Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
31/01/2013 първо гласуване
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-7/04.02.2013 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
На свое заседание, проведено на 31 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Националното бюро за правна помощ и на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Елена Маркова председател на Националното бюро за правна помощ.
Законът за правната помощ постави началото на реформата на системата за правна помощ. С новата организация на системата за правна помощ се въведе строго планиране, анализ, отчетност и контрол при управлението и разпореждането със средствата, като по този начин се въведе европейският принцип, че финансирането на правната помощ е задължение на изпълнителната власт на държавата, каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека.
Практиката от прилагането на закона показа, че нараства броят на социално слабите лица, имащи нужда от правна помощ. Поради ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ възниква необходимост от засилване на контрола при допускане и предоставяне на правна помощ с оглед целесъобразното разходване на предоставените от държавата средства, за качеството на правната помощ и отговорността на адвокатите, както и за необходимостта от въвеждане на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Предлаганите промени целят да гарантират достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони, подобряване на контрола и качеството на правната помощ и по-целесъобразно разходване на държавните средства.
Със законопроекта се разширява кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ и се уеднаквяват критериите за предоставяне на безплатна правна помощ независимо от вида на правната помощ и от органа, който взема решение за предоставянето й.
В европейското законодателство са въведени едни и същи критерии при предоставяне на всички видове правна помощ – за консултации, за подготовка на документи за образуване на дело, за извънсъдебно споразумение и за процесуално представителство при вече образуваното дело. С оглед съобразяване с тези критерии се предлагат и съответните промени в закона. С оглед целесъобразното разходване на средствата за правна помощ, независимо от нейния вид, лицето, което иска да му бъде предоставена безплатна правна помощ, е необходимо да докаже пред решаващия орган с документи от съответните компетентни органи, че е финансово затруднено и не разполага със средства за упълномощаване на адвокат.
С оглед на ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ и целесъобразното разходване на държавните средства се допълват разпоредби на закона, с които на определени органи от системата за правна помощ се възлагат допълнителни контролни функции в тази насока. Засилва се ролята на Националното бюро за правна помощ, с цел подобряване качеството на работата на адвокатите и увеличаване на тяхната отговорност при предоставяне на правна помощ.
Предлагат се и промени, които определят разноските за правна помощ като частни държавни вземания, като се регламентира и редът за тяхното събиране от НАП. Съгласно чл. 3 от Закона за НАП в кръга на правомощията на НАП е да установява и събира определени със закон частни държавни вземания, като агенцията събира освен изрично изброените частни държавни вземания и други, чието събиране със закон е определено да се извършва от нея. Действащият механизъм е в полза на държавата, което би довело до по-висока събираемост и допълнителни приходи в държавния бюджет. При това изградената регионална структура на НАП дава възможности за това.
С оглед осигуряването на бърз и ефективен процес и защита се разширява приложното поле на правна помощ, предоставяна от дежурни адвокати, като тук се включват бързите и незабавни производства по НПК, производства по Закона за здравето и по Закона за закрила на детето. Прецизира се и редът за определяне на дежурен адвокат.
Въвеждането на фигурата на резервния защитник в НПК с оглед по-бързото приключване на производството налага и прецизиране на някои разпоредби на закона. Предлага се „резервните защитници” да декларират съгласие пред адвокатските съвети, че желаят да бъдат назначавани за такива, като то да е валидно до приключване на производството. Въз основа на даденото съгласие се формират списъци на адвокати „резервни защитници”.
В хода на обсъждането г-жа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет заяви, че законопроектът решава много важни въпроси, които до момента не са били решени, но изказа възражения срещу § 7 и 8. Според нея в текстовете им е допусната концептуална грешка, като се изисква от обвиняемия да представя декларация за имотното си състояние в досъдебното производство, което е недопустимо с оглед правото на обвиняемия по Наказателно-процесуалния кодекс да не дава обяснения пред органите на досъдебното производство. Тя посочи, че трябва да останат действащите разпоредби, според които по наказателни дела преценката има ли средства дадена лице да заплати адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, ръководещ процесуалните действия въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.
В хода на дискусията бяха поставени и някои въпроси относно отпадането на предвидения срок в § 2, чл. 12; отсъствието на фигурата на резервния защитник в § 4, чл. 18, т. 7 и в § 16, чл. 33, ал. 6 не е предвиден срок за заличаване от националния регистър за правна помощ на вписан адвокат в случаите по чл. 33, ал. 5, т. 4.
След проведената дискусия и обсъждане, с 19 гласа „за”, без „против” и гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 353-03-7/04.02.2013 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
На свое заседание, проведено на 31 януари 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
На заседанието присъстваха представители на Националното бюро за правна помощ и на Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Елена Маркова председател на Националното бюро за правна помощ.
Законът за правната помощ постави началото на реформата на системата за правна помощ. С новата организация на системата за правна помощ се въведе строго планиране, анализ, отчетност и контрол при управлението и разпореждането със средствата, като по този начин се въведе европейският принцип, че финансирането на правната помощ е задължение на изпълнителната власт на държавата, каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека.
Практиката от прилагането на закона показа, че нараства броят на социално слабите лица, имащи нужда от правна помощ. Поради ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ възниква необходимост от засилване на контрола при допускане и предоставяне на правна помощ с оглед целесъобразното разходване на предоставените от държавата средства, за качеството на правната помощ и отговорността на адвокатите, както и за необходимостта от въвеждане на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Предлаганите промени целят да гарантират достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони, подобряване на контрола и качеството на правната помощ и по-целесъобразно разходване на държавните средства.
Със законопроекта се разширява кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ и се уеднаквяват критериите за предоставяне на безплатна правна помощ независимо от вида на правната помощ и от органа, който взема решение за предоставянето й.
В европейското законодателство са въведени едни и същи критерии при предоставяне на всички видове правна помощ – за консултации, за подготовка на документи за образуване на дело, за извънсъдебно споразумение и за процесуално представителство при вече образуваното дело. С оглед съобразяване с тези критерии се предлагат и съответните промени в закона. С оглед целесъобразното разходване на средствата за правна помощ, независимо от нейния вид, лицето, което иска да му бъде предоставена безплатна правна помощ, е необходимо да докаже пред решаващия орган с документи от съответните компетентни органи, че е финансово затруднено и не разполага със средства за упълномощаване на адвокат.
С оглед на ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ и целесъобразното разходване на държавните средства се допълват разпоредби на закона, с които на определени органи от системата за правна помощ се възлагат допълнителни контролни функции в тази насока. Засилва се ролята на Националното бюро за правна помощ, с цел подобряване качеството на работата на адвокатите и увеличаване на тяхната отговорност при предоставяне на правна помощ.
Предлагат се и промени, които определят разноските за правна помощ като частни държавни вземания, като се регламентира и редът за тяхното събиране от НАП. Съгласно чл. 3 от Закона за НАП в кръга на правомощията на НАП е да установява и събира определени със закон частни държавни вземания, като агенцията събира освен изрично изброените частни държавни вземания и други, чието събиране със закон е определено да се извършва от нея. Действащият механизъм е в полза на държавата, което би довело до по-висока събираемост и допълнителни приходи в държавния бюджет. При това изградената регионална структура на НАП дава възможности за това.
С оглед осигуряването на бърз и ефективен процес и защита се разширява приложното поле на правна помощ, предоставяна от дежурни адвокати, като тук се включват бързите и незабавни производства по НПК, производства по Закона за здравето и по Закона за закрила на детето. Прецизира се и редът за определяне на дежурен адвокат.
Въвеждането на фигурата на резервния защитник в НПК с оглед по-бързото приключване на производството налага и прецизиране на някои разпоредби на закона. Предлага се „резервните защитници” да декларират съгласие пред адвокатските съвети, че желаят да бъдат назначавани за такива, като то да е валидно до приключване на производството. Въз основа на даденото съгласие се формират списъци на адвокати „резервни защитници”.
В хода на обсъждането г-жа Даниела Доковска – председател на Висшия адвокатски съвет заяви, че законопроектът решава много важни въпроси, които до момента не са били решени, но изказа възражения срещу § 7 и 8. Според нея в текстовете им е допусната концептуална грешка, като се изисква от обвиняемия да представя декларация за имотното си състояние в досъдебното производство, което е недопустимо с оглед правото на обвиняемия по Наказателно-процесуалния кодекс да не дава обяснения пред органите на досъдебното производство. Тя посочи, че трябва да останат действащите разпоредби, според които по наказателни дела преценката има ли средства дадена лице да заплати адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, ръководещ процесуалните действия въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.
В хода на дискусията бяха поставени и някои въпроси относно отпадането на предвидения срок в § 2, чл. 12; отсъствието на фигурата на резервния защитник в § 4, чл. 18, т. 7 и в § 16, чл. 33, ал. 6 не е предвиден срок за заличаване от националния регистър за правна помощ на вписан адвокат в случаите по чл. 33, ал. 5, т. 4.
След проведената дискусия и обсъждане, с 19 гласа „за”, без „против” и гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202–01–75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
0
