Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 29.10.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Лъчезар Борисов, началник на отдел „Преструктуриране и капиталови пазари към дирекция „Корпоративно управление и преструктуриране” и Илона Стойкова, началник на отдел „Правен”; от Министерството на финансите, дирекция „Данъчна политика” – Венетка Тодорова, началник на отдел, Даниела Влъчкова и Маргарита Борисова, главни експерти и Лидия Атева, държавен експерт; от Министерството на околната среда и водите – Климентина Денева, главен секретар и Владимир Стратиев, началник на кабинета; от Националната агенция по приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Петър Цанков, главен юрисконсулт – дирекция „Разследване на особени случаи”; от Агенция „Митници” – Красимир Николов, заместник директор, Соня Вълкова, директор на дирекция „Правна” и Божидар Алексов, директор на дирекция Акцизи” и народните представители Цецка Цачева, председател на НС, Емилия Масларова, Иван Алексиев, Геновева Алексиева и Светлана Найденова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, имаме кворум. Колегите, които са на други комисии, ще се присъединят малко по-късно към нашето заседание.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Преди да пристъпим към дневния ред, който ви е предоставен предварително и към който ще предложа да се включи допълнително още една точка, ще си позволя да представя г-жа Маргарита Попова, министър на правосъдието, на Комисията по правни въпроси и да й благодаря, че се отзова на нашата покана. Планирахме отдавна тази среща, но всичките й пътувания съвпадаха с деня четвъртък, когато заседава нашата комисия. Мисля, че не възразявате и ще си позволя да дам думата на г-жа Попова за няколко думи към членовете на Комисията, след което ще продължим по дневния ред.
Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Колеги, добър ден казвам на всички с удоволствие. Приятно ми е, че сме заедно. Благодаря на г-жа Фидосова, че ме покани. Моето присъствие тук би трябвало да бъде не само по покана. Не можахме да се срещнем до днес на вашите редовни заседания, тъй като моята програма е свързана с доста пътувания и аз ги планирам така, че да мога да бъда на заседание на Министерския съвет. Случваше се така, че досега не успяхме да се съберем в ден четвъртък.
Бих искала да ви кажа, че моята идея и моето желание да работя с вас е не само когато вносител на законопроекта е Министерството на правосъдието, а да бъдем заедно и когато има проблеми и всички в сговор да решаваме важни неща, които касаят държавата. Така че аз съм на ваше разположение и се надявам и вие с идеи и с добронамерена мотивация да работим заедно така, че да променим това, което е необходимо като законодателна база и да можем да вървим напред.
Аз няма да отнема много от времето ви за заседание по дневния ред, но все пак след това кратко представяне и засвидетелстване на уважение към вас и отговорност и желание да работим заедно, бих искала дам и мъничко време, ако имате някакви въпроси или нещо, което бихте искали да кажете на мен като министър на правосъдието или като бивш колега юрист, може да направите това.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, министър Попова. Има ли някой, който желае да зададе въпрос към г-жа Попова. Или може би накратко да кажете това, което е подготвено като законодателна промяна от Министерството на правосъдието и предстои да се гледа скоро в Комисията поп равни въпроси.
Маргарита Попова:
С удоволствие ще споделя това с вас, защото тези въпроси са и моя лична грижа и грижа на екипа и правителството, естествено.
Както знаете в приетите преди месец и половина 57 мерки на правителството за реформи в съдебната система и мерки, които ще помогнат за по-добри резултати в сферата на борбата с организираната престъпност и корупция, ние набелязахме няколко законодателни инициативи, чиито адресат и отговорник за изпълнението им в определен срок е Министерството на правосъдието. Най-важните, базисните от тях са: проектът за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, проект за изменение на Наказателния кодекс и частично на Закона за съдебната власт, тъй като тази тройка закони вървят заедно логически и е хубаво, когато се работят и се мислят да бъдат в пакет, за да не се получават несъответствия и противоречия в разпоредбите. Точно така се опитах да работя до момента. Разбира се, нашият срок за изпълнение на тези ангажименти за тези три закона е средата на декември, но работата на работната група и лично моя ангажимент доведоха до една благоприятна и добра възможност за това да приключим в общи линии с проекта на НПК и проекта на НК, които в момента са на финал. В последните няколко дни оглеждам мотивите и довнасям някои детайли в изготвянето на мотивите към наказателно-процесуалните закони и наказателния кодекс. Тези неща много скоро ще дойдат при вас и ще можем заедно да ги дискутираме. Нашата идея е да направим този път така, че практикуващите магистрати да кажат какво пречи в тяхната работа, да кажат те как биха искали да изглежда наказателно-процесуалния закон, така че, от една страна, да бъдат развързани ръцете на държавата, за да може тя да изпълни своите задачи по обезпечаване на реда, сигурността и успешно наказателно производство, а от друга страна, да запазим в максимална степен гарантирането на правата на страните в наказателния процес, правата на обвиняемия. По този начин, с тази формула се стигна дотам, че в многобройните предложения, които дойдоха при нас през месец август и първите дни на месец септември за моя изненада и много приятно констатирахме в работната група, че на съдии, прокурори и следователи предложенията бяха 99.9% тотално в една посока – каквото искаха съдиите, това искаха и прокурорите и следователите, което до известна степен облекчи нашата работа. Но от друга страна, направи нашето положение много сложно като отговорност, защото тогава нямаш никакво оправдание да кажеш не мога да угодя на този и на този. Практикуващите юристи в крайна сметка в болшинството си искат едно и също нещо.
Мая Манолова:
А адвокати има ли?
Маргарита Попова:
Естествено има. Адвокатите са най-много в групата, като имаме предвид и техния професионален статут и колеги, които адвокатски държат на правата на обвиняемите, на правата на защита повече отколкото можете да си представите вие. Адвокати има, както винаги е имало в работните групи. Извън работната група ние се съветваме специално по правата на човека и с колеги адвокати, които не са формално в тази работна група. Така че не виждам защо поставяте този въпрос въобще.
Мая Манолова:
Защото Вие казахте „съдии, прокурори и следователи” и за това попитах.
Маргарита Попова:
Това са предложенията на практикуващите магистрати. Адвокатите не са магистрати и от тях предложения не са идвали. Те са в работната група, за да видят какво искат практикуващите юристи. Така изглеждаха нещата и в доклада на Европейската комисия, като едно от предложенията в единия Бенч марк e точно такова. Най-сетне в досъдебната фаза и в съдебната, разбира се, да бъдат чути предложенията на практикуващите магистрати, защото на нас практикуващите магистрати (и аз да се сложа в тази група) ни омръзна да ни се натрапват неща, които след това трудно прилагаме. Не може съдебната система винаги да бъде изкупителна жертва за нещо, в което тя не е участвала като направа. Този път магистратите ще участват, те участват и след това ще го съгласуваме заедно, за да видим кое става, кое е добро и кое би могло да стане още по-добро . За това е и тази Правна комисия.
Това бих искала да споделя на първо четене пред вас. Мисля, че процесите вървят добре, съвсем нормално. Вие сте хората, разбира се, които в дебат и в съгласуване по-късно ще решите заедно с нас как биха могли нещата да изглеждат най-добре. Много скоро ще гледаме заедно НПК и НК.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Г-н Бисеров пожела думата. След това г-жа Манолова.
Христо Бисеров:
Преди няколко дни група народни представители внесоха доста сериозни предложения за промени в НК и НПК. Да изчакаме ли и предложенията на Министерския съвет, за да ги гледаме заедно. Ако това е в обозримо, в близко бъдеще, защото наистина става въпрос за сериозни предложения за изменение, да изчакаме. Не знам дали не сте ги обсъждали във вашата работна група и дали сте били в контакт с тези народни представители.
Искра Фидосова:
Благодаря за това, което повдигнахте като въпрос, тъй като извън официалния дневен ред съм го включила като въпрос, който желая да дебатираме в Правната комисия.
Моята молба, колеги, е да изчакаме. В рамките на две седмици ще бъдат входирани и НК и НПК и да гледаме текстовете в комплект. Наистина имаме входирани, постъпили в Правна комисия предложения от народни представители и по НК и по НПК.
Заповядайте, г-жо Попова.
Маргарита Попова:
Г-н Бисеров, много колегиален е този въпрос и може би ще облекчи много процедури на вашата работа тук. Аз няма как да съм била в контакт с тази група народни представители, защото те не са дошли в Министерството на правосъдието да кажа, че правят такъв проект за изменения, въпреки че правителството прие график с 57 мерки. Този график е публичен. Той е на сайта на Министерския съвет и на сайта на Министерството на правосъдието, той е и тук в Народното събрание на вашето внимание. Знае се, че в рамките на тези 57 мерки, които са свързани много плътно с доклада на Европейската комисия, който се очаква веднъж като технически през месец февруари и веднъж като редовен през месец юли, се очакват такива неща. В крайна сметка народните представители могат да си инициират такива неща и не са длъжни да се съобразяват или ако не биха искали да се съобразяват с графика на правителството, това е тяхно желание, тяхно право, тяхна възможност или как да кажа. Там стоят и срокове и те се знаеха предварително. А сега ви казвам, че за щастие нещата станаха доста по-рано и ние имаме готовност да ги внесем. Ще ги дам на съгласувателна процедура още в началото на следващата седмица. Ако вие прецените, че е разумно да изчакаме да мине тази съгласувателна процедура с министерства и след това да дойдат при вас нашите документи, за да ги гледате заедно, според мен би било много добре. Но все пак както решите. Това е ваш ангажимент.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Аз благодаря за това, че дойдохте да ни информирате за работата по няколко наистина изключително съществени законопроекти.
Това, което искам да кажа е, че в Правната комисия винаги е царял един дух на добронамереност между народните представители и магистратите, особено когато става дума за устройствения закон на съдебната власт или за процесуалните закони. Искам да ви уверя, че нищо, което касае по-съществени въпроси на съдебната система не е обсъждано и не е приемано без да се вземе мнението на магистратите. Да не уточнявам, че основната част от работните групи, които изработиха Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, и Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс бяха магистрати, които работиха изключително добре и с министъра на правосъдието и с Правната комисия.
В момента, в който аз ви зададох въпроса, беше съвсем добронамерен и аз много се надявам, че няма да превърнем работата в Правната комисия, особено когато става дума наистина за важни закони, които касаят съдебната система в общата атмосфера на напатки и взаимни обвинения и некоректност при положение, че няма никакви предпоставки за това. Така или иначе в Правната комисия в предния парламент по този начин се работеше с Министерството на правосъдието, включително колегите от опозицията тогава винаги са били добронамерени и конструктивни, когато ставаше дума за такива закони. Така че не ни гледайте с подозрение. Това, което всеки от нас прави в тази комисия, тъй като ние сме колеги, а една част от нас са част от съдебната система, обикновено е с цел правораздаването да стане по-добро, по-бързо и по-ефективно. Мисля, че миналият парламент с тези устройствени закони, които се приеха, с процесуалните закони, със създаването на административните съдилища просто е едно доказателство за това.
Маргарита Попова:
Абсолютно съм съгласна и сега се надявам, че ще работим и малко по-добре от това, което е било. Съжалявам, ако е имало дух на деструктивизъм и нападки в предишни парламенти и предишната парламентарна комисия. Аз няма да съм човека, който ще допринесе в обратна насока, напротив, така че заедно ще ги направим нещата да изглеждат по-добре отколкото са били. Сигурна съм. Благодаря, г-жо Манолова, за това.
Анастас Анастасов:
Г-жо Попова, един конкретен въпрос. По АНПК работи ли се и има ли някаква идея кога ще се гласува този закон и ще се внесе. От около две години виси на сайта на министерството като готов проект – Административно-наказателния процесуален кодекс.
Маргарита Попова:
Съжалявам за това, че е имало такава законодателна промяна и не е била изпълнена. Сега нещата са приоритетни по графика. Трябва да го направим това, защото е свързано с оценката на страната ни. Ще ускорим работата в някои насоки, но не мога да кажа в момента кога –утре, вдругиден или след два месеца ще съм готова.
Анастас Анастасов:
Проблемът, който стои в момента е пред районните съдилища, които прилагат ЗАН и административните, които работят по Административния процесуален кодекс. Вече близо две години се наблюдава абсолютен разрив в произнасянето на едните и на другите съдилища и то поради несъвместимостта на двата закона, включително и с обявяването на решения от административните съдилища за нищожни и т.н. Колегите натрупаха доста материал. Мисля, че беше разговаряно с г-н Пенчев и бяха обещали да се направят съвместни проверки, за да може поне малко да се стиковат нещата. Но явно докато не влезе в сила Наказателния процесуален кодекс нещата няма да бъдат коригирани.
Молбата е, ако има възможност, да се види и този закон. Ние ще помогнем.
Искра Фидосова:
Има ли други колеги, които желаят да зададат въпрос към министър Попова. Ако няма, да ви благодарим още веднъж, г-жо Попова, за това, че дойдохте днес. Да си пожелаем успешна и ползотворна работа и наистина в колегиален и екипен дух оттук нататък да работим. Аз винаги съм заявявала, че Правната комисия трябва да гледа от правна гледна точка законопроектите, които ще постъпват и да се въздържаме от политически изказвания тук.

Маргарита Попова:
Благодаря ви. Желая ви успешна работа. Довиждане.
Искра Фидосова:
Благодаря Успешен ден.
Колеги, започваме по предварително раздадения ви дневен ред, който е от 11 точки плюс още една точка, входирана вчера с разпореждане № 950-01-128 от 28 октомври 2009 г. Нашата работа ще протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 954-01-23, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 28.09.2009 г. и
- Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова на 28.10.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Евгениев Шарков на 07.10.2009 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-31, внесен от Геновева Иванова Алексиева и Светлана Ангелова Найденова на 16.10.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-26, внесен от Ваньо Евгениев Шарков на 02.10.2009 г. (Законопроектът е оттеглен от г-н Шарков.)
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, № 902.01-26, внесен от Министерския съвет на 12.10.2009 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
11. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
По първа точка
- Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 954-01-23, внесен от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев на 28.09.2009 г.
- Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова на 28.10.2009 г.
По първия законопроект има думата г-жа Масларова, като вносител.
Емилия Масларова:
Уважаеми колеги,
Повод за да бъде променен Кодекса на труда в тази му част са няколко неща. Знаете, че още в края на миналата година във връзка с кризата бяха предприети законодателни мерки, както от Европейската комисия, така и от нашата страна да се стабилизира заетостта и да се помогне на работодателите тогава, когато има недостатъчен обем производство да се съхранят работещите с добра квалификация и с добра практика да не отиват на пазара на труда.
Миналата година в изпълнение на плана, който е в съответствие с принципите и действията, залегнали в Европейския план за икономическо възстановяване и изискванията на Европейската комисия, бяха направени три промени на закони. Единият беше Кодекса на труда. Предвиденият в Кодекса на труда срок за работа на непълно работно време беше 3 месеца. Предложението беше той да стане 6 месеца. Другите промени бяха свързани със Закона за насърчаване на заетостта. Едната беше свързана с това от Националния план за действие по заетостта да се трансферират средства с оглед да се подпомагат точно работещите на непълно работно време. Другият беше свързан с изискването до миналата година по Закона за насърчаване на заетостта Националният план за заетостта можеше да бъде коригиран от 1 юли следващата година. Т.е. първите 6 месеца независимо от това кои програми по заетост вървят по-добре и кои не и е останал ресурс, да се прехвърлят средства в програмите, които са по-атрактивни. Миналата година беше направена промяна и всъщност от 1 април тази година може на тримесечие министърът на труда може да прави такива промени.
Искам да ви информирам най-вече защо това се наложи. В началото на 2009 г., сигурно знаете, че Министерството на труда и социалната политика ръководи една от оперативните програми – „Развитие на човешките ресурси”. Тя е за 1 214 000 000 евро. Успяхме да издействаме в края на м. април над 330 000 000 за разкриване на няколко схеми за активни политики на пазара на труда. Една от тези схеми, която стартира в края на юни, това е програмата „Адаптивност”. Съгласно тази програма при работодатели, които имат намален обем на работа, могат да работят работниците до 5 месеца на намалено работно време, като по тази програма освен парите за намалено работно време, например ако заплата им е 500 лв. те ще получават 250 лв. плюс 132 лв. от тази програма. През останалото време, за да не губят своята квалификация, да не се деквалифицират съобразно визията за развитие на отрасъла, дейността или спецификата на работата те да се квалифицират. Преди два дни излезе постановлението за ваучерите, които се дават до 1600 лв. за да се квалифицират.
Какво наложи промяната, която се предлага. Работодателите изказаха становище, че за тях е много важно тази програма да действа и през 2010 г., тъй като промяната действа само до края на 2009 г. Тук отварям една скоба, за да кажа, че през тази година с това намалено работно време с допълнителните средства, които се дават от Националния план по заетостта 120 лв. върху заплащането от работодателя работят около 20 хиляди души от около 500 предприятия и фирми. Работодателите споделиха, че за тях е важно и 2010 г. да продължи, като считат, че е добре вместо 3 месеца, както е по Кодекса на труда и 6 както ние предложихме за 2009 г. да важи, да бъде поне 9 месеца.
Единственото ни желание е всъщност тези хора да могат да работят на намалено работно време и да повишават своята квалификация е по-добре да запазят работното си място, да бъдат обучавани съобразно изискванията на конкуренцията на пазара да си повишат и производителността на труда и за това ние предложихме 9 месеца.
Вчера колегите от ГЕРБ в 14:05 внесоха законопроект, за който те ще кажат какво предлагат, но предложението всъщност е също да се удължи и за 2010 г., само че да не бъде 3 плюс 6, а да бъде 3 плюс 3.
Аз съвсем коректно искам да ви информирам, че ние сме получили становища от всички социални партньори. Министерството на труда предлага 3 плюс 3, т.е. режимът на 2009 г. да продължи. Министерството на финансите се солидаризира с него. Двата синдиката също предлагат 3 плюс 3. Но шестте работодателски организации настояват за 3 плюс 6. Т.е. нашият вариант, който е 3 плюс 6 е желанието на работодателите, а това което предлагат колегите с новия законопроект е това, което предлагат останалата част и двете министерства.
Аз мисля, че какъвто и режим да приемем, дали ще бъде 3 месеца плюс още 3 или 3 плюс още 6, най-важното е тези хора, които са обучени, специалисти, можещи и знаещи ще бъде много по-добре да получават половин заплата плюс още 132 лв. и ваучери за квалификация, отколкото да получават обезщетение за безработица, които в най-добрия случай ще бъдат 240 лв. Най-високо обезщетение за безработица е 240 лв. Обезщетението за безработица започва от 120 лв. до 240 лв. Така е поне в проектобюджета за 2010 г. Това е. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Масларова.
По втория законопроект има думата г-жа Светлана Ангелова. Може би да допълните това, което касае разликата в сроковете.
Светлана Ангелова:
Ние предлагаме срокът, в който работодателят може да въведе непълно работно време за 2010 г. да бъде удължен с още 3 месеца. Защо предлагаме да бъде удължен с още три месеца, а не с шест? Защото колкото по-дълго работникът или служителят е на непълно работно време, толкова по-големи отрицателни или неблагоприятни последици ще има за него от финансова гледна точка. Това ще окаже неблагоприятно въздействие върху обезщетенията, които той ще получи от работодателя и от Националния осигурителен институт, тъй голяма част от тези обезщетения се изчисляват на база получено трудово възнаграждение в предходните месеци. Няма да ви занимават поотделно с всяко обезщетение от работодателя и от НОИ какъв доход се взима и за колко месеца назад.
Другият ни мотив е, че тези лица, които са преминали на непълно работно време, те ще бъдат компенсирани по мярката „Адаптивност” към оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”. По тази мярка „Адаптивност” те ще могат да получат тази компенсация под формата на стипендии и на ваучери за обучение и квалификация до пет месеца. Така че ако този период е по-дълъг от 6 месеца, той ще бъде в ущърб на работника. За това ние предлагаме и през 2010 г. да се приеме отново 3 месечен допълнителен период или общо 6 месеца годишно. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ангелова. Колеги, имате думата за изказвания.
Всъщност има принципно съгласие и разбиране, че трябва да има удължаване. Въпросът е дали да бъде плюс 3 или плюс 6.
Емилия Масларова:
Ако позволите да кажа, че тук става въпрос за допълнителна промяна в Кодекса за социално осигуряване евентуално за осигурителните плащания, които трябва да получат работниците. Аз не виждам никаква драма да консолидираме позициите си, че трябва и следващата година да имат такава възможност работодателите и да направим всичко възможно работодателите да се възползват от тези допълнителни над 300 млн., които са по схемите на оперативната програма, за да задържат хората на работа, макар и на намалено работно време и с допълнителна квалификация. Това е цялата идея. Ваша е волята какъв ще бъде срокът. Това не е проблем.
Вчера в нашата комисия не се прие предложението срокът да е 3 плюс 6. Предполагам че ще се приеме това, което внасят колегите.
Искра Фидосова:
Аз моля ако отидем към варианта да се приеме единият, по-бързо ще минем по процедура съгласно нашия правилник. Ако минат в залата и двата, тогава отиваме на другата процедура, която е по-дълга по нашия правилник. Аз мисля, че е по-важно да мине по-бързо тази промяна, за да може да се ползва и от края на 2009 г.
Емилия Масларова:
За 2009 г. който е ползвал три плюс три, вече не може. За това беше идеята за три плюс шест, за да могат да продължат до края на 2009 г. Сега вече тези, които са ползвали, не могат да минат за следващата година. Идеята за 6 месеца беше за да мине плавно от едната година в другата. А при три месеца ще се наложи да прекъснат.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Масларова.
Колеги, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев № 954-01-23. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз ще предложа прегласуване със следния мотив. Смятам за малко некоректен политически този подход да се вземе един внесен законопроект, който принципно се одобрява, да се препише от мнозинството, да се отхвърли първия прототип и да се приеме вариантът на втория. Ако наистина се бърза, няма пречка дори и без да се внася втори законопроект при второто четене да се наложи срокът, който смятате за най-целесъобразен и да се постигне този ефект. Тази мярка действа от една година. Това не е някакво изобретение. В крайна сметка ваша е преценка, но мисля, че наистина е политически некоректно, когато една идея се споделя от всички, тя някак да се игнорира, когато е предложена от друг и да се подкрепя когато е заимствана от тези, които трябва винаги да налагат волята си. За това предлагам прегласуване.
Искра Фидосова:
Г-жа Ангелова искаше думата.
Светлана Ангелова:
Г-жо Председател, искам да направя едно уточнение. Тази мярка за въвеждане на непълно работно време и за компенсации на служителите и работниците, които са били на непълно работно време, е приключила за 2009 г. Тук се каза „ако бързате”. Ние не бързаме, защото другата мярка „Адаптивност” още не е стартирала. Де факто тя ще стартира месец декември. За това ние предлагаме за 2010 г. Вторият законопроект е само за 2010 г. да се удължи този период. Няма по какъв начин да ги компенсираме, ако сега се приеме варианта още два месеца, както предлага г-жа Масларова – 6 плюс 2 стават 8. По какъв начин ще ги компенсираме в останалото време тези работници и служители.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване, тъй като постъпи такова процедурно предложение от г-н Янаки Стоилов, първия законопроект № 954-01-23 с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване законопроект с вносители Светлана Ангелова и група народни представители с входящ № 950-01-128 от 28.10.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Единодушно се приема. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Евгениев Шарков на 07.10.2009 г.
Г-н Шарков помоли да го извиним, че не може да присъства. Законопроектът ще бъде представен от друг колега. Заповядайте.
....................
Замисълът, с който бе разработен и внесен този законопроект бе да се запълни една празнота в българското законодателство, като се създадат норми, с които да се осигури трудово-правна защита за жени, намиращи се в напреднал стадий на лечение за оплождане ин-витро. Това е една методика, която все по-широко се прилага, все повече жени се подлагат на процедури за оплождане ин-витро. С този законопроект ние целим основно да приравним тези жени, които са в напреднал етап на своето лечение да имат същата трудово-правна закрила каквато ползват бременните, родилки и майки на деца до тригодишна възраст.
С този законопроект българското трудово-правно законодателство се привежда в съответствие с изискванията на директиви на Европейския съюз и е изготвен в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности в Люксембург в тази област.
В предложението за промени в допълнителната разпоредба се създава т. 13, в която се дава легално определение (дефиниция) на понятието „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро”, съгласно което това са „работничките и служителките, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.”
Вчера на обсъждането в Социалната комисия бе зададен въпроса защо не повече от 20 дни, защото това е срокът, в който се констатира бременността.
Също така на обсъждането вчера бяха направени предложения. Едно от тях е да се допълни и чл. 310 от Кодекса на труда. Текстът е свързан с командировки на бременни и на майки с малки деца.
Също така да се допълнят и кореспондиращи изменения и допълнения освен в Закона за държавния служител и Закона за защита от дискриминация и в други закони. Благодаря ви.
Ако имате въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Ако няма, аз мисля, че това, което предлагат колегите заслужава изключителна подкрепа. Това е проблем, който занимава цялото общество.
Колеги, аз смятам, че проблемът е достатъчно сериозен и трябва да има дискусия по тази тема и да се отнасяме сериозно всички към този проблем. Моля ви да погледнете текстовете. Аз имам една-две бележки, които ще ги дам допълнително.
Доц. Алексиева, Вие сте водещата комисия – Труд и социална политика, с оглед на терминологията, която се използва, да се коригират текстовете.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Шарков. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се? Няма. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-31, внесен от Геновева Иванова Алексиева и Светлана Ангелова Найденова на 16.10.2009 г.
Кой ще представи законопроекта - доц. Алексиева, или г-жа Ангелова. Заповядайте.
Светлана Ангелова:
Благодаря, г-жо Председател.
Промените, които предлагаме ние, са в две насоки:
На първо място, това е за извънредния труд. Даваме ясен регламент кога може да се полага извънреден труд, тъй като данните от контролната дейност на Главна инспекция по труда показват, че работодателите неправилно тълкуват и прилагат изключението за допустимост на извънреден труд по чл. 144, т. 5 от Кодекса на труда. Поради това се налага разпоредбата да бъде допълнена, за да става ясно че полагането на извънреден труд по изключение е допустимо само в рамките на деня, през който е започнала работата, за да бъде довършена след изтичане на редовното работно време.
На следващо място ние предлагаме повишаване с 25 на сто на минималните ставки за заплащане на положения извънреден труд за работа през работните дни, почивните дни, официалните празници и при сумиране и изчисляване на работното време. Защо предлагаме това увеличение с 25%? Традиционно извънредният труд не се заплаща от работодателя, а ако се заплаща, се заплаща на минималната ставка. Предлаганото увеличение цели по-справедливо и адекватно заплащане на извънредния труд и възпиращ ефект спрямо работодателите. Т.е. ако те трябва да карат работниците и служителите да работят повече извънредно, те трябва да плащат и повече за това.
Също така повишаването на заплащането на извънредния труд ще насърчи работниците и служителите да отстояват по-твърдо своите искания да им се заплаща извънредния труд.
Следваща промяна в Кодекса на труда, която ние предлагаме, е свързана с намаляване на минималните размери на някои глоби, които се налагат на работодателите по Кодекса на труда. Защо предлагаме това?
Целта е самото нарушение, когато се установи от трудовите инспектори да се съпостави тежестта на нарушението със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на нарушителя с размера на наказанието. В Закона за административните нарушения и наказания има норма, на която трябва да бъде подчинен административно наказателния режим в Кодекса на труда. Високият минимален размер на глобите и имуществените санкции, както и случаите на фиксиран размер не дават възможност за правилно съобразяване на техния размер, както с имотното състояние на нарушителя, така и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства. На практика високите им размери затрудняват тяхната събираемост. При налагането на такива големи глоби работодателите обжалват пред съда наказателното постановление, съдът масово ги отменя, като само в случаите на трудова злополука те се потвърждават. За малките и средни фирми налагането на глоба и имуществена санкция от порядъка на от 10хил. 20 хил. и 30 хил. лева от контролните органи на Главна инспекция по труда би могло да доведе до окончателно спиране на дейността на фирмата и обявяване на фалит.
Също така прекалено големият размер на санкцията за работодателите създава условия за корупция сред трудовите инспектори. Те са поставени пред дилемата дали да наложат една висока глоба от 10 хил. лв. на работодател с двама-трима работника или да квалифицират констатираното нарушение като маловажно. Данните от извършените проверки от Главна инспекция по труда показват, че през 2009 г. има рязък спад на издадените наказателни постановления. През 2008 г. те са били 1417, а от началото на 2009 г. до момента са 748 за сметка на издадените наказателни постановления за маловажни нарушения, които значително са се увеличили през последната година, които са към момента около 3800. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ангелова. Колеги, имате думата.
Г-н Янаки Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз приемам законопроекта и мотивите, които бяха представени. Само искам да препоръчам на г-жа Найденова да се свърже с г-н Лъчезар Иванов, който е вносител на промени в Закона за здравното осигуряване, тъй като вие предлагате намаляване на размера на санкциите, а той предлага значително увеличаване. Това са сигурно две школи в рамките на ГЕРБ и мисля, че те трябва да се съгласуват, за да се постигне еднопосочен ефект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Геновева Алексиева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, искам да добавя към нашите мотиви за промени в Кодекса на труда нещо, което смятам, че не е маловажно. То има социален аспект и ние не трябва да го неглижираме.
Дните, в които хората полагат извънреден труд, това са най-често празници, събота и неделя, когато те трябва да бъдат при семействата си. Не случайно насилието, на което сме свидетели, при децата в училище и извън училище, се дължи може би и на това, че хората са повече заети в труда, отколкото в семействата си. С тези дисциплиниращи мерки, които ние предлагаме, смятаме, че това ще допринесе родителите да стоят малко повече при децата си, респективно да ги възпитават, да се грижат за тях, да ги контролират. Не трябва да забравяме социалния аспект на тези дисциплиниращи процедури. Това е относно промяната в заплащанията.
Относно наказателните суми, които фигурират досега в Кодекса на труда и тяхната оспорваност вчера при дебата, аз смятам, че трябва всички реално да гледаме на живота. Малките фирми могат да правят малки нарушения. Мащабните фирми могат да правят големи нарушения и не може с един аршин да мерим нарушенията на големите фирми и на малките. Не е справедливо и не е социално.
Относно вашата препоръка, г-н Стоилов, да се свържем с г-н Иванов, мога да успокоя аудиторията, че точно това преди малко го разглеждахме в Здравната комисия, че точно тези санкции са писани от юристи, а не от участниците в Здравната комисия – г-н Гайдов ги е писал тези наказателни санкции, и те ще претърпят промяна. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
По принцип подкрепям законопроекта. Имам забележки, които може би са за второ четене, но са същностни и в духа на законопроекта.
По § 1. „В този случай извънредният труд се полага само в рамките на деня, през който е започнала работата.”
За мен този текст е неясен и ако така бъде записан и остане би създавал редица проблеми. Ако работата в една администрация за деня може да бъде свършена с полагане на извънреден труд или в едно шивашко ателие, работата в строителството започва с първата копка. За мен е неясно на следващия или на по-следващия ден може ли да се полага извънреден труд така, както е записан текстът. Тук има неща, които допълнително трябва да бъдат разяснени какво значи това. Така записан текста може да се тълкува по различен начин.
Второ, по отношение на увеличаване на размера на заплащането на извънредния труд. Може би този текст преди една година би звучал добре наред със социалните мотиви, които се излагат. Но преди няколко минути ние гласувахме един друг законопроект, където дадохме възможност да се намалява работното време с оглед да се запазят работни места. Аз не виждам логиката когато сме в криза да задължаваме работодателя да увеличи възнаграждението за извънреден труд. Може би не съм прав, но приетото преди пет минути противоречи с това, което е записано тук.
Аз не знам дали този законопроект е съгласуван със Съюза на работодателите.
Реплика: Имаме становище на Министерството на финансите.
Димитър Лазаров:
По отношение на текстовете за намаляване на санкциите. Говоря за § 4 и следващите. През 2008 г. се вдигнаха санкциите и то доста. Тогава аз не съм имал възможност ад изразя мнението си за това завишаване на санкциите. Сега мога да заявя, че съм против и приветствам намаляването на долната граница а там, където не е имало такава, да се сложи такава. Но мен ме смущава огромната разлика, която се получава между долната и горната граница. Няма нарушения на големи и малки фирми. Има нарушения с висока степен на обществена опасност и нарушения с по-ниска степен на обществена опасност. И ни най-малко не бих се съгласил да оставяме преценката дали фирмата е голяма или малка административно наказващият орган да определя размера на нарушението, защото това създава една много сериозна корупционна среда. Съгласете се, че разликата между 1500 и 15000 е една възможност за изключително субективна преценка на административно наказващия орган дали да сложи санкция от 10000 или 1500 лв. Ако се свали, и аз препоръчвам на второ четене да го помислим, и горната граница и да се вместим в рамките на 1500 – 5000 лв., тогава нещата стоят донякъде разумно. Вчера като го прочетох и се замислих, почти не мога да се сетя дали има санкции с такава голяма ножица, което дава възможност за субективна преценка.
Иначе приветствам подхода. Да, трябваше да се намалят долните граници, но нека да намалим и горните граници.
Това е по принцип, което мога да кажа. Подкрепям закона с тези забележки и то най-вече в първия параграф, защото е неясно какво значи деня, в който е започнала работата. Работата на следващия ден продължава. Има непрекъснати процеси. Нека да бъдем прецизни.
Искра Фидосова:
Това, което и ние коментирахме предварително с колегите и което също ни притеснява е в подкрепа на това, което каза г-н Лазаров – изключително големия диапазон. Недопустимо е според мен да приемем разпоредба с толкова голям диапазон – разлика между долната и горната граница. Тук трябва да се намери баланса. Дали ще пипаме горната в посока намаляване или друго? Всъщност в два от текстовете има проблем, а в третия няма проблем. Наистина това е среда за корупционни практики и много субективна преценка на наказващия орган.
Г-н Янаки Стоилов поиска думата.
Янаки Стоилов:
По повод на това, което каза г-н Лазаров, забелязах текста. Всъщност критерият не е работата, а работното време. Според мен, ако се каже „в рамките на деня, през който е започнало работното време, тогава ще е ясно, че ние удължаваме с оглед на конкретното работно време през деня, а не някаква работа, която може да е неопределена като време за изпълняване.
Димитър Лазаров:
Ако бъде така записано, е добре. Но идеята на вносителите е малко по-друга. Защото иначе се обезсмисля текстът.
Искра Фидосова:
Доц. Алексиева, може би да внесете яснота какво сте имали предвид, за да ви помогнем и ние.
Доц. Геновева Алексиева:
Работодателят знае естеството на работата във фирмата си. Да не предприема дейност, която в този ден той знае, че няма да бъде свършена и да ползва тази възможност на кодекса да се прехвърли по-нататък за следващи, за други дни. Ако вие прецените, че по-перфектна ще бъде тази корекция.
Искра Фидосова:
Аз не знам дали винаги може да се предвиди, че дадена работа ще свърши в рамките на деня. Не може да бъде това мотив.
Ако сте имали предвид наистина това, което каза г-н Лазаров и г-н Стоилов го подкрепи, тогава текстът трябва да бъде: „през който е започнало работното време” може би или подобна редакция. Много важно е какво ще запишем, за да може да се приложи нормата и да съвпадне с вашите мотиви за това, което искате да промените като принцип.
Димитър Лазаров:
Г-жо Фидосова, нали сега сме на първо четене.


Искра Фидосова:
Да, но ние няма да имаме възможност да участваме на второ четене и трябва да го съобразят.
Димитър Лазаров:
Ще дам пример със строителството. Ако зимният период започва и скоро ще завали сняг, а преди това имам една седмица хубаво време, за да свърша една работа, ще се работи вечерта докато е светло и в събота и в неделя. Извънреден труд се полага не само зад бюрата и в шивашките цехове. Има много друг вид дейности, които предполагат извънреден труд да се полага няколко дни. А с този текст се слага забрана.
Искра Фидосова:
Ще го запишем като препоръка, че трябва да се изчисти текста, тъй като на второ четене се гледа само в Комисията по труда и социалната политика. Ние сме втора, подпомагаща комисия и ви помагаме да формулирате правилно текстовете.
Има ли други, които желаят да вземат думата. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
По отношение на размера на сумите за глобите, които се налагат. Поддържам го изцяло предложението. Така или иначе ниският размер на първата сума е дисциплинираща. Според мен, горният размер трябва да е още по-висок. Защото когато имаш работници и по този начин се държиш системно с тях, ако трябва да има санкция забрана да осъществява съответната дейност. Защото има богати хора, които могат да си плащат постоянно глобите и да си правят каквото си искат с хората. Знаете много добре ситуациите в някои фирми как се държат с работниците като с роби. Примерът може да не е най-удачният, но от 1 до 10 години е за кражба. Така че едно е една година затвор, друго е 10 години. Има много съществена разлика. Но който се прави дявол, да си плаща.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, ще си позволя една реплика. Смятам, че трябва да намерим баланса и не бива да отиваме нито в едната, нито в другата крайност. Ако не сте съгласен по принцип, може би обединяване по това, което изказа първо г-н Лазаров, след това аз и г-н Стоилов. Ще го гласуваме това със забележка.
Анастас Анастасов:
Ако съм съдия на извършилия кражба първо ще му дам една година, а вторият път ще му дам средата, а третият път ще го натоваря както трябва.
Димитър Лазаров:
Само, че има разлика. В наказателните закони е написано как се определя наказанието и как се индивидуализира. Административно наказващият орган няма такова задължение.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли друг, който желае да се изкаже или да преминем към гласуване. Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от доц. Геновева Алексиева и Светлана Ангелова с № 954-01-31 на 16.10.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет гласа „за”. Против и въздържали се няма.
Моля сътрудниците в становището да отразите това, което дебатирахме, предложенията и г-н Анастасов, държите ли Вашето различно мнение да го отразим в доклада или ще се съобразите с общото да се намали диапазона за наказанията. (Да.) Държите. И мнението на г-н Анастасов отделно изписано. Благодаря.
По четвърта точка –Законопроектът е оттеглен от г-н Шарков.
По пета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 12.10.2009 г.
Ще помоля колегите, които ще представят законопроекта от името на Министерския свет, да се представят и кратко да изложат мотивите към законопроекта. Заповядайте.
Лъчезар Борисов:
Аз съм началник на отдел „Преструктуриране и капиталови пазари към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и г-жа Илона Стойкова, началник на отдел „Правен”.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният ви за разглеждане от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е мотивиран от факта, че в настоящия момент сме изправени пред едни много тесни рамки на бюджетиране и планиране за следващата година и всъщност това е основният мотив. Целта на закона е да доведе до съкращаване на разходи в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
По-конкретно се свежда до редуциране на разходи в размер на 240 хил. лв. годишно.
Законопроектът предвижда намаляване на броя на надзорните съвети на Агенцията за приватизация и на Агенцията за следприватизационен контрол. По-конкретно Надзорният съвет на Агенцията за приватизация се намалява от 7 души на 3 души и на Агенцията за следприватизационен контрол – от 5 души на 3 души.
Вторият по-съществен мотив във връзка с предложеното изменение е свързан с факта, че в момента наблюдаваме една тенденция, която води в определена степен до по-малко работа в двете агенции, тъй като ресурсът за приватизация вече е значително ограничен. Приватизираните сделки са факт и част от приватизационния контрол вече е в процес на приключване. Това всъщност са мотивите по законопроекта.
Законопроектът предвижда запазване на стария ред за назначаване на надзорните съвети на двете агенции, а именно да бъдат избирани от Народното събрание. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Борисов.
Колеги, има ли желаещи за изказване. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Мотивите са ясни. Въпрос на целесъобразност е. Аз не виждам никаква правна сложност тук. Предлагам да подкрепим така внесения законопроект.
Явор Нотев:
Искам да заявя, че споделям мотивите. Действително те са ясни и убедителни. Своевременно е предложението с оглед на ситуацията, в която се намираме.
Искра Фидосова:
Колеги, който е „за” така предложения Законопроект за изменение на
Закона за приватизация и следприватизационен контрол с № 902-01-26, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма.
Продължаваме по дневния ред. Пристъпваме към пакета данъчни закони. Тук са колеги от Министерството на финансите и от структурите към него – НАП и Агенция „Митници”. Заповядайте, колеги.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 902-01-30, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
Този законопроект днес се гледа в зала на първо четене. Но ние ще го гледаме от правна гледна точка и там където имаме предложения за корекции и несъгласие ще изразим нашето становище и ще го предадем на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща, за да отрази промените между първо и второ четене.
Ще помоля представителите на вносителите да се представят преди да започнат представянето на законопроекта съвсем накратко. Даже не знам дали да не преминем направо към обсъждане.
Даниела Влъчкова:
Това е и нашето предложение, г-жо Председател, тъй като днес бяха разглеждани, а за нас ще бъде полезно да вземем предвид вашите бележки евентуално по-нататък при обсъждането.
Искра Фидосова:
Има ли колеги, които са готови с въпроси и изказвания. Аз имам няколко въпроса.
Първо, по § 3.
„(2) За притежаваните или ползваните нежилищни имоти предприятията подават и декларация по реда и в сроковете по чл. 14. За жилищните имоти предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.”
Тъй като тук се използва една нова терминология - има разграничение за предприятията специално.
Следващото нещо, което мен лично ме притеснява като запис е в § 7. Т.е. това което искам да попитам е по отношение на ал. 3 и ал. 4
„(3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.”
Това е нещо, което до този момент не е съществувало в този закон.
Ал. 4 по отношение на прехвърляне на предприятия по чл. 15.
Колегите юристи от Министерството на финансите, не смятате ли, че тук специално в ал. 4 има противоречие с чл. 15 от Търговския закон в духа на чл. 15.
Даниела Влъчкова: Министерството на финансите.
Ще отговоря първо по § 3. Този запис е във връзка с въвеждането на ново правило за облагане с данък на недвижимите имоти на предприятията. Досега основата е отчетната стойност на недвижимото имущество. Сега става данъчната оценка или отчетната стойност – по-високата от двете. В тази връзка се налага предприятията да подадат отново декларация, т.е. не отново, а те на практика нямат подадена такава декларация по чл. 14, въз основа на която да се определи данъчната оценка. В тази връзка има и преходен период, т.е. начина на облагане.
Искра Фидосова:
Моят въпрос беше по отношение на терминологията. Досега се говори за придобиване на навсякъде и ние като юристи ползваме определена терминология, която е по един и същи начин във всички закони. В момента сте записали: „за притежаваните”. Разбирам, че искате да кажете за тези, които до този момент са придобити. Но това ли е коректният запис?
Даниела Влъкова:
Това смятам, че е коректният запис. Отново ще го проверим. Става въпрос не за данък при придобиване на имущество, а за данък върху недвижимите имоти, който се дължи до момента за наличните, за съществуващите активи в предприятието.
Искра Фидосова:
Неразбираем е текстът, както сте го записали. Буди много съмнения какво искате да кажете с тези термини. След като при нас буди недоразумение, не знам по-нататък при прилагането как ще бъде. Принципно става въпрос какво имате предвид, защото, според мен, се изместват нещата и отиват в съвсем друга плоскост. С тази терминология казвате нещо съвсем различно. Не разбирам какво искате да кажете.
Даниела Влъчкова:
Разбирам, защото в момента в чл. 14 са за построените, тъй като декларацията се подава, но в момента те вече са придобити, отново ще преразгледаме терминологията.
На въпроса за следващите параграфи колегата ще поясни.
Димитър Лазаров:
Ако може да добавя. След „притежаваните” аз не знам, може би искате да отделите от придобитите, защото по-нататък данъкът за придобиване на имущество. Какво имате предвид с „притежаваните или ползваните нежилищни имоти”?
Даниела Влъчкова:
Тъй като в определени случаи данъкът се дължи от ползвателя, например при концесионерите.
Искра Фидосова:
Това което искаше да каже с право на ползване, защото „ползваните” е понятие, което може да включва други неща.
Заповядайте, г-жо Цачева. Радваме се да се присъедините към работата на Правната комисия като един от юристите в парламента.
Колеги, нашите въпроси към вас са с цел помощ между първо и второ четене да се прецизират текстовете така, че да няма спорове по отношение на тяхното приложение.
Даниела Влъчкова:
Ние разбираме бележката и ви благодарим. Но наистина това, което е възможно за вече съществуващите придобити такива имоти може би е по-правилно всъщност да бъде в преходна разпоредба, а за ново придобитите да бъде по общия ред на чл. 14.
Росен Иванов:
Аз съм директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите при Министерството на финансите.
За следващите две алинеи. Според нас няма никаква логика да се освобождават от данък върху придобиване на недвижим имот и МПС определени начини на придобиване на имуществото. В момента законът се опитва да бъде неутрален и без значение вида на придобиване на имуществото. Той се облага. Единствено значение има дали е безвъзмездно или възмездно. В тези два случая това са способи за придобиване на имущество, които всъщност остават необложени по неясни според нас причини.
Особено в ал. 4 това е един много елементарен способ за заобикаляне на закона. Ако желаете да продадете един недвижим имот без върху това да се плати данък за придобиване на имота просто е достатъчно да отчуждите предприятие, например да го влеете в друго предприятие или нещо подобно.
Сега има предприятия, на който не основната им стойност, а на 100% стойността им се образува от това какви недвижими имоти притежават, например. Това е един съвсем елементарен и най-често използван способ за заобикаляне на облагане с данъци върху придобиване на имоти. В крайна сметка подобно придобиване на имоти, например, при прехвърляне на предприятие след това се вписва в имотния регистър. Ние не виждаме логика да бъде освободен от данък върху придобиване само според това какъв е способът за придобиване. Тъй като се облагат и покупко-продажбите, и замените, и даренията и почти всички възможни способи за придобиване, но два от тях по незнайни причини са извън закона, в което ние не намираме логика.
Юлиана Колева:
Прехвърлянето на предприятието е един много основен способ, който се използва в търговското право и в търговските предприятия и неговата основна цел не е да прехвърля имущество. Предприятието на едно търговско дружество съдържа права, задължения, фактически отношения. Когато се прехвърля едно предприятие с имущество, вие не държите сметка за това, че това предприятие също е натоварено със задължения и с фактически отношения. Вие гледате само имуществото. За мен това не е смисълът на тази операция. Прехвърлянето на предприятие цели правоприемство между прехвърлител и преобретател и на правата и на задълженията. Така че от тази гледна точка аз категорично се противопоставям на този начин на мислене. Защото това не е само и единствено способ за придобиване на имущество. Това е способ за придобиване на предприятие. Все едно да обложите със същия този данък прехвърлянето на наследството. Това е аналогично при физическите лица. Когато с един договор за прехвърляне н наследство се прехвърля недвижим имот, вие облагате ли го с данък. Това не е предвидено. Просто трябва да се държи сметка за правните институти. Защото важна е целта, а не крайния резултат.
Димитър Лазаров:
Аз в същия дух смятам да се изкажа и да подкрепя колежката, защото идеята тук е съвсем друга, а не прехвърляне на имоти. Предприятието е една съвкупност от права, задължения и целта, която се търси, е друга. Това че някой може би злоупотребява, но ние не трябва от изключенията да правим едно право, което да важи за всички случаи за прехвърлянето на предприятие, в което има и недвижими имоти, да се плаща данък върху това преминаване на предприятието. Този недвижим имот е в активите на това предприятие и си върви наистина със съвкупността на всички активи, пасиви, вземания, а не самостоятелно като един недвижим имот. Какво излиза? Ще извадим имота. Ще се окаже, че това предприятие примерно има много пасиви и едва ли не ще обложим прехвърлянето на имота само. Започваме да навлизаме, да нагазваме в цялата теория на търговското право, самостоятелността на юридическите лица и т.н. Примерът, който даде г-жа Колева беше много удачен за прехвърляне на наследство. Същото важи и за автомобилите. Например, една транспортна фирма може да има 100 автомобила, но с прехвърлянето на предприятието целта понякога не е да се прехвърлят автомобилите, а да се ползват връзките, да се ползват спечелените линии, ноу-хауто на тази транспортна линия. Разбираемо е искането ви да влязат повече данъци в държавата, но в крайна сметка има един стопански оборот.
Даниела Влъчкова:
По принцип ние споделяме това становище като цяло. Философията на Закона за местните данъци и такси е малко по-различна. При нея не се облага доход или печалба, а имущество. И когато в активите на едно предприятие има имущество има и другата логика, която ние сме възприели, да обложим това имущество.
Димитър Лазаров:
Вие си го облагате. Ние говорим за придобиването.
Даниела Влъчкова:
Ние облагаме и придобиването на имущество отделно от притежаването му след това. Когато говорим за дохода, ние взимаме всичко друго предвид – права, задължения и фактически отношения. Но в конкретния случай има и логика да се облага имущество и при прехвърляне на предприятие, която ние сме възприели. Вие естествено може да не я споделяте. Нашата логика е именно тази, че в редица случаи служи за заобикаляне на облагане, тъй като нямаме равнопоставеност на различните похвати на придобиване на имущество от гледна точка на данъчното облагане единствено.
Росен Иванов:
Ние много добре разбираме, че в правната теория е така, но в теорията на данъците също има една теория, която казва, че данъчното облагане не следва да зависи от правната форма по която се осъществява нещо. Дали ще бъде директна покупко-продажба, прехвърляне на предприятие. Примерът с наследството ни подсказа, че и този начин на придобиване на имот също следва да се обложи. В теорията на данъците точно това е възприето, че правната форма няма значение. Има значение това, което се случва икономически.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров иска думата. След това г-н Ивайло Тошев.
Тодор Димитров:
Колеги, аз считам, че това е не само нелогично, но е и недопустимо. Защото няма как да се обложи единствено и само при прехвърлянето на търговско предприятие автомобилите или недвижимите имоти. Цената се формира от цялото състояние на търговското предприятие. Ако следваме вашата логика тогава би трябвало и фактическите отношения също да ги оценим и да ги обложим. Тъй като има цяло търговско предприятие, ние не можем да го разделим – права, задължения, фактически отношения. Следвайки вашата логика по ал. 4 трябва да оценим фактическите отношения. Защото имайте предвид, че те може да са много по-скъпи, да са много по-интересни от гледна точка на данъчната политика и примерно там данъкът да е много по-голям. Ако следваме тази логика ние трябва всички части на търговското предприятие, които формират търговското предприятие, да ги обложим. Няма логика да се облагат само недвижимите имоти и автомобилите, защото по-лесно ще ги обложим, а фактическите отношения да ги игнорираме. Това е търговското предприятие - чл. 15 от Търговския закон. Няма как да не се съобразим с действащото право. Просто това е недопустимо, според мен.
Ивайло Тошев:
Някои от нещата ,които каза колегата Димитров също мислех да кажа. Напълно съм съгласен с колегите, които казаха, че не можем от изключението да правим правило. Още повече, че това ,което вие казвате за данъка, нали при придобиването на това имущество от страна на съответното дружество е платен съответният данък.
Светослав Тончев:
Най-важното според нас колегите юристи е това, че вие трябва да разберете едно нещо – предприятието е една съвкупност от права, задължения и фактически отношения, неделими едно от друго. Не можете да бръкнете в кацата и да изкарате само това, което на вас ви харесва. По принцип не сме против всякакви важи предложения, които са разумни, но това в случая, според нас, не е такова. Абсолютна съвкупност е. Колко такива случаи на фиктивни прехвърляния на предприятия с цел прехвърляне на недвижими имоти. Лично аз имам 13 години юридическа практика като адвокат, а колегите имат повече от мен.
Тодор Димитров:
Колеги, несъстоятелна е тезата на вносителите, защото това деяние беше инкриминирано преди година и половина или преди две - прехвърляне на търговско предприятие със задължения с цел избягване на данъци. Това е несъстоятелна теза. Това деяние е инкриминирано. Това е несъстоятелна теза. Това деяние е инкриминирано. Колегата може да го цитира по-точно, така че това не може да е основание.
Ние добре разбираме, че в ситуация на криза колкото повече данъци, толкова по-добре, но тук това, според мен, е недопустим текст. Това е правно недопустим текст да облагаме само автомобилите и недвижимите имоти от търговското предприятие. Това просто е правно недопустимо. Не става въпрос за дискусия дали да има такъв текст. Според мен, това е недопустимо.
Ивайло Тошев:
Аз имам една бележка. Може би е техническа редакция. В § 4. В чл. 19 се създава ал. 4. Използвате терминологията „не се прилага за нежилищните недвижими имоти”. Защо да не остане „нежилищни имоти”, както е по-горе използвано в § 3.
Предложението ми е терминологията да е една и съща.
В § 7. „В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:”
Създават се нови ал. 3 и 4. Е ли е възможно ал. 3 да се включи, според мен редакционно е възможно, ал. 3 да се включи в ал. 2.
Искра Фидосова:
Имаше въпрос по ал. 3 и не чухме отговор.
Именно включването на констативните нотариални актове собственост по давност. Там имаме един специален статут и режим. Констативният нотариален акт не те прави собственик.
Колеги, по ГПК има възможност за два варианта за снабдяване с констативни нотариални актове. Единият по давност с обстоятелствена проверка, разпит на трима свидетели, постановление на нотариуса и другия – с писмени документи, които доказват правото на собственост. Но и в двата случая нямаме придобиване по силата на констативния акт, а имаме констатиране на факти по отношение на собствеността.
Г-н Иванов, заповядайте.
Росен Иванов:
Идеята на чл. 49, ал. 3 е да посочи момента, в който се дължи данъка и това е моментът, в който собственикът реши да се снабди с констативен нотариален акт. Ако имате идея за по-добра редакция, готови сме да я възприемем. Но ние не виждаме какъв друг момент може да се избере.
Искра Фидосова:
Говорим за чл. 44, ал. 3. По ал. 3 коментар, г-н Иванов.
Росен Иванов:
Мотивите са същите. Неутралност на облагането и облагане с данък за придобиване на имущество без значение способа на придобиване.
Искра Фидосова:
Това означава ли, че другите видове констативни актове – вторият вид, трябва също да бъде обложен, защото той не е записан. За това ви питам.
Росен Иванов:
Възможно е да са допуснати пропуски. Ние не казваме, че сме изчерпателни.
Искра Фидосова:
Вие казвате за едното, а другото го няма. Принципът е един и същи.



Росен Иванов:
Не сме специалисти в тази област. Идеята е да се обложи с данък без значение способът, който са избрали лицата. Но ако не споделяте тази идея, вече е друг въпрос.
Искра Фидосова:
Това, което г-н Иванов обяснява е, че мотивът му не е придобиването, а от гледна точка на общия принцип за облагане с данък. Тук имаме два способа. Г-н Димитров иска думата.
Тодор Димитров:
Колеги, аз тук ще подкрепя вносителите. Считам, че е допустимо при придобиване по давност да бъде наложен такъв данък. Но тук тънкият момент е в кой момент могат данъчните реално да наложат този данък. Единственият момент е когато има констативен нотариален акт при придобиване по давност. Няма как данъчните служители да следят кога ще изтече придобивната давност и на следващия ден да наложат този данък. Т.е. моментът, в който ще има такова данъчно задължение ще бъде снабдяването с констативен нотариален акт. Защото на практика няма как да се реализира този данък. Но според мен е допустим и съображението ми в тази посока е, че в крайна сметка лицето получава в патримониума си нещо след изтичане на тази 10 годишна, примерно, придобивна давност. И е резонно, и е възможно, според мен, и е допустимо да се дължи данък след изтичане на тази давност. Но няма как данъчното събитие да се засече по друг начин, освен следствие на нотариалния акт. Може би това са имали предвид вносителите. Това е единственият на практика възможен вариант.
Искра Фидосова:
Едно допълнение и разяснение, защото наистина текстът не е коректен и ще има много противоречия по отношение на неговото прилагане. Отделен е въпросът дали трябва да има такъв текст.
При обстоятелствената проверка какво правим? Имаме разпит на свидетели, имаме постановление на нотариуса. Лицето, което е дошло да поиска обстоятелствена проверка може да не поиска издаването на констативен нотариален акт въз основа на тази обстоятелствена проверка след издаване на постановлението по различни причини. Най-често това е поради липса на средства. В този случай ние оставаме без констативен нотариален акт. Имайте предвид колеги, че това е масов случай, който касае десетки или стотици хиляди български граждани, особено имотите по селата.
Какво сте имали предвид и къде са ви съдебните решения в тази посока, ако принципът е този, който казвате, г-н Иванов.
И пак питам за другия способ в ГПК по отношение на констативните актове.


Ивайло Тошев:
Да допълня. Когато определяте данъка при безвъзмездно придобиване, защо трябва да е в този утежнен размер на данъка. При безвъзмездното дарение е по-висок данъка отколкото при една реална покупко-продажба. Ако приемем, че следва да се дължи данък, защо трябва да е по-високия размер. Ние наказваме ли лицето, което е придобило по този начин. Реално по вашето предложение го наказваме, като му казваме плати си по-големия данък.
Фани Христова:
Уважаеми колеги, позволете ми да изкажа моето скромно мнение. Аз смятам, че констативния нотариален акт има само декларативен характер. Той не създава права. Пораждащият факт е изтичането на определена давност. С констативния нотариален акт ние само констатираме, че определено лице е собственик на даден имот. Така че няма как, според мен, да дължим данък придобиване в този случай.
Тодор Димитров:
Колеги, само една яснота да внесем. Това е безспорно така. Става въпрос кога данъчните могат да констатират, че има такова придобиване по давност. Няма друг вариант освен констативен нотариален акт. Няма как да се следи изтичането на давността на практика и като минат 10-те години на следващия ден да обложат това придобиване. Това е единственият практически работещ вариант. Може би за това сте го предложили.
Димитър Лазаров:
Колега, мисля, че г-жа Фидосова ще се намеси, но актът констатира, че аз отпреди 15 години съм станал собственик по придобивна давност. И след 15 години изведнъж ще ме обложат с данък, защото съм придобил нещо преди 15 години.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров и след това г-жа Цачева.
Христо Бисеров:
Колеги, тук изобщо не се говори за констативен нотариален акт. Тук данъчното задължение възниква в момента на изтичане на придобивната давност, което означава, че съответното физическо лице трябва да бъде така добро да отиде и да си плати данъка, когато му е изтекъл срокът. И ако той не го направи, защото срокът му е изтекъл примерно преди две години и всеки може да направи такава грешка, защото е въпрос на тълкуване. И може да се окаже, че той е в забава две години и да бъде санкциониран допълнително. Да не говорим, че това може да се използва условно казано за заобикаляне на закона и за създаване на доказателство, че ти си собственик. Примерно, отиваш и си плащаш на третата година данъка и се сдобиваш с едно доказателство в един бъдещ процес, че ти си имал ...., той е изтекъл и ти даже си платил данъка, включително и при една обстоятелствена проверка. Т.е. или ще има ясен текст кога възниква данъчното задължение. Моето мнение е, че изобщо не трябва да има такъв данък. Това нов данък ли е?
Искра Фидосова:
Това, което Вие казвате, става въпрос за данък сграда. (Не е за данък сграда.) Това, което коментираме в ал. 3 е този данък, който се заплаща при придобиването. Преди година и половина –две беше 2%, последващата промяна в закона даде възможност на общините в диапазон от до да си определят колко ще бъде – не си спомням от 2 до 3% или 4-5% беше горната граница, за този данък става въпрос. Но като запис мен силно ме притеснява този текст. Какво се има предвид, от кой момент, какво ще облагаме, какво ще правим. Ограничените вещни права също.
Г-жа Цачева пожела да вземе отношение.
Цецка Цачева:
Колеги, аз нямах намерение да взимам отношение. По съвсем друг повод дойдох, но кръвта на юриста закипя в един момент в мен.
Моето мнение е, че категорично трябва да има данък за всички придобивни основания, в т.ч. и данък въз основа на придобивната давност дотолкова доколкото тя е възпроизведена като придобивен способ в Закона за собствеността. За мен това е безспорно. Как да фиксираме момента от който този данък следва да се дължи?
Стана ясно, че тогава когато придобивната давност се констатира въз основа на протокола от обстоятелствената проверка, този протокол подлежи на вписване. По същия начин като адвокат от практиката няма да си кривя душата правила съм заобикаляне на закона, водила съм установителни искове или под формата на възражения съм възразявала за давност и накрая снабдявам клиента със съдебно решение, с което се признава, че той е собственик въз основа на придобивна давност. Това съдебно решение също подлежи на вписване. Това са двете хипотези, по които по действащото законодателство може да се констатира собственост въз основа на придобивна давност. За мен е некоректен записът, който предлагате вие, че това трябва да бъде моментът на снабдяване с констативен акт. Когато искам да имам документ, за да се легитимирам като собственик въз основа на придобивна давност, а тези възможни документи са два: едното е постановлението на нотариуса въз основа на разпита на свидетелите и другият документ е съдебното решение. Общото на тези два документа е, че те подлежат на вписване в Агенцията по вписванията. Това според мен трябва да бъде момента, в който следва да се събира този данък.
При делбата имам собственост в идеална част, но ще имам придобиване за размера над онова, което съм притежавала и по силата на делбата получавам. Това е моето мнение.

Искра Фидосова.
Колеги, още един уточняващ въпрос към г-н Иванов. Имаме делба. При делбата, както каза и г-жа Цачева, там се дължи данък за придобиване за горницата. След делбата обичайната практика в 98% от случаите е да се снабдяват незабавно с констативен нотариален акт. Съгласно този запис, който сте ни дали, означава, че българските граждани за едно и също нещо за един и същи имот в рамките на един и същи ден с два акта – договор за делба и констативен нотариален акт, ще платят два пъти данък.
Цецка Цачева:
Аз считам, че се разбрахме, че констативният акт отпада.
Ако мога да продължа, но като се върна малко на предходния въпрос. Става реч при прехвърляне на предприятие. Ще споделя за договорите, с които по САПАРД ползваха наши граждани безвъзмездни кредити. В тези договори има един чл. 17, в който е записано, че активите, които са закупени чрез тези безвъзмездни кредити са обект на разпоредителна сделка, подлежат сумите на връщане. Тогава голяма част от адвокатите, с които бяхме на различни мнения, което е нормално, започнаха да заобикалят закона ,като не извършват разпоредителни сделки с активи (основно селскостопанска техника), а правеха прехвърляне на предприятия, защото разсъжденията от гледна точка на Търговския закон са верни, но в момента българската държава е върнала всички тези безвъзмездни кредити на САПАРД тъй като считат, че това е нарушение на договорното начало и под разпоредителна сделка се разбира преминаване на собствеността от едно лице в друго. Единствените изключения се правят, когато при прехвърлянето изрично е записано за сделката, че е по безвъзмезден начин. Т.е. във всички случаи имаме придобиване. А след като общото придобиване и то на имущество, това е придобивен способ, за мен следва да се облага с данък. Друг е моментът, че водещото в данъчното законодателство действително е имуществото и след като има преминаване на такова имущество, за мен има основание в това, което се предлага.
Реплика: Защо тогава недвижимите имоти и МПС точно са избрани.
Цецка Цачева:
Колеги, много моля, специално адвокатите, нека да излезем само от вещно правната материя. Освен вещно правната материя, влизаме и в други клонове на правото и там нещата стоят по по-различен начин. Няма равнопоставеност на субектите, не съм човекът цивилиста и то основно с вещно право, аз да говоря по данъчни закони, защото не се чувствам компетентна, но ви казвам от практиката какво следва за нашата държава в момента. Лично аз водя няколко дела за много пари, защото хората са прехвърлили от еднолична фирма на семейно ООД със същите персонажи вътре, а техниката стои, земята стои, върнаха кредита и сега водят дела. Нашите хора ми казват: „Г-жо Цачева, ако Вие спечелите, означава, че нашата държава от бюджета ще върне тези пари. Защото България вече ги е върнала на САПАРД.”
От гледна точка на данъчното законодателство това е абсолютно аналогичен случай.

Искра Фидосова:
Колеги, аз разбирам мотивите на колегите от Министерството на финансите и НАП. Разбирам, че има и директиви, както каза г-жа Цачева. Но в никакъв случай директивите не казват, че трябва да се обърнат правните институти на всяка една суверенна държава с главата надолу. Нека да не тълкуваме по този начин въпросните директиви.
Ако това, което сте записали, трябва да остане по този начин, за мен това означава промяна в чл. 15 от Търговския закон. Ако трябва да спазваме принципите, които до този момент сме спазвали от търговското и вещното право, аз самата не знам. Наистина спорът стана много дълбок, но освен тук, той ще върви и по-нататък при прилагането на този текст. Това е спор, който ще предизвика множество последици, ако остане по този начин записан текстът.
Освен това, колегите тук казват, че е недопустим записът на ал. 4.
Г-н Иванов, още един въпрос. Записът на § 17, т. 2.
„До доказване на противното се приема, че „основно жилище” е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето.”
Това ми звучи като догма, а не като правна норма.
Росен Иванов:
Може би записът не е точен, но това е по желание на Сдружението на общините, които продължават да настояват, че много лица декларират по няколко основни жилища в няколко различни общини. Примерно във Варна декларират жилище и казват, че е основно, в София също.
Искра Фидосова:
Не коментираме кое е основно жилище. Нали вие сте юристът, който е писал това нещо. Въпросът е юридически – „до доказване на противното се приема че”. Записът от правна гледна точка не е коректен.
Росен Иванов:
Без значение юристът, който го е писал. В случая не съм аз. Вие сте Правна комисия и предполагам, че можете да дадете много по-прекрасна редакция, за което ще ви бъдем много благодарни.
Тодор Димитров:
Колеги, вие сте искали да презумирате с този текст кое е основно жилище. Нали така! И презумпцията е оборима.
Росен Иванов:
Само да допълним, че съгласно сега действащия текст за основно жилище се счита това, което задоволява жилищните нужди на гражданите и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Това е от сега съществуващия Закон за местните данъци и такси. Но тъй като от Сдружението на общините се оплакаха, че много граждани декларират в различни общини едновременно притежаването на две, три и повече на брой основни жилища, което очевидно е невъзможно, тъй като основното жилище е едно. А когато жилището е основно, данъкът се дължи наполовина. Първо, как общината ще разбере кое е основното жилище на лицето и върху кое трябва да бъде доказателствената тежест, за да докаже, че жилището е основно.
Тодор Димитров:
Аз имам един въпрос към вносителите. Как ще оборим тази презумпция на практика? Как ще докажа противното?
Росен Иванов:
Тежестта за доказване преминава върху лицето, а не на общината.
Тодор Димитров:
Как ще го докажем. Ще заведем гражданско дело. Това трябва да е ясно. Кажете.
Росен Иванов:
Редът за установяване на данъците е съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Там са изписани допустимите доказателствени средства и всички те могат да бъдат използвани за доказване на акта къде е основното жилище на съответното лице.
Искра Фидосова:
Г-н Иванов, декларациите по настоящ или по постоянен адрес се подават.
Росен Иванов:
Декларациите се подават по местонахождението на имота. Във всяка община, в която има имот дадено лице, се подава декларация. И се оказва, че има лица, които във всяка декларация посочват жилището за основно.
Искра Фидосова:
Колеги, нека тези текстове допълнително да ги прецизираме между първо и второ четене. Това са текстове, които на пръв прочит повдигат много въпроси.
Тодор Димитров:
По-правилно ли ще бъде, ако кажем: до деклариране на противното се приема, че основното жилище е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето.
Даниела Влъчкова:
Това са различни неща. Едното, което каза госпожата означава, че ние ги заковаваме, че това, което е вписано в личната карта, това е основното жилище.
А другото, което Вие казвате, декларация от самото лице, което поставя въпроси.

Тодор Димитров:
Вие сте го написали и трябва да кажете какъв е способът, как трябва да се преборим с тази презумпция.
Даниела Влъчкова:
Трябва да докажете, че основното ви жилище е това, което ползвате за живеене през по-голяма част от годината е друго, а не това, което е вписано в личната ви карта.
Тодор Димитров:
Как ще докажем – с декларация, образец на декларацията, кога се попълва, дело ли се води.
Даниела Влъчкова:
Другото възможно е настоящият адрес, за който също има данни в ЕСГРАОН. Не знам доколко кореспондира едната служба с другата. Но при всички случаи да е нещо, което да се ползва от общините като даденост и възможност за доказване на нещо различно, когато има такова разминаване.
Христо Бисеров:
Този текст не се прави само за удобство на администрацията, но и за гражданите. Тук кое ти е основното жилище не е въпрос къде живееш ти, а е въпрос на това което ти избираш за основно. Ти си избираш основното жилище. Не може някой да ти определя основното жилище. Когато го избереш просто го посочваш. И когато си позволиш да посочиш повече от едно основно жилище, държавата ще те санкционира. А държавата да ти възлага тежести за доказване, за които ти в един момент можеш да попаднеш в омагьосан кръг. За това дайте да помислим за текст за второто четене в тази посока. Аз не съм съгласен с редакцията, че е там, където живееш повече от половината време. Това може да бъде коректив, но цялата доказателствена тежест да я стоварваме върху гражданите не е редно. Нека да избягаме от този капан.
Ивайло Тошев:
Аз съм съгласен с г-н Бисеров. Ние трябва да облекчаваме хората, а не да ги товарим с допълнителни ангажименти, които не са присъщи за тях да доказват. С една декларация спокойно може да се декларира кое е основното жилище. Той да си избере кое е основното жилище.
Даниела Влъчкова:
Всички аргументи може би са основателни, но да поясня. Законът определя кое е основното. Лицето не си избира в никакъв случай. Избира си дотолкова доколкото избира къде да живее. Законът въвежда облагане, като позволява намалено облагане в случаите когато се отнася за жилището, в което се живее. Това е смисълът.
Росен Иванов:
Местните данъци се събират от 280 и повече общини, а не от една единна агенция. Мисля, че 284 са общините в България.
Ако считате, че презумпцията е недопустима, вие ще направите съответна забележка и аз предполагам, че Бюджетната комисия ще я приеме.
За данъка върху придобиване. Облагането с данък за възмездно придобиване подлежат два вида имущество – недвижимо и моторните превозни средства. Други имущества, които се придобиват възмездно не подлежат на облагане с такъв данък.
Цецка Цачева:
Аз мисля, че този запис, ако се махне принадлежността му като презумпция до доказване на противното, а директно се запише:
„Основно жилище е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето. Ако лицето притежава повече от едно жилище, той посочва кое е основното.”
Трябва да има такава хипотеза като второ изречение.
Ако е собственик, преди това законът казва, че си собственик. Казваме в хипотеза при повече от две, той трябва да посочи кое, защото тогава този критерий не важи. Критерият постоянно местоживеене няма да важи.
Росен Иванов:
Това е възможен подход, но той връзва лицето твърдо с постоянния му адрес.
Цецка Цачева:
И възможността той да избере, ако притежава няколко в едно населено място, кое да бъде основното.
Веселин Методиев:
Колеги, ставаше дума, че в първото изречение законодателят до момента е казал, че основното жилище е онова, в което живеете по-голямата част от годината. Сега Сдружението на общините иска да има още едно изречение, за което ние спорим. Вие което казвате за постоянния адрес, се конфронтира със създадената дефиниция за по-голямата част от годината. Защото аз мога да живея в София по-голямата част от годината, а да имам жилище във Варна, където живеят моите братовчеди и там да ми е постоянния адрес. Това за народните представители е масов случаят, защото голяма част от нас не са от София. Но не е само за нас. Слушайки целия дебат си мисля, че навлизаме в година, в която хората ще ходят по хляба си в буквалния смисъл на думата, защото при една засилваща се безработица и при една разгаряща се стопанска криза, хората ще си сменят местоживеенето може би през месеци там където си намират работа. Нека да е през половин година. Мобилността на хората по време на криза може да се окаже още по-голяма. А тази мобилност е част от демократичните правила. Не можем да закрепостим хората. Правото на свободно придвижване е част от ценностите. Така че не е проста работа. И тук съм съгласен с г-н Бисеров, да се занимаваме да облекчаваме общинската администрация, която има някакви неволи в момента и те надали са повече от 1000 или 10000 случая.
Димитър Лазаров:
Проблемът е, доколкото разбрах, това че се регистрират в различни общини основни жилища. Примерно в три общини едно и също лице регистрира основно жилище и ползва облекчен режим на заплащане.
Първо, всеки ако декларира нещо невярно, носи отговорност.
Второ, не мога да разбера какъв е проблемът на общината, ако аз в нейната община имам едно жилище, плащам си всички такси смет и т.н. В другата община имам друго жилище, което спрямо общината съм го декларирал като основно. Какво губи общината от това?
Искра Фидосова:
Колеги, чуйте текста на действащия § 1. Г-н Иванов, слушайте, защото не съм съгласна категорично с това, което казвате. Ще направим така, че 7 млн. граждани, които имат имоти да се чудят кой адрес е постоянен, какво се случва и кой ще определя.
„Основно жилище е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.”
Има декларативен характер. Не може по искане на Сдружението на общините или на който и да било, заради някакви частни случаи да обръщаме нагоре с краката всичко, което до този момент е действало.
Тодор Димитров:
Колеги, насочвам ви вниманието към това, което аз предложих. Мисля, че ще се приеме вариантът текстът да бъде: До деклариране на противното се приема, че основното жилище е жилището, намиращо се постоянния адрес на лицето. Мисля, че ако има такъв текст, той може да съществува в този вариант.
Екатерина Михайлова:
„Основното жилище” влече следното, че плаща по-нисък данък. Той попълва декларация, която ако я попълни като невярна носи отговорност за това, че попълва декларация с невярно съдържанието. Когато се направи подобно нещо, се носи отговорност. Ако общините и сдружението знаят, че има хора, които са нарушили закона, да ги дадат, ако обичат, на прокурора. Не можем за това, че някой не си върши работата сега да създадем нещо, което да побърка хората. Някой не си свършва работата. Някой престъпва закона, ние вместо да го санкционираме, наказваме другите, които трябва да тичат да си сменят адресите и да се чудят кое къде се намира. Нека да си остане стария текст. Като се накажат трима, като се подаде сигнал и ги осъдят ще приключи въпроса. Защото това е нарушение, дори и престъпление, защото укриваш данъци. Попълваш декларация с невярно съдържанието.

Росен Иванов:
Това, което презумира е, че постоянният адрес е там където живее все пак.
Искра Фидосова:
Г-н Иванов, четете текста. Има преобладаваща част с декларативен характер. Не може общината да казва и да презумира това ти е жилището. Вие сте гражданин, имате основно жилище и сте подали декларация.
Росен Иванов:
Нямаме намерение повече да защитаваме текста. Вие си казахте съображенията като комисия.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме вариант или да го коригираме, или въобще да го няма.
Цецка Цачева:
Записът, който се предлага, че основно жилище е жилището, намиращо се на постоянния адрес на лицето, не се държи сметка, че моят постоянен адрес не е в мое собствено жилище, а в жилището на родителите ми. Така че този вариант няма как да остане като запис. Той не само, че не е по-добър от стария, а просто е по-неточен, поради което не виждаме значима нужда, за да се прави тази поправка. Отпада и остава старата редакция.
Светослав Тончев:
Колегите юристи са наясно каква е целта за промяна в един закон. Целта за една промяна в определен закон, в определен текст от закона е не ние да разрешим единичен конкретен случай, а да разрешим множество от такива случаи в тази държава. Не може заради един конкретен случай да обръщаме закона на обратно. Не е такава целта на закона.
Искра Фидосова:
Колеги, последно изказване по този закон и гласуваме. Заповядайте.
Даниела Влъчкова:
Тъй като вие предложихте отхвърляне, нашата идея да възприемем идеята на общините е да облекчим по някакъв начин прилагането, а не да създаваме трудности. Искам да ви помоля да помислите за замяната на „постоянен” с „настоящ”, ако ви се струва, че така ще е по-добре.
Искра Фидосова:
Това че двама кметове са ви казали, че имат проблем от неразбиране или може би невъзможност да си изпълнява служебните задължения администрацията, не означава, че трябва да създаваме хаос.
Има ли други текстове, които искате да коментираме?
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз не съм съгласен с § 12, където се предлага промяна на чл. 60, ал. 5. Вносителите предлагат да отпадне. В момента тази редакция гласи:
„За унищожените или откраднати превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пътните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието след представяне на документ от съответния компетентен орган.
С предложението да отпадне ви казвате, че човек, който си е платил за цялата година данъка за едно МПС и в един момент му го откраднат по средата на годината, за оставащите 6 месеца го наказваме да плати за нещо, което той не притежава. Аз не съм съгласен с тази редакция. Не знам какви са съображенията. Ако може да се кажат.
Даниела Влъчкова:
Съображенията за чл. 58, ал. 4 (§ 11), където се казва, че всъщност от следващия месец данък не се дължи. Т.е. ако е внесен, той е недължимо внесен и подлежи на възстановяване по общия ред.
Тодор Димитров:
Открадната на някой колата и не дължи данък, негова грижа трябва да бъде да спре да дължи данъка. Администрацията ли да отиде да му прекрати регистрацията.
Колеги, има ли други съображения? Няма. Да гласуваме на първо четене всички съображения. Приемаме, че на второ четене ще ги изложим. Вносителите вероятно ще направят съответните изменения. Най-важното е да се разпредели на второ четене да го гледаме и в Правна комисия.
Който е „за” приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 902-01-30 на първо четене, моля да гласува.
Веселин Методиев:
Ние няма как да го гледаме на второ четене. Не сме водеща комисия. Предлагам ви следното. Ние сме „за” приемането на закона. Мисля, че няма нито един въздържал се. В становището, което ще отправим към Бюджетната комисия, да се запише изрично в резултат на дебата кои текстове трябва да отпаднат, кои текстове трябва да се редактират и как да се редактират. Това е задача, която можем ние да решим.
Тодор Димитров:
Аз приемам варианта в нашето становище да изложим всички забележки и съображения в конкретиката и вносителите евентуално да ги съобразят. Ако не ги съобразят, в пленарна зала ще изложим отново съображенията си.
С тези забележки, който е „за” приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 902-01-30 на първо четене, моля да гласува. Благодаря ви. С шестнадесет „за” се приема. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
(Реплика: По законопроекта за изменение допълнение на Закона за ДДС също имаше дебати в парламента, така че аз мисля да не го докладваме. Ако имате въпроси, ще ги обсъдим.)
Тодор Димитров:
Колеги преминаваме към следващата точка седем - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
Откривам дебата. Имате думата за изказвания, колеги. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз имам два въпроса и коментари по тях. Започвам отзад напред.
Първият е свързан с промяната в текста на чл. 177. (§ 42). Предполагам, че подозирате, че днес стана сериозен дебат по този въпрос. Ако бъдат отменени последните две алинеи, ние стигаме до избор на данъчния орган от кого по веригата данъчно задължени лица да се събират ДДС. Мое лично мнение е, че това е недопустимо разширяване на правомощията на данъчната администрация. В тази насока се чуха и в пленарната зала много, според мен, основателни възражения. И без това ние търпим критика. Знаете, че има решение на Съвета на европейските общности по този въпрос.
Знаете, че има някакъв ред за търсене на тази отговорност. Ако ал. 6 се отмени този ред ще отпадне. Тогава си задаваме въпроса по какъв ред ще се търси тази отговорност за данъчно задължените лица. Остава единствения отговор - по избор на данъчния орган, от когото си иска по веригата.
Ясно е, че в предходните алинеи имаме една пожелателна норма.
Това е моето мнение по чл. 177.
По въпроса за прословутите адвокатски услуги. Адвокат съм. Снощи четох директивите, писма указания, инструкции и пр. Виждам, че в тази ситуация ние нямаме кой знае колко полезни ходове като адвокатска гилдия. Разбирам, че на този етап трудно би могло да се защити тезата, че следва да бъдат освободени тези така наречени в закона „,услуги”. Тук ще открия скоби и ще кажа, че огромният принос на Закона за ДДС към българския език е, че промени значението на думата услуга. От един безкористен приятелски жест, те превърнаха в основание за плащане на ДДС. Но това е извън директния коментар. В края на краищата на фона на това консумативно общество, обслужвано от този прекрасен закон, който аз „много обичам” не можем да говорим въобще за разни идеали от рода на защита на правата на клиентите и техния законен интерес, за конституционно закрепени дейности в тази посока и т.н. Всичко се свежда до понятието услуга в тази работа.
Оттук нататък обаче възниква въпроса с така наречената служебна защита, която има механизъм. Не знам дали сте запознати, че съществува Бюро за правна помощ в тази държава, което събира всички възложени служебни защити и от собствения бюджет, който е част от държавния бюджет, изплаща на адвокатите съответната служебна защита. Сред нашите клиенти това е разпространено като така наречената безплатна защита, само че тя не е безплатна, тя е служебната защита. Ако ние приемем, че според Директива 2006/12118 всяка една доставка на услуги, тази услуга попада в понятието „доставка на услуги”, тъй като тук става въпрос аз извършване на услуги съгласно поръчка, направена от публично-правен орган, а тези са точно такъв вид услуги, защото са поръчани от съд и от орган на досъдебно производство на основание на закон, аз имам предложение да се възползваме от текста на чл. 26, т. 2 от същата директива, в която се казва, че държавите членки могат да дерогират от разпоредбите на § 1 при условие, че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.
Аз съм убедена, че са налице условията да изключим служебната защита от кръга на облагаемите сделки по силата на тази директива. Моля ви да я прегледате. Не съм специалист по европейско право. Просто ви казвам, че се опитвах да чета и да мисля като юрист и в случая като адвокат, защото разбрах, че като адвокат е губещо занимание.
Тодор Димитров:
Колега Лазаров, имате думата.
Димитър Лазаров:
По отношение на ДДС върху процесуалното представителство. Защото адвокатските услуги се облагат и там няма проблем. Говорим за процесуално представителство.
Съгласен съм отчасти с това, което каза колежката. Да, 2007 г., когато е преговаряно и са закривани тези глави, за съжаление нашите преговарящи са изключили процесуалното представителство на адвокати. Тук няма какво повече да спорим.
Повдигат се два въпроса. Аз не знам какво ще бъде становището на Министерството на финансите. В това така секретно, не знам защо на нас ни беше казано, че не може да ни бъде предоставено от Министерството на финансите писмо от Европейската комисия. Там има два аспекта. Единият аспект е произнасянето по въпроса за частните съдебни изпълнители. Но там са много категорични, че с ДДС трябва да бъдат облагани услугите от държавните съдебни изпълнители. Просто е категорично писмото. Не зная дали е включено в закона и какво имате предвид. Категорични са, тъй като се касае за дейност на публичен субект, което е конкурентна с тази на частния оператор, ако човек не случи. Не зная защо вървим може би към още една санкция. Съсредоточили сме само върху ДДС върху адвокатските услуги.
И оттук нататък искам да се разгранича от това, което каза колежката, защото аналогичен е случаят със служебната защита, тъй като там вярно е, че правоотношението – т.е. съдът назначава с служебен акт служебния защитник. Там няма пряко договаряне с клиента, за да се извърши така наречената услуга, макар че тя е процесуално представителство, но дейността е една и съща. Наистина се получава разлика в цените. Така че за мен трябва да се облагат с ДДС и услугите, които се извършват от служебните защитници. Тезата мога да я развия, защото тези суми, които са заплатени при присъждане на обезщетение, при осъждане на едната страна и по граждански дела на служебни защитници, могат да бъдат търсени.
Ако подходът ще бъде да спазваме европейските директиви, нека уважаеми колеги от Министерството на финансите да ги спазваме докрай. Говоря за писмото от Ласло Ковач, което е от името на Комисията. Те са много категорични. Онзи ден зададох въпроса на министър Дянков. Да не говорим, че има задължителна защита - по някои от делата с наказателен характер просто тя е задължителна. И тук вече не става въпрос за услуга. Но очевидно не можем ад избягаме от това, което някой не е свършил преди две години – преди 2006 г., при договарянето. Но нека да довършим нещата до край, що се касае до държавните съдебни изпълнители и за служебната защита. Защото иначе се получава аз като адвокат да бъда данъчно задължен, ако преговарям с г-н Методиев е сключим договор за процесуално представителство. В същия момент, ако държавата ми възложи служебна защита по едно гражданско дело, няма да бъда. Това става много странно.
Тодор Димитров:
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
За § 40. В т. 2, че „за системно неизпълнение на задълженията по този закон се счита и неприемането на две или повече електронни съобщения, както и неизпълнението на искане на данъчен орган, изпратено на декларирания от задълженото лице електронен адрес за кореспонденция” и т.н.
Може системата да не работи, може да има вирус. Няма ток. Да не изреждам хипотези – в чужбина, в болница, не си отваря E-mail за известно време. Отивам в много тежка санкция при положение, че няма яснота, че от моя страна има някакво неправомерно действие. Може да бъде и обективно, а не че аз не съм си отворила кореспонденцията. Примерно пращат ми E-mail, то гой не идва до мен или пък не го разчитам. Това доста ме смущава като запис.
За солидарната отговорност вече е казано.
Искра Фидосова:
Г-н Иванов, да отговорите на въпросите.


Росен Иванов:
За електронните съобщения и ние сме на мнение, че много внимателно обсъждане заслужава това нещо. И може би санкцията, която се състои в дерегистрация на лицето би трябвало да се замени с някаква глоба или нещо подобно. Или може би срокът да е по-дълъг, или броят на съобщенията да е по-дълъг или нещо подобно. Това трябва да бъде много внимателно обсъдено и две съобщения изглеждат твърде малко.
Искра Фидосова:
Ако аз ви изпратя като работодател две съобщения: едното в 18:30, а другото в 20:00 часа и не го прочетете и не ми отговорите, означава ли, че на другия ден трябва да ви уволня от работа.
Росен Иванов:
Пак казваме, че сме съгласни със забележката и я приемаме напълно. Но идеята е такава, че всички регистрирани по ДДС лица се предлага да имат задължението да имат електронен адрес. Ако това задължение да имат електронен адрес не е скрепено по никакъв начин с някаква форма на санкция, било то заплаха от дерегистрация при определено неполучаване не на две, а на 15 съобщения или с някаква глоба или с нещо подобно. Ние се съгласихме, че за две съобщения не е нормално това да се случи. Текстът заслужава много по-внимателно обсъждане. Това го приемаме като съвсем нормално.
Сега се връщам на първия въпрос за солидарната отговорност. Тук може да се говори много. Но на мен ми се струва, че трябва да се обърне внимание на две неща: първо, очевидно има неразбиране на механизма на действие на чл. 177. Няма такова нещо, че се търси отговорност от всяко лице по веригата. Чл. 177 разделя лицата, които участват в една верига на продажба на стока или услуга на две групи: на такива, които са добросъвестни и такива, които не са добросъвестни. Отговорност съгласно чл. 177 и не само него, а и съгласно цялата практика на съда на Европейската общност може да се търси само от тези лица ,които не са добросъвестни. От добросъвестни лица солидарна отговорност не може да бъде търсена, а само и единствено от недобросъвестни лица. Мисля, че това е крайно време да го разберем. Не може да се говори, че ще си избива данъчния инспектор от което и да е лице по веригата. Не е така. Той трябва да си избере от недобросъвестните лица.
Димитър Лазаров:
Бихте ли обяснили критерия за добросъвестни и недобросъвестни.
Росен Иванов:
Критерият е зададен в самия закон и е зададен в решенията на съда на Европейската общност. Недобросъвестно е това лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че има налице данъчна измама по веригата. По ДДС ще си позволя да изкажа доста по-сериозни аргументи. Тук сме прочели цялата съдебна практика на Съда на Европейската общност. Нека да отворим чл. 177 и да го прочетем много внимателно. Хипотезите за носене на отговорност са две: знаел съм или съм бил длъжен да зная. Това е практиката на Съда на европейската общност. Мога да ви цитирам дела, решения и т.н., за да видите, че от Съдът на Европейската общност е казано същото. Има презумпции за знание. Ако считате, че тези презумпции са неправилни, премахнете ги. Нямам нищо против.
Димитър Лазаров:
Нека да чуем презумпциите.
Росен Иванов:
Презумпциите, които са въведени в закона са три.
В общественото пространство се изнася информация, включително и от народни представители, че едва ли не има някакъв произвол в цялата верига, участваща в продажбата на стоки и услуги. Това не е вярно. Отговорност се търси само и единствено от недобросъвестни лица. Ако някой е бил добросъвестен, от него отговорност не може да се търси.
Трите презумпции са: ако сделката е привидна, ако сделката заобикаля закона, или ако е извършена на цена, която се отличава значително от пазарната цена. Това са наистина трите най-чести хипотези на участие в ДДС измами и мисля, че те са напълно резонни.
Димитър Лазаров:
Бихте ли ми дали един пример за сделка, която заобикаля закона.
Росен Иванов:
Ще ви дам един пример от практиката на Върховния административен съд. Едно търговско дружество закупува имоти и ползва данъчен кредит, а вътре в имотите живеят съдружниците. Това е пример, в който Върховният административен съд е казал, че имаме заобикаляне на Закона за ДДС. Наистина заобикалянето на закона е най-трудно за доказване и най-рядко срещаната хипотеза. Но тя е възможна и съществува.
Моето мнение като юрист е, че това е законът слънце в републиката.
Стигаме до ал. 6 и ал. 7. Ще ви дам следния пример. Ако приемете нашата логика, че солидарна отговорност може да се търси само от недобросъвестните лица, аз твърдя, че това е така и може да го проверите и в решенията на Съда на Европейската общност.
Националната агенция по приходите издава обширни указания по прилагането на чл. 177 и там точно е наблегнато надълго и нашироко и е обърнато внимание на всеки данъчен орган много да внимава какво прави, защото отговорност може да се търси само и единствено, ако лицето, от което се търси отговорност, е обвинено в някакво недобросъвестно поведение, а не някакво друго лице по веригата. Указанието е публично и е публикувано на интернет страницата на администрацията.
Стигаме до поредността. Прекият получател по доставката има две хипотези: той или е добросъвестен или е недобросъвестен. За мен друга хипотеза няма. Тази поредност създава следното нещо. Ако не е добросъвестен, той трябва да търпи една мека репресия, но все пак репресия от държавата, защото администрацията е длъжна да отиде първо при него бил той виновен или невинен. Отива администрацията на ревизия, ревизира го 4-5 месеца, рови в счетоводството, изисква най-различни справки, не дай си Боже някакви предварителни обезпечения да му наложи, само и само да се докаже, че е невинен. В крайна сметка се оказва, че това лице е добросъвестно, издава се ревизионен акт, че той не носи отговорност по чл. 177, но въпреки това лицето, което е било добросъвестно е претърпяло тази репресия. Тя може да е краткотрайна, би могло и за десет дена да приключи всичко, но на мен ми се струва, че няма да приключи за десет дена, а ще приключи за три месеца.
Има и втора хипотеза. Това лице е недобросъвестно, носи отговорност. Само че тук бих ви обърнал внимание като човек, който претендира че разбира ДДС закона и измамите с ДДС. Всяка ДДС измама всъщност се състои в едно много елементарно нещо. Има едно лице, което няма никакво имущество, което изобщо не го интересува дали ще влезе в затвора и най-често и наказателно не е отговорно, което начислява един огромен по размер данък, който никога не плаща. Някое друго лице по-нататък взима този данък от държавата. Това лице, което е начислило данъка и да бъде намерено, и да бъде хванато, него просто не го интересува и ако влезе в затвора, там ще му е добре, защото там го хранят, поят го и т.н.
Текстът на чл. 177 и търсенето на отговорност се заобикаля по най-елементарен начин. Просто слагам едно след друго две такива лица и чл. 177 на практика не може да бъде приложен, защото за да се потърси отговорност първо трябва да се намери главният длъжник, да се докаже, че той дължи някакви данъци и не ги е платил. Има вериги, които продължават в 30-40 фирми. Второ, трябва да се отиде при следващия и пак да се докаже, че е недобросъвестен, че и той не е платил и тогава евентуално бихме могли да се обърнем към някое друго лице. Да, но през това време, времето си минава – една ревизия 5 месеца, втора ревизия – 4 месеца, а през това време някое лице отнякъде ги взима парите. Парите веднъж взети после няма намиране. Разбирате ли, няма намиране на тези пари. Всъщност това, което се случва и което предлага в случая Министерството на финансите и по-точно Националната агенция за приходите е да се приложи нормалния принцип на солидарната отговорност. Ако има 5 лица, които отговарят солидарно за едно нещо, кредиторът е този, който избира към кого да си насочи претенцията. Това разсъждение на администрацията е било подкрепено многократно от Върховния административен съд по повод други случаи, в които се носи отговорност за чужди задължения. Ще ви дам един пример. Когато се прехвърля предприятие по чл. 15, отговорност носи както прехвърлителя, така и правоприемника. В практиката на Върховния административен съд има вече над 10 решения, че администрацията е тази, която избира от кого ще търси задълженията на това предприятие - дали от прехвърлителя, дали от правоприемника.
Димитър Лазаров:
Нека да не намесваме виновното поведение или добросъвестното с нормалните случаи, когато има някакво задължение. Това са две съвсем различни категории. Ние говорим за недобросъвестност, момента на виновност и добросъвестност. Нека да не намесваме кредиторът откъде може да се удовлетвори.
Росен Иванов:
Идеята на текста е, че от тези 5 недобросъвестни лица държавата би трябвало да може да избере към кой от тези 5 недобросъвестни да се насочи. Ако вашето съмнение е, че държавата може да обяви някой за недобросъвестен, а той е добросъвестен. Да, за съжаление, това напълно е възможно. Само че тогава ние трябва да премахнем всякакви санкционни норми от всички закони, защото утре мен един прокурор може да ме обвини в убийство, което аз не съм извършил. Да, възможно е, за съжаление, но нищо не може да се направи.
Димитър Лазаров:
Може ли да разсъждаваме по казуса. Вие ги знаете по списък. Лицето Х, то обикновено е Хасан, на който му прехвърлят една фирма, прави задължения, но вие казахте, че той няма нищо и ще му бъде много добре в затвора. Следващият също е от цигански произход, минава през него цялата тази история. Третото лице е добросъвестното. Четвъртото лице е това, което не точи, администрацията по една или друга причина му дава възможност да получава тези средства. На практика така се получава, ако трябва да бъде откровено точни. Вие казвате: държавата по този начин, т.е. вашето предложение е, иска солидарно да вземе на босия цървулите, на голия ризата, може да засегне и третия, който има нещо, но какво да се направи, защото четвъртият, който е взел парите, не можем да го намерим. Тази хипотеза аз чух от вас.
Росен Иванов:
Извинявайте, идеята на чл. 177 е да намерим точно четвъртия, който взима парите.
Димитър Лазаров:
Обикновено това е престъпление, обикновено те са съучастници в това престъпление, прокуратурата образува дела, спор няма ,като са участници, те носят отговорност – подбудители, помагачи и изпълнители. Но вашата хипотеза, която вие изложихте, точно така ми звучи. Х – на босия цървулите, У – на голия ризата, добросъвестният, на който ние ще му вземем парите, а той да се оправя след това в съда, защото Z не можем да го намерим.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви по-кратко. Има думата последно г-н Методиев, който мисля, че ще внесе яснота в спора.
Заповядайте, г-н Методиев.

Веселин Методиев:
Тъй като аз бях в Комисията по бюджет и финанси и участвам в този дебат втори път. Този дебат се води и в 40-то Народно събрание, когато министерството на финансите защитаваше тази теза и не беше приета. Тогавашният състав на парламента отхвърли текста. Чувствам се в известна степен малко подготвен.
Днес трябва за честта на експертизата да кажа, че днес аргументите, които чух, са във висока степен по-подредени и по-многобройни. Например, днес се казва така: има добросъвестни и недобросъвестни. Добросъвестните ги изключваме изобщо от темата на дебата. Спираме се върху недобросъвестните, но това спиране на недобросъвестните накара г-н Лазаров да говори за босия с цървулите, за голия с ризата, защото и там не получих поне аз за себе си достатъчно аргументация.
Ето защо, г-жо Председател, имам съвсем ясно процедурно предложение. Ние коментирахме тук досега два текста. Аз не се спирам на деликатния въпрос, защото не се чувствам подготвен. Но тъй като има текст относно електронния адрес в § 23 се създава нова ал. 5.
„(5) В случай, че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в тридневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.”

Т.е. навлиза се в процедура, за която каза колегата Иванов, че трябва да се търси електронния адрес като неразделна част от отношенията данъчна администрация – света на фирмите. Мисля, че този текст е предостатъчен и спорният трябва да отпадне в становището на Правната комисия.

Едното ми предложение е в § 40 да отпадне т. 1 и 2
Второ ми предложение е свързано с § 42, по който досега имаше спор, също в становището да има такъв текст.
Защото така или иначе в становището ние препоръчваме на водещата комисия. Нямаме възможност за друга санкция.



Искра Фидосова:
Колеги, обединявате ли се за двете предложения, които даде г-н Методиев – за отпадане на § 40 т. 1 и 2, касаещи електронните съобщения две и повече. Тук аз бих питала какво значи не приемане и т.н.
Другото предложение е по отношение на § 42 – да отпадне.
Има ли някой противно становище на това, което изрази г-н Методиев. Няма. Шестнадесет „за” отпадане на § 42 и § 40 т. 1 и т. 2, касаещи електронните съобщения.
Юлиана Колева:
Въпроса за служебната защита. Това предложение е изключително важно.
Тодор Димитров:
Колеги, трябва да помислим по този въпрос дали е допустимо не от гледна точка на директивата, а от гледна точка на това допустимо ли е тази процесуална защита да се дели на служебна и на всякаква друга.
Искра Фидосова:
Към експертите. В рамките на утрешния ден моля експертите да проверят в рамките на другите държави, които са задължени да спазват тези директиви има ли възможност за такова разделяне и за отделяне на служебната защита. Ако няма, нещата са ясни.
Аз имам един въпрос, който е принципен по отношение на § 47.
Създава се § 1а с текст.
„§ 1а.Този закон въвежда разпоредбата на:
1. Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги.
2. Директива 2008/117/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2006/112ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност с цел борба с данъчните измами, свързани с вътреобщностните сделки.”
Въпросът ми е принципен. Смятате ли, че е правилно по този начин да се записва в закон директива и да се изписва като номер, дата, основание. Това правилно ли е от гледна точка на законодателна техника, от една страна.
Аз за първи път го виждам и за мен е прецедент по този начин записано и не знам дали това няма да повлече след себе си други главоболия на държавните органи по отношение на прилагането.
Тъй като имаше спор по това какво следва да се записва. Миналата седмица имаше спор и в друга комисия горе-долу за същото нещо. Там беше обратния случай, малко по-различен, но така или иначе спорът продължава в няколко комисии по отношение на начина на изписване на въпросното транспониране.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател,
Този спор се проведе още 2006 г. дали да се записва в допълнителна разпоредба кои актове на Европейския съюз се въвеждат със съответния законопроект, но се създаде вече константна практика. Съществуват вече много закони, в които съществуват такива допълнителни разпоредби и се изписват съответните актове на Европейския съюз, които са транспонирани в съответните закони.
Искра Фидосова:
А има ли го записано някъде изрично. Питам за уточнение, за да го прилагаме по един и същи начин по отношение на всички законопроекти.
Красимир Ципов:
В Закона за МВР, който гледахме във Вътрешната комисия има три акта на Европейския съюз и една международна конвенция, за която записахме допълнителна разпоредба, че се въвеждат разпоредбите на съответните актове.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други желаещи за изказване или да пристъпим към гласуване. Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г., със съответните предварително приети забележки, които да се включат в становището, което ще се предостави на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Който е „за” моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Няма.
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Имам една бележка, която днес споделих в залата и с представителите на министерството.
Още в § 1 в ал. 2 смятам, че текстът трябва да се изпише по друг начин. Казано е:
„(2) Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество, реституирано по реда на нормативен акт.”
Това е гражданска терминология. Би трябвало да бъде установяване правото на собственост в еди-кои си случаи, защото това е правната терминология. То е по силата на закон. В закона е казано възстановяване на собствеността и т.н. Вярно е, че тежи.
Или ако се напише, трябва някъде в преходните разпоредби да има: под реституирано се разбира и се изреждат случаите.
Аз го чета без да знам дали има в преходните разпоредби нещо повече. Реституцията се вършеше въз основа на закони. Аз разбирам смисъла, разбирам, че се прави за удобство, обаче може да се оспорва или да създаде прецедент.
Росен Иванов:
Чисто правно със сигурност сте права. Досега не е имало проблеми с прилагането на този текст. Освен това, не му ли намалява вече практическото значение. Не приключили реституцията вече?
Искра Фидосова:
Дали се намалява или не, терминологията трябва да се запазва. Ясно са определени нещата в други закони. Дайте да ги спазваме. Ако искате да ползваме друга терминология, означава да се върнем и в другите закони и да го поправим.
Даниела Влъчкова:
Това е стар текст. Понеже отпада другата точка, остава основен текст на разпоредбата и за това е изписано. Така се прилага поне от 2007 г. Аз обещах на г-жа Михайлова, че ще го проверим. Опасенията ми са, че ако го променим сега, да не се помисли, че има някакво значение по същество от една евентуална промяна.
Искра Фидосова:
Има ли други въпроси, колеги.
Може ли да погледнем § 19, т. 52 дали правилно е записана.
„52. „Основното трудово правоотношение” е трудовото правоотношение по т. 26, което е възникнало първо по време.”
Нямам спомен да съм срещала на друго място такъв запис. Дали не е някакъв нов вариант, прецедент и какво е тълкуванието.
Даниела Влъчкова:
Основно трудово правоотношение има дефиниция в Кодекса на труда в допълнителните разпоредби. Данъчният закон не може да се ползва изцяло от онази дефиниция, тъй като по т. 26 на ЗДВДФЛ към правоотношенията, сключени по Кодекса на труда като трудови правоотношения са добавени и редица други: служебни правоотношения, правоотношения на свещеници и други подобни, на държавни служители, включително и тези по Закона за съдебната власт. В тези случаи не е приложима дефиницията, дадена в Кодекса на труда. За тази връзка предлагаме за данъчни цели да си има подобна дефиниция в самия данъчен закон. Това е от значение за работодателя, който ще прави годишното преизчисляване на данъка по доходите.
Искра Фидосова:
Обяснете ми го с пример. Не мога да го разбера. Какво имате предвид?
Даниела Влъчкова:
Например такива правоотношения приравнени на трудови са и тези по договори за управление. Ако едно лице работи по трудов договор по Кодекса на труда, който е сключен на 1 януари 2007 г. и в същото време има договор за управление и контрол, който е сключен 2009 г. месец септември. Разпоредбата на закона казва, че в края на годината единият от работодателите, тъй като за данъчни цели и двамата са работодатели, въпреки че вие като юристи ще ми опонирате, че единият е работодател, а другият е възложител, но и двамата са приравнени на работодатели, единият от тях трябва да направи преизчисления на годишния размер на данъка. Това е работодателят по основно трудово правоотношение, съгласно разпоредбите на закона, който в случая с тази дефиниция казваме, че първият, с който е сключен договора и това ще е договорът, сключен на 1 януари 2007 г.
Искра Фидосова:
Много сложно обяснихте нещо, което според мен е много просто и от текста, който сте записали, не става ясно. Поне на мен продължава да не ми е ясно по този начин написано. Не разбирам защо се включва като текст. Има проблеми и неразбиране ли? Какъв е проблемът, за да се предложи като текст.
Росен Иванов:
За данъчни цели трудови правоотношения са много по-широки от правоотношенията по Кодекса на труда. Тук се включват и различни други видове правоотношения – по Закона за държавния служител, по Закона за вероизповеданията, по Закона за съдебната власт, по Закона за МВР, за МНО, по договори за управление и контрол и т.н. И ако едно лице има едновременно трудов договор и едновременно с това договор за управление и контрол, не е ясно кой му е основният работодател и кой ще направи годишното преизчисляване. Това нещо няма влияние върху самото данъчно облагане като размери на данъците или нещо подобно. Това има значение за чисто административните задължения на работодателя да преизчисли годишен размер на данък. Изцяло за удобство и за лесно определяне на това кой е основният работодател, се казва, че основно трудово правоотношение е това, което е възникнало първо по време, тъй като това е най-лесно за установяване. Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица на трудово правоотношение са приравнени още много, много други правоотношения, които нямат нищо общо с Кодекса на труда, т.е. освен тези, които са по Кодекса на труда.
Искра Фидосова:
Виждам определението за основно жилище – същото като онова, което дебатирахме в Закона за местни данъци и такси.
Съжалявам, че се връщам към тази тема, но на едното място разширявате принципа и казвате нещо различно, а на другото място нищо не предлагате в тази посока.
В допълнителните разпоредби на действащия закон. В § 1, т. 2 се казва що е основно жилище. И се повтаря абсолютно същото, което ни казва Закона за местни данъци и такси. И понеже там водихме едночасов дебат, г-н Иванов обясни неговия принцип. Аз се връщам пак на този принцип, защото не разбирам как принципът важи в единия закон, а не важи в другия и се получава различие.
Росен Иванов:
Ако бъдем коректни, тази точка би следвало да бъде отменена, тъй като тя беше свързана с едно облекчение, което вече не действа, поради което или трябва да бъде отменена или просто в момента е мъртва разпоредба. Имаше едно облекчение, че необлагаем е доходът от продажбата на основното жилище, ако сте живели в него от 3 до 5 години и т.н., която разпоредба вече има друг вид и основното жилище в случая е останало без значение, но очевидно при отмяната на съответната основна разпоредба е пропуснато да се отмени и допълнителната разпоредба.
Искра Фидосова:
Стигнахме до нещо полезно. Благодаря. Да се гледат нещата наистина принципно, а не според частен случай на някой.
Параграф 1, т. 2 от допълнителните разпоредби.
Даниела Влъчкова:
В актуалната редакция „това не е основно жилище” – казвам, че т. 2 на допълнителните разпоредби на § 1 в момента не е основно жилище. Може би гледате стара редакция на закона.
Искра Фидосова:
Не може да гледам стара редакция. Принтиран ми е законът от Апис. Последно изменение октомври 2009 г.
Г-н Лазаров иска думата.
Димитър Лазаров:
Мисля, че § 9 не е поставян на разглеждане. В чл. 50 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 5
„5. предоставените/ получените парични заеми, както следва: и се изреждат текстове с букви, които са горе-долу няколко хипотези.
Първата хипотеза е: „а) предоставените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв.”
Следващата хипотеза е: „б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставените през същата и през предходни данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 5000 лв.”
Това е задължението на лицето предоставило средствата да ги декларира. Питам, буква „а” – дадох 2000 лв., връщате ми ги след два дена, дадох още три по 500 станаха 3500 лв. и още 1500 лв. стават 5000 лв. Трябва ли да ги декларирам? Примерно, дадох на дъщеря ми 1500 лв., за да си купи нещо, върна ми ги. Дадох още 5 пъти по 500 лв. и се събраха 5000 лв., но те ми ги върнаха.
В следващата хипотеза вече вкарвате непогасените остатъци, но вкарвате и настоящата и предходната година за този, който предоставя заема.
Питам, аз в предходните години съм дал 200 или 300 лв., които изобщо съм ги забравил и с тях дадените заеми вече са 5100 лв. Какво правим? Наказвате ли ме? Аз го разбирам смисъла. Приветствам го, но нека да изясним нещата. Да получените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв. и изключение на получените кредити, хубаво – получих – върнах. Нека да ги изравним по някакъв начин. Защото първата хипотеза е обща – предоставените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв. 10 по 500 лв. са 5000 лв. и ми ги връщат всеки месец. Или един път дадох 2000 лв. върнаха ми ги. Какво да декларирам?
Да не говорим малък ли е размерът на сумата, голям ли е?
И още нещо. Параграф 17, чл. 80а. (1) Физическо лице, което като е задължено, не декларира ... се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 10 на сто от недекларираните или невярно декларираните суми.”
Каква имуществена санкция на физическо лице или глоба. Кое от двете? Или глоба или имуществена санкция. Имуществена санкция на юридическите лица. Това е техническо изписване. Очевидно става въпрос за глоба.
Да се върнем на буква „а”. Дал съм в предходните години 200 лв. и съм ги забравил. С тях стават 5100 лв. и ми налагат една сериозна глоба.
Росен Иванов:
Тук поставяте въпрос по целесъобразност как да отговорим на него не знам. Ако искате направете съответната забележка, за да бъдат прецизирани текстовете.
Димитър Лазаров:
Вашите съображения какви са? Вие сте имали нещо предвид.
Росен Иванов:
Нашите съображения са ако има предходни остатъци от предходни години, които надхвърлят 5000 лв. да бъдат декларирани. Това, че вие сте ги забравил, да възможно е, само че забравянето не извинява за целите на административно наказателната отговорност поне. Ако считате, че това не е целесъобразно, друг въпрос.
Димитър Лазаров:
Ако приемем, че този закон започне да работи от 2010 г. нормално е, че аз всяка година си декларирам. До кога назад ще върнем – до 5, 10 или 15 години.
Росен Иванов:
Колкото трябва ще се върнем, защото това, което наблюдаваме така или иначе се случва. Даден е един заем от 100 000 лв. и не се връща 8 години.
Димитър Лазаров:
Говорим за 5000 лв.
Росен Иванов:
Говорим за заеми, които надхвърлят 5000 лв.
Димитър Лазаров:
Но текстът е: „предоставените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 5000 лв.”
И 10 по 500 лв. са 5000 лв. И преди пет години съм дал още едни 200 лв., които съм ги забравил.
Аз мисля, че идеята на закона е съвсем друга – за тези лица, които купуват скъпите коли, а не че съм дал пет пъти по 500 лв.
Росен Иванов:
Тези лица, които са купили скъпите коли за по 500 000 лв. след това декларират, че са получили от 200 човека по 3000 лв.
Искра Фидосова:
Тези 200 човека също носят отговорност. Те също се проверяват за произход на средствата.
Колегата казва, че приравнявате тези, които са взели по 300 000 лв., за да си купят „бентли” и тези, които имат по 4800 лв. взет заем, но имат и още 300 лв. дадени в заем, които са ги забравили. Въпросът е много резонен.
И вторият принципен въпрос тук е защо трябва да има обратно действие назад в годините тази норма, а не важи оттук насетне. Казвате и предходната година!
Росен Иванов:
Непогасени остатъци от предходната година. Аз не виждам никакво обратно действие. Ако ви ги върнат, няма нужда да декларирате.
Димитър Лазаров:
Трябва ли да декларирам 10 заема по 500 лв.
Росен Иванов:
Да, по буква „а” да. Предложете друга форма. Може би числото е много ниско.
Искра Фидосова:
Оттук нататък да действа. Предходна година да се счита 2010 г. Първата година да е 2010 г., за да може всеки български гражданин да знае. За тези, които са превишили и има нарушение, има санкции за тях. Като проверите другото лице и вие правите такива проверки за произход на средствата, там нещата излизат. Образувайте си наказателни производства. Няма никакъв проблем за това. Началото трябва да е 2010 г. Иначе правим една страшна норма.
Росен Иванов:
Според нас няма обратно действие тази норма и аз не мога да разбера защо твърдите, че има обратно действие. Става дума за обхващане на факт, който е в момента. Имате заем, който не е погасен към момента и все още не е върнат. Т.е. той е висящ заем.
Искра Фидосова:
Ако приемем, че на 1 януари 2010 г. регистърът е готов. Аз като физическо лице декларирам, че на вас през 2009 г. съм ви дала 7000 лв. и не сте ми ги върнали. На госпожата до вас съм дала 2005 г. 500 лв. и на другата госпожа още 3000 лв. в една друга година и те не са ми върнати. Тези всички суми по това, което сте написали, означава, че трябва да ги декларирам. Питам за всички периоди назад да стигнем докога и докъде невърнат остатък – до 2006 г. или допреди демокрацията.
Реплика: До деноминацията.
Искра Фидосова:
По логиката, която г-н Иванов казва, ние трябва да се върнем и да декларираме откакто се помним. Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Ще направя предложение, а те да кажат дали е възможно така да стане.
Тъй като колегите говорят тук за множествено число, има две възможности да помогнем редакционно. Едната е в буква „б” да стане: „през предходната данъчна година”. Кажете това за вас добре ли е?
И втората хипотеза, за да ви помогнем, е да се направи за чл. 50, създава се нова т. 5 – да се отиде в допълнителните разпоредби и да се каже, че влиза в сила и съдържа информация след 1 януари 2010 г., за да може за нещата, които се критикуват тук, да се намери решение.
Това вас устройва ли ви?
Даниела Влъчкова:
Не! Не е важно нас устройва ли ни или не. Има такова решение, за което говори в началото на заседанието министърът на правосъдието, което е прието на 9 септември т.г., с което е прието решение да бъдат декларирани заемите и е прието като „спешни мерки” в тази връзка. За това не можем да го отложим за бъдеще време.
Другото е, че праг при всички положения трябва да има, защото ако го оставим без праг, всички ние ще кажем, че това не е редно и примерно да се декларират заеми от по 20 лв. Колко ще е този праг е въпрос на дискусия, на предложения. Вие можете да предложите на Бюджетната комисия да бъде променен този праг, ако считате че е нисък или висок.


Димитър Лазаров:
Ние искаме да чуем вашето мнение. Ние можем да запишем 5000 лв. ако минималните или еднократните заеми са не по-малко от 2000 лв. Нали се сещате, че по 500 лв., които ми ги връщат, става нещо много странно.
Даниела Влъчкова:
Имайте предвид, че когато сложите праг на единичния кредит, в последствие може да бъде раздробен на N на брой заеми един голям кредит.
Димитър Лазаров:
Ако отпадне буква „а”, а остане само буква „б” „непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставените през същата и през предходни данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 5000 лв.”
Аз декларирам, че имам остатъци 5000 лв., т.е. надхвърля 5000 лв. Аз трябва да подам две декларации на практика – „а” и „б” са две декларации за предоставящия заема.
Искра Фидосова:
И още един въпрос, за който се досещам в момента. Декларирала съм, че 2003 г. на г-н Лазаров съм дала 7000 лв. Обаче г-н Лазаров в своята декларация не е записал подобно нещо. Какво следва в този случай според тези текстове.
Да отпадне като текст в тази редакция. Да се редактира текстът. Изключително неясен е и ще създаде много проблеми на практика.
Но моля да ми отговорите на въпроса, който зададох. Дала съм 2003 г. на г-н Лазаров 7 хил. лв. Той не ми ги е върнал, но в неговата декларация не ги декларира.
Росен Иванов:
Най-вероятно някой ще подлежи на санкция.
Искра Фидосова:
Кой? Като го викнете него, за да го санкционирате, той ще каже, че не е получавал такава сума.
Росен Иванов:
Едва ли ще каже, че не е получавал такава сума. Ако изобщо не е получавал такава сума, очевидно е, че единият от двамата лъже.
Искра Фидосова:
Това ще е обичайният случай. Какво правим?
Росен Иванов:
При данъчното облагане това се случва ежедневно. Едното лице е издало фактура за 100 лв. и я включва в дневника за продажба, а другото за покупки включва 10 хил. лв.
Искра Фидосова:
Този дневник е създаден отдавна и година за година се води.

Росен Иванов:
Може да сложите ограничение за годините. За това предложихме да направите редакция на текста. Това, което вие твърдите се случва непрекъснато. Една фирма казва, че е продала нещо за хиляда лв., другата казва, че то е купила за 10 хил. лв. Оттам нататък се изследва спрямо всички факти и обстоятелства коя фирма е излъгала.
Димитър Лазаров:
Ние говорим за гражданите.
Росен Иванов:
Колко граждани си раздават заеми над 5 хиляди лева годишно? Ако решите, че текстът се нуждае от прецизиране, моля да го направите. Ако 5 хиляди лева ви се струва много нисък праг, вдигнете го. За мен при всички случаи няма да е нормално всеки месец някой да ви дава 10 хил. лв. и вие да не му ги връщате. Доста странно ми се вижда. Обсъдете го и препоръчайте кое да бъде завишено. Това е предложение. Оттам нататък е въпрос на дебат и на решение. Трябва да има някаква граница.
Веселин Методиев:
И във времето граница.
Росен Иванов:
Може би и във времето трябва да има граница. Но пак ви казвам, на мен не ми се струва много нормално да забравите, че преди 5 години сте дали на някой 5 хил. лв.
Тодор Димитров:
На практика много често се дават заеми между физически лица без никакви документи. Ще имаме думата на единия и думата на другия. Единият казва, че е дал, а другият казва, че не е взел. Това с фирмите не е удачен пример. Тук нямаме фактури, няма осчетоводяване. Имаме думата на единия срещу думата на другия. Какво правим тогава.
Росен Иванов:
Това е голям проблем. Действително е така, но какво друго можем ад направим.
Димитър Лазаров:
Без договори данъчните служби не ги признават като заеми. Никога няма да признаете, че е получил по устна договорка заем, ако няма договор или разписка. Но ние говорим за житейските ситуации, при които наистина се разменят тези средства без договор.
Росен Иванов:
Ние не изключваме, че е възможно да има проблеми. Изобщо сме далеч от тази мисъл.
Димитър Лазаров:
Аз приветствам идеята. Така трябва да бъде. Но може да се окаже в крайна сметка, че се санкционират едни хора на село, на които си дал заем, за да си купи кола или крава, но ги е върнал, защото синът му е пратил парите от чужбина, а ние ще му сложим санкция.
Тодор Димитров:
Колегата Нотев ми подсказва друга хипотеза. Някой е пропуснал нещо да декларира и под страх от наказателна отговорност като не го е декларирал казва, че не е правил такива работи. Какво правим тогава?
Искра Фидосова:
Правим следното. Страшният съд е НАП и той казва: Ти си черен, ти си бял. И се случва нещо, което го няма никъде. Колеги, какво правим. Това са текстове с много страшни последици, недомислени.
Ивайло Тошев:
Аз си мисля, че заради частния случай вкарваме в беля 4-5 млн. народ.
Искра Фидосова:
Наистина заради 200-300 човека, които са превишили правата си.
Има и друго нещо, за което се сещам. Тези, които са изобретили начина за прикриване на доходи, те много лесно ще излязат от тази ситуация. Единият ще декларира, другият не и ще оспори и веднага влизат в хипотезата по съдилищата.
Димитър Лазаров:
При положение, че се въвежда брачен договор, включват ли се взаимоотношенията между съпрузите. Включваме ли взаимоотношенията роднинство при сватосване І степен, ІІ степен, низходящи и т.н. Не може всичко да подлагаме на фиска.
Росен Иванов:
Сигурно текстът ще създаде някакви проблеми. Сигурно има и по-добра редакция. Препоръчайте редакция, ако считате това за необходимо. Какво да кажем ние повече.
Искра Фидосова:
Много просто. Действа оттук напред. Пишем, че предходната година първата дата е 1 януари 2010 г. Няма проблем. Изключителна мярка, която ще работи. Никакви санкции за държавата, никакъв проблем за гражданите. И всеки един гражданин си прави сметка и си записва – месечно, дневно на кой какви пари е дал, защото знае, че трябва да ги декларира.
Димитър Лазаров:
Ако ги направим 10 хил. лв. мисля, че ще бъде по-приемливо.
Веселин Методиев:
Искам да кажа нещо с цел да бъда полезен.
Експертите казват следното. Взето е правителствено решение за мерки за борба с престъпността и корупцията. Те на това лежат.
Искра Фидосова:
Но те са за оттук нататък.
Веселин Методиев:
И когато аз им предложих това ,за което вие сега казвате, те казаха не, защото явно амбицията на правителството е да търси битката с престъпността, ползвайки информация не от 1 януари 2010 г. напред, а търсейки информация назад. Това е, което аз успявам да разбера. Това означава, че единственото, което може да им помогне в момента, защото другото е да преустановим дебата и да кажем, че текстът се нуждае от редакция и да го оставим за редакция, е те да кажат дали е възможно накрая на т. 5, като поредна буква „д” да се запише текст, в който да има някакво голямо число, примерно от порядъка на 100 000 лв., когато е направен разход, дали е за бентли или за нещо друго, т.е. когато се отиде в онзи свят, където се търсят злоупотребите, а не за хората ,за които говорим тук с по 3 или 5 хиляди лева, а за разход, който е извършен в последните 5 години и надминава 150 000 лв. Тогава тези хора трябва да вписват всички тези неща в декларацията си.
Димитър Лазаров:
Това е за получателя. А за този, който дава. Примерно, аз откъде да знам за какво давам заем.
Веселин Методиев:
Не, тук ще трябва да знаеш. Ако той е направил разход за 150 хил. лв. и ти си съучастник в неговото кредитиране, трябва да знаеш за какво ги даваш.
Искра Фидосова:
Колеги, текстът в този си вид не смятам, че може да остане. Ясни са мерките, които са приети. Но това, което се въвежда в момента, не може да стане така.
Имам един въпрос към г-н Анастасов като съдия. Смятате ли, че в момента в един данъчен закон и по-конкретно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица можем да запишем норма, която връща в годините назад, че не е декларирал получен заем и то в размер над 5000 лв. остатък невърнат, да се носят тежки санкции и последици. Това е спорът, който водим един час вече. Моля да видите текста, защото според мен, е недопустимо да остане като текст в проектозакона.
Имаме мерки, приети от правителството за борба с престъпността и корупцията. За напред няма никакъв проблем, обаче за назад как ще го върнем. Логиката е да запишем отделен текст, който касае такива случаи. Но не можем да пишем за всички случаи.
Росен Иванов:
Съгласно статистиката са раздадени 60 млн. лв., а по нашите регистри са над 2 млрд. лв.
Димитър Лазаров:
Аз съм склонен да има едно връщане назад или поне да вдигнем сумата на 10 хил. лв.
Г-жо Фидосова, да увеличим сумата на 10 хил. лв. и нека да остане за назад.
Искра Фидосова:
Не може да остане назад по този начин и с този текст.
Явор Нотев:
Колеги, какво ни се предлага. Предлага ни се под страх от наказателна отговорност за вписване на неверни данни в декларация да създадем писмени доказателства в едно наказателно административно или пък същинско наказателно производство. Това ли се иска от цялото българско население. Ние казваме: Напишете си декларация. Ако излъжете, даже като обвиняем в наказателния процес имаш право да мълчиш, а тук нямаш. Излиза, че на ти една декларация и вземи се обеси с нея. Няма как да стане. Колкото и да са виновни тези хора, за които говорим, те трябва да бъдат подложени на такъв начин на разследване и репресия. Буди много сериозни възражения. Вижте редакцията. Без срок – предходните години. Значи ние сме неравно поставени Моите са повече години отколкото на един 30 годишен човек. Аз докъде ще се връщам в моите години. Има логика за покритите от давност. Има логика на данъчна измама. Взимам кредит, не връщам. Покрива се с давност и после потриваме ръце – нямаме инструмент да си го съберем.
За това не можем да погазваме основни неща, основни принципни положения в името на някаква целесъобразност, която ни се диктува, та било то и от правителствено решение.
Имаме пробив в системата. Имаме не добро законодателство, което позволява такива измами. Дайте да го запушим този пробив занапред какъвто е основният принцип. Оттук нататък всеки може да си направи своя разчет какви пари дава и какви не и да го декларира накрая на годината заедно с други обстоятелства, които ще декларира занапред.
Другият въпрос е за какъв размер си говорим. Колко са 5 хил. лв. Много ли са, малко ли са, достатъчно ли са, за да ги декларираме.
Предложението ми е занапред. Оттук нататък да се обединим около определен текст.
Анастас Анастасов:
Заради някакъв брой лица, дали са 100, 200 или 300 нямаме никакво основание да задължим хиляди и милиони хора да попълват декларация.
Второ, в административната отговорност имаме умишлено и непредпазливо деяние. Как можете да ми кажете на мен ако преди 15 години съм взел 5 хил. лв. дали си спомням и от кой. Аз винаги мога да се извиня с това, че съм забравил и край. Какво правим тогава.
Тодор Димитров:
Колеги, да запишем следната забележка в нашето становище. Занапред да действа този текст и да се обединим около това.

Искра Фидосова:
И се увеличи сумата на 10 хил. лв.
Димитър Лазаров:
Да стане „предходната година”.
Искра Фидосова:
Ама предходната да е 1 януари 2010 г.
Димитър Лазаров:
На 1 януари 2010 г. ще подам декларация за 2009 г.
Искра Фидосова:
Въпросът е да се определи предходната година в преходните разпоредби.
Явор Нотев:
Ако имаш такова задължение, което възниква отсега, можеш да приемеш модел на поведение. Мога да престана да давам заеми, мога всеки заем да го обличам в писмена форма, мога да си водя собствен регистър на тези отношения, така че да бъда спокоен дори да има оспорване от другата страна, аз ще бъда чист пред данъчните. Ако ме върнете в 2009 г. аз вече съм се поставил в някакво положение, когато без документ, без разписка съм дал или взел и т.н. Т.е. ние би трябвало да поставим модел на поведение, норми, които да могат да бъдат изпълними - оттук занапред аз да съобразя поведението си, за да не търпя санкции.
Ако го оставим на въпроса на случайността и на това, че ще бъда разследван и т.н. значи правим някаква репресия и посегателство към добросъвестни граждани. Недейте заради сухото да гори и суровото. Не съм си купил бентли и познавам много хора ,които не са си купили бентли, сега ще им разбием спокойствието и ще ги правим на потенциални измамници.
Искра Фидосова:
Правната комисия обединяваме ли се за последното предложение на г-н Нотев, Анастасов и всички. Има ли инакомислещ? Няма.
Димитър Лазаров:
Това означава, че в преходните и заключителните разпоредби трябва да запишем това около което се обединихме, но текстът трябва да остане.
Искра Фидосова:
Щях да продължа. Текстът остава. Тази мярка ще се изпълнява, приета от правителството с решение на Министерския съвет като една от 57 мерки, които ги знаем. Но не по този начин записан текстът.
Росен Иванов:
Трябва да ви обърна внимание, че оттук нататък всички заеми над 100 000 лв., дори и без значение каква е сумата, ще бъдат взети преди 2009 г. за следващите 10 години напред и тази мярка все едно изобщо я няма.
Искра Фидосова:
Какво да направим?
Реплика: До 2009 г. ще изследвате по възможностите до 2009 г.
Росен Иванов:
Нека да се сложи някаква достатъчно висока сума, за която няма шанс да се забрави заемът. Не мога да дам на някой 50 хил. лв. заем и да забравя. Това е абсурдно. Не е житейски вероятно.
Иска Фидосова:
Колеги, моля да гласуваме. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху доходите на физическите лица, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 19.10.2009 г. със забележките и изразените становища от колегите.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
Колеги, по закона за акцизите имахме един спор, който вчера коментирахме с Менда Стоянова и с колеги от Комисията по бюджет и финанси. Предлагам на вносителите, ако са изчистени нещата на заседанието, да не ги дебатираме отново тук.
Ако имат въпроси колеги, да заповядайте.
Венетка Тодорова:
Общо взето нещата минаха нормално. По маркирането на горивата имаше спор, но вече всичко е о’кей.
Искра Фидосова:
Изчистихте ли този въпрос? (Да.)
В § 53, т. 2 да се запише като отделен параграф.
Венетка Тодорова:
Имаме становище по него, за което благодарим. Обемът не е малък. Още повече, по същество въпросите ни вълнуваха и ни отне повече време да ги обмислим.
Бележките, които са направени в становището, ги приемаме.
Искра Фидосова:
В § 64 - §10 не трябва да бъде с влизане в сила от обнародване.
Венетка Тодорова:
Да, видяхме бележките и сме съгласни.
Веселин Методиев:
Бих искал да задам един въпрос.
Защо Министерството на финансите в тази война, която се опитва да води с бандитите и която е свързана с луксозни стоки – всички са акцизни, според мен, не поехте вие инструменти да изработвате, а ги дадохте там, където са масовите закони – данъчните, и видяхте тук какво се случи. Защото в момента, в който се каже, че едно бентли струва 300 000 лв. и там трябва да се търси, не можеше ли през акцизна стока да се намери инструмент. Просто като идея, а не през закона за физическите лица през 5 000 лв. да търсим решение на задачата.
Красимир Николов:
Просто от Нова година бентли не е акцизна стока. С предходното изменение на Закона за акцизите знаете, че автомобилите отпаднаха като акцизна стока. От 1 януари 2009 г. те не са акцизна стока. За да нямаме проблеми с Европейската комисия и заради това отпадна. Всъщност проблемите в момента са налице. Там при едно неблагоприятно стечение на съдебните спорове държавата може да има доста неприятни последици.
Венетка Тодорова:
Да допълня г-н Николов, когато имате възможност, защото днес наистина времето напредна и напрежението е голямо, ще видите, че действително с тези изменения се вземат мерки срещу сивата икономика и доста голяма е тежестта за агенция Митници що се касае до горива, до тютюн, алкохол и т.н. Смятам, че се опитваме да изпълним тези неща.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли въпроси към вносителите. Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 902-01-34, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
Който е „за”, моля д гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
По десета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
Имат думата вносителите. Заповядайте.
Лидия Атева:
Аз съм началник на отдел „Счетоводна практика” в дирекция „Данъчна политика” при Министерството на финансите.
Ще представя накратко предложенията на Министерството на финансите за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Те основно са развити в две направления: първото направление е, че се отстраняват несъответствия в данъчното законодателство спрямо правото на общността и второ направление е усъвършенстване на данъчната практика, като се прецизират съществуващи текстове.
За постигане на тези цели са предложени следните промени:
В първото направление – отстраняване на несъответствия, са направени промени в ЗКПО с цел отстраняване на три infringements процедури или това са така наречените несъответствия.
Първото от тях е, че се дава право за преизчисляване и възстановяване на данъка при източника за доходи на чуждестранни лица. В момента действащия ЗКПО облага доходите на чуждестранни лица върху брутния размер на тези доходи, като не дава право от тези доходи да се признават необходимо присъщи за дейността разходи. Това несъответствие е отстранено, като се предлага един механизъм за преизчисляване на данъка с цел признаване на именно такива необходимо присъщи за дейността разходи. По този начин се изравнява облагането на чуждестранните и местните лица и ние считаме, че с това нарушението ще бъде отстранено.
На второ място, с измененията в Закон за счетоводството се премахва констатираното несъответствие по отношение на чуждестранните лица, които осъществяват дейност в Република България при условията на свободно предоставяне на услуги. Въведените промени целят тези лица да не водят счетоводство и да не изготвят годишни финансови отчети и съответно да не се регистрират в регистър БУЛСТАТ. За целите обаче на данъчното облагане, тези лица не се освобождават, тъй като приходите и разходите им се определят по общия ред на корпоративния закон на равно основание с местните лица.
Въвежда се и едно изискване на Директива № 49 от 2009 г., което може да бъде причислено към графа „Облекчения на бизнеса”, тъй като се освобождават предприятията „Майки” от задълженията за изготвяне на консолидиран финансов отчет в случаите, когато притежават несъществени дъщерни дружества. За целите на определяне на съществеността се има предвид вярно и честно представяне на финансовия отчет. В тази връзка са направени и съответните промени в Закона за счетоводството.
На последно място по отношение на премахване на несъответствията се изравнява данъчното третиране на местните фондове и дружества за социално осигуряване с фондовете и дружествата за социално осигуряване, установени в други държави членки на Европейския съюз и европейското икономическо пространство, като там промените са в Кодекса за социално осигуряване.
Искра Фидосова:
Моля да ме извините, че ще ви прекъсна. Ние сме ги чели нещата. Само ако им нещо за корекция.
Заповядайте за въпроси и изказвания, колеги. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз имам един въпрос към вас като експерт да ни кажете категорично и ясно, за да сме съвсем сигурни, защото наистина времето напредна.
Има ли текст в предложения законопроект, който да е извън сферата на уеднаквяване за чуждестранните лица.
Лидия Атева:
Имате предвид в промените, в ЗИД. (Да.)
Усъвършенстване на данъчната практика – не са промени, свързани с хармонизацията. Тук се предлага една промяна по отношение на премахване на подаването на годишния финансов отчет, като се заменя с годишен отчет за дейността, който ще се подава в НАП. Предприятията без дейност се освобождават от задължение за подаване.
Увеличава се кръгът от лица, които могат да ползват данъчно облекчение за дарение. Това са Фонд за асистирана репродукция.
Имаме отмяна на данъчно облекчение по чл. 189 от корпоративния закон. Това е във връзка с големи инвестиции в областта на селското стопанство.
Увеличаване на данъка върху хазартните дейности.
Това са основните булети по промените на закона.
Искра Фидосова:
Има ли други въпроси, колеги. Или нещо, което вносителите искат да консултират като изписване на конкретни текстове. Има ли нещо, което е възникнало в другата комисия и трябва уточнение.
Лидия Атева:
Единственото, което може би тук не е намерило отражение по някакъв повод и беше коментирано от г-н Горанов във връзка със Закона за акцизите и данъчните складове, това е наличието на едно облекчение по чл. 179 от Корпоративния закон, което представлява схема на държавна помощ, дерогирана в преходния период, която изтича на 31.12.2009 г. Тук се налага тази схема да бъде нотифицирана пред Европейската комисия, считано от 1 януари 2010 г. Тя няма да може да бъде приложена в този й вид без съответната нотификация пред Европейската комисия и спазване на процедурата за нотификация. Ще действа след постановяване на положително решение от страна на Европейската комисия, което продължава като процедура около 18 месеца.
Тук искам да обърна внимание, че ако подобно облекчение не бъде с такава клауза – sent still клауза, санкциите върху България са различни от тези, които са в infringements процедурите.
Санкциите в областта на държавните помощи директно се прилагат към бенефициентите, т.е. получателите на помощта, в случая юридическите лица и всички предприятия, които са правили преотстъпване по някакъв ред по реда на този член, и държавата членка трябва да докаже, че полага всички усилия да възстанови тези средства, което в известна степен е доста сложно. Т.е. няма процедура на писмено уведомление и след това ние да можем да възразим, санкцията е директна и до към бенефициентите, получатели на помощта. Ако държава не докаже, че полага усилия да ги събере тези пари и да възстанови сумите, поема съответния негатив за сметка на бюджета.
Искра Фидосова:
Има ли други въпроси, колеги. Няма. Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 902-01-33, внесен от Министерския съвет на 20.10.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Няма.
Благодаря на колеги от Министерството на финансите за търпението.
По единадесета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
Има думата г-н Иван Алексиев в рамките на няколко минути да ни кажете идеята и мотивите за закона.
Иван Алексиев:
Най-важното е да запълним вакуума между остарелите подзаконови нормативни актове и Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който да хармонизира правната уредба по отношение на концепцията за защита на водите в рамките на Европейския съюз и нашите договорености.
Целта е да се облекчи регистрационният и разрешителният режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове, свързани с ползването на подземни водни обекти.
С измененията от 2006 г. за хармонизиране на Закона за водите с Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г., установяваща на рамката на действията на Общността в областта на политиката за водите се промени концепцията за защита на водите. С измененията се въвежда защита на водите в границите на цялото водно тяло, а не само на водовземното съоръжение и на близката територия около него. По тази причина се налага диференциране на мерките за охрана на водите в границите на водните обекти – намаляване на абсолютните забрани за дейности, които да се сведат само до най-вътрешния пояс на санитарно охранителните зони около водовземните съоръжения и по-широко прилагане на съгласувателен режим за останалата територия на водните тела. Това дава възможност за прецизиране и съобразяване на мерките за охрана на водите със специфичните особености в различните точки на водните тела и за избягване налагането на ненужни забрани и ограничения, препятстващи граждански и стопански дейности реално не застрашаващи водите във водното тяло. Т.е. санитарно охранителните зони са една, две и три, а втора и трета са изключително големи, засягат изключително големи площи и по този начин се спира стопанската инициатива не само на частни инвеститори, а и на общини. Засегнати са и земеделски земи. Проучванията показват, че в тези зони водните ресурси са доста дълбоко в земята и на повърхността няма да има проблеми. Някои казват, че едва ли не ще замърсим подпочвените води, дори и минерални. Идеята е да се запази само зона едно, която да защити цялото водно тяло. Водата по принцип трябва да се пази на повърхността там където е водното тяло и водовземното съоръжение.
Другата идея е минералните води да станат изключителна държавна собственост заедно с водовземните съоръжения. Това е изключително важно. Не само минералният извор да е изключителна държавна собственост, а и водовземното съоръжение.
Има и няколко несъответствия. При последното изменение на Закона за водите от месец юни 2009 г. са допуснати някои съществени грешки при редакцията при обнародването на текста на тези промени. Пропуснати са да се обнародват тези промени. Не мога да кажа каква е причината.Дали е невнимание или нещо друго, но така или иначе тези промени трябва да се отразят, защото в случая действат старите разпоредби на чл. 96а от Закона за водите, където са предоставени права. Т.е. процедурите за концесии за изграждане и експлоатация на ВиК системите на новите асоциации по ВиК. Все още тези права са предоставени на Министерския съвет. Изменението е предложено месец юни 2009 г., но не е отразено в Държавен вестник.
За сроковете. Срокът е тримесечен, но към момента е ясно, че нито ВиК операторите, нито кметовете на общините, нито областните управители ще успеят да спазят този срок и за това предвиждаме удължаване с още три месеца, за да може тази процедура да приключи в нормални граници, за да може всичко да е както трябва в смисъл да не се избързва и да се допуснат грешки.
Другото, което е важно, е да отпаднат регистрационните режими (чл. 118г) за процедурите за издаване на индивидуални административни актове, свързани с ползването на подземни водни обекти. Това е в пряка връзка с уеднаквяването на реда и процедурата за издаване на разрешителни за водовземане от минерални води изключителна държавна собственост с процедурите с останалите случаи. Т.е. да има едно уеднаквяване.
Преходните и заключителните разпоредби (§8).
С последното предложение се предлага измененията по § 8 от законопроекта да имат обратно действие към момента на обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите през месец юни 2009 г. с цел да се осигури единно действие и прилагане на новия правен режим в областта на концесионирането на добива на минерални води и последователността в реорганизация на правоотношенията в областта на собствеността на ВиК системите и съоръженията.
Искра Фидосова:
Благодаря на вносителя. Заповядайте от страна на Министерството на околната среда и водите да заявите подкрепяте ли внесения законопроект.
Владимир Стратиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на околната среда и водите подкрепя така направените предложения като своевременни и изцяло необходими.
Искам само да обърна внимание на още едно предложение, което е по § 8 на законопроекта. Освен удължаването на срока, посочен в досегашната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от 3 месеца на 6 месеца е допусната и една много съществена грешка, не бих казал само техническа, тя е грешка по същество. Когато е приеман законопроекта през месец юни в § 29, ал. 4 на действащия в момента закон са записани думите „Списъците по ал. 1”. Аз съм участвал в разработването и приемането на този текст. Има предвидена една последователност от действия, която трябва да се изпълни от министъра на регионалното развитие, ВиК операторите, общините, областните управители и грешката, която е допусната в § 29, ал. 4 прави невъзможно изпълнението на няколко действия едно след друго така, както са в предвидените срокове. Тази разпоредба е изключително необходимо да бъде коригирана. Най-напред се изготвят списъците на активите, които ВиК операторите съставят, списъците на активите, които са в правомощията и в патримониума на общините. На основата на тези списъци министърът на регионалното развитие и благоустройството в определения от закона срок изготвя разделителни протоколи. Едва след изготвянето на разделителните протоколи може да се пристъпи към изпълнението на другото задължение на министъра на регионалното развитие и благоустройството на базата на така направените разделителни протоколи една определена част от активите той да извади от капитала на дружествата - държавните и държавно-общинските ВиК оператори. Това нещо в закона е написано в обратен порядък и прави невъзможно изпълнението.
Също така искам да обърна внимание на необходимостта да се измени текста на чл. 96а. Досегашният текст на чл. 96а предоставяше правомощията за провеждане на концесионни процедури в областта на ВиК системите на Министерския съвет. Измененията от месец юни 2009 г. създават нова група правомощия в тази насока и те изрично са предоставени на бъдещите (новите) асоциации по ВиК, които ще се изграждат съвместно между общините и държавата като един особен орган, който ще управлява публичната собственост, както държавна, така и общинска. Тази система от компетенции е в дуализъм и противоречие с текста на чл. 96а. Текстът, който предвиждаше неговата отмяна беше приет в предишния парламент, но не зная по какви причини текстът не беше обнародван. Вече няма и възможност да се прави поправка на явна фактическа грешка при обнародването. За това се налага да бъде подкрепена и тази разпоредба чл. 96а да бъде отменен. В противен случай новите асоциации няма да могат да пристъпят или ще има проблеми и колизия при пристъпване на изпълнение правомощията по концесионни процедури. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Стратиев. Единственото, което може би остана не казано с оглед на това, което изложихте, е § 10, който ни връща със сила от 23 юни 2009 г.
Заповядайте.
Климентина Денева: главен секретар на МОСВ
Ние подкрепяме изцяло предложенията на г-н Алексиев и по § 7 и по § 9, като министерство смята също, че трябва да се помисли за обратно действие и по тези два параграфа, тъй като те също визират изменения в ЗИД на Закона за водите, които би трябвало да бъдат направени още към онзи момент. Сега нали разбирате в каква ситуация е новото ръководство на министерството да пълни дупки на две предишни правителства, които не са си свършили работата. За това ние горещо подкрепяме тази инициатива на г-н Алексиев и ще подкрепим една ваша инициатива в тази посока – съответните норми също да влязат към момента на влизането на съответния ЗИД, когато е бил приет, за да запълнят наистина транспонирането на директивата, за която вече стана дума.
Искра Фидосова:
Аз подкрепям това, което казвате.
Колеги, ако не възразявате, да запишем в становището, че препоръчваме между първо и второ четене да се направи уточнението за § 7 и § 9. Има ли възражения? Няма. Единодушно се приема.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Всичко това, което се е случило, се дължи на следната глупост, ще си позволя да ползвам тази дума. В българския парламент в продължение на десетки години при изтичащ мандат мнозинството определяше едномесечен срок от датата на изборите, в който парламентът се разпускаше и хората се занимаваха с избори. Тройната коалиция реши, че при наличието на два пъти избори – едните на 7 юни, другите на 5 юли, Народното събрание ще работи до 15 юни и ето ви резултата. Това е резултатът от тази глупост. Това е противно на всички европейски практики, на практиката на българския парламент по Търновската конституция. Ей така, на опаки на света. Сега се чудят как да оправят нещата хората.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Методиев. Аз съм убедена, че оттук нататък в Правната комисия не трябва да има само юристи. Много е важно да има човек, който да не е юрист и от време на време да балансира.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите, към представителите на Министерството на околната среда и водите.
Препоръките ги констатирахме. Ще ги запишем в становището.
Пристъпваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Искра Фидосова