Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
11/10/2012 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-117/16.10.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
На свои заседания, проведени на 10 май и 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Четин Казак.
В приета резолюцията на ПАСЕ от 26 януари 2011 г.се посочва, че България е една от деветте държави в Европа с „големи системни пропуски”, водещи до повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Нашата страна попада в този списък с три проблемни области на неизпълнение на осъдителни решения на Съда по правата на човека: смъртни случаи и насилие върху лица, намиращи се във властта на правоохранителните органи и липса на ефективно разследване на тези случаи; нарушаване на правото на зачитане на семейния живот при депортиране и прекомерна продължителност на съдебните дела и липса на ефективни средства за защита срещу това.
Въпреки няколкото резолюции на Съвета на Европа за ролята на националните парламенти за спазване на правата на човека, все още не е въведен цялостен механизъм за оценка на съответствието на приеманите закони с правозащитните стандарти. Няма и ефикасна парламентарна процедура за контрол върху правителството за изпълнение на осъдителните решения на Съда в Страсбург.
През юни 2011 година бе приета нова Резолюция 1823 на ПАСЕ „Националните парламенти: гаранти на човешките права в Европа”. В нея се подчертава уникалната роля, която имат парламентите за спазването на човешките права и се настоява за въвеждането на каталог от мерки и парламентарни процедури в тази посока.
Предлаганият законопроект е насочен към въвеждането в българското законодателство на задължение за правителствата да представят пред законодателната власт редовен доклад за изпълнение на осъдителните решения на Съда в Страсбург.
Законопроектът предвижда допълнение на ратификационния закон, с който България стана страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., като се въвежда задължение за Министерския съвет да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания.
По този начин ще се създаде допълнителен механизъм за парламентарен контрол и информиране на Народното събрание за работата на изпълнителната власт по прилагане на правозащитните стандарти, произтичащи от практиката на Съда в Страсбург.
В постъпилите становища от министерство на правосъдието и министерство на финансите се изразява позиция за принципна подкрепа, като министерство на финансите обръща внимание, че средствата за изпълнението на представяните ежегодно в доклада мерки ще следва да се залагат в проекта на тригодишните бюджетни прогнози на съответните разпоредители с бюджетни кредити, в чиято отговорност са предвидените мерки, и съответно Закона за държавния бюджет на Република България.
В становището на министерство на външните работи е изложено, че се споделят мотивите на вносителите на проекта, свързани с необходимостта от изпълнение от Република България на поетите по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ангажименти, както и за активната роля на националния парламент в този процес. Ангажиментът на парламентите на държавите – страни по Конвенцията за гарантиране правата на човека е подчертан в политическата декларация от конференцията в Интерлакен.
Този въпрос обаче не се третира от самата Конвенция и поради това липсва правна база за неговото упоменаване в ратификационния документ и в този смисъл евентуалното допълнение на Закона за ратификация на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи би било правно необосновано. Подобно решение би могло да постави под въпрос перфектността на самата ратификация от българска страна. Предлагат се други две възможности, които евентуално могат да бъдат реализирани в тази посока.
В хода на дискусията членовете на Комисията по правни въпроси подкрепиха идеята, заложена в законопроекта, но изразиха становище, че трябва да има друг механизъм за контрол и отчетност пред Народното събрание за заведените дела и спечелени срещу Република България в Европейския съд по правата на човека, а не това да бъде със Закон за допълнение на Закона за ратификация.
Изказаха се становища, че може би наистина добрият вариант е Министерството на правосъдието да изготвя доклад годишно или пък да се възложи като част от годишния доклад на Висшия съдебен съвет за отчитане дейността на съдилищата и анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека.
На заседанието на 11 октомври 2012 г. беше отбелязано, че Народното събрание вече е приело на 21 септември 2012 г. Решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво (Обн., ДВ, бр. 74 от 2012 г.), с което се задължава Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.
Нар. пр. Четин Казак изтъкна, че приетото решение е със сходно съдържание с внесения законопроект. С оглед степента на важност на материята, според него тя е трябвало да бъде уредена в закон.
След проведената дискусия и обсъждане, с 6 гласа „за”, 0 гласа „против” и 12 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 253-03-117/16.10.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
На свои заседания, проведени на 10 май и 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Четин Казак.
В приета резолюцията на ПАСЕ от 26 януари 2011 г.се посочва, че България е една от деветте държави в Европа с „големи системни пропуски”, водещи до повтарящи се нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Нашата страна попада в този списък с три проблемни области на неизпълнение на осъдителни решения на Съда по правата на човека: смъртни случаи и насилие върху лица, намиращи се във властта на правоохранителните органи и липса на ефективно разследване на тези случаи; нарушаване на правото на зачитане на семейния живот при депортиране и прекомерна продължителност на съдебните дела и липса на ефективни средства за защита срещу това.
Въпреки няколкото резолюции на Съвета на Европа за ролята на националните парламенти за спазване на правата на човека, все още не е въведен цялостен механизъм за оценка на съответствието на приеманите закони с правозащитните стандарти. Няма и ефикасна парламентарна процедура за контрол върху правителството за изпълнение на осъдителните решения на Съда в Страсбург.
През юни 2011 година бе приета нова Резолюция 1823 на ПАСЕ „Националните парламенти: гаранти на човешките права в Европа”. В нея се подчертава уникалната роля, която имат парламентите за спазването на човешките права и се настоява за въвеждането на каталог от мерки и парламентарни процедури в тази посока.
Предлаганият законопроект е насочен към въвеждането в българското законодателство на задължение за правителствата да представят пред законодателната власт редовен доклад за изпълнение на осъдителните решения на Съда в Страсбург.
Законопроектът предвижда допълнение на ратификационния закон, с който България стана страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., като се въвежда задължение за Министерския съвет да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания.
По този начин ще се създаде допълнителен механизъм за парламентарен контрол и информиране на Народното събрание за работата на изпълнителната власт по прилагане на правозащитните стандарти, произтичащи от практиката на Съда в Страсбург.
В постъпилите становища от министерство на правосъдието и министерство на финансите се изразява позиция за принципна подкрепа, като министерство на финансите обръща внимание, че средствата за изпълнението на представяните ежегодно в доклада мерки ще следва да се залагат в проекта на тригодишните бюджетни прогнози на съответните разпоредители с бюджетни кредити, в чиято отговорност са предвидените мерки, и съответно Закона за държавния бюджет на Република България.
В становището на министерство на външните работи е изложено, че се споделят мотивите на вносителите на проекта, свързани с необходимостта от изпълнение от Република България на поетите по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ангажименти, както и за активната роля на националния парламент в този процес. Ангажиментът на парламентите на държавите – страни по Конвенцията за гарантиране правата на човека е подчертан в политическата декларация от конференцията в Интерлакен.
Този въпрос обаче не се третира от самата Конвенция и поради това липсва правна база за неговото упоменаване в ратификационния документ и в този смисъл евентуалното допълнение на Закона за ратификация на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи би било правно необосновано. Подобно решение би могло да постави под въпрос перфектността на самата ратификация от българска страна. Предлагат се други две възможности, които евентуално могат да бъдат реализирани в тази посока.
В хода на дискусията членовете на Комисията по правни въпроси подкрепиха идеята, заложена в законопроекта, но изразиха становище, че трябва да има друг механизъм за контрол и отчетност пред Народното събрание за заведените дела и спечелени срещу Република България в Европейския съд по правата на човека, а не това да бъде със Закон за допълнение на Закона за ратификация.
Изказаха се становища, че може би наистина добрият вариант е Министерството на правосъдието да изготвя доклад годишно или пък да се възложи като част от годишния доклад на Висшия съдебен съвет за отчитане дейността на съдилищата и анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека.
На заседанието на 11 октомври 2012 г. беше отбелязано, че Народното събрание вече е приело на 21 септември 2012 г. Решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Джема Грозданова към министъра на правосъдието Диана Ковачева относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво (Обн., ДВ, бр. 74 от 2012 г.), с което се задължава Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България.
Нар. пр. Четин Казак изтъкна, че приетото решение е със сходно съдържание с внесения законопроект. С оглед степента на важност на материята, според него тя е трябвало да бъде уредена в закон.
След проведената дискусия и обсъждане, с 6 гласа „за”, 0 гласа „против” и 12 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на Допълнителния протокол към нея от 20 март 1952 г., № 254–01–41, внесен от нар. пр. Лютви Местан, Четин Казак, Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев на 15.03.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
