Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-63/05.06.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202–01–28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.

На свое заседание, проведено на 31 май 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202–01–28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на министерство на здравеопазването и от Комисията за финансов надзор.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Людмила Василева – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси”.
Със законопроекта се синхронизира нормативната уредба на дейността по доброволно здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз (ЕС) в областта на застраховането и закриване на стартираната от Европейската комисия по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) процедура за нарушение № 2010/2156 срещу Република България за неизпълнение на задълженията на Република България за привеждане на доброволното здравно осигуряване в съответствие с чл. 63 от ДФЕС и с разпоредбите на: Директива 73/239/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (Първа директива по застраховане, различно от животозастраховането), и Директива 92/49/ЕИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за общо застраховане).
България следва да изпълни и задълженията си съгласно чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС, въвеждащ забрана за ограничаване на свободното движение на капитали, нарушени с разпоредбите на чл. 90д и 90ж от Закона за здравното осигуряване.
За да се избегне преминаването на процедурата по нарушение в съдебна фаза, се предлагат изменения в Закона за здравното осигуряване.
Съгласно действащата нормативна уредба здравноосигурителните дружества предлагат доброволно здравно застраховане, допълващо или в допълнение към покритието, гарантирано от системата за задължително здравно осигуряване в Република България, но нямат получен лиценз за извършване на застрахователна дейност по смисъла на чл. 6 от Първа директива по застраховане, различно от животозастраховането, а с предложените в § 16 от законопроекта изменения дейността по доброволно здравно осигуряване ще бъде осъществявана от застрахователни акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или т. 1 и 2 от раздел II, буква „А” от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.
Със законопроекта се предвижда прелицензиране на здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането в застрахователни акционерни дружества. По отношение на тях ще се прилагат всички изисквания, прилагани към застрахователните дружества.
Предвижда се засилен финансов надзор над застрахователните предприятия. Със Закона за здравното осигуряване надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор и на нейния заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, са силно ограничени, състоящи се от налагането на санкции при нарушение на определени надзорни изисквания. Принудителни административни мерки могат да бъдат налагани само в някои случаи. С Кодекса за застраховането е въведен последователен, гъвкав и надежден механизъм за въздействие, състоящ се от налагане на санкции и/или разнообразни и ефективни принудителни административни мерки, насочени към гарантиране стабилността на застрахователя и максимална защита на интересите на застрахованите лица.
Предлага се установяване на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране и определяне на принципите за инвестиции на активи, покриващи техническите резерви на застрахователното дружество, регламентирани в чл. 67-79 от Кодекса за застраховането; установяване на подходяща граница на платежоспособност и методите на изчисляване на тази граница, уредени в чл. 81 от Кодекса за застраховането.
Определя се минималния размер на гаранционния капитал -
чл. 82 от Кодекса за застраховането; степента, до която застрахователното (здравноосигурителното) дружество може да държи несъответстващи/несъпоставими активи, уредена в чл. 78, ал. 5 от Кодекса за застраховането.
С прилагането на посочените изисквания към здравноосигурителните дружества се отстранява несъответствието на действащата нормативна уредба и Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО.
Предложените в законопроекта изменения отстраняват напълно посочените в мотивираното становище на Европейската комисия несъответствия на действащия закон с правото на ЕС съюз в областта на доброволното здравно осигуряване, като целта е да се избегне стартиране на съдебна процедура срещу България пред Съда на ЕС и налагането на финансови санкции.
Със законопроекта се предвижда отпадане на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на ЕС, установена в чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на ЕС и условията за работа на други служители на Европейските общности, въведени с Регламент (EИО, Eвратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. (§ 7 от законопроекта) По този начин се отстранява съществуващото противоречие между българското законодателство и Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС, приложен към ДФЕС (Протокол № 7).
Премахва се обвързването с минималната работна заплата на заплащането от здравноосигурените лица на суми за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение.
Предлага се договарянето на отстъпки по отношение на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност, като отстъпката се разпределя пропорционално между НЗОК и здравноосигуреното лице. По този начин ще се спестят публични средства и ще се намали тежестта за доплащане на здравноосигурените лица.
Създава се законова възможност за заплащане от НЗОК чрез трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето.
Предвижда се подобряването на дейността, функционирането и организацията на работа на Националната здравноосигурителна каса. Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и заплащани от НЗОК.
Предлагат се промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиждащи при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски.
Предвижда се промяна в разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон, като се предлага разширяване обхвата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон, като се регламентира възможността с отделен закон да се определят изисквания към капитала на определени акционерни дружества.
В хода на дискусията се изказа становище, че законопроектът е аналогичен с отхвърлен през 2011 г. от Комисията по правни въпроси и че с предлаганата легална дефиниция в чл. 3 не трябва да се объркват основните принципи на правото и здравната реформа да се насочи към промяна на здравноосигурителния модел.
Постави се въпрос съществува ли такъв модел на застраховане в Европа, какъвто се предлага в момента.
Беше подчертано, че в директивата е предвиден минимален капитал от 4.6 млн. лв. за акционерните дружества, но в законопроекта не е предвиден ред за ликвидирането на тези от тях, които не могат да отговорят на изискванията за минимален капитал. Обявяването в несъстоятелност или не постигането на съгласие за вливане или сливане на дружества ще засегне правата на много граждани. Постави се и въпрос за средствата вложени в здравноосигурителните дружества, които не могат да се преобразуват.
Изказа се категорична неподкрепа от всички членове на комисията за § 32, с който се ограничава правото на собственост с въвеждането на изискване за представяне от прехвърлителя на удостоверение за липса на задължения за здравноосигурителни вноски, което е в противоречие с чл. 17 от Конституцията.
Отправи се въпрос и кое налага предлаганата промяна в Търговския закон. С изменението на чл. 161, ал. 3 в обхвата й могат да попаднат и други акционерни дружества, което е необосновано. В действащата разпоредба изчерпателно са изброени кои акционерни дружества могат да имат различен минималният размер на капитала. Предлаганото изменение единодушно не бе подкрепено от членовете на комисията.
На част от поставените въпроси не бяха получени подробни и изчерпателни отговори, както и не беше представен анализ дали българските здравно-осигурителни дружества не попадат в изключенията, и които трябва да имат капитал от 4.6 млн. лв. Притеснително е, че налагайки такива високи изисквания по отношение на здравно-осигурителните дружества, прекалено се обременяват малките и средните предприятия, каквато изобщо не е целта на Директивата, видно от т. 19 и 20 от преамбюла, а именно тези, които са с капитал под 4.6 млн. лв. да не попадат в нея и да не се прилаган разпоредбите й спрямо тях.
Механично се приравняват здравно-осигурителните услуги на застраховката към осигуровката, с което по този начин ще бъдат засегнати обществените интереси и всъщност ползвателите на услугата - пациентите, ще бъдат ощетени за пореден път.
След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, 0 гласа „против” и 10 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202–01–28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА