Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 6


На 1 октомври 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието на комисията протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект за решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание № 954-02-59, внесен от Иван Костов на 27 август 2009 г.
2. Обсъждане на второ четене на общия Законопроект за изменение на Търговския закон, № 953-03-24 от 24 септември 2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от Павел Димитров и група народни представители на 29 септември 2009 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от госпожа Искра Фидосова – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги, уважаеми представители на институциите! Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Предварително обявеният дневен ред на настоящото заседание е следният:
1. Обсъждане на Проект за решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-59, внесен от Иван Костов на 27 август 2009 г.
2. Обсъждане на второ четене на общия Законопроект за изменение на Търговския закон, № 953-0-24, от 24 септември 2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от Павел Димитров и група народни представители на 29 септември 2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-21, внесен от Емил Делчев Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов на 24 септември 2009 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров на 23 септември 2009 г.
На днешното заседание присъстват представители на институциите:
Госпожа Даниела Машева – зам.-министър на правосъдието, г-н Веселин Вучков – зам.-министър на вътрешните работи.
Представители на Върховна касационна прокуратура – г-жа Иванка Которова – прокурор в отдел „Международно правно сътрудничество”, г-н Борислав Сарафов – прокурор в отдел „Противодействие с организираната престъпност”, г-жа Юлия Меранзова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерство на правосъдието, г-жа Нина Чимова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, г-н Красимир Мешев – главен юрисконсулт в сектор в дирекция „Оперативни и технически операции” в МВР, г-жа Благородна Макева – началник-сектор в Главна дирекция „Криминална полиция” към МВР.
Господин Светльо Диков – началник-отдел „Ловно стопанство” към Държавна агенция по горите, г-н Иван Кондов – директор на Дирекция „Държавно юрисконсултство” към Министерството на финансите, г-н Бисер Дачев – зам.-председател на Държавната агенция по горите.
Господин Стефан Стефанов – директор на Дирекция „Управление на отпадъците” към Министерството на опазване на околната среда и водите, г-н Бойко Рашков, който поканих да присъства по т. 3 от дневния ред.
По т. 1 тук е и народният представител Иван Костов – председател на Комисията за контрол на ДАНС и г-н Иван Петров – член на комисията.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Имам едно предложение по дневния ред. Тъй като днес в пленарна зала беше обсъден и гласуван на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча, по който Комисията по правни въпроси не е водеща, а съпътстваща комисия, предлагам тази точка да отпадне от дневния ред. Защото разглеждането и гласуването на законопроекта на първо четене е безпредметно, след като той вече беше приет от парламента с гласуване днес в пленарна зала. Предлагам това, просто, за да не губим времето на колегите и на хората от администрацията, които са дошли за обсъждането на този законопроект.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Ръководството на Комисията по правни въпроси има подобно предложение. Точно щях да обявя това предложение, само че ви предлагам да го разгледаме, когато изтече удълженият 21-дневен срок, който днес се прие. По внесения законопроект от правна гледна точка се налагат доста корекции и смятам, че е редно като Правна комисия да си дадем становище, но така или иначе да не е в днешното заседание с оглед на това, че се очаква да постъпят доста предложения по изчистване на текстовете от юридическа гледна точка.

Преминаваме към по точка първа от дневния ред
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, № 954-02-59, внесен от народния представител Иван Костов на 27 август 2009 г.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, искам да кажа, че аз само изпълнявам решение, взето единодушно от всички членове на Комисията за контрол на ДАНС без изключение - и шестимата сме гласували в полза на това да предложим тази промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така че изразявам общото мнение на всичките си колеги.
Вие вероятно сте запознати с нашите мотиви. Аз мога да добавя към тях само още един аргумент, а именно, че в Закона за ДАНС – в чл.6, ал. 2, е записано, че агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на националната система за защита на класифицираната информация. На практика самата тема, основната тема на Държавната агенция за национална сигурност, а именно защитата на сигурността на страната предполага като една от основните задачи на агенцията да присъства грижата за класифицираната информация във всичките й форми, включително размяната на информация, шифроването, дешифрирането, преноса, системите за пренос. Има специално поделение, което се занимава с тази работа, която е в Държавната агенция за национална сигурност.
Що се отнася до даваните разрешения, вие знаете, че още когато се правеше закона за Комисията за класифицирана информация, поради обхвата на дейността, задачите да се проучват лицата и да им се дава достъп за работа с класифицирана информация не бяха обхванати от комисията. Те са пръснати. Основно функцията е възложена на Държавната агенция за национална сигурност, която дава и отнема разрешително за работа с класифицирана информация за лицата в изпълнителната и съдебната власт. Функцията е предоставена на МВР – това нещо да бъде правено със служители на Министерството на вътрешните работи. В този смисъл една много значителна част от работата по даването на право за работа с класифицирана информация и отнемането е в Държавната агенция за национална сигурност.
И добавям накрая последния аргумент – самата Комисия за защита на класифицираната информация желае да бъде контролирана от Комисията за контрол на ДАНС.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Костов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по т. 1 от дневния ред.
Заповядайте, г-н Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз и на предишното заседание изказах принципното си възражение, породено от факта, че това предложение – аз се учудвам сега, като чувам, че самата комисията желаела да бъде контролирана.
По принцип в държавата има един кръг органи, които се числят към т.нар. независими държавни органи, които по силата на определено законодателство – много често европейско, трябва да останат относително независими от останалите три власти, или по-скоро от останалите две власти, тъй като никой не може да избяга от контрола на съдебната власт. Такива органи са Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, СЕМ и т.н., да не изброявам всички. Това са органи, които по своя статут и по характера на задачите, които са им поверени, трябва да останат относително независими, за да могат ефективно да изпълняват своите правомощия, дадени им със закон. Всяко вмешателство в тяхната работа от страна било то на законодателна, било то на изпълнителна власт, би нарушило техния статут. Единственият начин, по който тези органи следва да бъдат контролирани, така да се каже, е, когато се отчитат ежегодно със съответните доклади или годишни отчети пред Народното събрание.
Не виждам защо и какво налага сега изведнъж един от тези органи да бъде подложен, да бъде де факто подчинен на перманентен, непрекъснат надзор от страна на един от помощните органи на Народното събрание, каквато е Комисията за контрол на ДАНС. Това е принципното ми възражение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Казак.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ: Няма връзка между задачите на Комисията за защита на класифицираната информация и другите органи, които посочи г-н Казак.
Тази комисия е създадена преди да бъде създадена Държавната агенция за национална сигурност, когато са взети мерки, или по-точно е направен опит да бъдат взети мерки, да бъде реализирана тази защита на класифицираната информация. След създаването на Държавната агенция на практика тази огромна част от тази функция – аз пак подчертавам, че тази функция е много по-голяма, отколкото това, което върши в момента Държавната комисия за защита на класифицираната информация – наистина много, много по-голямо от това, което остана да върши комисията. Всичко като защита на националната сигурност през защита на класифицираната информация е отишло към Държавна агенция „Национална сигурност”. Просто променена е конструкцията на държавните органи за сигурност, специално на тези, които защитават класифицираната информация.
В нашата комисия по време на обсъждането дори беше казано от г-н Дъбов, че идеята е била в някакъв обозрим срок дори комисията изцяло да премине към Държавната агенция.
МИХАИЛ МИКОВ: Това е било негова идея.
ИВАН КОСТОВ: Казвам какво е казал.
Във всеки случай нека комисията не си представя, че Комисията за защита на класифицираната информация защитава по-голяма част, да речем, от една четвърт от класифицираната информация. Просто огромната задача е върху ДАНС.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Костов.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да попитам г-н Костов - дали обсъждахте, когато правихте предложението, че в случая става дума за служба за сигурност, а в другия случай - става дума за регулаторен орган, който даже по отношение на тази служба има определени функции. Защото тази комисия е регулаторен орган. Тя, както по отношение на ДАНС, така и по отношение на МВР има функции, по отношение на органите от съдебната власт, които се занимават с класифицираната информация. Тясно се свързва една служба за сигурност. Защото има и други служби за сигурност, примерно сега с промените в Закона за МВР, тук е г-н Вучков и ще ви каже, че има служби за сигурност и в МВР по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Тоест, едното е регулаторен орган, а другото е ДАНС. Нямам спомен да сме коментирали – едва ли не аз така Ви разбрах, че г-н Дъбов е казал да премине класифицираната информация към ДАНС. Нямам такъв спомен. Тя си е регулаторен орган от съвсем друг порядък, а ДАНС е друго нещо.
Господин Костов, извинявайте, и досега знаем, че ДКСИ внася докладите си в Народното събрание - има ежегодни доклади. ДИКСИ внася докладите си в Народното събрание и има относителна независимост.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, г-н Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да продължа темата, че всъщност ДИКСИ не е лишена от парламентарен контрол, именно чрез предвиденото в закона. Докладът се внася в Министерския съвет, който го внася в Народното събрание. Там се осъществява този парламентарен контрол.
Наистина това, че по функция ДАНС осъществява по-голяма част от тези дейности за мен не означава, че би следвало да осъществява този парламентарен контрол върху ДИКСИ, още повече беше казано, че има и други органи, т.нар. органи за национална сигурност. Имам предвид и военна информация, разузнаване и т.н.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Лазаров.
Господин Бисеров, имате думата.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, вярно е, че ДАНС беше създадена, след като беше приет Законът за защита на класифицираната информация, след като ДКСИ беше създадена, за да работи. Но създаването на Държавната агенция за национална сигурност не доведе до промени върху обхвата на Закона за защита на класифицираната информация, не доведе и до промени в обхвата на правомощията на ДКСИ. Тоест създаването на втората по структура по време не отне правомощия от първата.
Идеята ДКСИ да мине от пряк парламентарен контрол към комисията, която ръководи г-н Костов, не е невъзможна за реализиране. Но основният мотив тук всъщност е, че част от информацията, свързана с боравенето с класифицирана информация, минава през ДАНС и оттам се свързва ДКСИ.
Това е един принцип, при който частното се ползва, за да се подчини общото на даден режим на контрола, което не смятам, че е правилно. Защото има и други комисии и подкомисии, които боравят с информация и с онзи кръг от материя, който е под шапката на този Закон за класифицираната информация и под контрола на ДКСИ. Имаме подкомисия във Външната комисия, която се занимава със службите за външно разузнаване. Самата Комисия по обществен ред и сигурност също наблюдава, включително и ползването на специални разузнавателни средства. Ще стигнем и до тази тема. Така че идеята, че частното е под този контрол, не означава, че непременно и общото трябва да мине под този контрол.
Доколкото ДКСИ е държавен орган, който осъществява политиката на Република България, той е под пряк парламентарен контрол и, както каза колегата, досега парламентът никога не е чувствал липса да не може да наблюдава този орган. Най-малко годишните доклади са били винаги на ниво и винаги са задоволявали нуждите от контрол. Пак казвам, предложението не е невъзможно да бъде изпълнено, не в противоречие на някакви правила, но е недостатъчно мотивирано и е извън, как да кажа, общото виждане в старта на този парламент как да бъдат контролирани службите за сигурност. Затова по-добре да не бъде одобряван законопроектът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Христов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Костов, Вие като вносител имате ли нещо да добавите?
ИВАН КОСТОВ: Исках да обясня, че общото е ДАНС, а ДИКСИ все пак е частното. Не отговаря на истината, че ДКСИ регулира дейността на ДАНС в защитата на класифицираната информация. Това е съвсем очевидно. Който познава законите, знае, че не регулира, не е изобщо органът, който регулира.
Просто се извършват многобройни паралелни дейности по защита на класифицираната информация в цялата страна от различни институции. Това е уредено със закона. Много хора и институции защитават информацията, с която работят. Въпросът е кой защитава най-много и къде все пак да се фокусира тази дейност, ако някой упражнява контрол върху нея от гледна точка на защитата на националната сигурност. Това е.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Костов.
Уважаеми колеги, тъй като няма постъпили желаещи за изказвания, преминаваме към гласуване на проект за решение по предложението на г-н Иван Костов:
„В чл. 18, ал. 2, т. 16 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се правят следните изменения и допълнения:
1. „16. Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” – към този текст се добавя - „и Държавна комисия по сигурността на информацията”.
2. Навсякъде по-нататък след думите „Държавна агенция „Национална сигурност” се добавят думите „и Държавна комисия по сигурността на информацията”.
Който е за този проект за решение, моля да гласува.
Гласували 26 народни представители: за – 2, против – 1, въздържали се 23.
Предложението не се приема.

Колеги, преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ОБЩИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, № 953-03-24 от 24 септември 2009 г.
Представен ви е доклад относно второ гласуване на общия Законопроект за изменение на Търговския закон.
Пристъпваме към гласуване на заглавието на законопроекта.
„Закон за изменение на Търговския закон”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 24 народни представители: за 24, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
„§ 1. В чл. 115, т. 4 изречение второ и трето се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Който е „за” така предложения текст, моля да гласува.
Гласували 24 народни представители: за 21, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
„§ 2. В чл. 117 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото „5000” се заменя с „2”, а думите „10 лв.” се заменят с „1 лев”.
2. В ал. 2 числото „10” се заменя с „1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 24 народни представители: „за” 21, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
„§ 3. В чл. 119, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се отменя.
2. В т. 4 думите „най-малко 35 на сто” се заменят с „установения в закона минимум”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 24 народни представители: за 21, против няма, въздържали се 3.
С това изчерпахме т. 2 от дневния ред, а именно Законопроекта за изменение на Търговския закон.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, № 954-01-24, внесен от Павел Димитров и група народни представители, на 29 септември 2009 г.
Господин Лазаров, заповядайте да вземете отношение по законопроекта от името на вносителите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предполагам, че колегите са се запознали с мотивите за внасяне на този законопроект.
Първо, създава се една Глава четвърта „б”, с която се създава национален механизъм за използване и прилагане на специалните разузнавателни средства в случаите, когато това е предвидено в международен договор, по който България е страна и по-подробна регламентация за извършване на трансгранично наблюдение, което досега е уредено в различни актове, по които България е страна. Трансграничното наблюдение е една от формите на полицейско сътрудничество. Тази форма е предвидена по конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.
В България, всички знаем, в момента се намира в един решителен етап в подготовката си за присъединяване към Шенген и е нормално тези изисквания да бъдат законодателно уредени. Освен като допълнителна глава в Закона за специалните разузнавателни средства, регламентиращ трансграничното наблюдение, това изисква и естествено включването на допълнително двустранни споразумения за трансграничното полицейско сътрудничество по наказателно правни въпроси със съседните на България шенгенски държави. Такъв проект за подобно споразумение с Румъния е одобрен от Министерския съвет и е на етап последваща ратификация. От датата на влизане в сила на това споразумение, Република България трябва да бъде в състояние да прилага във вътрешното си законодателство тези споразумения.
Уредбата предвижда това трансгранично наблюдение от служители на съседна нам държава по линията на двустранните договори разрешението да се дава чрез Главна прокуратура от съдия, а при отказ от даване на такова разрешение то да се преустановява в предвидени случаи, когато в изключителни случаи, когато няма възможност молещата държава да поиска предварително такова разрешение, незабавно, така както всъщност е уредено прилагането на СРС в българското законодателство, да се поиска следващо разрешение, като преди това Главна прокуратура се произнася всъщност дали изобщо ще внесе искането. Общо взето в тази допълнителна глава това е основната материя, която е уредена.
Другото основно изменение предвижда закриването на бюрото, създадено с изменението от „Държавен вестник”, бр.109 от 2008 г. и се предвижда контролът на ползването, прилагането, унищожаването и разрешаването на специалните разузнавателни средства да се осъществява от парламентарна подкомисия на една от комисиите, която да се състои от представители на всички парламентарно представени парламентарни групи на паритетен принцип. Защо е предвидено така? Общо взето до 2007 г. в действащия Закон за специалните разузнавателни средства не беше предвиден контрол по разрешаването, прилагането, унищожаването на специалните разузнавателни средства в някакъв независим орган и през 2007 г. Европейският съд за правата на човека с решение се произнесе и осъди България за това, че няма такъв независим контролен орган. Това решение е влязло в сила. Макар че е водено от 2005 г., влиза в сила в началото на 2008 г.
В решението си Съдът казва, че контролът по действащия тогава Закон за специалните разузнавателни средства се прилага от министъра на вътрешните работи, вследствие от председателя на ДАНС, което на практика е политически контрол – това не е независим контрол. По-нататък продължава, и още, че всъщност контролът се осъществява от органа, който разрешава и прилага, освен че е политически орган, а всъщност министърът е този, който има правомощията, след разрешението от съдия, да разреши прилагането на специалните разузнавателни средства, този контрол освен от политически орган, се осъществява от органа, който прилага специалните разузнавателни средства и препоръчва да бъде създаден и да бъде осъществяван независим контрол. И изброява натам хипотезите по делото „Клас”, където е казано „Парламентарен съвет или комисия, или друг орган”, защото в различните държави от Европейския съюз и изобщо извън Европейския съюз няма единна практика за осъществяване на този контрол. Така че няма посочено изрично какъв да бъде този контрол. Изискването е да бъде независим, от една страна, и, от друга страна, гражданите да бъдат запознати детайлно с процедурите по ограничаването на техните права и при прилагане на специални разузнавателни средства и с правата да получават някаква информация. Няма да се спирам на дълго на това решение, то е известно – там се коментират и две решения на Върховния административен съд за отказ от предоставяне на информация, тъй като се е считало, че тя е класифицирана информация. Вследствие на това е гласуван Законопроектът за изменение през 2008 г., като първоначално е бил внесен с един такъв орган, който наподобява по закона „Г-10” или, както е известен „G-10” в Германия, с един самостоятелен орган от три лица, първоначално е бил проектът, които да имат достатъчно магистратски стаж. Впоследствие на второ четене и по предложение на министър председателя са настъпили тези изменения и са отчетени някои бележки и се е стигнало до назначаването на бюрото. То сега би трябвало да осъществява този надзор. Аз тук искам да вметна, че в Приходните и заключителните разпоредби на този закон от края на 2008 г. има едно задължение на тогава действащото правителство да осигури в тримесечен срок сграда за осъществяване на дейността на това бюро, което тогава не е осъществило правителството. Ако не се лъжа и досега поне не е известно да има такава. Възможно е да греша.
БОЙКО РАШКОВ: Има, има!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Възможно е и да бъркам. Казах, че на мен не ми е известно, възможно е и да бъркам.
Вносителите, отчитайки чувствителността на обществото към темата за незаконното прилагане на специалните разузнавателни средства, стигнаха до извода, че такъв независим контрол в пълен обем би бил осъществяван от една парламентарна подкомисия, в която да бъдат включени представители на всички парламентарно представени партии, което включва и представителите на опозиционно представените партии.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
От името на вносителите желае ли някой друг да вземе думата? Няма желаещи.
Предлагам първо да дадем думата на представителите на институциите, за да изслушаме всички, след което да преминем към изказвания и въпроси, ако не възразявате.
Заповядайте, господин заместник-министър Ангелов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Министерството на правосъдието подкрепя така представеният законопроект, защото фактически се оказва, че Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства не е независимо. Напротив, то е зависимо от изпълнителната власт. И ще ви кажа защо. Защото в чл. 34б, ал. 2 е предвидено Националното бюро, което е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието със седалище София.
Освен това § 2 – изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Във връзка с изпълнението на правомощията на министъра, тъй като аз съм ресорен по отношение на Бюрото и отговарям за него, упражних контролните си правомощия и още на 26 август 2009 г. изисках от господин Рашков следната информация. В по-късен момент намалих срока, тази информация и до момента не съм я получил, но ще ви изчета текста, за да разберете за какво става въпрос.
„Във връзка с осигурените средства за издръжка на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства в срок до 04.10.2009 г. моля да предоставите в Министерството на правосъдието подробен отчетен доклад за получените средства за 2009 г., извършените разходи за 2009 г. до 31 август 2009 г., включително подробно описване на направените разходи за издръжка, размера на наличните средства, предстоящи плащания и основания и към доклада да се приложи актуално поименно щатно разписание”.
МАЯ МАНОЛОВА: Не сме на заседание на счетоводна къща.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, ще Ви дам думата след това. Ще имате достатъчно време за изказване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТО АНГЕЛОВ: Тоест, изпълнителната власт финансово контролира Бюрото. Освен това, по отношение на сградите – до момента сградният фонд не е решен, тъй като има постановление на Министерския съвет, с което е предоставено сграда на Министерството на културата и образованието. От господин Рашков пристигна едно предложение за вземане на два етажа от Комисията по сигурността на информацията. Те са дали съгласие, че могат да предоставят два такива на седми километър, защото при тях се оказва, че има в излишък. До момента не са настанени, мисля, че все още са в една стая при Президентството. Това е, което мога да кажа по въпроса. Подкрепяме законодателната инициатива.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Ангелов.
Госпожо Машева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Изцяло подкрепяме законопроекта в частта относно създаването на нова глава, касаеща използване и прилагане на специални разузнавателни средства по международноправно сътрудничество, като считаме, че по този начин България ще спазва международните си ангажименти, които е направила както по новоприетата Конвенция 2000 за сътрудничество между държавите – членове на Европейския съюз, както и по отношение на други държави, тъй като по този начин ще се осигури възможност чуждестранни агенти под прикритие и чуждестранни служители да осъществяват трансгранично наблюдение и действие по разследването, когато това се налага в спешни случаи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Машева.
МИХАИЛ МИКОВ: А подкрепяте ли закриването на Бюрото?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Да, подкрепяме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Вучков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи всъщност има пряко отношение към основната глава от законопроекта във връзка с международноправното сътрудничество при използване на специални разузнавателни средства в аспекта трансгранично наблюдение, като вид СРС. Крайно необходимо е българският Закон за специалните разузнавателни средства да бъде променен в тази част с оглед на това, че има поети неотменими ангажименти във връзка с присъединяването ни към Инструмента „Шенген”.
Както спомена господин Лазаров, който най-подробно изложи мотивите на законопроекта, необходимо е подписването на двустранни сътрудничества със съседни държави. Такива подписани има досега с Румъния, предстои подписването с Гърция. Но за съжаление, тъй като липсва съответна разпоредба в Закона за специалните разузнавателни средства те не могат да се прилагат на практика.
Така че по отношение на тази част от законопроекта разбира се изразяваме пълна подкрепа. Защото това ни е необходимо на нас като Министерство на вътрешните работи, за да осъществяваме своето международноправно сътрудничество по наказателни дела и във връзка със специалните разузнавателни средства.
По отношение на втората част от законопроекта бих искал, ако ми позволите, само за минута и половина да изложа някои мотиви. Всичко това, което господин Лазаров изложи най-подробно, според мен беше изложено аргументирано с оглед редица разпоредби на българската Конституция, на основни разпоредби от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, редица решения на българския Конституционен съд, няколко решения на Върховния административен съд и най-вече осъдителното решение срещу България от м. юни 2007 г., подадено от правозащитната организация, ръководена от господин Екенджиев и от него, като физическо лице, в лично качество. Това решение на съда в Страсбург е много популярно – всички го познават подробно, то всъщност беше причината да се промени вътрешното законодателство в аспекта за използване на специални разузнавателни средства. Както на всички е известно, това беше направено по един, според мен, много качествен начин в края на м. декември м.г., считано от 27 декември 2008 г. два основополагащи български закона – Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, бяха променени, като според мен те напълно отговарят на изискванията, поставени от съответната Европейска конвенция и на решението от Страсбург.
Само ще ми позволите да кажа три неща в тази връзка. В решението на съда Страсбург се констатира, че по отношението на даване на разрешения, стартирането на процедурата за прилагането на СРС в български правен ред, стандартите в България отговарят на изискванията на чл. 8 от Конвенцията – неприкосновеност на личен живот и тайна на кореспонденцията.
На второ място, голям проблем беше забелязан по отношение на процедурата, изобщо практиката, която се прилагаше в България след прекратяването на използването на специалните разузнавателни средства. В това отношение българските закони бяха променени в края на м. декември 2008 г. и с този законопроект, който в момента предлагате промени в Закона за СРС, нищо по отношение на тази процедура, след преустановяване използването на СРС не се променя. Тоест стандартите си остават.
Искам да обърна сериозно внимание върху това. Става дума за това какви са сроковете за използване на специални разузнавателни средства, какви са сроковете след това за унищожаване на събраната информация със специални разузнавателни средства, която не е послужила за веществено доказателство по наказателно дело. По какъв ред става самото унищожаване на събраната информация със специални разузнавателни средства. Както знаете, в Закона за СРС са предвидени специални комисии, които уведомяват съответните органи, че са унищожили тази информация. Всичко това в закона се запазва непроменено.
Третият аспект на промените в Закона за специалните разузнавателни средства от м. декември м.г., които сега са обект на интервенция с новия законопроект, се отнася до конституирането на ново Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Бих искал да кажа, че по този повод съдът в Страсбург, разбира се, не е предписал някакъв категоричен формат как на национално равнище ние да регламентираме контрола и наблюдението върху използването на специалните разузнавателни средства. Той просто беше констатирал в т. 87 от Решението и отбелязал, че цялостният контрол върху системата за използване на специалните разузнавателни средства е поверен единствено на министъра на вътрешните работи. Това подробно беше изложено от господин Лазаров, който не само, че е политически назначен и е член на изпълнителната власт, но участва пряко във възлагането и използването на СРС - не на независими органи, и са посочени няколко примера в европейските правни системи. Но, както се казва, навсякъде е някак си – във всяка национална правна система има предвиден някакъв механизъм. Това са само примери, които не обвързват българския законодател.
Така че от наша гледна точка като Министерство на вътрешните работи не виждаме пречка този контрол да се осъществява от някакъв парламентарен орган. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Вучков.
Госпожо Которова, желаете ли да вземете думата от името на Върховната касационна прокуратура?
ИВАНКА КОТОРОВА: С резервата, че ще взема само отношение по Глава четвърта „б”, тъй като съм участвала в междуведомствена работна група. По отношение на останалите изменения не съм участвала в същата и не съм оторизирана да взема отношение.
Приветствам вносителите на законопроекта, тъй като за съжаление вече пета година Върховната касационна прокуратура изпитва вопиеща нужда от механизъм, по който да осъществява международно сътрудничество по наказателни дела, в частност по отношение на трансграничните наблюдения, което е ратифицирано с Втория допълнителен протокол още през 2004 г. Той е неразделна част към Конвенцията на Съвета на Европа от 1959 г.
Така че уверявам ви, че през цялото това време сме тръпнали да не получим молба с искане за трансгранично наблюдение, тъй като при липса на механизъм, по който да се реализира, не бихме могли да го извършим. (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля Ви да се държите прилично на заседанието.
Продължете, госпожо Которова.
ИВАНКА КОТОРОВА: Приветствам вносителите за експедитивността, с която внесоха законопроекта, тъй като България освен че е страна по конвенциите на Съвета на Европа, предстои да стане страна и по Шенгенската конвенция около 2011 г., според предварително поетите ангажименти, където отново се регламентира Институтът за трансграничното наблюдение.
Отделно от това Наказателнопроцесуалния кодекс, който действа от 2006 г., препраща към Закона за специалните разузнавателни средства в частта му за трансгранично наблюдение и агентът под прикритие, където би следвало и би трябвало да момента да е уреден и единият, и другият институт. За съжаление имаше голям вакуум в законодателството.
Във връзка с това подкрепяме и двете предложения – и относно изравняване на статута на чуждия агент под прикритие с този на българския, и по отношение на правилата за провеждане на трансгранично наблюдение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Которова.
Смятам, че е редно да попитам господин Рашков дали желае да вземе думата.
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ: Мисля, че заедно с някои депутати от предходни парламенти, а също и някои от експертите, които тук присъстват в залата, с които сме работили, много добре знаем как и защо се извършиха предпоследните промените, а сега са последните промени в Закона за специалните разузнавателни средства, успоредно разбира се и с Наказателнопроцесуалния кодекс. Аз искам просто да ви посъветвам като колеги юристи: Не правете подобни скъпи неща.
Ние си позволихме, когато изготвихме Проекта за изменение в Закона за специалните разузнавателни средства, да направим една широка дискусия по въпроса. Няколко месеца поред обсъждахме със съзнанието за деликатността на материята, която урежда този закон и не сме го правили на коляно за няколко вечери, за да изненадаме някого. Никого няма да изненадаме. Този закон ще излезе в пространството и ще го обсъждаме всички заедно, както в момента. И не само днес ще го обсъждаме.
Искам да ви кажа, понеже виждам тук колегите – зам.-министърът на правосъдието, а и от прокуратурата, че имахме представители от Върховната касационна прокуратура, някои присъстват в момента в залата, освен тях, и дума по дума и в съответствие с решението на Европейския съд, което беше повод да започне обсъждането на този законопроект, сме го оглеждали от всички страни, без да твърдя в момента, и никой не може да го твърди това, и вие след няколко години няма да го твърдите – че сме съумели да огледаме всичко отвсякъде, така че да направим законопроекта идеален.
Така че ние се постарахме да привлечем и адвокатурата при обсъждането на този законопроект, а така също и неправителствени организации, включително взехме становища от колегата Екенджиев от Пловдив, който беше и един от авторите на жалбата за Европейския съд по повод правата на човека. Окончателният вариант беше обсъден от всички публично и беше приет.
Така че аз лично, тъй като съм участник в създаването на този проект, изобщо не смятам, че някой е допуснал някакви генерални грешки. Напротив, мисля, че направихме закона по-европейски за десет години, откакто беше приет, по-приемлив и за европейските ни партньори, по-приемлив и за прилагането му от специалните служби на ДАНС и на Министерството на вътрешните работи, които също нямаха никакви възражения по проекта, работеха много сериозно и отговорно по него.
Що се отнася до това, с което ни занима колегата Христо Ангелов, за съжаление, имащо за задача да говорим за компютри може би – това не можахме да говорим. Ако той ме пита, ще му обясня, но на друго място, не тук – за един лаптоп и за някои други неща, кухненски работи.
Аз искам да кажа, че тук се опита някой да ни докаже следното – ето как ние стопирахме да започнат да се правят проверки от това Бюро на органите, които прилагат специалните разузнавателни средства. Видяхте ли как можем да го правим това? - Като има министерско решение, осигурена сграда за настаняване, материална база, има осигурени компютърни системи, които стоят и не се използват – нали така, има осигурени бюджетни средства, от които не за цялата година, а само половината година натам ще се ползват те и ние сме ги редуцирали дори на 1/3 от това до края на годината, но ние няма да им осигурим сградата, няма да ги допуснем до владение на сградата на „Цариградско шосе” 125 и ще разиграем преписката между господин Ангелов и министъра на образованието, младежта и науката, колкото се може повече. Защото срокът в писмото на министъра Маргарита Попова е до 30 септември т.г. Аз имам това писмо, мога да ви го покажа. Този въпрос за ликвидацията на Бюрото, което е една от главните цели на проекта, трябва да стане и до 7-ми октомври да се финализира.
Така че аз много обичам правните дискусии, обаче нека да сме на чисто, защото ние сме колеги – утре няма да сме депутати, както и аз не съм в момента, и ще трябва да си казваме поне едно „Добър ден!”.
Сега по същество, понеже тук не се говори по същество, мога да ви кажа. Тук вместо да се каже, че Министерството на правосъдието трябваше да се намеси в проекта, като изчисти зависимостта на Бюрото, която беше допусната съзнателно или несъзнателно по отношение само на финансовите бюджетни средства и кредитите – вместо това да се направи, това се използва в момента като аргумент, за да се ликвидира цялата институция, което просто е несериозно! Несериозно е просто!
А ведомството на Министерството на правосъдието, независимо от кого се обитава, е имало за цел от 2008 г. досега, след европейското решение на Съда, да направи наистина такъв орган, който на стр. 27 от Решението, ми се струва, казва, че трябва да е независим.
Извинете, тук сега може и да има от тези разпоредби, но аз нямах време, тъй като днес получих проекта и днес бях поканен. Не можах да разбера: има ли в проекта премахване на контрола от МВР - министъра и от председателя на ДАНС? Може ли вносителят да ми отговори, за да знам поне какво да коментирам в тази област. Защото в проекта, който е в мен, аз не намерих такова нещо, тъй като се говори така, че ние сме критикувани от Съда в Страсбург, че министърът, виждате ли, понеже е политическо лице, не трябва да упражнява контрол върху използването и прилагането и да разпорежда, да разрешава и т.н., а той не разрешава, а той разпорежда. Терминът има голямо значение. Ерго, политическата власт не може да прави това. Затова, ако обичате, бъдете така добри и направете един относително независим орган, който включително може да бъде избран от парламента, но да е независим. Това казва Страсбург и дава няколко примера за такива комисии и други в някои страни по делата, посочени в скоби. Например в Норвегия. Господин Лазаров добре знае това. Или контролът от ДАНС – председателят, махнато ли е това от проекта, или не? Аз не го видях.
И второ, искаме да премахнем политическия контрол - добре, ако е така действително, който има министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС? А какво е парламентът - обществена организация, нещо друго? Политически орган. Значи подменяме един политически орган, който упражняваше и продължава да упражнява контрол, официално по закона, понеже тук се позоваваме на това – че в Преходните разпоредби някой бил запазил това, че изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС. Но това не е работа на парламента, някой го е пропуснал – може би и ние, както и да е! Това оправете сега. Но да местите контрола от един политически орган и да го възлагате на върховния законодателен орган, аз смятам, че самият орган ще се затрудни да върши тази работа.
Даже още нещо ще кажа: оставете намесата на политическия орган в разрешението, което ще даде или ще откаже да даде съдията. Вие не можете да отидете там, като политически представители на властта, и да му кажете – вие защо отказахте, вашето разрешение и отказът е обоснован, или необоснован! Не можете да кажете такова нещо. Вие не можете да кажете мотивирано или немотивирано е искането на еди-какъв си орган, който да има право да иска това.
И накрая, вие не можете да кажете на комисията в прокуратурата защо е унищожила и защо не е унищожила. Защото смятам, че това ще бъде намеса в работата на независимата съдебна власт. Това, от една страна.
Сега да погледнем въпроса от чисто прагматичната посока и страна. Значи депутатът е тук, защото е избран от народните избраници, както се нарича избирателният корпус, за да твори закони. А това, което виждам сега тук, че е записано в проекта, е буквално преписано от това, което трябваше да прави досега Бюрото, само че комисия. Добре, комисия или подкомисия, това няма абсолютно никакво значение.
Но ако обърнете внимание какво е написано, тук става дума за процедурите по наблюдаване и контрол по разрешаване, прилагане, използване, съхраняване, унищожаване. Как ще стане това? Когато вие заседавате два или три дни в седмицата в пленарната зала и само в залата стоите, което е похвално, после сте в комисии – това, което сме правили и ние в малко по-друг режим, а същевременно трябва да бъдете в Силистра, където ще трябва да проверите как се провежда процедурата по използване, разрешаване, прилагане и т.н., и унищожаване. Как ще го направите това?
Ако идеята ви е оторизирането с правилника на комисия, която ще осъществява някаква форма на контрол и към тази комисия привлечете експерти, които ще вършат тази работа, то вие няма да излезете много от това, което в момента имаме. Няма да излезете, защото по закон Бюрото също се отчита пред парламента, както колегата Лазаров каза, във връзки с ДИКСИ, която пък се отчита чрез Министерския съвет и докладът се внася в парламента. Така че отчетност и контрол от парламента не липсва.
Тъй като твърде дълго стана моето изказване в сравнение с това на колегите, аз искам да спра дотук. Ако е възможно после, ще поискам пак думата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Аз също Ви благодаря, господин Рашков. Разбирам, че имате основания да сте недоволен от този законопроект.
БОЙКО РАШКОВ: Но не персонално.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Най-малкото затова, че се закрива Бюрото.
Отправихте редица обвинения към представителите на Министерството на правосъдието и към останалите институции. Казахте, че са ви размотавали затова да нямате въвод във владение в сграда и т.н. Чухме критики, отправени от Вас към всички останали, но не чухме самокритика към вас като ръководител на това Бюро и аз имам един конкретен въпрос към вас преди да дам думата за изказване на останалите колеги.
По представения отчет, към 31 август 2009 г., така както нямахте въвод в сграда, в която да работите, както твърдите, че нямате техника и т.н., вие успяхте да похарчите 56 хил. 295 лв. за текущи разходи, 48 хил. 966 лв. за заплати, издръжка, капиталови разходи и осигуровки. В същото време не смятам, че липсата на сграда е пречка да изпълните ваше основно задължение в тези четири месеца, от които бяхте избрани, на основание ал. 4 на чл. 34б да изработите правилник за своята дейност и дейността на администрацията си.
БОЙКО РАШКОВ: Той е при вас.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Такъв правилник до този момент, господин Рашков, аз не съм видяла обнародван в „Държавен вестник”, както е записано в Закона за специалните разузнавателни средства. Ще Ви моля, когато се изказвате, да се въздържате от поздрави и да използвате обвинителни думи към представителите тук на различните институции.
Имате думата, за да ми отговорите на въпроса.
БОЙКО РАШКОВ: Госпожо председател, аз това го чух и разбрах от медиите, както се каза и което сега чувам от Вас.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Искате да кажете, че не знаете, че сте похарчили тези средства без да имате сграда и компютри.
(Реплика на народния представител Мая Манолова.)
БОЙКО РАШКОВ: Изчакайте, ще Ви отговоря и по другия въпрос. Най-напред ме питате за правилника. Той се намира в редакцията на „Държавен вестник” повече от една седмица. Вземете и питайте пенсионирания г-н Гайдарски, той ще ви каже. Правилникът е изработен и е там. Даже ме съмнява, че някои неща от вашия правилник, който вие вече сте написали, за да обсъждате, се съдържат някои неща от него. Но това няма значение. Щом не е публикуван в „Държавен вестник”, трудно е да се докаже някакво плагиатство. Но това е друг въпрос.
Второ, Бюрото се конституира – изборът е едно, конституирането е друго. В него има един избран действащ съдия, който е от Добрич. Уважавам колегата от Добрич, и когато си написа делата, за да дойде да встъпи. Сега ще си отиде пак и ще си хване другите дела. Не е проблем това. Това не стана на 30 май, колеги, тази година при избора от парламент и не можеше да стане.
Трето, колегата Несторов, който е от Върховна административна прокуратура, също не можеше да встъпи незабавно в длъжност. Господин Станков също не можеше да встъпи на другия ден, на 31 юни или юли. И т.н Така че това е един орган, който е новосъздаден, който се конституира и се иска време, за да се конституира не само в материално отношение и база и т.н. Ето това са част от проблемите, които са решавани в този период.
Успоредно с това са правени вътрешно ведомствените нормативни актове. Така че, проверете го това. Аз мога да ви изпратя датата и клеймото, когато е изпратено в „Държавен вестник” – публикацията на правилника. Ако искате, ще ви изпратим и останалите вътрешно ведомствени актове, които готови, но от които, разбира се, няма абсолютно никакъв смисъл.
Има назначен един главен счетоводител на граждански договор, за да може все пак нещо там да се прави. Аз не съм счетоводител и не мога да ви кажа дали са 50 или 60 хил. лв. за тези четири месеца, които са за заплати – Вие самата казахте – и осигуровки, и други неща. Така че ние ще ви изпратим, ако толкова проявявате интерес подобна справка в тази посока.
Ако става дума за капиталови разходи, някой беше казал, че там се харчат много пари и се купуват коли. Колата е взета, за да задоволи вашето любопитство, от митницата – употребявана, конфискувана по наказателно дело и предоставена по реда, който Министерството на финансите позволява. Тя е на 7, 8 – 10 години и за да се вкара в действие, трябвало да се положат някакви усилия и да се изкарат някакви пари, за да се плаща. Така че ние ще ви направим подобна справка, ако това е причината да слагате кръст на Бюрото, или използвате същото като аргумент, което ми се струва много несериозно. Извинявайте, че го казвам така.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще Ви помоля пак да се въздържате от обидни квалификации, тъй като към Вас не се отправят такива от колегите.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, г-н Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Вярно е, че дискусията е тежка и ми се иска да върви напред. Бих искал да попитам вносителите как смятат да уредят дейността по контрола, прилагането и всички актуални дейности по СРС в парламента? Към коя комисия смятат да създадат подкомисия? Какви специалисти смятат да привлекат, най-вече въпросът, който стои пред мен, е малко или много нашата дейност като народни представители, мисля, че от морална гледна точка би трябвало да бъде по-различна. Ние трябва да творим закона и да осъществяваме в рамките на това, което ни дава Конституцията, като парламентарен контрол – да осъществяваме точно този вид контрол. Защото ние сме си по избирателните райони, ние сме по съответни комисии. Мисля, че тази дейност е много специализирана. Изразявам собствено мнение разбира се. Въпросът ми е: към коя комисия е предвидено - към Комисията за контрол на ДАНС, която е от 6 души, и е строго специализирана и натоварена с много сериозна дейност, или към комисия към МВР, която също е малка като състав, строго профилирана със специалисти, разбира се, народни представители, които имат голям опит да кажем? Как ще осъществим ние дейността като администрация, като субект на контрол върху прилагането и използването, да не кажа съхраняването, то не е проблем? Как вносителите смятат в прагматичен план, че ние бихме могли да осъществим такава строга, прецизна дейност, каквато е боравенето със специални разузнавателни средства? Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря ви.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще започна с последните ви думи.
Уважаеми колеги, първо, ни най-малко е в предмета на правомощията на сега съществуващото Бюро и на предвиденото изменение със законопроекта, комисия или подкомисия не се предвижда боравене със специални разузнавателни средства. Става въпрос за контрол на процедурите по разрешаване, използване и т.н. на специални разузнавателни средства, да не ги изброявам. Ни най-малко не става въпрос за боравене със специални разузнавателни средства или за влизане в информацията.
МИТХАТ МЕТИН: Изразих се неправилно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, първо.
Второ, коя комисия, след приемане на законопроекта на първо четене ще се уточнява в коя комисия и подкомисия. Господин Рашков тук спомена, че самото Бюрото се състои от 5 човека. Дори е било предвидено за 3 човека, има и предвидени сътрудници, които са специалисти – не знам колко са по щат.
Що се отнася до това дали е изцяло законодателна дейността на народните представители, по-скоро „само”, аз би трябвало да ви припомня, че Народното събрание има и контролни функции.
Просто искам да върна няколко години назад, когато идеята за контрол на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства - към този период включвам и използването на т.нар. разпечати, които нямат нищо общо със специалните разузнавателни средства, предизвика създаването на специална Анкетна комисия към Народното събрание, за да извърши тази проверка. След това беше създадена комисията по ДАНС, която има не по-малко отговорни функции, не по-малко задачи да проверява. В правилника са разписани доста големи правомощия, много по-големи, между другото, от тези, които сега са тук в действащия закон всъщност, защото там няма никаква промяна.
Що се отнася, г-н Рашков, защо не е отпаднал контролът от министъра на вътрешните работи, председателя на ДАНС, решението казва „единствено и само от министъра”. Имам предвид осъдителното решение – тази точка 87, няма забрана да бъде осъществяван контрол и от министъра. Между другото по „G-10” законът, за който говоря, разрешенията там се дават наистина от министрите на съответните провинции – германски, от министъра на вътрешните работи. Те също осъществяват контрол наред с комисията от 3 човека, наред с парламентарния съвет. Има изискването и за друг независим орган.
Не мога да приема, че един ръководител на една служба, които прилагат или имат право да ползват специални разузнавателни средства, ще бъде лишен от възможността да упражнява контрол върху своите служители за законосъобразност.
БОЙКО РАШКОВ: Тя е останала тази норма.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, пише го и в този закон. Но е казано „друг независим орган”. Така че, не мисля, че това е грешка на закона, която сте допуснали вие, когато сте създавали Бюрото и тази грешка продължава да стои.
БОЙКО РАШКОВ: Тази норма е оставена.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не е оставена, защото изискването е да има „друг независим орган”. Това, че министър ще си осъществява институционалния контрол, това е негово задължение или отговорност. Това тук все пак е един специален закон, който касае специалните разузнавателни средства. Плюс това законът за МВР регламентира само МВР, а тук има и ДАНС.
БОЙКО РАШКОВ: Точно това сме го обсъждали.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Казано е „само”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли желаещи за изказвания?
Господин Бисеров, заповядайте.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо председател, аз поисках възможността да задам някои въпроси и да отворя някои въпроси по втората част на закона, за да не се остане с впечатлението, че онази част, която говори за трансграничното наблюдение, е безпроблемна и там всичко е много нагласено и точно.
Може би аз някои неща не разбирам, но по-скоро мисля, че има едно натрупване на понятия. Тази Глава четвърта „б” е част от Закона за специалните разузнавателни средства, нали така? И сега изведнъж се появява понятието „трансгранично наблюдение” и никъде в закона не става ясно какво означава, какво включва в себе си. Преплитат се понятията „чуждестранен служител под прикритие”, което е един от оперативните способи. Не става ясно кой прилага специалните разузнавателни средства, не кой ги разрешава.
Ако отворим закона, ще видим, че има ясна разлика между прилагането и използването на специални разузнавателни средства. Използването е в една глава, а прилагането – в друга. Прилагането, според нашия закон, се извършва само от службата на МВР. Става ли ясно тук кой прилага специалните разузнавателни средства, според вас? Не става ясно според мен кой ги прилага.
Има някои неща, като например получаването на разрешение, струва ми се, че условията, на които трябва да отговаря искането, сякаш са по-ограничени и по-свити, отколкото, когато става въпрос за българските органи. Когато българските органи искат разрешение, те посочват способите, техническите средства и други неща – част от тези неща липсват тук. Така че правя тези констатации, защото намирам, че тази глава не е разписана толкова ясно и чисто.
Пак казвам, трансграничното наблюдение не е ясно какво включва като способи, като технически средства и оперативни способи. Всички технически средства ли включва и всички ли оперативни способи включва? Ако ги включва, кой ги прилага? За агентът под прикритие е ясно, но кой прилага примерно техническите средства за подслушване, за наблюдение, за записване? Те са изписани в началото на закона в чл. 5. Те са дадени текст по текст – проследяването там агентът ли го върши? Макар че служителят под прикритие не е този, който проследява. Служителят под прикритие е друг. Това е човекът, който поддържа контакт с контролираното лице.
Има несъответствие между основния закон и начина, по който са изписани правилата. Иначе по принцип така трябва да бъде, в тази посока. В това няма спор.
Това са въпросите, които без на първо четене да пречат на приемането на текста, на второ четене трябва да е ясно как се изчистват.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Мога ли да отговоря?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имате думата, г-н Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В чл. 34и е казано, че специалните разузнавателни средства, освен в случаите по чл. 3, могат да бъдат прилагани, когато има договор. Ще ви обясня след малко защо има някои неща, които се налага да бъдат изчистени между първо и второ четене и къде донякъде е проблемът.
Специалните разузнавателни средства – ние имаме определение кои са специалните разузнавателни средства в началото на закона, могат да се осигуряват и прилагат от компетентните органи в чуждата държава. Тоест, това вече е в зависимост от конкретната молба за помощ, конкретната договорка, така че от българските органи, но и от конкретните органи на чуждата държава. Оттам нататък ние говорим за трансгранично наблюдение.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Едно е използването, друго е прилагането.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Осигуряват и прилагат”. Това е в чл. 34к. Оттам нататък се говори за трансгранично наблюдение. Донякъде е затруднено, защото всичко това ние сме длъжни по тези международни договори и спогодби да бъде вкарано в българското законодателство. Досежно чувствителността на промяна от така подписания договор и спогодба сме малко ограничени да бягаме от така написания там текст. Аз съм против изцяло да се вкарва буквално преведени международни норми, които не са вътрешни норми. Но понякога се налага. Да, може би трябвало за някои от текстовете да се даде малко по-подробно разяснение. Вие имате предвид трансграничното наблюдение какво включва. Може би е наша грешка, аз исках да бъде малко по-подробно разписано какво трябва да включва искането, представено от прокуратурата, но доколкото това искане в крайна сметка е обосновано, то е обосновано въз основа на молбата, която подава молещата държава. Не е излишно на второ четене да се прецизира този текст. Съгласен съм с тези принципни забележки.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Лазаров.
Госпожа Которова пожела думата.
ИВАНКА КОТОРОВА: Ще направя малко пояснение във връзка със служителите, които използват специалните разузнавателни средства, в частност, трансграничното наблюдение. Има изрична разпоредба в Шенгенската конвенция – чл. 40, т. 4, в която се определят кои са тези служители и поименно се назовават от всяка държава - членка на Европейския съюз. Сегашните страни по Шенгенската конвенция вече са ги назовали. Тъй като България е бъдещ член, предстои да определи кои са те.
Що се отнася до Втория допълнителен протокол към Конвенцията от 1959 г., който е действащ и се прилага, който е приет със Закон за ратификация, той е определил и това са именно Националната следствена служба с оказване на съдействие от страна на служителите на МВР, данъчните, митниците и т.н. В Закона за ратификацията са изброени органите. В случая се прилага българското национално право. Оттам следва да изходи принципът за изпълнение на следствена поръчка и конкретно за изпълнение на трансграничното наблюдение да се приложи българското национално право. В Закона за специалните разузнавателни средства, мисля, че беше текстът на чл. 20, специално са оказани кои са тези органи от българска страна. Така че, законът се прилага тогава, когато наблюдението се осъществява от български органи. Правилото обаче е да се осъществява и от чужди органи, освен ако не са замолили българските органи да го извършат. Това е по отношение на органите.
По отношение на определението, на дефиницията що е това „трансгранично наблюдение”, абсолютно сте прав, че няма такава дефиниция. Но според мен, а може би според членовете на работната група, които изработиха текста, не е необходимо. Защото в чл. 5 от Закона за специалните разузнавателни средства е определено що е това наблюдение, а трансграничното наблюдение е вид наблюдение. То е свързано с преминаване на границата. Това е особеността – наблюдение, извършено на територията на съседна държава, което продължава на територията на българската държава. В България то си е вътрешно наблюдение и е вид наблюдение, което се извършва, както го извършваме по българското наказателно производство. Както казах, особеността е свързана с това, че се преминава границата. Именно законът регулира тази процедура на преминаване на границата и на какви разрешения подлежи. Те са подробно обяснени в обикновения и в специалния случай.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Аз не мога да разбера защо не се прави разлика между „използване” и „прилагане” на специални разузнавателни средства? Представяте ли си, колеги, в тази комисия ако бъде създадена подкомисията, ние не знаем каква е разликата между „използване” и „прилагане” на специални разузнавателни средства?! По българския закон специалните разузнавателни средства се прилагат от една от структурите на МВР – ДОТО.
Аз питам: В България, на територията на България освен тази служба, не заявителят, не Разузнаването, не Контраразузнаването, не Следствието, не Прокуратурата – тази служба, само тя ли ще ги прилага? Или в този закон, без да го казваме изрично, на практика се оказва така, че чужди служби ще прилагат специални разузнавателни средства на територията на България. Ако това е така, трябва да бъде точно записано, както си му е редът, за да знаем, че специалните разузнавателни средства се прилагат не само от службите в МВР, а и от чужди служби, разбира се по силата на договор, разбира се по силата на искане и т.н. Но това трябва да бъде казано и записано.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Пише го.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Не е казано. Не пише „прилагат”, а пише „използват”. Ето го!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Пише „прилагането и използването”.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: В чл. 34к.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Машева, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: По отношение на въпроса за „използването” и „прилагането”, считам, че чл. 34е отговаря на въпроса, тъй като за неуредените в тази глава случаи, се прилагат общите разпоредби. Всъщност идеята е именно с тези изменения да се осигури възможност на чужди компетентни органи да извършват трансграничното наблюдение и съответно да действат като агенти под прикритие, каквато възможност сега не съществува. Измененията касаят само трансграничното наблюдение и съответно действията на агента под прикритие.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-жо Машева.
Заповядайте, г-н Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз искам да цитирам текста, който урежда този въпрос, защото явно г-н Бисеров не може да се ориентира. В чл. 34к – това е новата Глава четвърта „б”, в ал. 1 се казва: „В случаите по чл. 34и, тоест специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава”. Уреден е въпросът с прилагането.
Само да допълня още, че другите са уредени в Глава първа, която регламентира общите положения. Така че не е необходимо в тази нова глава отново да се уреждат общи положения. Става ясно, че се отнасят към Глава първа „Общи положения”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, само да подсетя колегите и гостите, че сме на първо четене на законопроекта и бързам да кажа, че ние от Коалиция за България няма да подкрепим този законопроект.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: То е ясно.
МИХАИЛ МИКОВ: Защото промените, които се извършват, премахват независимия контрол, който беше установен, включително в диалог с Европейската комисия, беше свързан с нарастването на броя на използване на специалните разузнавателни средства по различни причини, включително и международни, от друга страна, нарастване на броя на субектите, които искат и които разрешават използването на специални разузнавателни средства. Това води до увеличаване на обема на използването на специални разузнавателни средства.
На второ място, независимият орган беше създаден има причина - не да се извършва парламентарен контрол, а да се извършва независим външен контрол. Контролите са различни – те са в рамките на съдебната система, вътрешноведомствения контрол в Министерството на вътрешните работи и парламентарният контрол, който и към момента съществува.
По същество в момента се премахва една възможност за контрол и нещата се свеждат в парламентарния контрол. Няма пречка при съществуването на Бюрото парламентът да извършва своя контрол, както го е извършвал и преди неговото съществуване. Но годините на демокрацията показаха, че той не е особено ефективен, когато е парламентарен. Този контрол в предишни легислатури се вършеше от Вътрешната комисия, но той в повечето случаи беше ситуативен контрол. Имаше периодически скандали – случаят „Филчев”, такъв беше случаят „Галерия”. Има няколко такива случаи, които събуждаха голям обществен интерес и създаваха усещането в обществото, че правата на гражданите във връзка с използването на специални разузнавателни средства не са достатъчно защитени. Друг е въпросът доколко оправдано беше това притеснение. Често политически сили го използваха, за да правят политика и това постепенно разклати общественото доверие във възможността на България да контролира достатъчно добре използването на специални разузнавателни средства. Именно поради тази причина и след решението на Съда в Страсбург бе създаден такъв орган, като част от неговата независимост е неговата мандатност, която се разминава с мандатите на легислатурите – едно категорично правило, прието в устойчивите европейски демокрации.
Останалото означава, че с всяка власт контролът върху специалните разузнавателни средства ще бъде на следващата власт. И всякакви такива номера за пропорционалност, паритетност и прочие – те са само, за да вдигат малко пушек, че нещата могат да бъдат извън политическия контрол. Тоест с тази промяна се въвежда политически контрол и се намаляват възможностите на обществото да бъде контролирано искането, разрешаването, прилагането на специални разузнавателни средства.
Ето по тази причина ние няма да подкрепим закона на първо четене. Иначе в частта на трансграничното проследяване и наблюдение текстовете са необходими и по тях се работи от доста време. Може би на второ четене може да се включим, за да подобрим някои от текстовете. Но като цяло законът с основната му цел – не случайно правителството, имам предвид министър-председателят и министрите, не участват в обществените дискусии по този въпрос. Тук идват зам.-министри, идват експерти, идват всички други, но представители на кабинета не. Аз много се надявам, че ще присъстват в пленарна зала при дискусията.
Не случайно тази инициатива, която иначе е готвена в Министерството на вътрешните работи за промените в закона и Върховна касационна прокуратура, по-специално днешния международен отдел за трансграничното наблюдение, е предоставено да се внесе от народни представител, не я внася кабинета. Смятам, че леко политически е некоректно основна законодателна инициатива, засягаща основни права на гражданите, да минава чрез инициатива на народни представители. Но това е преценка на кабинета и въпрос на обществена такава оценка. Няма повече да навлизам в детайли. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Ако позволите само, да взема отношение по това, което чух от г-н Рашков като правни аргументи, че този орган, който се предлага по законопроекта да извършва контрол на специалните разузнавателни средства, ще се меси в независимата съдебна власт, аз мисля, че това е несъстоятелно. Тази комисия няма да се занимава в конкретика със специалните разузнавателни средства, а ще следи единствено процедурата и нарушението на тази процедура по разрешаването, използването и разпространението и унищожаването. Така че аз смятам, че това не намеса по същество в работата на независимата съдебна власт. Това е като отговор на правния аргумент на казаното от г-н Рашков.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Димитров.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че този закон е вече трети пример по ред за къс период от време, с който управляващата партия ГЕРБ дава ясни сигнали затова, че стартира мащабна акция за подмяна на състава на т.нар. независими държавни органи. (Смях!).
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Независими в кавички!
ЧЕТИН КАЗАК: Именно! Които би трябвало да са независими. Това е поредният сигнал. Първият пример беше бламирането на доклада на Комисията „Кушлев” за изненада на една от партиите, които подкрепят правителството, мнозинството не подкрепи доклада. По този начин даде ясен сигнал, че този независим държавен орган предстои, меко казано, да бъде преразгледано неговото състояние.
Следващият сигнал беше даден с критиките по отношение на Сметната палата. Това беше ясен сигнал също. А сега това вече е третият сигнал за българското общество. Мисля, че за медиите вече не представлява трудност да забележат ясната тенденция. Не случайно всичко това се прави не от правителството, а чрез инициативи на отделни народни представители от управляващата партия. Това е учудващо защо правителството не се ангажира ясно с позиции да внесе то законопроекти – Министерството на правосъдието или Министерството на вътрешните работи да внесе само тези законопроекти, тъй като става въпрос все пак за организацията на държавата, на държавни структури, г-н Методиев! Не е нормално Министерският съвет да няма водещата инициатива в това отношение. А в това отношение инициативата да идва от отделни народни представители – нещо, което е съпътствано и с бюджетни въпроси и т.н.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че за мен съществуват сериозни основания да мисля, че специално статутът на предлагания орган, който ще трябва да замени Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, а именно орган на Народното събрание, върви наистина към противоконституционност, тъй като за всички е ясно, г-н Лазаров, че част от процедурите по използването и разрешаването и т.н. – подчертавам, разрешаването на използването на специалните разузнавателни средства, се извършва от съда. Ако парламентарен орган контролира процедурите, които се извършват, ще бъде за първи път, когато парламентът ще се намеси в процедури, които се извършват в рамките на органи на съдебната власт. Подчертавам, че това е право на съда, а не на Висшия съдебен съвет. Дори да е на Висшия съдебен съвет или на Инспектората, ние разглеждаме техни годишни доклади. Още, когато въведохме това, възникна спор дали това не е намеса на работата на съдебната власт, а сега ние парламентарен орган, помощен орган ще се намесва пряко в частпроцедура, която тече в рамките на съда.
Ако това не е намеса, аз мисля, че специално този казус заслужава да бъде поставен на вниманието на Конституционния съд и да се прецени неговата конституционносъобразност.
На последно място искам дебело да подчертая моето становище. Господата от ДСБ, мисля, че също могат да изкажат мнението си, но тревожна е тенденцията, уважаеми колеги, която се опитвате да превръщате парламента в конвент, в орган, който по всички въпроси да осъществява праг, непрекъснат контрол върху този или онзи орган, който би трябвало да бъде независим. Тревожна е тенденцията. Парламентът не е конвент. Основната задача на парламента е да законодателства и да упражнява парламентарен контрол в строго определени случаи. Тогава, когато е упражнявал по-засилен контрол на ДКСИ, това винаги е било по конкретни казуси чрез създаване на анкетни комисии, а не непрекъснато ние да възлагаме перманентен контрол върху дадени органи от страна на постоянни комисии на Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на г-н Казак.
Въздържах се изказване и от реплика на изказването на г-н Миков, за да не превръщаме днешното заседание в политически дебат.
Но ще отговоря в рамките на две изречения на г-н Миков и на г-н Казак от името на Парламентарната група на ГЕРБ. За мен, колеги, не е тревожно това, което казах като последно изречение. Изключително тревожно до този момент беше фактът за липсата на ефективен контрол от страна на държавните органи, които следва да контролират съответните дейности в обществото. На този въпрос се спряхме подробно, когато разглеждахме доклада на прокуратурата, доклада на съдилищата, но особено на прокуратурата, когато стана ясно, че по-малко от половин процент от актовете, които са влезнали в прокуратурата са актове на контролни органи.
В тази посока по отношение на първата част на вашето изказване, че има, според Вас, тенденция за преразглеждане на дейността на някои органи и комисии и независими в кавички или без кавички, зависи от конкретния случай, има тенденция, но тя е към промени, които са законодателни промени, така че да направим тези комисии, тези органи ефективни и реално да упражняват контрол – това, за което те са създадени. Благодаря.
Има ли някой, който желае да се изкаже?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Не може два пъти да ме споменава г-н Казак и аз да не взема отношение. То е безспорно, защото очаква, че аз, който не съм юрист, ще взема отношение, което ще бъде само политическо. В това не виждам някаква голяма драма, защото, както каза г-н Рашков, парламентът е политическа институция.
Аз ще подкрепя на първо четене законопроекта по две причини. Първо, защото от политическия опит, който имам като народен представител, съм разбрал, че за тези 20 години, българските институции, в частност парламентът, не можа да произведе независими органи. Защо е така? Няма никакъв смисъл да го коментираме, но надали някой ще тръгне да оспорва, че това е проблем, който не е на 2 години, не е на 4, не е на 6, не е на 8 или 10, не е на 12. Това е така за тези 20 години. И всички тези неуспехи на България в крайна сметка отвън се оценяват по един не добър начин. Ние сме длъжници към тази материя.
Ако е вярно, че е имало желание за един независим орган в тази област – доста специфична и изключително деликатна, то тогава трябваше не във времето, в което предишният парламент трябваше да е в отпуск заради избори да се избира неговият състав, а да се остави за следващия, ако е толкова благородна амбицията и начинанието. Но явно е, че и в този случай не се е постигнало такова благородство, към което се призовават днес. Не че някой друг го е постигал през тези 20 години.
Втората причина е, че аз съм убеден в това, че парламентът има смисъл от своето съществуване в демократични условия, като контролен орган. Иначе като законодателна процедура в тоталитарната държава той пак е съществувал, събирал се е там два пъти по за 15 мин. и е произвеждал някакви закони. Но бил ли е изобщо институция от тази гледна точка? Не е бил! Така че контролните функции са прави. Имам към вносителите една резерва, която ще проявя на второ четене, т.е. няма да подкрепя текстове, ако не видя в този спорния, основен въпрос, който е в първото изменение за чл. 34б или чл. 34ж - ако тук, особено в ал. 1, не се появи едно второ изречение, което да каже как се регламентира фактически дейността, за която много хора говореха, която слиза на второ равнище, на експертно равнище. Защото явно ще отиде в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание може би по-детайлно, но тук трябва да има яснота, за да се съдържат гаранции за демократичност, за да има гаранции за опозиция и за управляващи. Говоря като принцип. Не може да се остави в този си вид, защото това означава да няма никакви гаранции. И тогава съмнението не само ще бъде съмнение, ще бъде написан текст, че не са гарантирани в този смисъл балансите, които изисква една демократична процедура. Може би то в известна степен се съдържа в това, което аз успях да видя в чл. 34ж.
Аз съм си отбелязал, благодарение на това, че когато г-н Михаил Миков беше министър, в Подкомисията по бюджет и финанси той дойде и докладва много дълго – в едно заседание, което продължи 4 часа, за състоянието на СРС-та от бюджетна гледна точка, но тогава успях да разбера нещо, което сега лесно съм си записал – че т. 1 и 4 са по силите на една политическа парламентарна комисия. Но т. 2 и 3 са по силите на съвместна дейност между тези, които имат политическа отговорност, и тези, които имат експертно знание. Ще дам пример, с това, госпожо председател ще завърша. Да се проверява воденето на регистри при органите и структурите по съответните членове и да се влиза в помещения, където се съхраняват документи и където се унищожава придобитата чрез тях информация, от моя архиварски опит ще кажа, че не е по силите на двама човека да проверят едно архивохранилище, в което има 20 хил. папки. Това дори е абсурдно да се помисли. Но е по силите на двама човека да носят отговорност, ако са ги извършили тези, които са експерти в тази област. Защото дали ще е бюро, както е в сегашната ситуация, дали ще бъде комисия, дали ще бъде някакво трето институционално решение, така или иначе тези хора, които стоят в мотивите, които ги цитира г-н Лазаров – комисия „G-10” тези трима човека, те не извършват тези проверки. В това съм абсолютно сигурен. Извършва ги една експертиза, която стои под тях и е зависима от тяхната политическа воля. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Методиев.
Има думата за реплика г-н Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Имам реплика към г-н Методиев.
Господин Методиев, аз знам, че Вие сте убеден демократ и като такъв мисля, че споделяте максимата на Монтескьо за разделението на властите и затова, че властта трябва да възпира властта и институциите трябва така да са съставени, че все пак да се балансират и контролират една друга, за да се избегне абсолютната власт и деспотизма.
От тази гледна точка по-добре ли е за демокрацията, когато има относително независими държавни органи – вярно, може би излъчени в края на мандата на предишното правителство, но все пак излъчени от друго мнозинство, или ще бъде по-демократично, когато в началото на мандата новата управляваща партия подмени под един или друг предлог - понякога със закриване, друг път ще промени персоналния състав на всички тези органи? От това демокрацията ще спечели или ще загуби? Това е въпросът ми към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте г-н Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Когато не сте на власт, демокрацията печели, според мен. Но надали това Ви интересува истински. (Оживление в залата.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Само ще вметна, че тук не ставаше въпрос изобщо за личностни подмени – подмяната на един и избирането на друг член на това бюро или ръководител, става въпрос за съвсем друго нещо, което коментирахме.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря за принципността.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: В този ред на мисли за мен изобщо не е изненадващо, че Парламентарната група Синята коалиция ще подкрепи този законопроект, защото всъщност практиката да бъдат закривани и трансформирани с цел да им променят мандатите на независими органи, на регулатори, беше създадена именно по време на синьото управление. (Реплика на Веселин Методиев). Всъщност, уважаема госпожо председател, г-н Веселин Методиев без да иска даде отговор на основния въпрос, а именно, че не е проблемът в звеното, не е проблемът в органа, не е проблемът в Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, а проблемът е в това кой го е излъчил.
Всъщност смисълът на независимите регулатори е именно в това те да не съвпадат по мандат с органите, които ги избират, с мнозинствата, които и излъчват. Защото в противен случай не става дума за никакъв контрол.
Всъщност да си го кажем направо, това си е поредният опит да се наложи политически контрол и върху този орган. Тук няма как да не се съглася с някои от преждеговорившите, че сме свидетели на една тенденция. След заявените намерения да бъде закрита Комисията за финансов надзор, да се слива с цел да се промени съставът на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол, идеята за сливане на КРС и СЕМ, са бележките по комисията Кушлев и т.н.и т.н.
Ние сме свидетели на една тенденция мнозинството да наложи политически контрол върху тези органи, от една страна, и една тенденция, от друга страна, изпълнителната власт да не бъде контролирана - тези дейности, които подлежат на контрол от тези органи, просто да не бъдат контролирани. Защото какво означава мнозинството да контролира мнозинството?!
Така нареченият паритет в парламента всички знаем какво представлява – по двама души от парламентарна група, което сумарно показано означава пълен превес на мнозинството. Тоест, както вече казах, мнозинството ще се контролира само. Тук се прави един опит за не даване на възможност и за осъществяване на граждански контрол, защото каквито и несъвършенства да има в работата на тези независими регулатори, те все пак се отчитат пред парламента, те подлежат на мониторинг от страна на парламента и представят ежегодно свой доклад, от който хората, гражданите могат да се осведомят затова, как е осъществяван този контрол, което не е ясно как ще стане по отношение на тази парламентарна комисия.
Аз считам, че това е един изключително лош знак, а именно, че за пореден път се прави опит мнозинството да сложи ръка върху един независим регулатор, един изключително лош знак, от една страна, към българските граждани, от друга страна, към европейските институции.
Едва ли вече е изненада за някой, когато български политици дойдат на власт да не си изпълняват предизборните обещания. Всичките обещания са прозрачност, за принципност, за разделение на властите, за нов морал, за промяна просто си остава едно предизборно говорене. Защото ако трябва да си зададем въпроса закриването на тези независими регулатори към каква промяна води, то промяната е очевидна – към тотален контрол на мнозинството над абсолютно всички сфери.
По отношение на решението на Европейския съд в Страсбург. Вярно е, уважаеми колеги, че там не се дава рецептата какъв точно да бъде органът, който да контролира специалните разузнавателни средства. Дават се различни възможности. Там обаче се казва, че органът трябва да бъде независим, а не политически.
И още нещо. Тук сме изправени не пред казуса какъв орган да изберем, а, след като вече е избран един орган, който съответства на решението на Европейския съд и на европейските директиви, как променяме този орган. Тук само за справка искам да ви дам един сходен пример, който се е развил в Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщенията със становището на един уважаван европейски експерт, а именно генералния директор на Генерална дирекция „Информационно общество и медии” на Европейската комисия, който по отношение на сливането на СЕМ и КРС с цел да бъдат прекратени мандатите на техните членове, казва, че това е сериозна заплаха за тяхната независимост и в крайна сметка независимостта на тези органи зависи от политическата култура в една страна.
Не считам, че е въпрос на добра политическа култура, когато едно ново мнозинство закрива всички органи, които имат за цел да осъществяват мониторинг, контрол върху дейността най-вече на изпълнителната власт. Тук откровено си става дума, в по-голямата част от случаите, а може би във всичките, за една тотална чистка. И да се върнем на първоначалната постановка на въпроса, не е важен органът, а е важно кой го е излъчил.
Тъй като тук не бих казала, че е особено коректен тонът в Комисията по правни въпроси, да не кажа, че е въпрос също така на коректност на изказа, когато твърдим, че видите ли, това Бюро трябва да се закрие, защото то било орган на изпълнителната власт и по този начин изпълнителната власт контролирала самата себе си, каквото изявление имаше от страна на председателя на Правната комисия.
Сега тук да се обясняваме кое е орган на изпълнителната власт, кое независим регулатор и кое е законодателна власт, мисля, че не е предмет на работата на Комисията по правни въпроси, но наистина, че се създават съмнения затова, дали няма да си прекратят функциите различни власти, това е безспорно. Защото част от процеса, който е свързан с разрешаването, използването, съхраняването, унищожаването и прочие на специалните разузнавателни средства е свързан с действия на съдебната власт. Едно е един независим, равно отдалечен от всички власти орган да наблюдава тези процеси, а друго е буквално мнозинството, какъвто ще бъде съставът на тази парламентарна комисия, да контролира включително актовете на съдебната власт по разрешаване на използването на специални разузнавателни средства.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
В рамките на две изречения само ще направя реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: По начина на водене – ако обичате не правете заключение след всяко изказване, защото в крайна сметка…
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Имам право на реплика, тъй като лично отправихте към мен, така да кажем, обвинение, но дори няма да се спирам на това, тъй като смятам, че като Комисия по правни въпроси имаме задължението да коментираме от правна гледна точка това, което се предлага като законопроект, а не да правим политически изказвания и надговаряне в тази посока.
Само искам да ви кажа още веднъж, че тук не става дума за политически контрол. Това, което ние предлагаме, е в рамките на основната комисия като Комисията по вътрешен ред и сигурност или на тази комисия, да се създаде подкомисия по един представител на чист паритетен принцип от всяка една парламентарна група.
Вземете и председателствайте дори, ако искате, тази комисия. Но това не е контрол на мнозинството над малцинството. Не става дума затова нещо. Напротив, става дума за ясни, прозрачни и коректни правила за контрол на специалните разузнавателни средства, на процедурите за тяхното използване.
Нито веднъж не сме използвали нещо различно като изказ от това, което казах аз и моите колеги. Ще ви моля по отношение на квалификациите, по отношение на мен като председател или на други колеги да бъдете по-прецизни в изказванията си.
Господин Лазаров, имате думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо председател, вече вървим очевидно към политически изказвания. Явно правните аргументи започнаха да се изчерпват, тоест всеки имаше възможност да ги изложи тук.
Госпожо Манолова, по отношение на Вашата теза за диктат на мнозинството върху малцинството, аз знам, че вашата партия в последните 4 години показа, че има много добре прилаган опит, ако трябва да говорим в този дух.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има пример в залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз щях да ви повярвам, ако говорите за независим орган, ако вие бяхте избрали тази комисия с две трети от Народното събрание. Всичко останало са празни приказки. В момента говорим за тази комисия, не обсъждаме другите закони. В момента говорим за този казус. Понеже вашето управление даде толкова много положителни сигнали на Европейския съюз, ама толкова много, че там хората вече се умориха от положителни сигнали, нека пък да има и един такъв отрицателен сигнал да дадем, за да не помислят, че тук, в България, тази държава е изчезнала само от положителни сигнали.
Аз предлагам, госпожо председател, да прекратим дискусията и да гласуваме, тъй като вече очевидно ще вървим на политически изказвания. Това е моето процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Лазаров, не разбирам Вашата ирония, както и не чух особено съществени правни аргументи, които да касаят закриването на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
Както вече ви цитирах, няма начин това да бъде приветствано от Европейската комисия, когато абсолютно самоцелно се разформироват и закриват едни органи с единствената цел да бъде подменен техният състав. Аз лично, даже допускам сценарий, при който, и вие много добре си давате сметка, че създаден по този начин контролът върху специалните разузнавателни средства подлежи на конституционен контрол. При една евентуална отмяна на този акт, вие ще се доберете до това, което е и болката на г-н Методиев, че не е проблемът в органа, а в това кой го избира.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, г-н Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Госпожо председател, колеги! Понеже времето много напредна, а аз искам да бъда кратък, прескачам на причините защо се закрива този орган, понеже съм участвал в неговото изграждане. Тогава, в стария законопроект, беше за трима души, назначени от министър-председателя. Аз и двама колеги предложихме да са пет души, да се избират от Народното събрание, да имат мандат.
Сега, ако бяхте предложили например да прекратим този мандат на тези колеги пет души, да направим Бюрото първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, каквото предложение аз също имах, но тогава колегите от БСП не го приеха. Не си спомням защо. (Смях в залата.). Ако бяхте казали да го направим с две трети избора, сигурно нямаше да има толкова тежък политически дебат и щяхме много по-лесно да стигнем до съгласие, прекратяваме мандата на тези пет души при новите условия, избираме нови пет, примерно с две трети мнозинство и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
БОЙКО РАШКОВ: Няма проблем.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Прескачам темата, и другата тема - за политизацията, и отивам на най-важния въпрос, който маркира г-н Методиев – за капацитета. Какво ще стане? Ще стане това, че ще направим поредната комисия, която няма да има ресурс да върши тази работа, и то не защото сред народните представители няма подготвени хора – между другото тези хора са избирани с ценз 10 години юристи, юридически стаж или 10 години стаж в службите за сигурност. А когато се направи комисията, такъв стаж даже няма да има. Ако утре си завършил право, колко му е да те вкарат в тази комисия, но прескачаме това.
Няма да има капацитет, г-н Методиев, защото комисиите работят в остър дефицит на средства, на бюджет и на сътрудници. Така ще бъде до края на мандата. Най-много да има един технически сътрудник към тази подкомисия и никой няма да може да провери какво става в Силистра, както каза г-н Рашков. Така че въпросът за капацитета е най-важният.
Въпросът е: какво следва? Следва едно нищо! Ще има една голяма нула, една говорилня, в която може би ще участват част от нас, някои – няма значение, и накрая няма да има контрол. Ето затова става въпрос. Това е лошото – че няма да има контрол.
Затова, премислете! Ако искате, променете част от процедурите. Но нека да има независим орган, който да има капацитет да извършва контрол. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, г-н Бисеров.
Заповядайте за реплика, г-н Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само една реплика.
Господин Бисеров, ако има предвидени средства за експертиза към една институция в държавния бюджет, тези средства да бъдат прехвърлени към друга институция, която получава средства от същия бюджет, няма никакъв проблем. Това е воля на този, който управлява бюджета. Това са неща, които Вие ги знаете много по-добре от много хора, които са тук.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Знаете каква е дупликата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Така че недейте да злоупотребявате с възможностите затова в една институция да се премести дейност заедно със средствата, с експертизата. Българският парламент, според мен е в състояние да вземе в ръцете си и да управлява – за това казах, че е необходимият текст, затова на второ четене трябва да го има, за да може да е ясно от самия закон.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Господин Методиев знае каква е дупликата, аз не разбирам защо ми задава тази реплика! Това просто няма да стане. Нали знаете как всеки парламент трепери някой да не го заподозре, че ще увеличава бюджета за щяло и нещяло? Примерно бюджетът на комисията няма да дойде в парламента. Ако бюджетът на комисията дойде в парламента, ще има капацитет. Но няма да дойде. Не само че няма да дойде, но когато останат пари, ги даваме някъде другаде, вместо да вършим работата на Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: При проведените от нас предварителни разговори, имам уверението и за осигуряване на средства за такава експертиза, разбира се след много внимателна преценка каква трябва да бъде числеността на този състав. Аз не смятам, че има някаква пречка в тази посока. Разговаряхме с финансовия министър г-н Дянков и с председателя на Народното събрание в тази посока. Паралелно подготвяме като вносители и предложенията за промени в правилника. Идеята ни е и правилата, по които ще работи тази комисия или подкомисия, да се приемат за гласуване в пленарна зала от Народното събрание, да има едно широко обсъждане на тези правила на контактни групи с представители на всички парламентарни групи.
Така че в тази посока аз не виждам проблем дали петима, както са в момента, или шестима народни представители ще ръководят и координират дейността на това Бюро. Тук няма разлика физически по отношение на хората.
От финансова гледна точка ще има огромна разлика, тъй като по бюджета, който предварително е заложен, че е необходим за 2010 г., се изискват 5 млн. 623 хил. лв. за дейността на това Бюро. Нашите експерти изчислиха, че тази сума, ако комисията е по начин, по който имаме идея да я създадем и предлагаме, ще бъде в рамките до 200 хил. лв.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако не се конституира, въобще няма да са необходими.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Манолова, до този момент как контролирахте това нещо? (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Госпожа Екатерина Михайлова пожела думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да кажа, че текстът, както ни е поднесен, повдига много въпроси и много притеснения. По тази причина, когато и господин Веселин Методиев каза, и аз казвам, че ще гласувам на първо четене, гласувам с много условия, затова как да изглежда на второ четене. Ако остане в този вид, наистина има проблем. Тук говорим само за някаква комисия, тази комисия как ще е, на какъв принцип, какво ще работи – не е много ясно. Тоест, ние ще внесем предложение между първо и второ четене, държим в закона голяма част да бъдат записани, за да има наистина гаранция за контрол - не само в правилника, а в закона. Принципът, на който ще се направи в комисията, е тя да бъде на паритет – това, което чуваме днес като изявление, но го няма никъде като текст в законопроекта.
Второто нещо е да бъде осигурена финансово и с административен и експертен потенциал, което означава, че трябва да разпишем някои неща и в тази посока, за да сме сигурни, че след това ще има бюджет. Защото, ако направим комисия, каквато е Комисията по правни въпроси, или подкомисия на Правната комисия, и работим с този капацитет, който имаме в момента като помощ, това няма да е контрол. Трябва да сме честни и да го кажем. Може да стане само, ако наистина бъде осигурено и бъде разписано. Защото виждаме немския модел и той е двустепенен начинът, по който функционира.
И нещо повече ще поискаме ние за експертния потенциал – да може всяка от политическите групи да посочи примерно, ако ще са по двама души, сега са шест. Говоря за това, че ако искаме все пак да има контрол от страна на тази комисия и да не се страхуваме, че тя се превръща в административен и експертен придатък само на една политическа сила, трябва да има възможността да бъдат посочени и от други тези експерти, които ще влязат в нея. (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
Ние заявяваме условието си за подкрепа на този законопроект и го говоря от името на нас двамата народни представители, които сме членове на тази комисия – обсъждали сме го дълго, днес целия ден и заявяваме тази позиция. Тоест, ние подкрепяме този законопроект, но не безусловно. Ако той остане в същия си вид след първо четене, просто няма да има подкрепа за тези текстове и ще заявим, че, ако остане в този вид, наистина това не върши работа, така както е. Защото не върши работа. Просто може би е трябвало малко повече да се поработи и да се направят консултации преди да се внесе законопроектът да се разглежда, защото така наистина водим един разговор като пред първо четене. Поставяме условия и изисквания.
Наистина трябва да се направи възможността да се упражнява ефективен контрол – веднъж през хората, които ще са членове на комисията, втори път, през осигуряване на възможности за работа. Иначе просто няма да се получи точно, каквото надявам се е добрият замисъл.
Понеже ме репликираха – вярвам ли го, защо да не повярвам, че може да се случи? Аз видях в миналия парламент, че не се случваше. И казваме – дайте да сложим повече хора, и опозиция, и управляващи. Примерите са обратни.
Сега ние продължаваме да поддържаме позиция, каквато сме поддържали в миналия парламент, че трябва да има представители на опозицията в такива комисии, че те трябва да бъдат дори на ключови позиции в тях, ако искаме да има контрол. Това е стара наша позиция, не е нещо ново. Затова си я поддържаме и днес.
Когато се направи Бюрото миналия път, ако искаме да си вадим старите неща – имаше един човек от опозицията, и то от независимите народни представители. Нали така, но казвате да не навлизаме в този разговор. Но като не навлизаме в този разговор, ние си казваме старата позиция и казваме - и сега към управляващите, и преди към управляващите имахме една и съща претенция. Днес тази претенция е същата – ефективен контрол, иначе няма подкрепа.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
И нашата цел е ефективен контрол и аз искам тук да го заявя не само по отношение на вашето изказване и пред всички колеги, че ние също искаме да има ясна регламентация на тази дейност. Когато подготвяхме тези текстове заедно с експертите, също поставих тези въпроси дали е редно тук да изпишем и запишем едно две изречения в тази посока, тъй като ставаше въпрос, че ако ги запишем, се отнасят за уреждане на правомощия, които касаят един подзаконов акт, какъвто е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Затова нашата идея, преди малко я казах, че между първо и второ четене трябва да влязат паралелно и да се разглеждат промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ние вече имаме един проект на тези правила. Там са залегнали и чистият принцип на паритет за по един представител и това, и разбира се държим на това, да има право всяка една парламентарна група да посочи съответния експерт. Знаете, че такъв дебат и такъв спор в момента има в Комисията за борба с корупцията и конфликта на интереси. Ние там отстояваме точно този принцип – не председателят да определя и назначава експертите, а след като е специализирана комисия, всеки един член на комисия на паритетен принцип да може да посочи точно такива представители – по равен брой.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ като управляваща партия в момента поемаме и заявяваме, че това е нашето намерение и желаем съвместно, заедно, да изработим такива правила, които да поставим след това на обсъждане и на гласуване в пленарната зала.
Имаше процедурно предложение за приключване на разискванията и на дебата, има ли други предложения? Виждам, че няма желаещи за изказвания. Няма да го подлагам на гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от Павел Димитров и група народни представители на 29 септември 2009 г.
Гласували 24 народни представители: за 17, против 4, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това приключихме точка трета от дневния ред.
Благодаря на представителите на институциите за участие по тази точка, за ползотворния дебат.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ В ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, № 954-01-20, внесен от народния представител Джевдет Чакъров на 23 септември 2009 г.
Колеги, по отношение на последната точка днес имаше заседание на Комисията по околната среда и водите. Ние смятахме, че като водеща комисия ще разгледа на първо четене този законопроект, но днес не е разгледан. Преди малко разбрах, че не е разгледан. Тук имаме два варианта – единият вариант е да отложим разглеждането, защото не сме водеща комисия.
Господин Чакъров, може би Вие и представителите на министерството да си дадете становището.
Има резон и смятам, че наистина е по-редно първо да се гледа във водещата комисия, но така или иначе Ви ангажирахме с присъствие.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: И другата седмица бих дошъл, няма проблем.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще се съобразя с това, което реши комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Както казва вносителят, все пак. Това е водещото.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За мен са приемливи и двата варианта, уважаема госпожо председател, колеги. Аз и сега съм готов да представя законопроекта, но може би следващата седмица ще се гледа в Комисията по околната среда и водите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да разбирам, че се ориентираме към отлагане на разглеждането на законопроекта за четвъртък, след като го гледа водещата Комисия по околната среда и водите.
Господин Чакъров, извинявам се от името на ръководството на комисията, затова че се наложи да изчакате, но наистина допреди малко не знаех, че в Комисията по околната среда и водите не е разгледан законопроектът. Бях уведомена, че днес имате заседание.
Извинявам се и на представителите на Министерството на околната среда и водите.
Колеги, с това приключваме днешното заседание, изчерпахме дневния ред.
Благодаря на всички!
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова