Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




ПРОТОКОЛ
№ 4

На 17 септември 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието на комисията протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерски съвет на 8 септември 2009 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
4. Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 2 септември 2009 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, здравейте!
Имаме изискуемия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание кворум, за да започнем заседанието.
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Днешният дневен ред, който предварително е обявен и на страницата на Народното събрание, е следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерски съвет на 8 септември 2009 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2009 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
4. Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители на 2 септември 2009 г.
Позволете да ви представя гостите, присъстващи на днешното заседание: госпожа Милена Трифонова - изпълнителен директор на Дирекция „Административно-правно обслужване” към Държавна агенция по горите и държавният експерт инж. Тони Кръстев, които ще докладват по т. 1 от дневния ред, като вносители.
Господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който в момента е в заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна” в министерството.

Колеги, пристъпваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г.
Съгласно разпореждането на председателя на Народното събрание водеща е Комисията по земеделието и горите. Тя е разгледала на първо четене този законопроект, има доклад на комисията. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Имат думата вносителите, за да представят предложените изменения в този законопроект.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Законопроектът, включен като първа точка на дневния ред на комисията, госпожи и господа народни представители, е изготвен като част от пакета от нормативни актове, които правителството на Републиката смята, че трябва да бъдат приети за провеждане на ефективна реформа в сектора на горското стопанство. Целта на тази реформа, в този смисъл и на проектозакона, е оптимизиране на държавната администрация, която осъществява и провежда държавната политика в сектора на горите и управлението на народното стопанство.
Една от основните промени, залегнали в законопроекта, преобразуването на Държавната агенция по горите като централен орган на изпълнителната власт към Министерския съвет към настоящия момент в Изпълнителна агенция по горите, функционално подчинена на министъра на земеделието и храните. Това, от своя страна, налага със Закона за горите да бъде извършено разпределение между правомощията, които към настоящия момент осъществява председателят на Държавната агенция по горите, и, от друга страна, министърът на земеделието и храните. Една от основните цели е разпределение на правомощията между министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Законопроектът предвижда министърът на земеделието и храните да стане орган на управление на държавните предприятия, които към настоящия момент съществуват в системата на Държавната агенция по горите. За ваше сведение тези предприятия са търговци по смисъла на Търговския закон с особен статут, създадени на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те имат и публични функции, които са им възложени със Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча. Функции по разпореждане с недвижими имоти държавна собственост също се възлагат с този законопроект на министъра на земеделието и храните.
Важно би било да отбележим с оглед на обществения интерес към процедурите за промяна на предназначението на гори и земи от Горския фонд, процедурите за замяна, за продажба на земи и гори от Държавния горски фонд, че този законопроект не предвижда същинска промяна в тези процедури. Дават се правомощия на министъра на земеделието и храните, но не се променят критериите за извършване на подобни сделки, нито същността на самата процедура, която се провежда. По част от сделките компетентен остава Министерският съвет, както е и до настоящия момент, а други компетентности, които до момента са били в рамките на правомощията на председателя на Държавната агенция по горите, се възлагат на министъра, като централен орган за осъществяване на държавната политика в тази област.
Промяната в статута на Държавната агенция по горите и преобразуването й в Изпълнителна агенция по горите налага промяна и в бюджетната подчиненост на Изпълнителната агенция по горите. Към настоящия момент централното горско ведомство е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. По силата на закона, който вие ще обсъждате, Изпълнителната агенция по горите ще бъде второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към първостепенния разпоредител – министърът на земеделието и храните.
Друга съществена промяна, свързана с движението на финансовите потоци в горския сектор, е свързана с Национален фонд „Българска гора”. За ваша информация в момента със Закона за горите, който сега действа, е създаден Национален фонд „Българска гора” – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Държавната агенция по горите.
Създаването на Изпълнителната агенция по горите като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити води до невъзможност към второстепенен разпоредител с бюджетни кредити да съществува друг второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. По предложение на министъра на финансите законопроектът предвижда закриване на Национален фонд „Българска гора”, преминаване на функциите, които той до момента е осъществявал към Изпълнителната агенция по горите и уреждане на трудовите правоотношения на настоящите служители в Национален фонд „Българска гора” по чл. 123 от Кодекса на труда.
Съответно промени се предвиждат и в Закона за лова и опазването на дивеча, защото освен в Закона за горите, това е другият закон, който е устройствен по отношение дейността на централната горска администрация и който съдържа много правомощия и различни лостове за осъществяване на държавната политика в ловния сектор.
Накратко казано това е най-важната част от съдържанието на законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да взема отношение към законопроекта, и то по-скоро не за съдържанието му за преобразуването с оглед структурните промени, които трябва да се направят наистина. Ние подкрепихме новата структура на Министерския съвет, а оттам произтичат съответно промени, които следват разпределяне на правомощията по нов начин. Поначало смятаме, че трябва да има по-ясна отговорност и търсене на форми на контрол и вече, когато правомощията отидат в съответния ресорен министър, формите на парламентарен контрол ще бъдат много по-ефективни. Така че подкрепяме смисъла и идеята на този законопроект.
Това, което по-скоро искам да отбележа като забележка или претенция от наша страна, то е, че не се променя – нещо, което чухме от вносителите – нито критериите, нито способите относно предназначението и собствеността на горите.
Става въпрос за заменките. Това е най-наболялата тема. Вярно е, че сложихме един мораториум в началото на този парламент, но въпросът трябва да бъде уреден трайно със закон, като бъдат създадени много ясни критерии, които да не дават възможност да се извършват тези злоупотреби. Режимът на замените и предназначението на горите трябва наистина в един следващ закон да бъдат уредени така, че да не се стига до това, на което станахме свидетели в предходните месеци и години, в резултат на което вече има и възбудени наказателни производства.
Искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект, обаче ще искаме и ще поставяме въпроси към правителството въпроси. И ще очакваме последващ акт, в който тези въпроси да бъдат решени.
Това е, веднъж, като изявление към този законопроект и, второ, като въпрос към вносителите: подготвя ли се друга промяна в Закона за горите, който да урежда тези неща по начина, по който ние като политическа сила сме заявили, и спечелилите избори Политическа партия „ГЕРБ” и управляващи в момента също са заявили? Затова мисля, че е важно да разберем намеренията с оглед това какво ще се случва оттук нататък и за необходимостта да има много по-ясни правни регламенти за контрол и за предотвратяване на тези злоупотреби, нарушения и престъпления, които се извършваха.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Господин Кръстев, имате думата.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Да, готви се такъв проект. Имам честта да бъда председател на комисията на експертно ниво, която трябва да изготви този вариант.
Подготвя се изцяло нов Закон за горите. Мога да ви информирам, че към настоящия етап сме подготвили различни работни групи по различните теми, работи се по тях, отчетени са всички препоръки и забележки от Доклада на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие, приемаме голяма част от идеите на европейското законодателство, включително се работи по тази тема, като идеята на работната група е законът да бъде изцяло нов с изцяло нова визия и съдържание от сега съществуващите. Благодаря.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: А времето?
ТОНИ КРЪСТЕВ: Нашата задача е до края на м. ноември експертната група да представи този вариант на експертно ниво.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Аз искам да коментирам и да поставя въпрос само по една чувствителна тема, която беше предмет на обсъждане и решение преди няколко дни в Народното събрание – решението за установяване на мораториум върху промяната на предназначението на горите, които са били предмет на замяна. Там също си спомням, че срокът на действие е до приемането на съответстващи промени в закона.
Сега в мотивите на този законопроект, който в по-голямата си част е технически, четем нещо, което се отнася до съществото на уредбата. В законопроекта се предвиждат още замяна на гори и земи от Горския фонд, частна държавна собственост, с гори и земи, собственост на физически лица, юридически лица и общини, като се казва, че процедурата се извършва от министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Аз не оспорвам по принцип възможността да се прави замяна на такива гори, когато, да речем, тя води до уедряване на притежаваните гори в определена зона. Но когато става дума за замяна на гори в различни по своето естество характер местности, както е по крайбрежието или в планинските курорти, явно е, че тези замени в много от случаите се използват и се злоупотребява, като там вече ценността е не върху гората, а върху земята, която може да послужи за други цели.
Приемайки този законопроект, няма ли по същество да се обезсмисли мораториумът, който парламентът прие, и всъщност старата практика да бъде продължена, само че от нови хора? Ето това мисля, че е въпрос, който трябва внимателно да бъде обсъден във връзка с приемането на промените в закона и отражението му върху вече гласувания с голямо мнозинство мораториум от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Изслушахме внимателно вносителите и няма как да не се съгласим с целите, които правителството очевидно си поставя с този законопроект изобщо в горския сектор. Но бих си позволила да кажа, че със средствата и механизмите, с които се прави опит това да бъде постигнато, очевидно това трудно ще се случи.
Предвид целите, които Вие декларирахте, госпожоТрифонова, не мисля, че преобразуването на държавната агенция в изпълнителна такава, с всички произтичащи от това последствия, а именно превръщането й във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с концентриране в правомощия на министъра на множество дейности по управление на горите, включително да упражнява правата на държавата в предприятията, които, знаете, че извършват стопанската дейност в горския сектор, с разширяването на правомощията на министъра с конкретни ангажименти, касаещи ловното стопанство, защитата и опазването на дивеча, е някак си трудно да си представим, че това може да се случи.
По-скоро считаме, че това е една крачка назад в сравнение с всичко, което е правено в тази посока, като имаме предвид включително и това, което цитира колегата Янаки Стоилов, а именно, че предишният парламент забрани заменките по принцип, тук, напротив те се разрешават, в смисъл без да се конкретизира. (Реплика на народния представител Екатерина Михайлова.)
Нека да четем коректно какво пише тук - предвижда се замяната на гори и земи от Горския фонд, частна държавна собственост, с гори и земи, собственост на физически лица.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ние гласувахме мораториум...
МАЯ МАНОЛОВА: Говоря за предния парламент. Ние гласувахме мораториум върху промяната на предназначението на вече заменените гори, а в края на миналия парламент забранихме замяната на гори.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По реда на държавната собственост.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но искам да кажа, че тук така или иначе не виждаме очакваната крачка напред в тази посока, включително и с това, което беше казано от колегата Янаки Стоилов, че се очакваше с този законопроект да бъдат прецизирани и условията, при които е възможно да се извършва промяна на предназначение – нещо, което, когато приехме решението за спиране на промяната на предназначение, всеки един от народните представители беше с очакването, че това е една временна мярка, която ще бъде детайлно регламентирана в Закона за горите.
Освен това аз също считам, че закриването на Национален фонд „Българска гора” е една крачка назад в сравнение с това, което вече беше направено.
Тук с промените, които извършваме в Закона за лова, най-вече, и в други закони, като тези в Закона за горите не са чисто технически, които да променят наименованието на агенцията от държавна в изпълнителна, отново навлизаме в една порочна практика да се правят изменения в други закони, без да бъдат детайлно разгледани по съответния ред.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Имате думата, госпожо Трифонова.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви.
Първо искам да коментирам регламентацията в законопроекта, свързана със замените на горите от Горския фонд. Ще припомня, че предишното Четиридесето Народно събрание извърши промени в Закона за горите, с които не въведе абсолютна забрана за сделките – замени на земи и гори от Държавния горски фонд. Ограничен бе кръгът на хипотезите, в които може да се извършва замяната. Сега действащият Закон за горите допуска да бъде извършена замяна, но това са всичко на всичко две хипотези. Не смятам за необходимо да ви обременявам с конкретните текстове.
Това, което предлагаме днес на вниманието ви, е наистина промяна, свързана с функционалната компетентност. Досега страна по тези сделки беше председателят на Държавната агенция по горите. Единствената промяна, която ви предлагаме, е като представител на държавата, сключващ тези сделки да бъде министърът на земеделието и храните.
Друга промяна няма. Не отваряме широко вратата. Ние не сме в хипотезата на абсолютна забрана и сега да разрешаваме извършването на замени. Това е по въпроса за замените.
Поради тази причина лично аз като експерт считам, че промяната, която се извършва с този законопроект за изменение и допълнение не може да бъде тълкувана като съответна промяна в Закона за горите, която автоматично ще доведе до отпадане на Мораториума за промяна на предназначението – в случай, че някой има и такива опасения.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това беше важно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли, госпожо председател – само за да приключим по тази тема?
Аз съм удовлетворен от отговора. Но мисля, че такова заявление трябва да направи и пред комисията или поне в пленарната зала политически ангажирано лице, тъй като експертите имат тълкуване, което аз възприемам, че това не е съответната промяна, която може да отключи възможността за отпадане на мораториума. Но експертите не могат да се ангажират лично с прокарването на това тълкуване и би трябвало вносителите ясно да го заявят, за да знаем как да си формираме отношението при гласуването. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Тъй като вече сме стигнали до заменките, имам един въпрос, който е свързан именно с институционалната подчиненост на структурата на Министерския съвет до този момент на министъра на земеделието и храните.
В § 6, относно чл. 15а, който урежда покупката и продажбата на земи и гори от Горския фонд, е предвидена промяна само в ал. 12. В действащия текст на ал. 2 е предвидено председателят на Държавната агенция по горите да прави искане пред Министерския съвет за закупуване на площи над 100 декара. Тоест тук също е необходима такава промяна.
Необходима е и промяна в ал. 2 – това също да се прави от министъра на земеделието и храните. Мисля, че и в ал. 13 - там също е останал текст от предишната редакция.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Да, напълно коректна е бележката Ви. Става дума наистина за технически пропуск, който не мога да обясня логично.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест навсякъде, където има такъв текст и запис, трябва да бъде заменен.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това е принципно становището, което сте следвали.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще си позволя да ви напомня, че не сме водеща комисия и от нас се очаква по-скоро да работим като Комисия по правните въпроси, не толкова като комисия, която разбира от горските проблеми. Това само така маркирам.
Както е ясно в мотивите, промяната се налага от идеята за преобразуване на държавната агенция в изпълнителна агенция. От тази гледна точка нещата са опростени. Между другото това е въпрос на управленско решение. През годините е било различно. Навремето имаше Комитет по горите, след това по времето на правителството на ОДС този комитет беше закрит и структурата беше прехвърлена на Министерството на земеделието. Тогава това беше едно правилно решение. В годините общо взето то показа, че това може би е по-правилният подход. Но казвам „може би!”. През годините има залитания – ту към държавна агенция, ту към изпълнителна агенция. Ще преминем и този период.
Така че в тази рамка законопроектът е коректен, но не е довършен. Ако ще има Изпълнителна агенция по горите към Министерството на земеделието и храните, тогава наименованието му трябва да бъде Министерството на земеделието, храните и горите. Това е коректното отношение към този ресор. Защото това не е нещо дребно, което се премества в министерството. Това е една много голяма структура, много обемиста работа, с много пари, с много интереси. От тази гледна точка беше редно законодателната инициатива да бъде такава, че освен тези промени, да бъде извършена промяна на наименованието на министерството, структурата и така нататък.
Аз разбирам, че може би в Закона за горите не е точният механизъм за извършването на тази промяна, но доколкото няма заявка, ние смятаме, че законодателната инициатива е непълна.
Имаме основание да се въздържим от подкрепата на този законопроект, като казвам, че по принцип аз лично винаги съм смятал, че горите трябва да бъдат към земеделието. Но по-добре е да бъде направено по коректния начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам реплика, госпожо председател.
Първо, споделяме, че би трябвало Министерството на земеделието и горите да е една постоянна институция, а не да се променя през няколко години.
Второ, искам да кажа, че в история на българските държавни институции за последните 70 години имаше Управлението на горите, Комитет по горите, Министерство на земеделието, Министерство на земеделието и горите, Национален аграрно-промишлен комплекс и други наименования, които са над 20. Тоест там секторът никога не е бил спокоен, непрекъснато е имало трансформации, явно поради естеството на работата и конфликтите, които се получават и прочие.
Но главната цел на репликата ми е, че министър-председателят е този, който определя с предложение пред Народното събрание структурата и състава на Министерския съвет, тоест това е негова инициатива – който и да е този министър-председател – и трябва да стане част от структурата на самото министерство, за да има аргумент това, което Вие казвате. Защото в случая става дума за изпълнителна агенция, а не за генерална, главна дирекция или някакъв вид администрация вътре в министерството. Тоест това е звено извън министерството. По тази причина министерството в момента поне, ако не се предприеме друга структурната промяна, не се нуждае и от промяна в наименованието. Това беше репликата ми. Благодаря.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин бивш председател на Комисията по въпросите на държавната администрация, знаете, че изпълнителната агенция е пряко подчинена на министъра. Така че тя не е извън министерството.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но не е част от министерството.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Изпълнителната агенция е структура към съответното министерство.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не е част от администрацията на министерството.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е спор извън нашата комисия. Няма смисъл да споря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Аз искам да взема становище по някои от изразените мнения, едновременно и като член на Комисията по земеделието и горите, която е водеща при приемането на този законопроект.
Действително в законопроекта има многобройни технически пропуски в смисъл, че не във всички текстове коректно са заменени органите – старите с новите, които сега в момента с тази промяна се утвърждават в новия законопроект. Но смятаме, че това ще бъде променено между първо и второ четене и законопроектът ще влезе за второ гласуване и в Комисията по правни въпроси, след като вече тези пропуски бъдат отстранени, след евентуалното му приемане на първо четене.
По отношение на тези съмнения, които бяха изразени от господин Стоилов и госпожа Манолова, мога да кажа, че действително този мораториум просто никой, поне и пред нашата комисия, не е изразявал воля за неговото преустановяване. Въпреки това считам, че би било нормално и възможно между двете четения с някаква допълнителна разпоредба към законопроекта също това нещо да бъде отразено изрично в него.
Що се отнася до Национален фонд „Българска гора” мотивите на вносителя не бяха казани тук, а може би е добре вие също да ги посочите, защото те са свързани изключително и само с бюджетни икономии и един по-добър финансов разчет за министерството като цяло.
Аз мисля, че от законопроекта не остава съмнение, че Изпълнителната агенция ще бъде на подчинение на министъра на земеделието и в този смисъл ще бъде част от Министерството на земеделието и храните. Всички тези бележки ще бъдат взети предвид при изчистване на законопроекта за второ четене. Нямам какво друго да добавя.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Колева.
Аз искам да се върна на това, което каза господин Христо Бисеров, че законопроектът е разпределен при нас като втора комисия, а не като водеща. Ние имаме задача от правна гледна точка да погледнем текстовете като комисия, която не сме водеща за този законопроект за изменение и допълнение. Ние няма да гледаме на второ четене този законопроект, затова смятам, че е важно и задължително в това заседание тези бележки, които предварително всеки един от нас си е подготвил по отделни текстове, да им направим коментар, за да може на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник народните представители да ги внесат като промени между първо и второ четене.
В тази посока – към вносителите: по § 2 не е предвидена промяна в чл. 7, ал. 6, по същия начин, както по чл. 15, който преди малко коментирах, където се урежда процесуалното представителство по дела, които се отнасят до държавни гори. Съгласно законопроекта това си остава в правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, а не на министъра на земеделието и храните. Тук имаме разминаване с мотивите. Може би тук ще вземете отношение, за да кажете дали това сте имали предвид, или има грешка в мотивите по отношение на този текст.
Следващият текст – § 7, действащият текст на чл. 15б – чл. 15а коментирахме - чл. 15б урежда замяната на горите и земите от Горския фонд. Там също в чл. 16в, където е разписана процедурата за учредяване право на ползване върху гори и земи от Горския фонд, не е отразено дали тези правомощия преминават върху министъра на земеделието и храните.
В § 11 също има предложена промяна само в текста на чл. 19, и то само по отношение на ал. 3. В ал. 9 също трябва да се отрази такава промяна, че изключването на земи и гори от Горския фонд се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.
Има още няколко други неточности, които коментирахме с колегите преди днешното заседание, които в рамките до края на утрешния ден смятам, че ще можем да ви ги дадем в писмена форма.
Колеги, имате ли други изказвания и предложения по текстовете?
Госпожо Колева, заповядайте.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Ако не възразявате, в доклада, който ще бъде приет от Комисията по правни въпроси, да посочим принципно техническата промяна във всички текстове и да се направи една препоръка да се прецизират функциите на министъра на земеделието и на председателя на изпълнителната агенция в рамките и по смисъла на изложените в мотивите функции. В този смисъл да направим препоръка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В мотивите има разминаване на няколко места с текстовете.
Колеги, имате ли възражения в доклада, който трябва да изготвим и да входираме утре преди 9,00 ч., за да може да го докладваме в пленарната зала, тъй като остана за утре разглеждането на първо четене на този законопроект, да включим тези бележки, които направихме като предложения – на какъв принцип е заложена промяната, това, което коментираха и колегите за мораториума. Така че да няма някаква неяснота. Ще го оформим след като приключи днешното заседание, за да го входираме утре в деловодството.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подкрепям това да го запишем, госпожо председател, и мисля, че точно на Комисията по правни въпроси й подхожда да се произнесе по това, че не отменя мораториума. Това си е правна работа, не е за горите или специфични знания. Но това е хубаво да се каже, за да има яснота сред депутатите при разискването и при гласуването. Мисля, че е добре е да бъде отразено.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Имате думата, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз подкрепям законопроекта със забележките с техническите забележки, които очевидно са пропуск при изготвянето му – доста текстове са минали при тези технически прехвърляния на правомощията от председателя на ДАГ към министъра на земеделието и храните.
Присъединявам се към казаното тук, макар че мораториумът е акт за извършените замени за промяна на предназначението на горите. Тук наистина има текст, който съществува и се прехвърлят едни правомощия от председателя на ДАГ на министъра, които и досега са съществували. Това беше казано. Аз не мисля, че би имало ни най-малко съмнение, че мораториумът няма предназначението на вече извършените замени, изключая случаите, когато са в обществен интерес. Тъй като сме Комисия по правните въпроси и се произнасяме на първо четене – хайде, политически някъде, що се касае за първо четене нека да залегне, но за мен е много странно. Защото мораториумът е малко по-друга материя, все пак.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания?
От името на вносителите – желаете ли нещо да обобщите?
Заповядайте, господин Кръстев.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Позволете, госпожо председател, да отговоря на един въпрос, на който не беше отговорено – за закриването на фонда. Причината това предложение да бъде включено в този законопроект е както наша, така и на министъра на финансите. Мога да кажа, че още при самото предложение за създаване на Националния фонд „Българска гора” становището на експертите от Министерството на финансите беше против. Не е възможно второстепенен разпоредител, какъвто беше Национален фонд „Българска гора” да има преходен остатък, а пък първостепенният разпоредител да няма това право, както е сега в закона, и на практика Национален фонд „Българска гора” няма и в момента преходен остатък, което противоречи въобще на Закона за устройство на държавния бюджет и т.н. Това беше най-голямото достойнство на този фонд.
Освен това мога да ви цитирам и конкретни цифри. По други причини разходът е много по-голям, когато се прави от фонда, отколкото директно от бюджета. Това са основните причини за закриването на фонда. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Да считам ли, че пристъпваме към приключване на дискусията? Няма други желаещи за изказване.
Колеги, подлагам на гласуване проект за решение на Комисията по правни въпроси да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г., като в доклада изпишем препоръките, констатациите и забележките, които коментирахме в хода на дискусията.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 22 народни представители: за 15, против 1, въздържали се 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
Благодаря на представителите на Министерството на земеделието и храните.
С това приключихме първа точка от дневния ред.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
От името на вносителите тук е господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Имате думата, господин Русинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал да започна с едно процедурно предложение, ако го приемете. И двата законопроекта – и по точка втора, и по точка трета от дневния ред, са чисто технически промени и касаят едно и също нещо и затова да ги представя наведнъж.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нека да вървим едно по едно. Така или иначе ще ги гласуваме поотделно, нека да започнем с точка втора.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: По точка втора – Законопроекта за изменение на Закона за националния архивен фонд, промяната е в изпълнение на решение на Народното събрание от края на м. юли т.г., с което се утвърждава структурата на кабинета, като правомощията на председателя на Държавната комисия по информационни технологии и съобщенията преминават към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения. Това е смисълът на всички промени, съгласно които навсякъде в текста на закона съответните термини и изрази се заменят.
Това е чисто техническа промяна, отразяваща решение на Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли желаещи за изказвания?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предлагам да го гласуваме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Преди час бях на друга комисия, където имаше подобен закон с един параграф, само че там като отворихме текста на закона, се оказа, че има още две министерства, които са закрити, които не фигурираха в законопроекта. Но това е нещо, което не касае нашето заседание.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Правя процедурно предложение.
Тъй като в Закона за Националния архивен фонд промяната е в Параграф единствен на практика, а Вие искате точка по точка да ги гледаме – и се сменя „министъра на държавната администрация” с „министъра на транспорта и информационните технологии”.
Има и още един параграф – че влиза в сила от датата на публикуване в „Държавен вестник”. Затова ви моля да не правим дебат по това, а просто да гласуваме. Мисля, че имам процедурно право да го направя.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има процедурно предложение да няма дебати. Има ли възражения? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване проект на решение за приемане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за Националния архивен фонд, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
Гласували 21 народни представители: за 21, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпахме точка втора.

Преминаваме към точка трета:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
Имате думата, господин Русинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЪРВАН РУСИНОВ: Благодаря.
Тук ситуацията е абсолютно същата, като има нещо допълнително, което бих желал да отбележа. Вследствие на закриване на Министерството на държавната администрация и административната реформа част от функциите, а именно тези, свързани с провеждане на политиката и развитие на електронното управление преминаха също към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тук отново промяната е техническа и е в изпълнение на волята на народните представители, съответно на решението на кабинета за преструктуриране на дейност.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, желае ли някой да вземе думата за изказване или за въпрос? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проект на решение за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2009 г.
Моля, който е „за” да гласува.
Гласували 24 народни представители: за 24, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това изчерпахме т. 3 от дневния ред.

Преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНСТИТУТ ЗА НАЦИОНАЛНА ПАМЕТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, № 954-01-14, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев и група народни представители, на 2 септември 2009 г.
Предварително господин Лъчезар Тошев поиска на заседанието да присъстват по време на обсъждането на законопроекта Мария Дерменджиева – Коалиция за честно управление, Васил Кадринов – Център „Хана Аренд” – София, Димитър Велинов – Асоциация „Горяни”, Панайот Ляков – Фондация „Илия Минев”, Мимоза Димитрова – Център за подкрепа на хора, преживели изтезания – АСЕТ, Евгений Генчев – Център за подкрепа на хора, преживели изтезания – АСЕТ, Снежинка Цветанова – Асоциация за свободно слово „Анна Политковская”, Борислав Сандов – Коалиция за честно управление, Лилия Костова – Център „Хана Аренд” – София, Пламен Димитров – Асоциация за свободно слово „Анна Политковская”, Иван Груйкин – Гражданска инициатива „Справедливост” и Антон Николов – Републикански неоконсервативен институт.
Има ли възражения, колеги? Няма.
Господин Тошев, имате думата като вносител да представите накратко законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Законопроектът, който внасям заедно с моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция, имаше своя предистория. Беше направен опит такъв законопроект да бъде приет в предишното Народно събрание. Но тогава не се намери политическа воля да бъде приет такъв законопроект.
Но въпросът за необходимостта от създаване на Институт за национална памет остава отворен, тъй като България е единствената от тези страни – членки на Европейския съюз, които са преминали през комунистически режими, която все още няма такъв институт. Ние имаме, разбира се, Комисия за установяване на принадлежност на определени лица към репресивния апарат, най-общо казано, на тоталитарната държава. Но ролята на един институт е много по-широка.
Един институт от този вид проучва не само принадлежност на определени лица, но какво се е случило, какви действия са били предприемани, какви инструкции са били давани, за да бъдат предприемани тези действия, кои са били отговорните, за да се извършват определени действия, които могат да бъдат квалифицирани като престъпления.
Всички останали страни, като Полша, чийто закон сме ползвали при изготвянето на този законопроект, Германия, Словения и Словакия и други имат такива и са много активни, Румъния има такава институция. Те събират необходимата информация и я предоставят на обществото. Въпросът не е маловажен и на него беше обърнато внимание тази година от Европейския парламент в резолюцията, приета на 2 април със заглавие „Европейската съвест и тоталитаризма”, която беше приета с едно забележително мнозинство от Европейския парламент, където се казва, че „без памет не може да има помирение”. Това е т. 5, която аз съм включил в мотивите като откъс от тази резолюция. Също така цялата резолюция можете да намерите в един друг проект за решение, което внесохме на 22 юли т.г. в Народното събрание, където са представени в пълен текст няколко резолюции на европейски институции, засягащи и тази тема.
Въпросът е обществено значим, тъй като в България все още няма достатъчна осведоменост за това, което се е случило. Вярно е, че голяма част от архивите отдавна не са секретни, но за да бъде извършена съответната работа, за да се събере информацията и тя да се популяризира, е необходимо с това да се заеме един институт, който да има за цел да извършва това, да има бюджет, за да може да функционира, да има персонал – лица, които получават заплата, за да могат да извършват тази работа. Иначе тя не може да бъде извършена.
Информацията би могла да доведе до националното помирение, което казва и Резолюцията на Европейския парламент, защото когато се извадят фактите за нещата, които са се случвали, за престъпленията, които са извършвани, тогава мисля, че може да се намери с много по-голяма вероятност необходимото съгласие тези престъпления да бъдат осъдени и тези събития, които са се случвали, да намерят своята оценка. Това е важно за нас, важно е за нашето съвременно общество, но много по-важно е за бъдещите поколения, които, както и преди сме изтъквали, не би трябвало да бъдат оставяни разделени от тези събития, за които има различна оценка. Еднаквата оценка върху събитията, които са се случвали – престъпленията срещу българския народ, ще доведе до националното помирение, към което всички се стремим.
Една от разликите на настоящия законопроект с полския закон е, че в Полша тази дейност се извършва от прокурори, тъй като прокурорите там са част от изпълнителната власт. Тяхната система е такава, че прокуратурата е част от изпълнителната власт, те извършват проверките и имат властта да го направят. Когато стигнат до информация за извършено престъпление, образуват съответното производство.
У нас има проблем, че за извършените по времето на тоталитарния режим престъпления всъщност не беше наказан никой. Голямата част от извършителите по една или друга причина не бяха наказани, включително делото за престъпленията, извършени в лагерите, с разпореждане на съдията Румен Ненков от 11 юли 2002 г. беше прекратено. В мотивите на съдията Румен Ненков – имам разпореждането и мога да ви го оставя – се казва, че въпреки че със Закона за допълнение на Наказателния кодекс от 1990 г., „Държавен вестник”, бр. 31, давностният срок в случаите на убийство на две или повече лица беше увеличен от 20 на 35 години, но по-нататък законодателят по необясними причини не е изпълнил законовото предписание по чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 35, ал. 1 от Указ № 833 от 1973 г. за неговото прилагане със изрична заключителна разпоредба да придаде ретроактивност на приетото допълнение на Наказателния кодекс. Дори такива съвсем ясни случаи, като обвинените по Делото за лагерите, за които бяха събрани много доказателства и факти, те не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, поради изтекла давност. И това е един друг въпрос, който се поставя в този законопроект: дали не е време да обърнем внимание на този въпрос, че престъпленията по време на масовия терор, особено в началото на комунистическия режим, би трябвало да се смятат за престъпления срещу човечността, срещу човечеството, за които не тече давност, за да може да има случаи, когато хора, извършили тежки престъпления и са убили много хора, да бъдат подведени под такава отговорност, ако все още са живи. Наскоро бяхме свидетели как един 90-годишен нацист беше осъден на доживотен затвор сега, тази година. Това беше новина – той беше намерен някъде, където се беше укривал през годините, може би с друга самоличност, подведен под наказателна отговорност и осъден. У нас това нещо не се е случило.
Смятам, че обществото има нужда от такъв институт, за да получи поне информация за събитията, които са се случвали. Тя трябва да бъде търсена, да бъде намерена и да се предостави на обществото за запознаване с нея. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Тези толкова много хора, които сме поканили тук, предлагам да изслушаме поне по един от NGO, за да си кажат мнението.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е логично да се изказват след Вас.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да кажат дали подкрепят законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате ли готовност да се изкажете?
Заповядайте, тези, които желаете думата.
ВАСИЛ КЪДРИНОВ (Център „Хана Аренд” – София, социолог): Благодаря, господин Миков, за Вашето предложение – действително прави Ви чест, че давате възможност на граждански организации да изкажат мнение. Защото това е един важен проблем за българското общество.
Центърът „Хана Аренд” подкрепя този законопроект, защото той е необходим, според нас не толкова, за да бъдат наказани онези, които са извършили престъпленията, вече доста възрастни хора, някои от които отдавна са починали, а за да се помнят тези престъпления и младите да имат памет за това как един тоталитарен режим не трябва да се повтаря.
Законопроектът е заимстван от полския модел. Ние по принцип го подкрепяме и се надяваме, че той ще стигне до второ четете. Но имаме препоръки и те се свеждат до следното - да се предвидят повече дейности за този институт, които да са свързани с образование, с подкрепа на инициатива на граждански организации.
В Германия има една Фондация за осмисляне на диктатурата, която не е някаква бюрокрация от изследователи, които само взимат заплати да изследват, а тази фондация, която играе ролята на подобен институт, предоставя финансова помощ за проекти на граждански групи, на групи на репресирани, на учители по история, които провеждат уроци, да речем, в концентрационните лагери, на хора, които искат да направят кратки филми. По този начин стимулира народът наистина да има тази памет, която само той може да съхрани.
В този смисъл този институт за нас трябва да бъде една институция, която насърчава паметта и създава условия сред хората тя да бъде поддържана, а не толкова да е една менторска институция, която произнася присъди.
За нас това е важно – за да не се повтаря диктатура и тоталитаризъм. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ (Асоциация за свободно слово „Анна Политковская”): Аз съм историк.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаше още един Димитров – историк.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Вие сте ми народен представител от Монтана.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не знам дали сте същият. Имаше един историк Димитров в Нов български университет, който предлагаше да се отмени 3 март. Вие същият ли сте?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Не, не съм. (Оживление.) За 3 март – това е съвсем друго нещо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин Димитров не е искал да отпадне 3 март. Господин Стоилов го знае, но обича да спекулира. (Оживление и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля за тишина! Нека да спазваме реда в комисията.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: От името на Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская” заявявам нашата подкрепа за този Законопроект за Института за Националната памет за престъпленията срещу българския народ, а също и на аналогичния Институт за европейска памет и съвест, както и всички законодателни инициативи, даващи възможност да се излезе извън рамките на политическата отговорност и да се потърси индивидуална отговорност за престъпленията.

Като философия и дух мога да кажа, че българският народ 20 години чака това нещо. Поклон пред тези, които го внесоха. Лично аз от 2006 г. на всички видове национални и международни конференция съм изказал подкрепата на нашето учителско съсловие.
Имаме две предложения по текста на внесения законопроект. Предлагаме в чл. 1, т. 1, буква „д” да се направи допълнение в текста, като се сложи запетая и се запише „и психиатрични болници”. Руснаците имат един израз, който се казва „психушка”, в България няма гражданственост. Но мога да ви кажа, че преди 30 години двама мои другари, аз тогава като млад белетрист, а те като не толкова млади поети бяха вкарани със служебни присъди в български психиатрични болници. Затова предлагаме след „лагери, затвори” да се запише запетая и да се добави „психиатрични болници”.
Другото ни предложение – в чл. 1, т. 1 да се направи следната редакция – изместване на текста от буква „г” в буква „к”, и от буква „д” до буква „к” да се измести с една позиция напред, а именно от „г” до „к” да стане така, както имаме предвид – тук съм го дал. Смисълът не се променя, а се прави една градация. Иначе казано, редакцията чрез разместване. Това писмено становище ще връча на госпожа Искра Фидосова.
Накрая завършвам с това, че Институтът за Национална памет за престъпленията срещу българския народ в периода от 9.09.1944 г. до 31.12.1989 г. няма алтернатива. И всяко забавяне се отразява върху тези, чиито представител съм – върху младото поколение. То има нужда историческата памет да бъде прочетена. То на нас, българските педагози ни е вменило, че иска истината за миналото, и то в учебния процес - без подмяна, без бели петна, за да не използвам синонима „фалшификация”. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Велинов.
