Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
16/02/2012
Становище на комисия
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. №: 253-03-22/17.02.2012 г.
ОТНОСНО: Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
На свое заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
Според мотивите на вносителите в изказвания на министри в българските медии се е поставил въпроса за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, като с получените средства ще се подпомагат земеделските производители. В настоящият момент подобна политика само би обогатила приобретателите на държавните земи.
Земеделската земя от Държавния поземлен фонд ще попадне в ръцете на чужди физически или юридически лица, което е заплаха за националната сигурност на България. С цел премахването на такава опасност следва да се наложи мораториум върху продажбата на земеделски земи от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, който следва да бъде преосмислен след неговото изтичане.
Съдържащото се в мотивите на вносителите опасение за потенциална опасност за националната сигурност на страната, поради възможността земеделска земя от държавния поземлен фонд „да попадне преимуществено в ръцете на чужди физически или юридически лица, които ще се прикрият, като български според Търговския закон”, считаме за неприемлив. Търговският закон е в правния мир от 1991 г. Ако народните представители виждат неудачно законово решение в ТЗ, те биха могли да упражнят правото си на законодателна инициатива, а не да предлагат мораториум.
Действащият Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи дава достатъчно гаранции, че продажба на земеделски земи, ще се извършва само на търг, при условията на публичност и прозрачност. Следва също така да се има предвид, че Законът за опазване на земеделските земи от своя страна гарантира опазването на земеделските земи като национално богатство и издига като основен принцип използването им „само за земеделски цели”.
С предложения проект се въвежда ограничение в един от елементите на правото на собственост – правото на разпореждане и то само в една част от него – правото на собственика да извършва продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд.
Следва да се има предвид, че въвеждането на крайно ограничение на продажбите на земеделска земя би създало сериозни проблеми пред упражняващия правото на собственост да изпълнява редица дадени му от закона правомощия. Така например в чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е регламентирана възможността лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона (бившите ТКЗС-та), да могат да придобият собствеността върху незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери, като законодателно са закрепени начините на плащане. Обръщаме внимание, че цитираната разпоредба определя точно кръга от правоимащите лица – такива са единствено собствениците на сгради и съоръжения в селскостопанските дворове, т.е самият закон е изключил всякаква възможност трети лица, още по-малко такива, цитирани в мотивите на вносителя, да закупят посочената земеделска земя.
На следващо място следва да се обърне внимание, че предлаганият от вносителите мораториум засяга само част от разпоредителните сделки със земеделска земя, а именно тези за продажба, но не и другите сделки на разпореждане, в т. ч и замяната. Решението акцентира върху конкретен вид разпоредителна сделка (продажбата) и по този начин поставя участниците в гражданския оборот в положение на неравнопоставеност. Решението ще забрани продажбата на земеделска земя от ДПФ, а замяната, ипотеката и други възможни правни сделки на разпореждане са възможни.
Проектът не е съобразен с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България.
В Договора за присъединяване към Европейския съюз е предвиден 7-годишен ограничителен период, в който граждани на Европейския съюз и юридически лица, учредени в Европейския съюз не могат да придобиват земеделска земя. Посоченият 7-годишен период изтича в края на 2013 г.
Договореният от правителството на Република България 7-годишен отлагателен срок за придобиване право на собственост върху земя е в противовес на мотивите към решението.
Член 29 от Закона за собствеността допълва, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.
Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, или на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. По същия ред могат да придобиват право на собственост върху земя и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ „Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност”, т. е на министъра са предоставени със закон всички правомощия, каквито има един собственик на недвижим имот.
Предвиденият от вносителите срок от 5 години за действие на мораториума е немотивиран, не кореспондира с определена промяна в нормативната уредба или с какъвто и да било друг факт, мотивиращ необходимостта от въведеното сериозно законово ограничение.
След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 18 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме проекта за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. №: 253-03-22/17.02.2012 г.
ОТНОСНО: Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
На свое заседание, проведено на 16 февруари 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
Според мотивите на вносителите в изказвания на министри в българските медии се е поставил въпроса за продажба на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, като с получените средства ще се подпомагат земеделските производители. В настоящият момент подобна политика само би обогатила приобретателите на държавните земи.
Земеделската земя от Държавния поземлен фонд ще попадне в ръцете на чужди физически или юридически лица, което е заплаха за националната сигурност на България. С цел премахването на такава опасност следва да се наложи мораториум върху продажбата на земеделски земи от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, който следва да бъде преосмислен след неговото изтичане.
Съдържащото се в мотивите на вносителите опасение за потенциална опасност за националната сигурност на страната, поради възможността земеделска земя от държавния поземлен фонд „да попадне преимуществено в ръцете на чужди физически или юридически лица, които ще се прикрият, като български според Търговския закон”, считаме за неприемлив. Търговският закон е в правния мир от 1991 г. Ако народните представители виждат неудачно законово решение в ТЗ, те биха могли да упражнят правото си на законодателна инициатива, а не да предлагат мораториум.
Действащият Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи дава достатъчно гаранции, че продажба на земеделски земи, ще се извършва само на търг, при условията на публичност и прозрачност. Следва също така да се има предвид, че Законът за опазване на земеделските земи от своя страна гарантира опазването на земеделските земи като национално богатство и издига като основен принцип използването им „само за земеделски цели”.
С предложения проект се въвежда ограничение в един от елементите на правото на собственост – правото на разпореждане и то само в една част от него – правото на собственика да извършва продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд.
Следва да се има предвид, че въвеждането на крайно ограничение на продажбите на земеделска земя би създало сериозни проблеми пред упражняващия правото на собственост да изпълнява редица дадени му от закона правомощия. Така например в чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е регламентирана възможността лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на закона (бившите ТКЗС-та), да могат да придобият собствеността върху незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери, като законодателно са закрепени начините на плащане. Обръщаме внимание, че цитираната разпоредба определя точно кръга от правоимащите лица – такива са единствено собствениците на сгради и съоръжения в селскостопанските дворове, т.е самият закон е изключил всякаква възможност трети лица, още по-малко такива, цитирани в мотивите на вносителя, да закупят посочената земеделска земя.
На следващо място следва да се обърне внимание, че предлаганият от вносителите мораториум засяга само част от разпоредителните сделки със земеделска земя, а именно тези за продажба, но не и другите сделки на разпореждане, в т. ч и замяната. Решението акцентира върху конкретен вид разпоредителна сделка (продажбата) и по този начин поставя участниците в гражданския оборот в положение на неравнопоставеност. Решението ще забрани продажбата на земеделска земя от ДПФ, а замяната, ипотеката и други възможни правни сделки на разпореждане са възможни.
Проектът не е съобразен с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България.
В Договора за присъединяване към Европейския съюз е предвиден 7-годишен ограничителен период, в който граждани на Европейския съюз и юридически лица, учредени в Европейския съюз не могат да придобиват земеделска земя. Посоченият 7-годишен период изтича в края на 2013 г.
Договореният от правителството на Република България 7-годишен отлагателен срок за придобиване право на собственост върху земя е в противовес на мотивите към решението.
Член 29 от Закона за собствеността допълва, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.
Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, или на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. По същия ред могат да придобиват право на собственост върху земя и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
На следващо място следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ „Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност”, т. е на министъра са предоставени със закон всички правомощия, каквито има един собственик на недвижим имот.
Предвиденият от вносителите срок от 5 години за действие на мораториума е немотивиран, не кореспондира с определена промяна в нормативната уредба или с какъвто и да било друг факт, мотивиращ необходимостта от въведеното сериозно законово ограничение.
След проведената дискусия и обсъждане, с 3 гласа „за”, 2 гласа „против” и 18 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не приеме проекта за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154–02–98, внесен от н. пр. Волен Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
