл.23 и 25 от НК в кръга от въпроси, по които следва да се постигне споразумение, не държи сметка за обстоятелството, че правилата на чл.25 от НК се прилагат ex lege и изключват възможността за друго разрешение по реда на споразумяването между страните, подсъдим-прокурор, различно от нормативното предписание, по въпросите за определяне на общо наказание при множество престъпления. Ето защо в чл.381,ал.8 думите „ прилагат чл.23 и 25” се заменят с „ прилага само чл.23”.
Предлагат се и промени в чл. 423, ал.1 от НПК, с цел да бъде ограничена възможността на подсъдимия да злоупотребява с правото да бъде информиран.
Г-жа Даниела Машева, заместник-министър на правосъдието, изрази становище на представляваното от нея министерство за пълна подкрепа на законопроекта и оцени значението на предлаганите промени в контекста на решаване на делата в разумен срок.
Г-н Петър Раймундов , представител на Върховна касационна прокуратура също изрази подкрепа на предлаганите изменителни текстове и изрази виждането на ВКП, че те ще допринесат за ускоряване на наказателния процес, както и за подобряване качеството на съдебните актове. Наред с това и по този начин ще се отстрани и една от причините, за които нашата страна беше осъдена от Съда в Страсбург.
Представителят на Върховния касационен съд г-н Гроздан Илиев изрази виждането на колегията, че възприема за наложителни предложените промени, тъй като те съответстват на целите на ускоряване на правораздаването и се явяват логично и обосновано продължение на извършените през 2010 г. изменения и допълнения в НПК, свързани с ускоряване на досъдебното производство. Нещо повече, необходимостта от законопроекта е в пълно съгласие и с препоръките на европейските експерти за преодоляване констатираната пасивност на съда и на възможностите, които понастоящем дава наказателнопроцесуалното законодателство за неоправдана продължителност на инстанционното производство, водеща до нарушаване на изискването за приключване на процеса по конкретно дело в разумен срок. Г-н Илиев подчерта, че са съобразени и европейските стандарти, гарантиращи правото на защита, като предложените с §1 и § 7 изменения са и отговор на изискванията, поставени с Протокол № 7, чл.2, т.2 към КЗПЧОС и изразеното от Европейския съд по правата на човека становище по делото „Параскева Тодорова срещу България” за това, че институтът на възобновяване на наказателното производство по Глава 33 НПК е достатъчно ефективно средство за защита на осъдените.
Народните представители Димитър Лазаров и Явор Нотев изразиха увереност в качеството и смисъла на предлаганите промени е заявиха, че го подкрепят.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за” и 2 гласа „ въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-95, внесен от АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ и група народни представители на 02.09.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