ДИМИТЪР ВЕЛИНОВ (Асоциация „Горяни”): Създаването на такъв институт – другите господа се смеят, обаче никак не е смешен този въпрос. Това е много сериозен въпрос. Затова и ние сериозно се отнасяме. А който се смее – някога се смя и сега продължава, но е жалко – България загива. Така че, слушайте и тогава се смейте, тогава можете да апострофирате.
Ще ви кажа само няколко думи за горяните в България. Няма да ви провеждам лекция, защото някой може да знае повече от нас. „Горяни” възниква непосредствено след 9 септември 1944 г., вследствие на силния комунистически терор. Само той е причината, за да възникнат на цялата територия на България. Възникват без някакво централно управление. Разбирате ли? Това от душата на хората излиза и затова започват действия. Те оказват въоръжена съпротива - не друга някаква съпротива, а въоръжена съпротива. С този пример искам да кажа, че нашият народ не е запознат и досега много документи излизат, но никъде не се пише думата „горяни”. Някъде се споменава „въоръжена съпротива”. Отделни хора са оказвали въоръжена съпротива. Ние ги уважаваме.
Но тук стана въпрос на места – няма да ги изброявам, в Пирин, в Стара планина, в Родопите и на други места има сериозна организация, въоръжена организация. Ако някой знае в Смилен какво е станало – министър-председателят е бил в едно сериозно шоково положение, отива и участва в щаба, за да може да се унищожат. Разбира се, горяните са малко, не са много и тогава там загиват. Но общо досега сме изкарали, че в горянското движение и горяните са участвали 12 344 души. Но това не е последното число.
Искам да ви кажа и друго нещо, което е по-важно. Ние ще искаме да се включи изучаване основно и горянското движение да влезе именно в този Институт за национална памет. Защото нищо не пречи да има такова повторение. Могат и от други въоръжени съпротиви да излязат. Когато няма правда, когато има терор, тогава може да стават тези неща. Ние желаем България да се развива България. Така че при всички случаи трябва да се спомене за горянското движение и да се пише.
Ще ви кажа две думи. Ние сме запознали Европейския съюз, защото виждахме, че тук много трудно се възприема, като се каже „Горянско движение” и не знам какво си. Това са честни и достойни хора. Запознаваме Европейския съюз и лично получаваме от Романо Проди писмо, в което казва: „Тази организация е велика!”. Ние не се чувстваме велики, нали! Но организацията е велика! От Запада се чувства – вие бяхте закачени за комунистическия режим...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Велинов, извинявайте – моля Ви за коментар по законопроекта.
ДИМИТЪР ВЕЛИНОВ: Коментарът по законопроекта е ето това – те трябва да са, защото няколко документа излизат, където трябваше да се включат горяните. Но не се включват. И сега не се изплащат, няма коментари – на наши хора не се изплащат някъде, където им се полага, съгласно закона. Две години един лежи и тук някакъв си „Сталин” има, който е на Област София, не му изплаща обезщетението. Благодаря за вниманието.
Нека всички тук да имат предвид, особено господата от БСП, те се смеят най-много, не знам кое им е весело. Няма нищо весело в тази работа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: И господин Миков цял ден се смее днес, така му е весело.
ДИМИТЪР ВЕЛИНОВ: Две приказки ще ви кажа. Направили сме днес Доктрина за развитието на България. Вече шест месеца работим как България да излезе от това тежко положение. (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
Ако ви заговоря, тогава ще разберете за какво става въпрос. И как се правят закони, сме направили. И как сме променили закона – Законът за жалбите, ние го внасяме и казваме, че е с комунистическа философия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Велинов, благодаря Ви.
Колеги, нека да спазваме добрия тон и правилата, които имаме.
Госпожо Димитрова, заповядайте – моля Ви да се изкажете само по законопроекта.
МИМОЗА ДИМИТРОВА (директор на Центъра за подкрепа на хора, преживели изтезания – АСЕТ, психолог): Благодаря.
Ние сме една малка институция, която развива рехабилитационна програма за такива хора и им оказва психосоциална и медицинска подкрепа с директната финансова помощ на Европейската комисия. Така работим от 1998 г. Работим с две групи хора. Едните са хора, които са били подложени на политическо преследване и изтезание по време на комунизма, а другата група са бежанци, търсещи убежище в България и преживели изтезания в страните си по произход.
Искам да кажа, че отдавна сме в този дебат поради естеството на нашата работа и поради тази непосредствена, директна близост към жертвите на политически репресии в България, особено в този период, който подчертах.
Искам да кажа на господин Стоилов, че е имало и хора, които все още, макар и трудно разпознават, че има такива последици, които са пострадали и преди този период. Тоест те са били подложени на изтезание преди този комунистическия период, макар че те са единици и това не е включено в нашия мандат.
Искаме да кажем, че психологическите последици са твърде подобни. Те са много трайни. Това е, което ние сме разбрали, благодарение на нашия опит и на това, че работим в една професионална мрежа, която е световна мрежа. Такива центрове има наистина по целия свят. Има една организация в Копенхаген, която е, така да се каже, нашата шапка. Тя се казва Международен съвет против изтезанията.
Разбира се, че подкрепяме предложения законопроект. Бих казала, че работим активно за него в продължение на много години.
Има няколко неща, които искам да подчертая. Едното, което ми се струва много важно от гледна точка на функциите на този институт, струва ми се, че е твърде важно да се събират устни свидетелства. Това не е изрично посочено, тъй като този източник на информация, на исторически данни в България не е добре разработен. Не знам кой е точният термин Oriel History, няма и мисля, че точно този институт би трябвало да бъде мястото и докато все още имате живи хора, да се запазят техните образи, за да се запазят и техните думи. Те наистина имат какво да кажат. Уверявам ви, ние сме започнали един такъв малък проект и вече сме записали над 10 интервюта с любителска камера. Има изключително ценни и интересни неща, които са важни за младите хора. Считам, че това е много важно да бъде предписано като функция на института, да има такъв отдел.
Другото, което ми се струва ключово по отношение на функционирането на този институт, е свързано с това в каква степен той ще успее. Защото той има организационни функции, а не пряко изследователски – как би могъл да подсигури качеството на изследванията. Той има организационни функции, а има и такива функции, които са свързани с публикуване и разпространение на информацията. Но, за да подсигури качеството на изследванията, като в това число искам да подчертая, че би трябвало да има изследвания за психологическите последици и за трансгенерационните аспекти, тоест какво става, какво от травматизма се предава през поколенията и как това влияе върху манталитета и начина на мислене и върху вземането на решения, то струва ми се, че е необходимо да се предвиди този институт да управлява някакъв фонд, благодарение на който да могат да се правят различни публични събития и качествени изследвания. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Димитрова.
Разбирам, че няма други желаещи за изказвания от страна на гражданските организации.
Тъй като не виждам други желаещи за изказвания от колегите, ще си позволя да се изкажа по този законопроект.
Уважаеми представители на гражданските организации, господин Тошев! Аз предварително много внимателно прочетох този законопроект, направих си бележки и сверки с други закони, тъй като искам да поставя началото на дебата и да започнем с това, че ние сме Комисия по правните въпроси – когато разглеждаме един законопроект, именно това трябва да преценяваме дали текстовете на законопроектите са коректно изписани, дали не засягат, или не засягат и не противоречат на текстове от други закони.
В тази посока споделям, че българското общество има нужда от този институт - има много ценни и важни факти, уважаеми представители на тези граждански организации, които идните поколения трябва да знаят от нашата история.
Но искам да се върна на правната страна на този законопроект, повтарям, само на правната страна. Няма да правя политически изказвания, а само касаещи юридическата страна на законопроекта.
Първото нещо, което ми направи впечатление, това са по-скоро въпроси към господин Тошев, в които ще изкажа своето мнение и становище. Четейки този законопроект, пред мен стоят доста въпроси, засягащи функции на други органи, които са създадени със специални закони. Има и сериозни юридически въпроси, които не са уредени със законопроекта, който вие сте ни представили.
Първото, което възниква при мен като въпрос, е по отношение на чл. 18 – Институтът трябва да представи информация за националната памет. Има изброени редица държавни органи, като министърът на вътрешните работи, директорът на Националната разузнавателна служба, министърът на отбраната, главният прокурор и така нататък. В 10 точки на чл. 18 са изброени тези органи, тези организации и министерства, които трябва да дават такава информация. Редно ли е, противоречи ли и доколко на други закони, защото аз лично намирам противоречие в доста други закони?
Имаме концентриране на информация в правомощията на други органи, които са създадени със специални закони. Това означава съгласуване с тези закони и органи. Също така стои принципният въпрос дали е необходим още един държавен апарат и орган с такива функции. Разбира се, за създаването на такъв орган има и финансов въпрос. В чл. 2 говорите, че този институт се финансира от държавния бюджет като първостепенен разпоредител с бюджетни средства. В тази посока моят въпрос е - особено сега, когато става въпрос за финансова икономическа криза, не виждам приложена към законопроекта финансовата обосновка. Знаете, че когато с един закон създаваме орган, който трябва да бъде финансиран от държавния бюджет, трябва да има такава финансова обосновка. В тази посока мисля, че трябва да поискаме такава финансова обосновка и становище от Министерството на финансите.
Другото, което ми направи впечатление е това, че се говори може би за класифицирана информация.
РЕПЛИКА: Не.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук също имам притеснение. Може би колегите, които се занимават с тази материя, ще вземат отношение дали няма нарушение в това отношение. Тук може би трябва да се иска най-малкото становище и да съгласуваме тези текстове от този законопроект с комисията по досиетата.
От юридическа гледна точка смятам също, че е пропуск това, че в началото на законопроекта никъде не се съдържа правна норма, която да създава юридическо лице, а в същото време имаме чл. 2 с текст за разпоредител с бюджетни кредити, което представлява сериозен бюджет и един нов публично-правен субект със съответните органи.
Има и редица други несъвършенства от чисто юридическа правна гледна точка, които смятам, че трябва да бъдат коментирани и изчистени преди да се гласува един такъв законопроект. Не говоря принципно дали има необходимост, или не. Да, сигурно има и аз го подкрепям, че има необходимост. Но смятам, че има редица въпроси, за които в момента не знам дали сме в състояние да си отговорим. Най-малкото трябва да изчакаме съгласувания и становища от институции, с които засягаме техни правомощия по закон, може би дублираме и техни функции.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нямам въпроси към вносителите.
Първо, искам да изкажа моето уважение към представителите на част от организациите. Имам предвид на хора, които наистина по силата на свои убеждения вероятно са претърпели неблагоприятни последици. Няма предвид другите организации, които впоследствие се занимават с тази дейност.
Госпожо председател, аз на Ваше място бих предложил Комисията по правни въпроси да не е водеща по този въпрос, защото това е повече въпрос, засягащ правата на човека. След като се нарича „институт” би трябвало с него да се занимава Комисията по науката и образованието. Вероятно той ще се придържа в голяма степен към историческата достоверност на събитията. Но действително има и правни въпроси.
Моето отношение и на представителите ни в комисията, а бих казал и като цяло на Коалиция за България към законопроекта е отрицателно, главно по две причини. Основната причина е неговата историческа ограниченост и явна тенденциозност. Защото – не искам да употребявам квалификации – само хора, които са силно предубедени, могат да твърдят, че насилието в българската история, съответно националната памет за него, е фокусирано само в част от най-новата история на България, визираният период от 1944 до 1989 г. Горяните по самото им име не са ли едно друго изражение на съпротива, макар и от други позиции с други форми на хора, които са били партизани, борейки се срещу друго насилие, срещу други действия в един друг исторически отрязък от историята? Само този пример показва, че вносителите на законопроекта са водени от чисто идеологически подбуди и те съвсем нямат намерение наистина да се осветли българската история от Освобождението до наши дни и да бъдат показани различните периоди, режими и форми на насилствени действия, които наистина са съществували по едни или други причини в една или в друга степен. Така че аз дори се изненадвам как може да има хора, които с такава огледална гротескност повтарят историята на България.
В България има редица институции: Институт по история на БКП, Институт по социология и прочие. Какво пречи да се занимават, включително и хората, споделящи тези виждания, с изследвания?
Това е история на БКП, което предлагате, господин Методиев, защото тогава имаше Институт на БКП, отделен от общата история. Вие предлагате същото, с друго наименование. Долавяте ли как повтаряте тази част от историята, която мисля, че трябва да е надживяна вече? Не можем да създаваме някакви институции за самозадоволяване на определени идеологически и политически направления.
Тук се казва за фондации. Добре, нека да има. И сега има. Вие сте изградили една цяла мрежа от такива фондации, дори ако трябва да се обсъжда въпросът дали част от тези фондации да кандидатстват за държавно финансиране по определени проекти, които да изследват части от историята, това може да се обсъжда. Но да се създават специализирани институти, тогава дайте да създадем научни звания, степени и други неща и те да се превърнат в самостоятелни структури, които са дублиращи.
Втората част от моите мотиви са финансовите. Защо трябва да се създават допълнителни институции, финансирани от държавата, след като, пак казвам, държавата и сега има институции, които никой не забранява, даже, напротив, стимулира се провеждането на такива изследвания. Бяха приемани закони, които се наричат закони, но нямат никакво правно действие, още в Тридесет и осмото Народно събрание. И колко пъти се прокарват такива актове, които претендират за нормативност, а имат или липса на нормативно съдържание, или пък то е твърде оспоримо? Не искам да говоря твърде подробно.
Затова смятам, че такъв законопроект не трябва да се приема. Ако наистина вносителите са били водени от мотиви, които да направят достатъчно сериозно обсъждането на темата, можеше по друг начин да изглежда такъв законопроект.
На последно място, в него има дори предложение за промени в Наказателния кодекс – нещо, което искам да кажа, че никога не сме допускали през последните години, а именно в Наказателния кодекс да се правят съпътстващи промени чрез други закони. Ако въобще някой смята да подкрепя тази идея, частта от нея трябва да бъде извадена, самостоятелно формулирана и обсъждана. Затова сега не искам да я обсъждам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В чисто юридически план, при цялото ми уважение към идеята, която в крайна сметка – и в мотивите е посочено, че почива на тази европейска резолюция, в чл. 1 е посочен обхватът, господин Тошев, на института, в който се казва: „Регистрирането, събирането, достъпа и управлението и използването на документи на репресивния апарат”. След това се посочват едни институции. Няма да се спирам доколко е удачно – президент, трима заместник-президенти, управителен съвет от 11 човека, председател, трима заместник-председатели, регионални дирекции и така нататък.
В един момент обаче, сравнявайки с чл. 1, който показва обхвата и тази добра идея, изведнъж се появява Комисия за разследване на престъпленията срещу българския народ – с неясни функции. Какви функции ще има тази комисия за разследване? Думата „разследване” за мен предполага правомощия по разследване и ако търсим да ги характеризираме, можем да стигнем много далече.
Второто, което е, добрата идея в чл. 1 изведнъж в Глава пета - „Достъп до документи на института”, аз никъде не виждам при регламентиран достъп на граждани, на представителите на тези институции – ама никъде не виждам, от чл. 22 до чл. 24 единствено се говори, че достъпът до тези институти имат репресираните. Регламентирано е кой може да поиска достъп, но никъде тук не е упоменато. А идеята е друга, Резолюцията на Съвета на Европа е друга, на която се позовавате в мотивите.
Наред с това има и други неща, които мисля, че са технически пропуск и би могло да се уреди. Но лица и институции, притежаващи легално със или без правно основание, тоест легално – значи с правно основание, са длъжни да ги представят. Извинявайте, но има толкова държавни институции, които притежават такива документи абсолютно легално, като Институтът по история, не искам да ги изброявам.
Оттам нататък едни правомощия на президента, които мен ме шокираха, той има право едва ли не да изземе компетенциите на едни представители на институции, като Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност от българските граждани към Държавна сигурност - даже има предвидено изменение на този закон, компетенции на Държавния архив. Мен това ме смущава, компетенции по Закона за защита на класифицираната информация. Защото аз виждам един текст, който казва, че той, видите ли, „в случай, когато това е необходимо, има право да иска разповеряване на класифицирана информация”. Има право на „бизнесинформация, както и да разреши със своя заповед поверителни документи да се предоставят на упълномощени лица и институции”.
Идеята е добра – наистина да се съхранява националната памет, но аз мисля, че освен първата част, където е Глава втора, където са описани органите, оттам-нататък нещата не са доизчистени. И най-вече за достъпът. Защото мен това ме смути – една част само, ограничено, имат право на достъп репресираните лица, с цялото ми уважение. А останалите? И те имат право на достъп след разрешение от съответния президент, поради което считам, че в тази част тази хубава идея трябва да се доразвие наистина, за да се спази това, което е обявено в чл. 1.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
ФАНИ ХРИСТОВА: При цялото ми уважение към Вас, господин Тошев, и колегите вносители, простете моята неопитност, но ми се струва като народен представител, четейки законопроекта, че чета един устав на сдружение с идеална цел.
Бих се присъединила към становището на господин Стоилов. Не ви ли се струва, че наистина има закон, който урежда, така да се каже, целите, които сте си поставили с внасянето на законопроекта? Защото, както сте го формулирали в чл. 2 - за изпълнението на целите по чл. 1, оттам нататък управителните органи на института – не знам как точно да го формулирам, но този институт ми изглежда повече като едно сдружение с идеална цел.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да се изкажа обърнат към колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, защото с колегите от БСП този разговор не е много сигурно, че е смислен. Съжалявам, че трябва да го кажа, защото ги уважавам като народни представители иначе.
Вижте, уважаеми колеги, става дума за следното. Ние обсъждаме в момента един законопроект на първо четене, тоест ние обсъждаме дали принципно ще подкрепим или няма да подкрепим възникването на една нова институция. Съвършенствата и несъвършенствата на текста са сериозна работа, но те отстъпват на първи въпрос на първо четене – дали искаме да го подкрепим, или не желаем.
Аз смятам, че въпросите, които зададе госпожа Фидосова и господин Лазаров, са много смислени и верни въпроси и на тях трябва да се дадат много хубави отговори.
Трябва да се изчисти това, което каза колегата, да не звучи като сдружение. Един закон не трябва да звучи като устав. Безспорно е и с това се съгласяваме веднага. Това е по силите на едни много добри юристи народни представители в рамките на една работна група, които в рамките на второто четене могат да преодолеят абсолютно всички тези условия и слабости, при условие обаче, че желаят да го има. Аз искам да кажа защо трябва да го има. Дори ще ви дам няколко отговори на въпроси, за които се смятам специалист – например за архивите.
Уважаеми госпожи и господа, трябва да го има, защото в продължение на много години една безспорно болна тема за едно посткомунистическо общество не намери подкрепа от страна на държавата – разчиташе се на силите на гражданското общество, разчиташе на силите на тези хора, които са тук, на още дузина или повече. Тези хора се бяха превърнали във своеобразни просяци пред фондации, главно западни, за да могат да съществуват и функционират. Надявахме се всички, че създаването на Закон за разкриване на досиетата ще направи органи, които ще осветляват тази дейност. Първо, тези органи бяха закрити през 2002 г., второ, бяха възстановени през 2007 г. И уважаема госпожо председател, ще Ви обърна внимание, че само преди няколко дена пленарната зала гласува доклада на Комисията, която накратко наричаме за досиетата, за да ни е по-лесно. Комисията, която беше водеща по доклада, не обърна внимание, че там има записан текст на един от членовете на комисията „с особено мнение”, защото според закона вече три години тази комисия не се занимава с изследователска дейност, което е вписано като нейна функция в закона. Защо? Защото не желаят ли? Аз няма да бъда мнителен и да кажа, че не желаят, а ще кажа просто, че те имат други дейности, които явно ги затрупват и не могат да стигнат до тази си дейност.
Онова, което трябва да се направи като информационна подкрепа, безспорно трябва да бъде и единствено възможно дейност на държавата. Неслучайно страни като Полша и Румъния намериха сили да го направят примерно след 2000 г., а страни като Чехия и Унгария го направиха веднага след 1990 г. Защо им се е случило? Защото са били различни условията в различните страни. Защо при нас върви малко по-трудно? Защото при нас условията сигурно са различни. Не говорим за това.
Говорим обаче, че не можем да се обърнем към тези общества, посткомунистически, и да ги наречем „безразсъдни”. Просто виждаме, че това е пътят, по който се развива тази проблематика. Затова моят призив към вас е: нека подкрепим на първо четене законопроекта, нека се направи усилие не само на тези, които сме вносители за първо четене, а на по-широк кръг хора, след като Комисията по правни въпроси е определена за водеща, нека да се поправят всички тези неща. Ако щете, може да се направят и такива институционални промени, за които говори господин Лазаров. Аз съм готов веднага, отворен съм съвместно да обсъдим в рамките, примерно на часове, да изработим друга институционална рамка на такъв институт. Няма никакъв проблем в това. Само дайте съгласие да бъде приет на първо четене законопроекта. Това е моят апел към вас. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Методиев.
Господин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да се изкажа не само като народен представител от една парламентарна група, а именно от Парламентарната група на Движението за права и свободи, а също така и като представител на една общност, която е част от лицата, визирани в този закон и която общност е станала жертва на сериозни престъпления от страна на комунистическия режим. Така че за мен тази тема не е безразлична. Напротив!
На второ място, искам да посоча, че не само Делото за лагерите, уважаеми господин Тошев, а и така нареченото Дело № 1 за престъпленията на комунистическия режим в рамките на така наречения Възродителен процес също стигна до задънена улица и вече е почти сигурно, че там е изтекла абсолютната давност. Защото прокуратурата на Република България в продължение на двадесет години не можа да събере, а и не само прокуратурата, а и съдът отказа да разглежда това дело по същество - чрез различни процесуални хватки, връщане за доразследване и най-вече абсолютно неизпълнимото указание, което съдът даде на прокуратурата, да разпита всички жертви на Възродителния процес, го обрече на крах и изтичане на абсолютната давност.
За съжаление българските държавни органи през тези двадесет години не намериха сили да затворят тази страница. Ето защо ние след двадесет години отново сме изправени пред отговорността да решаваме законопроекти на подобна тема. За съжаление в рамките на тези двадесет години също трябва да се отбележи, че имаше периоди, в които на власт бяха политически сили, които можеха да направят някакви стъпки в това отношение, господин Методиев, но нищо не направиха – не създадоха такъв институт, (реплика на народния представител Веселин Методиев), вашата политическа сила и нейния лидер.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че резолюцията, която цитира господин Тошев, е на Европейския парламент, а не на Съвета на Европа. Там има и други абзаци, господин Тошев, които Вие не споменахте. Има други абзаци в преамбюла и в диспозитива, които най-общо гласят, че с историята не трябва да се прави политика, че нито една партия няма право да си присвоява патент върху историческата истина и не трябва да се извличат от историята аргументи с оглед вземането на политически решения в съвременния ден.
Надявам се тези абзаци да бъдат припомнени, когато евентуално обсъждаме други законодателни инициативи, отново свързани с исторически факти – законодателни инициативи, направени от други политически сили.
Подкрепяйки принципно въобще тази тема и необходимостта историческата памет да бъде съхранена, мисля, че специално този законопроект не е, как да кажа, годното средство за постигане на тази цел. От чисто правна гледна точка, както казаха колегите от ГЕРБ, той е несъвършен. Мисля, че не е изработен добре, не е съобразен с вече сложната система от действащи органи и институции с техните правомощия, ако щете, дори с практическата осъществимост на това, което се предвижда – в 90 дневен срок всички тези органи да предадат целия си архив на новия институт, нали се сещате колко малко е осъществимо това на практика? Това, първо.
Второ, както каза госпожа Фидосова, в условията на криза, когато правителството полага усилия за съкращаване на администрацията и намаляване на разходите, вие предлагате да се създаде една нова институция с целия административен апарат на централно ниво. Защото, господин Стоилов, не се предлага само да се създаде някакъв научен институт тук, в София. Ако прочетете чл. 9, ще видите, че в изпълнение на целите на института се създават и областни центрове, ръководени от областни директори, и че към областните центрове се създават клонове на отделите и т.н. Тоест предвижда се създаването на една огромна по численост държавна структура. Нека наистина вносителят да обоснове необходимостта от целия този сложен апарат в момента.
Няма да се спирам на това, че според мен е недопустимо да се въвежда терминът „президент” за една държавна институция или орган, тъй като по мои скромни наблюдения освен президентът на Републиката няма друг държавен орган – държавен, а не частен, не корпоративен, който да има начело президент.
Не на последно място, струва ми се малко пресилено, специално в Допълнителните разпоредби – не знам как ще реагират колегите от ГЕРБ, но не бих могъл да споделя тезата, че функционери на комунистическия режим са всички служители на репресивния апарат, всички служители на Народната милиция. Само това искам да кажа.
Ние ще се въздържим да подкрепим специално този законопроект, като оставаме открити въобще за дискусии на тази тема. Но струва ми се, господин Методиев, че би било прекалено да се изисква от тази или която и да е комисия на базата на всички тези правни недостатъци, които сме констатирали, ние да подкрепим по принцип този законопроект. Според мен той се нуждае от сериозна преработка, сериозно преосмисляне на структурата, функциите, целите, организацията, взаимовръзките и взаимодействията му с другите органи и институции и тогава наистина да бъде внесен наново и тогава да го обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, господин Казак, само за честта на фактите ще Ви кажа нещо. Защото най-лошото от всичко е, когато нямаме къса памет, а какво остава за дълга памет.
През 2001 г., м. януари, беше излъчен един документален филм по телевизията, който се казваше „Технология на злото”, който беше направен от журналистката Татяна Ваксберг. В него Възродителният процес беше наречен с истинското му име „геноцид”, а „голямата екскурзия” беше наречена с истинското й име „депортация”. Тези неща бяха направени, благодарение на едно много сериозно журналистическо проучване както на устната история, за която говори госпожа Димитрова от АСЕТ, така и от архивите на Комунистическата партия, които са отворени, така и от архивите на Министерството на вътрешните работи.
Този филм предизвика много силна обществена реакция и беше направен благодарение на факта, че тази госпожа имаше достъп до всички тези архиви. Така че като говорите, трябва сега да Ви напомня, под формата на реплика, че през следващата година вие закрихте възможността за достъп до тези архиви, бидейки на власт заедно със Сакскобургготски. И чак през 2007 г. се тръгна по обратния път да се работи с архива на МВР и в момента са предадени картотеки и описи. Все още не е предаден самият архив – не само на МВР, говорим за Комисията по досиетата, а и на останалите институции, визирани в закона. Физическото преместване на един архив безспорно не е проста работа – аз ще съм последният, който ще го каже.
Но исках да Ви кажа „Технология на злото” е образец за журналистическо разследване в темата, в която ние говорим. Защото разказите на тези хора бяха автентични, защото документите бяха автентични. И като се каже, че нищо не е направено, означава, че за онова, което Вие с основание защитавате, дори за него нямате памет!? (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Методиев.
Господин Казак, заповядайте. (Реплики.)
Колеги, моля ви! Комисията по правни въпроси не е място за такива политически изказвания, разкази, вицове и т.н.
Имате думата по законопроекта, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Пак в рамките на дуплика се обръщам към господин Методиев.
Господин Методиев, аз много добре си спомням този филм. За съжаление той се оказа един от малкото примери, в които някой се осмели да каже цялата истина за този Възродителен процес.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: За съжаление е точно така.
ЧЕТИН КАЗАК: Само че това беше филм - документален филм! Ние говорим тук, че за четири години правителството на ОДС и въобще мнозинството тогава, освен да приеме, както казаха колегите, един декларативен закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен и да създаде някаква пародия на Комисия за разкриване на досиетата. Общо взето нищо не направи по тази тема въпреки че за никого не е тайна, че тогава имахте голямо влияние, всички знаят, върху тогавашната съдебна власт, а и дълги години след това – нищо не направихте, за да подпомогнете тези процеси, за които става дума – и за лагерите, и за Дело № 1 за Възродителния процес, да приключат с някаква присъда. Това, първо.
И второ, аз искрено се надявам, че сега, когато сте отново около властта, да подпомогнете по някакъв начин наистина държавата да затвори тази страница, но по един начин, който да не подбужда непрекъснато към противопоставяне, а да намерим правилната форма – именно това е добрата форма, да се подпомагат журналистически инициативи и изследователски дейности.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Кой, кой да ги подпомага? Администрацията, държавата!
ЧЕТИН КАЗАК: Но не да създаваме някакъв огромен държавен апарат, както в момента се предлага с този законопроект - с регионални структури и така нататък, без ясни механизми за взаимодействие с вече създадените органи и по този начин да блокираме за пореден път нещата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нашата комисия е Комисия по правните въпроси и гласуваме закон. Гласуваме закон, а не филми, идеи – добри или лоши.
Законопроектът, който се подписали групата народните представители, противоречи на Закона за нормативните актове. Всеки, който се изказа, включително и господин Методиев, е съгласен с това.
Следователно ние гласуваме законопроект на първо четене, който не е съобразен със съответните нормативни актове. Естествено, че трябва да бъде отхвърлен за честта на Правната комисия, за честта на юристите, разбира се с изключението на господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Михайлова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Вярно е, че сме Правна комисия, вярно е, че част от нас са юристи, някои – не са. В Правната комисия, когато гледаме закони на първо четене, не ги гледаме пунктуално, юридически дали всичко е абсолютно точно. Дори и в Правната комисия на първо четене законопроектите се гледат по принцип, тоест дали подкрепяме идеята, която е заложена в тях, дали можем, ако подкрепяме тази идея, да извървим по-нататък пътя, да направим така, че следващата крачка законът, който бъде приет от парламента, да отговаря на всички други изисквания, които изисква правото и които, разбира се, изисква и тема, която тук беше поставена – финансова обезпеченост, гарантиране на бюджет, възможности, в които да стартира един такъв законопроект и синхронизиране с останали действащи институции или органи на държавата, така че да не си противоречат.
Правя това изявление, за да се обърна към колегите да подкрепят на първо четене този законопроект, съзнавайки, че вътре има недостатъци – юридически недостатъци. Има, разбира се, и отворени въпроси за това дали ще може държавата да финансира такъв институт, в какъв обем и кога. Именно тук е ролята на управляващите, ако поемат ангажимент тази идея да бъде облечена в норма, да се направи и финансова обосновка, тоест да се зададе въпрос и да се получи отговор – ако има политическа воля, кога това може да се случи. Защото за мен е по-важно не дали ще влезе в сила този закон, както сме записали, на 1 януари 2010 г., а дали въобще ще влезе в сила, примерно от 2010 г. – може да е от м. юли или от м. август. Това, разбира се, зависи от възможностите на държавата. И дали ще има навсякъде звена, или не, това също е въпрос, на който трябва да получи отговор. Но, на първо място, за да получим отговор, трябва да подкрепим идеята.
Аз се обръщам към колегите да не търсим юридическите аргументи, за да отхвърлим идеята. Защото аз чух много от вас да казват днес в комисия – това е нещо много хубаво, обаче тук има няколко неща, които ни смущават чисто юридически или чисто организационно; или защо това го правим, защо не го направихме преди десет години – казва господин Четин Казак. Ами, защо не го направихме преди пет години, господин Казак? Защото не сме го направили, да не го ли правим? Значи, дошъл е този проблем пред нас и въпросът, който в момента стои, е дали ще имаме политическата воля да направим крачка напред и да реализираме тази идея. Тя може да се реализира, ако има желание. Ако не – наистина ще намерим доста аргументи, за да отхвърлим законопроекта, че противоречи на едно или друго. Ако има волята, с един дълъг срок между първо и второ четене, с консултации от държавните институции, с работна група, може да се превърне в работещ закон, който да произведе този ефект, заради който е внесен от колегите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА:Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Колеги, само с две изречения ще заявя становище. След разясненията, които чухме, искам да обясня защо няма да подкрепя законопроекта. Съображения ще изкажа и в двете посоки. Това, че той като подготовка за закон за нормативен акт има несъвършенства, които бяха подробно посочени, той напомня в редакцията си, особено с този срок от 90 дни, с едно едноактно действие за изискване на документи, и то ксерокопия, заверени нотариално, които да попълнят база данни на този институт, нещо като наредба-закон или просто не бих могъл да го оприлича с оглед на липсата на един норматив за едно трайно уреждане на взаимоотношения, който по силата на този текст ще бъдат разрешени в рамките на срока, който предвижда законът.
Не е времето исторически такъв закон да бъде приет, по мое виждане, с оглед на това, че още със заглавието се свои част от националната история. Той по-скоро противопоставя, отколкото обединява.
Търся произхода на тази дума „паметта” и връзката с начина, по който тя се овеществява и съхранява в националната памет. На „паметта” по-подхожда паметник, отколкото институт. Аз не мисля, че със създаването на институт ще се погрижим трайно точно в тази част, точно този дял от националната памет да бъде будна и полезна, включително във възпитанието на младото поколение.
Има и още нещо. Икономическите съображения, които чухме да се заявяват еднозначно в тази зала, никак не са за подценяване. Няма да бъде популярно едно такова решение.
Идеята е нещо дълбоко, съкровено. Затова не приемам философията за този законопроект и не намирам, че и в бъдеще трябва да се занимаем с уреждането със закон на историческата памет. Би следвало, доколкото се заявява такава готовност и такава привързаност и пристрастност към тази идея, тя да бъде предмет на дейност на тези уважавани граждани, тези граждани с будна гражданска съвест, които в тези форми, които вече са намерили, да продължат своята дейност за поддържане на тази идея и съответно преследвайки своята цел. Няма логика тя да бъде бюрократизирана и отнесена като тежест на бюджета. Затова няма да подкрепя по тези съображения законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Нотев.
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение да прекратим дискусията и да подложите на гласуване представения законопроект. Благодаря.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Искам да обърна внимание, че не става въпрос за юридически недостатъци. Ако ставаше въпрос за юридически недостатъци, можем да се хванем за тази идея, че между първо и второ четене ще се поправят нещата.
Аз искам да ви обърна внимание, че не става въпрос за недостатъци примерно по чл. 2, а става въпрос за чл. 1 от този законопроект, а не от друг закон. Вижте какво казва този закон, чл. 1. Той урежда: регистрирането събирането, достъп до управление и ползване на документите...”
После обаче се казва, че този закон урежда „други политически репресии”. Това как ви звучи?
Трето, този закон урежда „процедурите по разследване на престъпления”. А това Закон за разкриване на престъпление ли е?
Тук става въпрос за толкова тежък недостатък в чл. 1, че господин Корнезов е прав, като казва, че законът...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имаме негоден акт по Закона за нормативните актове като законопроект, това е вярно.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Политическият дебат ще го водим четири години, но да го водим на всякакви теми, но да ги водим на годни актове на парламента. Тук става въпрос за недостатъците на закона. По тази причина предлагам да бъде отхвърлен.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук горе-долу почти всички колеги юристи се обединяваме.
Моля, който е за прекратяване на разискванията, да гласува.
Гласували 19 народни представители: за 17, против няма, въздържали се 2.
Разискванията се прекратяват.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на първо четене на Законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 954-01-14, внесен от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители на 2 септември 2009 г.
Гласували 22 народни представители: за 3, против 5, въздържали се 14.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Колеги, с това изчерпихме дневния ред.

Ще направя съобщение за следващото заседание. Първо, щях да ви предложа евентуално да нямаме заседание, поради това че работната седмица ще бъде по-кратка. Но се налага да имаме, и то да започнем със съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като там имаме да гледаме нещо, касаещо и двете комисии и има срокове, които не трябва да пропускаме.
Става въпрос за КОСАК. Ще има заседание в Стокхолм на 4 октомври т.г. и трябва да се приемат решения на съвместно заседание на двете комисии с присъствието на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.
Затова с колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се разбрахме това съвместно заседание да го направим в следващия четвъртък от 15,00 ч. в зала 134. След това ще продължим в рамките на час – час и половина с това, което има при нас за второ четене - Търговския закон, и това, което евентуално ще се включи в дневния ред. Така че в рамките на два – три часа да можем да приключим.
Дневният ред за заседанието ще бъде изнесен на сайта на комисията.
Господин Нотев, заповядайте да направите съобщение.
ЯВОР НОТЕВ: Колеги, някои от вас са членове на Временната комисия за проверка на сигналите за нарушения по време на изборите. Моля ви да съобщите на другите членове, които са от вашите парламентарни групи за заседание на комисията утре, 13,00 ч., в зала „Запад”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова