Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
18/01/2012 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-4/23.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавната комисия по хазарта - г-н Калоян Кръстев - председател; г-жа Десислава Панова - главен секретар; г-жа Меглена Христова - началник на отдел "Административно-правно и информационно обслужване" и г-н Милан Илиев - началник на отдел "Методология и разрешения"; преставители на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия (БТАПОИИ) – г-жа Росина Борисова – основател и почетен член, г-жа Лилия Страшникова – юрист и г-н Ангел Ирибозов – председател на Управителния съвет и г-н Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските аудио- и телевизионни оператори (АБРО).
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Камен Кръстев.
С проекта на Закон за хазарта се създават систематизирани норми за цялостно регламентиране на реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавния надзор върху тях.
Изготвянето на представения проект е резултат от ангажиментите на Република България като държава - членка на Европейския съюз и има за цел да създаде ясна национална правна уредба за регулиране на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги, с цел държавата да осъществява контрол върху тях, защита на потребителите им и да се осигури опазването на обществения ред.
В проекта на Закон за хазарта се съдържат разпоредби, които са част и от сега действащия закон, като са допълнени и прецизирани с цел да се преодолеят констатираните законови празноти.
Въвеждат се изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, организиращи хазартните игри и дейности, като тези инвестиции могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. Целта на тези изисквания е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Предвидении са изрични забранителни норми, насочени както към организаторите на хазартните игри и дейности, така и към обектите, игралното и комуникационно оборудване.
Преодоляна е и съществуващата досега празнота в нормативната уредба по отношение на изискванията към лицата, които публикуват и излъчват реклама на хазартни игри. Забраната за реклама на хазартни игри е превантивна мярка срещу пристрастяването към тях.
В глава втора на законопроекта се регламентира държавният надзор върху хазарта и е запазена структурата на ДКХ. Основните правомощия по издаване и отнемане на лицензи за дейностите по закона и по приемане и утвърждаване на различни правила и документи са оставени в компетентност на комисията като колегиален орган.
В същата глава на законопроекта са разписани и правилата за водене на административното производство, инициативата за неговото започване, както и страните и техните права в производството. Предвиден е облекчен ред за доказване на такива обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз за хазартна дейност и по законодателството на друга държава от Европейското икономическо пространство, в която искателят вече притежава лиценз за такава дейност.
Новост в законопроекта е и подробната регулация на процедурата и сроковете за извършване на промени в обстоятелствата по издадените лицензи, както и за спирането и възобновяването на дейността.
Важен момент е предложената нормативна уредба, отнасяща се до организирането на игрите от разстояние. Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане във всички обществени сфери доведе до възможността игрите да се провеждат по начини, нерегламентирани досега в закон. Регулирането на хазартната дейност от разстояние е наложително, като при осъществяването му са съобразени съществуващите национални традиции, както и специфичните нормативни изисквания, които държавата поставя пред организаторите на хазартни игри за защита на обществения ред, като не се допуска възможността организатори на хазартни игри от разстояние да злоупотребяват с лични данни и кредитни карти на потребителите.
Установени са критерии за преценка относно наличието на петгодишен опит в организирането на съответната игра преди подаване на искането за издаване на лиценз. Допусната е възможността наличието на такъв опит да се доказва не само по отношение на дружеството заявител, но и по отношение на неговите съдружници и акционери с квалифицирано участие.
В глава четвърта е уредена процедурата и последиците от прилагане на принудителни административни мерки - временно и окончателно отнемане на лицензи на организатори на хазартни игри или на дейности по закона. Изчерпателно са изброени основанията за прилагането на ПАМ.
С цел осигуряване на единното, недвусмисленото значение и тълкуване на използваните в закона понятия в допълнителната разпоредба изрично са дефинирани основните понятия и термини.
В Преходните и заключителните разпоредби са регламентирани редът и сроковете за приключване на образуваните административни производства пред ДКХ по действащия закон. Указано е, че издадените досега разрешения запават действието си, но всички заварени организатори на хазартни игри и на други дейности са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с новия Закон за хазарта в 10-месечен срок от влизането му в сила.
Г-жа Страшникова изложи становището на БТАПОИИ като акцентира върху искането за равнопоставеност на българските и чуждестранните стопански субекти, осъществяващи дейности по производство на игрално оборудване с промени в чл. 42 от Закона за хазарта. Предлага допълване на дефиницията за инвестиции, което да отразява спецификата на дейностите в сектора, особено тези, касаещи разработка и внедряване на иновативни технологични продукти, както и търговската им реализация на международни пазари. Изказа опасение, че предложената дефиниция за реклама няма да бъде практическа приложима, както и че е необходимо да се осъществи плавен преход, който да даде възможност на организаторите с издадените по сегашния закон лицензи, да продължат дейността си до изтичане срока на лиценза им.
Г-н Камбуров изрази позицията на АБРО, че категоричната забрана за реклама на хазартни игри е крайна и неефективна мярка, която може да има обратен ефект. Постигането на целта на регулацията ще бъде осигурено по пътя на регламентирането на условията, на които рекламата на хазартни игри следва да отговаря, а не посредством нейната пълна забрана. Предложената дефиниция на понятието „реклама” противоречи на дефиницията за реклама в Закона за радиото и телевизията, която от своя страна е синхронизирана с европейското право. Приветства въвеждането на ясна и пълна регулаторна рамка и възможност държавата да осъществява контрол върху хазартната дейност, най-вече детайлното разписване на уредбата на т.нар. „игри от разстояние”, базирани на развитието на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане в обществения живот. Възрази срещу автоматичното приемане, че цената на телекомуникационната услуга е залог, а не разход на участника. Изтъкна, че пред организирането на игри от разстояние се поставя неоправдано висока финансова бариера, както и че се налагат необосновани ограничения пред провеждането на развлекателни игри от страна на доставчиците на медийни услуги.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, искра Фидосова, Тодор Димитров, Светослав Тончев и Димитър Лазаров.
Г-н Стоилов подчерта, че въпреки широкото разпространение на хазарта, държавата не печели достатъчно от тази дейност и предложи да се помисли за облагане на залозите, като постъпленията постъпват в държавния бюджет и средствата да бъдат изразходвани за обществени нужди – образование, здравеопазване, спорт и т.н.
Посочи се, че в чл. 6, ал. 1, т. 1 се въвежда изискване за 5 годишен опит на територията на РБ за организиране на хазартни игри от разстояние; след като в България за първи път се дава законова регламентация за организиране на такива игри – за какъв опит става дума, а в т. 1 се изисква опит в организирането на съответната хазартна игра. Изискващият се 5-годишен опит за организиране на хазартна игра от разстояние не е приложим засега. Даде се препоръка да отпадне „съответната” пред „хазартна игра”.
В чл. 16, ал. 4 са предвидени средства от събраните такси и глоби за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Има нов проект за определяне на работната заплата на служителите, както и внесен в НС ЗИД на Закона за държавния служител, където в преходните разпоредби във всички закони тази привилегия се премахва.
Предвижда се членовете на ДКХ да имат стаж по специалността не по-малко от 5 години, а не е уточнена специалността, с изключение на юристите – чл. 18, ал.1.
В сега действащият закон игрални зали може да се организират в хотели с три и повече звезди, а новият закон (чл. 44) изисква игралните зали и казина да се намират в хотели с категория четири или пет звезди. В мотивите няма обосновка за тази промяна. Законът има и фискална функция, а по този начин с формално изменение на едно от изискванията би довело до свиване на постъпленията в държавния бюджет. Дейността на субектите, които организират хазартни игри е финансово разчетена със съответните инвестиции, необходими за дейността, в т. ч. и за помещението, в което се организират хазартни игри. Постави се въпрос и защо в мотивите няма текст за финансовия аспект на тази промяна.
С § 7, ал. 1 се запазва действието на разрешенията, издадени въз основа на отменения Закон за хазарта. От редакцията на ал. 1 става ясно, че издадените разрешения по отм. Закон за хазарта са валидни, но ал. 2 влиза в противоречие с ал. 1, тъй като изисква в 10-месечен срок организаторите на хазартни игри да приведат дейността си в съответствие с изискванията на новия закон.
По сега действащия закон Комисията е издала разрешение за организиране на хазартни игри, което е влязло в сила и има стабилитет на административен акт. Заварените правоотношения са възникнали при спазване изискването на действащите по това време правни норми. Ако се приеме редакцията на § 7, ал. 2 и сл., това означава да се приложи обратно действие върху правоотношения, които са законно възникнали и имат точно определен срок на действие.
Ако законът завари незавършена процедура по издаване на разрешение за организиране на хазартни игри, тогава тя следва да се довърши съгласно изискванията на новия закон.
Предложените разпоредби на § 7 (без ал. 1) имат обратно действие и водят до цялостно преуреждане на съществуващи правоотношения, което от своя страна санира вече издадени разрешения, а те следва да запазят действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
Г-н Димитров обърна внимание, че в чл. 5, ал. 2 и в някои други текстове се изисква документите, които доказват извършването на инвестиции, притежаването на средства и доказване на техния произход, да се представят 6 месеца след издаване на лиценза. Не следва ли тези документи да се представят към момента на издаване на лиценза? Не е ли доста дълъг този отлагателен срок, и ако това е необходимо, то не следва ли да се издаде само лиценз, без удостоверение за извършване на хазартна дейност, т. е. докато тече отлагателния срок, лицето да не може да извършва хазартна дейност.
Г-н Тончев постави въпроса как ще се осъществи филтрирането на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по закона, както и за ограничаване достъпа до интернет потребители до такива сайтове, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 13.
Г-н Лазаров посочи, че никъде в мотивите на законопроекта не е разписано кое налага промените и изготвянето на нов проект на Закон за хазарта.
С така предложените промени от втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г., хазартът се обявява за забранен, а организирането и провеждането на хазартни игри в Република България след влизането на закона в сила ще става единствено и само съобразно установения от държавата нов ред.
Цели се да се въведе ясна и недвусмислена забрана за организирането и провеждането на хазартни игри без съответно издадено разрешение от Държавната комисия по хазарта.
Нужна е ясна индентификация на субектите и произхода на капитала за организиране на хазартни игри, с цел защита интересите на държавата и интересите на участниците в игрите.
С този закон се цели увеличаване на приходите на Българския спортен тотализатор и на Държавната парично-предметна лотария, което ще даде възможност за тяхното модернизиране и за отделянето на повече средства за спорт, здравеопазване, културни прояви, социални дейности и други общественополезни каузи, както и спирането на рекламата на незаконни хазартни оператори и съществено ограничение на нелегалната хазартна дейност.
Със създаването на новия Раздел Х „Организиране и провеждане на хазартни игри чрез интернет или друга телекомуникационна връзка” се гарантират интересите на държавата и участниците в игрите, увеличават се приходите в бюджета, стриктно се регламентира редът и начинът за организирането на хазартните игри чрез интернет в съответствие с наложилата се световна практика, ограничава се незаконния хазарт, създава се възможност държавата да осъществява контрол върху въпросните игри, както и да се гарантира сигурността на участниците и се въвеждат гаранции за надеждността и коректността на организаторите. Държавната комисия по хазарта може да разреши провеждането на игрите чрез интернет само когато съоръженията се намират на територията на България.
Задължително условие е да има и осигурена връзка за предаването до информационната система на Националната агенция за приходите на данните за направените залози и изплатените печалби .
Изисква се организаторът да няма констатирани нарушения най-малко на две пълни планови проверки гарантира, че организаторите са оперирали, спазвайки всички закони в страната, изградили са връзка с данъците и съвестно са заплащали дължимите ставки, доказали са своят професионализъм и са спечелили доверието на участниците в игрите и държавните контролни органи.
Новите изисквания в закона защитават интересите на участниците в игрите по отношение на начина на подаване на рекламации и гарантира контрола върху неучастието в хазартни игри на малолетни и непълнолетни лица.
Въвеждането на ефективна и съобразена със световните практики нормативна регулация на хазартния сектор и по-специално интернет залозите, ще доведе до незабавни и положителни ефекти.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и
с 1 глас „за”, 0 гласа „против” и 22 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-4/23.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
На свое заседание, проведено на 18 януари 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавната комисия по хазарта - г-н Калоян Кръстев - председател; г-жа Десислава Панова - главен секретар; г-жа Меглена Христова - началник на отдел "Административно-правно и информационно обслужване" и г-н Милан Илиев - началник на отдел "Методология и разрешения"; преставители на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия (БТАПОИИ) – г-жа Росина Борисова – основател и почетен член, г-жа Лилия Страшникова – юрист и г-н Ангел Ирибозов – председател на Управителния съвет и г-н Гриша Камбуров – изпълнителен директор на Асоциация на българските аудио- и телевизионни оператори (АБРО).
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-н Камен Кръстев.
С проекта на Закон за хазарта се създават систематизирани норми за цялостно регламентиране на реда и начина за организиране на хазартните игри; дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално и комуникационно оборудване, и държавния надзор върху тях.
Изготвянето на представения проект е резултат от ангажиментите на Република България като държава - членка на Европейския съюз и има за цел да създаде ясна национална правна уредба за регулиране на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги, с цел държавата да осъществява контрол върху тях, защита на потребителите им и да се осигури опазването на обществения ред.
В проекта на Закон за хазарта се съдържат разпоредби, които са част и от сега действащия закон, като са допълнени и прецизирани с цел да се преодолеят констатираните законови празноти.
Въвеждат се изисквания за изпълнение на определени условия – извършване на инвестиции и притежаване на средства от страна на лицата, организиращи хазартните игри и дейности, като тези инвестиции могат да бъдат направени на територията на Република България или на територията на друга държава от Европейското икономическо пространство. Целта на тези изисквания е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Предвидении са изрични забранителни норми, насочени както към организаторите на хазартните игри и дейности, така и към обектите, игралното и комуникационно оборудване.
Преодоляна е и съществуващата досега празнота в нормативната уредба по отношение на изискванията към лицата, които публикуват и излъчват реклама на хазартни игри. Забраната за реклама на хазартни игри е превантивна мярка срещу пристрастяването към тях.
В глава втора на законопроекта се регламентира държавният надзор върху хазарта и е запазена структурата на ДКХ. Основните правомощия по издаване и отнемане на лицензи за дейностите по закона и по приемане и утвърждаване на различни правила и документи са оставени в компетентност на комисията като колегиален орган.
В същата глава на законопроекта са разписани и правилата за водене на административното производство, инициативата за неговото започване, както и страните и техните права в производството. Предвиден е облекчен ред за доказване на такива обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз за хазартна дейност и по законодателството на друга държава от Европейското икономическо пространство, в която искателят вече притежава лиценз за такава дейност.
Новост в законопроекта е и подробната регулация на процедурата и сроковете за извършване на промени в обстоятелствата по издадените лицензи, както и за спирането и възобновяването на дейността.
Важен момент е предложената нормативна уредба, отнасяща се до организирането на игрите от разстояние. Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане във всички обществени сфери доведе до възможността игрите да се провеждат по начини, нерегламентирани досега в закон. Регулирането на хазартната дейност от разстояние е наложително, като при осъществяването му са съобразени съществуващите национални традиции, както и специфичните нормативни изисквания, които държавата поставя пред организаторите на хазартни игри за защита на обществения ред, като не се допуска възможността организатори на хазартни игри от разстояние да злоупотребяват с лични данни и кредитни карти на потребителите.
Установени са критерии за преценка относно наличието на петгодишен опит в организирането на съответната игра преди подаване на искането за издаване на лиценз. Допусната е възможността наличието на такъв опит да се доказва не само по отношение на дружеството заявител, но и по отношение на неговите съдружници и акционери с квалифицирано участие.
В глава четвърта е уредена процедурата и последиците от прилагане на принудителни административни мерки - временно и окончателно отнемане на лицензи на организатори на хазартни игри или на дейности по закона. Изчерпателно са изброени основанията за прилагането на ПАМ.
С цел осигуряване на единното, недвусмисленото значение и тълкуване на използваните в закона понятия в допълнителната разпоредба изрично са дефинирани основните понятия и термини.
В Преходните и заключителните разпоредби са регламентирани редът и сроковете за приключване на образуваните административни производства пред ДКХ по действащия закон. Указано е, че издадените досега разрешения запават действието си, но всички заварени организатори на хазартни игри и на други дейности са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с новия Закон за хазарта в 10-месечен срок от влизането му в сила.
Г-жа Страшникова изложи становището на БТАПОИИ като акцентира върху искането за равнопоставеност на българските и чуждестранните стопански субекти, осъществяващи дейности по производство на игрално оборудване с промени в чл. 42 от Закона за хазарта. Предлага допълване на дефиницията за инвестиции, което да отразява спецификата на дейностите в сектора, особено тези, касаещи разработка и внедряване на иновативни технологични продукти, както и търговската им реализация на международни пазари. Изказа опасение, че предложената дефиниция за реклама няма да бъде практическа приложима, както и че е необходимо да се осъществи плавен преход, който да даде възможност на организаторите с издадените по сегашния закон лицензи, да продължат дейността си до изтичане срока на лиценза им.
Г-н Камбуров изрази позицията на АБРО, че категоричната забрана за реклама на хазартни игри е крайна и неефективна мярка, която може да има обратен ефект. Постигането на целта на регулацията ще бъде осигурено по пътя на регламентирането на условията, на които рекламата на хазартни игри следва да отговаря, а не посредством нейната пълна забрана. Предложената дефиниция на понятието „реклама” противоречи на дефиницията за реклама в Закона за радиото и телевизията, която от своя страна е синхронизирана с европейското право. Приветства въвеждането на ясна и пълна регулаторна рамка и възможност държавата да осъществява контрол върху хазартната дейност, най-вече детайлното разписване на уредбата на т.нар. „игри от разстояние”, базирани на развитието на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане в обществения живот. Възрази срещу автоматичното приемане, че цената на телекомуникационната услуга е залог, а не разход на участника. Изтъкна, че пред организирането на игри от разстояние се поставя неоправдано висока финансова бариера, както и че се налагат необосновани ограничения пред провеждането на развлекателни игри от страна на доставчиците на медийни услуги.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, искра Фидосова, Тодор Димитров, Светослав Тончев и Димитър Лазаров.
Г-н Стоилов подчерта, че въпреки широкото разпространение на хазарта, държавата не печели достатъчно от тази дейност и предложи да се помисли за облагане на залозите, като постъпленията постъпват в държавния бюджет и средствата да бъдат изразходвани за обществени нужди – образование, здравеопазване, спорт и т.н.
Посочи се, че в чл. 6, ал. 1, т. 1 се въвежда изискване за 5 годишен опит на територията на РБ за организиране на хазартни игри от разстояние; след като в България за първи път се дава законова регламентация за организиране на такива игри – за какъв опит става дума, а в т. 1 се изисква опит в организирането на съответната хазартна игра. Изискващият се 5-годишен опит за организиране на хазартна игра от разстояние не е приложим засега. Даде се препоръка да отпадне „съответната” пред „хазартна игра”.
В чл. 16, ал. 4 са предвидени средства от събраните такси и глоби за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Има нов проект за определяне на работната заплата на служителите, както и внесен в НС ЗИД на Закона за държавния служител, където в преходните разпоредби във всички закони тази привилегия се премахва.
Предвижда се членовете на ДКХ да имат стаж по специалността не по-малко от 5 години, а не е уточнена специалността, с изключение на юристите – чл. 18, ал.1.
В сега действащият закон игрални зали може да се организират в хотели с три и повече звезди, а новият закон (чл. 44) изисква игралните зали и казина да се намират в хотели с категория четири или пет звезди. В мотивите няма обосновка за тази промяна. Законът има и фискална функция, а по този начин с формално изменение на едно от изискванията би довело до свиване на постъпленията в държавния бюджет. Дейността на субектите, които организират хазартни игри е финансово разчетена със съответните инвестиции, необходими за дейността, в т. ч. и за помещението, в което се организират хазартни игри. Постави се въпрос и защо в мотивите няма текст за финансовия аспект на тази промяна.
С § 7, ал. 1 се запазва действието на разрешенията, издадени въз основа на отменения Закон за хазарта. От редакцията на ал. 1 става ясно, че издадените разрешения по отм. Закон за хазарта са валидни, но ал. 2 влиза в противоречие с ал. 1, тъй като изисква в 10-месечен срок организаторите на хазартни игри да приведат дейността си в съответствие с изискванията на новия закон.
По сега действащия закон Комисията е издала разрешение за организиране на хазартни игри, което е влязло в сила и има стабилитет на административен акт. Заварените правоотношения са възникнали при спазване изискването на действащите по това време правни норми. Ако се приеме редакцията на § 7, ал. 2 и сл., това означава да се приложи обратно действие върху правоотношения, които са законно възникнали и имат точно определен срок на действие.
Ако законът завари незавършена процедура по издаване на разрешение за организиране на хазартни игри, тогава тя следва да се довърши съгласно изискванията на новия закон.
Предложените разпоредби на § 7 (без ал. 1) имат обратно действие и водят до цялостно преуреждане на съществуващи правоотношения, което от своя страна санира вече издадени разрешения, а те следва да запазят действието си до изтичането на срока, за който са издадени.
Г-н Димитров обърна внимание, че в чл. 5, ал. 2 и в някои други текстове се изисква документите, които доказват извършването на инвестиции, притежаването на средства и доказване на техния произход, да се представят 6 месеца след издаване на лиценза. Не следва ли тези документи да се представят към момента на издаване на лиценза? Не е ли доста дълъг този отлагателен срок, и ако това е необходимо, то не следва ли да се издаде само лиценз, без удостоверение за извършване на хазартна дейност, т. е. докато тече отлагателния срок, лицето да не може да извършва хазартна дейност.
Г-н Тончев постави въпроса как ще се осъществи филтрирането на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по закона, както и за ограничаване достъпа до интернет потребители до такива сайтове, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 13.
Г-н Лазаров посочи, че никъде в мотивите на законопроекта не е разписано кое налага промените и изготвянето на нов проект на Закон за хазарта.
С така предложените промени от втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г., хазартът се обявява за забранен, а организирането и провеждането на хазартни игри в Република България след влизането на закона в сила ще става единствено и само съобразно установения от държавата нов ред.
Цели се да се въведе ясна и недвусмислена забрана за организирането и провеждането на хазартни игри без съответно издадено разрешение от Държавната комисия по хазарта.
Нужна е ясна индентификация на субектите и произхода на капитала за организиране на хазартни игри, с цел защита интересите на държавата и интересите на участниците в игрите.
С този закон се цели увеличаване на приходите на Българския спортен тотализатор и на Държавната парично-предметна лотария, което ще даде възможност за тяхното модернизиране и за отделянето на повече средства за спорт, здравеопазване, културни прояви, социални дейности и други общественополезни каузи, както и спирането на рекламата на незаконни хазартни оператори и съществено ограничение на нелегалната хазартна дейност.
Със създаването на новия Раздел Х „Организиране и провеждане на хазартни игри чрез интернет или друга телекомуникационна връзка” се гарантират интересите на държавата и участниците в игрите, увеличават се приходите в бюджета, стриктно се регламентира редът и начинът за организирането на хазартните игри чрез интернет в съответствие с наложилата се световна практика, ограничава се незаконния хазарт, създава се възможност държавата да осъществява контрол върху въпросните игри, както и да се гарантира сигурността на участниците и се въвеждат гаранции за надеждността и коректността на организаторите. Държавната комисия по хазарта може да разреши провеждането на игрите чрез интернет само когато съоръженията се намират на територията на България.
Задължително условие е да има и осигурена връзка за предаването до информационната система на Националната агенция за приходите на данните за направените залози и изплатените печалби .
Изисква се организаторът да няма констатирани нарушения най-малко на две пълни планови проверки гарантира, че организаторите са оперирали, спазвайки всички закони в страната, изградили са връзка с данъците и съвестно са заплащали дължимите ставки, доказали са своят професионализъм и са спечелили доверието на участниците в игрите и държавните контролни органи.
Новите изисквания в закона защитават интересите на участниците в игрите по отношение на начина на подаване на рекламации и гарантира контрола върху неучастието в хазартни игри на малолетни и непълнолетни лица.
Въвеждането на ефективна и съобразена със световните практики нормативна регулация на хазартния сектор и по-специално интернет залозите, ще доведе до незабавни и положителни ефекти.
След проведената дискусия и обсъждане, с 15 гласа „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за хазарта № 102 – 01 – 65, внесен от Министерски съвет на 19.10.2011 г. и
с 1 глас „за”, 0 гласа „против” и 22 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954 – 01 – 42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
