Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-8/30.01.2012г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102–01–87, внесен от Министерски съвет на 14.12.2011 г.

На свое заседание, проведено на 26.01.2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-87, внесен от Министерски съвет на 14.12.2011 г.
На заседанието присъстваха: Миглена Павлова - изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” в АОП и Христина Денева – експерт от същата дирекция.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки г-жа Миглена Павлова.
Със законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. С цитираната Директива се цели създаване на единна европейска уредба в сектори, характеризиращи се с редица изключения от общите принципи на Вътрешния пазар и с множество различни нормативни актове на национално ниво. Създават се предпоставки за провеждане на справедливи и прозрачни процедури, като едновременно с това се отчитат спецификите в секторите “Отбрана” и “Сигурност”. Най-общо те са в следните насоки: при възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността не се предвижда използване на открита процедура; възложителите могат да поставят към кандидатите специфични изисквания с цел гарантиране сигурността на информацията и сигурността на доставките; предвиждат се изключения в областта на научноизследователската и развойната дейност, целящи стимулиране на иновациите на Европейския отбранителен пазар; възложителите могат да изискат от изпълнителите, когато използват подизпълнители, изборът им да става на конкурентен принцип; въвеждат се и изисквания към процедурите по обжалване на национално ниво, които да осигурят защита на правата и интересите на заинтересованите лица.
Директива 2009/81/ЕО се прилага при определени обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността, за строителство и услуги, пряко свързани с военното, специалното оборудване и за специфични военни цели, както и при поръчки свързани с класифицирана информация.
Прецизирани са разпоредбите, свързани със задължителното публикуване на информация за сключените договори.
Съобразно изискванията на директивата са допълнени критериите за подбор на кандидати или участниците, подробно описани в мотивите към законопроекта. Със законопроекта в чл. 47, ал. 2, т. 6 се дава възможност за отстраняване на кандидат, за когото се установи, въз основа на каквито и да е доказателства, включително разузнавателни средства, че не притежава необходимата надеждност, което от своя страна се явява заплаха за националната сигурност. Тази разпоредба разглежда понятието „надеждност” в по-широк смисъл от този, вложен в Закона за защита на класифицираната информация/ЗЗКИ/. Възложителят може да постави под съмнение надеждността на кандидата, дори в случаите, когато той притежава разрешение за достъп до класифицирана информация.
В случай на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация, възложителят изисква разрешение, удостоверение или потвърждение за достъп до такава информация съгласно ЗЗКИ. То може да включва и възможността за обработка, съхранение и предаване на информация на изискуемото ниво на защита.
В поръчките, които съдържат или изискват класифицирана информация, е дадена възможност на възложителя да ограничи присъствието на представители на средствата за масово осведомяване и на юридически лица с нестопанска цел при отварянето на заявленията за участие.
Предвидено е специално условие при обжалване на поръчки, които съдържат или изискват класифицирана информация. В тези случаи членовете на КЗК, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на ЗЗКИ
Във връзка с въвеждането на нови термини, характерни за отбраната и сигурността, в допълнителните разпоредби на закона са добавени редица легални дефиниции на понятия. Освен промените, с които се въвеждат специфичните изисквания на Директива 2009/81/ЕО, в закона са направени и някои изменения и допълнения, чиято цел е прецизиране на съответните разпоредби.
По законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Емил Радев, Четин Казак, Светослав Тончев и председателят на Комисията г-жа Искра Фидосова. В дискусията бяха обсъдени следните въпроси:
- Специално се подчерта положителната оценка на предложенията в законтпроекта относно организациите на хората с увреждания, за които се създават специални облекчения;
- Обърна се внимание за прецизиране и единство на понятията в Закона за обществените поръчки, Закона за класифицираната информация и нормите на правото на Европейския съюз;
- Препоръча се синхронизиране не само на уредбата на висящите производства пред съдилищата по досегашния ред, но и пред КЗК, включително и по административно-наказателни процедури;
- Постави се като въпрос и възможността за субективно тълкуване и прилагане според становището на БТПП при въвеждането на основание за прекратявяне на процедура по ЗОП в случай, че броят на кандидатите, отговорящи на критериите за подбор и на минималните изисквания е твърде малък, за да се гарантира реална конкуренция;
- В § 6, чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а” трябва да се има предвид, че международните договори по своя характер представляват двустранни и многостранни международни споразумения, сключени между държави и регулирани от международното право, независимо от тяхната форма и наименование (договори, пактове, съглашения, протоколи и други). В тази връзка разпоредбата се нуждае от прецизиране;
- В § 10 освен допълнения се правят и изменения, като внимателно следва да се огледат и препратките в чл. 15, ал. 4;
- В § 32 новата т. 6 в чл. 47, ал. 2 изцяло преповтаря разпоредбата на чл. 39, § 2, буква „д” от Директива 2009/81/ЕО. Независимо от това, обаче, е добре внимателно да се обсъди предложената разпоредба, тъй като с редакцията й прекалено много се разширява понятието за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и по този начин кандидат или участник независимо, че е минал проучване и отговаря на изискванията за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация ще може да бъде отстранен от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка „въз основа на каквито и да е доказателства, включително разузнавателни средства”. Понятието „надеждност” е уредено в чл. 41 и 42 от Закона за защита на класифицираната информация. В мотивите на законопроекта е посочено, че възложителят може да постави под съмнение надеждността на кандидата, дори когато той притежава разрешение за достъп до класифицирана информация. Същевременно в чл. 53в и чл. 119д, ал. 3 е посочено, че възложителите признават разрешенията за достъп до класифицирана информация, издадени в съответствие със законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, като се допуска извършването и на допълнителни проучвания, но само при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Така от една страна в закона се въвеждат изисквания, на които кандидатите трябва да отговарят, а от друга страна дори те да са изпълнени, възложителят може да отстрани кандидат по своя субективна преценка без да има ясни критерии. В тази връзка е добре да се прецени дали само механичното възпроизвеждане на текста на директивата без съответните гаранции няма да доведе до злоупотреби.
- По § 64:
а) точка 1 следва да отпадне, тъй като изцяло повтаря действащия текст на чл. 122в, ал. 1;
б) в случай че проучването се извършва вече от експертите на комисията за тях следва да се предвиди същия ред за отвод по чл. 122в, ал. 3, като за членовете на комисията;
в) в ал. 2 на чл. 122в се предлага когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация членовете на Комисията за защита на конкуренцията, които участват в производството по разглеждане на преписката да имат разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Редакцията на новата ал. 2 създава възможност за тълкуване, че се допуска не всички членове на комисията да бъдат проучени за достъп до класифицирана информация. Ако само някои от членовете бъдат предложени за проучване за достъп до класифицирана информация от ръководителя на организационната единица, който в случая е председателя на КЗК, и получат такъв, то предварително се определя кой ще разглежда преписки по специалните обществени поръчки и това може да се тълкува като тенденциозно отношение. Комисията е колективен орган и би следвало да се предвиди, че всички нейни членове трябва да имат достъп до класифицирана информация, тъй като не може предварително да се знае по кои преписки колко от членовете ще заседават. По този начин ще се избегне и възможността за злоупотреби само определени членове да участват в тези производства. Тук обаче може да се постави и въпроса лицата, които не получат достъп до класифицирана информация дали следва да останат членове на комисията и ако останат, но са повече от трима това ще блокира работата на комисията по тези производства, тъй като тя няма да има кворум да заседава по тези дела. В случай че проучването се извършва от експерти в администрацията подобно изискване трябва да се въведе и за тях. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 46 от Закона за защита на класифицираната информация проучванията за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация изисква определено време, което за ниво „Строго секретно” е до 60 дни, а за ниво „Секретно” е до 45 дни. Срокът за приключване на производството, предвиден в чл. 122д, ал. 1 от Закона за обществените поръчки е 30 дни, поради което на лицата трябва да им е предоставен достъпа предварително, за да не се стигне до нарушаване на сроковете. Като се има предвид специфичната дейност на Комисията за защита на конкуренцията, свързана с обжалването на решенията, действията и бездействията на възложителите на обществени поръчки е добре да се обмисли дали в чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация да не се предвиди, че проучване за надеждност няма да се извършва за членовете на комисията, така както това е предвидено по отношение на съдиите, прокурорите, адвокатите и следователите.
- В § 71, чл. 129, ал. 3 да се отрази промяната, произтичаща от изменението на чл. 5, ал. 3;
- В § 80 препратката към § 77 е некоректна.
- В Закона за военната полиция всеки член да се отмени с отделен параграф в съответствие с чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.
- В съответствие с чл. 32, ал. 2, т. 4, буква „а” от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в допълнителна разпоредба на законопроекта да се посочи директивата на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство.

След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа «за» и 3 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102–01–87, внесен от Министерски съвет на 14.12.2011 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА