Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. №: 153-03-121/04.11.2011 г.
ОТНОСНО: Законопроект за публично-частното партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13.09.2011 г.

На свое заседание, проведено на 2 ноември 2011 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за публично-частното партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерския съвет - Десислава Терзиева – директор на дирекция ”Стратегическо развитие и координация”, Георги Йончев и Мариана Славкова от отдел „Инвестиции и концесии”; от Министерство на финансите - Диана Драфнева – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Данева – директор на дирекция „Финанси на реалния сектор” и Йорданка Младенова и Галин Желев - експерти от същата дирекция.
Законопроектът беше представен от началника на кабинета на министъра на финансите – г-жа Диана Драфнева. Основна цел на законопроекта е да даде възможност за насърчаване на частните инвестиции в изграждането, поддържането или експлоатацията на обекти на техническата и социалната инфраструктура и на извършването на други дейности от обществен интерес. Законопроектът си поставя за цел да осигури публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равно третиране при сключването на договорите за публично-частното партньорство (ПЧП). Основните характеристики на публично-частното партньорство са: финансирането се осигурява изцяло или частично от частния партньор; дълъг срок на взаимоотношенията между публичния и частния партньор -до 35 г. и разпределение на рисковете и отговорностите.
В законопроекта са изброени обектите, чрез които могат да се извършват дейности от обществен интерес - техническата и социалната инфраструктура, обектите и свързани дейности по опазване на обществения ред, сигурността и отбраната и всеки друг обект на инфраструктурата. Публично-частното партньорство ще се реализира чрез партньорски или концесионен договор за строителство или за услуга. Новият вид ПЧП, който се въвежда със законопроекта, е партньорският договор. Въвежда се и институционализираното публично-частно партньорство като форма на ПЧП, при която възлагането на дейност от обществен интерес се извършва от търговско дружество, учредено от един или повече публични партньори, от една страна, и един или повече частни партньори – от друга.
Определени са условията, при които се допуска предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор – когато частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността от обществен интерес или от други трети лица във връзка с дейността от обществен интерес. Поставя се важен акцент върху възможността за комбиниране на финансирането от частни партньори и от фондовете на Европейския съюз при реализацията на ПЧП проекти.
Важно и необходимо условие за успешното развитие на публично-частното партньорство в България е Националната програма за ПЧП. Политиката за развитие на ПЧП на местно ниво ще се определя от съответния общински съвет с общинския план за развитие. Предвижда се създаването на публичен регистър за ПЧП, с който ще се гарантира максимална публичност и прозрачност на ПЧП в България.
Концесиите за строителство и концесиите за услуга са определени като видове публично-частно партньорство, във връзка с което в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения на Закона за концесиите.
Очакваните резултати от прилагането на Закона за ПЧП са: преодоляване на бюджетните ограничения, пред които са изправени както органите на държавната и на местната власт; създаване на реални условия за привличане на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Мая Манолова, Любен Корнезов и Искра Фидосова.
В хода на дискусията се очерта принципна подкрепа за законодателната уредба на формите на публично-частното партньорство. Наред с това се обърна внимание, че законопроектът не определя точно предметния си обхват и се смесва с приложното поле на Закона за обществените поръчки и на Закона за концесиите. Този извод се подкрепя от редакцията на отделни разпоредби, които изрично изключват обществените поръчки от приложното поле на публично-частното партньорство, а в същото време процедурите по сключването, изпълнението, изменението и обжалването на партньорския договор са предвидени да се осъществяват по реда на Закона за обществените поръчки. Компетентен орган при обжалването е Комисията за защита на конкуренцията, но не е уточнено дали актовете ще се обжалват пред Върховния административен съд. Аналогична уредба е предвидена и при уредбата на концесионния договор.
Беше изтъкнато, че законопроектът изключва предвидените в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост процедури за учредяване на вещни права и предоставяне на имоти, а не внася съответните изменения в тях.
Не е ясно по каква процедура се избира частния партньор за сключване на договор. Необходимо е да се предвидят по-детайлни и ясни критерии при избор на частните партньори, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата в обществен интерес.
Обърнато бе внимание на използваната законодателната техника чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта основно да се преработи Закона за концесиите.
Като цяло законопроектът не е съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерии в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Не е ясно какво е съотношението между процедурите по ЗПЧП, ЗОП и по ЗК. Всичко това налага необходимостта между първо и второ четене тези въпроси да намерят своето ясно законодателно решение.

След проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за” и 9 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за публично-частното партньорство № 102-01-60, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2011 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА