Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
19/06/2012
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
Вх. №: 253-03-65/19.06.2012 г.
ОТНОСНО: Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15 юни 2012 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г.
На свое заседание, проведено на 19 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15 юни 2012 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г. и мотивите към него.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорва § 12 и § 16 от него.
В мотивите е посочено, че с разпоредбата на § 12 се правят промени в чл. 28, ал. 1 и се предвижда, че след изтичане на мандата „изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност”, а в § 16, относно новата редакция на чл. 50 се предвижда назначаване на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора или по искане на лицето възстановяване на заеманата преди избора длъжност, след като изтече мандатът му като главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Президентът от една страна подкрепя необходимостта от търсенето на механизми, позволяващи привличане на магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа, както и че за лицата, заемащи мандатни длъжности, не е предвидена възможност за атестиране за срока на мандата, което би довело до лишаване от възможността за кариерно развитие на магистрата. От друга страна не подкрепя редакциите на
§ 12 и § 16 от приетия закон, тъй като смята, че те пораждат съмнения за несъответствие с Конституцията. Същите допускат при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Това би могло да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.
Според Президента законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася. Този въпрос се изключва от преценката на следващия състав на Висшия съдебен съвет, каквато би трябвало да бъде при изтичане на мандата на предишния. Основен принцип е, че съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Гаранция за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите (чл. 131 от Конституцията). За тази цел е създаден специфичен съдебен орган - Висшият съдебен съвет с точно определени административни и организационни правомощия.
С приетите § 12 и § 16 се установява привилегия за кариерно израстване на изборните членове на Висшия съдебен съвет, заемали магистратски длъжности преди избора, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съвременната правова държава допуска по изключение привилегии, когато това е обществено необходимо и социално оправдано.
Държавният глава не приема, че въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите изборни членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет отговарят на обществената необходимост и на социалните очаквания.
Като допълнителен аргумент излага и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. При конституиране състава на Висшия съдебен съвет, Конституцията не поставя изискване всички членове да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво по отношение на състава на Висшия съдебен съвет.
Редакцията на § 16 създава впечатлението, че от привилегията могат да се възползват главният инспектор и всички инспектори. Но на практика нормата създава привилегия единствено за лицата, заемали магистратска длъжност преди това.
Президентът смята, че с § 12 и § 16 се поставя знак на неравенство между юристи по тесен профилиран белег на юридическата професия, което не съответства на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
В проведената дискусия становища изразиха народните представители Михаил Миков, Екатерина Михайлова, Четин Казак, Мая Манолова, Анастас Анастасов и Искра Фидосова.
Нар. пр. Михаил Миков взе отношение по оспорените текстове, като заяви, че в случая не се касае за привилегии, а за статуса на магистратите. Изтъкна, че в предишни Висши съдебни съвети са се повишавали в длъжност и това не е било възприемано като „бонус”, поради което трябва да се намери баланс за стимулиране на кандидатите за членове на ВСС и ИВСС, така че членовете на следващите ВСС да не са в пред пенсионна възраст. Акцентира повторно, че не се касае за привилегии и няма да се стигне до неравнопоставеност на членовете на ВСС и ИВСС, защото научните работници няма как да бъдат повишени без да са представили научен труд, докато за магистратите не съществува възможност те да бъдат атестирани и поради това е необходимо законодателя да гарантира кариерата им, а не тя да почива на субективни оценки. Изрично заяви, че не подкрепя мотивите на Президента, с които се връща за ново обсъждане закона.
В дискусията нар. пр. Екатерина Михайлова заяви, че споделя мотивите на Президента за наложеното вето за връщане на ново обсъждане от Народното събрание на закона, макар и то да се отнася само за § 12 и § 16 от него, защото още при първото гласуване на законопроекта са възразили срещу тези текстове, макар да са поискали да се наложи вето и върху други разпоредби.
От името на ПГ на „ДПС” нар.пр. Четин Казак заяви, че ще подкрепят ветото на Президента, не само заради мотивите към него, а защото смятат, че законопроектът е приет в кратък срок и при недостатъчно и внимателно обсъждане на сериозните промени, предвидени в него.
Нар. пр. Мая Манолова посочи, че „кариерните бонуси” не са най-съществената част от законопроекта, т.к и преди изменението на въпросните разпоредби магистратите – членове на ВСС, респ. инспекторите от ИВСС могат да се възстановят на не по-ниска от заеманата преди избора длъжност, което означава, че могат да се върнат и на по-висока такава, без ограничение в степените.
В хода на дискусията отношение взе и нар. пр. Анастас Анастасов, според който ако ВСС не беше постоянно действащ орган този проблем нямаше да стои на дневен ред. Според него не трябва да се стига до стимулиране на кандидатите за членове на ВСС по този начин, чрез повишаване с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност, защото самият факт, че е член на ВСС означава, че е част от управлението на цялата съдебната система, което е голяма отговорност като кариерно развитие, което не се нуждае от допълнително стимулиране.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ нар. пр. Искра Фидосова изказа позиция, че ще се съобразят с мотивите на Президента и изрази съгласие с голяма част от изказаните мнения. Като според нея е очевидно, че има проблем и трябва да бъде търсено неговото разрешаване. В тази връзка посочи, че не споделя част от мотивите, а именно за намеса на законодателя в дейността на съдебната система в случаите, когато изборен член на ВСС се възстановява по силата на закона на длъжността, която е заемал преди избора, защото при липса на подобна хипотеза се създава възможност ВСС по субективни критерии да определя дали да назначи или не съответното лице. Изказа становище, че следва да се въведат такива механизми, които да гарантират необходимата независимост в дейността на двата органа – ВСС и ИВСС.
Зам.-министър Пламен Георгиев посочи, че трябва да има възможност за кариерно израстване на магистратите – членове на ВСС и ИВСС, за да се мотивират и кандидатстват такива, с нужните професионални и нравствени качества. Да се обмисли въпроса правилно ли е автоматично по силата на закона да се заема по-висока длъжност или това да е от правомощията и под контрола на ВСС.
Становище изложи и члена на ВСС – Петър Стоянов, според който двата органа – ВСС и ИВСС гарантират независимостта на цялата съдебна власт, а няма механизъм за атестирането на членовете им, поради което следва да се обсъди и прецени по какъв начин те да бъдат стимулирани.
Гл. инспектор – г-жа Ана Караиванова също взе отношение по оспорените разпоредби, като заяви, че уважава ветото на Президента, но според нея, при условие, че на ИВСС се възлагат и нови задачи и функции тя не смята, че кариерното израстване на магистратите, членове на ИВСС е привилегия, защото работата им е трудна и отговорна, т.к. е свързана с оценка на положителните и отрицателни явления в съдебната система.
След приключване на обсъждането и след проведеното гласуване, с 0 гласа „за”, 0 гласа „против” и 19 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси прие следното
С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
Вх. №: 253-03-65/19.06.2012 г.
ОТНОСНО: Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15 юни 2012 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г.
На свое заседание, проведено на 19 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15 юни 2012 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г. и мотивите към него.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като оспорва § 12 и § 16 от него.
В мотивите е посочено, че с разпоредбата на § 12 се правят промени в чл. 28, ал. 1 и се предвижда, че след изтичане на мандата „изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност”, а в § 16, относно новата редакция на чл. 50 се предвижда назначаване на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора или по искане на лицето възстановяване на заеманата преди избора длъжност, след като изтече мандатът му като главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Президентът от една страна подкрепя необходимостта от търсенето на механизми, позволяващи привличане на магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа, както и че за лицата, заемащи мандатни длъжности, не е предвидена възможност за атестиране за срока на мандата, което би довело до лишаване от възможността за кариерно развитие на магистрата. От друга страна не подкрепя редакциите на
§ 12 и § 16 от приетия закон, тъй като смята, че те пораждат съмнения за несъответствие с Конституцията. Същите допускат при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Това би могло да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.
Според Президента законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася. Този въпрос се изключва от преценката на следващия състав на Висшия съдебен съвет, каквато би трябвало да бъде при изтичане на мандата на предишния. Основен принцип е, че съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Гаранция за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите (чл. 131 от Конституцията). За тази цел е създаден специфичен съдебен орган - Висшият съдебен съвет с точно определени административни и организационни правомощия.
С приетите § 12 и § 16 се установява привилегия за кариерно израстване на изборните членове на Висшия съдебен съвет, заемали магистратски длъжности преди избора, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съвременната правова държава допуска по изключение привилегии, когато това е обществено необходимо и социално оправдано.
Държавният глава не приема, че въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите изборни членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет отговарят на обществената необходимост и на социалните очаквания.
Като допълнителен аргумент излага и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. При конституиране състава на Висшия съдебен съвет, Конституцията не поставя изискване всички членове да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво по отношение на състава на Висшия съдебен съвет.
Редакцията на § 16 създава впечатлението, че от привилегията могат да се възползват главният инспектор и всички инспектори. Но на практика нормата създава привилегия единствено за лицата, заемали магистратска длъжност преди това.
Президентът смята, че с § 12 и § 16 се поставя знак на неравенство между юристи по тесен профилиран белег на юридическата професия, което не съответства на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
В проведената дискусия становища изразиха народните представители Михаил Миков, Екатерина Михайлова, Четин Казак, Мая Манолова, Анастас Анастасов и Искра Фидосова.
Нар. пр. Михаил Миков взе отношение по оспорените текстове, като заяви, че в случая не се касае за привилегии, а за статуса на магистратите. Изтъкна, че в предишни Висши съдебни съвети са се повишавали в длъжност и това не е било възприемано като „бонус”, поради което трябва да се намери баланс за стимулиране на кандидатите за членове на ВСС и ИВСС, така че членовете на следващите ВСС да не са в пред пенсионна възраст. Акцентира повторно, че не се касае за привилегии и няма да се стигне до неравнопоставеност на членовете на ВСС и ИВСС, защото научните работници няма как да бъдат повишени без да са представили научен труд, докато за магистратите не съществува възможност те да бъдат атестирани и поради това е необходимо законодателя да гарантира кариерата им, а не тя да почива на субективни оценки. Изрично заяви, че не подкрепя мотивите на Президента, с които се връща за ново обсъждане закона.
В дискусията нар. пр. Екатерина Михайлова заяви, че споделя мотивите на Президента за наложеното вето за връщане на ново обсъждане от Народното събрание на закона, макар и то да се отнася само за § 12 и § 16 от него, защото още при първото гласуване на законопроекта са възразили срещу тези текстове, макар да са поискали да се наложи вето и върху други разпоредби.
От името на ПГ на „ДПС” нар.пр. Четин Казак заяви, че ще подкрепят ветото на Президента, не само заради мотивите към него, а защото смятат, че законопроектът е приет в кратък срок и при недостатъчно и внимателно обсъждане на сериозните промени, предвидени в него.
Нар. пр. Мая Манолова посочи, че „кариерните бонуси” не са най-съществената част от законопроекта, т.к и преди изменението на въпросните разпоредби магистратите – членове на ВСС, респ. инспекторите от ИВСС могат да се възстановят на не по-ниска от заеманата преди избора длъжност, което означава, че могат да се върнат и на по-висока такава, без ограничение в степените.
В хода на дискусията отношение взе и нар. пр. Анастас Анастасов, според който ако ВСС не беше постоянно действащ орган този проблем нямаше да стои на дневен ред. Според него не трябва да се стига до стимулиране на кандидатите за членове на ВСС по този начин, чрез повишаване с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност, защото самият факт, че е член на ВСС означава, че е част от управлението на цялата съдебната система, което е голяма отговорност като кариерно развитие, което не се нуждае от допълнително стимулиране.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ нар. пр. Искра Фидосова изказа позиция, че ще се съобразят с мотивите на Президента и изрази съгласие с голяма част от изказаните мнения. Като според нея е очевидно, че има проблем и трябва да бъде търсено неговото разрешаване. В тази връзка посочи, че не споделя част от мотивите, а именно за намеса на законодателя в дейността на съдебната система в случаите, когато изборен член на ВСС се възстановява по силата на закона на длъжността, която е заемал преди избора, защото при липса на подобна хипотеза се създава възможност ВСС по субективни критерии да определя дали да назначи или не съответното лице. Изказа становище, че следва да се въведат такива механизми, които да гарантират необходимата независимост в дейността на двата органа – ВСС и ИВСС.
Зам.-министър Пламен Георгиев посочи, че трябва да има възможност за кариерно израстване на магистратите – членове на ВСС и ИВСС, за да се мотивират и кандидатстват такива, с нужните професионални и нравствени качества. Да се обмисли въпроса правилно ли е автоматично по силата на закона да се заема по-висока длъжност или това да е от правомощията и под контрола на ВСС.
Становище изложи и члена на ВСС – Петър Стоянов, според който двата органа – ВСС и ИВСС гарантират независимостта на цялата съдебна власт, а няма механизъм за атестирането на членовете им, поради което следва да се обсъди и прецени по какъв начин те да бъдат стимулирани.
Гл. инспектор – г-жа Ана Караиванова също взе отношение по оспорените разпоредби, като заяви, че уважава ветото на Президента, но според нея, при условие, че на ИВСС се възлагат и нови задачи и функции тя не смята, че кариерното израстване на магистратите, членове на ИВСС е привилегия, защото работата им е трудна и отговорна, т.к. е свързана с оценка на положителните и отрицателни явления в съдебната система.
След приключване на обсъждането и след проведеното гласуване, с 0 гласа „за”, 0 гласа „против” и 19 гласа „въздържал се” Комисията по правни въпроси прие следното
С Т А Н О В И Щ Е:
Предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
