Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
21/07/2011
Становище на комисия
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. №: 153-03-132/22.11.2011 г.
ОТНОСНО: Подписка от инициативен комитет за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание, с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ -016-00-16 от 01.12.2010 г. и проект на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
На свое заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание, с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ -016-00-16 от 01.12.2010 г., внесена от инициативен комитет на 1 декември 2010г. В същото заседание комисията разгледа и проекта на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
Съгласно разпореждане № 150-01-10 от 13 януари 2011 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилата подписка от инициативния комитет.
В мотивите към предложението се посочва, че е необходима изцяло нова Конституция, тъй като действащата е изживяла времето си. Не е в унисон с европейските правила за модерна държава и е пречка за развитието на страната ни. Изтъкват се следните съображения: мнозинството от българските граждани споделят мнение, че т.нар. „преход” се разминава с техните очаквания и България е на последно място в Европейския съюз по всички показатели на жизнен стандарт.
Конституцията не съответства на основни принципи на демокрацията – тежко е нарушен принципът за разделение на властите, пряката демокрация е в пределно обща формулировка, без задължителни норми. Не се дават гаранции за гражданските права. Народното събрание няма механизми за конкретно въздействие върху изпълнителната власт, държавният глава има предимно представителни функции, а задълженията му не са обвързани с конкретни отговорности. Президентската институция е извън разделението на властите, а министър-председателя има изключително широки правомощия, съпроводени с минимални ограничения.
Ресорната структура на централната изпълнителна власт не е конституционно закрепена. Независимостта на съдебната власт не е надлежно защитена в основния закон и статутът й не е достатъчно категорично определен.
Принципът „единна държава с местно самоуправление” е постановен, но лишен от съдържание.
Вносителите изтъкват, че в този си вид основният закон конституира не пълноценна демокрация, а посттоталитарна държава, като по този начин България се отдалечава от ценностното пространство на демокрация, зачитане правата на човека и върховенството на закона.
Отбелязва се още, че действащата Конституция не взема предвид някои съществени промени, настъпили за времето от 1991г. до днес, както във фактическото състояние, така и в правната култура и у нас, и в световната практика. В мотивите се подчертава се, че изграждането на една модерна държава по европейски образец изисква нова концепция и нов основен закон, като се споделя, че досегашния натрупани опит ще позволи да се търсят и намерят съвременни конституционни решения, адекватни на целите и потребностите на страната ни.
На 22 декември 2010 г. председателят на Народното събрание, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройство е постъпил в Народното събрание на 6 юни 2011 г.
От протокола за резултатите от извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум е видно следното: брой проверени записи – 597 167. От тях броя на гражданите с коректно вписани данни – 389 705, а броя на некоректните записи – 207 462, в т.ч. брой на записите с грешни данни – 161 371, брой на повторените записи – 28 191, брой на лицата под 18 години, брой на лицата, които не са български граждани – 719, брой на починалите лица – 16 393, брой на лицата с правни ограничения – 69 и брой на лицата без подпис - 116.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. Предложението в подписката за приемане на нова Конституция, обаче не е от компетентността на обикновеното Народно събрание.
В ал. 2 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат за се решават чрез произвеждането на национален референдум, като в т. 1 са посочени въпросите от компетентността на Великото Народно събрание. Правомощието за приемане на нова Конституция от Великото Народно събрание е разписано в чл. 158, т. 1 от Конституцията на Република България, поради което повдигнатият въпрос от инициативния комитет за приемане на нова Конституция не може да бъде решен чрез произвеждането на национален референдум.
От анализа на данните в протокола на главна дирекция „ГРАО” и разпоредбите на Закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5. Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание е длъжно да приеме решение (без да може да го отхвърли) за произвеждането на референдум. В случая, подписката е подкрепена от 389 705 граждани с избирателни права, и фактическата обстановка не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Предложението на инициативния комитет е недопустимо, поради неконституционносъобразност. То противоречи на разпоредбите на глава девета „Изменение и допьлнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция” от Конституцията на Република България. В нея изрично е предвидено, че за да се насрочат избори за Велико Народно събрание, каквото е искането в подписката, е необходимо да има внесен проект за нова Конституция, който да бъде разгледан и получил необходимата подкрепа, което е основание за разпускане на Народното събрание (чл. 159). Такъв проект, обаче не е постъпил в деловодството на Народното събрание. В чл. 160 съдържа процедура и компетентни органи, които вземат решението за произвеждане на избори за Велико Народно събрание – Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание, при това с квалифицирано мнозинство – две трети от общия брой на народните представители, а президентът насрочва изборите в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
Съгласно чл. 5 от Конституцията, разпоредбите й имат пряко, непосредствено действие и нормативните актове не могат да й противоречат.
Предложението влиза в косвено противоречие с чл. 9, ал. 2 по отношение на т. 1 и т. 2, предложение първо от ЗПУГДВМС, където изрично е разписано кои въпроси не могат да се решават чрез национален референдум. Въпросите от компетентността на Великото Народно събрание не могат да бъдат решавани чрез национален референдум, поради което разглеждането на искането в подписката е недопустимо.
На основание на гореизложеното, Комисията единодушно се обедини около становището, че обсъждането на внесената подписка е недопустимо, поради несъответствие с конституционните и законови разпоредби.
На 1 юли 2011 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил проект на решение за произвеждане на национален референдум, с вносители народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Кристияна Петрова, Георги Терзийски и Емил Василев. Проектът на решение е разпределен на комисията по правни въпроси с разпореждане № 150-01-209 от 4 юли 2011 г.
В мотивите към проекта на решение за свикване на национален референдум е разписано, че чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС императивно определя, че „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4”.
Такава подписка е внесена в Народното събрание на 1 декември 2010 г. от инициативен комитет, съдържаща подписите на 597 152 пълнолетни български граждани. С настоящето решение Народното събрание изпълнява конституционното си и законово задължение да свика референдум, когато това е поискано от повече от 500 000 граждани с избирателни права.
Проектът на решение (т. 1) не отговаря на фактическата обстановка на внесената подписка от инициативен комитет от граждани, тъй като действителните гласове на граждани с избирателни права са под 500 000 гласа – 389 705 коректно вписани, поради което Народното събрание не се намира в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС, за задължително приемане на решение за произвеждане на национален референдум.
В т. 3 от проекта на решението, в нарушение на закона се предлага и дата за произвеждане на национален референдум – датата на избори за президент, вицепрезидент на Републиката и за кметове и общински съветници. Определянето на датата за произвеждане на национален референдум е в правомощията на президента на Републиката (чл. 14). Проектът на решението ограничава президента при изпълнение на законовата му делегация.
По същество, проектът на решението няма самостоятелен предмет, което е видно и от мотивите към него. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПУГДВМС, предложение за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от не по-малко от една пета от народните представители, каквато хипотеза в случая не е налице, видно от броя на вносителите на проекта на решение.
Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗПУГДВМС проектът на решение по внесена подписка за произвеждане на национален референдум се изготвя от водещата комисия.
Комисията по правни въпроси не обсъди на подписката, поради недопустимост и противоречие с разпоредбите на глава девета от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2 от ЗПУГДВМС, на което основание не обсъжда по същество проекта на решение.
Липсата на самостоятелен предмет на проекта на решението, както и неконституционносъобразността и недопустимостта на подписката правят излишно обсъждането му по същество.
Комисията, като взе предвид разпоредбите на глава девета от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не обсъжда по същество внесената подписка за произвеждане на референдум като недопустима, поради нейната неконституционносъобразност и недопустимост, след проведеното гласуване със 17 гласа „за” единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на
Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание
Р Е Ш И :
1. Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41 –то Народно събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ-016-00-16, внесено от инициативен комитет на 1 декември 2010 г.
2. Отхвърля проекта на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 1 юли 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. №: 153-03-132/22.11.2011 г.
ОТНОСНО: Подписка от инициативен комитет за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание, с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ -016-00-16 от 01.12.2010 г. и проект на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
На свое заседание, проведено на 21 юли 2011 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание, с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ -016-00-16 от 01.12.2010 г., внесена от инициативен комитет на 1 декември 2010г. В същото заседание комисията разгледа и проекта на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
Съгласно разпореждане № 150-01-10 от 13 януари 2011 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилата подписка от инициативния комитет.
В мотивите към предложението се посочва, че е необходима изцяло нова Конституция, тъй като действащата е изживяла времето си. Не е в унисон с европейските правила за модерна държава и е пречка за развитието на страната ни. Изтъкват се следните съображения: мнозинството от българските граждани споделят мнение, че т.нар. „преход” се разминава с техните очаквания и България е на последно място в Европейския съюз по всички показатели на жизнен стандарт.
Конституцията не съответства на основни принципи на демокрацията – тежко е нарушен принципът за разделение на властите, пряката демокрация е в пределно обща формулировка, без задължителни норми. Не се дават гаранции за гражданските права. Народното събрание няма механизми за конкретно въздействие върху изпълнителната власт, държавният глава има предимно представителни функции, а задълженията му не са обвързани с конкретни отговорности. Президентската институция е извън разделението на властите, а министър-председателя има изключително широки правомощия, съпроводени с минимални ограничения.
Ресорната структура на централната изпълнителна власт не е конституционно закрепена. Независимостта на съдебната власт не е надлежно защитена в основния закон и статутът й не е достатъчно категорично определен.
Принципът „единна държава с местно самоуправление” е постановен, но лишен от съдържание.
Вносителите изтъкват, че в този си вид основният закон конституира не пълноценна демокрация, а посттоталитарна държава, като по този начин България се отдалечава от ценностното пространство на демокрация, зачитане правата на човека и върховенството на закона.
Отбелязва се още, че действащата Конституция не взема предвид някои съществени промени, настъпили за времето от 1991г. до днес, както във фактическото състояние, така и в правната култура и у нас, и в световната практика. В мотивите се подчертава се, че изграждането на една модерна държава по европейски образец изисква нова концепция и нов основен закон, като се споделя, че досегашния натрупани опит ще позволи да се търсят и намерят съвременни конституционни решения, адекватни на целите и потребностите на страната ни.
На 22 декември 2010 г. председателят на Народното събрание, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройство е постъпил в Народното събрание на 6 юни 2011 г.
От протокола за резултатите от извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум е видно следното: брой проверени записи – 597 167. От тях броя на гражданите с коректно вписани данни – 389 705, а броя на некоректните записи – 207 462, в т.ч. брой на записите с грешни данни – 161 371, брой на повторените записи – 28 191, брой на лицата под 18 години, брой на лицата, които не са български граждани – 719, брой на починалите лица – 16 393, брой на лицата с правни ограничения – 69 и брой на лицата без подпис - 116.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. Предложението в подписката за приемане на нова Конституция, обаче не е от компетентността на обикновеното Народно събрание.
В ал. 2 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат за се решават чрез произвеждането на национален референдум, като в т. 1 са посочени въпросите от компетентността на Великото Народно събрание. Правомощието за приемане на нова Конституция от Великото Народно събрание е разписано в чл. 158, т. 1 от Конституцията на Република България, поради което повдигнатият въпрос от инициативния комитет за приемане на нова Конституция не може да бъде решен чрез произвеждането на национален референдум.
От анализа на данните в протокола на главна дирекция „ГРАО” и разпоредбите на Закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5. Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание е длъжно да приеме решение (без да може да го отхвърли) за произвеждането на референдум. В случая, подписката е подкрепена от 389 705 граждани с избирателни права, и фактическата обстановка не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Предложението на инициативния комитет е недопустимо, поради неконституционносъобразност. То противоречи на разпоредбите на глава девета „Изменение и допьлнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция” от Конституцията на Република България. В нея изрично е предвидено, че за да се насрочат избори за Велико Народно събрание, каквото е искането в подписката, е необходимо да има внесен проект за нова Конституция, който да бъде разгледан и получил необходимата подкрепа, което е основание за разпускане на Народното събрание (чл. 159). Такъв проект, обаче не е постъпил в деловодството на Народното събрание. В чл. 160 съдържа процедура и компетентни органи, които вземат решението за произвеждане на избори за Велико Народно събрание – Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание, при това с квалифицирано мнозинство – две трети от общия брой на народните представители, а президентът насрочва изборите в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
Съгласно чл. 5 от Конституцията, разпоредбите й имат пряко, непосредствено действие и нормативните актове не могат да й противоречат.
Предложението влиза в косвено противоречие с чл. 9, ал. 2 по отношение на т. 1 и т. 2, предложение първо от ЗПУГДВМС, където изрично е разписано кои въпроси не могат да се решават чрез национален референдум. Въпросите от компетентността на Великото Народно събрание не могат да бъдат решавани чрез национален референдум, поради което разглеждането на искането в подписката е недопустимо.
На основание на гореизложеното, Комисията единодушно се обедини около становището, че обсъждането на внесената подписка е недопустимо, поради несъответствие с конституционните и законови разпоредби.
На 1 юли 2011 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил проект на решение за произвеждане на национален референдум, с вносители народните представители Яне Янев, Бисерка Петрова, Кристияна Петрова, Георги Терзийски и Емил Василев. Проектът на решение е разпределен на комисията по правни въпроси с разпореждане № 150-01-209 от 4 юли 2011 г.
В мотивите към проекта на решение за свикване на национален референдум е разписано, че чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС императивно определя, че „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4”.
Такава подписка е внесена в Народното събрание на 1 декември 2010 г. от инициативен комитет, съдържаща подписите на 597 152 пълнолетни български граждани. С настоящето решение Народното събрание изпълнява конституционното си и законово задължение да свика референдум, когато това е поискано от повече от 500 000 граждани с избирателни права.
Проектът на решение (т. 1) не отговаря на фактическата обстановка на внесената подписка от инициативен комитет от граждани, тъй като действителните гласове на граждани с избирателни права са под 500 000 гласа – 389 705 коректно вписани, поради което Народното събрание не се намира в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС, за задължително приемане на решение за произвеждане на национален референдум.
В т. 3 от проекта на решението, в нарушение на закона се предлага и дата за произвеждане на национален референдум – датата на избори за президент, вицепрезидент на Републиката и за кметове и общински съветници. Определянето на датата за произвеждане на национален референдум е в правомощията на президента на Републиката (чл. 14). Проектът на решението ограничава президента при изпълнение на законовата му делегация.
По същество, проектът на решението няма самостоятелен предмет, което е видно и от мотивите към него. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПУГДВМС, предложение за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от не по-малко от една пета от народните представители, каквато хипотеза в случая не е налице, видно от броя на вносителите на проекта на решение.
Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗПУГДВМС проектът на решение по внесена подписка за произвеждане на национален референдум се изготвя от водещата комисия.
Комисията по правни въпроси не обсъди на подписката, поради недопустимост и противоречие с разпоредбите на глава девета от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2 от ЗПУГДВМС, на което основание не обсъжда по същество проекта на решение.
Липсата на самостоятелен предмет на проекта на решението, както и неконституционносъобразността и недопустимостта на подписката правят излишно обсъждането му по същество.
Комисията, като взе предвид разпоредбите на глава девета от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не обсъжда по същество внесената подписка за произвеждане на референдум като недопустима, поради нейната неконституционносъобразност и недопустимост, след проведеното гласуване със 17 гласа „за” единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на
Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание
Р Е Ш И :
1. Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41 –то Народно събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова Конституция?”, № ПГ-016-00-16, внесено от инициативен комитет на 1 декември 2010 г.
2. Отхвърля проекта на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Янев и група народни представители на 1 юли 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
