Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 19.11.2009 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева, заместник-министър, Юлия Меранзова, експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Ралица Илкова и Ивайло Цонков, експерти от работната група по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс към МП; от Министерството на вътрешните работи – Георги Апостолов, директор на дирекция „Досъдебно производство” и Иван Любенов, заместник директор на областна дирекция на полицията – Стара Загора; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател на ВКС и председател на Наказателната колегия и Вероника Имова, съдия в Наказателната колегия; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси. Заседанието ще протече при следния предварително обявен дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.; и № 954-01-40, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.11.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; и № 954-01-37, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
3. Проект на решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-92, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 12.11.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 954-01-44, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев, Димитър Борисов Главчев и Делян Александров Добрев на 10.11.2009 г.
Иска думата г-н Бисеров. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, сигурно забелязахте, че правителствените законопроектите по първите две точки ни бяха раздадени днес. Те са внесени вчера в деловодството на Народното събрание и днес ги получихме. Аз имам едно предложение. Тъй като е нормално да не можем да се запознаем със законопроектите в детайли, аз например прочетох мотивите на двата законопроекта, но не мога да направя съпоставяне с основния закон. За това предлагам днес да отворим разискванията, но по първите две точки да не приключваме днес. Да изслушаме вносителите и поканените гости. Ако някой от нас желае да вземе отношение, да го направи, но да имаме възможност да изчистим нашите позиции до следващото заседание, защото НК и НПК са сериозни закони.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Бисеров. Това е и нашата идея и мое предложение днес да започнем с представянето на законопроектите от страна на вносителите, да чуем всички представители на институциите, които присъстват тук, да започнем дискусия и в следващия четвъртък да стигнем до гласуване за първо четене на НК и НПК евентуално.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г., № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. и № 954-01-40, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 03.11.2009 г.
Започваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Г-жо Попова, имате думата да представите накратко като вносител философията и основните параметри на законопроекта.
Маргарита Попова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Днешното заседание е наистина много сериозно, тежко, гледат се много важни закони, които чертаят политика на което и да е правителство в посока наказателно правосъдие. За това е прав г-н Бисеров, че при така създалата се ситуация е хубаво да започнем днес с представянето на законопроектите, да разискваме и евентуално на следващото заседание на Правната комисия да дадем становище по това кой как подкрепя и кой не представените от всички вносители законопроекти.
Новото българско правителство встъпи на власт с ясната позиция, че ще води безкомпромисна борба с организираната престъпност, с корупцията и ще противодейства с мотивация чрез законови изменения, подобряване организацията на работа, структурни промени в администрацията и ред други мерки, които ние още през месец август и началото на септември нарекохме „неотложни” за действие на правителството, като ги обобщихме в 57 важни актуални точки със силен антикорупционен акцент и насока „Борба с организирана престъпност и корупция”, съчетани с реформи, истински този път, за първи път тежки в съдебната система. Следваме следната логика: започнахме с изменения на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за ДАНС, сега идват на ред Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, разбира се всичко това съчетано, когато се прави една добра наказателно-правна политика да се обърне внимание и на възможностите на държавата и решимостта на държавата да отнема имущество по ефикасен начин, което е генерирано по незаконен начин, не само по престъпен, така както беше досега.
С тези изменения освен категоричната заявка на българското правителство за борба с организираната престъпност и корупцията, ние правим крачка в актуализиране на наказателната политика на държавата, която беше приета с решение на предишното правителство с решение на Министерския съвет от месец юли 2009 г. и чертаем, от една страна, приемственост и от друга страна, внасяме нови акценти.
Директно към внесения от нас първи законопроект за изменение на Наказателния кодекс.
Уважаеми колеги, това изменение е продиктувано от програмата и волята на правителството, разбира се и от препоръките на Европейската комисия, които бяха подчертани неколкократно в последователни доклади на Европейската комисия през 2008 г. и 2009 г. Както отбелязах преди време, това са частични изменения. За кратко време ние не можем да отговорим с нов Наказателен кодекс на изискванията на Европейската комисия, но работната група е структурирана в Министерството на правосъдието под ръководството на проф. Стойнов и вече започна работа за структуриране по нов начин на Наказателния кодекс. Но това, което успяхме да направим сега и което ни се струва, че е важно и значимо, е да обърнем внимание на особено зачестилите в последно време тежки посегателства срещу личността и срещу собствеността на гражданите, което даде основание да направим нашите изменения в Наказателния кодекс, по-значими в неговата особена част, като концентрирахме вниманието си върху текстове, които са свързани с посегателствата срещу личността и собствеността. Това са първите два основни пункта, които са важни във философията на закона и които се съчетават със заявката и с реформаторските планове на правителството и които се базират на основата на констатирани нарушения, посегателства и извършени престъпления в последно време. Няма как да не обърне внимание правителството на тези два факта, тъй като не можем да отминем и констатациите за това, че нашата държава, както и всички останали в рамките на Европейския съюз изживява тежки времена на вътрешна криза, съчетана с усложнения от кризата, която е навсякъде в Европа и извън рамките на Европейския континент, което обикновено в такива времена е свързано с повишаване на ръста на посегателствата. Това беше отразено искрено и честно в доклада на Министерството на вътрешните работи за повишаване ръста на престъпността, но в същото време като относителен дял колегите отчетоха и относително повишаване на ръста на разкриваемостта на извършените престъпления.
На втори план при измененията на Наказателния кодекс ние сме се ръководили от европейските ценности, които нашата държава е приела да споделя, а именно предложения от Стокхолмския пакет, които ще се осъществят в конкретен план за периода 2010 – 2014 г. по ръководството на испанското председателство, в което има особен акцент за защита на пострадалия от извършени престъпления и то когато пострадалият е непълнолетен или малолетен. За това една част от измененията в Наказателния кодекс се отнасят точно в тази част от особената част на наказателния закон.
Съчетавайки нашата традиция и всички тези неща, на които правителството иска със силна политическа воля да отговори заедно с изискванията и препоръките на Европейската комисия ние направихме нашия план за действие и изработихме проекта за изменение на наказателния закон такъв, какъвто го предлагаме днес на вашето внимание за обсъждане.
Мисля, че с това експозе бих могла да дам думата на ръководителя на групата в Министерството на правосъдието – моя заместник-министър г-жа Даниела Машева, която малко по-подробно ще изложи пред вас някои от основните акценти на изменението на Наказателния кодекс.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложените изменения в общата част на Наказателния кодекс на първо място се отнасят до чл. 78а, касаещ освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на извършителите на престъпления, които не са тежки при наличие на определени предпоставки за това. Предлага се увеличаване на минималния размер на приложимата административна санкция от 1000 лв. до 5000 лв. Институтът се ограничава когато предмет на посегателство са полицейски или разследващи органи при/или по повод изпълнение на службата им.
Възстановява се приложимостта по отношение на непълнолетни извършители на престъпления, като наказателната отговорност в тези случаи се предвижда да бъде заменена с административно-наказателна или с налагане на възпитателни мерки.
Също така изрично се предвижда институтът да се прилага в случаите на обезвреда на съставомерните, а не на всички възможни имуществени вреди от престъплението.
По отношение на давността сегашната уредба предвижда сериозно разминаване в допустимите срокове за преследване на престъпления, които не са тежки. Например, извършителите на престъпления като лека телесна повреда, обида, клевета и други могат да бъдат санкционирани надлежно само до три години от извършване на деянието. И това положение особено в големи съдебни райони често пъти има за последица ненаказуемост на голям брой деяния, чиято степен на обществена опасност не е за подценяване.
Измененията в Особената част на Наказателния кодекс се отнасят до изменения във връзка с уредбата на престъпните посегателства срещу основните права и свободи на личността. В тази връзка се предлагат изменения на санкциите за приготовление и подбуждане към убийство, за причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, за причиняване на смърт по непредпазливост, за причиняване на смърт при професионална непредпазливост, за подпомагане или склоняване другиго към самоубийство и за причиняване на средна телесна повреда.
С оглед предотвратяване на нарастващите случаи на отвличания и противозаконно лишаване от свобода се предвижда значително завишаване на санкциите за отвличане. Създадени са нови квалифицирани състави за това престъпление. Също така се засилва наказателно-правната закрила на обществените отношения в рамките на които се гарантира свободното формиране на волята на личността в определена насока чрез увеличаване на предвидените в закона санкции за отправена закана с престъпление.
Завишават се санкциите за някои особено обществено укорими посегателства срещу личността на малолетните и непълнолетните във връзка със зачестилите посегателства срещу подрастващите и с оглед поетите от България международни ангажименти , а именно за престъпното блудство чрез употреба на сила или заплашване или чрез използване на безпомощно състояние или положение на надзор, престъпно съвкупление с непълнолетен и други.
Във връзка със зачестилите случаи на измами, извършени посредством употреба на опорочени документи, включително и с предмет средства от фондовете на Европейския съюз, се предвижда като възможен предмет на документната измама да се очертае и недвижимото имущество. По точи начин ще се облекчи, както процесът на доказване, така и очертаването на фигурата на пострадалия и това ще бъде винаги и без изключение действително ощетеното лице-собственик на недобросъвестно прехвърления имот, а не лицето, което е посочено да е заплатило продажната цена, което, ако не е действало при условията на общ престъпен умисъл с ползвалия опорочения документ, ще има към последния облигационно правно вземане.
Променят се и санкциите за обсебване, за вещно укривателство, включително и когато е извършено по занаят или по отношение на вещи, поставени под специален режим.
За да се гарантира нормалното и законосъобразно функциониране на икономиката на страната и правилното управление на дейността на заетите при осъществяване на дейността на търговско-правните субекти се предвижда да се инкриминират някои често срещани обществено опасни посегателства в частно правния сектор, които до момента остават ненаказуеми. Предвижда се наказателна отговорност за всяко длъжностно лице в частния сектор, което наруши и не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Деянието се инкриминира в текста на чл. 221 от Наказателния кодекс.
Също така се инкриминират нови форми на обществено опасно посегателство против установения разрешителен режим за извършване на различни видове дейности с предмет акцизни стоки, като предлагането, превозването и пренасянето на такива стоки, както и завишаване на санкциите за престъпното нарушаване на разрешителните режими за извършване на дейност по отношение на акцизни стоки и на митническа контрабанда.
Предлага се засилена защита и отговорност, когато полицейските и разследващите органи са обект или извършители на престъпления при употреба на сила или заплашване, за да се мотивира пострадалият да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, при противозаконно пречене на орган, натоварен с властнически функции и да изпълни задълженията си, произтичащи от службата му, при склоняване на длъжностно лице от разследващите органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването.
В тази връзка се предлага въздигането на служебното качество „полицейски орган” и „разследващ полицай” в квалифициращ признак в системата на активния подкуп наред с тези на съдията, съдебния заседател, прокурора и следователя, тъй като след разширяване на правомощията по разследването на служителите в системата на МВР правилното упражняване на функциите им е от не по-малко значение за наказателното производство от тези на решаващите органи.
Засилва се защитата на символите на държавна власт, предвидени за да демонстрират специалното служебно качество във връзка с опазване на обществения ред и да вдъхват доверие, уважение и респект у гражданите. До момента тази категория посегателства се квалифицираха като хулигански прояви. Дори по Указа за борба с дребно хулиганство предвижда се всяко опетняване, както и противозаконно повреждане или унищожаване на униформено облекло, служебни значи или надписи, носени по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража и Закона за съдебната власт да е наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години.
Изменения се предлагат и в системата на документните престъпления, като се предвижда разширяване на приложното поле на престъпното служене с документ, издаден от друго лице; на престъпленията против реда и общественото спокойствие; на тези, с които се накърнява разрешителния режим за използване на специални разузнавателни средства и класифицирана информация.
Това са в най-общ вид предвидените изменения. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Машева.
От страна на Министерството на вътрешните работи желаете ли като вносители да вземете отношение? Заповядайте.
Георги Апостолов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Фидосова,
По отношение на казаното от министъра и от заместник министъра на правосъдието мога само да кажа, че наистина промените не са самоцел, а са свързани с обществените очаквания на нашето общество, дългогодишни вече, свързани са и с очакванията на европейските народи. От гледна точка за засилване на осигуряването на наказателно-правна защита на обществените отношения в съответните разпоредби, които бяха преди малко цитирани в Наказателния кодекс за полицейските органи и за разследващите органи специално за полицейските органи мога да кажа, че работна група в Министерството на вътрешните работи с участието на хора от Доктрината, на представители на полицейските партньори за социално партньорство в МВР, полицейските синдикални организации предлагат и това е наше предложение и в продължение на вече приетото от законодателя изменение в края на 2008 г. и в началото на 2009 г., когато след понятието „орган на власт” в някои от съставите на престъпления беше добавено и в сега действащия Наказателен кодекс съществуват промени, където са добавени понятията „полицейски орган” и „разследващ полицай”.
Считаме, че и в съдебната практика и в правната наука няма единно мнение и решение, а има различни съдебни актове първоинстанционни, в някои случаи на въззивни състави, където при разглеждане на определени наказателно-правни казуси съдилищата по различен начин възприемат полицейските органи, например, като „органи на власт”, а приемат, че са държавни служители на МВР, но в случая техните властнически правомощия при отделни конкретни казуси и дела не са свързани със състава на конкретното престъпление, предвид на което считаме, че предложенията за промени в тази насока са с цел да гарантират и да осигурят на първо място необходимостта от осигуряване на подобаваща наказателно-правна защита на полицейските органи, които са призвани съобразно Закона за МВР са им вменени правомощия, свързани на първо място с осигуряване на обществения ред и намеса в предотвратяване и пресичане на престъпления и има обществена нужда и необходимост не само за полицейските органи, а и за цялото ни общество създаването на гаранция за тях в насока на предложенията в проекта. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Апостолов.
Както обявих в началото, имаме постъпили три законопроекта, които съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, следва да ги разглеждаме едновременно.
Вторият постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 954-01-36, внесен от народния представител Яне Янев и група народни представители ще представи от името на вносителите г-жа Петрова. Заповядайте.
Кристияна Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, министри,
Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс са провокирани най-вече от факта, че действащият Наказателен кодекс на Република България е приет преди повече от 40 години (1968 г.), като през това време е бил изменян и допълван десетки пъти. Често това е ставало по конюнктурни съображения. След 1989 г. са налице факти, които могат да се тълкуват в насока, че някои от измененията и допълненията са направени по конкретен повод, включително заради интересите на отделни лица. Т.е. погазвани са били основни принципи на правовата държава, каквито са върховенството на закона и еднаквото му прилагане, равенството на всички граждани пред него и други.
Като цяло Наказателният кодекс е остарял и неадекватен на съвременните форми и прояви на престъпна дейност, каквито се явяват например компютърните и информационните престъпления, тези в областта на екологията, както и специфичните деяния, осъществявани от лица с „бели якички”, нашумелите престъпления отвличане с цел откуп, за което би следвало да се вземат адекватни мерки.
Наказателният кодекс е създаден при коренно различни обществено-икономически отношения, които нямат нищо общо с пазарната икономика и демокрацията. Това е причината, предвидените в специалната му част престъпления в стопанската сфера да са изключително ограничени. Макар и многократно допълван в тази насока Наказателният кодекс е неадекватен на тази най-бурно развиваща се сфера на престъпна дейност. Същото се отнася и до длъжностните престъпления и тези в сферата на организираната престъпност.
През 70-те и 80-те години на миналия век е преобладавала класическата криминална престъпност, често осъществявана на битова основа, а обикновената кражба е била обществено най-опасното престъпление срещу собствеността. Длъжностните престъпления са били изключителна рядкост, случаите на даване и получаване на подкуп инцидентни, а стопанските престъпления по обясними причини са били насочени единствено срещу имущество на тоталитарната държава, която от своя страна ги е наказвала изключително тежко и безкомпромисно. Тогавашното развитие на технологиите нормално е изключвало бурното развитие на престъпна дейност, каквато в днешно време се наблюдава в сферата на информацията и компютърните технологии. Същото се отнася и до сферата на екологията, доколкото за целите на индустриализацията тоталитарната държава практически не е ограничавала посегателствата срещу жизнената среда на хората – водите, въздуха и земята.
Изобщо не са налице адекватни наказателно-правни норми, които да се противопоставят на бича на съвременното българско общество – корупцията.
Не може да се оспорва, че действащият Наказателен кодекс, макар и целите му да са били пречупени през интересите на тоталитарната държава, е бил навремето си е бил модерен наказателен закон, изграден върху достиженията на континенталната правна система и традициите на българското наказателно право. Едва ли в днешно време е възможно, пък и необходимо, изцяло да се ревизират повечето от постулатите, заложени в общата част на Наказателния кодекс. Още повече, че те почиват на здрави теоретични основи, практически идентични с тези на повечето модерни правни системи от континентален тип, обогатени от изследванията на редица международно признати български учени в областта на наказателното право. Едва ли нещо повече и различно може да се вложи в основните наказателно-правни понятия, каквито са деянието, престъплението, вината, обществената опасност, наказуемостта, давността, съучастието, условното осъждане, освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и пр. Въпреки това твърде ниските наказания, налагани в днешно време от съдилищата в случаите на съкратено съдебно следствие и неяснотата относно отговорността на непълнолетните лица при подобно развитие на процеса предизвикаха негативни и дори гневни реакции на гражданите.
Направените предложения от парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” имат за цел да запълнят някои от най-големите празноти и несъответствия в Наказателния кодекс с надеждата, че скоро страната ни ще разполага с модерен наказателен закон, основан на съвременните достижения на демокрацията и пазарната икономика, съответстващ на мястото и ролята на Република България в европейските институции.
С предложените нови текстове и редакции по-конкретно се цели:
Невъзможност наново да се упражнява професия или дейност, от която подсъдимият е бил лишен по съдебен ред, без да са възстановени вредите от престъплението и изплатени обезщетенията по уважените граждански искове в наказателното производство.
Избягване на възможността за налагане на необосновано занижени наказания в производствата със съкратено съдебно следствие и изясняване в тези случаи на пределите на наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни.
Предоставяне на правна възможност за прокурора, когато са налице предпоставките за освобождаване от наказателната отговорност, да налага глоба на подсъдимия по административен ред.
Предвидени са нови много тежки наказания за лица и организирани престъпни групи, осъществяващи отвличания с цел откуп. В този Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е предвидено наказанието доживотен затвор без право на замяна за лица, участващи в организирани престъпни групи с изключение на лицата, които са съобщили на властите за готвеното отвличане или са дали доброволни показания след осъщественото престъпление.
Криминализиране на деянието упражняване на чужди права за гласуване в колективни органи от народни представители и общински съветници.
Адекватна наказателна отговорност в случаите на документни измами с цел незаконно придобиване на недвижим имот, както за съставителя, така и за ползвателя на инкриминирания документ.
Криминализиране на деяния, свързани с незаконно осъществяване на търговска дейност, неправилно отчитане на стопански показатели с цел избягване или намаляване на задължения за данъци и осигуровки и неплащане на осигуровки въпреки наличието на парични средства. Осъвременяват се текстовете от Наказателния кодекс, отнасящи се до незаконния хазарт, като предвижда наказателно преследване за незаконното организиране и участие на хазартни игри.
Намаляване на обективните и субективните признаци на състава за общо длъжностно престъпление с оглед реалното му приложение чрез избягване на кумулативното наличие на множество предпоставки за реализирането на наказателна отговорност от длъжностни лица. Общият принцип за вредностния характер на деянието при длъжностните престъпления, т.е. за неговия резултативен характер се запазва в изискването да е възможно настъпването на немаловажни вредни последици, като тази възможност да е напълно достатъчна за реализиране на наказателна отговорност на виновното лице, без да е необходимо то да е действало непременно в свой или чужд користен интерес.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Петрова.
Третият внесен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 954-01-40, е от Лъчезар Тошев.
Г-н Тошев, ще ви помоля по-кратко да представите законопроекта си без теоретико-исторически пледоарии.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Най-напред бих искал да припомня, че на едно от предишните заседания на Комисията, когато бях поканен, се каза, че този текст за давността трябва да бъде изваден от преходните разпоредби на Закона за Института за национална памет и да бъде внесен отделно, за да се гледа отделно, тъй като както беше изтъкнато тогава, че не може с преходна разпоредба да се изменя Наказателният кодекс, а с отделен законопроект. Това е отделният законопроект, който е внесен и мотивиран.
Става въпрос за създаване на нов чл. 79а с две алинеи. В тях се третира въпроса за давността за най-тежките престъпления, извършени по политически причини най-общо казано по времето на комунистическия режим, за които в момента не могат да се извършват наказателни преследвания, защото е изтекла давността.
Към мотивите съм добавил Разпореждане № 3 от 11 юли 2002 г. на съдията Румен Ненков по така нареченото дело за лагерите, което е прекратено по давност. Защото независимо от събраните доказателства за извършени деяния, които са били престъпления и по тогава действащия Наказателен кодекс, но той не е могъл да бъде прилаган, тъй като репресиите са били държавна политика на комунистическия режим, тези лица не са били наказани и след това давността, която третира тези престъпления като престъпления, записани в Наказателния кодекс в момента, за които има давност 20 години, съответно 30 години, е изтекла и следователно тези лица не могат да бъдат изправени пред съда.
България е ратифицирала Конвенцията на ООН за неприлагане срока на давност по отношение на военни престъпления и престъпленията против човечеството и тя е в сила за нас и в част от нашето законодателство.
Същевременно през 2002 г. Народното събрание ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд със закон на 15 март 2002 г., обн. В ДВ, бр. 31, 2001 г. и ДВ, бр. 68 от 16 юли 2002 г., където в чл. 7 са изброени престъпленията срещу човечеството, в които влизат: убийство, физическо унищожение, поробване, депортиране или насилствено преместване на население, лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право и т.н. Те са изброени и можете да ги видите в мотивите, който текст всъщност развива нормата на Статута на Нюрнбергския трибунал и на двете резолюции на ООН, които са от 1946 г., които дефинираха до този момент престъпленията срещу човечеството. Тази норма развива този състав чрез конкретни действия, които съответните лица са извършили. Тук въпросът е какъв е мотивът за извършването на тези престъпления, тъй като това не са битови престъпления, а престъпления, извършени по политически, етнически, религиозни и други причини, заради което са обявени за престъпления срещу човечеството.
Нашата Конституция е отговорила на изискването на Конвенцията за не прилагане на срока за давност по отношение на тези престъпления, като е записала в чл. 31, ал. 7, че „ не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.”
Обаче в Наказателния кодекс в главата за престъпления срещу човечеството е записано (чл. 416 до чл. 419) е записано само едно от тези престъпления – престъплението геноцид, което очевидно не е дало възможност на съдията да приложи другите норми, тъй като тогава не са били ратифицирани от Народното събрание другите норми, които определят какво точно означава престъпление срещу човечеството.
Нашата Конституция в чл. 5, ал. 4 казва, че „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство през онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”
През 1992 г. Конституционният съд със свое Решение № 7 от 2 юли 1992 г. в диспозитива казва:
„2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия или бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.”
За ваше улеснение в мотивите съм дал пълните текстове на тази решения, за да не ги търсите.
Нормата, която предлагаме е в съответствие с това решение, вземайки предвид чл. 7 от Римския статут на Международния наказателен съд от 2002 г. пояснява какво е престъпление срещу човечеството и дава една съвременна трактовка на това престъпление.
Другият въпрос, който е засегнат и от съдията Румен Ненков в неговото решение е дали може да се придаде ретроактивност на една такава норма, дали може да се възкреси давността за такива престъпления, за да може извършителите на престъпленията да бъдат изправени пред съда.
Чл. 14 от Закона за нормативните актове казва, че накова нещо може да стане с изричен акт. Ето го изричният акт. Това е изричният акт, който казва как може да стане това. Обръщам внимание, че не се въвеждат нови състави. Убийството винаги е било престъпление и тогава. Просто тогава не е могло да бъде преследвано. В момента не се въвеждат нови състави. Тези състави са действащи: средната телесна повреда, изтезанията – това са престъпления, които винаги в една цивилизована държава се смятат за престъпления.
В Европейската конвенция за правата на човека и в Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права в чл. 7 и в двата акта се казва, че не се изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи. Т.е. първата точка на този член, че не може да бъде съден за действие или бездействие някой, когато това е извършено не е бил подложен на наказателно преследване, защото не е имало такава норма, не изключва, че ако общият принцип на правото се приложи, тогава лицето може да бъде изправено пред съда. Това е записано в чл. 7 на Европейската конвенция, която е ратифицирана и в чл. 7 на Международния пакт на ООН за гражданските и политическите права. Това е норма, която показва, че такъв закон има място и може да бъде защитен.
Освен това, има един принцип на правото, който е цитиран също в мотивите, че не тече давност за този, който не е могъл да действа тогава, когато се е случило това събитие. Тогава, когато са се случили тези тежки престъпления, които имаме предвид, както е случаят с делото за лагерите, очевидно е, че пострадалите и техните близки не са имали възможност да се обърнат към съответните органи за възбуждане на наказателно преследване. Органите, които са били оторизирани да повдигнат обвинение, също така не са могли и не са искали да направят това. И това е било така, защото самите репресии са били държавна политика, провеждана от комунистическата партия, която е управлявала тоталитарната държава. Поради това 38-то Народно събрание прие закон с който обяви комунистическият режим в България за престъпен. Законът е обнародван в ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.
Това са аргументите, с които смятаме, че този законопроект всъщност ще помогне да се възстанови една справедливост – извършителите на най-тежките престъпления, само на най-тежките престъпления – като убийство, средна и тежка телесна повреда, изтезания и т.н., които са описани в предложението, ще бъдат изправени пред съда и ще могат да бъдат съдени. Съдията ще реши дали са виновни или не. Няма да могат да се прикриват зад изискването за давност. С това предложение целим да премахнем давността за такъв вид престъпления, които са извършени по политически причини, по етнически причини, по религиозни причини в смисъл на атеизъм, на агресивен атеизъм – причини, които са довели до убийства на хора, до изтезания, до изпращане в лагери на хора, които дори не са били обвинени в нищо.
Това е предложението, което правя.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Тошев.
Г-н Гроздан Илиев, желаете ли да изразите становище или да вземете отношение, След това г-н Първанов и г-жа Доковска. Или в хода на самата дискусия ще се включите.
Г-жа Доковска желае сега да се изкаже. Заповядайте, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа,
Законопроектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наказателния кодекс всъщност цели засилване на наказателната репресия по три начина: чрез завишаване на санкциите; въвеждане в Наказателния кодекс на нови престъпни състави; удължаване на давностните срокове. Само по себе си засилването на наказателната репресия принципно не води до резултатен контрол над престъпността. Най-вероятният ефект от прекомерното засилване на наказателната репресия е ожесточаването и окрупняването на престъпността, както и снижаването на ръста на разкриваемост на определен вид престъпни деяния.
Няколко думи ще си позволя да кажа за завишаването на санкциите.
Мотивите към законопроекта не убеждават в нуждата от завишаване на санкциите, още повече, че някои от наказанията се завишават драстично. Например, думите „до шест месеца” се заменят с думите „до три години”. Думите „до една година” се заменят с думите „до пет години”. Думите „до шест месеца” се заменят с думите „до три години”. Думите „до една година” се заменят с думите „до пет години” и т.н.
Със сигурност може да се каже, че историята на наказателното законодателство в България не познава подобно драстично завишаване на санкциите, в т.ч. и за деяния, които имат много малка относителна тежест в общата престъпност.
Подходът при завишаване на санкциите е неясен и изглежда произволен. В някои случаи в мотивите се декларира е недопустим подход. Например, за престъпленията по чл. 289 от Наказателния кодекс се предлага лишаване от свобода за срок до шест години, като се твърди, че „престъплението в предлаганата редакция е тежко умишлено и за предотвратяване и разкриване на извършителя му е допустимо използването на специални разузнавателни средства”. Санкцията обаче е израз на неразбирането на законодателя за обществената опасност на едно или друго деяние и не може да се приспособява към желаните методи на разследване.
Завишаването на санкциите за определено престъпление по принцип е допустимо само ако предвиденото в закона наказание не изпълнява очертаната в закона роля, а това може да се прецени при анализ на рецидивната престъпност. Такъв анализ изобщо няма. Няма въобще емпирика, която да подкрепи идеята за увеличаването на наказанията.
В становището, което дадохме на министъра на правосъдието, ние изтъкнахме, че съществува сериозен риск, когато санкциите за някои престъпления се препокриват с наказанията за убийства. Потвърждаваме тази наша позиция, че това крие рискове за проблеми, свързани с вътрешната сигурност. С оглед на това ние считаме, че не е обоснована изобщо нуждата от завишаване на санкциите.
На второ място, в проекта се лансира едно понятие „съставомерни вреди”, което е теоретично и няма легална дефиниция. И нещо повече, в правната литература съществуват различни гледища. Така че въвеждането на този термин в закона може да доведе до грешки в правоприлагането.
На трето място, неразбираем е подходът на вносителя по отношение на понятията „орган на власт”, „разследващ орган” и „полицейски орган”. Дефиницията на понятието „орган на власт” е дадена в чл. 93, т. 2 и правната теория не съществува никакво колебание относно това, че разследващият орган и полицейският орган са органи на власт. В това отношение също практиката не познава отклонение. Аз твърдя това нещо, въпреки казаното от колегата дознател. С оглед на това, че Законът за нормативните актове също не позволява такава тавтология – не може в един нормативен текст да пише „орган на власт”, „разследващ орган” и „полицейски орган”.
Също бих искала да кажа и няколко думи за давността. Цели се удължаване на давността за дребните престъпления от две на три години, което ще отрупа прокуратурата и съдилищата с дела, а и ще забави производството. Защото сега краткият давностен срок тласка съдиите към бързо насрочване на тези дела и органите в досъдебното производство също бързо ги гледат, за да не изтече давността. Така че това предложение просто ще удължи и забави наказателното производство.
Относно документната измама съвършено не споделям идеята на вносителя, защото известно е, че така наречените „имотни измами” се осъществяват в съвкупност от документно престъпление и измама. За тези случаи няма проблеми в съдебната практика. А документната измама е получаване на имущество без правно основание. В конкретния случай няма получаване на имота, защото сделката няма реален прехвърлителен ефект. Ако така се разшири приложното поле на текста за документната измама, той може да доведе до необратими ефекти върху непредвидими обществени отношения. Много по-лесно би било за вносителя да поиска завишаване на санкцията, ако такава е политическата цел, завишаване на санкцията когато предмет на измамата е недвижим имот. Нещо повече, такава промяна, която сега се иска, ще рефлектира много лошо върху образуваните вече производства и внесени в съда.
Могат да се кажат още някои неща за конкретни текстове в закона, но като цяло, разбира се, е въпрос в крайна сметка на оценка на обществената опасност или други деяния, законодателят да завишава санкциите. Това също е въпрос на политика. Но подчертавам, че този законопроект не е свързан с препоръките на Европейската комисия – нма такава препоръка за завишаване на санкциите, няма препоръка за засилване на наказателната репресия.
Все пак, уважаеми народни представители, когато гласувате, имайте предвид, че още Лист е нарекъл Наказателния кодекс „Кодекс на свободата”. Благодаря.
Няма да обсъждам другите два законопроекта, защото, според нас, те страдат от непреодолими юридически недостатъци, които не могат да бъдат поправени на този етап. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Доковска.
Колеги, обявявам начало на дискусия. Има ли желаещи да вземат отношение по така представените три законопроекта.
Г-н Гроздан Илиев от ВКС. Заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Поставен е на нашето внимание поредният законопроект с манифестирана цел преборване на престъпността, засилване на мерките изключително със средствата на наказателната репресия. Водещото в тази насока бе очертано и от колежката Доковска. В допълнение на казаното от нея аз също считам, че не следва да се поставя ударението единствено и само върху ожесточаване на наказателната репресия. Би могло да се използва този инструмент само в отделни случаи и то там, където структурата и динамиката на престъпленията показва рязко завишаване на определен вид престъпност. Но какво завишаване имат престъпленията по чл. 118 и чл. 119. Това са престъпленията убийство в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с неправомерно действие. Другото е убийство при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Да не говорим за престъплението по чл. 129 – обикновената телесна повреда, където сега диапазонът е от три месеца до пет години лишаване от свобода – един разумен диапазон на санкцията. Няма значителен ръст на този вид престъпност, за да се налага използването на инструмента, който е предвиден – една до шест години. Ако са били други съображенията на законодателя в тази част да завишава санкциите, би могъл да ги посочи и да ги даде. Но единствено само със санкции и то в тази част за престъпления, които не се открояват на фона на общата престъпност, касателна собствеността и личността, не е необходимо толкова тежки и в такива размери да бъдат наказанията, а някъде с високи задължителни минимуми на лишаването от свобода.
Нещо повече, стига се до положение, при което се губи диференциацията между отделните видове престъпления и аз ще ви дам по отношение на наказанията примера с телесните повреди по чл. 131а. Телесните повреди по чл. 131а са опасен рецидив. Там за тежката телесна повреда наказанието е приравнено на убийството.
Наказанията за блудства с наказанието за изнасилване. Там също има едно приравняване на наказанията и не ми се ще да си помисля до какво би се стигнало по-нататък – какво ще дойде в главата на извършителя при едно такова престъпление.
Има едно предложение в редакцията на чл. 218б да се използва друг критерий за отмерване на стойностния размер на предмета на посегателството против собствеността минималната работна заплата към момента на извършване на деянието. По-удачният критерий би бил да се премине към една фиксирана граница от 1000 лв. или 1500 лв. Нали нашият стремеж е да се освободим от дребната битова престъпност. Една по-висока граница ще ни извади точно този вид престъпност.
Има и още един момент. Той е при чл. 218в. Направен е опит да се диференцират посегателствата върху собствеността, като в т. 1 е изведено унищожаването, повреждането на частно имущество, без да се прави по-нататъшна конкретизация.
В т. 2 – частно имущество на физически лица, които се намират в определена родствена връзка.
Моите притеснения за т. 1 са, че липсата на ясна дефиниция в общата част на това понятие „частно имущество” ще доведе до положение, при което (тук ще направя една скоба – собствеността е публична държавна собственост и частна държавна собственост; общинска публична собственост и съответно такава общинска частна собственост.) ако законодателят е имал предвид или по-скоро вносителят именно частната собственост и на държавата и на общините, наред с физическите лица, да се извади от преследване по реда на публичното обвинение, т.е. да не бъде вече общ характер, а частен характер, по този начин се отваря бариерата за едни сериозни и безнаказани посегателства върху общинската и държавна собственост, която е частна собственост. За това в тази част трябва да се направи това уточнение по чл. 218в по отношение на частното имущество.
Аз съм изненадан от изказването на колегата представител на Министерството на вътрешните работи за съществуваща, аз така я определям, „неправилна съдебна практика”, свързана с нарушения на закона относно това, че видите ли „полицейски орган” и сега „разследващи органи”, но най-вече „полицейски органи” не получават надлежна защита, защото съдилищата не ги схващат като органи на власт. Понятието длъжностно лице в чл. 93, т. 2 ясно е дефинирано съдържанието на „орган на власт” и там неминуемо са включени полицейските органи. И поне на мен не ми е известен случай в съдебната практика от делата, които идват на ниво Върховен касационен съд, да има неразбиране от страна на съдилищата тогава, когато полицейски служител е действа при и по повод на службата да не е получавал засилена защита, включително по делата за хулиганство, по делата по чл. 144, както и чл. 78а. Така че смятам за ненужно, колежката Доковска подчерта, от „орган на власт” да се изважда и дефинира и „полицейски служител”. С това не му се осигурява една засилена защита. А ако има такива неправилни или по-скоро незаконосъобразни присъди, които са постановени, моля нека да бъде уведомен Върховния касационен съд, неговият председател, ще направим едно предложение и ще коригираме съдебната практика. Но не бива заради такива грешки, ако наистина има, да се коригира по такъв начин закона, което Законът за нормативните актове не позволява.
Що се касае до погасителната давност и за дребната престъпност, която се преследва по тъжба на пострадалия, искам да ви кажа, че докато за този вид престъпления не се въведе една диференцирана процедура в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс, колкото и да увеличаваме давностните срокове, по голяма част от делата ще бъде прекратявано наказателното производство, защото тъжителят не е в състояние да доведе докрай процеса в тези кратки срокове. Ние бяхме предложили една процедура за разглеждане на делата от частен характер в НПК, не я виждам в проектите, но смятам, че тя е по-радикалното решение по този проблем.
Предложеното уточнение в чл. 78а относно критерия „съставомерни имуществени вреди” мисля, че ще предизвика проблеми в практиката ни. Ние сега сме се ориентирали именно към този критерий, защото не може при всяка една имуществена повреда, която не е съставомерна, която не се обхваща от конкретния състав на престъплението, да бъде препятствие за приложението на чл. 78а. В тази част смятам, че предложеното изменение е коректно, както и това по чл. 212 и особено чл. 142. Предходната и сега действащата редакция на чл. 142 отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода създаваше доста затруднения в нашата практика.
Има рационални моменти и в проекта на „Ред, законност и справедливост”, но мисля, че до внасянето в пленарна зала биха могли двата проекта да се обединят и да вземе рационалното и да се внесе в съответните части изменението.
По отношение предложението на г-н Тошев, считам, че то е направено в един порядък, който противоречи на конституционни принципи. Аз поне с моя скромен опит от години практика не зная, не ми е известно в предходния и в по-предходния, и в който и да е нормативен акт да има такъв състав престъпление убийство по политически причини. Такова деяние не е имало като квалификация. Причиняване на телесна повреда по политически причини. Изключено! В тази част ние имахме повод по конкретното дело с лагерите да излезем с едно постановление на Пленума на Върховния съд. Тогава давността беше увеличена от 20 на 30 години все с тази цел. В тази част разпоредбите действат за напред, а тепърва да се съставят такива престъпления против личността е изключено и абсурд. Завърших. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Илиев.
Г-н Валери Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Аз ще проявя солидарност с вносителите и ще подкрепя проекта. Считам, че той изразява една обществена необходимост да се реагира на едни обществено опасни прояви, които безспорно зачестяват в последно време, а за съжаление тенденцията за увеличаване на престъпните посегателства, включително така наречената „битова престъпност” се увеличава с оглед и влошените социално-икономически условия в страната – голяма безработица, намаляване на доходите на населението и по този начин явно ще се стимулират определени групи или отделни лица да извършват тежки престъпления. Мисля, че всеки един от нас като отвори който и да е вестник или каквато и да е медия, вижда, че се извършват тежки престъпления, включително и необясними престъпления. Последното от онзи ден- прострелването на трима човека в Ямбол от един тих, кротък, дълбоко вярващ християнин. Виждате, че условията на живот безспорно се отразяват, включително и на психиката на едни редови нормални до този момент граждани на нашата страна, които са склонни към насилие. За съжаление, сме изправени пред една такава ескалация и трябва да можем да овладеем това положение естествено със силата преди всичко на генералната превенция, а не точно на личната превенция.
Аз считам, че г-жа Попова ясно си дава сметка, че ако действително съдилищата започнат да налагат санкции към средата или към максимума на сега действащите наказания в специалната част на Наказателния кодекс или по предлаганите, тя ще има големи проблеми с настаняване на лишените от свобода, тъй като отговаря освен за законодателството и за изтърпяване на наказанията. Аз лично като прокурор такава опасност няма. За това ще си позволя да ви информирам, че повече от 55% от наложените от съдилищата за тази година през деветмесечието наказания лишаване от свобода са при условията на чл. 66, т.е. като размер не са повече от три години, защото законът не позволява да се приложи този институт при по-тежко наказание. А от ефективните наказания, които са над 5800 лишени от свобода, бих изброил не повече от 100, които са над три години ефективно наложено наказание лишаване от свобода. Т.е. лично аз участвах при подобно обсъждане на завишаване на санкциите в поредни два парламента. Може би това е четвърто или пето увеличаване на санкциите.
Отделно наказателната политика на страната ни постоянно се либерализира. Това може да го проследите по отчетите, които вече няколко години прокуратурата и съдилищата внасят при вас. За да не стигнем до там, че единственият реален ефект от поредната промяна ще бъде увеличаване хонорарите на адвокатите-защитници, защото всеки може да отвори и да види, че хонорарът се определя съобразно предвидената от закона санкция, а наказателната политика на съдилищата да остане същата, както е в момента или пък да се продължи да се либерализира, то определено следва да се акцентират тези предлагани промени в Наказателния кодекс в два аспекта.
На първо място, засилване на разкриваемостта. Няма да забравя първата ни среща с г-н Премиера Бойко Борисов с ръководството на Прокуратурата, когато той в дух на другарска критика каза: Добре, минаха изборите. Защо вие по време на изборите не използвахте специални разузнавателни средства, за да разкриете изборните нарушения и съответно да реагирате съобразно закона. Защото, г-н Премиер, законът не позволява. Сега позволява ли да разследваме една група, която е организирана за да извършва престъпление против избирателните права на гражданите. Знаете, че проблеми с избирателните права има и при парламентарните избори, сега се повдигат въпроси за изборите в София за кмет, за разминавания в протоколите. Ние нямаме право. Чл. 172, ал. 2 от НПК и го вижте. Ние оставаме със същия инструментариум, за да доказваме престъпленията. Колкото и да е тежка санкцията, ако ние не разкрием извършителя, тя просто увисва във въздуха и не играе нито генерална превенция, нито възпираща превенция.
На второ място, текстовете от чл. 370 до чл. 374, а именно така нареченото съкратено съдебно следствие. В миналия парламент в Правната комисия аз поставих въпроса за това, че при така уредена тази материя, наказателната политика ще продължи да се либерализира – това, което не е проблем на прокуратурата. Проблем е, че обществото не приема налаганите наказания по тежки престъпления. Какво стана? Трябваше да бъде убита една студентка във Варна. Знаете какви са санкциите за умишлено убийство – да получи три години условно и изведнъж да се окаже, че този институт е неприложим точно за тези престъпления. Сега се предлага да се включат още няколко текста. Да, но за чл. 202, чл. 203 – тежките престъпления, където наказанията са също 20 години. За чл. 338, чл. 339 – търговия, производство, притежаване на оръжие, взривни вещества и пр., което се предлага в Наказателния кодекс също наказание до 20 години. Какво става? Може ли да се приложи съкратеното производство? Може. За тежките подкупи, които са по чл. 302 и следващите може ли да се приложи? Може. И когато утре се изправим пред хипотезата за доказано престъпление по тези състави, където санкцията е изключително тежка – до 20 години, до 30 години, а реално наложеното наказание, използвайки този институт на процеса, е три години условно, мисля, че никой в тази зала няма да бъде особено щастлив, а и реакция в обществото сред нашите европейски партньори няма да бъде положителна. Защото наказанието няма да съответства на обществената опасност, която обществото дефинира на извършителите на такова престъпление. Да, включени са в момента чл.142, чл. 142а да се изключи от съкратеното съдебно следствие. Но това ли ще бъде подходът – да изключваме един по един съставите, съобразно обществената нагласа и обществената реакция.
Точно за това ми се иска да кажа, че има връзка между моето изказване по законопроектите, тъй като във втория законопроект на групата народни представители начело с г-н Яне Янев се предлага един нов текст чл. 58а, където се предлага редуциране на предвидената санкция в съответния текст до едни разумни размери. Дайте най-после да сменим този принцип. Прокуратурата не е да се изключват отделни състави от този институт. Ние сме за всяко престъпление да може да има като процедура съкратено съдебно следствие, защото по този начин ще се отчете приноса на обвиняемия, на подсъдимия, на неговата защита към изясняване на обективната истина, възстановяване на обществено опасните последици и вредите, които са нанесени, както и съкращаване на разходите при извършване на съдопроизводството. Нека да има, но нека да е разумен този бонус. Бих ви дал пример с италианския наказателен закон, където съдът определя при такава процедура наказанието по общия ред и го намалява с 1/3, т.е. ако наложи 15 години съответно постановява да се изтърпят 10 години. Аз мисля, че това е едно разумно решение. Трябва да има бонус за подсъдимия, който признава фактите, облекчава правосъдието, в определени случаи признава и своята вина, старае се да съдейства на разследването, на него действително по някакъв начин трябва да бъде облекчено положението. И във всички случаи прокуратурата е за това. Но едно наказание от 10 до 20 години, предвидено в закона до 2 години или до 3 години условно, нито прокуратурата може да го приеме, още по-лошо е, че не го приемат нашите граждани, които плащат и вашите и нашите заплати. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов.
Тъй като бяха представени доста сериозни бележки от представителите на отделните институции, колеги народни представители, дали да започнем дискусия днес или да преминем към представяне и на Наказателно-процесуалния кодекс, а дискусията да остане за следващата седмица. Има ли възражения по това предложение. Няма.
Преминаваме към следващата точка.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.; и № 954-01-37, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, № 902-01-47 има думата г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Мотивите по този законопроект са доста обширни, но аз ще ги представя съвсем накратко. Защо решихме да направим предложените ви промени в Наказателно-процесуалния кодекс?
От няколко години действащите магистрати сочат слабости при приложението на закона и затруднения в тяхната работа, които бяха брифирани и споделени с нашите европейски партньори. В два доклада – техническия и редовния през 2009 г. Европейската комисия предложи в Наказателно-процесуалния кодекс най-сетне да се вземат мерки да бъде опростена досъдебната фаза, което ще доведе до реален ефект при разследването на престъпленията до облекчаване на работещите с наказателно-процесуалния закон.
Ние предлагаме мерки в три насоки:
Първата е усъвършенстване на доказването и най-вече опростяване на процеса на доказване, в който предлагаме 8 конкретни мерки, които ще постигнат тази цел успешно.
Втората група мерки в Наказателно-процесуалния кодекс са свързани с ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство. Тук предлагаме 18 конкретни мерки. Предвиждаме изменение на конкретни текстове, с които смятаме, че ще имаме успех в тази група на изменения в наказателно-процесуалния закон.
Третата група са текстове, които са свързани с правата на участниците в процеса – на обвиняемия и на пострадалия.
С тези три групи, важни според нас, съществени изменения в наказателно-процесуалния закон ние смятаме, че ще отговорим успешно на критиките дошли, най-напред от нашите практикуващи магистрати, обобщени в следния извод. Какво казва доклада на Европейската комисия: „До голяма степен от прекалената формалност на наказателната процедура, известната пасивност от страна на съда и възможностите, които наказателно-процесуалното законодателство дава на подсъдимите да възпрепятстват производството, водят до не добра ефективност на процеса. Сложността и формалността на наказателното производство представляват сами по себе си съществена причина за липсата на ефикасност на съдебната система. Те принуждават разследването и съдебното преследване да се съсредоточат върху прекалено опростени методи за намиране на доказателства и да се избягват сложни разследвания.”
Много съществена критика, прочетена от нас много внимателно и с всички тези изменения, които предлагаме, ние смятаме, че ще помогнем на нашите практикуващи магистрати да работят по-добре, да довеждат делата по-бързо докрай и да доближим наказателния процес до модерните европейски системи.
Това е най-общото представяне на законопроекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. От страна на Министерството на вътрешните работи желаете ли да вземете отношение. Заповядайте.
Георги Апостолов:
Промените в насока осигуряване на възможност, свързана с бързината, свързано с осигуряване на справедливо прилагане на наказателния процес в действителността на юрисдикцията на която той действа, от гледна точка на неотложните неповторими действия, осигуряването на възможност извън разследващите органи по сега действащия НПК и на полицейските органи в Министерството на вътрешните работи в определени случаи да извършват при условията на неотложност, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата – оглед, претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, считаме за изключително необходимо и отговарящо на изискванията на обществото и на данъкоплатеца с оглед практиката, която действаше до преди влизането в сила на сега действащия закон от 29 април 2006 г. един ограничен кръг разследващи органи в страната е невъзможно да осигури своевременност, бързина и качеството и законосъобразно извършване на тази дейност каквато трябва да бъде у нас и каквато е установена в страните от Европейския съюз.
Аз бих дал думата на колегата, за да допълни за създаването на защита на служителя под прикритие на статут, осигуряването на извършването на разпита му като свидетел в проекта.
Иван Любенов:
Уважаеми дами и господа, от месец октомври 2007 г. до месец октомври 2009 г. бях началник на Специализирано звено за осигуряване и прилагане на разследването със служител под прикритие. Сега съм заместник директор на Областната дирекция на МВР в Стара Загора. Участвал съм в работната група във връзка с членовете, третиращи разследването чрез служител под прикритие.
Измененията, които предлагаме са в насока гарантиране на неговата сигурност и безопасност. В тази връзка сме предложили в чл. 24, ал. 1 като прекратително основание да отпадне т. 11, защото там се урежда в един процесуален закон един материално правен проблем. А освен това, тази т. 11 създава само ограничен процесуален имунитет на служителя под прикритие. Защото само прокурорът може да образува или да прекрати образувано досъдебно производство срещу него, а не съдия-докладчика и съответните съдилища.
Основно измененията са в създаването на чл. 123а. Това е защитата на служителя под прикритие в наказателния процес. Тази норма кореспондира с възприетото в Закона за специалните разузнавателни средства становище, че служителят под прикритие може да се разпита като свидетел само ако целта на разследването под прикритие е постигната. В тази връзка сме формулирали правни норми, смисълът на които е, че служителят под прикритие свидетелства, когато няма да възникне опасност за живота и здравето му и свързаните с него лица, както и това, че не е пречка за функциите му. Двегодишната практика показва макар че преценяване опасността за служителя под прикритие още в самото начало на разследването, такава опасност може да възникне в хода на самото прилагане на разследването, така и след като самото разследване е приключило.
Създали сме и норма, че в изключителни случаи данните за самоличността му могат да се предоставят на наблюдаващия прокурор или на съда. Мислили сме по тази норма. Лично аз виждам две изключения: когато неговите показания са от изключително значение за успешното приключване на едно досъдебно производство, тогава би могло да му се разкрие самоличността. Защото тогава като свидетел той се превръща в обикновен свидетел, а тази хипотеза ще обхване и случаите, когато не дай си Боже служителят под прикритие извърши нещо незаконно.
Също така сме създали и норма, че органите на досъдебното производство и съдът са длъжни д вземат всички мерки за запазване в тайна на неговата самоличност. Неизброими са случаите в практиката, даже и в нашата двегодишна практика ,когато в резултат на действия по разследването може да възникне опасност служителят под прикритие да бъде идентифициран с истинската му самоличност. Създали сме определен ред за разпита на служителя под прикритие, който кореспондира с най-добрите европейски практики, а именно служителят под прикритие да се разпитва с видео конференция с променен образ и глас. Тъй като до момента не е уредено в детайли как да се приобщи към доказателствения материал разпита на служителя под прикритие, за това сме записали изрична норма, че към протокола му за разпит се прилагат искането, разрешението и разпореждането, което ще даде улеснение на разследващите органи и на съда при самото използване на резултатите от разследването на служителя под прикритие.
Направихме една промяна в документите за начина на даване на разрешение от компетентния съдия. Там сме предвидили вместо служителят под прикритие да си записва името в декларацията, която представя на даващия разрешение съдия, да се запише неговият личен идентификационен номер, който е определен още със самото му назначаване. За всеки личен идентификационен номер на служителя под прикритие се крие само един служител. Това не е за да се обижда съдът, не че нямаме вяра в съда, но в края на краищата разследването под прикритие освен че е опасна, е и скъпа дейност и ние смятаме, че запазването на конспирацията е гаранцията за неговата сигурност. Завърших.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Любенов.
Има думата г-жа Кристияна Петрова да представи втория Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 954-01-37 от името на вносителите.
Кристияна Петрова:
Благодаря, г-жо Председател.
Накратко, съществуващите вратички в Наказателно-процесуалния кодекс за безнаказано недобросъвестно упражняване на процесуални права и съзнателно неизпълнение на процесуални задължения от страна на подсъдимия и неговата защита, формализирането на наказателния процес и на двете му фази с неоснователно усложнени пунктуални процедури, ненужно утежняват реда за замяна на наказателната отговорност с административна, липсата на облекчени процедури за разглеждане на дела от частен характер и честото разминаване между материалните и процесуалните наказателно-правни норми, доведе до тежки пороци на целия наказателен процес, които накараха обществеността да афишира недоволство от съдебната власт и способността на държавата да организира правилен наказателен процес.
Предложените от нас изменения и допълнения са необходими за яснота и оперативност в работата на разследващите органи и наблюдаващия прокурор, както и за преодоляване на възможно пасивно поведение от страна н прокурора. Предлаганите промени ще облекчат в голяма степен работата на първоинстанционните съдилища, особено по частни дела и такива по чл. 78а от Наказателния кодекс.
По-съществените изменения от предлаганите са:
Създаване на правната фигура на запасния защитник, който участва на процесуално-следствени действия и в съдебни заседания, когато упълномощеният защитник не се яви, независимо от причината или подсъдимият го е заменил с друг.
Създава се правна възможност, когато поради съществени пороци, изготвените на досъдебна фаза протоколи от процесуално-следствени действия не могат да се използват като доказателствено средство, съставилите ги лица да бъдат разпитвани като свидетели относно вписаните в тях факти и обстоятелства.
Увеличават се санкциите за свидетели, които не се явят или откажат да свидетелстват.
Засилва се доказателствената тежест на свидетелите с тайна самоличност, чиито показания стават равнопоставено доказателствено средство наред с използваните други такива.
Създава се правна възможност в наказателния процес да се използват документите, изготвени от международните разследващи организации, каквато е OLAF.
Разширява се приложното поле на специалните разузнавателни средства, които могат да се използват за разкриване и разследване на всяко тежко умишлено престъпление. Протоколите от използване на специалните разузнавателни средства се равнопоставят на всички останали доказателствени средства в наказателния процес, а събраните данни могат да се използват в наказателното производство и по друго тежко умишлено престъпление извън първоначално посоченото. Оперативните данни от специалните разузнавателни средства могат да се използват за разкриване ни разследване на тежки умишлени престъпления, макар и да не са поискани по реда на НПК.
Въвежда се преклузивен срок за обжалване на постановленията на разследващия орган и прокурора.
Облекчава се процедурата по привличане на обвиняемия и предявяване на разследването. Въвежда се принципът, че явяването на обвиняемия за предявяване на разследването е негово процесуално право, което няма как да се реализира, ако той не желае да го упражни.
Удължава се срокът за разследването от два на шест месеца.
Въвежда се право на прокурора да прекратява наказателните производства при наличие на предпоставките за отпадане на наказателната отговорност по реда на чл. 78а от наказателния кодекс.
Изяснява се правната същност на понятието тежко процесуално нарушение.
Отсъствието на защитник поради ангажираност по друго дело не се счита за отсъствие по уважителни причини.
Съкращава се срокът за изготвяне на мотивите, като в общия случай те следва да се изготвят от съда едновременно с произнасяне на присъдата. Това е с оглед бързината.
Въззивната инстанция не може да връща едно дело за повторно разглеждане от първоинстанционния съд повече от веднъж.
Създава се облекчена и ускорена процедура за разглеждане на наказателни дела от частен характер. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви, г-жо Петрова. От страна на Висшия адвокатски съвет или на Прокуратурата кой желае първи думата.
Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз бих искала с известно огорчение да констатирам, че внесеният Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс всъщност се подчинява на идеята за засилване репресивната мощ на държавата за сметка на правото на защита. Ние сме изготвили подробно становище, което аз ще предложа на вниманието на Председателя на Комисията след като приключи заседанието или утре, но сега бих искала да обоснова това разбиране на Висшия адвокатски съвет с няколко примера.
Прави впечатление най-напред, че се посяга на защитата във всички стадии на процеса. Според предложената ал. 2 на чл. 91 от Наказателно-процесуалния кодекс:
„(2) Съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия може да бъде защитник в съдебното производство, а в досъдебното” – ако има висше юридическо образование.
Според мотивите висшето юридическо образование е нужно на защитника тъкмо на досъдебното производство, защото там се извършват действия, които е невъзможно да бъдат повторени в следващите стадии на процеса. В какъв смисъл действията, които се извършват в съдебната фаза са повторими, аз лично не мога да разбера. Но специално следва да се отбележи, че защитата от близък роднина съществува в наказателното производство още от времето на първите български наказателно-процесуални закони, без да се изисква образователен ценз.
Хармонията в процесуалното законодателство изисква тази норма да остане, след като аналогичен текст фигурира в Гражданския процесуален кодекс. Независимо от изложените съображения нормата ще засегне малоимотните граждани, които нямат средства да ангажират адвокат и противно на идеята на вносителите те ще останат без защитник точно в досъдебното производство при така наречените неповторими действия.
Предлага се по-нататък да отпадне задължителния характер на защитата пред Върховния касационен съд. Защо? Касационната инстанция е инстанция не по фактите, а по правото. Лишаването на подсъдимия от защитник ще направи защитата невъзможна в повечето случаи, но ще затрудни и Върховния касационен съд. Това предложение аз твърдя, че е продукт на основната тенденция в законопроекта – ограничаване на правото на гражданите на защита. Защото в мотивите се сочи, че служебната защита пред Върховния касационен съд показва неефективност и самите подсъдими не проявявали заинтересованост. Вероятно се касае до коварни слухове, защото такова изследване не е правено. Не е ясно как така служебната защита показва ефективност във всички стадии на процеса, освен във Върховния касационен съд.
Законопроектът има една екстравагантна идея за въвеждането на запасен защитник, която противоречи изобщо на чл. 6ц от Европейската конвенция за правата на човека, който дава право на обвиняемия да ползва адвокат по свой избор. Това е още по-нетърпимо, като се вземе предвид, че назначаването на запасния защитник в досъдебното производство се извършва от прокурора, който съчетава обвинителната функция с функцията по ръководството на делото. Обвиняемият няма нужда от защитник - провокатор на прокуратурата, искам да декларирам това пред почитаемите народни представители.
Нетърпимо е също запасният защитник да се включва в производството, ако редовно упълномощеният адвокат не се яви, включително по уважителни причини, например, внезапно заболяване. Освен всичко, предлаганата разпоредба е унизителна за българската адвокатура. Според мен, всеки участник в процеса може да отсъства по уважителни причини, освен защитника. В този смисъл тази норма има и дискриминационен характер.
Предлаганата промяна от естество да опорочи съдебния акт в случаите, когато обвиняемият заяви изрично, че не желае защитата на запасния защитник, или че той не е съгласувал основните позиции на защитата с него, или че не го е защитавал добре. Никой не е длъжен да приеме натрапения му защитник при положение, че си е ангажирал адвокат, на който има доверие.
Липсва финансова обосновка на проекта. Във всеки случай може би тя не ни е раздадена, но аз съм убедена, че в желанието си да приключи делото без оглед на правото на защита много прокурори ще назначават запасни защитници по преобладаващия брой дела. Така бюджетът на Националното бюро за правна помощ трябва да нарасне многократно. Нещо повече, подсъдимият не може да бъде осъден да заплати разноските на такава защита, защото той не я е желал. Той е заплатил възнаграждение на упълномощения от него защитник. Така накърняването на правото на защита ще става за сметка на данъкоплатците.
Предлаганата разпоредба противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България – не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. В случая правото на обвиняемия да упълномощи защитник на който има доверие, се ограничава изключително несъразмерно с нуждите на правораздаването. Още повече, че предлаганата ал. 6 дава възможност на запасния защитник да действа, подчертавам, без съгласието на обвиняемия – нещо, което нито една правова държава не си позволява. Най-оригиналното, че при предлаганата редакция делото ще се отлага въпреки явяването на упълномощения защитник, ако не се яви запасният.
Предлаганият § 9 е от естество да забави редица производства поради отмяна на незаконосъобразни актове и да предизвиква осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург.
Съжалявам, че бях малко по-подробна по този пункт, защото той не беше включен в съгласувателната процедура. Тази норма е измислена по-късно.
Предлага се също така революционно да се разпитват разследващите органи по всякакви поводи. Тази норма противоречи на логиката на процесуалния закон и на основните принципи на наказателното производство. За действията, които извършват разследващите органи се съставят протоколи. Тези протоколи имат доказателствена стойност, ако се изготвени по предвидения в закона ред. При тази хипотеза няма никакви причини да се разпитва разследващият орган. Предлаганата норма всъщност цели разследващият орган да бъде разпитван за извършените от него действия в случаите, когато той не е съставил протокола по предвидения в закона ред. И ние твърдим че така се узаконява беззаконието. Разследващият орган се толерира толкова повече, колкото повече е нарушил закона. Ако разследващият орган не спазва законоустановения порядък за изготвяне и събиране на доказателствените средства, той ще бъде разпитан като свидетел за собствените си действия. При това положение за него се създава законова алтернатива. Той може да реши да спазва НПК или да не го спазва. Тази алтернатива означава, че на разследващия орган за него е задължително да спазва закона само ако не желае да бъде разпитан като свидетел. Ако прецени, че е по-добре да бъде разпитан като свидетел, той може и да не съблюдава нормите на НПК.
Заявявам, че за първи път законът привилегирова някой субект на процеса, когато е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Със сигурност твърдя, че не съществува наказателно-процесуална система, която да предоставя възможност за преценка дали да се спазват процесуалните норми, както няма и система, която да поощрява органите, които не събират доказателствени материали по установения в закона ред.
Съвсем накратко още по този въпрос ще кажа, че освен всичко, ако разследващият орган оспори съдържанието на собствения си акт, той ще отговаря или за невярно документиране, или за лъжесвидетелство в зависимост от преценката на съда.
Най-накрая, непредубеден свидетел ли е разследващият орган, който не е съставил акта си по предвидения в закона ред. Той във всички случаи е заинтересован да приведе закона в подобен характер на своята дейност. Не е ли по-лесно вместо да се въвеждат нечувани в наказателно-процесуалната наука норми, разследващите органи да се обучат и дисциплинират да спазват НПК. Иска ми се да вярвам, че последиците от действието на предлаганата норма са недооценени. В противен случай се създава впечатление, че липсва държавен интерес от спазването на процесуалните правила от страна на разследващите органи.
Не е ясно в крайна сметка, че четвъртата поправка на Конституцията на САЩ е направена, за да предпази гражданите от полицията. Във всички случаи стимулирането на полицейския произвол не е белег на демокрация.
Прави впечатление произволното завишаване на глобите в законопроекта, като чели процесът цели специално наказването на свидетели и вещи лица и други участници в производството.
Особено голямо внимание заслужава предложението по § 23, от който става ясно, че осъдителната присъда може да почива единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност и данни от специални разузнавателни средства. Това е смело хрумване, което крие огромен риск от съдебни грешки. То ще доведе и до множество осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург. След като всяко едно от тези доказателства е негодно само по себе си да обоснове присъдата, двете заедно не могат да създадат годно доказателство на основа за постановяването на присъда. Защото както са казали древните римляни: „Два заека не правят един кон.”
Във всички случаи ще се постановяват осъдителни присъди въз основата на доказателства, които се събират тайно от обвиняемия, а справедливият процес по смисъла на чл. 6 изключва възможността обвиняемият да бъде осъден само въз основа на тях.
Бих искала да привлека вниманието на почитаемите народни представители върху един особен момент. Свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който да е отразен в специалното разузнавателно средство. И така би се създала привидност за два източника, а източникът фактически д бъде един.
Предлага се една сериозна корекция в системата на контрол върху сроковете на разследване. Ние сме се обосновали подробно защо това стимулира забавянето на досъдебното производство.
Има и една идея в сроковете да не се включва времето през което наказателното производство е било спряно от прокурор на основание чл. 25 или чл. 26 от НПК, което дава възможност за безкрайно по време ограничаване на правата на обвиняемия и за нови осъдителни решения в Страсбург.
Бих искала да обърна вниманието ви на една идея, която Народното събрание веднъж прие и после отхвърли, защото се видя нейната неефективност – възможността разпореждането на съдията за връщането на делото в досъдебното производство да се протестира от прокурора. Много дела тогава се прекратиха по давност, разпращани по инстанциите. Сега прокуратурата отново иска този контрол и разбира се, той е включен в законопроекта. Тук трябва само да се отбележи, че ако въззивната инстанция уважи протеста, това в никой случай не обвързва решаващият съд, който да намери, че решението е съществено или не.
Има един голям проблем с възможността, която се предлага, да се четат всички обяснения на обвиняемия и на свидетелите, дадени в досъдебното производство. Тук разпоредбата е толкова объркана и неясна, че ще породи множество съществени процесуални нарушения в практиката. Това е най-малкото. Мога само да ви цитирам ал. 4. „Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред органите на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 и 2.” Както и да е! Налице обаче е изобилна практика на Съда в Страсбург, включително и по дела срещу България, че присъдата не може да се основава нито изключително, нито преимуществено върху показания, дадени пред несъдебен орган, поради което това изменение специално ще породи проблеми в Страсбург.
Искам да отбележа също, че в Корпус юрист Европейският съюз въведе разпитът пред съдия, а не пред разследващ орган, като гаранция за достоверност на снетите обяснения и показания в досъдебното производство.
Правят се някакви облекчения на прокурора, които да забавят процеса. Например, предлага се прокурорът да може да протестира всяка присъда, независимо че тя е постановена в съгласие с неговото искане. Прокурорът поискал условно осъждане, а след това пуска протест и казва: Аз вече не съм съгласен. Такова нещо никъде няма. Тази разпоредба, която има в днешния НПК съществува в българското законодателство от времето след Освобождението – прокурорът и частният обвинител не могат да протестират и да обжалват присъдата, ако е постановена в съгласие с техните искания. За сметка на това прокурорът може по всяко време в съдебната фаза да повдига нови обвинения, а защитникът точно обратното – не може във въззивната инстанция да се позовава на нарушения на съществени нарушения на процесуалните правила, ако не е направил това възражение в първата инстанция. Подходът на вносителя е ясен – толерира се прокурорът, който е професионален юрист. Той има право да протестира присъдата дори когато съдът се е съгласил с него, а се ограничава обвиняемият, който може и да не е имал защитник, да прави процесуални искания пред въззивната инстанция. А в същото време се счита, че законът е нравствен по дефиниция.
Само с няколко думи за измененията, които се правят относно касацията. Първо, ние смятаме, че те нямат никакво оправдание. Много ви моля, уважаеми народни представители, да обърнете внимание на следната статистика.
През миналата година Върховният касационен съд е решил 2180 наказателни дела, като касационна инстанция. По 729 от тях съдебните актове са останали в сила, което означава, че в 2/3 от случаите делата, разгледани от Върховния касационен съд са били решени неправилно от апелативните съдилища – 2/3! За 2008 г. Върховният касационен съд е приключил с решения 736 наказателни дела, като искането за възобновяване е оставено без уважение по 327 от тях. От това следва, че повече от половината от делата са били нерешени неправилно от окръжните съдилища. Коя държава може да си затвори очите пред такъв правосъден брак и да ограничи касацията. Недопустимо е, освен това, да се забрани на касационната инстанция да връща делото в досъдебното производство. Ако нарушението е извършено там, ако непълнолетният или психично болният са били без защита, това нарушение ще остане непоправимо с вътрешни средства и трябва да се оправя в Страсбург.
Отменя се производството, по което обвиняемият има право да поиска делото му да се разгледа в съда след като две години е бил обвиняем. Обяснява се нещо за противоконституционност. Няма такова основание, защото всяка държава определя реда, по който прокурорът повдига обвиненията. А тази мярка беше въведена с оглед преодоляване на осъдителните решения в Страсбург. И тук колегата Първанов може да каже колко много дела се ускориха и как изобщо множество затлачени дела приключиха.
По отношение на възобновяването предлага се нещо парадоксално – възобновяването да зависи от наложеното в закона наказание. Не от предвиденото, а от наложеното. Това означава, че ако двама съучастници са осъдени, единият условно, а другият ефективно, единият има право на възобновяване, а другият не. При тази ситуация се създава възможност за противоречиви съдебни актове. Още повече, че Върховният касационен съд ще гледа само делата, по които са постановени наказания лишаване от свобода и то ефективно.
Най-накрая бих искала да обобщя така.
Ние смятаме, уважаеми народни представители, че предложените промени не изхождат от препоръките, залегнали в доклада на Европейската комисия. Те не се отнасят до съдебната фаза на процеса въобще. В съдебната фаза делата в България се движат значително по-бързо отколкото в много европейски страни.
Голяма част от направените предложения толерират бездействието на прокурора и на разследващите органи. Създават се предпоставки за забавяне на процеса. Част от текстовете изместват водещата роля на съдебната фаза и се забелязва връщане към процесуални идеи, свързани с тоталитарното минало. Като цяло се предвиждат неоправдани рестрикции на правото на защита. Възниква сериозна опасност от осъдителни решения на Съда в Страсбург.
Считаме, че опростяването на процеса на доказване, което е декларирано в мотивите, не може да се свързва с намаляването на процесуалните гаранции, които осигуряват достоверност на доказателствените средства или пък гарантират правата на гражданите.
За това ние бихме апелирали към едно много внимателно обсъждане на направените промени, защото считаме, че се засягат изключително същностни принципи на наказателното производство и на справедливия процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Доковска. Заповядайте, г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Слушах с внимание колегите, включително и колежката Доковска. Ще премина по същество към проблемите, които поставя проекта. Похвален е стремежът да се ускори наказателния процес и всъщност един ускорен наказателен процес е основният инструмент за реализиране на принципа за неотвратимост на наказанието на извършителя на престъплението. Забавянето на процеса води в крайна сметка до отказ за правосъдие. В тази насока стремежът очевидно е бил да се подчини процесът на една бързина. Друг е въпросът доколко са били удачни предприетите мерки в тази насока.
По последователността на процеса неговото ядро естествено, както всички знаем, е доказателственият процес. В тази част стремежът е бил от една страна, да се осигурят нови доказателствени източници, а от друга страна, да се спести и намали до минимум формализма. Но принципното виждане, че формата в наказателния процес е гаранция за законосъобразността, както на процесуалните действия, така и на доказателствения материал. Тук трябва да се търси един много внимателен баланс, за да не се злепоставят правата на участниците в процеса.
Определено също изразявам едно меко казано неразбиране в стремежа да се допуснат разследващите органи до участие в процеса до разпит в качеството на свидетели. Свидетелят в наказателния процес е основно гласно доказателствено средство, което ни установява обстоятелства, относими към предмета на доказване. Предметът на доказване е деянието и това е неговият извършител. Не можем да очакваме от разследващия орган да установява обстоятелства по тези две направления. Може да установява обстоятелства, при които е извършил съответно процесуално действие, но с него няма да го валидира, какъвто е мотивът.
И нещо повече, за самите разследващи органи това ще бъде едно допълнително затруднение. В крайна сметка това няма да доведе до очаквания ефект, дори и да остане.
Така както няма да се ускори бързината на процеса с предвидената възможност – това е една лелеяна мечта и желание на прокуратурата да атакува актовете на съда, с които разпореждането за връщане на делото за доразследване за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и досъдебното производство, се връщат на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения. Този инструмент има своята предистория.
В Наказателно-процесуалния кодекс, който е действал до 1974 г. този инструмент е бил използван. Показал е своята неефективност. Ангажиране на по-горната инстанция с определена позиция по протеста и по разпореждането. Последваща невъзможност съдиите да участват. В самия наказателен процес се отваря втори процес. Делото влиза в тупик с един неизвестен край във времето именно на този етап.
Ние предложихме в тази част един друг процесуален инструмент, който не бе възприет. Имаме го и като нова редакция на чл. 249. Тя е на разположение на вносителите. Би могло да се помисли и за участие в едно разпоредително заседание на защита, прокуратура и съдебен докладчик, на което да се постави именно този въпрос – да се изчистят на този етап съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Изслушват се страните. Постановява се определението. Ако има такива нарушения, делото се връща. Отстраняват се. Ако няма, продължава на следващия етап, като, разбира се, във всяка следваща инстанция този въпрос за нарушенията може да се поставя до неговото отстраняване, ако първата инстанция не е постановила правилното решение. Но сега с протест да се тръгва на атака срещу разпореждането за връщането на делото за доразследван, е един неудачен подход.
В по-ново време – 2002 г., с § 19 пак бе позволено - създадена такава възможност за протестиране на тези действия. Даже и нещо повече, делата стигаха до Върховния касационен съд за една такава проверка, макар Върховният касационен съд да не разполагаше с правомощия по фактите. Оказа се неудачна. Отмени се. Просъществува някъде около година и след това отпадна от процесуалното пространство.
Все на полето на доказателствения материал – едно отклонение назад, за да не го пропусна, по начало Наказателно-процесуалният кодекс допуска да се оперира с доказателства, които са събрани само по надлежния ред, проверени също по реда и със средствата, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Това, което се предлага с изменението на чл. 177 за използване на данни, получени от специални разузнавателни средства в хипотезата на чл. 13, ал. 1 надхвърля процесуалните граници на достоверност, на законност, на допустимост. Тези органи, които са изброени в чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства, те не са субекти на наказателния процес. Това е една извън процесуална дейност. Най-образно казано това е една оперативна дейност. На ниво оперативни служби се осъществяват тези мероприятия. По начало в наказателния процес никога няма да влязат оперативните материали като доказателствен материал. Ще дойде един резултат, за който не е ясно откъде, как и по какъв начин се е появил. Получава се, както каза колегата в предходното изказване, един омагьосан кръг. Без СРС ние не можем да получим данни. Не е така, защото специалните разузнавателни средства са само един от възможните източници, включително и на оперативно ниво, за да се получава информация за извършени престъпления или за предотвратяване на такива престъпления. Множество и ред други са източниците, по които и чрез които може да се събира и най-важното да се анализира компетентно тази информация от компетентните оперативни служби, да се обработи и съответно да се докладва по надлежния ред и на съответния прокурор, включително, за наличието на данни за извършено престъпление или за подготовка за такова престъпление, приготовление, включително там където е предвидена наказателна отговорност за приготовлението, и едва тогава да се поставят в действие и тези мероприятия, които са предвидени в закона. Но така да се вземат отнякъде, уредени на друго място, по чисто административна процедура не е издържано в духа на Наказателно-процесуалния кодекс и няма да бъде възприето в тази част.
Е за да завърша, по повод упреците на колежката Доковска относно касационното производство и правомощията на касационната инстанция в проекта, с който ние разполагаме и получихме днес, за едно такова изключено от предмета на касацията, за което стана реч, тук при мен няма такъв текст. Изобщо чл. 348 не е обхванат в обема на промените. Но за второто четене би било добре да се помисли и по този въпрос, защото ние имахме факултативна касация в първата редакция на Наказателно-процесуалния кодекс (1998 г.). Тази факултативна касация бе подкрепена с Решение № 16 на Конституционния съд от 1998 г. и след това през 1999 г., не мога да кажа по какви съображения, не съм бил в тази зала, факултативната касация бе изключена и сега Върховният касационен съд разглежда всички и всякакви възможни жалби срещу постановени решения и актове на инстанциите по-долу. От касационен контрол са изключени потвърдителните решения на окръжните съдилища и така се създават предпоставки не да се формира единно приложение на закона, а във всеки окръг да се формира едно самостоятелно приложение на закона, съобразно разбирането на съответния окръжен състав. Би трябвало по този въпрос да се помисли, за да се уеднакви приложението на закона. Защото тълкувателната дейност в тази част няма да бъде радикалното разрешение на спора.
Молбата ми е и за възобновяването. В тази част прозвучаха силно критични бележки. Но възобновяването доколкото има коригирани актове, те са най-вече по отношение на наказанието и нека да не забравяме и в частта на задочните производства. Осъден по реда на задочното производство законът ни задължава с неговата поява да възобновим производството. В тази част липсва статистика и динамика, но нека все пак да се помисли. Това не са актове. С това ограничение, което се предлага тук, не се отнема възможността да се коригират допуснатите нарушения по актовете. Налице са и правомощията на главния прокурор, който по своя инициатива може да направи искане за възобновяване, включително и в полза на осъдения, щом е допуснато нарушение на закона без ограничения във времето, разбира се, в рамките на посочения в закона срок. Завърших. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-н Първанов остана да вземе думата. Заповядайте.
Валери Първанов:
Аз ще се старя да бъда малко по-кратък.
От това, което чух от колегите, мога да кажа, че се сещам за една стара римска максима: „Правото трябва да възтържествува, дори ако светът е загинал.”
Прекаленият формализъм действително може да доведе до там, че нашата страна да не бъде член на това демократично семейство. Скоро имах срещи с немски представители висши прокурори, включително Федералният прокурор на Германия – г-жа Хармс, и когато зададох въпроса дали могат да се използват в процеса информация, придобита чрез специални разузнавателни средства, които са разрешени по законовия ред, независимо кой е авторът извън процеса, отговорът беше категорично да.
Германия е една демократична страна, ако някой не знае. Когато поставих въпроса дали могат да бъдат разпитвани полицаите, които са извършили определени действия в началото с оглед на място, задържали са извършителя, направили са му личен обиск и са иззели определени наркотични вещества, допустимо ли е те да бъдат свидетели в процеса. Г-жа Хармс каза: „Да.” Изведнъж в България става невъзможно.
Аз съм съгласен, че трябва да има една добра защита на правата на лице, спрямо което е повдигнато обвинение и то трябва да може да се защити с допустимите от закона средства чрез изясняване на истината. Защита, която е против истината, която е в ущърб на обществения интерес и да увеличаваме ненаказаните извършители на престъпление, аз лично не мога да толерирам не защото съм прокурор, а мислейки като гражданин.
Г-жа Доковска много правилно каза и наблегна на нещо, че не може да се постанови осъдителна присъда с доказателство, което не е събрано от съдебен орган. Да, съгласен съм. Защо тогава е този формален процес при събирането на доказателства от органите на разследването или от прокурор. Те не са съдебни органи. Това е ясно. Защо трябва да викаме постоянно защитника на обвиняемия да присъства. Защо да присъства, след като това доказателство не може да се използва в съда. И не напразно там където се четат, където е посочено, че могат да се четат показания, когато на разпита на свидетел е присъствал обвиняемия и неговия защитник. Едва тогава е допустимо и в случаите, когато свидетелят е починал. Е какво? Да се лишим от тези показания. Ще се лишаваме, разбира се. Единственият очевидец е починал. Разпитан е в присъствието на защитника, на обвиняемия. Те са имали възможност да зададат своите въпроси и изведнъж се оказва, че виждате ли, убиецът е невинен и всички сме щастливи. Не мога да приема такъв подход.
Аз много пъти съм настоявал и Прокуратурата като институция е предлагала в чл. 7 изрично да се допълни ал. 2, че досъдебното производство има подготвителен характер, но с една единствена цел – да мотивира прокурорът да повдигне публично обвинение пред съда. Ние не говорим за равнопоставеност на страните в досъдебното производство. Не е необходимо всяко едно доказателство да го събирам в присъствието на обвиняемия и неговия защитник, за да гарантирам правата на обвиняемия. Той ще се запознае с материалите накрая, както се предвижда в Наказателно-процесуалния кодекс след приключване на разследването. Има право да прави своите бележки или възражения. Има право, когато се насрочи съдебното следствие, да бъдат събрани и допълнително доказателства, които да обосноват неговата защитна теза. Правото на защита се разгръща в пълен обем именно в съдебната фаза и по това мисля, че не може да се спори. Именно поради тези причини аз считам, че облекчаването на процедурите в някои от текстовете, които са посочени, би трябвало да бъдат възприети, защото смисълът на тези текстове е досъдебното производство да мине възможно най-бързо – в двумесечен срок, този срок не се променя. Дава се право само на по-низше стоящи прокурори да продължат срока на разследването до шест месец, без да се ангажира главният прокурор. Сегашният главен прокурор, който в първите две години от мандата си беше принуден да даде разрешение за удължаване на разследването по 10-12000 досъдебни производства годишно, което е абсурд дори като физически труд да подпишеш толкова документи, без да може да ги чете и осъзнава. Осъзнава ги единствено, че отказвайки да продължи срока на разследване, това означава амнистия на 12 хиляди лица, извършили престъпление. В това е единствената промяна – да не се ангажират висши прокурори, които нямат възможност да упражнят контрол, защото никой не може да ме убеди, че един човек, който и да е той, може обосновано да прецени и да даде съгласие по част от тези досъдебни производства.
А колкото до дисциплиниране на прокуратурата и на разследващите органи, аз мисля, че в последните две години се видя и особено 2009 г. работата на Инспектората на Върховна касационна прокуратура, на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Самият Висш съдебен съвет пое определени дела на отчет. Извърши лични проверки и бяха инициирани дисциплинарни производства срещу колеги магистрати за забавяне, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на някои дела. Мисля, че това е обществено известно. Т.е. има начин да се дисциплинират органите на държавата, участващи в наказателното производство и длъжностните лица, когато те не упражняват професионално и в предвидените срокове своите правомощия. Аз уверявам тук присъстващите, че от страна на Прокуратурата ще направим всичко възможно тази тенденция да се задълбочи и да се спазват безусловно процесуалните срокове. Бих искал да подчертая, че именно заради неспазване на такива срокове и погасяване на наказателната отговорност по давност бяха повдигнати обвинения срещу прокурори, като бившата окръжна прокурорка на Разград, като бившата районна прокурорка на Лом, където имаме и осъдителна присъда. Срещу бившия районен прокурор на Районна прокуратура –Кубрат. Така че Прокуратурата от своя страна не прибягва само към дисциплинарна, но и към наказателна отговорност към тези магистрати, които действително са действали в грубо противоречие със своите задължения и са нарушавали процесуалните срокове.
Бих искал да напомня, че в крайна сметка наказателният процес има за цел разкриване на обективната истина и задължение на прокуратурата, както и на съда е да предприемат всички мерки за разкриване на обективната истина.
Защо толкова ни е страх от специалните разузнавателни средства? Те са най-обективните, защото тогава когато виждаш един видеозапис, който не е манипулиран и това е установено, че не е манипулиран, какво по-точно и по-добро доказателствено средство от един свидетел, който много често забравя точно какво е видял. Скоро беше публикуван един хубав виц относно нашите свидетели. Когато на един свидетел се задава въпроса: Вие знаете ли какво дава НК за лъжесвидетелстване? Свидетелят отговаря: „Не знам, но би обещаха ВМW.” За съжаление свидетелите напоследък се разхождат в нашите съдебни зали именно за това се стига и до това масово, почти по всяко дело, четене на противоречия. Какво означава да четем противоречия? Разпитан пред съдия в досъдебно производство въпросният свидетел в присъствието на подсъдимия, тогава все още обвиняемия, и неговия защитник излага някакви конкретни факти, след няколко месеца се явява в залата и казва: „Няма нищо вярно в това което съм казал. Всичко беше точно обратното.” И изведнъж на него даже не може да му се търси и наказателна отговорност, защото, виждате ли, той би се уличил, или съответно е казал истината преди да приключи досъдебното производство и т.н.
Считам, че ние трябва да си дадем сметка, че възприемайки част от позициите на уважаемата г-жа Доковска, ще стигнем дотам откъдето сме тръгнали – ненаказана тежка престъпност и сериозни обществени нагласи не само срещу органите на съдебната власт, но и срещу останалите власти дотолкова доколкото, знаете държавната власт е единна, макар и поделена между трите власти.
Естествено прокуратурата има и други препоръки към тези законопроекти. Например да се определи срок за предявяване ... Мога да цитирам случая с Митьо очите, където предявяването продължи около 7 месеца. Това е абсурд. Това не е правосъдие. За това аз смятам, но това ще е за второ четене, там където пише, ако не се лъжа в ал. 2 на чл. 207, че се определя срок, този срок нека да бъде в рамките на тези два месеца – пет работни дни, от един до седем работни дни, но не повече, не с месеци. Нали това е целта да преминем първия етап, да влезем в съда, да имаме равнопоставеност, всеки да си изложи своята теза и както се казва, този, който обоснове своята теза да победи. Да, ще имаме оправдателни присъди дори и на лица, които са извършили престъпление и това е нормално. Но да имаме съдебни грешки, аз лично считам, че това е почти изключено дотолкова доколкото прокуратурата винаги много внимателно изследва всички факти и обстоятелства. И най-неприятното лично на мен като дългогодишен прокурор ще ми бъде да бъде обвинен човек, който не е извършил престъпление. Слава Богу, смятам, че досега не съм допуснал лично в кариерата си такъв прецедент. Надявам се и моите колеги да не го допускат. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Първанов. Г-н Димитров пожела думата. Заповядайте.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател, тъй като трябва да пътувам до Варна, искам да кажа само няколко думи във връзка с това, което бух и с това, с което съм запознат по отношение на двата законопроекта.
Смятам, че предложените изменения и допълнения на Наказателния кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс са уместни и следва да бъдат подкрепени с оглед на философията и тенденциите, които очертават по осъвременяване на законодателството, по отношение на преодоляване на формализма в наказателния процес, опростяването на разпоредбите му и ускоряването преди всичко на досъдебното производство и, разбира се, оптимизиране на процеса той да бъде по-ефективен.
Същевременно обаче смятам и мисля, че това трябва да стане на следващото ни събиране, когато ще дискутираме, внимателно да се обмислят и прецизират някои предложения по отношение на нова редакция на някои текстове и най-вече по отношение на НПК след като внимателно се запознаем с всички предложения и това, което чухме от представителите на различни институции. Аз мисля да направя това на следващото заседание. Благодаря и моля да бъда освободен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров.
Аз ще помоля представителите на Върховния касационен съд, на Висшия адвокатски съвет и на Главна прокуратура да представите, ако е възможно, ваши писмени становища. Г-жа Доковска заяви вече, че има такова. Ще се постарая, колеги, в рамките на няколко дни, ако ни ги представите до понеделник тези становища, да бъдат размножени становищата и предадени на всеки един член на комисията, така че следващия четвъртък да можем да направим една сериозна дискусия.
На заседанието в следващия четвъртък (26.11.2009 г. от 16:00 ч.) ще започнем пак в същия ред с НК и НПК.
Към представителите на институциите имам молба, ако е възможно, до понеделник да ни дадете писмени становища, като тези, които носите днес ще ги размножа още сега, за да се раздадат на колегите народни представители.
Христо Бисеров:
Нали са поканени отново представителите на институциите да присъстват на следващото заседание, за да участват в обсъждането.
Искра Фидосова:
Да. Уважаеми гости, поканени сте да присъствате на заседанието в четвъртък, на 26.11.2009 г. от 16:00 часа, за да не ви уведомяваме отново с писма и по телефона. Обсъждането ще бъде по същия ред, както днес. Благодаря ви.
Колеги, сега ще продължим с точка трета.
Предлагам точка четвърта да отпадне от днешния дневен ред, тъй като не е гледана още и на водещата комисия.
Освен това, оказва се, че вече има три законопроекта по отношение на приватизация и следприватизационен контрол и за това ще ви помоля да остане за следващия път.
По трета точка - Проект на решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-92, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 12.11.2009 г.
Колеги, моля днес да гласуваме предложения проект на решение, по който принципно сме постигнали споразумение и съгласие, когато коментирахме приемането на измененията в Закона за специалните разузнавателни средства.
Имате проекта на решение за промяна на нашия правилник. На него сме се подписали една голяма част от нас като вносители. Подготвили сме проект на решение, в което сме коригирали допуснатите пропуски.
Колеги, имате думата. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Искам да изкажа констатация, че настояването на Синята коалиция текстът да бъде такъв, да гарантира, че на експертно ниво политическите партии ще могат да имат отношение не само към простото назначаване на експерти, не се е състояло. Аз знам, че ще обясните за процедурите, за класификаторите и т.н. Така както може заместник-председателят на народното събрание да има право да си посочва експертите, така както може парламентарната група да има право да си посочва експертите, с които работи, по същия начин може да се намери форма при която членовете на комисията да могат да посочват примерно по един експерт. По този начин работи комисията във връзка с проверка на нарушенията по изборите. Т.е. механизъм има, който обаче тук го няма. Защо го няма. Дайте да го вкараме.
Искра Фидосова:
Точно това обяснявахме, че в този правилник няма как да го запишем. Има го в другия правилник. В този правилник има за постоянните сътрудници на парламентарните групи колко са на брой, как се определят в съотношение 1:10. За заместник-председателите на парламента мисля, че е в другия правилник. Т.е. в този правилник имаме само текст по отношение на парламентарните групи. Това е чл. 14, ал. 4. за постоянните сътрудници.
Това ние го гледахме многократно. Аз лично нямам нищо против. Ако искате да го гласуваме днес. Да не го входираме за гласуване в пленарна зала. Една седмица ще ни е необходима горе-долу да направим промяна. Ще изготвим проекта. Ще изготвим щатното разписание. Защото нещата са вързани. Ще изчакаме една седмица с гласуването в пленарна зала и през това време ще приключим с тези въпроси. Досега не можехме да входираме и предложението за промяна в правилника, защото нямаше влязла в сила промяна в закона. Нещата са вързани. Кажете как да го направим. Аз се ангажирам от името на нашата парламентарна група.
Дайте да го гласуваме сега за готовност за зала, но няма да го входираме докато не изготвим паралелно щатното разписание и съответния текст за Правилника за работата на администрацията. Моля ви даже, ако искате сега да си определим по един представител от групите, които в рамките на следващата седмица да уточнят и щатното разписание по отношение на контрола на СРС и текста от Правилника за работата на администрацията и с това да приключим по този въпрос.
Христо Бисеров:
В плана за бюджета на Народното събрание почувствала ли се е тази промяна.
Искра Фидосова:
Да, там са предвидени. Ние сме говорили да се заложат като заплати около 300 хил. лв., като не знаем колко ще са необходими. Може да са необходими и 200 хил. лв.
Колеги, молбата ми е в рамките на следващата седмица да приключим с този въпрос, за да може от 1 януари 2010 г. или малко по-късно – може би 10-15.01.2010 г. да имаме работеща комисия за контрол.
Моля сега да определим по един представител от всяка парламентарна група, за да можем до сряда следващата седмица да приключим с текстовете за Правилника за работата на администрацията и за щатното разписание. Идеята е да мине промяната в правилника, промяната в щатното разписание преди да мине на второ четене бюджета. Но имайте предвид, че това в бюджета на Народното събрание не можем да го предвидим едно към едно, защото все още нямаме такава администрация. Без да приемеш едното не следва другото.
Ние ще направим подложката (основата) на текста за следващия четвъртък, ще ви я представим след като приключим с НК и НПК.
Колеги, разбираме се за сряда след обяд да се срещнем по този въпрос. Сега ще уточним кой ще го подготви като текст.
А сега да гласуваме. Подлагам на гласуване проект на решение относно изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с № 954-02-92.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
С това изчерпихме днешния дневен ред.
Във вторник в парламентарните групи ще представим писмените становища на институциите по НК и НПК.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова