Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
23/01/2013 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-2/24.01.2013 г.
ОТНОСНО: Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
На свое заседание, проведено на 23 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на министерството на вътрешните работи и на министерството на отбраната.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от г-н Веселин Вучков – заместник министър на вътрешните работи.
Той акцентира, че законодателното уреждане на задачите, дейността и статута на служителите в разузнавателните служби и в Националната служба за охрана е отдавна формулирана обществена потребност.
Проектът на Закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков, който урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея. В законопроекта са посочени също правомощия на Народното събрание и на гражданското общество. Законопроектът се насочва към регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана в защитата на националната сигурност.
В проекта на закон са дефинирани понятията „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Тези понятия са ключови и затова са поставени още в началото на основния текст. Други понятия, които имат отношение към този закон са дефинирани в Допълнителните разпоредби. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите. Сред тях основни са принципът за сътрудничество с гражданите, принципът за прозрачност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност и принципът за ефективен контрол при планиране и изпълнение на дейността по защита на националната сигурност.
Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява контрол по разходването на ресурсите за осъществяване на дейността по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между различните органи и организации.
В законопроекта Съвета по сигурността е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Изключение в този аспект е Националната служба за охрана.
Предвижда сее Министерския съвет да приеме правилник, в който да уреди организацията на работа на съвета и на неговия секретариат.
Предложени са промени в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, като в неговия състав се включват секретарят на Съвета по сигурността и генералният директор на Държавна агенция „Разузнаване”.
В законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват, но тя не е нова институция, а платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности. Предвидено е при необходимост към разузнавателната общност да се включват и и други институции – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Агенция „Митници“.
Ключов момент е регламентирането на контрола върху дейността на системата защита на националната сигурност. Предвижда се контрол да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите.
Народното събрание осъществява контрола върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Съставът на комисията се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Това съответства на принципа за поемане на политическа отговорност в съответствие с резултатите от избора за Народно събрание.
Регламентирано е правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност, като това право се обвързва с нормативно установените им права – например за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството, да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
Законопроектът обхваща дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
Народният представител Красимир Ципов посочи, че законопроекта е положителна стъпка, защото повече от 20 години т.нар. „тайни служби” работят без да е законодателно регламентирана системата на националната сигурност. Отбеляза, че е между първо и второ гласуване трябва да бъдат разписани допълнителни дефиниции, а също и начина на взаимодействие между службите в системата за защита на националната сигурност относно обмена на информацията и осъществяване на правомощията. Необходимо е да се използва постигнатия на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на републиката и да бъде подкрепен законопроекта, за да могат службите да работят ефективно и българското общество да разбере какви са техните функции и правомощия. Призова представители от парламентарно представените партии и коалиции да създадат работна група, която да прецизира законопроекта.
В хода на дискусията бяха изказани и други становища в подкрепа на законопроекта, отчитайки неговата необходимост и създаването на правна сигурност за функционирането на службите и на тези, които имат досег с тях.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-2/24.01.2013 г.
ОТНОСНО: Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
На свое заседание, проведено на 23 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на министерството на вътрешните работи и на министерството на отбраната.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от г-н Веселин Вучков – заместник министър на вътрешните работи.
Той акцентира, че законодателното уреждане на задачите, дейността и статута на служителите в разузнавателните служби и в Националната служба за охрана е отдавна формулирана обществена потребност.
Проектът на Закон за управлението на системата за защита на националната сигурност е рамков, който урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея. В законопроекта са посочени също правомощия на Народното събрание и на гражданското общество. Законопроектът се насочва към регламентиране на структурата, задачите и дейностите не на цялата система за национална сигурност, а само на тази част от нея, която е пряко ангажирана в защитата на националната сигурност.
В проекта на закон са дефинирани понятията „национална сигурност” и „посегателство срещу националната сигурност”. Тези понятия са ключови и затова са поставени още в началото на основния текст. Други понятия, които имат отношение към този закон са дефинирани в Допълнителните разпоредби. Посочени са принципите за функциониране на системата за Националната сигурност и за институциите. Сред тях основни са принципът за сътрудничество с гражданите, принципът за прозрачност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност и принципът за ефективен контрол при планиране и изпълнение на дейността по защита на националната сигурност.
Нов момент е включването в управлението на системата за защита на националната сигурност на правомощието да се осъществява контрол по разходването на ресурсите за осъществяване на дейността по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между различните органи и организации.
В законопроекта Съвета по сигурността е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателя при осъществяване непосредственото управление на системата за защита на националната сигурност. Изключение в този аспект е Националната служба за охрана.
Предвижда сее Министерския съвет да приеме правилник, в който да уреди организацията на работа на съвета и на неговия секретариат.
Предложени са промени в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност, като в неговия състав се включват секретарят на Съвета по сигурността и генералният директор на Държавна агенция „Разузнаване”.
В законопроекта е развито заложеното в Стратегията за национална сигурност виждане за разузнавателната общност в Република България. Определени са институциите, които я образуват, но тя не е нова институция, а платформа, механизъм за координиране на становища и позиции, и дейности. Предвидено е при необходимост към разузнавателната общност да се включват и и други институции – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Агенция „Митници“.
Ключов момент е регламентирането на контрола върху дейността на системата защита на националната сигурност. Предвижда се контрол да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите.
Народното събрание осъществява контрола върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” към министъра на отбраната чрез постоянна комисия. Съставът на комисията се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. Това съответства на принципа за поемане на политическа отговорност в съответствие с резултатите от избора за Народно събрание.
Регламентирано е правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност, като това право се обвързва с нормативно установените им права – например за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството, да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
Законопроектът обхваща дейности от изключителна национална компетентност и не касае правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните членки, а и на Съюза като цяло, за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите в сферата на националната сигурност.
Предлага се законът да влезе в сила от 1 април 2013 г. с оглед осигуряване на достатъчно продължителен „период на узнаване” за гражданите, държавните институции и служителите в специалните служби.
Народният представител Красимир Ципов посочи, че законопроекта е положителна стъпка, защото повече от 20 години т.нар. „тайни служби” работят без да е законодателно регламентирана системата на националната сигурност. Отбеляза, че е между първо и второ гласуване трябва да бъдат разписани допълнителни дефиниции, а също и начина на взаимодействие между службите в системата за защита на националната сигурност относно обмена на информацията и осъществяване на правомощията. Необходимо е да се използва постигнатия на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на републиката и да бъде подкрепен законопроекта, за да могат службите да работят ефективно и българското общество да разбере какви са техните функции и правомощия. Призова представители от парламентарно представените партии и коалиции да създадат работна група, която да прецизира законопроекта.
В хода на дискусията бяха изказани и други становища в подкрепа на законопроекта, отчитайки неговата необходимост и създаването на правна сигурност за функционирането на службите и на тези, които имат досег с тях.
След проведената дискусия и обсъждане, с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202–01–77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
