Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
24/09/2009
Стенограма от заседание на комисия
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 24 септември 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието на комисията протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 954-02-72, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04.09.2009 г.
2. Обсъждане на обобщен доклад за приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-4, внесен от Министерски съвет на 27.08.2009 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ и АННА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА на 26.08.2009 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-13, внесен от МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ и ВАНЬО ЕВГЕНИЕВ ШАРКОВ на 27.08.2009 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,55 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: (Съобщава дневния ред.) Има постъпило още едно предложение за промяна на правилника.. Предлагам да бъде включено като точка трета в днешния дневен ред с вх. № 954-02-59 от председателя на Комисията за контрол на ДАНС господин Иван Костов - чл. 18, ал. 2, т. 16.
Колеги, имате ли възражения по така направения дневен ред с тази добавка в точка втора – да гледаме едновременно предложението на председателя на Комисията за контрол на ДАНС? Ако няма, имате ли възражения да започнем с точката, която представя промяна в правилника, тъй като господин Янев има заседание на другата комисия, а след това да продължим с Търговския закон.
Господин Янев, имате думата като вносител.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на няколко свои заседания констатира, че по конкретно подадени сигнали не разполага със съответния нормативен инструментариум, за да извърши ефективни проверки или да възлага конкретни действия на други компетентни държавни органи, както и за последващ парламентарен контрол. Всички знаем, че България е парламентарна република, Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява върховен контрол над всички държавни органи и институции. Тези основни конституционни принципи обаче следва да бъдат облечени в реални правомощия на ресорните комисии. Затова след като постигнахме пълно единодушие в комисията, знаете, че нашата комисия се състои от пет народни представители, всички без изключение сме вносители на следния текст...
МИХАИЛ МИКОВ: Кой участва от нашата група?
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Бойко Великов.
Текстът е следният: „Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при осъществяване на дейността си по повод на постъпили сигнали има право да осъществява функции по установяване и изясняване на данни, факти и обстоятелства, включително и чрез внезапни проверки на място във всички структури на държавната и общинската администрация, от които може да иска сведения и документи. В тези случаи органите на прокуратурата и МВР са длъжни да оказват незабавно съдействие.”
Нашето предложение е внесено на 3 септември. Във връзка с огромната работа, която се е натрупала на нашата комисия, моля за съдействие този текст да бъде гласуван от вашата комисия, и съответно да влезе за разглеждане в пленарната зала.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
МИХАИЛ МИКОВ: Дали досега е имало случаи да не се изпълняват конституционните и произтичащите от правилника текстове за съдействие? Можете ли да посочите случаи, когато е осуетена внезапна или поне планова проверка? Има ли някой такъв случай, за да видим на какво се дължи? Това означава отказ за съдействие. Такъв отказ произтича от Конституцията и от правилника, дори има такива случаи във ваша практика...
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Нашата комисия, както сме написали в мотивите, този въпрос го обсъжда на две свои поредни заседания. На заседанията основно бяха изнесени конкретни случаи за осуетяване на проверки, от господин Бойко Великов, който е бил председател на Комисията за борба с корупцията в продължение на 4 години през миналия мандат.
МИХАИЛ МИКОВ: Посочи ли кой?
ЯНЕ ЯНЕВ: Да, конкретни органи на местното самоуправление, конкретни държавни институции, национални агенции, десетки примери. Ако беше един-единствен пример, нямаше да стигаме да заключение, че е необходима поправка в закона.
Освен това в хода на сигналите, които комисията е приела през последните 30-40 дни, също има подобни конкретни действия, които осуетяват възможността да се извърши проверка. Още повече, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание никъде не е казано как на място се осъществява подобна проверка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Господин Димитров заяви желание за изказване.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам мотивите на господин Янев и другите за проекта за изменение на правилника на Народното събрание и особено това, което е подчертал, че контролните функции на Народното събрание според господин Янев не са регламентирани точно и липсва инструментариум за осъществяването им. Веднага искам да кажа, че това, което се предлага в текста, и тези искания, не могат да се решат с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Условно ще разделя текста на две.
Ще си позволя да прочета първата част:
„Комисията при осъществяване на дейността си по повод на постъпили сигнали има право да осъществява функции по установяване и изясняване на данни, факти и обстоятелства.” Спирам дотук, за да кажа, че тази деятелност на комисията е регламентирана в чл. 26 и в чл. 100, ал. 4 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По-нататък обаче това, което се иска в текста, включително и чрез внезапни проверки на място във всичките структури на държавната и общинската администрация и да бъде задължена прокуратурата и МВР да съдействат, считам, че този текст противоречи на Конституцията и на нашето законодателство. Това изискване за внезапни проверки на място във всички структури на държавната администрация е уредено със специален закон, а освен това в нашата държава имаме разделение на властите и съдебната власт е независима и самостоятелна. Не можем с правилника да задължим прокуратурата и МВР да оказват това съдействие. Можем да поискаме това съдействие да ни бъде оказвано. Но да ги задължим в този текст, просто по закон няма как да стане. Мисля, че трябва да преминаваме текстовете с оглед на правната им страна.
Освен това, това искане, което се прави в текста, се равнява на искане за разследване, което също е противоконституционно и противозаконно, тъй като според нашата Конституция единствено и абсолютно правомощие да разследва и да извършва тези внезапни проверки на място има съдебната власт, по-конкретно прокуратурата, която има право да ръководи разследването и сама да го извършва. На всички е ясно, и юристите знаят, че въпросът с тези внезапни проверки е решен от Наказателнопроцесуалния кодекс по един специален ред. Там се изисква санкцията на съда.
Разбирам идеята, разбирам намерението на господин Янев да осъществи по-ефикасен контрол, но считам, че текстът, както е предложен, е противоконституционен и противозаконен. Затова считам, че не следва да гласуваме този текст от предложения проект за изменение на § 1, чл. 18 с новата ал. 7.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: По това, което каза господин Димитров по повод на Конституцията. В самата Конституция изрично е посочено, че Народното събрание осъществява законодателна власт и парламентарен контрол. Изрично в текстовете на Конституцията са посочени правомощията на Народното събрание. Всяка една комисия, дали постоянна, временна или помощна, тя е придатък на Народното събрание. Ако създадем такъв прецедент да предоставим такива правомощия на една комисия, впоследствие всяка една от другите комисии може да поиска. (Реплики.)
Освен това в самата Конституция в чл. 127 изрично е посочено какви са правомощията на прокуратурата, както каза господин Димитров. Така че аз също считам, че няма основания, няма причини този законопроект да бъде приет от нас.
В самите текстове в Конституцията – в чл. 80 и 83, са регламентирани тези правомощия на Народното събрание да изисква от държавни органи, от граждани, от министри и да ги задължава да се явяват в комисиите на Народното събрание и предоставят исканите от тях сведения и документи. По-скоро може би трябва да помислим за някаква санкция, която да се въведе по отношение на тези лица, които не осъществяват това си задължение, тъй като наистина в правилника няма предвидена такава норма. Все пак парламентът е законодателен орган и може да осъществява парламентарен контрол. Разследването е функция на съдебната власт.
ПРЕДС. ИСРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Преди комисията да изработи този текст, сме се консултирали с достатъчно много юристи, в това число и с конституционни съдии. Искали сме опита и на комисии в други европейски парламенти. Никъде не става въпрос за разследване.
Що се касае до съществото на този текст, става дума за една практика, която парламентарната комисия е имала в продължение на дълъг период от време. Тъй като има редица преписки, които просто са бламирани от невъзможността нито да бъдат изпратени народни представители в съответните институции, от които се изискват документи ... Има преписки, по които вече трета година чакаме конкретни документи, които комисията е искала повече от пет-шест пъти с официални свои писма. Няма сила, която може да задължи тези институции да предоставят на комисията необходимите документи. Ако комисията трябва да бъде една пощенска кутия, която само да взима и да препраща и нищо да не прави, то е безсмислено да съществува такава комисия. Само една табела ще виси на нея: „За борба с корупцията и конфликта на интереси”. Още повече, че тази комисия има и нови надежди, които се възлагат. В момента съм председател, утре е друг, тъй като комисията е на ротационен принцип, не става въпрос за някакви претенции на Яне Янев, а говоря по принцип. Конфликтът на интереси без проверки на място също е невъзможно да бъде установен. Това е пълен абсурд. Няма как да се случи – говоря за сигналите за конфликт на интереси, а не за декларациите, които се публикуват по съответен ред и след това се дават на компетентните органи да направят своята проверка.
Оставям на съвестта на народните представители и на мнозинството, още повече, че това предложение, пак повтарям, не е подписано от мен като председател на комисията, а е подписано от всички народни представители – членове на тази комисия, без изключение.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Мисля, че комисията може да осъществява своята дейност, като се ръководи и спазва съответния закон. Ако имате конкретни сигнали, има ред, по който ще получите съдействието на прокуратурата и органите на МВР. Той е оказан в Наказателно-процесуалния кодекс, така че няма пречка да се реши тази задача, която си поставяте, като извършите и внезапни проверки, но предварително трябва да го съгласувате с прокуратурата и с МВР. Прокуратурата е тази, която ще даде разрешение, ако има достатъчно основание и пак ще си свърши работата. Така че това не е пречка да проверите определен сигнал, ако наистина е сериозен и се съдържат данни за престъпления. (Шум и реплики.)
Комисията не е страна по съответния казус, за да иска това ...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Бисеров поиска думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Мисля, че колегите разясниха от правна гледна точка защо това проекторешение трябва да бъде отклонено.
Колеги, през последните 20-ина години има една тенденция, когато държавни органи не могат да си вършат работата, да се оплакват. Най-добрият лек е те да бъдат сменени. Така че ако тази комисия, господин Янев, не може да си върши работата в рамките на закона, ще я подменим с друг състав. Не търсете промени в закона! Ако трябва, ще направим промени в състава, и ще решим въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ: Добре че отдавна не зависи от Вас, господин Бисеров, иначе Вие бихте премахнали такава комисия.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, тя съществува отдавна.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От Тридесет и осмото Народно събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Наистина чл. 26, ал. 4 от правилника казва, че държавните органи и длъжностни лица, и гражданите обаче, са длъжни да предоставят ...
А прокурорът да дойде да охранява, защото и да отидете там, и с ескорта на МВР, вариантите са два: пак да откажат да ви дадат исканите сведения и документация... Оттам-нататък се върви по реда на Наказателно-процесуалния кодекс – разрешение от съдията или се прави претърсване и изземване, след това се одобрява от съдията, но ако има наистина някакви сериозни данни, наистина може да се търси съдействие от прокуратурата. В нейните правомощия е да разпореди да се изземат документите, като се образува съответната проверка. Иначе задължаваме прокуратурата да присъства. Кметът на някоя община казва, че няма да даде документацията. Какво правим оттам нататък? Изправяме се пред това, което каза Павел Димитров. Ако има наистина сериозни данни – в прокуратурата...
Но проблемът наистина стои, както каза колегата Анастасов. Да, няма никаква санкция, ако един гражданин или институция откаже да дойде. Това не е предвидено и може би е проблем, но е проблем за всички комисии, както и за Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Има ли други желаещи за изказвания?
ЯНЕ ЯНЕВ: Бих искал просто за сведение на колегите от Правната комисия да направя една специална справка и ще Ви я дам, за примерно двегодишен период от време, за да се убедите колко институции не са пожелали да предоставят информация или са укрили подобна информация, въпреки че тя се съдържа в комисията. Как един кмет, който назначава всички в общинската администрация, ще изпрати документ, който го уличава в корупция? Как ще стане това? Това е пълен абсурд. Просто няма как да се осъществи. И народният представител, въпреки че има право със служебната карта да влезе, да речем, в един от кабинетите на общинската администрация и да потърси, една чиновничка може да му се подиграе и да каже, че няма да му даде този документ.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Янев, в чл. 14 или чл. 16 от Наказателния кодекс се предвижда изрично, когато едно лице скрие, унищожи или повреди чужд документ, има наказателна отговорност.
Второ, последното изречение на Вашето предложение – в тези случаи органите на прокуратурата и МВР са длъжни да оказват незабавно съдействие. В какво се изразява това съдействие? Да Ви осигури достъп до помещенията? Това изисква промяна и в НПК. Това няма как да стане. Прокуратурата може да действа единствено и само с решение на съда, а съдът дава разрешение тогава, когато има образувано дознание или следствено дело и то когато има достатъчно основания да се извърши едно такова действие.
Има много противоречия, които няма как да бъдат изчистени от този законопроект. Ако наистина в тези правила по § 2, по чл. 18, ал. 8 се предвижда да се изработят някакви правила в тази връзка, това е някакво извънредно законодателство, което излиза извън рамките на всякакви норми в закона. Така че не съм съгласен.
ЧЕТИН КАЗАК: Като споделям изцяло мненията на преждеговорившите, смятам да обърна внимание върху един факт: всички ние разполагаме с тези карти на народни представители, на задната страна на тези карти има три точки, които упоменават правата на народния представител.
Първа точка гласи: „1. Държавните и общински органи са длъжни да оказват пълно съдействие при осъществяването на функциите на народния представител.
2. Народният представител има право да посещава всички държавни и общински органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.”
Тези два текста, госпожо Фидосова, фигурираха във всички досегашни парламенти. Този текст е много стар. За съжаление обаче до втората половина на предходния мандат текстовете не фигурираха в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като изрични разпоредби. Някъде към края на предишния мандат по моя идея бяха включени, обаче сега констатирам, че отново отсъстват в правилника, поне аз не можах да ги открия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Текстовете в чл. 26, ал. 4 и чл. 100. Има ги и двата текста, подробно записани. Разликата с това, което предлага господин Янев, е в последното изречение е думичката внезапно.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако фигурират, те са напълно достатъчни, дават достатъчно пълномощия на всеки народен представител, включително членовете на тази комисия.
ЯНЕ ЯНЕВ: Искам да попитам, господин Казак някога осъществявал ли е подобни правомощия, записани в правилника и в картата? Защото ако отидеш да речем в община Кула, Видинско и кметът разпореди да не бъдеш пуснат в общинската администрация, какво може да направи народният представител, за да влезе вътре? (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Янев, Вие сте напълно прав и аз разбирам къде е проблемът, както и всички колеги тук. Но от юридическа, от правна гледна точка не можем с такава промяна в нашия правилник да решим този проблем, който стои. Ако искаме наистина да може да се упражнява такъв ефективен контрол и дейност от комисията, която в момента Вие председателствате, са необходими законодателни промени в един или два закона. Ние коментираме конкретни неща, които можем евентуално да инициираме , но не и по този начин с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма как да стане това нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Да му обясня на господин Янев. Той стана народен представител, обаче явно не иска да си върши работата. В по-предното Народно събрание имаше комисия за едно жито в Държавния резерв. Вдигнахме се членовете на комисията с едни коли рано сутринта, отидохме и видяхме, че складовете са празни. С колата сутринта се вдигнахме, отиваш на място, правиш проверка. Не ни пускаха, складовете бяха частни. Извикахме представители на полицията, ставаше въпрос за някъде около Козлодуй, отидохме, видяхме и на място установихме факта.
Така че, когато има воля да се върши работа, тя се върши, включително с фактическата ангажираност на членовете на комисията. А сега да се оправдава някой, че все законът му пречи, както някой колега каза, това си е негов проблем. Другият вариант означава да обсъдим сериозно въпроса за всички комисии, защото въпросът стои пред всички комисии, а не само пред тази! За всички комисии може да възникне проблем и в частност за всеки отделен народен представител за изпълнение на конституционните и законови изисквания. Ако ще решаваме така въпроса ... Само че аз се страхувам, че ще стане голяма каша.
Така че, нека да се отнесем сериозно, нека да отидат на място, ако трябва, дайте на главния прокурор един сигнал с тези, които са отказали на предишната комисия в предишното Събрание. Разбирам, че вадите аргумент от обясненията на председателя на предишната комисия в предишното Народно събрание, а не от Вашата политическа работа, поне не чух в това Народно събрание някой да Ви е отказал.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Миков, Вие пак интерпретирате по своему, без да сте ме чули за какво става въпрос. Казвам Ви за сигнали, които са сега внесени и касаят стари преписки. По един сигнал примерно институциите се влачат в продължение на две-три години поради невъзможност комисията да направи нищо.
ЧЕТИН КАЗАК: Прегледах правилника. Господин Димитров, това са други текстове, които Вие цитирате – чл. 26 и чл. 100. Нямат нищо общо с двете точки. Предлагам, възползвайки се от този случай, да прегледаме правилника. В противен случай тези текстове нямат право ... (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли други желаещи за изказвания по внесения от господин Янев проект за изменение на правилника? (Реплики.)
Тогава да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение за проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: в § 1 да се създаде нова ал. 7 и ал. 8, чл. 18, в § 2 досегашният чл. 18, ал. 7 да стане ал. 9, внесени от вносителите Янев Янев и група народни представители.
Моля, гласувайте. За 1, против 4, въздържали се 19.
Преминаваме към следващото предложение за решение: В чл. 18, ал. 2, т. 16 да се направят следните изменения и допълнения: Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна комисия по сигурността на информацията навсякъде по-нататък в текста след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавят думите „и Държавна комисия по сигурността на информацията”.
Това е предложението от народния представител Иван Костов в качеството му на председател на Комисията за контрол на ДАНС.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна специално внимание, че Държавната комисия за сигурността на информация е от държавни органи, които се наричат независими, независими от изпълнителната и законодателната власт. Те са един кръг органи, в който влизат Комисията за защита на конкуренцията, СЕМ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и т.н. Това са специален вид органи, които по принцип трябва да имат независимост от всички власти, за да могат да изпълняват ефективно функциите, които са им предоставени, много често по силата и на Европейски нормативни актове, директиви и регламенти, които изискват спазването на тяхната относителна независимост. От тази гледна точка ми се струва неуместно специална комисия на Народното събрание да наблюдава този орган постоянно. Всички тези органи, както знаете, подлежат на парламентарен контрол ежегодно тогава, когато внасят своите отчети за дейност. Тогава може Народното събрание да изрази становище, но да се упражнява постоянен контрол върху независим орган, какъвто е ДИКСИ, е незаконосъобразно най-малкото и неотговарящо на статута на подобен вид орган. По същия начин тогава някой може да предложи някоя комисия да упражнява постоянно контрол върху Комисията за защита на конкуренцията. Нека да се съобразяваме с това! Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, не споделям това, което каза господин Казак, защото Държавната агенция „Национална сигурност” по тази логика, по която вървим, също е една държавна структура. Няма логика в това, което каза господин Казак – едната да не може да се контролира, а другата да може. Мисля, че на общо основание това, което е приело Народното събрание, като е решило тази комисия да се контролира, мисля, че няма пречка това да бъде прието. Това е моето лично мнение.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво е мнението на мнозинството по този структурен въпрос за организацията на контрола над комисиите? Вие трябва да заявите, всеки може да се сети и утре да внася предложение. Така че вие трябва да решите този въпрос от гледна точка на мнозинството. Иначе сега тук всеки ще даде някакви аргументи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбирам, но това са предложения, не мога да говоря от името на вносителя господин Костов.
Госпожо Михайлова, може ли да изясните какво сте имали предвид?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, не мога да ви кажа, защото това е предложение на комисията, доколкото разбирам.
По-скоро се мъча да се сетя, не мога да твърдя със сигурност, но нали приемахме вътрешните правила на тази комисия през утвърждаване в пленарната зала? Не съм сигурна, може би трябва да се направи справка, дали не приехме в тези вътрешни правила като контрол или отпадна. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Беше предложено и беше включено.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да го отложим за следващия път, да дойде господин Костов и тогава.
Подлагам на гласуване процедурата да отложим разискването на тази точка за следващото заседание.
За – 22, против и въздържали се няма.
Връщаме се на днешния дневен ред, а именно обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, които ви прочетох в началото на заседанието. Подготвили сме предварително проект на доклад по такъв общ законопроект, тъй като знаете, че имахме съвместно заседание с Комисията по европейски въпроси. След заседанието коментирахме между нас си в кулоарите дали можем да приемем едно принципно подусловие приемане на второ четене, става въпрос само за два текста, за да направим утре сутринта предложение за съкращаване на този 14-дневен срок на 3 дни и да можем в следващата сряда да го приемем на второ четене в пленарната зала. Затова го включихме днес в дневния ред, разбира се, ако нямате възражения.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Искам да поставя един въпрос по-скоро за размисъл.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Само по процедурата. Имате ли възражения, колеги, да го направим така, за да спестим време и ако постъпи допълнително в този 3-дневен срок предложение, разбира се, ще се наложи да го гледаме извънредно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Утре да го обявите, да се гласува.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно това имам предвид. Ако нямате възражение, ще го подложа на гласуване.
Моля, който е съгласен да направим съкратена процедура, да гласува. За 22, без против и въздържали се.
МИХАИЛ МИКОВ: Приемам съкратената процедура. Моят въпрос е свързан с нея. В предишното Народно събрание един такъв текст беше отхвърлен специално от Правната комисия и срещна сериозна съпротива. Внесени са текстове от различни места, даже от правителството, и в предишния парламент текстът беше внесен от правителството. Но тук сме все пак Правна комисия. Взема се някаква мостра от немското решение, което е прието през м. ноември, само че няма редица въпроси, които са известни на тези системи, в които има такава фигура на дружество с …
Първият ми въпрос е можем ли да мислим – бих искал да има дискусия тук по този въпрос, но си позволих да го коментирам в залата, да се отбелязва в документацията на търговските дружества, кореспонденцията, визитните картички, колко му е капиталът. Това го има във Франция. Съгласете се, че е пълен абсурд да отиде да кандидатства за обществена поръчка едно дружество с 2,00 лв. капитал и да спечели поръчка за 100 хил. лв. Обезсмисля се дори минималният смисъл от петте хиляди лева.
Вторият въпрос е за немската система, която те са приели – освен стандартното търговско дружество. Там са приели, че то е специална организационна форма, ежегодно по 25% от печалбата се отчисляват в резервен фонд и когато достигне нормалния капитал на търговско дружество – в случая 5 хил. лв. …
Обръщаме внимание, че тези 5 хил. лв. са отпреди 10 години. Тоест, принципният въпрос е, че нормалното търговско дружество поради инфлацията отдавна е капиталово обезсмислено. Когато достигне капиталът, само с едно изявление пред нотариус става нормално търговско дружество. Нашите вносители – съжалявам, че ги няма, всичките са взели нещо в джобовете от тази работа, дето е правена там, само че все пак ние в Правната комисия сме юристи. Ако трябва, извадете стенограмите от предишното Народно събрание, този въпрос неслучайно не е минал в Правната комисия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: От името на вносителите от страна на Министерския съвет тук е господин Иван Кондов. От другите вносители аз лично не виждам представители. Предишния път имаше обвинения, че не са поканени, господин Миков имаше отправено обвинение към Правната комисия, че не е поканен господин Петър Димитров, ако не се лъжа. Под покана разбирам качването в сайта, обвяването на дневния ред, уведомени са всички, включително и в залата вчера госпожа председателката прочете, че днес ще има заседание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Хубаво е все пак вносителите да бъдат поканени изрично.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Те са поканени изрично. Да разбирам ли, че имат някаква причина днес да не дойдат? Уведомили сме ги.
МИХАИЛ МИКОВ: Можем да кажем: той е икономист, смята че ще се облекчи работата и едва ли не всеки студент ще регистрира търговско дружество и ще стане едно нечувано икономическо оживление. Това мислят икономистите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате думата, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Миков, гледаме закона на второ четене. На първо четене в Правната комисия бяха и вносителите. Тази дискусия, която Вие повдигате, мина. Законът беше приет на първо гласуване в парламента. Сега го гледаме на второ четене.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Даже не е на второ, а само обобщения доклад.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, излишно е сега да се връщаме отново към дискусията, която вече мина, колкото и резон да има в поставените от Вас въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава господин Миков е бил отишъл да пуши.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Придържаме се към това, че гледаме обобщения доклад. Утре ще продължим в залата да се съкрати 14-дневният срок на три дни…
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли предпроцедурно да предложим комисията да поиска становище от Националната агенция по приходите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Какво имате предвид под това да поискаме такова становище? Трябваше да искаме становище според мен на първо четене, ако имаше такова искане. Може би господин Кондов, ако желае, да вземе думата от страна на вносителите.
ЧЕТИН КАЗАК: Какво мисли НАП по отношение на това, че още повече се либерализира възможността да се създават бързо фирми фантоми.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Те са го изразили в принципното становище на Министерския съвет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нали е минала процедура на съгласуване, тези неща не идват така, от небето.
ЧЕТИН КАЗАК: НАП е едно, а Министерството на финансите е друго. (Шум и реплики.)
Тук неведнъж сме били свидетели на разминаване … (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Кондов.
ИВАН КОНДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Исках да потвърдя, че този въпрос е решен от Министерския съвет, затова е постъпило предложението. Смисълът е в намаляване на размера на капитала дотолкова, доколкото действително на практика да няма изискуем капитал. Не мога да ви кажа дали това ще се отрази на икономическата активност.
Да отговоря на господин Казак: Националната агенция по приходите не е дала самостоятелно становище в рамките на вътрешната политика, а винаги като второстепенен разпоредител становището е консолидирано със становището на Министерството на финансите.
ЧЕТИН КАЗАК: В рамките на съгласувателната процедура Министерството на финансите искало ли изрично становище на НАП? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, предлагам да пристъпим към Проекта за обобщен законопроект – работен вариант. След това можем да приключим заседанието, ще коментираме за НАП и текстовете на картата за гласуване.
„Закон за изменение на Търговския закон.”
По отношение на наименованието има ли някакви възражения?
Смятам, че трябва да го гласуваме текст по текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да караме по параграфите, какъв е проблемът?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По заглавието и по § 1 няма възражения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние се въздържаме, без да правим отделни изявления по параграфите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Вариант първи по § 2 по законопроекта: в чл. 17 се правят следните изменения: числото „5000” в ал. 1 се заменя с „2”, а думите „10 лева” се заменят с „1 лев”.
В ал. 2 числото „10” се заменя с „1 лев”. Това е по варианта на законопроекта на Министерския съвет.
МИХАИЛ МИКОВ: Гледам законопроекта на Министерския съвет – нали това е за дяловете? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не е за дяловете. Ще ви прочета чл. 117 от действащия Търговски закон, за да няма неразбиране: „Капиталът на дружество с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 5000 лв.”
Говорим за това, че „5000” се заменя с „2 лева”.
Второто изречение: „Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 10 лева.” Предложението е да бъде „по-малки от 1 лев”.
В ал. 2 числото 10 се заменя с 1: „Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 10.”
МИХАИЛ МИКОВ: Въпросът ми към вносителя, да ме прощавате, аз не съм учил търговско право: ако са трима съдружници? Поне запазете старата форма, обръщам се към Министерския съвет и Петър Димитров, и всички останали, да може поне да имат…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще го направят 6 лева, господин Миков, не е задължително да е 2 лева. Това е минималното изискване.
ЕМИЛ РАДЕВ: Господин Миков, това е минималният капитал. Нищо не пречи дружеството да се учреди с 2 или 3 милиона. Ако съдружниците решат, че капиталът ще е 6 лева или 6000 лева, няма проблем да го направят.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И понеже Търговският регистър е публичен, там се публикува всичко и отчетите се виждат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Поне трябва да приемете, че капиталът на всеки съдружник не може да е по-малък от 1 лев. Няма нужда от 2, 3 и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По втория вариант на законопроекта, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков: „Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 100 лв.”
И в третия проект на народните представители Петър Иванов и Анна Янева думите „пет хиляди лева” се заменят с „два лева”, думите „десет лева” с „1 лев”, а в ал. 2 числото „10 „се заменя с „1 лев”. Това е по § 2. Първият и третият са еднакви, вторият е различен.
Има ли възражения?
Започваме по последователността на изписване.
Моля гласувайте вариант първи, § 2, няма да го изчитам отново.
Гласували: 16 за, против няма, въздържали се 8.
Вариант втори няма смисъл да го подлагам на гласуване.
Преминаваме към § 3, вариант първи по законопроекта, внесен от Министерския съвет: „Чл.19, ал. 1. в т. 3 се отменя, в т. 4 думите „най-малко 35 на сто” се заменят с „установения в закона минимум”.”
Вторият вариант е: ал. 1, т. 3 се изменя, както следва: „всеки съдружник да е платил поне една втора от дела си.”
Има ли желаещи за изказвания по § 3? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване вариант първи по законопроекта на § 3, внесен от Министерския съвет: в чл. 119, ал. 1 да се направят измененията, както са записани: т. 3 се отменя, а в т. 4 думите „най-малко 35 на сто” се заменят с „установения в закона минимум”.
Моля, гласувайте. За 18, против няма, въздържали се 6.
С това изчерпваме Проекта на общ законопроект и дневния ред.
За следващата седмица допълнително ще уточним часа и дневния ред.
(Закрито в 17,01 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова
ПРОТОКОЛ
№ 5
На 24 септември 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието на комисията протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вх. № 954-02-72, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04.09.2009 г.
2. Обсъждане на обобщен доклад за приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон:
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-4, внесен от Министерски съвет на 27.08.2009 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-7, внесен от ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ и АННА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА на 26.08.2009 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 954-01-13, внесен от МАРТИН ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ и ВАНЬО ЕВГЕНИЕВ ШАРКОВ на 27.08.2009 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,55 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: (Съобщава дневния ред.) Има постъпило още едно предложение за промяна на правилника.. Предлагам да бъде включено като точка трета в днешния дневен ред с вх. № 954-02-59 от председателя на Комисията за контрол на ДАНС господин Иван Костов - чл. 18, ал. 2, т. 16.
Колеги, имате ли възражения по така направения дневен ред с тази добавка в точка втора – да гледаме едновременно предложението на председателя на Комисията за контрол на ДАНС? Ако няма, имате ли възражения да започнем с точката, която представя промяна в правилника, тъй като господин Янев има заседание на другата комисия, а след това да продължим с Търговския закон.
Господин Янев, имате думата като вносител.
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика на няколко свои заседания констатира, че по конкретно подадени сигнали не разполага със съответния нормативен инструментариум, за да извърши ефективни проверки или да възлага конкретни действия на други компетентни държавни органи, както и за последващ парламентарен контрол. Всички знаем, че България е парламентарна република, Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява върховен контрол над всички държавни органи и институции. Тези основни конституционни принципи обаче следва да бъдат облечени в реални правомощия на ресорните комисии. Затова след като постигнахме пълно единодушие в комисията, знаете, че нашата комисия се състои от пет народни представители, всички без изключение сме вносители на следния текст...
МИХАИЛ МИКОВ: Кой участва от нашата група?
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Бойко Великов.
Текстът е следният: „Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при осъществяване на дейността си по повод на постъпили сигнали има право да осъществява функции по установяване и изясняване на данни, факти и обстоятелства, включително и чрез внезапни проверки на място във всички структури на държавната и общинската администрация, от които може да иска сведения и документи. В тези случаи органите на прокуратурата и МВР са длъжни да оказват незабавно съдействие.”
Нашето предложение е внесено на 3 септември. Във връзка с огромната работа, която се е натрупала на нашата комисия, моля за съдействие този текст да бъде гласуван от вашата комисия, и съответно да влезе за разглеждане в пленарната зала.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
МИХАИЛ МИКОВ: Дали досега е имало случаи да не се изпълняват конституционните и произтичащите от правилника текстове за съдействие? Можете ли да посочите случаи, когато е осуетена внезапна или поне планова проверка? Има ли някой такъв случай, за да видим на какво се дължи? Това означава отказ за съдействие. Такъв отказ произтича от Конституцията и от правилника, дори има такива случаи във ваша практика...
ЯНЕ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Нашата комисия, както сме написали в мотивите, този въпрос го обсъжда на две свои поредни заседания. На заседанията основно бяха изнесени конкретни случаи за осуетяване на проверки, от господин Бойко Великов, който е бил председател на Комисията за борба с корупцията в продължение на 4 години през миналия мандат.
МИХАИЛ МИКОВ: Посочи ли кой?
ЯНЕ ЯНЕВ: Да, конкретни органи на местното самоуправление, конкретни държавни институции, национални агенции, десетки примери. Ако беше един-единствен пример, нямаше да стигаме да заключение, че е необходима поправка в закона.
Освен това в хода на сигналите, които комисията е приела през последните 30-40 дни, също има подобни конкретни действия, които осуетяват възможността да се извърши проверка. Още повече, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание никъде не е казано как на място се осъществява подобна проверка.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Янев.
Господин Димитров заяви желание за изказване.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам мотивите на господин Янев и другите за проекта за изменение на правилника на Народното събрание и особено това, което е подчертал, че контролните функции на Народното събрание според господин Янев не са регламентирани точно и липсва инструментариум за осъществяването им. Веднага искам да кажа, че това, което се предлага в текста, и тези искания, не могат да се решат с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Условно ще разделя текста на две.
Ще си позволя да прочета първата част:
„Комисията при осъществяване на дейността си по повод на постъпили сигнали има право да осъществява функции по установяване и изясняване на данни, факти и обстоятелства.” Спирам дотук, за да кажа, че тази деятелност на комисията е регламентирана в чл. 26 и в чл. 100, ал. 4 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По-нататък обаче това, което се иска в текста, включително и чрез внезапни проверки на място във всичките структури на държавната и общинската администрация и да бъде задължена прокуратурата и МВР да съдействат, считам, че този текст противоречи на Конституцията и на нашето законодателство. Това изискване за внезапни проверки на място във всички структури на държавната администрация е уредено със специален закон, а освен това в нашата държава имаме разделение на властите и съдебната власт е независима и самостоятелна. Не можем с правилника да задължим прокуратурата и МВР да оказват това съдействие. Можем да поискаме това съдействие да ни бъде оказвано. Но да ги задължим в този текст, просто по закон няма как да стане. Мисля, че трябва да преминаваме текстовете с оглед на правната им страна.
Освен това, това искане, което се прави в текста, се равнява на искане за разследване, което също е противоконституционно и противозаконно, тъй като според нашата Конституция единствено и абсолютно правомощие да разследва и да извършва тези внезапни проверки на място има съдебната власт, по-конкретно прокуратурата, която има право да ръководи разследването и сама да го извършва. На всички е ясно, и юристите знаят, че въпросът с тези внезапни проверки е решен от Наказателнопроцесуалния кодекс по един специален ред. Там се изисква санкцията на съда.
Разбирам идеята, разбирам намерението на господин Янев да осъществи по-ефикасен контрол, но считам, че текстът, както е предложен, е противоконституционен и противозаконен. Затова считам, че не следва да гласуваме този текст от предложения проект за изменение на § 1, чл. 18 с новата ал. 7.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: По това, което каза господин Димитров по повод на Конституцията. В самата Конституция изрично е посочено, че Народното събрание осъществява законодателна власт и парламентарен контрол. Изрично в текстовете на Конституцията са посочени правомощията на Народното събрание. Всяка една комисия, дали постоянна, временна или помощна, тя е придатък на Народното събрание. Ако създадем такъв прецедент да предоставим такива правомощия на една комисия, впоследствие всяка една от другите комисии може да поиска. (Реплики.)
Освен това в самата Конституция в чл. 127 изрично е посочено какви са правомощията на прокуратурата, както каза господин Димитров. Така че аз също считам, че няма основания, няма причини този законопроект да бъде приет от нас.
В самите текстове в Конституцията – в чл. 80 и 83, са регламентирани тези правомощия на Народното събрание да изисква от държавни органи, от граждани, от министри и да ги задължава да се явяват в комисиите на Народното събрание и предоставят исканите от тях сведения и документи. По-скоро може би трябва да помислим за някаква санкция, която да се въведе по отношение на тези лица, които не осъществяват това си задължение, тъй като наистина в правилника няма предвидена такава норма. Все пак парламентът е законодателен орган и може да осъществява парламентарен контрол. Разследването е функция на съдебната власт.
ПРЕДС. ИСРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Янев, имате думата.
ЯНЕ ЯНЕВ: Преди комисията да изработи този текст, сме се консултирали с достатъчно много юристи, в това число и с конституционни съдии. Искали сме опита и на комисии в други европейски парламенти. Никъде не става въпрос за разследване.
Що се касае до съществото на този текст, става дума за една практика, която парламентарната комисия е имала в продължение на дълъг период от време. Тъй като има редица преписки, които просто са бламирани от невъзможността нито да бъдат изпратени народни представители в съответните институции, от които се изискват документи ... Има преписки, по които вече трета година чакаме конкретни документи, които комисията е искала повече от пет-шест пъти с официални свои писма. Няма сила, която може да задължи тези институции да предоставят на комисията необходимите документи. Ако комисията трябва да бъде една пощенска кутия, която само да взима и да препраща и нищо да не прави, то е безсмислено да съществува такава комисия. Само една табела ще виси на нея: „За борба с корупцията и конфликта на интереси”. Още повече, че тази комисия има и нови надежди, които се възлагат. В момента съм председател, утре е друг, тъй като комисията е на ротационен принцип, не става въпрос за някакви претенции на Яне Янев, а говоря по принцип. Конфликтът на интереси без проверки на място също е невъзможно да бъде установен. Това е пълен абсурд. Няма как да се случи – говоря за сигналите за конфликт на интереси, а не за декларациите, които се публикуват по съответен ред и след това се дават на компетентните органи да направят своята проверка.
Оставям на съвестта на народните представители и на мнозинството, още повече, че това предложение, пак повтарям, не е подписано от мен като председател на комисията, а е подписано от всички народни представители – членове на тази комисия, без изключение.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Мисля, че комисията може да осъществява своята дейност, като се ръководи и спазва съответния закон. Ако имате конкретни сигнали, има ред, по който ще получите съдействието на прокуратурата и органите на МВР. Той е оказан в Наказателно-процесуалния кодекс, така че няма пречка да се реши тази задача, която си поставяте, като извършите и внезапни проверки, но предварително трябва да го съгласувате с прокуратурата и с МВР. Прокуратурата е тази, която ще даде разрешение, ако има достатъчно основание и пак ще си свърши работата. Така че това не е пречка да проверите определен сигнал, ако наистина е сериозен и се съдържат данни за престъпления. (Шум и реплики.)
Комисията не е страна по съответния казус, за да иска това ...
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Бисеров поиска думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Мисля, че колегите разясниха от правна гледна точка защо това проекторешение трябва да бъде отклонено.
Колеги, през последните 20-ина години има една тенденция, когато държавни органи не могат да си вършат работата, да се оплакват. Най-добрият лек е те да бъдат сменени. Така че ако тази комисия, господин Янев, не може да си върши работата в рамките на закона, ще я подменим с друг състав. Не търсете промени в закона! Ако трябва, ще направим промени в състава, и ще решим въпроса.
ЯНЕ ЯНЕВ: Добре че отдавна не зависи от Вас, господин Бисеров, иначе Вие бихте премахнали такава комисия.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не, тя съществува отдавна.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: От Тридесет и осмото Народно събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има думата господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Наистина чл. 26, ал. 4 от правилника казва, че държавните органи и длъжностни лица, и гражданите обаче, са длъжни да предоставят ...
А прокурорът да дойде да охранява, защото и да отидете там, и с ескорта на МВР, вариантите са два: пак да откажат да ви дадат исканите сведения и документация... Оттам-нататък се върви по реда на Наказателно-процесуалния кодекс – разрешение от съдията или се прави претърсване и изземване, след това се одобрява от съдията, но ако има наистина някакви сериозни данни, наистина може да се търси съдействие от прокуратурата. В нейните правомощия е да разпореди да се изземат документите, като се образува съответната проверка. Иначе задължаваме прокуратурата да присъства. Кметът на някоя община казва, че няма да даде документацията. Какво правим оттам нататък? Изправяме се пред това, което каза Павел Димитров. Ако има наистина сериозни данни – в прокуратурата...
Но проблемът наистина стои, както каза колегата Анастасов. Да, няма никаква санкция, ако един гражданин или институция откаже да дойде. Това не е предвидено и може би е проблем, но е проблем за всички комисии, както и за Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Има ли други желаещи за изказвания?
ЯНЕ ЯНЕВ: Бих искал просто за сведение на колегите от Правната комисия да направя една специална справка и ще Ви я дам, за примерно двегодишен период от време, за да се убедите колко институции не са пожелали да предоставят информация или са укрили подобна информация, въпреки че тя се съдържа в комисията. Как един кмет, който назначава всички в общинската администрация, ще изпрати документ, който го уличава в корупция? Как ще стане това? Това е пълен абсурд. Просто няма как да се осъществи. И народният представител, въпреки че има право със служебната карта да влезе, да речем, в един от кабинетите на общинската администрация и да потърси, една чиновничка може да му се подиграе и да каже, че няма да му даде този документ.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Янев, в чл. 14 или чл. 16 от Наказателния кодекс се предвижда изрично, когато едно лице скрие, унищожи или повреди чужд документ, има наказателна отговорност.
Второ, последното изречение на Вашето предложение – в тези случаи органите на прокуратурата и МВР са длъжни да оказват незабавно съдействие. В какво се изразява това съдействие? Да Ви осигури достъп до помещенията? Това изисква промяна и в НПК. Това няма как да стане. Прокуратурата може да действа единствено и само с решение на съда, а съдът дава разрешение тогава, когато има образувано дознание или следствено дело и то когато има достатъчно основания да се извърши едно такова действие.
Има много противоречия, които няма как да бъдат изчистени от този законопроект. Ако наистина в тези правила по § 2, по чл. 18, ал. 8 се предвижда да се изработят някакви правила в тази връзка, това е някакво извънредно законодателство, което излиза извън рамките на всякакви норми в закона. Така че не съм съгласен.
ЧЕТИН КАЗАК: Като споделям изцяло мненията на преждеговорившите, смятам да обърна внимание върху един факт: всички ние разполагаме с тези карти на народни представители, на задната страна на тези карти има три точки, които упоменават правата на народния представител.
Първа точка гласи: „1. Държавните и общински органи са длъжни да оказват пълно съдействие при осъществяването на функциите на народния представител.
2. Народният представител има право да посещава всички държавни и общински органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.”
Тези два текста, госпожо Фидосова, фигурираха във всички досегашни парламенти. Този текст е много стар. За съжаление обаче до втората половина на предходния мандат текстовете не фигурираха в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като изрични разпоредби. Някъде към края на предишния мандат по моя идея бяха включени, обаче сега констатирам, че отново отсъстват в правилника, поне аз не можах да ги открия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Текстовете в чл. 26, ал. 4 и чл. 100. Има ги и двата текста, подробно записани. Разликата с това, което предлага господин Янев, е в последното изречение е думичката внезапно.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако фигурират, те са напълно достатъчни, дават достатъчно пълномощия на всеки народен представител, включително членовете на тази комисия.
ЯНЕ ЯНЕВ: Искам да попитам, господин Казак някога осъществявал ли е подобни правомощия, записани в правилника и в картата? Защото ако отидеш да речем в община Кула, Видинско и кметът разпореди да не бъдеш пуснат в общинската администрация, какво може да направи народният представител, за да влезе вътре? (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Янев, Вие сте напълно прав и аз разбирам къде е проблемът, както и всички колеги тук. Но от юридическа, от правна гледна точка не можем с такава промяна в нашия правилник да решим този проблем, който стои. Ако искаме наистина да може да се упражнява такъв ефективен контрол и дейност от комисията, която в момента Вие председателствате, са необходими законодателни промени в един или два закона. Ние коментираме конкретни неща, които можем евентуално да инициираме , но не и по този начин с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Няма как да стане това нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: Да му обясня на господин Янев. Той стана народен представител, обаче явно не иска да си върши работата. В по-предното Народно събрание имаше комисия за едно жито в Държавния резерв. Вдигнахме се членовете на комисията с едни коли рано сутринта, отидохме и видяхме, че складовете са празни. С колата сутринта се вдигнахме, отиваш на място, правиш проверка. Не ни пускаха, складовете бяха частни. Извикахме представители на полицията, ставаше въпрос за някъде около Козлодуй, отидохме, видяхме и на място установихме факта.
Така че, когато има воля да се върши работа, тя се върши, включително с фактическата ангажираност на членовете на комисията. А сега да се оправдава някой, че все законът му пречи, както някой колега каза, това си е негов проблем. Другият вариант означава да обсъдим сериозно въпроса за всички комисии, защото въпросът стои пред всички комисии, а не само пред тази! За всички комисии може да възникне проблем и в частност за всеки отделен народен представител за изпълнение на конституционните и законови изисквания. Ако ще решаваме така въпроса ... Само че аз се страхувам, че ще стане голяма каша.
Така че, нека да се отнесем сериозно, нека да отидат на място, ако трябва, дайте на главния прокурор един сигнал с тези, които са отказали на предишната комисия в предишното Събрание. Разбирам, че вадите аргумент от обясненията на председателя на предишната комисия в предишното Народно събрание, а не от Вашата политическа работа, поне не чух в това Народно събрание някой да Ви е отказал.
ЯНЕ ЯНЕВ: Господин Миков, Вие пак интерпретирате по своему, без да сте ме чули за какво става въпрос. Казвам Ви за сигнали, които са сега внесени и касаят стари преписки. По един сигнал примерно институциите се влачат в продължение на две-три години поради невъзможност комисията да направи нищо.
ЧЕТИН КАЗАК: Прегледах правилника. Господин Димитров, това са други текстове, които Вие цитирате – чл. 26 и чл. 100. Нямат нищо общо с двете точки. Предлагам, възползвайки се от този случай, да прегледаме правилника. В противен случай тези текстове нямат право ... (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли други желаещи за изказвания по внесения от господин Янев проект за изменение на правилника? (Реплики.)
Тогава да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение за проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: в § 1 да се създаде нова ал. 7 и ал. 8, чл. 18, в § 2 досегашният чл. 18, ал. 7 да стане ал. 9, внесени от вносителите Янев Янев и група народни представители.
Моля, гласувайте. За 1, против 4, въздържали се 19.
Преминаваме към следващото предложение за решение: В чл. 18, ал. 2, т. 16 да се направят следните изменения и допълнения: Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна комисия по сигурността на информацията навсякъде по-нататък в текста след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавят думите „и Държавна комисия по сигурността на информацията”.
Това е предложението от народния представител Иван Костов в качеството му на председател на Комисията за контрол на ДАНС.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна специално внимание, че Държавната комисия за сигурността на информация е от държавни органи, които се наричат независими, независими от изпълнителната и законодателната власт. Те са един кръг органи, в който влизат Комисията за защита на конкуренцията, СЕМ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и т.н. Това са специален вид органи, които по принцип трябва да имат независимост от всички власти, за да могат да изпълняват ефективно функциите, които са им предоставени, много често по силата и на Европейски нормативни актове, директиви и регламенти, които изискват спазването на тяхната относителна независимост. От тази гледна точка ми се струва неуместно специална комисия на Народното събрание да наблюдава този орган постоянно. Всички тези органи, както знаете, подлежат на парламентарен контрол ежегодно тогава, когато внасят своите отчети за дейност. Тогава може Народното събрание да изрази становище, но да се упражнява постоянен контрол върху независим орган, какъвто е ДИКСИ, е незаконосъобразно най-малкото и неотговарящо на статута на подобен вид орган. По същия начин тогава някой може да предложи някоя комисия да упражнява постоянно контрол върху Комисията за защита на конкуренцията. Нека да се съобразяваме с това! Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, не споделям това, което каза господин Казак, защото Държавната агенция „Национална сигурност” по тази логика, по която вървим, също е една държавна структура. Няма логика в това, което каза господин Казак – едната да не може да се контролира, а другата да може. Мисля, че на общо основание това, което е приело Народното събрание, като е решило тази комисия да се контролира, мисля, че няма пречка това да бъде прието. Това е моето лично мнение.
МИХАИЛ МИКОВ: Какво е мнението на мнозинството по този структурен въпрос за организацията на контрола над комисиите? Вие трябва да заявите, всеки може да се сети и утре да внася предложение. Така че вие трябва да решите този въпрос от гледна точка на мнозинството. Иначе сега тук всеки ще даде някакви аргументи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Разбирам, но това са предложения, не мога да говоря от името на вносителя господин Костов.
Госпожо Михайлова, може ли да изясните какво сте имали предвид?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, не мога да ви кажа, защото това е предложение на комисията, доколкото разбирам.
По-скоро се мъча да се сетя, не мога да твърдя със сигурност, но нали приемахме вътрешните правила на тази комисия през утвърждаване в пленарната зала? Не съм сигурна, може би трябва да се направи справка, дали не приехме в тези вътрешни правила като контрол или отпадна. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Беше предложено и беше включено.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да го отложим за следващия път, да дойде господин Костов и тогава.
Подлагам на гласуване процедурата да отложим разискването на тази точка за следващото заседание.
За – 22, против и въздържали се няма.
Връщаме се на днешния дневен ред, а именно обсъждане на общ законопроект на приетите на първо гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, които ви прочетох в началото на заседанието. Подготвили сме предварително проект на доклад по такъв общ законопроект, тъй като знаете, че имахме съвместно заседание с Комисията по европейски въпроси. След заседанието коментирахме между нас си в кулоарите дали можем да приемем едно принципно подусловие приемане на второ четене, става въпрос само за два текста, за да направим утре сутринта предложение за съкращаване на този 14-дневен срок на 3 дни и да можем в следващата сряда да го приемем на второ четене в пленарната зала. Затова го включихме днес в дневния ред, разбира се, ако нямате възражения.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Искам да поставя един въпрос по-скоро за размисъл.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Само по процедурата. Имате ли възражения, колеги, да го направим така, за да спестим време и ако постъпи допълнително в този 3-дневен срок предложение, разбира се, ще се наложи да го гледаме извънредно.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Утре да го обявите, да се гласува.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Точно това имам предвид. Ако нямате възражение, ще го подложа на гласуване.
Моля, който е съгласен да направим съкратена процедура, да гласува. За 22, без против и въздържали се.
МИХАИЛ МИКОВ: Приемам съкратената процедура. Моят въпрос е свързан с нея. В предишното Народно събрание един такъв текст беше отхвърлен специално от Правната комисия и срещна сериозна съпротива. Внесени са текстове от различни места, даже от правителството, и в предишния парламент текстът беше внесен от правителството. Но тук сме все пак Правна комисия. Взема се някаква мостра от немското решение, което е прието през м. ноември, само че няма редица въпроси, които са известни на тези системи, в които има такава фигура на дружество с …
Първият ми въпрос е можем ли да мислим – бих искал да има дискусия тук по този въпрос, но си позволих да го коментирам в залата, да се отбелязва в документацията на търговските дружества, кореспонденцията, визитните картички, колко му е капиталът. Това го има във Франция. Съгласете се, че е пълен абсурд да отиде да кандидатства за обществена поръчка едно дружество с 2,00 лв. капитал и да спечели поръчка за 100 хил. лв. Обезсмисля се дори минималният смисъл от петте хиляди лева.
Вторият въпрос е за немската система, която те са приели – освен стандартното търговско дружество. Там са приели, че то е специална организационна форма, ежегодно по 25% от печалбата се отчисляват в резервен фонд и когато достигне нормалния капитал на търговско дружество – в случая 5 хил. лв. …
Обръщаме внимание, че тези 5 хил. лв. са отпреди 10 години. Тоест, принципният въпрос е, че нормалното търговско дружество поради инфлацията отдавна е капиталово обезсмислено. Когато достигне капиталът, само с едно изявление пред нотариус става нормално търговско дружество. Нашите вносители – съжалявам, че ги няма, всичките са взели нещо в джобовете от тази работа, дето е правена там, само че все пак ние в Правната комисия сме юристи. Ако трябва, извадете стенограмите от предишното Народно събрание, този въпрос неслучайно не е минал в Правната комисия.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: От името на вносителите от страна на Министерския съвет тук е господин Иван Кондов. От другите вносители аз лично не виждам представители. Предишния път имаше обвинения, че не са поканени, господин Миков имаше отправено обвинение към Правната комисия, че не е поканен господин Петър Димитров, ако не се лъжа. Под покана разбирам качването в сайта, обвяването на дневния ред, уведомени са всички, включително и в залата вчера госпожа председателката прочете, че днес ще има заседание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Хубаво е все пак вносителите да бъдат поканени изрично.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Те са поканени изрично. Да разбирам ли, че имат някаква причина днес да не дойдат? Уведомили сме ги.
МИХАИЛ МИКОВ: Можем да кажем: той е икономист, смята че ще се облекчи работата и едва ли не всеки студент ще регистрира търговско дружество и ще стане едно нечувано икономическо оживление. Това мислят икономистите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате думата, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Миков, гледаме закона на второ четене. На първо четене в Правната комисия бяха и вносителите. Тази дискусия, която Вие повдигате, мина. Законът беше приет на първо гласуване в парламента. Сега го гледаме на второ четене.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Даже не е на второ, а само обобщения доклад.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, излишно е сега да се връщаме отново към дискусията, която вече мина, колкото и резон да има в поставените от Вас въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава господин Миков е бил отишъл да пуши.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Придържаме се към това, че гледаме обобщения доклад. Утре ще продължим в залата да се съкрати 14-дневният срок на три дни…
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли предпроцедурно да предложим комисията да поиска становище от Националната агенция по приходите?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Какво имате предвид под това да поискаме такова становище? Трябваше да искаме становище според мен на първо четене, ако имаше такова искане. Може би господин Кондов, ако желае, да вземе думата от страна на вносителите.
ЧЕТИН КАЗАК: Какво мисли НАП по отношение на това, че още повече се либерализира възможността да се създават бързо фирми фантоми.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Те са го изразили в принципното становище на Министерския съвет.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нали е минала процедура на съгласуване, тези неща не идват така, от небето.
ЧЕТИН КАЗАК: НАП е едно, а Министерството на финансите е друго. (Шум и реплики.)
Тук неведнъж сме били свидетели на разминаване … (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Кондов.
ИВАН КОНДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Исках да потвърдя, че този въпрос е решен от Министерския съвет, затова е постъпило предложението. Смисълът е в намаляване на размера на капитала дотолкова, доколкото действително на практика да няма изискуем капитал. Не мога да ви кажа дали това ще се отрази на икономическата активност.
Да отговоря на господин Казак: Националната агенция по приходите не е дала самостоятелно становище в рамките на вътрешната политика, а винаги като второстепенен разпоредител становището е консолидирано със становището на Министерството на финансите.
ЧЕТИН КАЗАК: В рамките на съгласувателната процедура Министерството на финансите искало ли изрично становище на НАП? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, предлагам да пристъпим към Проекта за обобщен законопроект – работен вариант. След това можем да приключим заседанието, ще коментираме за НАП и текстовете на картата за гласуване.
„Закон за изменение на Търговския закон.”
По отношение на наименованието има ли някакви възражения?
Смятам, че трябва да го гласуваме текст по текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да караме по параграфите, какъв е проблемът?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По заглавието и по § 1 няма възражения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние се въздържаме, без да правим отделни изявления по параграфите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Вариант първи по § 2 по законопроекта: в чл. 17 се правят следните изменения: числото „5000” в ал. 1 се заменя с „2”, а думите „10 лева” се заменят с „1 лев”.
В ал. 2 числото „10” се заменя с „1 лев”. Това е по варианта на законопроекта на Министерския съвет.
МИХАИЛ МИКОВ: Гледам законопроекта на Министерския съвет – нали това е за дяловете? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не е за дяловете. Ще ви прочета чл. 117 от действащия Търговски закон, за да няма неразбиране: „Капиталът на дружество с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 5000 лв.”
Говорим за това, че „5000” се заменя с „2 лева”.
Второто изречение: „Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 10 лева.” Предложението е да бъде „по-малки от 1 лев”.
В ал. 2 числото 10 се заменя с 1: „Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 10.”
МИХАИЛ МИКОВ: Въпросът ми към вносителя, да ме прощавате, аз не съм учил търговско право: ако са трима съдружници? Поне запазете старата форма, обръщам се към Министерския съвет и Петър Димитров, и всички останали, да може поне да имат…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще го направят 6 лева, господин Миков, не е задължително да е 2 лева. Това е минималното изискване.
ЕМИЛ РАДЕВ: Господин Миков, това е минималният капитал. Нищо не пречи дружеството да се учреди с 2 или 3 милиона. Ако съдружниците решат, че капиталът ще е 6 лева или 6000 лева, няма проблем да го направят.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И понеже Търговският регистър е публичен, там се публикува всичко и отчетите се виждат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Поне трябва да приемете, че капиталът на всеки съдружник не може да е по-малък от 1 лев. Няма нужда от 2, 3 и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По втория вариант на законопроекта, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков: „Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 100 лв.”
И в третия проект на народните представители Петър Иванов и Анна Янева думите „пет хиляди лева” се заменят с „два лева”, думите „десет лева” с „1 лев”, а в ал. 2 числото „10 „се заменя с „1 лев”. Това е по § 2. Първият и третият са еднакви, вторият е различен.
Има ли възражения?
Започваме по последователността на изписване.
Моля гласувайте вариант първи, § 2, няма да го изчитам отново.
Гласували: 16 за, против няма, въздържали се 8.
Вариант втори няма смисъл да го подлагам на гласуване.
Преминаваме към § 3, вариант първи по законопроекта, внесен от Министерския съвет: „Чл.19, ал. 1. в т. 3 се отменя, в т. 4 думите „най-малко 35 на сто” се заменят с „установения в закона минимум”.”
Вторият вариант е: ал. 1, т. 3 се изменя, както следва: „всеки съдружник да е платил поне една втора от дела си.”
Има ли желаещи за изказвания по § 3? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване вариант първи по законопроекта на § 3, внесен от Министерския съвет: в чл. 119, ал. 1 да се направят измененията, както са записани: т. 3 се отменя, а в т. 4 думите „най-малко 35 на сто” се заменят с „установения в закона минимум”.
Моля, гласувайте. За 18, против няма, въздържали се 6.
С това изчерпваме Проекта на общ законопроект и дневния ред.
За следващата седмица допълнително ще уточним часа и дневния ред.
(Закрито в 17,01 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова
