Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 8

Днес, 15.10.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър, Красимир Колев, юрисконсулт в дирекция „Оперативно-технически операции” и Бойко Славчев, началник на кабинета на министъра на вътрешните работи; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева и Христо Ангелов, заместник-министри; от Върховна касационна прокуратура – Иванка Которова, прокурор в отдел „Международно правно сътрудничество”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правни въпроси.
Предварително обявеният дневен ред е в три точки:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от Павел Илиев Димитров и група народни представители на 29.09.2009 г.
2. Определение на Конституционния съд от 06.10.2009 г., получено на 08.10.2009 г. с приложено искане на 58 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 13/2009 г., за установяване на противоконституционността на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн.., ДВ, бр. 58 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 60 от 2009 г.), както и за съответствието му с общопризнати норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна, с вх. № 918-00-12 от 08.10.2009 г.
3. Определение на Конституционния съд от 06.10.2009 г., получено на 08.10.2009 г. с приложено искане на Министерския съвет, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 14/2009 г. за установяване на противоконституционността на чл. 1 от Закона за амнистия (обн., ДВ, бр. 26 от 2009 г.), с вх. № 918-00-11 от 08.10.2009 г.
В предварителния дневен ред имахме още една точка, която вчера извадихме от дневния ред. Става въпрос за точката, която три пъти я отлагаме, за отпадъците. С тази тема смятам повече да не се занимаваме.
Днес изтича 7-дневният срок за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Уведомиха ме, че извън тези, които са ви представени като предложения и са ви раздадени, няма постъпили други предложения. Има ли някой, който да не е получил законопроекта и материалите за днес.
Ако не възразявате, ви предлагам за започнем с втора и трета точка от дневния ред и след това да продължим с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Не виждам възражения.
По втора точка – Определение на Конституционния съд за установяване на противоконституционността на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Желаещи за изказване. Определенията са ви раздадени.
Екатерина Михайлова:
Предлагам да се придържаме към практиката.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз също предлагам да се придържаме към константната практика, която имаме. В този смисъл имате пред вас проект за становище, което обхваща втора и трета точка от дневния ред – двете конституционни дела. Аз мисля, че съображенията и по двете са едни и същи. Ако няма възражения, предлагам в този смисъл да приемем проекта за становище.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване. Има ли различно становище? Няма.
Обединяваме ли се за това да изготвим становище като това, което взехме преди около месец по останалите три конституционни дела. В момента имаме готовност с проектостановище със същите мотиви, което да представим в смисъл, че не се дава становище. Това ще бъде официално становище на комисията за сведение на народните представители. (Да.)
По трета точка - Определение на Конституционния съд с приложено искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционността на чл. 1 от Закона за амнистия.


Тодор Димитров:
Колеги, предложението ми е същото и за това конституционно определение, тъй като мотивите са едни и същи. Проектът на становище е в този смисъл. Ако трябва чисто формално да гласуваме двата проекта за становище, така както са дадени и по двете конституционни дела.
Искра Фидосова:
Има ли различни становища от това? Няма.
По втора и по трета точка са изготвени две отделни становища с едно и също съдържание като аргументи.
Колеги, да гласуваме двете становища. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 954-01-24, внесен от Павел Илиев Димитров и група народни представители на 29.09.2009 г.
В 7-дневния срок има постъпили три предложения:предложение на народните представители Четик Казак и Христо Бисеров; предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Веселин Методиев и предложение на група народни представители – Красим Ципов, Анастасов, Павел Димитров, т.е. на вносителите на законопроекта. И трите постъпили предложения са отразени в проекта, който е пред вас за второ гласуване.
Паралелно с това, това което започнахме като дебат на миналото заседание на Комисията по правни въпроси и в пленарна зала по отношение на промяна в правилника, ви раздадохме един съвсем предварителен проект за промяна в правилника, защото смятаме, че трябва да ги разглеждаме двете неща паралелно. Тук имаме един принципен спор дали в законопроекта трябва да изписваме – да изброяваме и уточняваме как ще бъде формирана тази комисия, подкомисия, на какъв принцип и т.н., тъй като това по принцип трябва да се уреди в правилника. За това идеята беше паралелно, ако приемете, подобен проект, който разбира се, може да претърпи съответните корекции и предложения от ваша страна.
Когато гледаме и приемаме на второ гласуване тези текстове на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, да имаме предвид и това предложение за промяна в правилника, което може да бъде входирано, ако стигнем до подкрепа на това становище и на тези аргументи. Дори може да бъде входирано още днес до 18:00 часа, ако смятате, че тези текстове са достатъчно добре формулирани, за да можем да уредим дейността на тази подкомисия.
Има ли някой, който иска да изрази някакво принципно становище преди да сме започнали текст по текст по законопроекта. Имам предвид по това, което предложих по проектите. Не знам дали успяхте да ги прочетете.

Мая Манолова:
Не знам кое ви е накарало да вкарате това в правилника.
Искра Фидосова:
Първото изменение касае точно това.
Мая Манолова:
Тъй като има противоречие между двата акта, може би да приемем закона. Аз прецених, че това ще е предложението на комисията. Всъщност кой е авторът на това предложение?
Искра Фидосова:
Това предложение го написахме предварително да послужи като опорна точка за проект, което предложение е съвсем примерно. Може да се формулира и по друг начин. Идеята беше да имаме все пак нещо написано, за да го гледаме паралелно с промените, които ще гледаме със закона за второ четене.
Предварително с експертите, с които работихме законопроекта, всички експерти застанаха на становището, включително и ние, че в закона не бива да се записват текстове, чието систематично място не е там от правно техническа гледна точка, а мястото им е в правилника. Но тъй като постъпиха много въпроси в тази посока и се поискаха и гаранции на какъв принцип ще бъде уредена тази комисия, как ще работи, администрация и т.н., ние поехме ангажимент, че ще представим такъв проект. Ако вие сте съгласни с този примерен проект и по този начин приблизително да бъде уредено или пък, ако смятате, че е достатъчно изчерпателно написан – не претендираме, че това наистина са най-добрите текстове. Просто ги представяме на вашето внимание, за да ги гледаме в комплект. Тъй като това е свързано с първото предложение на чл. 34б, с това започваме всъщност. Преди това е само заглавието.
Мая Манолова:
В такъв случай моето изказване може да се приеме като такова и по същество. Аз считам, че предложението за изменение в правилника – въпрос на решение на комисията къде ще бъде разписана администрацията, която ще бъде създадена към тази подкомисия. Няма пречка, според мен, това да бъде в закона с оглед необходимостта да се уреди наистина статута на един орган, който да осъществява контрол. Според мен, мястото му е в Закона за специалните разузнавателни средства.
В тази връзка аз бих подкрепила предложението, което се прави от Екатерина Михайлова и Веселин Методиев и което съществено се различава от предложението, което е направено за промяна в правилника. Защото, ако изобщо може да се говори за някакво подобие на контрол, който да се осъществява от парламентарна комисия, по-скоро механизмът е даден тук, като са разписани изискванията към членовете на тази специализирана администрация, като тя е регламентирана в закона като самостоятелна такава, а не като някакъв помощен орган на Народното събрание.
Още повече, че видяхме по какъв начин се извършват промените в състава на служителите на Народното събрание.Това би дало пълна липса на сигурност в статута на тази администрация, ако тя се ползва с обикновения статут на служител на Народното събрание. За справка събитията преди два месеца, когато служителите на Народното събрания бяха просто ей така освободени. Това означава, че председателят на Народното събрание може да вземе във всеки един момент решение по отношение на който и да е служител и в този случай не може да става дума за някакъв независим орган, в който ще има сътрудници със статут на служител в Народното събрание.
Друг е въпросът, че според мен това, което се предлага от колегите от ДСБ не е достатъчно, за да разпише наистина една действаща и функционираща администрация, която може да се справя с огромната работа по контрола по разрешаването, използването, съхраняването и унищожаването на СРС. Нека все пак да си припомним, че става дума за 10 хиляди СРС, които се разрешават годишно и че някой трябва да контролира този процес. Очевидно това няма как да стане от шестимата народни представители в тази комисия. А тази администрация, която има статут на обикновени служители, просто не знам откъде ще черпи сили и смелост и най-вече правомощия, за да свърши тази достатъчно отговорна и специфична дейност.
Аз категорично не приемам предложението за промени в правилника. Ако ще го гледаме в комплект с предложенията за промени в закона, просто това, което беше предварително заявено, виждаме как не се случва.
Искра Фидосова:
Явно няма да постигнем съгласие.
Започваме както се следва по правилник - текст по текст на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
По отношение на заглавието - Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Предложението е да се подкрепи текстът на вносителя за наименованието на закона. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
По § 1. Чл. 34б се изменя така:
„(1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по решаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация....”
Вие разполагате с текстовете, така че няма да ги чета.
Разполагате и с предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Веселин Методиев.
Желае ли думата някои от вносителите на предложението. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да обоснова нашето предложение. То има отношение и към започналия разговор по това кое къде трябва да бъде уредено. Ние и при първо четене заявихме и смятаме, че не е никакъв проблем и няма да направим нещо толкова драстично законодателно, ако в самия закон бъдат сложени най-общо принципите, на които ще се изгради тази постоянно действаща парламентарна комисия за контрол върху СРС, как ще бъде изградена – по един или по двама, но въпросът е по равен брой представители от всяка парламентарна група. Т.е. във всеки един парламент, независимо от това колко са на брой групите и в каква конфигурация се намират, да има равен брой представители. Предложението за специализираната администрация с изискване на специална квалификация на хората, които ще заемат тази позиция, смятаме, че няма пречка да бъде разписана тук. Ние гледаме в момента закони, където е разписано даже доста по-подробно за специализирани администрации, както е в МВР, в ДАНС така че няма нищо странно да напишем някаква специализирана администрация тук. Няма да е първият случай нито последният в закон подобни неща да се уреждат. Но уреждайки го тук по този начин или подобен на този начин, не твърдя, че това са най-съвършените текстове, ние даваме друг статут на този контролен експертен съвет. Даваме им друго ниво на позиция в закона, като аргументите ми нямат общо с това, което каза г-жа Манолова. А имат идеята да създадат една експертна общност, която да отговаря първо като квалификация на работата, с която ще се занимава и в някаква степен да напомня това, което е немският модел, което го имахме като заложено от вносителите на законопроекта в мотивите.
Смятаме, че най-малкото трябва да се каже, че комисията е постоянна, защото в Народното събрание има и временни и постоянни комисии, а от текста на вносителя не е ясно каква е тази комисия. Може понякога да я има, понякога да я няма. Така че първата ни поправка е свързана с една яснота, която е задължителна.
Относно това, че трябва да има много повече неща, които да се уредят за работата на тази комисия, разбира се, че ще трябва да има промяна и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където подобно на Комисията за контрол върху ДАНС, даже и процедурите, дори правилата им се приемат от пленарна зала. Това е комисия, която ще се занимава предимно с контролна дейност, която досега от парламента не е вършена и наистина ще трябва да се разпише още повече, за да се уредят нещата трайно.
Смятаме, че ако искаме да създадем по-голяма правна сигурност за тази комисия, то трябва основното да бъде заложено в закона. Вярно е, че правилникът на парламента има силата на закон. Но от друга страна, всички знаем, че не е най-сериозният акт, с който можем да обосновем една такава сериозна дейност, каквато е контролът върху СРС и именно за това смятаме, че мястото най-общо на рамкирането на тази комисия трябва да бъде заложено в закон. В закон вече сме видели какво ли не да се урежда и не бива да ни е страх да уредим подобно нещо. Ние толкова закони приехме, в които разписваме дори кой какви заплати ще получава, а се плашим да уредим нещо, което да заложим като принцип. Защото практически това е принцип, който залагаме за начина на контрол върху СРС. За това смятаме, че трябва да има уреждане в самия законов текст, което не изключва промяната в правилника, а напротив, предполага и то една сериозна промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Ще се изкажа по отношение на първия параграф, защото той изразява подхода към решаване на този чувствителен проблем.
Разрешенията за прилагането на специалните разузнавателни средства се дават от магистрати и оттук произтича изискването органът, който ще осъществява постоянния контрол също да бъде съставен от лица, които имат необходимата квалификация и се предполага че стоят встрани от политическите институции, ще упражняват непосредствения контрол, което не изключва възможността на парламента чрез своя комисия, каквато и сега има, съответно да осъществява политическото наблюдение и обществения контрол върху дейността, както на този наблюдаващ орган, така и на цялостната организация на процеса на прилагане на специалните разузнавателни средства. Подходът, който тук се предлага, всъщност премахва това междинно професионално ниво на контрол и се отива директно към политическия контрол. Това не може да бъде променено от професионалните изисквания към експертите, които ще подпомагат политическата институция – било подкомисия или комисия.
Освен това, в предложението на г-жа Михайлова и г-н Методиев се казва, че тези експерти ще се определят на паритетен принцип между парламентарните групи. Т. е. те хем ще са експерти, хем ще се знае, че с политически намигвания всеки експерт ще обоснове със своите професионални аргументи вече предпоставеното становище, което е политически продиктувано.
За това ние не можем да подкрепим този подход в единия или в другия вариант, както и последващите текстове, в които той е развит. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Ще си позволя и аз да взема думата по повод предложението на народните представители г-жа Михайлова и г-н Методиев.
По отношение на т. 1. да се добави думата „постоянна”. Записахме комисия, защото смятаме, че това е понятието и терминът, което трябва да се използва в закона, а в правилника дали е временна или постоянна – това са неща, които се уреждат в самия правилник. Разбира се, че сме имали предвид само „постоянна”, но смятаме, че не бива да се изписва по този начин в закона.
По отношение на предложението за администрацията, та била тя обща или специализирана, или по някакъв друг начин формулирана като терминология, да се запише в закона. Аз лично смятам, че не може в този закон да записваме и уреждаме администрация, която ще бъде като администрация на друг орган, а именно на Народно събрание. Някак си не е редно, според мен, това нещо да се записва по този начин.
По отношение на текста, че трябва да бъде постоянната парламентарна комисия със „специализирана администрация за експертен контрол, която също се формира на паритетен принцип между парламентарните групи”. Тук ще подкрепя г-н Стоилов. Смятам, че един такъв запис е недопустим, тъй като той говори именно за такъв политически контрол, за който многократно стана дума в пленарна зала на обсъждането на първо четене на законопроекта.
По отношение на предложението по т. 4 за създаване на специализирана администрация. Лицата, които ще заемат такива длъжности „да притежават 10-годишен юридически стаж или 10-годишен стаж в специалните служби на страната”. В момента в сега действащите текстове на Закона за специалните разузнавателни средства в чл. 34, ал. 2 такова изискване е предвидено за членовете на бюрото. За администрацията да заложим такива изисквания, според мен, това са изключително високи изисквания за администрация. Дали ще бъде обща, дали ще бъде специализирана, тази администрация трябва да отговаря на определени специфични изисквания. Това, което досега се предполагаше, че се осъществява като дейност от петимата членове на бюрото, ще се осъществява от шестимата народни представители, защото толкова са парламентарните групи - на паритетен принцип по един представител от всяка група, ще бъде формирана тази подкомисия. А самата администрация в момента, която е създадена, която по щатно разписание е към бюрото, което продължава да съществува съгласно действащите разпоредби, е от 23 човека, които са обща администрация. Там няма изискване за 10-годишен стаж юридически или какъвто и да било друг. Разбира се, трябва да има завишени изисквания към тази администрация. За това започнах и с този проект за правилник. Опитахме се да запишем текст, че в единния класификатор на длъжностите в администрация ще запишем такива по-високи изисквания. Ще запишем и специфичните изисквания за работа на този тип администрация: класифицирана информация, достъп до класифицирана информация, завишени изисквания по отношение на сигурност и т.н. Може би тук колегите, ако желаят да вземат отношение, които работят с тази материя от двете институции, но принципно изразявам несъгласието си с предложението това да бъде записано в закона и с тези текстове.
Това, което ние предлагаме всъщност е почти същото, но записано в правилника. Категорично изразяваме противно становище на това на паритетен принцип да се записва, че ще се определят служителите, което е недопустимо за която и каквато и да била администрация и изисквания за специализирана администрация. Такива изисквания има за заемане на висши държавни длъжности.
Мая Манолова:
От Вашите пояснения, г-жо Председател, си потвърждавам първоначалното впечатление, че просто идеята е да бъде премахнат органа за независим контрол, а именно Бюрото за контрол върху специалните разузнавателни средства, без да се създаде адекватен друг орган или администрация, която да изпълнява тези функции. Не ми казвайте, че петимата членове на бюрото, към които има определени изисквания, а именно да съответства по ранг на една висша магистратска длъжност, каквото е изискването на съда в Страсбург по въпросното дело, в момента ще бъдат компенсирани от какво – от шестима души народни представители. Шестимата души народни представители имат своите ангажименти именно като народни представители – да участват в законодателния процес, да участват в постоянни, временни и други комисии, те са и политически фигури – да се срещат с избиратели, да не ви изреждам какви са функциите на народните представители.
Кой ще е органът реално, който ще замести онзи независим орган, който трябваше да осъществява контрол върху СРС и каква е неговата квалификация.
А парламентарният контрол, който в момента се въвежда, той си съществуваше и преди това. Парламентарният контрол върху всяка дейност, която се извършва от изпълнителната власт или от други органи така или иначе е факт. Така че в момента ние премахваме с този закон един орган и на негово място не създаваме нищо. Защото тази комисия от народни представители няма как да има капацитета да проверява една дейност, която включва 10 хиляди СРС годишно.
А в същото време като обезличаваме тази администрация със статут на служители на парламента, т.е. уволнявани и назначавани абсолютно по политически принцип, ние просто правим едно голямо нищо.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, сега не сме в дебат по същество. Този дебат го водихме на предишното заседание и в пленарна зала. Вашият „независим орган Бюрото” установихме, че не е независим. Изразихме достатъчно доводи и аргументи в пленарна зала за това защо не е независим. Моля да коментираме текстовете.
Мая Манолова:
Защо не е независим?
Искра Фидосова:
Обяснихме го 10 пъти това нещо. Аз не смятам, че повече трябва да го обясняваме. Имаме гледане на второ четене. Имаме предложени текстове.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ще си позволя да започна с нещо, в което дълбоко вярвам – трябва да се дава много думата на опозицията по принцип. Това е смисълът на демокрацията.
Аз ще се опитам да отговоря на всеки пункт, който Вие поставихте, като ще започна с това къде са се събрали позициите.
Ясно е, независимо дали гледаме нашия текст с г-жа Михайлова, или текста, който е даден в правилника, че ще се създава комисия, която ще е постоянно действащ орган. В единия вариант е подкомисия на Правната комисия, а в другия – самостоятелна комисия. Това е разликата. Аргументът в полза на това да е постоянна комисията, е свързан с това, че в този закон се надяваме, че се урежда материя, която ще работи поне още в един парламент, а не, че в следващия парламент при формиране на друго мнозинство ще се намери друго решение на тази задача. Идеята за паритетност в представителството при експертизата е водена от основната мисъл тази институция да работи по-дълго от един мандат. Защо? Защото всички хипотези за „независимите институции” са рухнали в тези 20 години. Няма примери. А в момента страховете, както и в предишния парламент, доколкото успях да се запозная със стенограмите, произтичат не от политическия контрол, а произтичат от, забележете уважаеми колеги от ГЕРБ, произтичат от партиен контрол. Оттам произтичат страховете! Политически е всеки контрол на политическите институции в една демокрация и това никой не го спори. Не съм го чул и между колегите. Въпрос на терминология. Онова, което притеснява, е партийният контрол, когато една партия или група партии в управляващата коалиция използват този инструмент срещу своите политически опоненти, намиращи се в опозиция. Това е. (Или по между си.) Или помежду си, разбира се. Това е опасението. За да се махне това опасение и да може вие като управляваща партия да кажете не само пред колегите от опозицията, но и пред цялото общество: Ние гарантираме и на политическо и на експертно ниво солидарно да носим тази отговорност, че няма да има партиен контрол, от това произтичат нашите предложения. Защото така записано независимо от предварителната настройка против, която чувам от колегите г-н Стоилов и г-жа Манолова, все пак може да се осмисли и да се каже: Да, нека носим солидарно тази отговорност. Как се носи солидарна отговорност в един „независим” орган, формиран от едно мнозинство? Никак! То е ясно. Но как се носи солидарна отговорност от парламентарните групи, които са влезли в един парламент, благодарение на вота на избирателите, ето така: Когато няма вътре намигвания, ползвам думите на г-н Стоилов, а когато заедно са застанали пред такива големи проблеми, включително технически проблеми, за които говори г-жа Манолова. Защото тези експерти в крайна сметка заедно ще трябва да взимат тези решения: как е проведена процедурата по унищожаване, кой е унищожавал, защо е унищожавал, какви са му мотивите, каква е експертизата и пр., и пр.
Може би сте прави, като казвате: Много са високи изискванията за експертите. Като слушам аргументацията аз лично съм склонен да се замисля и да кажа: Добре, тези специални изисквания да отидат в единния класификатор. Няма лошо. Това е инструмент за уреждане на такъв тип изисквания. Бих се съгласил веднага с това освобождаване на текста. Но настояваме, както каза и г-жа Михайлова, за други две неща – за постоянната комисия, създадена на паритетен принцип и експертиза на паритетен принцип, защото така солидарно ще се носи отговорност и няма да има, забележете колеги, неполитически контрол. Всеки контрол, упражняван от парламента е политически. Няма да има партиен на управляващите, който може да се изражда до степен вътрешно партийно да се извършва контрол на СРС. Сега четем някои неща в пресата, но може да не са верни. Не знам! Дори и не искам да знам. Но това са страховете, които смятаме, че по този начин през такива инструменти могат да бъдат пресечени.
Другото уреждане на въпроса винаги ще поражда съмнение и то не към тези, които подкрепяме, защото ние го подкрепихме на първо четене. Виждаме тук вашата идея как да се развие тази гаранция, но се съмняваме, че по този път ще се получи реална гаранция и ще може с аргументи да се защитава тази гаранция, че няма да има партиен контрол върху специалните разузнавателни средства. Благодаря.
Искра Фидосова:
Само една реплика към изказването на г-н Методиев.
Мен ме притеснява като юрист един такъв запис за паритетен принцип за формиране на администрация. Аз не мога да намеря аналог с нито един закон, в който да има подобен запис на текст. Смятам, че това ще бъде опасен прецедент, ако изобщо допуснем да се формулира по такъв начин, включително по отношение на органи, които се избират от Народно събрание. За представителни органи, които се избират от Народното събрание, никъде няма такъв запис за такъв принцип.
Аз съм съгласна с вас и ние го заявихме и тук и в пленарна зала. Но наистина трябва да намерим между нас на контактна група начина, модела. И може би това е начинът, споделям го, но не можем да го запишем в закона като текст, че на паритетен принцип ще определим администрацията в този орган – комисия или подкомисия. Това ме притеснява мен от правна гледна точка.
Христо Бисеров:
Има прецедент за това в Народното събрание. Всеки член на тази комисия ще направи своето предложение за експерт.
Веселин Методиев:
Дупликата ми, уважаема г-жо Фидосова, е следната.
Това е направено, защото специализирани администрации има такива уредени със закон, където личи политическото представителство, т.е. няма да е прецедент, едно и второ, настоявам да го кажа още един път. Това е направено с цел да се появи гаранция срещу партийния контрол. Това е дълбокият смисъл. Защото това в някаква степен е за честта на управляващите. Защото не е правена наистина такава гаранция срещу партийния контрол. Защото непрекъснато, но не в тази зала и не сред аристократите на депутатите – юристите, но в другата зала, където не всички са юристи, като мен например, там така се объркаха понятията, че този политически контрол, за който говорим - говорим срещу демократичната система практически. Опасността е партийният контрол. За това ви призовавам за подкрепа. Ако вие толкова настоявате и искате тази гаранция да слезе на друго равнище - да излезе от закона, да отиде в правилника или в правилата, това ваше настояване поражда несигурност, особено в средите на опозицията, че има такова желание за гаранция. Ето защо настояваме за този текст.
Искра Фидосова:
Аз заявих, че го подкрепям. Това е нашата идея. Въпросът е дали можем да го запишем и дали е редно, повтарям още веднъж, за да не остане някой с грешно впечатление.
Г-н Лазаров, изяви желание за изказване. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
Очевидно по този текст разликата в предложението на г-жа Михайлова и г-н Методиев е къде могат да бъдат отразени някои от принципите, за които ние имаме единогласие. Въпросът е дали би могло да се запише в закона постоянна подкомисия дотолкова доколкото Конституцията говори за комисии, защото нашата идея е да бъде подкомисия и ние сме се обединили около това. За това свеждаме нещата до правилника.
По отношение на политическия контрол, с който тук доста се злоупотребява, аз мисля, че тук не би следвало да има съмнение и както каза и г-н Методиев, дали този политически контрол, а в крайна сметка политическите партии представляват и политическата воля на избирателите си. Това е записано в Конституцията и това им е ролята в Народното събрание, за да говорим и внушаваме, че видите ли, става въпрос за политически контрол или парламентарен контрол, а да не става въпрос, както беше поставен тук въпроса, за тясно партиен контрол.
Аз искам да направя една яснота, г-жо Манолова.
В решението от Страсбург е споменато, че има парламентарен контрол и комисия от трима души. И понеже Вие много ни навеждате на това решение, по прословутия пункт 87, искам да внеса една яснота. В Германия тази комисия от трима души, където има високо изискване, което е примерно изброено, на практика дава разрешенията за ползване на специални разузнавателни средства само за нуждите на службите, касаещи националната сигурност. Нека да бъдем наясно. Г-жо Манолова, в останалата част на СРС и в Германия и в другите части, които мога да ги изброя, но не е необходимо, се дават от съдия. За това законодателят там е въвел в тази част за тайните служби разрешаването и ползването на специалните разузнавателни средства не се дава от съдията. Дава се от този орган по предложение на съответните министри на съответните провинции. В Англия е едноличен орган, назначен от Кралицата и пак става въпрос за ползването от органите за национална сигурност. При нас подходът е един – разрешението без значение дали е по искане на МВР, по искане на ДАНС, по искане на военна информация, по искане на другите органи, които могат да ползват, включая на прокуратурата в НПК, се дава от съдия. При нас е по-рестриктивен в тази част и първата част е точно тази на контрола – точно този съдийски контрол, защото разрешението се дава от съдия, а не от трима души, назначени или определени. Защото Вие казахте, видите ли, там е било така. Така е, но в едната част, само за ползването на специални разузнавателни средства и оттам нататък е парламентарният контрол.
Що се касае до това, че притеснително било, че не магистрати ще упражняват контрол върху даденото разрешение от съда, първо, аз не мисля, че целият състав на Бюрото от пет човека са само магистрати. Ако не се лъжа, поне един си спомням, който е бивш колега и не е магистрат. (Кой не е?) Г-н Българинов. (Не е вярно.) Значи грешката е моя.
В самото изискване на условията в закона вие сте заложили условията магистратски стаж или стаж в специалните служби. Значи приемайки закона вие сте допуснали, че може да бъде и не магистрат, но е достатъчно да има стаж в тези служби.
Тук се говори за намеса в независимата съдебна власт, защото ще се направи проверка по входящия дневник кога е дадено разрешението и дали оттам нататък службите, които ползват права за специалните разузнавателни средства следва да унищожават, спазват съответните срокове, за да говорим за намеса върху органа на съдебната власт. Аз не виждам разликата дали този орган – националното бюро, ако ще говорим за намеса, защото пълномощията изобщо не се променят, значи видите ли, ако е бюро, то има право да се намесва и контролира актовете на съдебната власт, ако е парламентарна комисия, упражняваме такъв контрол. Няма такъв контрол! Нека да не продължаваме да правим такива внушения. Много добре знаете, че Инспекторатът, преди да станат промените в Конституцията също имаше правомощия да проверява само движението на делата. Никой не е оспорвал и споменавал, че Инспекторатът, който беше към изпълнителната власт – Министерството на правосъдието, е осъществявал контрол върху независимата съдебна власт. Може би недоразумението идва оттам, защото някои колеги споменават, че Бюрото било регулаторен орган, аз пък не видях никъде да регулира. Имам предвид г-жа Манолова, която неколкократно го повтори и може би оттам идва недоразумението за контрол върху актовете на съда. Може би някой е мислил, че правомощията на членовете на Бюрото са да регулират актовете на съда. Няма такова нещо. Просто един контролен орган към изпълнителната власт. Той не е някакъв външен орган или не е орган, който в упоменатите от Конституцията и който има такива правомощия, за да говорим така. Някак си се получава, че ако е бюро, може да се намесва, а ако е комисия към Народното събрание, видите ли, щяла да упражнява намеса. Това е несериозно, което го говорим. Просто се изпада в противоречие.
Що се касае до паритетния принцип на експертите. Г-н Методиев правилно каза. Аз мисля, че идеята е и следващото Народно събрание тази дейност да продължава. Но г-н Методиев, не всякога паритетността означава експертност. Ние казваме, че ще назначим експерти, които ще бъдат подготвени, ще отговарят на определени условия, които да продължават тази дейност. Макар че аз нямам нищо против, ако го запишем в закона, но така излиза, че следващото Народно събрание ако има промяна пък дори и в това, моментално един от тези експерти, понеже е определен паритетно от една група, трябва да напусне. А той е специалист! Ние сме го определили, сложили сме го там, защото отговаря на определени условия. Идеята е да има приемственост. В това Народно събрание има 6 парламентарни групи. Няма възможност да станат седем, но могат да станат 5 или 4. Такава хипотетична възможност съществува. Да намалим хората, които са работили 2-3 години, които сме ги избрали като експерти?
Единственото ми съображение да запишем в закона „постоянно действаща подкомисия” при положение, че такъв орган няма в Конституцията – има го в правилника, това е съображението ми в правилника да регламентираме това. За това предлагаме и този проект. Както каза и г-н Бисеров, има такъв принцип. Сяда се на председателски съвет, уточняват се нещата и те се записват, гласуват се в правилника.
Искра Фидосова:
Реплика от г-жа Манолова. След това г-жа Михайлова.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, понеже за пореден път ви слушам как обяснявате смисъла на решението на съда в Страсбург и понеже аз не съм съгласна с Вашето тълкуване, бих си позволила да ви задам един много прост въпрос.
Защо тогава, след като смисъла на това решение е да каже о’кей за една система за контрол на СРС, при която разрешението се дава от съда и контролът се осъществява от парламента, България беше осъдена, при положение, че към онзи момент точно такава беше ситуацията в България. Разрешенията се даваха от съда и Вътрешната комисия осъществяваше парламентарен контрол върху дейността по СРС. Кое ви дава основание да си мислите, че ако продължаваме по тази схема, визирам и ЗИД, който разглеждаме сега, ние няма да бъдем обект на следващо осъдително решение, след като пренебрегваме, според мен, очевидните изисквания, които предявява към нас решението на съда в Страсбург. Според Вашето тълкуване тогава ние сме отговаряли изцяло на системата в Германия, изключая разликата между тази тричленка, която е давала разрешение за един ограничен брой случаи, но в другия случай сме си били точно по германския модел, според Вас – съд плюс парламентарен контрол.
Използвам случая с риск да бъда за пореден път прекъсната, просто да кажа, че приемайки по този начин този ЗИД, ние рискуваме да си навлечем последващи санкции от съда в Страсбург, защото ние просто не изпълняваме това решение по начина, по който то е формулирано.
Екатерина Михайлова:
Моята реплика е съвсем по същество за този текст, а не дебат от първо четене.
Аргументите да бъде записано в закона е веднъж за правна гаранция и втори път за създаване на степен на доверие не само в парламента, а и извън парламента, че това наистина ще бъде един ефективен контрол и не партиен. За това държим да е в закон. Защото ако не е в закона, а е само в правилника, т.е. ако сега отхвърлим формално тези текстове и остане само в правилника, недоверието към това, което ще се създаде, ще бъде по-голямо. Аз го казвам чисто политически, че ще има такова недоверие, вътре в парламента ще има такова недоверие. Не говоря за навън. Но то се пренася автоматически и навън, защото ще има съмнението че се прехвърля в посока на това, което вие заявявате.
Защо казваме „постоянна” комисия, а не подкомисия. Също е аргумент в посока за засилване на доверието и за по-ефективен контрол. Една постоянна комисия на паритетен принцип ще може наистина към нея да има една специализирана администрация, която да работи и по този начин да създаде повече доверие и повече контрол. Това е аргументът ми да бъде постоянна комисия, а не подкомисия.
Трето, ако проблемът е това, че в закон ще напишем „която се формира на паритетен принцип и изискванията за стаж, добре, нека тези текстове да паднат. Да завършва изречението в ал. 3 „... се създава администрация за експертен контрол” и другото да отиде в класификатора и в правилата. Но залагайки в закона, че създаваме специализирана администрация, т.е. тип дирекция, която ще работи и ще работи и за следващи парламенти, даваме гаранция за експертния капацитет и административен, който ще има в парламента, а не нещо моментно, нещо като някой някого назначил.
Това е репликата ми защо държим да е в закона.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
По отношение на прословутото решение от Страсбург. То е конкретно позоваване на делото Клаус. А делото Клаус е конкретно оплакване по конкретен случай, г-жо Манолова. Но, ако тогава 2005 г. вашите представители, като решението е от 2007 г., влязло в сила 2008 г., но делото е заведено 2005 г. и ако прочетете по-внимателно решението, ще видите становището на представителя на България (там е записано кой е дал, какво е застъпил в становището и кой не е дал) а 2005 г. представителят на България бил определен от тогавашното правителство, а не от сегашното. Там е описано какво становище тогава е взел представителят на българската държава. Всички тук сме юристи и знаем, че за всеки един акт се подхожда от мотивите и съдът в Страсбург преди да присъди своето решение описва становище. Ако твърдението, което вие казвате, че парламентарен контрол се е осъществявал върху специалните разузнавателни средства, това е вашето твърдение, това го няма представено в това решение по това дело в мотивите. Аз не зная доколко е бил активен тогава и защо не е бил активен представителят на България. А тук става въпрос за една комисия, която осъществява не по конкретен повод контрол, а осъществява перманентен контрол.
По отношение на репликата на г-жа Михайлова. Единственото ми колебание е за това, че нашето виждане е, че трябва да бъде подкомисия, за да бъде записано в закона до толкова доколкото считаме, че не е необходимо да се прави специализирана постоянно действаща комисия по отношение на тази тематика. Такава подкомисия има в постоянната комисия по външни работи и отбрана, която не по-малко чувствителна материя наблюдава.
Искра Фидосова:
Само едно изречение преди да дам думата на г-н Бисеров.
Едно уточнение. Специализирана администрация имаме и в момента в администрацията на Народното събрание и смятам, че е неправилно да се създава и изписва текст за специализирана администрация към комисия, била тя с текста постоянна или подкомисия, или каквато и да била формулировка. Това е част от общата администрация на Народното събрание. Не може да имаме администрация към определена комисия отделна, съществуваща на самостоятелен принцип.
Г-н Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров:
Искам да кажа, че г-н Янаки Стоилов е прав, като отказва да избере по-малката злина между двата вида комисии. Аз се изкушавам да взема мнение, но правя уговорката, че каквато и да е комисията, ако в нея участват г-н Лазаров и г-жа Манолова в тази комисия ще има двамата да си приказват и да се репликират. Така че първо да се разберем, ако те двамата ще участват, да знаем предварително какво да правим.
Колеги, ако ще правим комисия, нека да е постоянна. Ако ще правим орган, нека да е адекватен на проблема. Закриваме един, според мен, правилно създаден орган, друг е въпросът, че на някой може да не му харесва състава, но да направим един адекватен орган. Защото моето разбиране винаги е било през годините и през миналия мандат, че в Народното събрание трябва да има постоянна комисия, която да осъществява постоянен парламентарен контрол върху работата на службите за сигурност и използването на специалните разузнавателни средства. Това е сериозното. Но тъй като НДСВ в миналия мандат се запънаха, започнахме да правим комисии за ДАНС, подкомисии за разузнаването. Тази практика се пренесе в този парламент, което също не е добре. Какво значи подкомисия? Тя няма статут. Ние ще получим упрек отвън, че закриваме една комисия със статут и създаваме една комисия без ранг. Защо да не е постоянна комисия? Това е сериозният подход, първо.
И второ, аз приемам аргументите, които двамата колеги от Синята коалиция излагат, че като ще е на паритетен принцип, трябва да получи възпроизвеждане на второто ниво. Много е специфична материята. Това може да стане и на по-ниски нива актове, но това е абсолютно необходимо. Така че насоката на двамата колеги е по-правилната, според мен.
Но тъй като може би ние няма да имаме възможност да повлияем на гласуването в едната или в другата посока, моето изказване е като лично мнение или препоръка. Това е сериозният подход – парламентарна комисия, която да си влезе в ролята. Нито една подкомисия досега не е свършила сериозна работа. Нито така наречената „Дончева”, нито пък подкомисията към Външната комисия ще свърши някаква работа. От време на време ще се събират, ще си говорят нещо за НРС, НСО и военна информация и тук-там ще дават по някое интервю. Това ще е тяхната дейност.
Искра Фидосова:
Г- Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Споделям изцяло становището на г-н Бисеров. Искам само да добавя няколко аргументи.
Първо, радвам се, че колегите от ДСБ доказват наистина, че са на първо място демократи за силна България. Т.е. държат на демокрацията и запазването на демократичните основи и принципи за контрол, взаимодействие между властите и т.н. и се обявяват против еднопартийния доколкото аз го разбирам термина партиен контрол – еднопартийния контрол. Аз се радвам, че те правилно са осъзнали нашите опасения, които ние изтъквахме на първо четене по отношение на това предложение. Това би било един наистина приемлив вариант да се създаде адекватен механизъм в рамките на парламента, след като това е решението на управляващата партия, както като статут на органа. Искам специално да напомня, г-н Методиев е жив свидетел, как едно подобно разминаване между законовия запис в Закона за конфликт на интереси – комисия, и след това което беше предложено де факто като орган, който се занимава с конфликта на интереси е подкомисия към Комисията по администрацията в предното Народно събрание, създаде огромен проблем. Така че след като в закона пише комисия, тя трябва наистина да бъде комисия, а не подкомисия. В противен случай отново ще се създаде противоречие. Трябва да бъде постоянна комисия с целия си статут на такава и трябва да разполага със съответната администрация като комисия така както нашата комисия и всяка друга постоянна комисия разполага с най-малкото постоянни експертни сътрудници.
Няма нищо лошо в този текст, на който може би не му е мястото в закона за начина на сформиране на тази администрация от експерти на паритетен принцип, но няма нищо лошо този текст да се пренесе във вашето предложение като текст за промени в правилника и този същия текст да се запише в правилника за начина на сформиране на експертния състав на тази специализирана администрация към комисията. И ако вие се съгласите и декларирате сега, мисля че и колегите от Демократи за силна България биха били удовлетворени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.


Павел Димитров:
Уважаеми г-н Методиев,
Не считате ли, че обстоятелството в тази комисия, която е подкомисия ще бъдат на паритетен принцип шестимата представители, това е гаранция по отношение на другите въпроси, които поставяте. Защото в крайна сметка тези 6 човека ще имат отношение към администрация. И аз мисля, че това е една достатъчна гаранция по-нататък това да се случи и да не бъде записано в закона. Още повече ако бъде записано евентуално в правилника. Аз смятам, че по този начин има гаранции да няма партиен контрол, защото самата подкомисия ще бъде на паритетен принцип и тя оттам нататък ще контролира всички въпроси, свързани с тази деятелност. Аз мисля, че гаранцията е налице с тази норма, която ние предлагаме в правилника.
Веселин Методиев:
Ще ви кажа веднага къде ще бъдат опасенията. Аз се опитвам непрекъснато да разсъждавам, за да бъда полезен за постигане на максимално съгласие, че няма да има партиен контрол. Упрекът към управляващите и към тези, които подкрепяме правителството ще бъде един – тази администрация се назначава от председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание, не говоря за г-жа Цачева, моите уважения към нея, говоря по принцип, е излъчена или от коалиционно мнозинство или от партия, която е спечелила изборите. И тук ще се появи големия проблем, че който и да е политик, когато под него се решава експертен въпрос с огромно количество информация, като тук ви го казвам вече като експерт, защото аз съм работил в българските архиви доста дълго време – от най-ниското стъпало съм стигнал до това да ги управлявам, да се преборите с няколко километра хартия. Защото тук се говори за 10 хиляди годишно, а сигурно хранилищата са затрупани с пъти по 10 хиляди, за да можете да застане срещу тази хартия и да имате някакво доверие, че процедурите се спазват ви трябват експерти, които експерти, ако са много добри, ще ви поднесат такава информация, че нищо няма да разберете. Казвам го с цялото си уважение към българската администрация, в която работят много читави хора и много големи тарикати. Казвам това като човек, който е управлявал големи системи в българската администрация. За това гаранцията, защото става дума за много чувствителна материя, аз съм убеден, че всички на тази маса искаме едно: Никоя българска партия да не си позволява да използва СРС-та за между партийни и вътрешно партийни цели. Всички го искаме това нещо. Надали има човек, който да не го иска. За това казвам, че тази експертиза е толкова важна. Благодаря.
Павел Димитров:
Г-н Методиев, и при вашето предложения пак председателят ще назначава администрацията. Въпросът е кой ще я предлага. Аз мисля, че тази комисия ще предлага и експертите и администрацията. Ето я гаранцията.
Искра Фидосова:
Още един аргумент в подкрепа на това, което каза г-н Павел Димитров.
Колеги, до този момент в сега действащите текстове на закона председателят на бюрото назначава служителите и администрацията. Този председател е избран също от Народното събрание, както и председателят на Народното събрание пак с волята на мнозинството на управляващите. Това е принцип. Не можем да го изкореним и да го махнем. Оттук нататък има гаранции, че ще има предложение – имате по един представител от всяка парламентарна група. Всеки един от тези представители ще може да прави предложение за такава администрация, но това не може да се запише в закона. Как да запишем подобно нещо в закона? Нали за това говорим, че няма да има еднопартиен контрол. Ако искахме да има еднопартиен контрол можеше да се запази досегашния статут, да се сменят хората и ето ви еднопартиен контрол, контролиран от управляващата партия. Не желаем! Искаме активен контрол – контрол при ясни правила; истински паритетен принцип - участие на всяка една парламентарна група със своя представител; достатъчна прозрачност, така че всеки един да знае какво се случва при определяне на процедурите за контрол на специалните разузнавателни средства.
Екатерина Михайлова:
Може ли едно процедурно предложение. (Заповядайте.)
Моето процедурно предложение е да отложим гледането на текста и ще се обоснова защо предлагам това. Защото това, което виждам и като че ли се постига като съгласие дори от тези, които не подкрепиха на първо четене закона, че можем да изработим текстове тук в закона първо като рамка, съвсем обща и второ, нещата в правилника. Това иска малко време. Това няма да стане сега. Другият вариант е да вдигнем ръце. Но аз ви предлагам да направим опит. Не е нищо толкова спешно, ако днес не приключим закона. Но ако успеем да постигнем съгласие и изработим текстове, които да бъдат подкрепени. Това, което виждам в момента е, че може да се стигне до подкрепа на управляващата партия, на опозицията, на подкрепящите управляващата партия. Това ще бъде една много сериозна стъпка в посока на това да се създаде доверие към този орган, който ще се създаде – доверие вътре, доверие и навън и няма да бъде атакуван, освен ако той не заработи. Но има шанс да се случи нещо такова.
Това е аргументът ми за отлагане. Както прецените.
Искра Фидосова:
Г-жо Михайлова, ние също искахме да се постигне консенсус и с това започнахме, не само днес, но и миналата седмица и в двете заседания.
Аз също нямам нищо против този текст специално да го отложим и за това в началото започнах по-малко по-различен начин заседанието по тази точка.
Сега да продължим нататък и ако искате във вторник преди групите да направим консултации и да направим едно извънредно заседание само по тези текстове. Да помислим отново по тях. За това ви представихме и проекти още в началото и казахме,че това е само един работен вариант и проект за правилник, върху който да мислим всички, да изчистим текстовете и да видим какво можем да си позволим да включим като запис в закона, какво не можем в закона, какво да запишем в правилника.
Христо Бисеров:
Предложението ми към колегите вносители е да се добави една думичка „постоянна” комисия и всичко останало си остава.
Искра Фидосова:
Защо да създаваме нова комисия. В момента имаме 17 комисии. Ние ги намалихме и имахме консенсус за това. Когато работихме за правилника всички постигнахме пълно съгласие по отношение броя на комисиите. Имаме толкова много комисии и защо да създаваме нова. Може да бъде дори не само Правната комисия. Комисията по вътрешен ред и сигурност също може да контролира СРС-та. Това пак е постоянна комисия. Не е необходимо да създаваме нова. Въпрос на вътрешни правила как ще работи тази постоянна комисия и дали ще се казва правна или вътрешен ред и сигурност.
Имаме постъпило процедурно предложение:
Предложенията по § 1 да се отложат за допълнително разглеждане на извънредно заседание в началото на следващата седмица.
Който е „за” това процедурно предложение, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат.
Продължаваме с § 2. Предложението е чл. 34в до чл. 34е да се отменят. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам противно становище. С тези членове се закрива фактически бюрото. Не съм съгласен да се закрива този независим държавен орган. Мотивите съм ги казал на първо четене и сега не смятам да ги повтарям.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на вносителите чл. 34в до чл. 34е да бъдат отменени. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет гласа „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към § 3. Виждате предложението. Има и редакция на комисията по § 3 – в чл. 34ж да се направят следните изменения и допълнения: Следва текста. Който е „за” на така написания текст на вносителя с корекциите, които са нанесени, моля да гласува § 3. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Продължаваме с § 4. Който е „за” записаните предложения от вносителите за § 4, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 5. Създава се Глава четвърта „б” с чл. 34и до чл. 34р.
Имаме една изцяло нова глава. Има допълнителни предложения, внесени от народните представители Павел Димитров и други народни представители, които са и съвносители на законопроекта.
Желае ли някой от съвносителите да вземе отношение по така направените допълнителни предложения. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Предложенията са технически. Те са съгласувани с представителите на Върховната касационна прокуратура и с Министерството на вътрешните работи. Аз ще ги спомена, а ще се гласува параграф по параграф.
В чл. 34н от внесения на първо четене законопроект се добавя, че „Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне”, се внася за разглеждане в съда. „Ако я допусне” всъщност е добавката. Става въпрос за молбата за правна помощ, защото може да откаже да я приеме.
В чл. 34о в ал. 2 се изменя така:
„Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура” и сега се добавя: „и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи ...
Чл. 34о, ал. 12. текстът е редактиран:
„Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение, незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.”
Редакцията е техническа.
В чл. 34п, ал. 2 се добавя изречение второ:
„Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.”
В Преходните и заключителните разпоредби (§ 5) приемаме предложението, което е направено, що се касае до магистратите да бъдат възстановени на заеманата длъжност към датата на избирането им за членове на Бюрото, да бъдат възстановени от Висшия съдебен съвет на предишната им длъжност.
Това е същността на предложенията.



Искра Фидосова:
Колегите от Върховната касационна прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието желаят ли да вземат отношение. Вие подкрепяте така направените предложения между първо и второ четене.
Иванка Которова:
Абсолютно ги подкрепяме, тъй като те прецизират текстовете и допълват правомощията, които така или иначе съществуват по НПК Върховната касационна прокуратура да се произнася по допустимост.
Искра Фидосова:
Благодаря. От страна на МВР и Министерството на правосъдието по отношение на постъпилите предложения между първо и второ четене за уточняване на текстовете.
Веселин Вучков:
Ние от страна на МВР също подкрепяме предложенията и това доказва съдържателността на дискусиите в Правната комисия на второ четене. Изцяло стоим зад тези предложения, защото текстовете са много по-прецизни от първоначално внесените. Благодаря.
Даниела Машева:
От страна на Министерството на правосъдието подкрепяме също така направените предложения за изменение на текстовете. Считаме, че се внася по-голяма яснота в компетентността на Върховната касационна прокуратура по произнасяне на тези молби за правна помощ.
Искра Фидосова:
Благодаря. Някой друг желае ли да вземе думата. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Изцяло като терминология по ал. 4.
„При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на прекратяването се възстановяват на заеманата към дата на избора им от Народното събрание в Националното бюро ....”
Това с датата трябва да се прецизира. Много дати станаха.
Искра Фидосова:
Имате предвид новата редакция на ал. 4? (Да.)
Предлагате редакция: да отпадне „от датата”, за да не се повтаря два пъти.
Христо Бисеров:
Защо го правите това. Те се възстановяват съгласно Закона за СРС.
Четин Казак:
Нашето предложение изцяло преповтаря действащия текст на Закона за СРС.

Христо Бисеров:
Всички имат магистратски стаж, но дали към датата са били?
Искра Фидосова:
Ако е бил заместник-министър, няма къде да го възстановим.
Димитър Лазаров:
Предложихме текстът да бъде „и към датата на избора им”, защото на практика някои от членовете напуснаха магистратурата или прокуратурата септември. Между избора юни и септември? Примерно, юни са избрани, а са започнали работа след два месеца. За това за магистратите няма проблем, нека да бъдат върнати на същите им длъжности. За останалите членове на бюрото, остава да гадаем.
Искра Фидосова:
Колеги, с направените допълнително уточнения и дадените предложения от народните представители за чл. 34, които се подкрепиха от представителите на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и на Върховната касационна прокуратура подлагам на гласуване целия § 4 с допълнителните текстове. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
По § 5 имаше предложение за редакция от г-н Анастасов. Може би ще го прецизираме текста.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Четик Казак и Христо Бисеров. Ако искате да го оттеглите и да се обединим около един текст. (Не.) Който е съгласен с така направеното предложение за § 5 на г-н Четик Казак и г-н Христо Бисеров, моля да гласува. Четири „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
По отношение на предложението с корекцията и новата редакция, която е от името на вносителите, внесена между първо и второ четене на ал. 4, който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване първите три алинеи на § 5, по които няма допълнителни предложения. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
С това приключваме. Благодаря за участието на представителите на двете министерства и на прокуратурата. Благодаря на колегите.
Колеги, съгласни ли сте отложеният текст да го гласуваме на извънредно заседание в сряда на почивката на пленарното заседание? (Да.) Благодаря. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова