Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-130/22.11.2011 г.
Относно: Законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154–01–73, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г.

На свое заседание, проведено на 01 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154–01–73, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г.
Законопроектът беше представен от народния представител – г-н Павел Шопов.
С Решение № 12 от 4 юни 1998 г Конституционният съд на Република България. обяви за противоконституционен Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 31.12.1947 г.
Обявяването на един закон за противоконституционен не означава, че автоматично се заличават неговите последици, поради което всички административни актове, издадени въз основа на това решение са възстановили собствеността върху т.нар. имоти на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини, трябва да бъдат прогласени за нищожни като издадени в противоречие на закона.
Огромната част от въпросните имоти са принадлежали на българската държава и са били управлявани и стопанисвани чрез юридическото лице на т.нар. "Интендантство на цивилната листа", като част от собствеността е придобита чрез "обстоятелствена проверка по давност". Такъв е случаят с 12 000 декара Рилски гори и много други недвижими имоти. Придобиването е в нарушение на чл. 51 от Търновската Конституция, който изрично постановява, че държавните имоти принадлежат на българското Княжество и с тях не могат да се ползват нито князът, нито неговото семейство.
Имотите на династията Сакскобурггота в България са придобити във време, когато нейни членове са били легитимни монарси на българите. Като обикновени граждани на Републиката, техните наследници не могат да възстановят право на владение, защото нямат такъв статут.

Предлаганият закон отговаря на разбиранията на огромната част от българския народ, който вижда в незаконното възстановяване на въпросните имоти средство за разграбване на държавната собственост и нанасяне на значителни морални и материални щети на българската държава и общество.
В постъпилото становище от Министерство на земеделието и храните се подчертава, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове – „Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.” Правоотношенията – предмет на закона, не попадат в хипотезата на цитираната разпоредба и не следва да се уреждат със специален закон, който ще измени граждански правоотношения с обратна сила.
Относно обявяването на нищожност на административни актове, с които е възстановено право на собственост, следва да се спазва установения в АПК специален ред. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Прогласяването на нищожността на административни актове е от компетентността на съответните административни съдилища.
Още в наименованието на законопроекта е допусната неточност, като е посочено, че „неправомерно са възстановени имоти на господин Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини”. Имотите, за които законопроектът предвижда санкция са възстановени на наследниците на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ.
В заключение се акцентира, че Република България е правова държава и приемането на подобна законодателна мярка, която ограничава правата на определен кръг от лица въз основа на такива социални признаци, като произход, лично и обществено положение, е неприемлива.
МРРБ счита, че законопроектът е неприемлив. Разпоредбата на чл. 1 от законопроекта не съответства на принципите, залегнали в КРБ. Конституционно установеният съдебен контрол за законност върху актовете и действията на административните органи е израз на правозащитната функция на правовата държава. Чрез нея се осъществява принципът на законността в сферата на държавното управление – чл. 4, ал. 1 от КРБ. При издаването на административните актове държавните органи са задължени да спазват Конституцията и законите на страната. Съдебният контрол, предвиден в чл. 120 от КРБ, изразява цялостното обвързване на упражняването на държавната власт от нормите на правото и е в интерес на държавата и нейните органи. Едновременно с това чрез съдебния контрол се конкретизира в областта на административното правораздаване основният принцип на съдебна защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, визиран в чл. 117, ал. 1 от КРБ. Правозащитната функция на правовата държава в този случай ограничава и възможната злоупотреба с власт от страна на държавните органи.
Разпоредбите на законопроекта по своя характер и последици могат да се окачествят като одържавяване, което по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. От това следва, че тези разпоредби могат да накърнят конституционното право на собственост, защитено и гарантирано в чл. 17 от КРБ.
На 18.12.2009 г. Народното събрание е приело решение за спиране на разпореждането с поземлени моти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III, до приемането на специален закон. Специалният закон следва да уреди правните последици от Решение № 12/98 г. по к.д.13/1998 г. на Конституционния съд. С предлаганият законопроект не се постигат тези цели и не се гарантират както законните интереси на българската държава, така и на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ.
В становището си министерство на земеделието и храните също не подкрепя законопроекта, т.к. визираните в него правоотношения не се поддават на трайна уредба и не следва да се уреждат със специален закон, който да измени граждански правоотношения с обратна сила.
След Решение № 12 от 1998 г. на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947г.), правният път за решаване на последиците от него са два: да се приеме закон, който да възстанови собствеността върху т. н. „царски имоти”, или да се оспорят пред съда административните актове, въз основа на които е възстановена собствеността.
Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд „Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.”
Внесеният законопроект не държи сметка за правните последици на конституционното решение, нещо повече – обезсилва го, защото има за цел да върне собствеността на имотите в патримониума на държавата, и не урежда на законово ниво правния вакуум след решението.
Ако има воля за приемане на т.н. реституционен закон за царските имоти, то предмет на закона трябва да се имотите, собственост на бившите царе като физически лица – придобити лично или по наследство, ясно разграничени от имотите, придобити чрез Интендантството – държавна собственост. Решението на КС и обявеният за противоконституционен закон коментират собственост „която вече е придобита – лично или по наследство”.
В условията на новата Конституция НС е гласувало подобен специален закон, какъвто е Законът за уреждане правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от Семейния кодекс (ДВ, бр. 41 от 1999 г.), където с член единствен се уреждат сключените граждански бракове при спазване на всички изисквания по глава втора от Семейния кодекс пред лице, което е действало публично като длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало законно това качество. Законът урежда и правните последици, като последици на редовно сключени бракове от деня на сключването им, т. е. не се нарушават придобити вече права.


Трябва да се отбележи, че РКС № 12 от 1998 г. няма реституционно действие и не възстановява собствеността върху т. н. „царски имоти”. Конституционният съд не е законодател и неговите решения нямат реституционен ефект. Но съгласно РКС № 21 от 1995 г. съдебният контрол за „законосъобразност върху актовете и действията на административните органи е израз на правозащитната функция на правовата държава. Преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица може да бъде извършена само от компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт”.
Нищожността на административни актове може да се обяви от органа, издал акта – по негов почин, по искане на заинтересован правен субект, по предложение на прокурора, по сигнал на държавен орган, по указание на по-горестоящ орган. Това може да се оспори непосредствено от по-горестоящ административен орган в производство по оспорване на административни актове.
Или, защитата на държавния интерес в случая може да се осъществи и по съдебен ред.
„В частните си отношения с трети лица държавата е равнопоставена с тях субект. Недопустимо е със закон да създава за себе си по-изгодни правила по вече сключени договори. Последваща законодателна промяна по договор между държавата и трети лица накърнява принципа на равнопоставеността. Такава промяна е противоконституционна и обезсмисля правилото на чл. 19, ал. 2 от Конституцията” (РКС № 7 от 2001 г.)
Член 1 от проекта въвежда нов извънреден способ, като не държи сметка за разделението на властите, за стабилността на административните актове, както и за последиците от висящи съдебни спорове.
Предложената редакция на чл. 1 не държи сметка за имотите – общинска собственост. Може ли със закон да се обяви решение на органа на местното самоуправление - общинския съвет, за нищожно? Вярно е, че със закон „може всичко”, но той трябва да се съобрази с установени конституционни принципи – разделение на властите, последиците от влязъл в сила административен акт, настъпилите гражданскоправни последици и придобити права и задължения.
Законопроектът възстановява собственост на държавата от частно лице. Ако българското реституционно право върна от държавата или от общините бивша собственост на частни лица, то тук принципът е „обърнат”, нарушава се чл. 17 КРБ. Неприкосновеността на частната собственост прокламирана в чл. 17, ал. 3 КРБ намира приложение при отчуждаване на частна собственост за важни държавни или общински нужди, и то след равностойно обезщетение.
Като цяло проектът на закон страда от липса на конкретика. Как ще се отнася този закон към имотите – общинска собственост, възстановени на бившия цар. Ако с някои от възстановените имоти има осъществени сделки, как ще се прилага и към третите лица? Какви ще са правните последици при висящ съдебен спор?
Член 3 изисква възстановяване на равностойността на движимите вещи, които са неправомерно отчуждени. За кои движими вещи става дума – маси, столове, картини, или за отсечени дървета? Кой ще определи кои са точно движимите вещи, които са били отчуждени?
Във внесения законопроект липсва преходна разпоредба, която да възложи на съответен министър изпълнението на закона, както и да уреди прилагането на нормативния акт спрямо висящи правоотношения и спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени към деня на влизане в сила на закона.
След проведената дискусия и обсъждане, с 2 гласа „за”, 0 гласа „против” и 18 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154–01–73, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА