Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

Днес, 08.10.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, Веселин Вучков, заместник-министър на вътрешните работи, Иван Шаренков, директор на дирекция „Международни проекти”, Георги Гоцев, директор на дирекция „Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Светлин Йовчев, председател на ДАНС, Стоян Тренин, директор на ДПНО-ДАНС, от Министерството на извънредните ситуации (закрито) – Стефко Бурджиев, директор на дирекция „Гражданска защита”; от Министерството на правосъдието – Крум Милев, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Министерството на земеделието и храните, дирекция „Поземлени отношения” – Стоил Дудулов, началник на отдел, Стойка Куртева и Лилия Стойкова, юристи в дирекцията и Стоян Гюзелев, народен представител (вносител на законопроект).
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Здравейте на всички. Имаме изискуемия кворум съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да започнем заседанието. Двама колеги са изпратени на две срещи, които са извън парламента – едната организирана от медиите по повод детското насилие, двама колеги са на комисии, които се дублират с нашата и като приключат в другите комисии ще дойдат.
По предварително обявения дневен ред за днес:
1. Законопроект за допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 25.09.2009 г.
На днешното заседание в пленарна зала мина на първо четене. Водещата комисия е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Има само два параграфа. От правна гледна точка предварително го обсъждахме и ние нямаме предложения, които да се обсъждат между първо и второ четене. Ако някой по принцип смята, че има някакво предложение, да го оставим за коментар. Ако не, да преминем към точка втора от дневния ред.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 23.09.2009 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 25.09.2009 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 954-01-22, внесен от народните представители Десислава Жекова Танева, Стоян Янков Гюзелев и Димитър Иванов Аврамов на 25.09.2009 г.
5. Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 954-01-23, внесен от Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г.
По отношение на този законопроект, Комисията по труд и социална политика, която е водещата, все още не го е гледала и поради тази причина ви предлагам да отпадне от днешния дневен ред, разбира се, ако няма възражения.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 954-01-20, внесен от Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
На предишното заседание я отложихме, тъй като не беше гледана във водещата комисия. Към днешна дата също не е гледана във водещата комисия поради отсъствието на вносителя г-н Джевджет Чакъров. По тази причина предлагам и тази точка да отпадне от днешния дневен ред.
Г-н Стоилов, имате думата по дневния ред.
Янаки Стоилов:
Благодаря г-жо Председател.
Моята бележка е във връзка с конкретния дневен ред, но е и по-обща. Мисля, че ние трябва по-ясно да се ориентираме към предмета на дейност на Комисията. Защото с така широко предлагания спектър от законопроекти, макар и не като водеща комисия, ние се приближаваме към една смятам вече надживяна практика да се превърнем от правна в законодателна комисия. Т.е. преобладаващата част от законопроектите, които гледат другите комисии, да минават и през Правната комисия. Това беше една практика някъде до 36-то Народно събрание. Мисля, че тя не е най-добрата, защото всяка една комисия има свои очертани предели на дейност. Ние трябва да действаме като втора комисия наистина само там, където има значително предметно покриване с друга комисия или където се поставят много важни юридически въпроси. За останалите въпроси, които са за правна експертиза, има Правна дирекция, така че ние не трябва да се занимаваме поради тази причина с тях.
Точки пета и шеста от днешното предложение за дневен ред са очевиден пример за това.
А това дали водещата комисия ги е гледала, според мен, не трябва да е ориентир за нас. Дори напротив, по-добре е, ако ние имаме някакво становище да го дадем преди водещата комисия, защото след като водещата комисия е дала становище, нашето става почти безпредметно. Тя би трябвало да вземе предвид това становище, което има най-голяма тежест.
Завършвам с препоръката, ако искате, да разговаряте с Председателя на Народното събрание за една по-голяма прецизност и въздържаност при широко спектърното разпределяне на законопроекти към няколко комисии, включително и това, което се отнася и до нашата комисия. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Стоилов. Аз ви предлагам когато приключим с точките, които остават в дневния ред, да останем без представителите на институциите и да коментираме тези въпроси.
По точка първа – г-н Крум Милев дойде ли? (Не.)
Предлагам ви да преминем към точка втора.
По втора точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет на 23.09.2009 г.
За представяне на законопроекта давам думата на г-н Веселин Вучков, заместник министър на вътрешните работи.
Веселин Вучков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Г-н Цветан Цветанов присъства на един форум, който започна в 15:00 ч., но е с категоричното желание да дойде след 15-20 минути на обсъждането на законопроекта в Правната комисия. Той помоли за извинение за закъснението, но другият форум все още продължава. Той също е по важна тема за противодействие на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Тук в залата присъстват редица служители от административните дирекции на Министерството на вътрешните работи във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, както и във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” – от дирекция „Правно-нормативна дейност” , дирекция „Европейски проекти”, служители от административните дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Най-напред ще ми позволите да изложа накратко мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Този законопроект беше разработен от една междуведомствена работна група с участието на представители на различни институции, разбира се, основно от Министерството на вътрешните работи. След това премина една много съдържателна съгласувателна процедура между различните ведомства, в рамките на която получихме много същностни бележки – и принципни, и от чисто техническо естество, които в голямата им част ние ги съобразихме, защото мислим, че такава трябва да бъде нашата политика – тази съгласувателна процедура да няма формален характер, както досега се беше наложило, а да има малко по-сериозен характер. Защото в крайна сметка тези законопроекти регулират изключително важни обществени отношения и по тази причина е необходимо да се отнасяме изключително сериозно към написването на съответните правни норми.
В представения пред вас проект се предвиждат няколко изменения, които ще се опитам да систематизирам в следните категории.
На първо място става дума за структурни и организационни промени, свързани с Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, с което съществуващото Министерство на извънредните ситуации беше закрито. Това решение беше обнародвано на 30 юли 2009 г. в Държавен вестник. Във функциите на министъра на вътрешните работи от тази гледна точка са възложени функции по защита при бедствия, осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез единен европейски номер 112 и подпомагане и възстановяване, които функции до закриването на Министерството на извънредните ситуации са осъществявани от министъра на извънредните ситуации. За изпълнение на тези функции се предвижда създаване две нови дирекции в Министерството на вътрешните работи. Едната е на ниво Главна дирекция „Гражданска защита” и другата е дирекция „Национална система 112”, тъй като дейностите в тези две области преминават във вътрешното министерство.
Промените предвиждат Главна дирекция „Гражданска защита” и дирекция „Национална система 112” да имат териториални звена, чиито устройство и дейности да се уредят детайлно с правилника за прилагане на Закона за МВР. С оглед цялостната уредба на преминаването на функциите на Министерството на извънредните ситуации в МВР се предлага служителите, които към момента на влизане в сила на решението на парламента са в служебни правоотношения и изпълняват тези две функции, да се назначат в МВР без провеждане на конкурси. Това предложение е с оглед бързина на процеса по назначаване с цел недопускане преустановяване на дейността на тези изключително важни звена. Назначените служители ще получат статут на служители на Министерството на вътрешните работи – държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. С оглед изпълнението на планирания бюджет на МВР и бюджета на закритото МИС в Преходните и заключителните разпоредби на проекта се предлага новоназначените служители до края на бюджетната 2009 г. да получават определените им досега възнаграждения. Това предложение ще доведе до спазване на бюджетните прогнози и за двете министерства и няма да се наложи преминаване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на МВР.
На второ място, в предложения проект е заложено създаването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” като самостоятелна главна дирекция в структурата на МВР. В действащия в момента закон дирекция „Противодействие на организираната и тежката престъпност” е в рамките на Главна дирекция „Криминална полиция”. Това беше направено през м. август миналата година със съответни промени в законодателството. При досегашния подход се допусна снижаване на дейността по разкриване и противодействие на организираната престъпност, като се елиминира самостоятелността на дирекцията и в много голяма степен се затрудни оперативността в нейната работа. С извеждането й като самостоятелна главна дирекция на пряко подчинение на ръководството на МВР се постига ясна диференциация с останалите оперативно-издирвателни служби на министерството, като за тази цел са дефинирани точните функции, задачи и дейности на новосъздадената структура. С тази промяна се цели по-ефективна борба с организираната престъпност на местни и транснационални престъпни структури, което е сред приоритетите на Република България като държава членка на Европейския съюз. В последния доклад на Еврокомисията от м. юли т.г. се съдържат няколко пункта, които концентрират точно подобни критики. В подкрепа на гореизложеното в предлаганите промени е предвидено всички главни дирекции да бъдат юридически лица, което е основна стъпка в процеса на изграждането на самостоятелност и диференциация на основните структури в МВР, както и разширяване на възможностите за вземане на решения и делегиране на отговорности на ръководителите им.
На трето място, с предложените организационно структурни промени се създават самостоятелни дирекции „Миграция” и дирекция „Български документи за самоличност”. Налице е известно несъответствие между наименованието на дирекция „БДС” с приетия преди няколко дни от парламента на второ четене Закон за изменение на Закона за българските документи за самоличност”. Това беше направено, защото все още нямахме категорична яснота как ще приключи законодателния път на другия законопроект. Така че няма пречка сега в течение на законодателната инициатива да променим наименованието на дирекция „БДС”, която да стане дирекция „Български лични документи”.
В сегашната нормативна уредба двете дирекции са част от Главна дирекция „Охранителна полиция”. Основният мотив за тази промяна е фактът, че посочените две дирекции не осъществяват пряко задачи по опазване на обществения ред и е твърде нелогично да са част от Главна дирекция „Охранителна полиция”. Мисля, че в това отношение всички ще изразят своето съгласие.
На четвърто място, в контекста на организационно-структурните промени е и създаването на самостоятелна дирекция „Международни проекти”, на която се дава статут на юридическо лице. Към момента тази дирекция е специализирана административна дирекция без самостоятелен статут. Предложената промяна е продиктувана от факта, че посочената дирекция е единствената структура в МВР, която отговаря за усвояването на средства на Европейския съюз по програми и проекти, свързани с дейността на вътрешното министерство.
На пето място, като смятам, че това е изключително важно.
Друга основна част от предложените промени в проекта отразяват разпоредбите на Рамково решение 2006/960/ПВР на съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между право прилагащите органи на държавите членки на Европейския съюз. Чрез приемането и прилагането на разпоредбите на това Рамково решение се осигурява постигането на една от основните цели на Европейския съюз – осигуряването на гражданите му на високо равнище на сигурност в областта на свободата, сигурността и справедливостта. Приемането на това рамково решение цели чрез бърз и ефективен обмен на информация между правоприлагащите органи на държавите членки да се осигури адекватна и сигурна защита на гражданите от престъпления и престъпна дейност. Струва ни се дори, че въвеждането на рамковото решение във вътрешния правен ред дори е малко закъсняло. Така че това намирам за изключително належаща необходимост.
На шесто място. В проекта са заложени промени и по отношение на синдикалната дейност на служителите в Министерството на вътрешните работи, които да създадат основа за по-ефективно взаимодействие и разширяване на формите за социален диалог между ръководството на министерството и синдикалните организации на служители. В подкрепа на това на синдикалните организации се дава право на участие в международни синдикални организации със сходни функции и характер, право на провеждане на събрания в и извън помещенията на МВР, увеличен брой часове за провеждане на събрания, участие в създаването и обсъждането на нормативни актове, касаещи дейността на МВР и право на организиране на различни форми на протест без спиране изпълнението на служебната дейност. Това е новоразработената Глава 20 „Синдикална дейност” в проекта, към която се отнесохме изключително отговорно с участието на ръководители на синдикалните организации във вътрешното министерство и на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правоотношение и почти всички техни искания бяха обсъдени, а и почти всички техни искания бяха удовлетворени с изключение на едно-две по отношение на които нямаше разбирателство между тях самите, както и между тях и синдикални организации, които са извън системата на вътрешното министерство. Някои техни съображения не бяха приети, защото има много голямо несъответствие между техните искания и разпоредбите за синдикалната дейност в Закона за държавния служител. Но разбира се, по всеки един въпрос, който беше поставен от синдикатите, ние сме готови да говорим и обсъждаме при бъдеща промяна в правните норми.
На седмо място. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и специализираната дирекция „Оперативно-технически операции” да се дефинират като служби за сигурност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Всъщност с едни сложни препратки, ако ви е направило впечатление, крайната цел на тази, според нас, изключително важна инициатива е да се снеме степента на секретност върху обобщените данни на личния състав във вътрешното министерство – нещо, което не е правено не само за 45 годишния период, но и за 20 годишния период след промените от 1989 г. и смятаме, че това е изключително належащо. Със степен на класифицирана информация ще останат само данните относно някои твърде специфични структури във вътрешното министерство, като ГДБОП и СДОТО, по отношение на които е абсолютно нелогично да разсекретяваме обобщените данни за личния състав. Смятаме, че това е една много важна стъпка за провеждането на по-информирани дебати оттук насетне от страна на неправителствения сектор за това какви функции изпълнява вътрешното министерство, с какъв кадрови потенциал се обслужват тези служби. Многократно беше заявено в публичното пространство, че в Евростат единствено по отношение на България за личния състав на вътрешното министерство има празни квадратчета, което е положение, което не може повече да бъде търпяно.
На основно място, за опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението и осъществяване на контролната и административно-наказателната дейност на органите на местно самоуправление в проекта е предвидена възможност, подчертавам възможност, към общините в Република България да се ограждат звена „Общинска полиция”, като контрола и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция” ще се осъществява от съответните областни дирекции и районни управления на МВР.
Всички изброени дотук промени са отразени и в релевантните нормативни актове чрез предвидените изменения и допълнения в Преходните и заключителните разпоредби на настоящия законопроект.
Предвидили сме възможност основната част от проекта да влезе в сила в едномесечен срок от обнародването му. Това се налага от факта, че с Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет МИС се закрива. Поради тази причина следва да се приложат съответни разпоредби от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда спрямо служителите на Министерството на извънредните ситуации, за да се осигури непрекъсваемост на дейността на тези важни звена.
Разбира се, законопроектът е голям. По тази причина не мога да изброя всички предлагани идеи и инициативи, но сме на разположение при предстоящото обсъждане. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Друг представител на вносителите желае ли да вземе думата? Не виждам.
Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-н Министър, тук се включва текст за общинска полиция. Това, което аз тълкувам и от мотивите, че всъщност се дава едно по-амбициозно наименование на една съществуваща практика на така наречената договорна полиция, която общините след като имат пари ще си платят за съответните щатове. Това са полицаи, които изпълняват функциите в рамките на общата структура. Т.е. по същество ние нямаме общинска полиция като нещо различно по функции и по положение. Така ли е в действителност, за да се ориентираме какво предстои. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков, Вие ли ще вземете отношение или друг представител? Заповядайте.
Иван Шаренков:
Идеята е в зависимост от бюджета всяка община доколкото може да си позволи да ангажира такъв състав, като МВР си запазва възможността методически да осъществява контрол върху тези структури. Естествено в основата на всичко това е необходимостта от тази структура за всяка община, която има необходимия бюджетен ресурс за това. Не се създава някаква съществена принципно нова структура с полицейски правомощия, различни от общо известните.
Иска Фидосова:
Благодаря, г-н Шаренков. Има ли желание за изказване от колегите или за въпроси към вносителите. Г-н Анастасов, заповядайте.

Анастас Анастасов:
Вчера г-н Миков надълго и нашироко разговаряха с г-н Цветанов и мисля, че беше обяснено за какво става въпрос.
Вчера в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред мина на първо четене този законопроект. Мисля, че въпросите, които се зададоха вчера от колегите народни представители бяха изяснени пълно и точно и нямаше някакви съществени противоречия във взетите становища и мнения. От нашата страна няма и как да има някакви искания или питания към вносителите. По принцип законът мина при нас на първо четене.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
Уважаеми г-н Вучков, аз искам да попитам за общинската полиция. Предварително съм водил разговори с кметовете, които се вълнуват по този въпрос. Дали е мислено за друг вариант, тъй като е известно, че повечето общини едва ли ще намерят такива бюджетни средства, за да решат този проблем. В крайна сметка в големите общини и сега има такъв вид полиция. Дали е мислено за някакъв друг вариант - евентуално да се отделят бюджетни средства. Въобще какво можете да кажете по този въпрос. Практически едва ли може да се реши проблемът за общините, които имат нужда от общинска полиция.
Веселин Вучков:
По отношение на новата алинея, която създаваме към чл. 77 за звената „Общинска полиция” бих искал да направя едно-две уточнения.
Наистина това е един конкретен ангажимент, който се носи преди всичко от общинските власти. Т.е. за да се разкрие такова звено е необходимо най-напред да има необходимото бюджетно финансиране от тяхна страна.
На второ място, във всички случаи при създаването на такива звена ще е налице договаряне. Функционирането на звената „Общинска полиция” ще е въз основа на договор и за това препращаме по реда на чл. 76, ал. 1.
Контролът и методическото ръководство върху дейността на тези звена ще се осъществява от съответните областни дирекции и районни управления на МВР, като всички служители на звеното „Общинска полиция” ще бъдат извън утвърдената щатна численост на Министерството на вътрешните работи.
Сами разбираме, че такива звена ще се изграждат само в общините, които могат да си позволят такова финансиране. Но конкретно сме разписали в кои области ще се ползват тези служители. Защото наистина финансовото обезпечаване на такива служители не е лека задача, но в същото време редица регионални власти настоятелно изискват и са споделили с нас, че имат такава възможност да изградят такива звена, защото в лицето на един служител от звеното „Общинска полиция” ще има много по-сериозен гарант за контролна дейност, които сме описали в чл. 77, ал. 1. Във всички останали случаи на практика общинските власти ще могат да си създават и познатите в момента общински охранителни фирми, което ще им бъде значително по-евтино. Но пък звената за общинските охранителни фирми не могат да изпълняват всички тези задачи, които тук сме посочили като ангажименти на звената „Общинска полиция”. Важно беше за нас да създадем норма, която да отвори възможност, защото в момента няма правна възможност. Това, разбира се, не е израз на никакво задължение за тях, но по тяхно настояване сме отворили такава правна възможност с конкретно договаряне и при наличие на финансов ресурс, който няма да е малък. Става дума за по-богатите и големи общини в България ние въз основата на договор ще обезпечим функционирането на такива звена под наше методическо ръководство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Има ли други желаещи да се изкажат.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Стана ми любопитно от съвсем друга гледна точка. В България има много общини, които функционират при намалени финансови възможности и административни и са в резултат на едно особено виждане за местен патриотизъм. България ще трябва да върви към някакво окрупняване, как и кога не зная, но виждам, че в тази ваша инициатива, която става вече норма, се отваря възможност, но не ги разбирам от текста дали е така, ако една голяма община изгради такава институция и тази институция започне да гарантира сигурност на гражданите на общината, съседни общини да поискат тази общинска полиция да започне да се грижи за малката община, която е съседна. Възможно ли ще бъде това или ще трябва да се смени законът?
Реплика: Ако плаща, ще ползва.
Веселин Методиев:
Не говорим за плащане. Въпросът ми е дали това трябва да се разписва допълнително или ще бъде отворена възможност.
Веселин Вучков:
Точно тази хипотеза досега не ми е изниквала, но като се замислим върху нормата, която предлагаме, при наличие на договорно съгласие може би няма правна пречка. Но ние не искаме тук конкретно и детайлно да регламентираме всички възможни хипотези – съседна община, несъседна община. Основният въпрос е кой ще им плаща заплатите и всички привилегии, които имат по Закона за МВР и то не само възнагражденията, но и във връзка с обезщетенията при прекратяване на служебни правоотношения и т.н. Така че при наличие на финансиране и добра воля на съседни общини според мен поне няма никаква пречка да си взаимодействат и по отношение на звената „Общинска полиция”. Това може би е справедлива идея, но не й е мястото в нашия закон да я коментираме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Г-н Нотев изяви желание за изказване. Заповядайте.
Явор Нотев:
Съвсем накратко бих искал да заявя становището си. Впечатлен съм от предложения проект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Той до голяма степен идва да запълни със съдържание закона, който в резултат на многобройни промени беше като че ли изпразнен от съдържание. А тази обемна работа е свършена в един впечатляващо кратък срок. Мисля, че е структуриран добре и предвижда взаимовръзката с други закони, които са изброени в Преходните и заключителните разпоредби.
За да завърша изявлението си, защото аз само заявявам подкрепата си и готовността си да подкрепя това предложение, бих искал да задам въпрос към вносителите.
По отношение на новосъздадената норма в чл. 5а, която има един декларативен характер:
„Чл.5а. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особена закрила на закона.”
Въпросът беше поставен и при съответни мероприятия на служители от Министерството на вътрешните работи във връзка със законовата защита, която те претендират да имат при и по повод изпълнение на своите задължения. Декларация ли остава този текст? Тъй като аз не намерих в мотивите по-подробна обосновка и съответна връзка с други закони. Например, изменение в Наказателния кодекс за случаите, когато при и по повод на служба полицай става обект на посегателство или пък той е субект на посегателство. Има ли в тази връзка нещо, което да остава скрито при този проект и какво е вашето становище?
Веселин Вучков:
Въпросът на г-н Нотев е много навременен. Защото в последните една-две седмици се появиха въпроси от страна на синдикалните представители, макар и по-конкретни съдебни дела, някак си се разшириха коментарите, включително и в някои форми. Днес аз във в. Сега имах възможност да дам едно интервю точно по този повод. Тази норма, за която вие споменавате, е наистина нова. Искам да обърна внимание, че има връзка с новосъздадената разпоредба на чл. 275, ал. 2.
„(2) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.”
Имаше известно юридическо неразбиране. Това не е необходимо тук да го обяснявам най-малкото, но все пак в гражданското общество отекна в първия момент едва ли не идеята, че при посегателство срещу полицай ще има наказание глоба от 500 до 1000 лв. Всички знаят колко юридически нелогична е такава постановка. Защитата за посегателства срещу полицейски орган е на две нива и най-сериозната защита това е защитата по Наказателния кодекс – материално правната наказателна защита, където са формулирани много, много състави на престъпления, които защитават дейността на полицейските органи и не само на тях, но и на други органи на власт. В момента със синдикални лидери, с експерти от областта на правните науки разработваме един кратък проект за промяна на Наказателния и Наказателно процесуалния кодекс, но той ще бъде подложен на обществено обсъждане. Ако бъде приет, ще бъде кооптиран към големия проект за изменение и допълнение на НК и НПК, който се разработва от една група в Министерството на правосъдието, за да засилим малко защитата на полицейските органи от гледна точка на наказателното право и наказателно процесуалното. Т.е. в Наказателния кодекс има не малко на брой състави на престъпления, които предвиждат сериозни санкции, когато е извършено посегателство срещу дейност на служител на МВР. Тези санкции бяха завишени преди няколко месеца по отношение на телесните повреди и много, много други състави при неизпълнение на разпореждане на полицейски орган.
Отделно от това в действащия в момента Закон за МВР има редица административно-наказателни разпоредби, които предвиждат административни наказания – глоби, по един или друг повод при неизпълнение на задължения във връзка с дейността на органи на МВР. Например, ако бъдеш призован и не се явиш глоба от 50 до 100 лв. Ако не изпълниш разпореждане също административна глоба.
Наред с всичко останало сега предвиждаме и една нова разпоредба, за да засилим защитата (чл. 275, ал. 2), според която при нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейски орган се налага административна глоба от 500 до 1000 лв. Много сме я мислили тази разпоредба и мислим, че санкцията е съвсем балансирана. Но във всеки случай тук става дума за нарушаване на физическа неприкосновеност, която е по-лека и от най-лекото престъпление. Тук изобщо не става дума за престъпление, а за административно нарушение. Т.е. посегателство, което е по-леко и от най-леката по вид лека телесна повреда. За това смятаме, че тази разпоредба, във връзка и с цитираната от вас, има място в нормите на Закона за МВР и можем да обясним защо е целесъобразна. Благодаря.
Искра Фидосова.
Благодаря. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Един уточняващ въпрос.
Г-н Вучков, считате ли за необходимо особената закрила на закона да се ползва за всички служители на МВР или да се ограничат нещата само за тези, които имат полицейски правомощия или пък работят с граждани.
Веселин Вучков:
Тук може би г-н Миков трябва да обясни малко по-подробно. В Закона за МВР са дефинирани понятията „полицейски орган”, „орган по защита при бедствия”. Сега ние въвеждаме още едно ново понятие, за да ги отграничим от всички държавни служители в МВР. Смятаме за разумно една по-засилена защита да има само по отношение на онези държавни служители от МВР, които са на фронта така да се каже, в пряк досег с престъпния свят. И много добре са дефинирани тези понятия, включително и „полицейски орган”. Смятаме, че тази по-засилена защита, т.е. най-засилената защита е необходима по отношение на полицейските органи.
Михаил Миков:
Провокиран съм от г-н Вучков. Смятам, че това е въпрос за второ четене и трябва да се прецизира и наистина да е ясно, че полицейските служители се ползват с повишената защита, а служителите в канцелариите на МВР се ползват със същата защита като служителите в Народното събрание, Министерския съвет или в коя да е друга администрация. Т.е. това е въпрос на изчистване на второ четене, че тази специална протекция е по отношение на лицата, които наистина изпълняват полицейски функции. Защото голям проблем е на МВР, че и държавните служители в администрацията също имат чинове и пагони, използвам старата терминология и не бива. Трябва да гоним едно постоянно разграничаване на тези, които изпълняват същинските функции полицейски и тези, които чисто административни.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Миков. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Не само на плоскостта на Закона за МВР, а дори и на Наказателния кодекс в известна степен. Това е много широка тема и ние чрез Закона за МВР едва ли можем да я решим.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
Приемам така внесения законопроект. Целите, които са поставени с внесения законопроект, се осъществяват. Разбира се, има в различните текстове някои несъвършенства, но това е предмет на второто четене, които биха могли да се изгладят.
Аз искам да попитам с оглед на новите функции, произтичащи от закриването на Министерството за защита при бедствия и аварии.
В § 28 са описани правомощията на новата Главна дирекция „Гражданска защита”. Те са от буква „а” до „л” на т. 1, т.2 и т. 3. В същото време на дирекция „Национална система 112” в т. 4 (§ 33, чл. 52к. (2). По принцип идеята е дирекция „Национална система 112” да осигурява връзката с останалите компетентни служби. Но в правомощията на Главна дирекция „Гражданска защита” аз не виждам никъде, защото тази дейност се осъществява и с други служби, не е само органите на тази дирекция, не виждам никъде кой осъществява координацията при осъществяване на дейността. Примерно налага се пожарна, структури на Министерството на отбраната. То произтича, но тук не е разписана тази координация при непосредственото осъществяване на дейности. Казано е „осъществяване на взаимодействие и координация с компетентните органи, свързани с готовността.” Това е една предхождаща дейност. А в същото време в т. 4 на § 33 е казано, че Национална система 112 извършва дейности по организиране на взаимодействието на тези служби.
Ако идеята е „Гражданска защита” да осъществява тези действия, тя трябва да осъществява и координацията по време на извършването на самите аварийни и спасителни дейности с различните служби. Това просто го няма. А може би идеята е някой друг орган. Предвидено е, че главният секретар осъществява координация и по плановете и по обезпечаването. Става въпрос по непосредствените действия, които се налага да бъдат извършвани.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Г-н Вучков или някой друг представител ще отговори. Заповядайте.
Веселин Вучков:
Аз в началото ще кажа няколко думи, а след това г-н Гоцев. Г-н Гоцев и г-н Бурджиев са ръководни служители от Гражданска защита и от дирекция УКОМП, тъй като междувременно действа една комисия, която регламентира отношенията – трудови, служебни и всякакви, които възникнаха в този междинен период между решението на парламента за закриване на МИС и влизането в сила на промените в закона.
Освен Закона за МВР, който е конкретната цел на нашите дебати, трябва да имаме предвид, че по отношение на Гражданска защита, изобщо защитата от бедствия, както и оповестяването чрез тел. 112, действат и други нормативни актове. Това са Закона за защита при бедствия и Закона за телефон 112. Нашата цел тук беше да предвидим функция на Министерството на вътрешните работи в тази област, за да могат звената структурно да дойдат при нас. По отношение на координацията при конкретните операции, това става една изключително отговорна роля на висшата професионална фигура на вътрешното министерство – главният секретар. Според нас приобщаването на звеното „Гражданска защита” към МВР е една много полезна стъпка, която едва ли може да срещне някаква логична съпротива. Защото назад във времето това звено е било разполагано къде ли не – в Министерството на отбраната, звено към Министерския съвет, сега беше в Министерството за извънредните ситуации. Съвсем логичното и естественото място си намира във вътрешното министерство, където има и друга една много сериозна служба – това е „Пожарна безопасност и спасяване”. Всъщност практиката от последните два месеца и половина се случиха няколко бедствия в страната, като сега няма да казвам конкретни примери, показа, че това е много естествен и полезен процес именно при осъществяването на координацията и взаимодействието между тези звена, което беше изключителен ангажимент преди всичко на висшата професионална фигура във вътрешното министерство.
Сега ще помоля г-н Гоцев и Бурджиев да добавят нещо, ако е необходимо.
Георги Гоцев:
Уважаеми госпожи и господа депутати,
Искам да допълня към това, което г-н Вучков каза, че въпросите за взаимодействието и координация са елемент на спасителната система, каквито са и Главна дирекция „Гражданска защита”, Главна дирекция ”Пожарна безопасност и спасяване” и другите държавни органи, които участват. Това е разписано в Закона за защита при бедствия.
По отношение на това, което е записано като функции и задачи на Главна дирекция „Гражданска защита”, вече бъдеща главна дирекция в Министерството на вътрешните работи координацията между седемте главни дирекции ще бъде извършвана от главния секретар, който е действително висшата професионална фигура.
По отношение на координацията на органите на единната спасителна система по отношение на получаването и отработването на съобщенията от „Националната система 112” за спешни повиквания тяхната функция е дотолкова доколкото да предават тези получени съобщения за различните инциденти или други видове спешни повиквания на отделните органи, в зависимост от тяхната компетенция е единният регистър, който има в „Националната система 112”, за да могат те да участват в тяхното отработване. Чисто информационно е взаимодействието, което Дирекция 112 прави с отделните органи в единната спасителна система.
Димитър Лазаров:
Може би термина „организиране на взаимодействието” би трябвало да бъде „осигуряване на взаимодействието чрез техническите ....”. Защото организиране на взаимодействието означава точно координацията. Оттам възникна и моя въпрос за правомощията на 112, които липсват в дирекция „Гражданска защита”.


Георги Гоцев:
По-точно е „координацията”. Защото „взаимодействието” е един термин, свързан с предварителни нормативни документи, които всички са длъжни да изпълняват. Може би наистина трябва да се прецизира текстът на т. 4.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров изяви желание. Заповядайте.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Аз искам да кажа няколко думи по законопроекта. Считам, че общо може да му се даде добра оценка. Свършена е добра работа, според мен. Наистина е следвана логиката на структурните и организационни промени, които направи правителството. Това, което забелязвам и което е добро, е, че е съобразен по някои пунктове с европейското законодателство.
Аз приветствам създаването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и споделям становището, тъй като имам наблюдение на място, че наистина с промените, които се направиха преди, се намали ефикасността на борбата по места с организираната престъпност. Смятам, че със създаването на тази главна дирекция ще се възстанови. Имам конкретни наблюдения във Варна, където една много добре работеща структура за борба с организираната престъпност в един период се размиха нейните функции. Но смятам, че сега със създаването на тази главна дирекция ще се възстанови това, което беше постигнато като резултати. За това приветствам тази промяна.
Другите промени, които се правят, смятам, че са логични и навременни. Аз ще гласувам за този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Други желаещи за изказване. Заповядайте.
Кристияна Петрова:
Аз имам въпрос. В Допълнителните разпоредби по буква „б” на с. 31, параграф 2а. Ще го цитирам и бих искала да ми го обясните, защото не ми е ясно.
„б) параграф 2а се изменя така:
§ 2а. За целите на този закон служителите в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на институтите на Министерството на вътрешните работи, курсантите, служителите в специализираните административни дирекции,” и оттук нататък не ми е ясно, „в Главна дирекция „Гражданска защита”, в дирекция „Международни проекти”, в дирекция „Вътрешна сигурност”, в звеното за вътрешен одит и в дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество” се смятат за служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност.”


Веселин Вучков:
Този текст е във връзка с проучването по Закона за защита на класифицираната информация. За жалост различните закони в България боравят с едни и същи понятия, но влагат различен смисъл, включително и за целите на проучването. В Закона за защита на класифицираната информация има дефиниции що е служба за обществен ред, що е служба за сигурност, но това цели единствено да обслужи проучването за достъпа до класифицирана информация. Всъщност крайната ни идея с § 2а във връзка с проучването за достъп до класифицирана информация, за да кажем коя е структурата, която ще прави това проучване на тези служители, работещи в службите, които сме изброили тук. Това да бъде службата ГДБОП. В стария текст беше „Главна дирекция „Криминална полиция””. Сега проучването ще се извършва от ГДБОП. Това е смисълът на тази разпоредба с едни сложни препратки.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Вучков. Други желаещи за изказвания и въпроси към вносителите? Няма.
Колеги, тъй като няма повече желаещи за изказвания, подлагам на гласуване проект за решение за приемане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 23.09.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Благодаря. С това изчерпихме точка втора.
По трета точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 25.09.2009 г.
Давам думата на г-н Светлин Йовчев, председател на ДАНС, който ще ни запознае накратко с мотивите на законопроекта.
Светлин Йовчев:
Благодаря Ви, г-жо Председател,
С няколко думи накратко искам да запозная уважаемата комисия с идеите, които са вложени в тези промени. Като цяло стремежът е да се постигне едно подобряване в дейността на Агенцията в няколко основни области.
На първо място, с промените в този закон се цели избягването на дублирането на правомощия между Държавна агенция „Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи. Както Министерство на вътрешните работи, така и Държавна агенция „Национална сигурност” са съществен елемент от системата за национална сигурност и изхождайки от това тяхното взаимодействие и синхрон в дейността им е от изключителна важност. Водени сме при предлагането на тези промени от разбирането, че конкурентните отношения между тези два елемента - МВР и ДАНС, са изключително вредни за действието и ефективността на цялата система. Поради тази причина в насока избягване на дублирането на правомощия са предвидени няколко промени.
На първо място в чл. 4, където са описани функциите на Държавна агенция „Национална сигурност”. Съвместно с колегите от МВР сме се стремили и мисля, че в голяма степен сме успели да прецизираме по такъв начин функциите, че да не се получава или пък в съвсем малка степен да се получава препокриване на функциите в определени области.
На второ място, в предложените промени в Закона за ДАНС в Преходните и заключителните разпоредби предлагаме да бъдат въведени две понятия:
На първо място „национална сигурност”. Добре разбираме, че дефиницията на едно такова понятие крие рискове, но стремежът на промените е да въведем това понятие точно в тази насока – Държавната агенция „Национална сигурност” да успее да се фокусира единствено в тези сфери на дейност, които касаят националната сигурност. Ако ние не сме в състояние да дефинираме какво е това национална сигурност, оттам нататък трудно би било да дефинираме какво е посегателство срещу националната сигурност, а това вече доста широко отваря вратата за тълкуване на всички изброени функции в чл. 4.
На второ място сме се опитали да дефинираме какво е това посегателство срещу националната сигурност, като ограничаваме и се опитваме да сложим ясна граница докъде би трябвало да се простират функциите и правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Втората насока, която сме се стремили да постигнем с предлаганите промени това е подобряване на функционирането и ефективността на Агенцията. В тази посока с предлаганите промени се стремим да постигнем доста по-голяма степен на гъвкавост, адаптивност на системата и ефективност.
На първо място предлагаме да отпаднат главните дирекции, като по този начин ще намалим с едно управленските нива в Агенцията. С това се цели както подобряване на вертикалната комуникация и взаимодействие и намаляване на управленските нива, през които ще минава информацията и спускането на управленските решения. С намаляването на тези нива се намалява и времето за движение на информацията и се намаля изкривяването, както в движението нагоре, така и в движението надолу.
На второ място, по този начин се подобрява и хоризонталното взаимодействие в комуникациите, поради премахването на едно управленско ниво, което считаме, че е излишно на този етап.
С отпадането на главните дирекции се цели и един друг ефект. Към момента това ще направи Агенцията доста по-адаптивна и гъвкава, тъй като няма да е необходимо предварително да зададем структура, която да ограничава впоследствие промените в структурата и функционалните задължения, които ще трябва да следват промяна в средата за сигурност или в обстоятелства и обстановка.
Предлагаме също така да не се изписват специализираните дирекции в закона и в правилника, тъй като това нещо до голяма степен ще разкрие приоритетите на Държавна агенция „Национална сигурност”, което считаме, че не е удачно с оглед функционалните й задължения.
В третата насока, в която сме се стремили да постигнем по-добра ефективност на Агенцията това е с натрупания опит, тъй като законът функционира повече от една година, станаха известни сред служителите и сред хората, които взаимодействат с ДАНС, някои несъвършенства на действащия закон. Опитали сме се тези несъвършенства да ги изчистим в предлагания законопроект.
Това е накратко. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси, свързани с предложените промени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Йовчев. Други от страна на вносителите има ли, които желаят да вземат думата. Няма. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Аз съм за приемането на закона така както е внесен. Имам един въпрос.
В досега съществуващия чл. 12 бяха изброени административните дирекции, т.е. дирекциите в общата администрация. Сега този член се променя и се споменава за специализирани дирекции. Вие казахте, че няма да се обявяват с оглед спазване на целите. Аз съм съгласен с това. Но веднага след това следва „специализираните административни дирекции”, като някои от тях се повтарят с тези в обща администрация, които бяха.
Може би за яснота тези специализирани административни дирекции се различават, аз така го и схващам, но това дублиране „специализирани дирекции” и „специализирани административни дирекции”. Преди беше обща администрация или административни дирекции. Така ли е в чл. 12 – специализирани дирекции и след това се върви към частното – специализирани административни дирекции. Ако идеята е да бъдат административни, да бъдат „административни дирекции”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Йовчев, заповядайте.
Светлин Йовчев:
В предишния закон се започва с общата администрация, след което беше специализираната администрация. Считаме, че с оглед приоритетите е необходимо наистина да поставим на първо място специализираните дирекции, а след това административните. „Специализираните административни дирекции” като цяло това е общата администрация, която беше по смисъла на стария закон. Тези дирекции не извършват оперативно-издирвателна дейност. Това е разликата.
Искра Фидосова:
Г-н Цветанов, имате думата.
Цветан Цветанов:
Най-напред се извинявам за закъснението.
В допълнение на въпроса, който се зададе и на отговора, който се направи. В МВР има по същия начин – ДОТО е специализирана дирекция, а специализираната администрация са тези, които извършват други административни дейности, но те нямат никаква функция по оперативно-издирвателната дейност на министерството.
Димитър Лазаров:
Въпросът ми беше по-скоро да се внесе една яснота, защото на специализираните дирекции не са разписани тук функциите. Аз приветствам този подход с оглед целите, които бяха казани.
Веселин Методиев:
От гледна точка само на Закона за администрацията да подкрепя в известна степен колегата.
Дирекция „Правно-нормативна дейност”, дирекция Международно сътрудничество, дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността” и дирекция „Административно обслужване” е обща администрация, която ще намерите и в Министерството на просветата, в Министерството на финансите и във всяка централна държавна институция.
Специализирана администрация в случая е „Инспекторат”, „Финансово разузнаване”, „Информация и архив” (Защото за вас „Информация и архив” не означава учрежденския архив на едно министерство, а е друг вид институция.) и „Координация и информационно-аналитична дейност” е специализирана администрация по това, което разчитаме тук.
Освен това, казвате, че специализираните дирекции – г-н министъра и заместник-министър председател Цветанов дава разяснението, че и в МВР е така, това са онези, които са съвсем специфични по издирвателска дейност, ако не бъркам понятието.
От тази гледна точка може би за второ четене е хубаво тези неща да бъдат малко по-ясно разписани.
Дирекция „Човешки ресурси” в крайна сметка също е обща администрация. Има я при всяка институция. При все че може би във вашата Агенция и тя да има своята специализирана административна дейност.
Има ли обща администрация по смисъла на Закона за администрацията или всичко при вас е специализирано.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Методиев. Г-н Йовчев, имате думата за отговор.
Светлин Йовчев:
По смисъла на закона нямаме обща администрация. Като пример мога да ви дам, че дирекция „Човешки ресурси”, която съществува в цялата администрация на държавата, при нас се занимава и с обучението – обучаване и подготовка на кадри. При нас е свързана с неща, които са свързани с класифицирана информация.
Искра Фидосова:
И аз имам един въпрос към Вас. Мен лично ме притеснява текста на § 34 от Преходните и заключителните разпоредби от правна гледна точка като правна техника. Какво сте имали предвид с този запис?
По принцип преходните и заключителните разпоредби трябва да уреждат и тези промени, които настъпват в останалите закони следствие на промяна на такъв основен закон. От тази гледна точка може би ще трябва да има промени между първо и второ четене – да се прецизира текста и изобщо дали трябва да остане такъв текст. Благодаря.
Стоян Тренин:
Уважаема г-жо Председател,
Този текст съществува и в сега действащия Закон за ДАНС. Стремежът е бил във всички закони, където се налагат промени с промените в проектозакона да се извършат такива промени. Но практиката показва, че се пропускат някои неща. Базата е изключително голяма, включително когато се прие първият закон за ДАНС, се оказа, че някъде го има ДАНС и в Наредбата за аквакултури. Това е текстът. Стремежът е бил във всички закони, които в момента са поправени, това нещо да се изчисти, но много е вероятно някъде нещо да е пропуснато. За това е този текст.
Искра Фидосова:
Разбирам. Но в тези случаи ползваме, когато има някаква промяна в друг закон, в преходни и заключителни го променяме. Така че тук позволете да не се съглася с това, което ми казвате.
Същото мнение изразяват и колегите при предварителното гледане на законопроекта. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Министър, един от най-дискусионните въпроси в законопроекта е степента в която трябва да се разграничат функциите и правомощията на МВР и ДАНС. Аз споделям констатацията на вносителите, че в сравнително кратката практика от създаването на Агенцията за национална сигурност имаше доста случаи на необосновано дублиране на дейности и като чели разширяването на предмета на дейност на ДАНС намаляваше нейната ефективност, когато тези действия попадат в правомощията на Министерството на вътрешните работи. В това отношение тук е направен опит в § 2 да се конкретизират тези функции.
Но моите резерви са, че след като тези области на дейност са конкретизирани, дали ще бъде по-ефективно изцяло да се премахнат полицейските функции на ДАНС, когато в рамките на тази дейност те достигнат освен до съответни аналитични изводи, но се налага действие, винаги това действие да бъде дублирано, подпомагано от органите на Министерството на вътрешните работи и всъщност ДАНС да се превърне в една своеобразна охранителна фирма на собствената си сграда. Защото само в този случай тя би имала основание да отиде докрай самостоятелно във своята дейност. Всъщност такова по-плътно разграничение имаше и навремето, доколкото имам информация, при Второ управление на Държавна сигурност, защото то също нямаше никакви полицейски функции. В практиката на други страни знаете, че това се допуска, то е много деликатно, но мисля, че е по посока на необходимата ефективност на службата. За това имам резерви към такова рязко разграничаване на тези две области. В случая не говорим за разследващите функции, които трябва да бъдат предоставени на други органи. Но когато оперативно-аналитичната, оперативно-издирвателната дейност преминават и към необходимост от предприемане на конкретни полицейски действия, и тези служители отговарят на изискванията, дали те трябва в случая да не бъдат допускани до тяхното извършване. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Йовчев, имате думата.
Светлин Йовчев:
Когато обсъждахме тези промени, уважаеми г-н Стоилов, с колегите от МВР стигнахме до разглеждането на конкретни казуси. При всички положения извършването на акции и операции по задържане крие определени рискове. Особено силни са тези рискове, ако това нещо не е много добре съгласувано с колегите от МВР. Наистина припомнихме си, обсъждайки тези случаи, какво се случи в Белите брези, както и в близкото минало при операции на ДАНС такива рискове, което ни наведе на мисълта, че е необходимо, ако останат такива функции, те да бъдат изключително подробно и добре съгласувани с колегите от МВР. Ако ние това нещо го правим, то тогава възниква въпроса има ли нужда да се поддържат две звена, които изискват доста висок ресурс както по отношение на техническо и технологично и по отношение на обучението на тези хора. В края на краищата стигнахме до убеждението, че това няма да промени съществено възможностите на ДАНС, тъй като при такива случаи ние бихме могли да ползваме възможностите на МВР, включително ако е необходимо предварително, тъй като при такива случаи задължително би трябвало да има взаимодействие с прокуратурата, би трябвало да има постановление на прокуратурата, така че това не би ни затруднило в тази сфера, в която казвате. Считаме, че това не би попречило, а би избегнало някои в бъдеще колизии, които могат да се получат при упражняване на такива правомощия и би икономисало значим ресурс на държавата, особено в условията на криза. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Йовчев. Г-н Цветанов, заповядайте.
Цветан Цветанов:
Дори и досега, когато се прави реализация с полицейските функции, които имаха ДАНС, те трябва да уведомят Министерството на вътрешните работи, провеждат подобна операция. Дори и в момента това, което правят специализираните дирекции в Министерство на вътрешните работи винаги, когато правят дадена реализация, те уведомяват съответната областна дирекция на вътрешните работи на територията, на която се прави реализацията, за да избегнем евентуално такива ситуации, каквито бяха в Белите брези. И точно за това логиката, която изложи г-н Йовчев, е в тази посока. Не е необходимо да имаш полицейски функции, защото когато тръгнеш да ги ползваш, ти трябва пак да се обадиш на МВР, за да не допуснем трагичен инцидент. Защо трябва държавата да прави двойно обезпечаване на технически средства за звена. Това просто е безсмислено. В момента координацията, която се прави и изчистването на тези профили ще доведе до оптимизиране на работата и не пилеенето на парите на данъкоплатеца по начин, който всъщност се правеше, за съжаление, досега. Вече говорим за една цялостна концептуална реализация на функциите на Министерство на вътрешните работи и на ДАНС. И тези спекулации, които бяха, че МВР ще изсмуче ДАНС или ДАНС ще се превърне в някаква информационна или не знам каква си дирекция, аз ви уверявам, че ДАНС в момента си планират нещата много по-ефективно, защото не пилеят ресурс, който всъщност препокрива полицейските функции на Министерство на вътрешните работи, което беше досега.
И тук е моментът, вчера го казах и пред Комисията по вътрешен ред, Европол вече минава в Европейската комисия. Европол става Агенция в Европейската комисия. На срещата в Хага преди една седмица и на неформалната среща с министрите, се говори да се изчисти профилът на Европол и на ОЛАФ, които са двете служби, които ще бъдат в Европейската комисия. ОЛАФ се занимава само с финансовите злоупотреби, а Европол се занимава с организираната престъпност и с всичко свързано с печатниците за фалшиви пари и т.н. Има съвместна координация, за да не се допусне дублирането на функции, които всъщност европейският данъкоплатец трябва да ги плаща. Винаги се ръководим от логиката на координирани действия и оптимизиране на работата, а не от надмощие и състезателно начало, което имаше преди и имаше не споделяне на значима информация, която е важна – не споделяне на информация, която е важна за МВР и я има при тях. В момента мога да ви кажа, че това, което те ни предоставят като информация за служители в МВР, които са доста в другата посока, веднага го предавам на вътрешна сигурност. Ако аз имам информация от засечки на оперативни дела, свързани със служители на ДАНС, веднага изпращам съответната информация на председателя на ДАНС да си взима необходимите действия за конкретните служители.
Мисля, че най-важното и водещото в тази дискусия е, че за първи път дадохме възможност експертите на база проблемите, с които се сблъскват в законодателството хората, които прилагат даденото законодателство, те да бъдат проводника и инициаторите на тези законодателни промени. Всъщност аз и председателят на ДАНС бяхме последните, които се запознахме с това, което свършиха колегите юристи и оперативните работници, които работиха по този законопроект. Естествено е, че един законопроект, когато се гледа от много хора, може винаги да бъде усъвършенстван. Но смятам, че се намери един възможен баланс, намери се един възможен кратък срок, в който бяха предвидени и се предлагат в момента тези законодателни промени.
Аз смятам, че най-правилното е в рамките на 4-5-6 месеца да се изработи цялостна концепция, в изработването на която да участват всички политически партии и експерти, които са напуснали системата, но могат да дадат своя дял в разработването на една цялостна концепция за национална сигурност, след което да се направи цялостен преглед и тогава вече да се говори за едно законодателство, което може би по-задълбочено да бъде променено, но да бъде на такава основа, че в близките 10-15 години да имаме очертана рамка и да не се лутаме във всеки един мандат или във всяко едно начало на Народното събрание да се хаби законодателно време и да има инициативи, които да бъдат едностранни или да са от два-три субекта, които да казват, че те са корифеите. Искам да направим политически консенсус при разглеждането на сектора „Сигурност и обществен ред”. Това не е сектор, който е на дадена политическа партия или дадена дясна или лява политика. Тук има гарантиране свободите, сигурността на гражданите и борба срещу корупцията и организираната престъпност. Смятам, че няма човек, който е на тази маса, да е с друга позиция.
Аз ви благодаря за всичко, което давате като конструктивни предложения и конструктивен диалог. Убеден съм, че по същия начин ще бъдат гласувани и текстовете в пленарна зала, за което предварително ви благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Цветанов.
Г-н Димитров, имате думата.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Аз също смятам, че един от основните акценти това е разграничителната линия на действията между Агенцията и другите държавни органи и най-вече МВР. Смятам, че това със законопроекта е постигнато с разпоредбата на § 4 от законопроекта, където точно са записани функциите на ДАНС.
Не споделям това, което г-н Стоилов каза, защото смятам, че ако се предоставят полицейски функции на ДАНС извън тези за охраната на обектите, които са под тяхна охрана, смятам, че отново ще се получи дублиране на функциите и за това мисля, че трябва отделен ресурс, специална подготовка – нещо, което ще намали ефикасността на действията на ДАНС. За това мисля, че заличаването на тази разграничителна линия е постигнато със законопроекта и за това го приветстват и ще гласувам за този законопроект.
Искам особено внимание да обърна на едно обстоятелство, че в този законопроект е създаден нов чл. 6а, който мен ме впечатлява. Считам, че по този начин ДАНС се отваря към гражданското общество, съществува една прозрачност в неговите действия.Освен това той ще черпи и съответни идеи от гражданското общество, тъй като се създава един паралелен ред, освен Административно-процесуалния кодекс, за получаването на писма, жалби, сигнали, в които ще се съдържат съответни идеи. Това за мен е много значително и за това го приветствам.
Мисля, че е добър законопроектът, разбира се, с малки изключения, които ще се изчистят между първо и второ четене. Ще гласувам за този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Има ли коментар по изказването на г-н Димитров. Ако няма, има думата г-н Метин.
Митхат Метин:
Въпросът ми е свързан с дирекция „Финансово разузнаване”. Преди около две седмици в медиите излезе информация, че редица търговски банки са намерили правно основание през последната година да откажат достъп на дирекцията и на нейните органи до банкова тайна.
Г-н Йовчев, въпросът ми е следния: Това ако е истина, питам как в момента е решен този въпрос. Истина ли е това? Затруднена ли е била дейността на „Финансово разузнаване” в тази посока по вдигането на банковата тайна?
Вторият ми въпрос, ако това е така, как в момента го решаваме. Защото в чл. 17 виждам неща, които са в друга посока.
Според мен, чл. 17 касае задължените лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари да предоставят информация, които са поднадзорни на дирекцията. Говоря за счетоводители, хазартни дружества и т.н.
Искра Фидосова:
Г-н Йовчев, имате думата.
Светлин Йовчев:
Има един единствен случай, в който Търговска банка е намерила основание и това по-скоро се дължи на може би пропуск в предишния закон, тъй като това нещо, което е трябвало да бъде изписано в закона, е изписано в правилника. Ще дам думата на г-н Тренин, който е експерт в областта, за да поясни нещата.
Стоян Тренин:
Примерът наистина е само с една банка и допускането е било временно – за около половин час. В Закона за мерките срещу изпирането на пари чл. 17, който сега се възстановява с Преходните и заключителните разпоредби, текстът му е същия, отчитайки това, че дирекция „Финансово разузнаване” е структура на ДАНС, такъв какъвто е бил преди създаването на Закона за ДАНС. Тогава по някакви съображения този текст е променен, като е останал само министъра на финансите и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, като тези действия и правомощия на контролните органи на ДАНС не са били разписани. Самият Закон за ДАНС дава същите правомощия на органите на ДАНС да искат информация и т.н., но точно поради това нещо сега с Преходните и заключителните разпоредби чл. 17 се възстановява в този му вид, в който е бил.
Нито от едно от правомощията на дирекцията „Финансово разузнаване”, която в момента е структура на ДАНС, не е снижено, не е намалено, не е ограничено от това, което е имала агенцията като такава, като структура на Министерството на финансите. Обратно.
Митхат Метин:
Само едно уточнение, ако може. Да разбирам, че на специализираните органи на дирекция „Финансово разузнаване” в смисъл правата, които те имат по прилагането на мерките за изпирането на пари да се сдобиват с информация, представляваща банкова тайна, тези права не са вменени на други органи на ДАНС.
Стоян Тренин:
Тези права не са вменени на други органи на ДАНС. Дирекция „Финансово разузнаване” няма оперативно-издирвателни функции. Това е отговорът.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказвания или за въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване на проект за решение за приемане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 25.09.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
С това изчерпихме т. 3 от дневния ред. Благодаря на представителите на Министерството на вътрешните работи и на ДАНС за днешното присъствие и участие – на министъра на вътрешните работи, на заместник-министъра и на експертите от министерството.
По четвърта точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 954-01-22, внесен от народните представители Десислава Жекова Танева, Стоян Янков Гюзелев и Димитър Иванов Аврамов на 25.09.2009 г.
От вносителите присъства народният представител Стоян Гюзелев, на когото ще предоставя думата да представи накратко мотивите за този законопроект.
Тук присъстват и експерти от Министерството на земеделието и храните.
Стоян Гюзелев:
Добър ден, колеги.
Г-жо Председател,
Колеги народни представители,
От името на съвносителите г-жа Десислава Танева и г-н Димитър Аврамов ви представям проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Преди да ви представя законопроекта бих искал да ви кажа, че аз съм икономист по образование и преди да навляза в проблема се постарах да събера малко информация за вас юристите.
Пред мен са няколко закона с направените поправки по тях през времето: Законът за Българската академия на науките е изменян три пъти за 18 години, Законът за наследството е изменян 9 пъти за 60 години, Законът за българското гражданство е изменян 5 пъти за 11 години, Законът за електронната търговия 2 пъти за 3 години, Законът за административно-териториалните промени в страната не е променян от 1991 г., Закон за амнистия и връщане на отнети имущества – 3 пъти за 18 години, Законът за МВР – 4 пъти за 4 години, Законът за адвокатурата – 7 пъти за 5 години.
Защо ви казвам това? Оказа се, че Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, който стигна до 35 поправки от 1991 г. и само за 2009 г. има поправка от 23 януари, 6 февруари и 13 март 2009 г. Нима може да съществува закон, който да урежда поземлени отношения между собственици на земя, ползватели на земя, който така да е обезобразяван през годините. Според мен, този закон си е изгубил първоначалния смисъл.
Две години като членове на Европейския съюз ние се нуждаем от закон, който точно и стриктно да урежда страните в този процес.
Но за какво правя този анонс? Този анонс го правя заради самия проект, който има три важни неща: така наречения термин „стопански дворове”, „трансферен прозорец” и промяната по отношение сключване на споразумение за ползване на земеделските земи.
Българското земеделие има 2000 земеделски производители, които от години са придобили правото на собственост на сгради по § 12 или известни в публичното пространство сгради на бившите ТКЗС, които не са уредили статута със сервитутните им площи. Това обаче води до автоматично нарушение на четири закона.
Първо, те нарушават Закона за устройство на територията, защото съгласете се, че съществувайки като правен субект, те инвестират, разширяват складовите си площи, асфалтират или бетонират площадки, правят различни съоръжения за обслужване на земеделската си дейност. И дори ние да им решим проблема ускорено, каквато е идеята на първата промяна, те ще попаднат рано или късно под ударите на Закона за устройство на територията, защото се нарушават изискванията на кадастъра. Когато придобият правото на собственост в кадастъра ще излезе, че те имат право на собственост по отношение на вече придобитата преди 8 години сграда, а ще излезе, че имат 5 или 8 сгради допълнително – това, което са правили през годините.
Но не само тези са нарушенията. Нарушенията са на Закона за счетоводството и на Закона за корпоративното подоходно облагане, защото правейки инвестиции на земя, която към днешна дата не е тяхна, те правят гимнастики, което значи следното. Правейки инвестиции, те ги минават по други пари все едно за други сгради, за други реконструкции. За това ви казвам, че това е важно за българското земеделие, за да могат тези 2000 земеделски производители, които не са придобили правото на прилежащите площи към техните сгради, да реализират тази възможност.
Още повече, човек без документ за собственост не може да участва в програмата за развитие на селските райони в мерките, които касаят разширение на складови бази, оптимизиране на сервизна дейност и т.н. И не случайно Мярка 121 свърши и се преразходва в раздела за модернизация на земеделски стопанства основно на машини – трактори, комбайни и прикачен инвентар. За това аз считам, че този проблем е изключително важен и правейки ви тази снимка, влизам в проблема.
Имах питане в качеството си на народен представител до министъра на земеделието с така направената от 13 март 2009 г. последна поправка на този закон, който върна този проблем за разрешаване от министъра на земеделието. Кое пречи това да се реализира вече толкова месеци? Беше ми отговорено, че в Министерството на земеделието и храните няма подготвени специалисти, които да правят актове за държавна собственост, нямат технически съоръжения (аз разбирам компютри), нямат софтуер, нямат обучение. За това предлагам това да се върне на областните управители, които имат инструментариум да свършат това по-бързо. Фактически с наличието на акт за държавна собственост се обвързва и правната възможност, а оттам и цялостната административна дейност за извършване на процедурите за придобиване на собственост върху посочените държавни земи. Това е по отношение на така наречените „стопански дворове”.
Вторият акцент е за така наречения „трансферен прозорец”. Така го наричат земеделските производители. Това е по § 3, чл. 2, където думите „от 1 август до 30 септември” се заменят с „1 юли до 30 август”.
За земеделския производител трансферен прозорец и ограничаване до този един месец значи, че в рамките на този месец той обикновено трябва да си поднови договорите там, където те не са за по-дълъг срок. Обикновено това касае една малка част от сключените от него договори. Защо се налага това компресиране на срока. Защото подготовката за стопанската година започва от 1 септември. Рапицата в България се сее септември месец, пшеницата и ечемикът (есенните култури) се сеят от 1 октомври. Но за обработката на площите е необходимо технологично време. За това го изместваме до 1 август. За един месец смятам, че и двете страни биха си свършили нещата. Тук има един скрит ефект, който досега не съм го чувал в зала или в коментари в комисиите. Мога да ви уверя, че към днешна дата има собственици на земя, които не са си получили рентите. Когато компресираме този срок до 1 август, аз ви гарантирам, че арендаторите на земя ще си изплатят рентите, за да могат да си подновят договорите. Така че скрият ефект по отношение на собствениците на земя според мен е полезен.
Третото основно предложение, което касае този проект за промяна на закона е поправката на чл. 37в. В проекта се предвижда сключването на споразумение за ползването на земеделски земи да се ръководи от комисия, назначена със заповед на директора на областна дирекция „Земеделие”. Досега това беше от кметовете или от техни представители.
Ние имахме разговори с Асоциацията на зърнопроизводителите и с Асоциацията на общините в България. Тя беше представена от кмета на Кнежа, който потвърди тезата, че общините, особено малките, се напрягат с несвойствени ангажименти всяка година по едно и също време при сключване на тези споразумения. Още повече, че информацията за собствениците и ползвателите на земеделски земи се намира в общинските служби по земеделие и се създава възможност за взимане на правилни оперативни решения при сключването на тези споразумения.
Това са трите основни акцента в нашия проект за промяна на закона.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Гюзелев. Може би ще е добре първо да чуем становището на Министерството на земеделието и храните и след това да дадем възможност за въпроси и за становища. Моля да се представите. Заповядайте.


Стойка Куртева: юрист в Министерството на земеделието и храните.
Министерството на земеделието и храните е представило становище по проекта, което е адресирано до Правната комисия.
Подкрепяме § 1 от законопроекта, който всъщност е свързан с възвръщането на компетентността на областния управител да издава актовете за държавна собственост във връзка с придобиването на застроени и прилежащи площи към сгради в бившите стопански дворове на прекратените селскостопански организации.
С промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през 2009 г. (ДВ. бр. 10) това правомощие беше прехвърлено на министъра на земеделието и храните. Оказа се, че такова законодателно решение среща практически трудности при неговото осъществяване, защото поначало дейността за актуване на държавните имоти според Закона за държавната собственост е концентрирана изцяло в правомощията на областния управител. С изземването на едно такова негово правомощие и възлагането му за изпълнение на орган, който няма практическата и организационната подготовка за подобен вид дейност, осъществяването на тази промяна се оказа доста трудно. И на практика вместо да се ускори процесът на прехвърляне на правото на собственост върху тези имоти на собствениците на сгради и съоръжения, той на практика се забави. Именно поради това ние виждаме в това законодателно предложение, когато областният управител встъпи отново в правомощията си и актува прилежащите и застроени площи, за да могат те да бъдат прехвърлени на собственика на сградите, едно ускоряване на процедурата и на практика министерството ще започне да осъществява тази си функция. Така че ние изцяло и безрезервно подкрепяме това предложение.
По останалите предложения, които са свързани най-вече с ползването на земеделските земи по принцип подкрепяме предложенията, защото наистина това е една изключително важна материя и от нейното правилно регламентиране зависи в крайна сметка ефективното земеделско производство. Тя има много непосредствени икономически ефекти. По принцип подкрепяме предложението, но считаме, че то би могло да се прецизира.
Считаме, че от основно значение е съчетаването на тази действаща в момента уредба, която регламентира създаването на масиви за ползване и тяхното разпределение между ползвателите, която трябва да отчете, разбира се, и интересите на собствениците на земеделската земя, считаме че тя трябва да се съобрази и с едно основно принципно положение за начина, по който се предоставя ползването на земите от държавния и от общинския поземлен фонд. В такива случаи, за да се сключи договор за наем или за аренда със земи от обществени фондове, винаги има състезателна процедура. Към момента няма правило в действащия закон, което да създава този синхрон. Защото при създаването на масивите за ползване се прибягва и до разпределение по административен ред, което е в противоречие с принципа за състезателност при определянето на ползвателите. В тази насока ние считаме, че е наложително да има такова правило и нашата препоръка е по възможност между първо и второ четене този момент да бъде уреден, за да няма противоречие. В момента, според нас, би трябвало законопроектът да засегне и чл. 24а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който урежда изключенията, при които могат земите от държавния поземлен фонд да се предоставят за ползване без търг или конкурс. Би трябвало да се предвиди още едно изключение, което да е свързано с формирането на масивите за ползване.
В крайна сметка подкрепяме законопроекта по принцип с нужните прецизирания.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов, имате думата.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Вносителят даде подробни разяснения за мотивите, но нищо не отбеляза за мотивите на предложението по т. 3. Визирам предложението на с. 2 от законопроекта, буква „в” по т. 2. Като чели представителите на Министерството на земеделието и храните засегнаха по малко обходен начин тази тема. За мен сам по себе си този текст предизвиква множество въпроси, да не кажа подозрения за начина, по който се предвижда разпределянето на земите от тази категория. За това искам по-категорично да чуя вашето мнение за такъв подход при решаване на въпроса за тези земи, за които няма сключени договори и не са декларирани от собствениците по чл. 37б. Споделяте ли вие такъв принцип на разпределение на ползването, имайки предвид, че и досега има много спорове, включително ожесточени между земеделски производители, при които дори има сключени споразумения за разпределението и въпреки това възникват конфликти. А тук на принципа, че този който обработва повече, ще му дадем още повече, без някакви други условия!
Имате ли определено становище по това предложение?
Стойка Куртева:
Уважаеми г-н Стоилов, положението, че би трябвало да се използват и земеделските земи, за които няма сключени договори за наем и за аренда и за които собствениците не са предприели действия да подадат декларация по какъв начин ще ги обработват, ми се струва, че е безспорно и стои. В крайна сметка собствениците на земеделска земя, т.е. собствеността винаги е известно задължение, тя не е само право, т.е. за обществото икономически е изгодно да няма пустеещи земи, а земите да се обработват, за да може да се извлича икономическа изгода от тях.
Ако сте обърнали внимание тази хипотеза е уредена в закона. Тя в случая не се засяга от промяната. Тя остава. В този случай ползвателят, за да може да ползва такава земя, за която той няма сключен договор със собственика, е длъжен да преведе по сметка на общината размера на средното рентно плащане. В 3 годишен срок собственикът има право да си получи като се легитимира, разбира се, приведената сума. В действащия закон има текст, който обяснява, че преди да стане това привеждане на сумата от ползвателя, ползвателят няма право да бъде въведен във владение да ползва този имот.
Аз се опитвам да обясня, че министерството подкрепя проекта именно защото той е насочен към намаляване на дела на неправомерното ползване на земеделските земи, което е основна цел. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Метин поиска думата. Заповядайте.
Митхат Метин:
Изменението на този закон беше разгледано на заседание на нашата парламентарна група и по отношение на трите изменения, трите нови политики ние като парламентарна група имаме диференцирано становище. Ние определено считаме, че двете политики, които са свързани с даване на право на областните управители да издават актовете и така наречения „трансферен прозорец” са навременни, необходими за земеделските производители и в този смисъл ние ще ги подкрепим. Нашата експертиза сочи, че това е полезно за българския земеделец.
Не сме обаче така добре настроени към промяната, която касае отнемане правото на общинските кметове да се разпореждат и да дават за арендоване непотърсените земи. Защо?
Според нас, първо, това е един политически инструмент, който се дава на общинските кметове за разпределяне на масивите обикновено за малоимотни земеделски производители. А с тази промяна, тук ще отворя една скоба, община Кнежа е от моя избирателен район, тя е силно изразена земеделска община. Там има големи земеделски производители. При кмета на общината обикновено идват много малоимотни, които искат да бъдат оземлени за дадена година и на него му е неудобно да се занимава с един такъв щекотлив и парлив въпрос. Този въпрос той иска да го отнесе към държавните органи. Това е негово право. Т.е. това в редица случаи е един парещ въпрос, но едно исконно право, което към този момент е дадено на местната власт. Тъй като на скоро имаше среща на местната власт със законодателната власт по общини, ние считаме, че едно такова отнемане на право на кметовете да управляват - не да се разпореждат, а да управляват тези земи, в крайна сметка е отстъпление от политиката, която ние ползваме през последните 10-15 години за децентрализация. Поради това ние сме против тази нова политика. Разбира се, тя сигурно има своите аргументи – това че общинските служби имат общи масиви и т.н., че по-правилно могат да управляват тези земи. Сигурно това е така, колега, но аз доколкото разбрах представителите на Министерството на земеделието и храните също имат някаква скоба в това предложение. Ако е възможно между първо и второ четене този текст под някаква форма да се изчисти. Защото, разберете, земеделецът в България в основата си не е голям, не разполага с много големи масиви. Като отнемем правото на тези земеделци и над малкото, което може кметът да им даде, вече става проблем в общините.
Първите две предложения ще ги подкрепим, а третото предложение няма да го подкрепим.
Стоян Гюзелев:
Отговорът ми по тези ваши доводи е: първо, кметът пак може да участва в тази комисия; второ, кметът не е ограничен в разпореждането си по отношение малоимотни граждани да дава от общинския поземлен фонд. Да не ги бъркаме двете неща. Като председател на комисията досега той не може да се разпорежда с частна собственост и с ДПФ. Така че Вие смесихте много неща и хората, които не са вътре в материята, могат да го помислят за вярно. А то не е така. Никой не ограничава кмета да си прави търгове за общинската земя за арендатор или ако реши да прави социална политика, да даде на малоимотни. Никой не му пречи да участва.
Аз съм общински съветник от Бургас и знам, че общинската служба „Земеделие и гори” Бургас активно присъстваше и работеше заедно с кмета на Бургас. Не виждам за какво разграничение говорите там някъде в провинцията между кмет и общинска администрация и общинска служба „Земеделие”.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Аз смятам, че тези промени са една стъпка в правилната посока. Правомощията на областните управители с този законопроект се възвръщат, защото именно една от основните функции на областните управители е актуването и те имат целия нужен инструментариум и персонал да извършват това актуване във възможно най-кратки срокове. А ние знаем, че без това актуване няма как да продължат всички процедури по-нататък, защото липсва ли актът за държавна собственост, оттам нататък процедурата бива блокирана и тя не може да продължи именно заради тези стопански дворове и да се завършат тези процедури, които наистина са висящи от години.
Още повече, че е нужно областните управители да извършват това актуване, защото те се вписват в службите по вписванията по местонахождение на имотите, а това е в границите на областите, където са правомощията на областните управители.
У мен буди малка тревога промяната в чл. 34, ал. 1, където се разширяват правомощията. Това беше само за земите с възстановено право на собственост. Мисля, че не трябва да въвеждаме по административен ред да се решават въпроси, които би трябвало при даден спор да се решават по съдебен ред. По този начин може да има една колизия примерно със започнатите съдебни дела за собственост и т.н. Ние тук даваме правомощия по административен ред някой да решава спорни правни въпроси. Мисля, че тук не трябва да се разширяват правомощията.
До това, доколкото заменяме кметовете с длъжностите лица на областните служби по земеделие мисля, че това е вариант, който ще подобри още повече работата. Защото както знаем кметовете на малките общини нито имат ресурс, а някъде и съвсем умишлено тези комисии не се свикват. Няма сила и няма закон, който да задължи един кмет да го направи това нещо. Кметът е самостоятелен. Той носи отговорност единствено пред общинския съвет, а той няма правомощия да го задължи да свика тази комисия. Именно един държавен орган си носи отговорността, ако не изпълни тези задължения и тя е много добре диференцирана с всички права и задължения, които като един държавен служител съответният субект носи. Правомощията на кметовете тук по никакъв начин не смятам, че се намаляват. Те са и сега членове на комисията и продължават да бъдат, така че по всички въпроси, които би трябвало да се решават, по никакъв начин не се намалява тежестта им в тези комисии.
Освен това, мисля, че тъй като цялата информация е точно в областните и общинските служби именно много по-ефикасно ще започнат да действат и това ще има и нужния социален ефект.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Радев. Други желаещи да се изкажат. Ако няма, едно кратко обобщение да направя.
Разбирам, че по § 1 има подкрепа от всички.
По § 2 това, което току-що каза колегата Радев за разширяването на правомощията, чл. 34, ал. 1, аз изцяло се присъединявам към това, което направи като изложение г-н Радев. Също не смятам, че трябва да вървим към разширяване на правомощията в този текст. Ако смятате, че има подкрепа от повечето членове на комисията, аз предлагам да го изпишем в доклада.
По § 3 се изразиха различни мнения.
Янаки Стоилов:
Бих искал да предложа във връзка със становището, аз не настоявам, Вие ще прецените дали Правната комисия като цяло може да изрази такава претенция, но поне като мое становище, предлагам да се отрази дискусията, защото ако в Икономическата комисия или в Комисията по земеделие има някакви основания да се подкрепя предложението по точката, за която казах, юридически мисля, че това е напълно несъстоятелно ние да даваме подкрепа за подобно разрешение.

Искра Фидосова:
Колеги, ще се прецизира и по § 3 ще отразя коректно, както досега смятам, че ги отразявам, дискусиите така както се провеждат.
При така направеното обобщение от мен и допълнение от г-н Янаки Стоилов подлагам на гласуване проекта на решение за приемане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 954-01-22, внесен от народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов на 25.09.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
С молба към колегите вносители и представителите на Министерството на земеделието и храните да подготвите съответните коригиращи текстове между първо и второ гласуване.
Колеги, с това изчерпихме днешния дневен ред. Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова