Доклад на комисия

---

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
Вх. №: 153-03-115/17.10.2011 г.
ОТНОСНО: Позиция на Министерския съвет по т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.) във връзка с предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане COM(2011) 326, № 102-00-58, внесена от Министерски съвет на 21.09.2011 г.
На заседание, проведено на 5 октомври 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане COM(2011) 326 и позиция на Министерския съвет по т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-58, внесена от Министерски съвет на 21.09.2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на правосъдието: г-жа Даниела Машева – заместник-министър, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в д-ия „Съвет по законодателство”, г-жа Ирена Борисова – старши експерт в д-ия „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-жа Христина Шикова - младши експерт в д-ия „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Предложението за директива и рамковата позиция на Република България бяха представени от г-жа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
С предложението за Директива се цели определянето на общи минимални стандарти за държавите членки относно правото на заподозрените лица и на обвиняемите в наказателните производства да имат достъп до адвокат и при задържането им да могат да осъществят комуникация с трето лице, като например родина, работодател или консулска служба. Производствата във връзка с европейската заповед за арест (ЕЗА) също попадат в обхвата на Директивата. Съдържанието на правото на достъп до адвокат е описано в чл. 4 от предложението. В предложението за Директива е разписано правото на задържаното лице да се свърже възможно най-бързо с поне едно посочено от него лице (роднина, работодател и др. - чл. 5), както и с консулските или дипломатическите служби на държавата, на която е гражданин (чл. 6). Държавите членки следва да гарантират поверителността на срещите и кореспонденцията на заподозряното лице или обвиняемия с неговия адвокат (чл. 7). Дерогации от разпоредбите на предложението за Директива не се допускат, освен при изключителни обстоятелства, като се разрешават само с надлежно мотивирано решение на съдебен орган (чл. 8). Съгласно чл. 10, параграф 1, държавите-членки гарантират, че на всяко лице, различно от заподозряното лице или от обвиняемия, което е изслушвано от полицията в рамките на наказателното производство, се предоставя достъп до адвокат, ако по време на разпит, то стане заподозряно или обвинено в извършването на престъпление. В чл. 10, параграф 2 се допълва, че показанията, дадени от това лице преди да му бъде съобщено, че е станало заподозряно лице или обвиняем, не могат да бъдат използвани срещу него. В чл. 13, параграф 1 е предвидено, че всяко лице разполага с ефективни средства за правна защита, в случай че правото му на достъп до адвокат е било нарушено. Съгласно параграф 2 от същия член, средствата за правна защита водят до поставянето на заподозряното или на обвиняемото лице в същото положение, в което би се намирало, ако нарушението не е било извършено. В чл. 13, параграф 3 се изисква дадените от заподозряното лице или от обвиняемия показания и доказателства, получени в нарушение на правото му адвокат или когато е била разрешена дерогация от това право, не могат да бъдат използвани като доказателство срещу него в нито една фаза на съдебното производство, освен ако използването на тези доказателства не засягат правата на защитата. Предложението за директива не засяга националните разпоредби относно правната помощ (чл. 12).
Съгласно позицията, внесена от Министерския съвет, Република България подкрепя предложението, считайки за необходимо да се създаде обща правна рамка на ниво ЕС, която да хармонизира националните норми в тази насока и която да покрие изискванията, заложени в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и доразвити в практиката на Европейския съд по правата на човека. Предложеният нов инструмент е крайно необходим с цел подобряване ефективността на защитата и подкрепата на жертвите.

След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”,Комисията по правни въпроси подкрепи приемането на Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане. Предложението съответства на принципа на субсидиарност.
Отделни разпоредби на предложението пораждат съмнение относно спазването на принципа на пропорционалност, залегнал в чл. 5, параграф 4 от ДЕС, тъй като надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите. Необходимо е да се обмисли отпадането на текстовете от предложението, засягащи националните процесуални норми за допустимост на доказателствата, разписани в чл. 10, параграф 2 и чл. 13, параграф 3 от предложението за Директива.
Също така е необходимо Министерството на правосъдието да изготви оценка на въздействието за да се прецени какво ще бъде отражението на предложението за директива спрямо българското законодателство.
В заключение, Комисията по правни въпроси подкрепя приемането на предложението за директива и представената от Министерския съвет позиция по него.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Тодор Димитров