Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-69/25.06.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202–01–25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.

На свое заседание, проведено на 14 юни 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202–01–25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.

На заседанието присъстваха Министерство на правосъдието - зам.-министър Пламен Георгиев, главен комисар Митко Димитров -директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Александър Стефанов - държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство".
Законопроектът беше представен от името на вносителя от заместник-министър Пламен Георгиев.
С предложените промени в глави трета, четвърта и шеста се цели синхронизиране на разпоредбите на закона със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Регламентират се общите правомощия на началник на областна служба “Изпълнение на наказанията” по подобие на правомощията на началник на затвор или на поправителен дом. Тези три структури са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и като такива са равнопоставени. Това предпоставя единен подход при законодателното уреждане на дейността им.
В глава осма се предлагат съществени промени, като първото важно предложение е с оглед високата степен на пренаселеност в затворите.
Предлагат се варианти на изключение от общия принцип на разпределение съобразно постоянния адрес на осъдения. Дава се възможност да се използват други места за лишаване от свобода, когато в тях съществува свободен жилищен капацитет, посочва се и редът, по който може да се извърши това.
Предвижда се изрична разпоредба, която регламентира случаите на промяна на режима на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна от специален на строг. В закона липсва разпоредба, която да указва къде се настаняват доживотно осъдените, чийто режим е заменен на строг, но не отговарят на условията на чл. 198, ал. 2 за настаняване в общи помещения.
Уточнени са диагностичните дейности, които се извършват с лишените от свобода в приемното отделение.
Освен задължителната оценка на риска от рецидив и от вреди се предвижда задължително психологическо изследване на определени категории лишени от свобода, които са осъдени за престъпления с изключително висока обществена опасност или са с доказан висок риск от вреди.
В глава девета също се правят промени. Предвижда се разширяване на кръга от дейности, които могат да се възлагат на лишените от свобода при изявено тяхно желание, като се уточнява, че лишените от свобода, заети в обслужващата и комунално-битовата дейност, работят и в празничните дни.
Прецизира се разпоредбата, която предвижда освобождаване от работа на учащи, лишени от свобода, с цел подготовка за явяване на изпити. Това се налага, тъй като в системата на средното образование дипломна работа не се изготвя.
Лишените от свобода не са получавали облекло и обувки от няколко години, поради което има и осъдително решение в тази връзка. Съобразно европейските стандарти се предвижда безплатно облекло и обувки да се предоставят единствено на лишени от свобода, които нямат собствени. В този смисъл е и направено предложение.
Предвиждат се изменения и допълнения относно забраните за лишените от свобода – настанените в затворнически общежития от закрит тип, да нямат право да държат у себе си пари.
Освен притежаването се забранява ползването или държането на предмети, застрашаващи сигурността, включително и саморъчно изработени. Опитът за внасяне на такива предмети се квалифицира като дисциплинарно нарушение.
В случаите на задължителен обиск по чл. 92, ал. 1 се предвижда да не се съставя протокол за обиска. Това са рутинни действия, които в ежедневието са многобройни. Съставянето на протокол при всеки един такъв случай ще затрудни изключително много администрацията откъм човешки и времеви ресурс. В тези случаи се предлага да се съставя протокол само ако се намерят вещи или предмети, чието притежаване не е разрешено.
Предлага се началниците на затворнически общежития да имат право да наказват с наказателна килия до 5 денонощия, тъй като този подход е по-ефективен. Така се реагира по-оперативно на извършените нарушения. Освен това началникът на затворническото общежитие познава по-добре лишения от свобода, който е извършил нарушението и следва да бъде наказан, и може да прецени по-добре заслужава ли такъв вид наказание или не.
Допълват се процедурните правила относно обжалване на заповедта за налагане на наказание изолиране в наказателна килия. При произнасянето за законосъобразност се определят и правомощията на съда, за да се избегне противоречива съдебна практика поради законова празнота.
Предлага се началникът на затвора също да има право да изолира лишен от свобода в единична килия за срок до един месец. Това се налага, тъй като за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, се изисква много бърза реакция и вземане на спешни мерки. Допуска се възможността при добро поведение или отпадане на основанията за изолиране същото да бъде прекратено преди изтичане на определения със заповедта срок.
В глава десета се предвижда възможност лишените от свобода да се настаняват за лечение в различни лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Те имат право да се лекуват във всяко лечебно заведение и да направят избор за това, както всички останали граждани.
В глава единадесета се предлага Програмата за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание да се извади от категорията специализирани програми. Основната цел на програмата за адаптация е да се подпомогне интеграцията на новопостъпилия към институцията чрез информиране относно права, задължения, правни и административни процедури и правила за възможните контакти с външния свят, общуване с останалите лишени от свобода и персонала.
Прецизират се нормите, регламентиращи престоя в приемното отделение, уточняват се диагностичните дейности, които се извършват с отделните категории лица. Наред с това се конкретизира моментът, в който се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата за всеки осъден.
Предлагат се разпоредби, регламентиращи програмата за подготовка за живот на свобода.
Предвижда се дейността на училищата в местата за лишаване от свобода да се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на образованието, младежта и науката.
В глава тринадесета се предвижда допълнително основание за освобождаване от местата за лишаване от свобода, а именно – в случаите по Закона за съдебната власт. Има се предвид освобождаване на основание чл. 146, ал. 2, т. 1 от ЗСВ - прокурорът освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки.
В глава шестнадесета се предлага прецизиране на текстовете относно наименованията на пробационните служби, тъй като не съществуват областни такива, а структурата на това ниво е областна служба „Изпълнение на наказанията”.
С оглед своевременно започване на изпълнението на наказанието пробация се предлага въвеждането на 7-дневен срок, в рамките на който осъденият следва да се яви след призоваването му.
За началото на изпълнение на наказанието се предвижда уведомяване на кмета на населеното място и съответното районно управление на МВР.
Прецизират се изискванията за зачитане на времето за лечение за изтърпяно наказание „задължителна регистрация”. Въвежда се задължителното представяне на официален документ, издаден от личния или лекуващия лекар, от лекарски консултативни комисии или от лекар по дентална медицина.
По-подробно и по-ясно се регламентират начинът и редът за изпълнение на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване чрез изготвяне на план и график, съгласувани със съответния началник на териториалната структура на МВР.
Прецизира се правната норма относно момента на спиране на изпълнението на пробационните мерки при наличие на предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс. Така се преодолява противоречието да се изчислява неизтърпяната част от наказанието към момента на внасяне на предложението пред пробационния съвет, а действието на пробационните мерки да се спира към датата на решението на пробационния съвет за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Избягва се впечатлението, че се заменя остатъкът от наказанието пробация, а не самото наказание.
Предвижда се пробационни служители със специална подготовка да работят с непълнолетни лица, осъдени на пробация. Дава се възможност да бъдат определени толкова служители, колкото са необходими съобразно натовареността. Тези служители, отговарящи на определени изисквания, ще могат да изпълняват задълженията, произтичащи от възрастовите особености на осъдените.
Аналогично с разпоредбите за настаняване в затворите и поправителните домове се предвижда възможността при недостатъчен капацитет на определен арест, задържани лица с мярка за неотклонение задържане под стража да се настаняват, съответно – преместват, съобразно възможностите в друг арест.
Регламентира се извършването на диагностична дейност по оценка на риска от вреди със задържаните под стража в арестите лица. Въпросната дейност е с изключително значение за получаване на информация относно личностните особености, здравословното състояние, настоящото и бъдещото поведение на задържаното лице, както и за определяне на начините на работа с него и наблюдението му по време на престоя в ареста.
Предлагат се разпоредби, които детайлно регламентират условията и реда за изпращане на обвиняеми и подсъдими в лечебни заведения, включително извън местата за лишаване от свобода, както и осъществяването на тяхното транспортиране и охрана в тези случаи.
Изрично се посочва правото на обвиняемите и подсъдимите да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.
Предвижда се разпоредба, която регламентира утвърждаването на списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените, обвиняемите и подсъдимите, настанени в арестите, могат да държат при себе си и да ползват. Тя е аналогична с разпоредбата за настанените в затворите, поправителните домове и затворническите общежития.
От изключително значение са предложенията, свързани с подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, които отразяват намеренията на правителството за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област с акцентиране на усилията на изпълнителната власт върху подобряване на материалнобитовите условия в българските пенитенциарни институции. С изпълнението й се цели подобряване на условията на бит и живот, гарантиране на лично жизнено пространство на лишените от свобода - осигуряване на минимална жилищна площ на един лишен от свобода от 4 кв. м. Осъществяването на целите и приоритетите, заложени в програмата на правителството, изискват значителни финансови ресурси през периода на действието й, което във всички случаи би довело до пряко и косвено влияние върху държавния бюджет на Република България. С оглед на обществено-икономическата обстановка в страната се наложи изводът, че е налице изключително затруднение да бъде изпълнено законовото изискване за осигуряване на предвидената минимална жилищна площ за един лишен от свобода в първоначално предвидения срок, поради което се предлага отлагане за срок от пет години на практическото привеждане в изпълнение на заложената в закона 4 кв. м. минимална жилищна площ на един затворник.
В хода на дискусията бяха поставени редица въпроси свързани с § 20, т. 2, в който се предвижда лишените от свобода да могат да се срещат насаме с адвокатите си в работното време на администрацията на съответното място за лишаване от свобода, като се акцентира че по този начин се създава удобство за администрацията, но се ограничава правото на адвокатска защита и се затруднява функционирането на съда.
Беше изказано становище, че § 3 се нуждае от прецизиране и се възрази срещу предложената нова ал. 3 на § 31, според която в случаите на задължителен обиск по чл. 92, ал. 1, не се съставя протокол, освен ако бъдат открити вещи или предмети, чието притежаване, ползване или държане не е разрешено, а не както досега да се съставя протокол за всеки обиск и претърсване, независимо от резултата. Поставен беше въпрос дали вносителят има предвид обиск по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс или претърсване и изземване. Тази промяна създава риск и възможност за злоупотреба, както от страна на лишените от свобода, така и от страна на затворническата администрация.
По време на дискусията беше акцентирано, че проблемите с материалнобитовите условия в пенитенциарните институции са от дълго време, не отговарят на международните стандарти и е необходимо провеждане на последователна политика в наказателно-изпълнителната област за подобряването им. Като се постави и въпрос относно предвидените в закона социални придобивки за служителите в тези институции и възможността за тяхното използване.
Изказано беше несъгласие с предложението безплатно облекло и обувки да се предоставят единствено на лишени от свобода, които нямат собствени, както и с предложението пощенските разходи за молбите и жалбите на лишените от свобода са за тяхна сметка, а не както досега – за сметка на затвора или поправителния дом, когато са свързани с изпълнението на наказанието. По такъв начин се ограничава правото на лишените от свобода на кореспонденция, което поначало не е ограничено от действието на присъдата, а и това да сигнализират компетентните органи при злоупотреби и нарушения.
Посочено бе, че в § 70 от проекта е предвидено обвиняемите и подсъдимите в определени случаи да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, но не са предвидени текстове, регламентиращи начина, по който ще се заплащат направените от лечебните заведения разходи в хода на диагностично-лечебния процес, извършени по отношение на обвиняеми и подсъдими, които са с прекъснати здравноосигурителни права. Това би могло да създаде сериозни затруднения за лечебните заведения за болнична помощ, предвид обстоятелството, че те са самостоятелни юридически лица.

След проведената дискусия и обсъждане, с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202–01–25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА