Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
14/09/2011 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-110/26.09.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
На свое заседание, проведено на 14.09.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
На заседанието присъстваха: г-жа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието и вносителят на законопроекта - г-жа Калина Крумова, която представи неговите мотиви. Като такива бяха посочени демографската криза, застаряването на населението, имиграцията на млади хора и повишаването на броя на семейства с репродуктивни проблеми, които предопределят драстично спадащия брой български граждани. Налице е необходимост от повече възможности за това да бъдат използвани различни инструменти за насърчаване на раждаемостта и в помощ на двойките, желаещи да станат родители. По данни на СЗО в България партньорите с репродуктивни проблеми са 270 000. В страните от ЕС лечението на безплодието е държавна политика. За това е необходима дългосрочна стратегия на държавата за решаването на проблемите на стерилитета, така, както е в останалите страни от ЕС. В България необходима стъпка ще бъде узаконяването на сурогатното майчинство или наречено “заместващо”. Началото на правната регламентация на заместващото майчинство е от 1985 г. в Брюкселската декларация на световната медицинска асоциация. Същата година се приема и първият в света Закон за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Сурогатната практика намира място и в българското общество, тъй като стотици семейства публично признават, че сурогатството съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено дори за чужденци. За да не се срамуват или страхуват българите от репродуктивните си проблеми, а да могат да бъдат родители, да отгледат и възпитават децата си, е необходимо държавата да поеме отговорността за тях чрез законовата регламентация на сурогатството.
Зам. министърът на правосъдието г-жа Машева изказа принципно съгласие за необходимостта от уредба на отношенията, свързани със сурогатството, но изказа съмнение относно пълнотата на уредбата на различни хипотези, засягащи репродуктивното здраве, поради което регламентацията следва да бъде в специален закон, а само основите да се поставят в СК.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители, Мая Манолова, Емил Радев, Любен Корнезов, Искра Фидосова, Явор Нотев и Лъчезар Тошев. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
-Изразено бе безспокойство относно статистическите данни за сериозните демографски проблеми в страната, както и наложили се нерегламентирани практики на заместващото майчинство поради наличието на голям брой двойки, които имат репродуктивни проблеми;
-Изразено бе съгласие, че уредбата на сурогатното майчинство е едно от средствата за решаването на проблеми, както на хора с репродуктивно здраве, така и със задълбочаващите се тревожни демографски тенденции в страната. Законовата регламентация на заместващото майчинство е една само възможна и необходима мярка наред с държавна политика, основана на комплекс от мерки, в това число и социални мерки в подкрепа на семейството;
-Законопроектът не урежда редица хипотези, като например при репродуктивни проблеми на съпруга, което създава дискриминация по отношение на такива семейства, както и дискриминация по отношение на лица, които не са в брак и много други хипотези, които се включват в състоянието на лица в репродуктивно здраве;
-Независимо от предложението за договорна уредба на отношенията при сурогатство и тяхната парична еквивалентност, законовата регламентация не предвижда комерсиалната форма, а е един междинен вариант, при който има заплащане на разумни разноски;
-Предлаганата уредба не поставя под съмнение и не е в противоречие с утвърдени институти на семейното право като понятието „майка”, установяването на произход от баща, оборимата презумпция за бащинство, а е специален институт, който предопределя изключването в определени хипотези на класически дефиниции или тяхната модификация във връзка със спецификата на обществените отношения, които поставя института на „заместващото майчинство.
Изказано бе и принципно несъгласие с уредбата на сурогатното майчинство от народния представител Лъчезар Тошев, който се обоснова с Християн-демократичните ценности. Според тях семейството е основна ценност, в което майчинството е обвързано с раждането на дете - основно положение и в семейното право. Според него уредбата на „утроба под наем” е голямо изключение в отношенията и възприятията в обществото, което налага сериозно обществено обсъждане в контекста на мерки от страна на държавата за защита на семейството.
В отговор на тази препоръка вносителят на законопроекта г-жа Крумова информира народните представители, че такова обществено обсъждане на законопроекта предстои на кръгла маса в сградата на Народното събрание в края на месеца.
В заключение, извън принципната си подкрепа за законопроекта, председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова, направи обобщение на дискутираните въпроси. Поради неуредени въпроси, които са факт при хора с репродуктивни проблеми, както и бележки на правно-техническо равнище, г-жа Фидосова изказа предположение за необходимостта по общо съгласие на представители на различни парламентарни групи от изработването и внасянето на законопроект с подобен предметен обхват. Такъв един законопроект би допълнил внесения законопроект и при съвместното им разглеждане и приемане би дал отговори и по-пълна уредба на деликатната и сложна материя на хората с репродуктивни проблеми, което е тревожна тенденция за българското общество.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-110/26.09.2011 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
На свое заседание, проведено на 14.09.2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
На заседанието присъстваха: г-жа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието и вносителят на законопроекта - г-жа Калина Крумова, която представи неговите мотиви. Като такива бяха посочени демографската криза, застаряването на населението, имиграцията на млади хора и повишаването на броя на семейства с репродуктивни проблеми, които предопределят драстично спадащия брой български граждани. Налице е необходимост от повече възможности за това да бъдат използвани различни инструменти за насърчаване на раждаемостта и в помощ на двойките, желаещи да станат родители. По данни на СЗО в България партньорите с репродуктивни проблеми са 270 000. В страните от ЕС лечението на безплодието е държавна политика. За това е необходима дългосрочна стратегия на държавата за решаването на проблемите на стерилитета, така, както е в останалите страни от ЕС. В България необходима стъпка ще бъде узаконяването на сурогатното майчинство или наречено “заместващо”. Началото на правната регламентация на заместващото майчинство е от 1985 г. в Брюкселската декларация на световната медицинска асоциация. Същата година се приема и първият в света Закон за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Сурогатната практика намира място и в българското общество, тъй като стотици семейства публично признават, че сурогатството съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено дори за чужденци. За да не се срамуват или страхуват българите от репродуктивните си проблеми, а да могат да бъдат родители, да отгледат и възпитават децата си, е необходимо държавата да поеме отговорността за тях чрез законовата регламентация на сурогатството.
Зам. министърът на правосъдието г-жа Машева изказа принципно съгласие за необходимостта от уредба на отношенията, свързани със сурогатството, но изказа съмнение относно пълнотата на уредбата на различни хипотези, засягащи репродуктивното здраве, поради което регламентацията следва да бъде в специален закон, а само основите да се поставят в СК.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители, Мая Манолова, Емил Радев, Любен Корнезов, Искра Фидосова, Явор Нотев и Лъчезар Тошев. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
-Изразено бе безспокойство относно статистическите данни за сериозните демографски проблеми в страната, както и наложили се нерегламентирани практики на заместващото майчинство поради наличието на голям брой двойки, които имат репродуктивни проблеми;
-Изразено бе съгласие, че уредбата на сурогатното майчинство е едно от средствата за решаването на проблеми, както на хора с репродуктивно здраве, така и със задълбочаващите се тревожни демографски тенденции в страната. Законовата регламентация на заместващото майчинство е една само възможна и необходима мярка наред с държавна политика, основана на комплекс от мерки, в това число и социални мерки в подкрепа на семейството;
-Законопроектът не урежда редица хипотези, като например при репродуктивни проблеми на съпруга, което създава дискриминация по отношение на такива семейства, както и дискриминация по отношение на лица, които не са в брак и много други хипотези, които се включват в състоянието на лица в репродуктивно здраве;
-Независимо от предложението за договорна уредба на отношенията при сурогатство и тяхната парична еквивалентност, законовата регламентация не предвижда комерсиалната форма, а е един междинен вариант, при който има заплащане на разумни разноски;
-Предлаганата уредба не поставя под съмнение и не е в противоречие с утвърдени институти на семейното право като понятието „майка”, установяването на произход от баща, оборимата презумпция за бащинство, а е специален институт, който предопределя изключването в определени хипотези на класически дефиниции или тяхната модификация във връзка със спецификата на обществените отношения, които поставя института на „заместващото майчинство.
Изказано бе и принципно несъгласие с уредбата на сурогатното майчинство от народния представител Лъчезар Тошев, който се обоснова с Християн-демократичните ценности. Според тях семейството е основна ценност, в което майчинството е обвързано с раждането на дете - основно положение и в семейното право. Според него уредбата на „утроба под наем” е голямо изключение в отношенията и възприятията в обществото, което налага сериозно обществено обсъждане в контекста на мерки от страна на държавата за защита на семейството.
В отговор на тази препоръка вносителят на законопроекта г-жа Крумова информира народните представители, че такова обществено обсъждане на законопроекта предстои на кръгла маса в сградата на Народното събрание в края на месеца.
В заключение, извън принципната си подкрепа за законопроекта, председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова, направи обобщение на дискутираните въпроси. Поради неуредени въпроси, които са факт при хора с репродуктивни проблеми, както и бележки на правно-техническо равнище, г-жа Фидосова изказа предположение за необходимостта по общо съгласие на представители на различни парламентарни групи от изработването и внасянето на законопроект с подобен предметен обхват. Такъв един законопроект би допълнил внесения законопроект и при съвместното им разглеждане и приемане би дал отговори и по-пълна уредба на деликатната и сложна материя на хората с репродуктивни проблеми, което е тревожна тенденция за българското общество.
След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 154-01-84, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
