Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
18/10/2012
Становище на комисия
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. № 253-03-122/23.10.2012 г.
ОТНОСНО: Предложение за свикване на национален референдум № ПГ-239-01-5 с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, внесено от Инициативен комитет на 27.07.2012 г. и Предложение за свикване на национален референдум № 254-00-2059 с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17.10.2012 г.
На свое заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № ПГ -239-01-5 внесено от инициативен комитет на 27 юли 2012г. и предложение за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Съгласно разпореждане № 250-01-298 от 28 септември 2012 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилата подписка от инициативния комитет.
Мотивите към предложението бяха представени от г-н Янаки Стоилов – член на инициативния комитет. В тях се посочва, че с приетото на 29 март 2012 г. решение Народното събрание прекрати изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”. С него се слага преграда пред бъдещето на атомната енергетика и технологичното развитие на България. Това ще засили енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ и ще застраши националната сигурност. След няколко години България ще се превърне във вносител на електроенергия, което ще влоши силно търговското ни салдо. Електроенергията ще поскъпва бързо и цените ще надминат тези в съседните страни, от които ще внасяме.
Това решение е с тежки социални последици, защото ограничава възможностите за създаване на заетост и доходи, особено в региона на Белене, Плевенска и съседните области.
Недопустимо е такова решение да бъде взето от което и да е правителство и парламентарно мнозинство, без да се отчита волята на българските граждани. Над 500 хиляди граждани с избирателни права вече са заявили своето желание „за” произвеждане на национален референдум за развитие на атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. За първи път след политическите промени българските граждани ще имат право пряко да вземат конкретно решение, което засяга тяхното бъдеще, бъдещето на българската икономика и социалните перспективи на страната.
На 6 август 2012 г. председателят на Народното събрание, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил в Народното събрание на 27 септември 2012 г.
От протокола за резултатите от извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум е видно следното: брой проверени записи – 717 021. От тях броя на гражданите с коректно вписани данни – 543 639, а броя на некоректните записи – 173 382, в т.ч. брой на записите с грешни данни – 137 822, брой на повторените записи – 28 766, брой на лицата под 18 години – 2 256, брой на лицата, които не са български граждани – 1 363, брой на починалите лица – 2 925, брой на лицата с правни ограничения – 121 и брой на лицата без подпис - 129.
От анализа на данните в протокола на главна дирекция „ГРАО” и разпоредбите на Закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5. Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание приема решение за произвеждането на референдум. В случая, подписката е подкрепена от 543 369 граждани с избирателни права, и фактическата обстановка отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на 17 октомври 2012 г. е внесено предложение от група народни представители за произвеждане на национален референдум. С разпореждане № 250-01-312 от 17 октомври 2012 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилото предложение от група народни представители.
Мотивите към предложението бяха представени от един от вносителите – г-н Димитър Лазаров. В тях се изтъква, че референдумът е форма на пряка демокрация и затова се инициира предложение за произвеждане на национален референдум.
Изграждането на нова ядрена електроцентрала е предизвикателство пред нашата държава и суверенът е този, който трябва да се произнесе по такъв важен въпрос за продължаване на развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Решението за конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Важно е да се осигури възможност на гражданите да направят своя информиран избор, като по този начин се докаже че обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.
В началото на дискусията г-жа Екатерина Михайлова изрази позицията на Синята коалиция, като заяви, че няма да подкрепят и двете инициативи за провеждане на референдум. Според тях, не трябва да се провежда референдум на подобна тема, тъй като става въпрос за конкретен инвестиционен проект и това правомощие е в рамките на изпълнителната власт.
В последвалата дискусия г-н Стоилов подчерта, че в чл. 10, ал. 1 от ЗПУГДВМС са посочени субектите, които имат право да направят предложение за произвеждане на национален референдум - не по-малко от една пета от народните представители; Президента на Републиката; Министерския съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната и инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права. В сроковете визирани в чл. 13 от ЗПУГДВМС в Народното събрание са постъпили две предложения за произвеждане на национален референдум. При първото предложение - на гражданската инициатива, Народното събрание е в хипотезата на обвързана компетентност и е длъжно да се произнесе с решение с възможност за редакция, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос. Изказа становище, че постъпилата гражданска инициатива не противоречи на Конституцията на Република България, като цитира редица разпоредби от нея.
Относно предложението на народните представители посочи, че Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса, по който трябва да се проведе гласуването, или мотивирано да отхвърли предложението.
Г-жа Фидосова изрази позицията на парламентарната група на ГЕРБ, като акцентира, че зачитайки волята на суверена, категорично подкрепя предложението на гражданската инициатива за провеждане на референдум. В чл. 42 от Конституцията са казва, че редът за провеждане и организиране на референдум се определя със закон, а в чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС, че национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В ал. 2, 3 и 4 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат да се решават чрез произвеждането на национален референдум: от компетентността на Великото Народно събрание; по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията; за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски; на държавния бюджет; на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание; относно целостта на кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област, както и по въпроси, уредени в сключени и ратифицирани от Република България международни договори.
Подчерта, че е задължително провеждането на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 1, 2, 3 и 4. Изказа съмнение, че може би има достатъчно основания за нарушаване на закона и Конституцията, и за противоконституционност по отношение на втората част от въпроса. Въпросът на гражданската инициатива е формулиран некоректно и частично противоречи на чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС, в частта за конкретния проект – площадка „Белене”. Същият не е от компетентността на Народното събрание, т.к. съгласно чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, конкретна ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
Не трябва да се допуска българските граждани да бъдат въвлечени в референдум, пред който седи угрозата в хода на процедурата да бъде сезиран Конституционния съд и част от въпроса да бъде обявен за противоконституционен.
В чл. 2 от ЗПУГДВМС, в който са разписани принципите за прякото участие на гражданите в управлението е необходимо да има равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища.
Изказа становище, че тази разпоредба от закона няма да бъде спазена, тъй като няма възможност да се осигури равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища. В проекта „Белене” съдържа класифицирана информация, която няма възможност да бъде разкрита и е недостъпна, поради което българските граждани няма да могат да гласуват за нещо, което е конфиденциално.
Възрази и срещу изказването, че с приетото от Народното събрание решение от 29 март 2012 г., то е действало извън правомощията си, защото с цитираното решение е подкрепило действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”, а не цели правомощия и компетентност на Министерския съвет.
Въпросът, формулиран в предложението на група народни представители и свързан с изграждането на нова ядрена електроцентрала, отговоря на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и може да бъде поставен при произвеждането на референдум.
Акцентира се, че при постъпването на няколко предложения за произвеждане на национален референдум от субектите по чл. 10 от закона по една и съща тема и въпрос не са различни референдуми, а един и се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 5 – 7.
Пропуск на ЗПУГДВМС е, че не урежда процедура, касаеща реда за разглеждане на повече от едно предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос по една и съща материя. Логиката на законодателя е, когато постъпват предложения по една и съща тема и въпрос, да се обединят и да се излезе с един общ въпрос или с няколко въпроса, а не няколко отделни референдуми.
Прилагайки разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗПУГДВМС , чл. 71 и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси обсъди едновременно и гласува поотделно постъпилите предложения: Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № ПГ -239-01-5, внесен от инициативен комитет на 27 юли 2012г. и Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗПУГДВМС, Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
В хода на обсъждането бяха направени редакционни поправки на въпроса, формулиран в гражданската инициатива, с цел спазване изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗПУГДВМС, въпросът в предложението за национален референдум да бъде изписан на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно, при спазване реда, разписан в чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първата предложена редакционна поправка е думата „атомната” да се замени с „ядрената”. Втората поправка – преди България да се добави „Република”, третата редакционна поправка е преди „ядрена” да се добави думата „нова”. Четвъртата – думата „централа” се заменя с „електроцентрала”, съгласно изискванията на т. 53 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Петата поправка - отпадане на израза „на площадка Белене”. Те бяха подкрепени с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
Със същият резултат беше подкрепен и въпроса от предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ -239-01-5, внесено от инициативен комитет на 27 юли 2012г. заедно с направените и подкрепени редакционни промени, като Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание проект за решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”
По отношение въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум от група народни представители, беше направено предложение за редакционна поправка, като думата „електроцентрала” се замени с „централа”. След гласуването с резултат – 0 гласа „за”, 2 „против” и 11„въздържали се”, предложението не беше прието.
С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси одобри предложение за произвеждане на национален референдум № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г. и предлага на Народното събрание проект за решение за произвеждане на референдум, като подкрепи въпроса, съдържащ се в него: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?” , със същия резултат от гласуването - 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
В хода на обсъждането на инициативите за произвеждане на национален референдум на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗПУГДВМС се оказа, че при редакцията се достигна до идентичен въпрос по двете предложения за произвеждане на референдум. Затова с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание общ проект за решение:
Проект !
Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2, и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление,
Р Е Ш И :
Приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”
Решението е прието от 41-то Народно събрание на ……..2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
С Т А Н О В И Щ Е
Вх. № 253-03-122/23.10.2012 г.
ОТНОСНО: Предложение за свикване на национален референдум № ПГ-239-01-5 с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, внесено от Инициативен комитет на 27.07.2012 г. и Предложение за свикване на национален референдум № 254-00-2059 с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17.10.2012 г.
На свое заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № ПГ -239-01-5 внесено от инициативен комитет на 27 юли 2012г. и предложение за свикване на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Съгласно разпореждане № 250-01-298 от 28 септември 2012 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилата подписка от инициативния комитет.
Мотивите към предложението бяха представени от г-н Янаки Стоилов – член на инициативния комитет. В тях се посочва, че с приетото на 29 март 2012 г. решение Народното събрание прекрати изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”. С него се слага преграда пред бъдещето на атомната енергетика и технологичното развитие на България. Това ще засили енергийната зависимост на страната от доставките на природен газ и ще застраши националната сигурност. След няколко години България ще се превърне във вносител на електроенергия, което ще влоши силно търговското ни салдо. Електроенергията ще поскъпва бързо и цените ще надминат тези в съседните страни, от които ще внасяме.
Това решение е с тежки социални последици, защото ограничава възможностите за създаване на заетост и доходи, особено в региона на Белене, Плевенска и съседните области.
Недопустимо е такова решение да бъде взето от което и да е правителство и парламентарно мнозинство, без да се отчита волята на българските граждани. Над 500 хиляди граждани с избирателни права вече са заявили своето желание „за” произвеждане на национален референдум за развитие на атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. За първи път след политическите промени българските граждани ще имат право пряко да вземат конкретно решение, което засяга тяхното бъдеще, бъдещето на българската икономика и социалните перспективи на страната.
На 6 август 2012 г. председателят на Народното събрание, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), изпраща подписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Протоколът от извършената проверка от главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството е постъпил в Народното събрание на 27 септември 2012 г.
От протокола за резултатите от извършената проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на инициативен комитет на граждани за произвеждане на национален референдум е видно следното: брой проверени записи – 717 021. От тях броя на гражданите с коректно вписани данни – 543 639, а броя на некоректните записи – 173 382, в т.ч. брой на записите с грешни данни – 137 822, брой на повторените записи – 28 766, брой на лицата под 18 години – 2 256, брой на лицата, които не са български граждани – 1 363, брой на починалите лица – 2 925, брой на лицата с правни ограничения – 121 и брой на лицата без подпис - 129.
От анализа на данните в протокола на главна дирекция „ГРАО” и разпоредбите на Закона, Народното събрание обсъжда подписката при условията на чл. 13, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5. Когато предложението на инициативния комитет е подписано от не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права (чл. 10, ал. 2), Народното събрание приема решение за произвеждането на референдум. В случая, подписката е подкрепена от 543 369 граждани с избирателни права, и фактическата обстановка отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на 17 октомври 2012 г. е внесено предложение от група народни представители за произвеждане на национален референдум. С разпореждане № 250-01-312 от 17 октомври 2012 г. на Председателя на Народното събрание, Комисията по правни въпроси е определена за водеща по постъпилото предложение от група народни представители.
Мотивите към предложението бяха представени от един от вносителите – г-н Димитър Лазаров. В тях се изтъква, че референдумът е форма на пряка демокрация и затова се инициира предложение за произвеждане на национален референдум.
Изграждането на нова ядрена електроцентрала е предизвикателство пред нашата държава и суверенът е този, който трябва да се произнесе по такъв важен въпрос за продължаване на развитието на ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала. Решението за конкретните социално-икономически, технически и финансови параметри на всеки проект е от компетентността на Министерския съвет, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Важно е да се осигури възможност на гражданите да направят своя информиран избор, като по този начин се докаже че обществото има своята основна роля в изграждането на демократична България.
В началото на дискусията г-жа Екатерина Михайлова изрази позицията на Синята коалиция, като заяви, че няма да подкрепят и двете инициативи за провеждане на референдум. Според тях, не трябва да се провежда референдум на подобна тема, тъй като става въпрос за конкретен инвестиционен проект и това правомощие е в рамките на изпълнителната власт.
В последвалата дискусия г-н Стоилов подчерта, че в чл. 10, ал. 1 от ЗПУГДВМС са посочени субектите, които имат право да направят предложение за произвеждане на национален референдум - не по-малко от една пета от народните представители; Президента на Републиката; Министерския съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната и инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права. В сроковете визирани в чл. 13 от ЗПУГДВМС в Народното събрание са постъпили две предложения за произвеждане на национален референдум. При първото предложение - на гражданската инициатива, Народното събрание е в хипотезата на обвързана компетентност и е длъжно да се произнесе с решение с възможност за редакция, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос. Изказа становище, че постъпилата гражданска инициатива не противоречи на Конституцията на Република България, като цитира редица разпоредби от нея.
Относно предложението на народните представители посочи, че Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса, по който трябва да се проведе гласуването, или мотивирано да отхвърли предложението.
Г-жа Фидосова изрази позицията на парламентарната група на ГЕРБ, като акцентира, че зачитайки волята на суверена, категорично подкрепя предложението на гражданската инициатива за провеждане на референдум. В чл. 42 от Конституцията са казва, че редът за провеждане и организиране на референдум се определя със закон, а в чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС, че национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В ал. 2, 3 и 4 на чл. 9 изрично са изброени въпросите, които не могат да се решават чрез произвеждането на национален референдум: от компетентността на Великото Народно събрание; по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, чл. 91, 91а, чл. 103, ал. 2, чл. 130, ал. 3, чл. 132а и чл. 147, ал. 1 от Конституцията; за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски; на държавния бюджет; на правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание; относно целостта на кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област, както и по въпроси, уредени в сключени и ратифицирани от Република България международни договори.
Подчерта, че е задължително провеждането на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 1, 2, 3 и 4. Изказа съмнение, че може би има достатъчно основания за нарушаване на закона и Конституцията, и за противоконституционност по отношение на втората част от въпроса. Въпросът на гражданската инициатива е формулиран некоректно и частично противоречи на чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС, в частта за конкретния проект – площадка „Белене”. Същият не е от компетентността на Народното събрание, т.к. съгласно чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, конкретна ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет.
Не трябва да се допуска българските граждани да бъдат въвлечени в референдум, пред който седи угрозата в хода на процедурата да бъде сезиран Конституционния съд и част от въпроса да бъде обявен за противоконституционен.
