Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 153-03-135/02.12.2011 г.
Относно: Законопроекти за българския език, № 154–01–78, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 18.07.2011 г. и № 154–01–89, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.

На свое заседание, проведено на 24 ноември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекти за българския език, № 154–01–78, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 18.07.2011 г. и № 154–01–89, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.

Първият законопроект беше представен от вносителя – народния представител Любен Корнезов.
Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език, като съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията (12.07.1991 г.). Този срок отдавна е изтекъл и дълг на 41-то НС е да изпълни повелята на основния закон.
Въпросът за българския език е държавнически проблем, а не само проблем на езикознанието, литературата или филологията.
Проектозаконът развива конституционните принципи, че "официалният език в републиката е българския" (чл. 3); че "изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани" (чл. 36, ал.1).
В чл. 6, т. 1-9 се посочват изчерпателно случаите, когато българският език е задължителен. Партиите и обществените организации са длъжни при своите публични изяви да използват българския език (чл. 7). Във всички училища е задължително преподаването на български език, литература, история и география (чл. 13).
Законопроектът гарантира правата на българските граждани, за които българския език не е майчин. Те имат право да го използват не само при общуването помежду си, но и да го изучават в училищата по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката.
Предлага се създаването на специализиран държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се избора на членовете му да става от БАН, СБП, СУ "Кл.Охридски" и т.н., а не от държавни органи, за да се избегне политизирането му. Изчерпателно са изброени компетенциите на този орган.
Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални. Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури.
Много държави освен в Конституциите им, въпросът с езика е уреден и в специални закони, независимо от разнообразието им. Има и десетки международни актове, като се започне с Устава на ООН, които регламентират ползването на езика.
Предлаганият законопроект е съобразен с международното право. Той не ограничава ползването и изучаването на майчиния език на българските граждани от друг етнос.
Вторият законопроект беше представен от неговия вносител – народния представител Огнян Стоичков.
Като висша ценност езикът е регламентиран в чл. 3 и чл. 36 от основния закон Конституцията на Република България. Отделни разпоредби за задължителното ползване на българския книжовен език се съдържат и в редица специални закони, но към момента липсва единна държавна езикова политика, национални приоритети и отговорности за изпълнението им.
Целта на законопроекта е създаване на правна уредба на обществените отношения, свързани с българския книжовен език, основа на българската национална идентичност и чрез него да се насърчава развитието на образованието, науката, изкуствата и културата в Република България.
Въвежда се ежегоден отчет пред Народното събрание от Съвета за българския език. Периодично ще се контролира провеждането на държавната политика в областта на опазването, обогатяването и задължителното ползване на българския книжовен език. Отделя се и внимание на изучаването и ползването на българския книжовен език извън територията на Република България, в т.ч. и към посолствата на Република България, усвояването на българския език от граждани, за които българският език не е майчин и от чужди граждани.
Съветът за българския език, като специализиран орган към Министерския съвет ще получава ежегодни доклади от държавните органи и другите специализирани институции, които имат правомощия свързани с изучаване и ползване на българския език. Неговият състав е с преобладаващо участие на учени от Института за български език при БАН, на хабилитирани преподаватели от висшите училища и с участието на високо квалифицирани учители, които най-обективно и професионално биха могли да упражняват обществения контрол върху държавните органи и институции.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от: Министерски съвет – дирекция „Вероизповедания”, Министерство на културата, Министерство на образованието, младежта и науката, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Съвета за електронни медии, БНР, БНТ, Държавна агенция за българите в чужбина, БАН, СУ „Св. Кл. Охридски” и Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”.
В голямата си част постъпилите становища се припокриват.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Конституцията на Република България официалният език е българският. С Конституцията е гарантиран статусът на българския език като официален език в страната. В чл. 36, ал. 3 е установено, че случаите, в които се използва официалният език, се посочват в закона. Доколкото конституционният законодател не е определил, че с отделен закон, е необходимо да се осмисли необходимостта от неговото съществуване или да бъде възприет подход, според който тези отношения да бъдат регламентирани в отделните специални закони, като бъдат отчетени спецификите на конкретните обществени отношения. Голяма част от предложенията в законопроектите към настоящият момент намират уредба в специалните закони. При опит за изрично и изчерпателно уреждане в един-единствен закон на случаите, за които е задължителен българският език и с оглед необятните му сфери на приложение, съществува опасност определени обществени отношения да останат извън обхвата на разпоредбата. Това би създало противоречие със специалните закони, които са уредили изрично и в пълнота задължителното приложение на българския език.
Третират се въпросите за развитието на езика, опазването и ползването на българския език, официалната употреба на чужд език, предвидено е създаването на административен орган за опазването и развитието на българския език, както и административно-наказателни разпоредби. По същество това е опит за административна регулация на езиковите процеси, който не отчита факта, че езикът е динамична, постоянно развиваща се система със свои механизми на регулация. Всеки опит за административна регулация води до нарушаване на комуникацията в обществото и е обречен на неуспех. Както е известно от науките за езика, езикът се развива по свои естествени закони.
В законодателството са създадени достатъчно гаранции за защита на българският език като официален, изучаването и използването му като книжовен и подпомагане запазването на националната идентичност чрез насърчителни мерки за сънародниците ни зад граница.
Законопроектите представляват опит за кодифициране на разглежданата материя, но по същество само дублират закрепените конституционни принципи и допускат възпроизвеждането на вече уредени правила. Общата конституционна рамка създава необходимите предпоставки да бъдат отчетени спецификите на уредба в различните сфери на обществени отношения и не налага възприемането непременно на унифициран подход – кодекс или общ закон. Законопроектите макар и мотивирани от съображения за защита на книжовния български език не обхващат и не представляват една цялостна и завършена кодификация и извън обхвата им остават редица области, които са регулирани от съответните специални закони. Липсата на ясна систематика на проектонормите и изборно взаимстване на частични законодателни решения не обосновава създаването на нова законодателна уредба.
В становищата се споделя загрижеността от състоянието на българския книжовен език в образователната система и медиите. Преодоляването на проблема е не чрез въвеждане на административни ограничения и санкции, а целенасочена работа върху овладяване и усъвършенстване на книжовния език в училищата и университетите, като своята отговорност да поемат медиите и издателствата.
Акцентира се, че проектите за създаване на закон за българския език не са първите опити да се ангажира Народното събрание с езиковата политика в нашата страна и с изработването на административни механизми за регулиране употребата на българския език във всички сфери на обществения живот.
Съществуващото неудоволетворение от състоянието на българския език днес и тревога за неговото бъдеще е провокирано най-вече от опитите за противопоставяне на българския език на езиците на етническите малцинства, като в употребата на тези езици в определени ситуации се съзира опасност за уронване статуса на българския език като официален език, чийто статус е гарантиран с Конституцията на страната. Повод за притеснение относно бъдещето на българския език в хората с изострено езиково чувство е нахлуването в речта на стотици, дори хиляди чужди думи. Истината е, че българският език винаги е търпял силно речниково въздействие от страна на други езици, но това не е попречило на неговата идентичност.
Съвременното българско общество е отворено общество, затова всеки опит за неговата херметизация чрез административни езикови бариери е обречен на неуспех.
Акцентира се, че езиковата ситуация в страната не предполага създаването на специален закон за българския език. Ако такъв бъде приет може да се стигне до още по-големи изкривявания на българския език, да стане източник за нарушаване на езикови права, за разделение на българския народ по езиков принцип. В един евентуален закон за българския език има повече вреди, отколкото ползи.
В дискусията взеха участие народните представители Четин Казак, Янаки Стоилов, Анастас Анастасов, Юлиана Колева и Искра Фидосова.

Народният представител Четин Казак изказа становище, че безспорно българският език заслужава развитие и стимулиране с добре работещ механизъм, но не и чрез създаването на предвиденият в законопроектите орган, наречен Комисия или пък Съвет, на когото са вменени репресивни функции при неспазване на предвидените в законопроекта норми.
Замяната на Института за български език към БАН с един нов орган е неоправдано.
В редица нормативни актове от различен ранг са включени правни норми, относно българския език като са отчетени спецификите на предмета на правно регулиране в различните области, в изпълнение на разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Конституцията.
Постави въпроса необходимо ли е приемането на самостоятелен нормативен акт за българският език и дали с преходни и заключителни разпоредби трябва да бъдат отменени действащите разпоредби на отделните закони, уреждащи използването на българския език.
Г-н Янаки Стоилов подчерта, че трябва да се отговори на въпроса за съотношението между езиковите норми и правните норми, определящи случаите на използване на официалния език, т.к. има смесване на двата вида норми.
Изказа подкрепа към законопроектите, като същите биха могли да се подкрепят по силата на конституционната разпоредба на чл. 36, ал. 3, а съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби, такъв закон за българският език е трябвало да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията (12.07.1991 г.).
Г-н Анастас Анастасов и г-жа Юлиана Колева изтъкнаха, че поставения въпрос е сложен и широкоспектърен. Необходимо е широко обществено обсъждане на предложените законопроекти преди да бъдат внесени за разглеждане от постоянните комисии в Народното събрание.
В заключение г-жа Искра Фидосова акцентира, че съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България, „официалният език в републиката е българският”, т. е статутът на българския език като официален в страната е гарантиран от върховния закон. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение за българските граждани. На конституционно ниво е защитено и правото на гражданите, за които българския език не е майчин, да изучават и ползват своя език, наред със задължителното изучаване на българския език. Освен това в чл. 36, ал. 3 от Конституцията е регламентирано, че случаите, в които се използва само официалният език, „се посочват в закона”. В изпълнение на тази разпоредба от Конституцията, в редица специални закони са включени правни норми, относно българския език като са отчетени спецификите на предмета на правно регулиране в различните области, като отправи въпрос към г-н Корнезов, какви са били мотивите и аргументите на 7-то Велико Народно събрание за приемането на тези текстове.
Анализът на действащата уредба показва, че изискването за задължително използване на български език се съдържа в 98 закона и в 8 кодекса.
Видно е, че както на ниво Конституция, така и в цялото ни законодателството са създадени достатъчно гаранции за защита на българския език като официален, както и за изучаването му и ползването му като книжовен.
Основен недостатък на текстовете на предлагания законопроект, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов е обстоятелството, че в преобладаващата си част същите повтарят дословно текстове и уреждат материя от вече съществуващи закони.
Налага се извода, че е необходимо още веднъж да се осмисли дали е необходимо приемане на отделен закон за българския език или да бъде възприет подход, според който тези отношения да бъдат регламентирани в отделните специални закони, като бъдат отчетени спецификите на конкретните обществени отношения.

След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския език, № 154–01–78, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 18.07.2011 г. и
- с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 13 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекти за българския език, № 154–01–89, внесен от н.пр. Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.08.2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА