Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №153-03-127/22.11.2011 г.
ОТНОСНО: Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-81 внесен от н.пр. Лъчезар Тошев на 25.07.2011 г.

На заседание, проведено на 17 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-81 внесен от н.пр. Лъчезар Тошев на 25.07.2011 г.

Вносителят - народният представител Лъчезар Тошев изложи мотивите на законопроекта. Той посочи, че законопроектът е създаден на базата на законопроект, изработен от народния представител Филип Димитров в 40-тото Народно събрание. Отчетено е обстоятелството, че междувременно е създадена Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Законопроектът има за модел закона, с който е създаден полския Институт за национална памет, но който не може да се приложи директно в България, доколкото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт.
Според г-н Тошев проблемът, поставен чрез законопроекта, е актуален. България е единствената, която все още не е създала свой Институт за национална памет от страните в ЕС, преживели комунистическа диктатура. Въпросът с паметта за извършените престъпления е намерил място и в приетата на 2 април 2009 г. от Европейския парламент резолюция „Европейската съвест и тоталитаризма”.
За разлика от преходния законопроект по същия въпрос, в този законопроект не се предлага Института да има регионални и местни структури.
На 10 юни Съветът на Европейския съюз по Правосъдие и вътрешен ред прие сановище за насърчаване държавите-членки и Европейската Комисията да подемат или подкрепят инициативи за осведомяване и образоване на обществеността за тоталитарното минало на Европа, както и да реализират научноизследователски проекти, включително с международно измерение.

Големите въпросителни обаче, които поставя законопроектът не се отнасят само до текстовете му, които нямат нормативно съдържание, защото формулировката им е описателна, обяснителна, декларативна и е относима по-скоро към учредителен акт на едно юридическо лице с нестопанска цел, отколкото към нормативен акт, какъвто е законът.
Същественият въпрос е доколко законопроектът е съобразен с другите закони, които уреждат трайно обществените отношения в тази област и регламентират правомощията на съответните държавни органи, като напр. Законът за Националния архивен фонд, Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за защита на класифицираната информация и др.
Все в тази връзка следва да се отбележи и това, дали законопроектът не дублира дейността на тези органи – Държавната агенция „Архиви”, т.нар. Комисия по досиетата, Държавната комисия по сигурността на информацията. Толкова повече, че към настоящия момент, документите, които има предвид законопроектът, вече са предадени на т.нар. Комисия по досиетата.
Не на последно място, в мотивите към законопроекта няма становище относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, особено в контекста на настоящите икономически условия и предвид факта, че се създава институт, който обаче не е определен какъв субект на правото е.

След проведеното обсъждане, с 3 гласа „за”, 6 гласа „пртив” и 12 гласа „въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване
Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-81 внесен от н.пр. Лъчезар Тошев на 25.07.2011 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:


Искра Фидосова