В чл. 2 от ЗПУГДВМС, в който са разписани принципите за прякото участие на гражданите в управлението е необходимо да има равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища.
Изказа становище, че тази разпоредба от закона няма да бъде спазена, тъй като няма възможност да се осигури равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос и еднакви условия за представяне на различните становища. В проекта „Белене” съдържа класифицирана информация, която няма възможност да бъде разкрита и е недостъпна, поради което българските граждани няма да могат да гласуват за нещо, което е конфиденциално.
Възрази и срещу изказването, че с приетото от Народното събрание решение от 29 март 2012 г., то е действало извън правомощията си, защото с цитираното решение е подкрепило действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене”, а не цели правомощия и компетентност на Министерския съвет.
Въпросът, формулиран в предложението на група народни представители и свързан с изграждането на нова ядрена електроцентрала, отговоря на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и може да бъде поставен при произвеждането на референдум.
Акцентира се, че при постъпването на няколко предложения за произвеждане на национален референдум от субектите по чл. 10 от закона по една и съща тема и въпрос не са различни референдуми, а един и се прилагат разпоредбите на чл. 13, ал. 5 – 7.
Пропуск на ЗПУГДВМС е, че не урежда процедура, касаеща реда за разглеждане на повече от едно предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос по една и съща материя. Логиката на законодателя е, когато постъпват предложения по една и съща тема и въпрос, да се обединят и да се излезе с един общ въпрос или с няколко въпроса, а не няколко отделни референдуми.
Прилагайки разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗПУГДВМС , чл. 71 и чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по правни въпроси обсъди едновременно и гласува поотделно постъпилите предложения: Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?”, № ПГ -239-01-5, внесен от инициативен комитет на 27 юли 2012г. и Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”, № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗПУГДВМС, Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
В хода на обсъждането бяха направени редакционни поправки на въпроса, формулиран в гражданската инициатива, с цел спазване изискванията на чл. 10, ал. 4 от ЗПУГДВМС, въпросът в предложението за национален референдум да бъде изписан на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно, при спазване реда, разписан в чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първата предложена редакционна поправка е думата „атомната” да се замени с „ядрената”. Втората поправка – преди България да се добави „Република”, третата редакционна поправка е преди „ядрена” да се добави думата „нова”. Четвъртата – думата „централа” се заменя с „електроцентрала”, съгласно изискванията на т. 53 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Петата поправка - отпадане на израза „на площадка Белене”. Те бяха подкрепени с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
Със същият резултат беше подкрепен и въпроса от предложението за произвеждане на национален референдум, № ПГ -239-01-5, внесено от инициативен комитет на 27 юли 2012г. заедно с направените и подкрепени редакционни промени, като Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание проект за решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”
По отношение въпроса, съдържащ се в предложението за произвеждане на национален референдум от група народни представители, беше направено предложение за редакционна поправка, като думата „електроцентрала” се замени с „централа”. След гласуването с резултат – 0 гласа „за”, 2 „против” и 11„въздържали се”, предложението не беше прието.
С 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси одобри предложение за произвеждане на национален референдум № 254-00-2059 внесено от Доброслав Димитров и група народни представители на 17 октомври 2012 г. и предлага на Народното събрание проект за решение за произвеждане на референдум, като подкрепи въпроса, съдържащ се в него: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?” , със същия резултат от гласуването - 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”.
В хода на обсъждането на инициативите за произвеждане на национален референдум на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗПУГДВМС се оказа, че при редакцията се достигна до идентичен въпрос по двете предложения за произвеждане на референдум. Затова с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание общ проект за решение:
Проект !
Р Е Ш Е Н И Е
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2, и чл. 13, ал. 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление,
Р Е Ш И :
Приема решение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала ?”
Решението е прието от 41-то Народно събрание на ……..2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
