Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
14/01/2010
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 17
Днес, 14.01.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Даниела Машева, заместник-министър, Надя Хрингова, главен експерт и Мариела Костова, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник-министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Хубанов, началник на отдел в дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Явор Стоянов, главен юрисконсулт в дирекция Правна и Иван Сачков, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и народните представители Стоян Иванов и Николай Пехливанов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, здравейте на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане, гласуване и приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 07.12.2009 г.
3. Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
6. Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
По първа точка - Обсъждане, гласуване и приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
Раздаден ви е такъв общ законопроект. Това, което предварително ще си позволя да предложа, е да го приемем в този вид, в който е изработен, за да мога да го входирам до края на деня, за да може от утре да тече 14-дневния срок за предложения. Проектът касае доста промени и доста параграфи.
Има ли принципни възражения по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване общия законопроект така, както ви е раздаден, без да го обсъждаме в момента. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 07.12.2009 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-жа Машева, заместник-министър на правосъдието.
По тази точка присъстват още Надя Хрингова, главен експерт и Мариела Костова, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”.
Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представеният на вашето внимание Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е в изпълнение на ангажиментите на България като държава член на Европейския съюз за транспониране на две рамкови решения – Рамково решение 783 от 2006 г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация и Рамково решение 214 от 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решение за налагане на финансови санкции.
Законопроектът цели разширяване на международното сътрудничество по наказателни и административни дела и създаване на правни средства за неговото улесняване и ефективност.
Предмет на закона е взаимно признаване между държавите членки на Европейския съюз на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
С оглед осигуряване на единното тълкуване от страна на право прилагащите органи в проекта изрично са дефинирани основни понятия и термини. Така например в редакцията на чл. 2 е съобразена важната особеност на българския наказателен закон и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, като заедно с понятието „конфискация” по смисъла на чл.37 от Наказателния кодекс е постановено понятието „отнемане” по смисъла на чл. 53 от Наказателния кодекс.
На следващо място в съдържащата се в чл. 3 от закона легална дефиниция на понятието „финансови санкции” са включени както глоби, включително за нарушение на правилата за движение, така и обезщетение за пострадали от престъпления, разходи по съдебни или административни процедури или парични суми в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление.
Съгласно изискванията на рамковите решения в законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища, а Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите от български съд решения.
Компетентни органи по изпращане на влезли в законна сила актове са българските съдилища и Националната агенция за приходите в случаите на изпращане на решения за налагане на финансови санкции, постановени от български административен орган.
В пълно съответствие с установената между държавите-членки на Европейския съюз практика на осъществяване на директен контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава и с цел улесняване на сътрудничеството между тях, в предложения законопроект е застъпен принципът на директната комуникация между съответните компетентни органи.
Същевременно законопроектът предвижда при възникнали затруднения административното получаване и изпращане на актовете да се реализира посредством Министерството на правосъдието в качеството му на централен орган.
Изчерпателно са уредени подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и производството по обжалване пред въззивния съд. Съгласно предложените законови разпоредби всяко решение се признава от окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето на територията на Република България, съответно по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция за юридическите лица.
В пълна степен е отразено съдържащото се в рамковите решения изискване актовете, постановени в друга държава членка на Европейския съюз, да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да се предприемат необходимите мерки за тяхното изпълнение.
В проекта са регламентирани и въпросите за двойната наказуемост, условията за допустимост, както и прилагането на принципа non bis in idem. Изчерпателно са изброени основанията за отказ, като изрично е подчертан техният факултативен характер с оглед премахване на пречките пред взаимното признаване на цитираните актове. Въведен е минимален праг от 70 евро по отношение на финансовата санкция, чието изпълнение се изисква. Посочена е приложимостта на националното законодателство при изпълнението на решенията. Регламентирани са последиците от взаимното признаване и задълженията за насрещно уведомяване. Детайлно е уредено разпореждането с конфискуваното в България имущество съответно с приходите от изпълнението на финансовите санкции. На компетентните органи е предоставена свобода на договаряне относно разпореждането с предмета на конфискацията или получените в резултат на изпълнението средства.
В случай, че не е налице изрично споразумение, имуществото или паричните суми остават в България, освен ако тяхната стойност надвишава 10 000 евро във връзка с решение за конфискация или отнемане. При всички случаи разноските по изпълнението са за сметка на изпълняващата държава.
Накрая бих искала да отбележа, че работата по изготвянето на законопроекта беше финализирана в началото на месец ноември миналата година, поради което предвид все още не влезлия в сила Лисабонски договор, разпоредбите на законопроекта не са съобразени с Лисабонския договор що се касае до определени текстове по препращане, което би могло да бъде направено евентуално между първо и второ четене. Поради това ви моля да подкрепите така предложения законопроект.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Както коректно отбелязахте, необходимо е съобразяване с текстовете на Лисабонския договор. Няма пречка това да стане между първо и второ четене. Предлагам днес да подкрепим предложения законопроект, ако няма някакви други становища и мнения. Тъй като предложеният законопроект е изработен и внесен преди влизането в сила на Лисабонския договор, за това не е съобразен с него
Юлиана Колева:
Възниква следния въпрос. В началото на законопроекта е отбелязано, че става въпрос за влезли в сила решения за конфискация или отнемане на решения, издадени по наказателни дела.
„Решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела.” (чл. 2, ал. 1)
Като имаме предвид нашата практика и процесите, които вървят по Закона за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, това са граждански дела. Предполага се, че в чужбина също ще има някакви аналогични граждански процедури. Този обмен на тези решения по каква линия ще върви. Не по реда на този закон? Така ли?
Даниела Машева:
Те са извън обхвата на този закон.
Юлиана Колева:
Те няма да вървят по реда на този закон.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Янаки Стоилов:
Кой ще отговори на зададения въпрос.
Искра Фидосова:
Експертът от нашата дирекция също е тук. Може би той ще отговори.
Даниела Машева:
Този закон транспонира всъщност тези две рамкови решения що се касае за конфискацията, отнемането и наложените финансови санкции, които могат да бъдат налагани от административни органи.
Реплика: В това рамково споразумение се включват само случаите по наказателни дела.
Атанаска Колева: експерт
Точно така. Това също е следствие от разликата между различните дългове, което имахме преди Договора от Лисабон да влезе в сила. И точно за това тук се включват само наказателните материи.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на вносителите.
По трета точка - Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
От името на вносителите г-н Стоян Иванов има думата.
Стоян Иванов:
Преди да започна искам да ви обърна внимание, че в предложения проект за решение е допусната техническа грешка. На заглавната първа страница е изписано коректно. Текстът трябва да бъде:
„Спира изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи - частна държавна собственост, намиращи се на териториите на общините Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево.”
Мотивите ни да предложим такова решение, което всъщност повтаря смисъла на решение, което този парламент взе през месец септември в началото на своя мандат, са, че за периода от 1 януари 2001 г. до 1 март 2009 г. общата площ на земеделските земи на държавния поземлен фонд, намиращи се на територията на черноморските общини на Република България, които са придобити от физически и юридически чрез замяна от държавата е в размер на 36 482,959 дка. За сравнение ще ви посоча, че общата площ на замените, върху които ние наложихме подобен мораториум от горския фонд са 32 000 дка., а тук говорим за над 36 хил. дка. От този общ размер на заменените земеделски земи за 2 868,255 дка вече е извършена процедура по промяна на предназначението на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
Към настоящия момент, като тук се визира месец ноември миналата година, е внесено искане за утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земеделски земи за още 2 699,479 дка, намиращи се в община Долни чифлик, област Варна.
Както е известно голяма част от замените, които бяха извършени особено в териториите на черноморските общини, бяха извършени при условия ощетяващи държавния интерес. Държавни земи, намиращи се непосредствено до морския бряг или в два-километровата зона, или на няколко километра от морския бряг бяха заменени за ниви и пасища във вътрешността на страната, като правило разпокъсани и не комасирани в райони на страната, където има много по-нисък инвестиционен интерес.
Аз не зная дали има смисъл да чета всички мотиви, но както виждате в много от случаите веднага след извършването на тези замени започва процедура за промяна на предназначението на тези земи. Още при самата замяна се е имало предвид, че тези земи няма да бъдат използвани като земеделски земи, а ще бъдат използвани за други цели, предимно за курортно строителство.
Щетите, които са нанесени от подобни замени по сведения на неправителствени организации се изчисляват над 2 млрд. евро и се съизмерват с щетите, които са нанесени при замените на горския фонд.
Това са мотивите, за да поискаме от парламента да продължи действието си от септември месец и да наложи подобна забрана за промяна на предназначението и на земите от земеделския фонд в черноморските общини до законодателно уреждане на въпроса.
Отделно към мотивите е добавен и факта, че част от тези земи попадат в чувствителни зони, като „Натура 2000” и други чувствителни зони, заради застрояването на които ние бихме могли да понесем санкции и по линия на европейското законодателство.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преди да дам думата за изказвания ще поясня, че помолих да преснимат материалите за мораториума, който вече наложихме за подобен случай. Сега ще ви бъдат раздадени.
Второ, тъй като има допусната грешка при изписването от вносителите, ние го уточнихме предварително и сега ще ви раздадат коригирания материал, за да може ако се обединим и отидем към подкрепа на мораториума, да четем коригираните текстове.
Имате думата. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Към вносителите първият ми въпрос е има ли общини, граничещи с морето, които не са включени в списъка. И ако не са, защо? Или малко по-ясно да задам въпроса. Всички граничещи с морето общини включени ли са?
Вторият ми въпрос е по-сложен. Втората точка от предложението за решение е:
„Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени.”
Какви са тези законодателни промени и каква е идеята на вносителите, защото така записано може някой да го изтълкува, че се създава един натиск. Няма никаква пречка да се приемат законодателни промени в преходни и заключителни разпоредби да се уреди, че спира докато! Какви ще са тези мерки – конфискационни, ще има ли обезщетения и т.н. Какво ще се случи. Тук повечето са юристи и сигурно тези въпроси им витаят в главите. Защото спираме тази работа, спираме друга работа и казваме, че ще има законодателни мерки. Какви ще са? Аз виждам възможности примерно за отнемане в полза на държавата. Или други замени. Ще им вземат на морето имотите и ще им дадат в планината или в равнината. Или пък ще се вземат имотите и ще се дадат пари срещу тях. Каква е целта на тази работа? За да се приеме нещо трябва да е ясна целта на законодателя.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова също има въпрос. Заповядайте.
Мая Манолова:
Така предложеното решение е лишено от смисъл.
„Спира изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд...”.
Искра Фидосова:
Колеги, тук има грешка при изписването от вносителите. Ние също я констатирахме и за това ще ви бъдат раздадени коригирани материали. Това е техническа грешка на вносителите, за която се извини в началото г-н Иванов. Коригираният текст е:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от физически или юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи - частна държавна собственост, намиращи се на териториите на общините Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево.”
Мая Манолова:
Искам още да кажа, че е видно от решението, което парламентът прие преди няколко месеца, че това не е твърде ефективна форма, а именно мораториума с отделно решение в очакване на законодателни промени, защото в случая, който касае горите и земите от горския фонд съответни промени в Закона за горите бяха направени. Всъщност имаше ЗИД който промени този закон, но въпросните текстове така и не бяха обект на неговото внимание, което означава, че една такава окончателна законодателна промяна се точи във времето и това спокойно може да стане в рамките на не по-късно от някакъв срок. Защото в противен случай тогава, когато ще се стигне до едно неправомерно спиране на промяната на предназначението някои физически или други лица просто ще понесат сериозни щети, когато примерно се реши, че при проверката замяната е на съответната стойност, дали е ощетен общественият интерес. Сигурно има случаи, в които това е налице. Но в случаите, в които това не е налице, с тази драстична мярка, която предприемаме в момента, ще бъдат ощетени лица и в крайна сметка може би тези щети ще трябва да бъдат компенсирани от някой. Така че трябва да има повече прецизност в подобни уредби и към тях да се пристъпва само в краен случай.
Нищо не пречеше на вносителите, ако имат идея какво точно искат да направят, да бяха внесли ЗИД на съответния закон, от началото на този парламент минаха вече повече от шест месеца, за да е ясно какви точно промени правим с цел правна сигурност и някаква устойчивост на правния ред.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Аз също ще подкрепя това, което тя каза. Принципно подкрепям (изказвам лично мнение) предложението за налагане на мораториум, но предлагам също да го скрепим с определен срок, тъй като така записана т. 2 наистина ще създаде доста проблеми.
Ако сравним с решението от 3 септември 2009 г., ние тогава имахме поет ангажимент от страна на правителството, че ще има промяна на закона и тя е факт. Но тук нямаме изразено такова становище или някаква готовност от тяхна страна и за това е нормално да има срок. Ако вие не възразявате, след като в първата част от техническа правна гледна точка са изчистени текстовете, да видим общините обаче – това, което поставиха няколко колеги като въпрос. Дали това са достатъчно изчерпателно изброени общините, всички ли са.
Михаил Миков:
Аз се извинявам, че втори път взимам думата. Но ако внимателно прочетете това, което раздадохте, каква ви е целта. Да се спре промяната на земите, дето са взели по морето или обратното тези, които са дали срещу тях. Четете внимателно текста:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица,”
Искра Фидосова:
Всички, които са придобити от физически и юридически лица спираме промяната в предназначението. За общините не спираме.
Михаил Миков:
Но само за тези, които са в тези общини. Това да се каже ясно.
Искра Фидосова:
Става въпрос ако заменената земя се намира на територията на тези общини, които са изброени. Когато придобитата земя е в тези общини. Аз не възразявам.
Г-н Иванов, заповядайте.
Стоян Иванов:
Отговарям на въпроса дали е изчерпателен списъкът на общините. Да, изчерпателен е. Това са всички общини, които граничат с Черно море. За ваше сведение община Малко Търново не е сред тях. Община Царево е пред нея и излиза на морския бряг.
Абсолютно е правилна забележката, че се налага да се сложи срок, в който ще важи този на практика мораториум за промяна на предназначението на земеделските земи, в който срок ще има възможност както изпълнителната власт, която и в момента извършва редица проверки по някои от тези замени, така и законодателят да предложат съответни законови промени. Защото съгласете се логиката на това проекторешение е да се опитаме максимално да възстановим обществената справедливост. Прави са колегите, които казват, че далеч не всички замени са били извършвани с цел да ощетят държавата и обществото на стойност стотици милиони, даже милиарди. Много от тези замени са напълно нормални и редовни в логиката на бизнеса, но ние точно тях не ги засягаме, ако забелязвате. Т.е. човек, който (фирма –юридическо, или физическо лице) е извършил такава замяна с цел да използва тази земя по предназначението й по никакъв начин не бива да бъде засегнат и в момента с това наше решение. Временно отменяме възможността за промяна на предназначението. Досещате се, че става въпрос предимно за курортно строителство, което засяга черноморските общини.
С това мисля, че отговорих на въпросите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Първи въпрос. Така както е написан текстът, той обхваща всички хипотези, независимо на какъв етап е процедурата по промяна на предназначението на тези общини. Може да е на краен етап и да касае само един подпис. Има направени вече експертизи, скици, планове. Т.е. вносителят не се интересува докъде са стигнали нещата. Аз разбрах каква е идеята, но не мога да си обясня защо само тези общини покрай морето. Защото ако заменя една земеделска земя в планината с много камъни с земеделска земя в Божурище и си направя един хубав комплекс и го продам или в курорта Х, У, Z. Но може би има специална логика само за морето поради застрояването. Това не ми е ясно. Защото ако търсим тази справедливост, то тя я има и в някои други зони за отдих, където се злоупотребява по този начин.
Стоян Иванов:
Така както е записан този текст наистина точно това означава – спира се промяната на предназначението, независимо дал е започнала процедурата или още не е започнала. Аз не случайно съм дал пример, че има започнала процедура за 2700 дка земя.
Защо е само в черноморските общини? Поради обществения интерес именно към тези замени и поради факта, че най-често в тези общини се прави това. Може би сте прав, че тук трябва да включим и някои планински курорти, но там не става въпрос за земеделски земи. Там са земи от горския фонд, които бяха предмет на предишното наше решение. Най-чести примери на подобен тип замени, очевидно ощетяващи обществения интерес и масовият случай са точно черноморските общини.
Разбира се, ако смятате за необходимо да разширим обхвата, можем да го направим. Нашата логика е била, че тук са най-чести нарушенията и ние наистина следваме логиката на решението, което вече този парламент взе. Защото голяма част от замените на така наречения горски фонд, вие мислите, че са гори, но те не са гори в повечето случаи, а са земи и гори по Черноморието и отчасти в планинските курорти. И точно заради тези случаи по Черноморието и отчасти в планинските курорти се споменават тези огромни цифри за стотици милиони, даже милиарди евро.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Иванов. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Разбирам логиката на вносителите и я възприемам по принцип, но правните норми трябва да покриват всички казуси и да са еднакви за всички случаи. Не може да създаваме правни норми за 14 общини. Аз дори съм по-склонен текстът да е аналогичен на този за земеделските земи. Такава практика не е добра. Законът за Черноморското крайбрежие, който приехме, е друга работа. Аз гледам на нещата от гледна точка на Правна комисия. Иначе въпросът обществено и политически си има своето звучене. Както знаете първото решение всички гласувахме „за”, всеки по различни съображения може би, но да намерим форма, с която да създаваме правни норми за всички еднакви.
Стоян Иванов:
Не виждам проблем обхватът на това решение да бъде разширен. Нашата логика е била, че точно в тези общини в крайморската зона са извършени масово тези нарушения. Но ако това представлява проблем и ако законодателят – Народното събрание, реши че е хубаво да се отнася за територията на цялата страна или пък да включим в териториалния обхват и планинските курорти, няма проблем.
Христо Бисеров:
Не го приемайте, че искаме да се забавят нещата. Но може би е добре няколко души да помислят по този въпрос, включително и вносителите и да изработят някаква формулировка, която да отговаря на целта. Защото наистина решението не засяга онези лица, които не променят предназначението. В това отношение решението е коректно.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата по предложението на г-н Бисеров и изобщо за изказвания по тази точка.
Емил Радев:
Най-добре е да няма дискриминационен елемент – за тези общини и за другите, а да се приеме както беше за горския фонд, на територията на страната.
Искра Фидосова:
Така отиваме в другата крайност. Имаме райони, които не са толкова добре развити. Там има замени с цел строителство. Там обратното, трябва да стимулираме строителството на тези места. Тук става въпрос за съвсем различно нещо.
Янаки Стоилов:
Аз подкрепям идеята, но ако може да намерим най-късно до другата седмица малко по-различен подход. Да се види в Закона за черноморското крайбрежие дали не може този критерий да стане приложим. Защото на практика в тези общини спорните замени излизаха почти на бреговата ивица. Т.е. заменени земи, които граничат или засягат ивицата.
Другият критерий, ако има понятие планински курорт, т.е. въобще в курортните зони, казвам го не много прецизно, тогава подходът може да бъде доста по-прецизен и да не стигнем до излишни ограничения, но да обхванем не само черноморската тематика.
Така че по тези два критерия нека да се проучи въпросът.
Възприемайки отсега идеята по принцип, следващата седмица тя вече да бъде обсъдена текстуално и ако това са приложимите критерии, в този вид да го предложи комисията със срок от половин година от приемането.
Димитър Лазаров:
Има уловка. Защото в община Бургас, примерно, може да е на 50 км навътре земята, която се обработва и там никой няма да строи.
Искра Фидосова:
Колеги, обединяваме се за това. Ще помоля колегите вносители с поне двама колеги от нашата комисия да изработите предложението и да го внесете за следващия четвъртък.
Михаил Миков:
Да се поканят представители от Министерството на земеделието, защото тези промени на предназначението са акт на административен орган. Да се подготвят да ни кажат има ли в момента започнали процедури. А не ние да обсъждаме този въпрос и за десетина дена някои хора да се активират и по този начин да вдигнем цената на работата. Поне аз така си мисля и следващия път ще предложа това да действа със задна дата, примерно от датата на внасянето на предложението. Защото от датата на внасянето вече някои може да са си свършили работата.
Искра Фидосова:
Моля веднага да се поиска справка от Министерството на земеделието за това има ли постъпили входирани искания за промяна на предназначението и да се представи най-късно до сряда следващата седмица в Правна комисия.
Колеги подлагам на гласуване постъпилото предложение за отлагане разглеждането и гласуването на проекта на решение по тази точка за следващия четвъртък след изработването и уточняването от комисията на окончателното предложение за текст на този мораториум.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г.
От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството присъства г-н Стефан Хубанов.
От страна на вносителите има думата г-н Пехливанов накратко да представи законопроекта.
Николай Пехливанов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост има за цел удължаване на сроковете за свикване на общи събрания в сградите в режим на етажна собственост и създаването на публичен регистър към тях.
Шестмесечният срок за провеждане на общите събрания е изтекъл на 1 ноември 2009 г. Съгласно справка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството едва два процента от сградите са провели общи събрания.
Кметовете на общините и районите също няма да могат да се справят със свикването на събранията в дадения им от закона тримесечен срок след изтичане на шестмесечния срок.
Генералната цел на този закон е създаването на единен регистър на сградите в режим на етажна собственост и следва да бъде посочен изричен срок, в който всички сгради и входове да се впишат в публичния регистър на съответната община.
Законът има нужда от обществено анонсиране, за да може да се проведе необходимата обществена кампания от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същият е съгласуван с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Пехливанов. Министерството на регионалното развитие и благоустройството - г-н Хубанов, имате думата за становище.
Стефан Хубанов:
Ние подкрепяме направените предложения. Считаме, че те са уместни и полезни. Имаме бележки само по отношение на два текста и във връзка с това сме говорили с г-н Пехливанов.
Единият е свързан с новосъздадената ал. 2 към чл. 47. Ние сме представили писмено ново предложение, защото считаме, че така както се предлага – ежегодно внасяне на справки, едва ли ще има някаква практическа полза. Новият текст е:
„При поискване от министъра на регионалното развитие и благоустройството кметът на общината или района предоставя в 14-дневен срок подробна информация за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост на територията на съответната община или район.”
Второто ни предложение е по отношение на § 2, ал. 2.Там предлагаме срокът да не се отнася за ново възникналите етажни собствености, тъй като съгласно чл. 12, ал. 5 на закона по отношение на тях е въведен друг срок. Т.е. при ново възникналите етажни собствености първото общо събрание трябва да се проведе в шестмесечен срок от възникването. Така че те не биха могли да спазят този установен срок.
И по двата проблема вече сме коментирали с г-н Пехливанов и доколкото разбирам той приема нашите бележки.
Искра Фидосова:
Колеги, доколкото разбирам Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя предложението по принцип на вносителя.
Аз ще изразя собствено мнение, което предварително съгласувах с някои колеги и с експертите. Предложението е изключително удачно и навреме. Т.е. макар и да е изтекъл вече срокът, не е достатъчно закъсняло.
Необходимо е прередактиране на текстовете, както каза и г-н Хубанов, и в § 2, § 3 и това, което той предложи като ново предложение за изменение в чл. 47, ал. 2. Но това са пропуски, които могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Аз смятам, че идеята е добра. Защото в противен случай тези разпоредби, които са приети предишния път на практика в момента не действат и не са довели до никакъв резултат и наистина е необходимо веднъж удължаване на срока и създаване на такива промени, които да гарантират постигането на този резултат, който е заложен тогава като цел на предишната промяна.
Аз апелирам към всички, ако сте съгласни, да подкрепим на първо четене законопроекта.
Ще помоля Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни даде представител, който да участва с наши представители в изработването на текстове между първо и второ четене така че от правно-техническа гледна точка да се изчистят окончателните текстове на законопроекта. Логиката и идеята е ясна и ако има наистина желание за подкрепа от всички, да изчистим законопроекта с едно общо входирано предложение да отидем към второ четене.
Има ли изказвания? Заповядайте, г-н Димитров.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател, аз мисля че така представения законопроект би следвало да го приемем и между първо и второ четене тези детайли да бъдат изчистени, за да можем да влезем в сроковете. Смятам, че законопроектът е навременен и следва да го приемем на този етап.
Искра Фидосова:
Колеги, други изказвания. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Ние споделяме по принцип направеното предложение и препоръката ми е да се погледне дали не трябва да се обърне внимание на някои други текстове, тъй като в периода на действието на закона някъде се посочиха правно-технически противоречия в два или три текста, които трябва да се отстранят, ако наистина това е така.
Също така да се съобразят със сроковете, тъй като по новия закон събранията могат да се провеждат и на две години, така че отправната точка не трябва да бъде дали не е имало събрание през последната година, а това че не беше спазен сравнително краткия срок, в който трябваше да се проведат събранията, които да съобразят органите за управление с новия закон.
Препоръчвам на самото министерство да прояви по-голяма активност и да ангажира общините, защото без такава целенасочена разяснителна работа след 6 месеца картината няма да е много по-различна. За съжаление българските граждани се отучиха да проявяват по-активно отношение в областта на солидарните им проблеми и нещата са оставени на самотек. Промяната в тази нагласа изисква повече усилия не само законодателни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Стоилов. Подкрепям го. Моля още веднъж Министерството на регионалното развитие и благоустройството ако има и други текстове, които е необходимо да се коригират, да използваме този ЗИД.
Имам молба към сътрудниците да се изготви писмо до Сдружението на общините за становище с молба да опишат на практика проблемите, които стоят пред тях, за да не се реализират тези задължения, които са визирани към този момент в закона. За следващото заседание да присъства и представител на Сдружението на общините по този законопроект.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Аз искам да направя и едно допълнително предложение. Да се обмисли някакъв вариант между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Сдружението на общините за някаква разяснителна кампания. Мисля, че това ще подпомогне този процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Тук отново трябва да бъдат инициатори Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но съвместно със Сдружението на общините. Като подготвим окончателните текстове за промяна да дадем възможност за достатъчно ясна разяснителна кампания между двете институции, за да могат българските граждани да разберат какви са им задълженията по този Закон за управление на етажната собственост, в какви срокове трябва да бъдат изпълнени и какви са последиците, ако не са изпълнени.
Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Който е „за” приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г., моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на колегите вносители и на МРРБ.
Николай Пехливанов:
Благодаря на колегите. Успешна работа.
Искра Фидосова:
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията тук е г-н Първан Русинов, заместник-министър.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, имам процедурен въпрос.
Аз смятам, че не е уместно да започнем обсъждането, след като имаме един законопроект в ход, който е приет на първо четене и който е в процедура между първо и второ четене. Приемайки този законопроект, ние няма как да го обединим с вече приетия законопроект и за това, според мен, трябва да приключим с този, който е започнал и тогава да започнем обсъждането на този. Това е една процедура, поставяща ни в необичайна среда, която не е предвидена като начин на работа.
Искра Фидосова:
Колеги, ние вече гледахме в Комисията по правни въпроси и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предишният вид на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Аз дори възразих остро вчера защо двата законопроекта, но това касае нас тук в парламента, двата пъти са разпределени на различни комисии, което допълнително усложнява нещата. Водеща комисия на предишния ЗИД е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а ние като втора, а сега водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Основното предложение касае изписването от правно-техническа гледна точка. Защо в Комисията по правни въпроси не е дошло като водеща.
Забележката на г-н Стоилов е уместна и аз също я споделям.
По другия законопроект в понеделник изтича седемдневния срок. Може би сега г-н Анастасов ще ни каже дали ще удължаваме срока между първо и второ четене. Може би чак в края на месец януари реално ще имаме приключена процедура. А сега в комплект не можем да го гледаме, тъй като обсъждането на първо четене вече приключи.
Днес този законопроект трябваше да се гледа в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там мина ли? Какво стана там, г-н Русинов.
Първан Русинов:
Там законопроектът беше приет на първо четене. Така че тук моето лично мнение е, че съгласно правилника за дейността на Народното събрание, когато два закона са приети на първо четене се обединяват.
Искра Фидосова:
Г-н Русинов, не сте прочели докрай правилника. Обединяват се преди приемането на първо четене. Тук вече сме в друга хипотеза.
За това направих остро възражение защо този законопроект след като касае в 90% правна материя не е разпределен на Комисията по правни въпроси като водеща по отношение на КРС, транспонирането на европейското законодателство, съответно през другата комисия, а се отива в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и се изключва Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Първан Русинов:
Защото Законът за електронните съобщения винаги е бил в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения като водеща комисия. През последните 7-8 години винаги тя е била водеща.
Искра Фидосова:
Колеги, преди да дадем въобще думата на вносителя моля да вземете отношение по процедурното предложение.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам Правната комисия единствено да приеме становище, че ние процедурно нямаме възможност да обсъждаме тази тема, след като се намираме в друга фаза на законодателния процес, без да се произнасяме по съдържанието на законопроекта.
Мая Манолова:
Искам само да ви припомня проблемите с приемането на републиканския бюджет за 2010 г. Там с промените с ветото, които касаеха младите семейства в Закона за местните данъци и такси.
Искра Фидосова:
Това вече сме го гледали.
По предлагания законопроект се очертава, че нямаме друг избор, независимо от това което днес сте направили в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, то няма как да стане по-нататък. Това не може да върви нататък в пленарна зала. Този проблем го имахме в края на декември и то заради такава грешка.
Категорични ли са всички членове на Правната комисия, че имаме по процедура недопустимост да се гледа на първо четене този законопроект. Има ли различно мнение от някой колега? Няма. При това положение какво ще бъде нашето решение? Отлагаме.
Подлагам на гласуване отлагане разглеждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г. до приключване на второ четене и приемане на предишния закон.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Първан Русинов:
Според мен, по другия закон вие сте между първо и второ четене и ако се задържи с три дена, ще може да се включи и този законопроект. Вие сте във фаза на даване на коментари и предложения.
Искра Фодосова:
Колега, наистина имаме проблем. Това е нещо недопустимо. По процедура не е възможно. От правно-техническа гледна точка не е възможно. Няма как да стане.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По шеста точка - Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
Тук са представителите на Министерския съвет – Иван Сачков, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и Явор Стоянов, главен юрисконсулт в дирекция „Правна” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Колеги, моля да ни запознаете с мотивите.
Иван Сачков:
Ние сме облагодетелствани, че няма нужда да представяме този проект наистина по-широко, тъй като той придоби известност в общественото пространство отдавна.
Както знаем на 13 юли 2009 г. беше подписано междуправителствено споразумение в подкрепа на проекта „Набуко” от пет държави. Споразумението бе подписано в Анкара, Турция от страна на България лично от министър-председателя по това време. По силата на това споразумение България пое ангажимент да придвижи споразумението за ратификация към Народното събрание.
За проекта „Набуко” вие имате достатъчно информация. Накратко мога да кажа, че той след възникването на газовата криза миналата зима се оказа абсолютно приоритетен в рамките на Европейския съюз и може би това спомогна преговорите да приключат по-бързо от очакваното дори.
Към настоящия момент се очаква нашето Народно събрание да ратифицира сключеното вече споразумение със закон, като България по този начин ще поеме всички ангажименти, които са предвидени в самото споразумение.
Това е накратко. Може би ако имате въпроси, да отговорим.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли въпроси към представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по представения законопроект за ратификация.
Наистина доста се изговори по тази тема. Мисля, че всички са запознати. Чели сте предварително и материалите. Има ли въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г., моля да гласува.
Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 17
Днес, 14.01.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Даниела Машева, заместник-министър, Надя Хрингова, главен експерт и Мариела Костова, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник-министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Стефан Хубанов, началник на отдел в дирекция „Държавна собственост и жилищна политика”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Явор Стоянов, главен юрисконсулт в дирекция Правна и Иван Сачков, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и народните представители Стоян Иванов и Николай Пехливанов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, здравейте на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане, гласуване и приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 07.12.2009 г.
3. Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
6. Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
По първа точка - Обсъждане, гласуване и приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
Раздаден ви е такъв общ законопроект. Това, което предварително ще си позволя да предложа, е да го приемем в този вид, в който е изработен, за да мога да го входирам до края на деня, за да може от утре да тече 14-дневния срок за предложения. Проектът касае доста промени и доста параграфи.
Има ли принципни възражения по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване общия законопроект така, както ви е раздаден, без да го обсъждаме в момента. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 07.12.2009 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-жа Машева, заместник-министър на правосъдието.
По тази точка присъстват още Надя Хрингова, главен експерт и Мариела Костова, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”.
Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представеният на вашето внимание Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е в изпълнение на ангажиментите на България като държава член на Европейския съюз за транспониране на две рамкови решения – Рамково решение 783 от 2006 г. относно прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация и Рамково решение 214 от 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решение за налагане на финансови санкции.
Законопроектът цели разширяване на международното сътрудничество по наказателни и административни дела и създаване на правни средства за неговото улесняване и ефективност.
Предмет на закона е взаимно признаване между държавите членки на Европейския съюз на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
С оглед осигуряване на единното тълкуване от страна на право прилагащите органи в проекта изрично са дефинирани основни понятия и термини. Така например в редакцията на чл. 2 е съобразена важната особеност на българския наказателен закон и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, като заедно с понятието „конфискация” по смисъла на чл.37 от Наказателния кодекс е постановено понятието „отнемане” по смисъла на чл. 53 от Наказателния кодекс.
На следващо място в съдържащата се в чл. 3 от закона легална дефиниция на понятието „финансови санкции” са включени както глоби, включително за нарушение на правилата за движение, така и обезщетение за пострадали от престъпления, разходи по съдебни или административни процедури или парични суми в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на пострадали от престъпление.
Съгласно изискванията на рамковите решения в законопроекта са посочени компетентните български органи за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. За компетентни органи по признаване са определени окръжните съдилища, а Националната агенция за приходите е посочена като компетентен орган за изпълнение на признатите от български съд решения.
Компетентни органи по изпращане на влезли в законна сила актове са българските съдилища и Националната агенция за приходите в случаите на изпращане на решения за налагане на финансови санкции, постановени от български административен орган.
В пълно съответствие с установената между държавите-членки на Европейския съюз практика на осъществяване на директен контакт между компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава и с цел улесняване на сътрудничеството между тях, в предложения законопроект е застъпен принципът на директната комуникация между съответните компетентни органи.
Същевременно законопроектът предвижда при възникнали затруднения административното получаване и изпращане на актовете да се реализира посредством Министерството на правосъдието в качеството му на централен орган.
Изчерпателно са уредени подсъдността, условията и процедурите за признаване и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и производството по обжалване пред въззивния съд. Съгласно предложените законови разпоредби всяко решение се признава от окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиваване на лицето на територията на Република България, съответно по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция за юридическите лица.
В пълна степен е отразено съдържащото се в рамковите решения изискване актовете, постановени в друга държава членка на Европейския съюз, да се признават без никакви допълнителни формалности и незабавно да се предприемат необходимите мерки за тяхното изпълнение.
В проекта са регламентирани и въпросите за двойната наказуемост, условията за допустимост, както и прилагането на принципа non bis in idem. Изчерпателно са изброени основанията за отказ, като изрично е подчертан техният факултативен характер с оглед премахване на пречките пред взаимното признаване на цитираните актове. Въведен е минимален праг от 70 евро по отношение на финансовата санкция, чието изпълнение се изисква. Посочена е приложимостта на националното законодателство при изпълнението на решенията. Регламентирани са последиците от взаимното признаване и задълженията за насрещно уведомяване. Детайлно е уредено разпореждането с конфискуваното в България имущество съответно с приходите от изпълнението на финансовите санкции. На компетентните органи е предоставена свобода на договаряне относно разпореждането с предмета на конфискацията или получените в резултат на изпълнението средства.
В случай, че не е налице изрично споразумение, имуществото или паричните суми остават в България, освен ако тяхната стойност надвишава 10 000 евро във връзка с решение за конфискация или отнемане. При всички случаи разноските по изпълнението са за сметка на изпълняващата държава.
Накрая бих искала да отбележа, че работата по изготвянето на законопроекта беше финализирана в началото на месец ноември миналата година, поради което предвид все още не влезлия в сила Лисабонски договор, разпоредбите на законопроекта не са съобразени с Лисабонския договор що се касае до определени текстове по препращане, което би могло да бъде направено евентуално между първо и второ четене. Поради това ви моля да подкрепите така предложения законопроект.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Както коректно отбелязахте, необходимо е съобразяване с текстовете на Лисабонския договор. Няма пречка това да стане между първо и второ четене. Предлагам днес да подкрепим предложения законопроект, ако няма някакви други становища и мнения. Тъй като предложеният законопроект е изработен и внесен преди влизането в сила на Лисабонския договор, за това не е съобразен с него
Юлиана Колева:
Възниква следния въпрос. В началото на законопроекта е отбелязано, че става въпрос за влезли в сила решения за конфискация или отнемане на решения, издадени по наказателни дела.
„Решение за конфискация или отнемане е влязъл в сила акт на съд, компетентен по наказателни дела.” (чл. 2, ал. 1)
Като имаме предвид нашата практика и процесите, които вървят по Закона за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, това са граждански дела. Предполага се, че в чужбина също ще има някакви аналогични граждански процедури. Този обмен на тези решения по каква линия ще върви. Не по реда на този закон? Така ли?
Даниела Машева:
Те са извън обхвата на този закон.
Юлиана Колева:
Те няма да вървят по реда на този закон.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Янаки Стоилов:
Кой ще отговори на зададения въпрос.
Искра Фидосова:
Експертът от нашата дирекция също е тук. Може би той ще отговори.
Даниела Машева:
Този закон транспонира всъщност тези две рамкови решения що се касае за конфискацията, отнемането и наложените финансови санкции, които могат да бъдат налагани от административни органи.
Реплика: В това рамково споразумение се включват само случаите по наказателни дела.
Атанаска Колева: експерт
Точно така. Това също е следствие от разликата между различните дългове, което имахме преди Договора от Лисабон да влезе в сила. И точно за това тук се включват само наказателните материи.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на вносителите.
По трета точка - Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
От името на вносителите г-н Стоян Иванов има думата.
Стоян Иванов:
Преди да започна искам да ви обърна внимание, че в предложения проект за решение е допусната техническа грешка. На заглавната първа страница е изписано коректно. Текстът трябва да бъде:
„Спира изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи - частна държавна собственост, намиращи се на териториите на общините Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево.”
Мотивите ни да предложим такова решение, което всъщност повтаря смисъла на решение, което този парламент взе през месец септември в началото на своя мандат, са, че за периода от 1 януари 2001 г. до 1 март 2009 г. общата площ на земеделските земи на държавния поземлен фонд, намиращи се на територията на черноморските общини на Република България, които са придобити от физически и юридически чрез замяна от държавата е в размер на 36 482,959 дка. За сравнение ще ви посоча, че общата площ на замените, върху които ние наложихме подобен мораториум от горския фонд са 32 000 дка., а тук говорим за над 36 хил. дка. От този общ размер на заменените земеделски земи за 2 868,255 дка вече е извършена процедура по промяна на предназначението на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
Към настоящия момент, като тук се визира месец ноември миналата година, е внесено искане за утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земеделски земи за още 2 699,479 дка, намиращи се в община Долни чифлик, област Варна.
Както е известно голяма част от замените, които бяха извършени особено в териториите на черноморските общини, бяха извършени при условия ощетяващи държавния интерес. Държавни земи, намиращи се непосредствено до морския бряг или в два-километровата зона, или на няколко километра от морския бряг бяха заменени за ниви и пасища във вътрешността на страната, като правило разпокъсани и не комасирани в райони на страната, където има много по-нисък инвестиционен интерес.
Аз не зная дали има смисъл да чета всички мотиви, но както виждате в много от случаите веднага след извършването на тези замени започва процедура за промяна на предназначението на тези земи. Още при самата замяна се е имало предвид, че тези земи няма да бъдат използвани като земеделски земи, а ще бъдат използвани за други цели, предимно за курортно строителство.
Щетите, които са нанесени от подобни замени по сведения на неправителствени организации се изчисляват над 2 млрд. евро и се съизмерват с щетите, които са нанесени при замените на горския фонд.
Това са мотивите, за да поискаме от парламента да продължи действието си от септември месец и да наложи подобна забрана за промяна на предназначението и на земите от земеделския фонд в черноморските общини до законодателно уреждане на въпроса.
Отделно към мотивите е добавен и факта, че част от тези земи попадат в чувствителни зони, като „Натура 2000” и други чувствителни зони, заради застрояването на които ние бихме могли да понесем санкции и по линия на европейското законодателство.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преди да дам думата за изказвания ще поясня, че помолих да преснимат материалите за мораториума, който вече наложихме за подобен случай. Сега ще ви бъдат раздадени.
Второ, тъй като има допусната грешка при изписването от вносителите, ние го уточнихме предварително и сега ще ви раздадат коригирания материал, за да може ако се обединим и отидем към подкрепа на мораториума, да четем коригираните текстове.
Имате думата. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Към вносителите първият ми въпрос е има ли общини, граничещи с морето, които не са включени в списъка. И ако не са, защо? Или малко по-ясно да задам въпроса. Всички граничещи с морето общини включени ли са?
Вторият ми въпрос е по-сложен. Втората точка от предложението за решение е:
„Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени.”
Какви са тези законодателни промени и каква е идеята на вносителите, защото така записано може някой да го изтълкува, че се създава един натиск. Няма никаква пречка да се приемат законодателни промени в преходни и заключителни разпоредби да се уреди, че спира докато! Какви ще са тези мерки – конфискационни, ще има ли обезщетения и т.н. Какво ще се случи. Тук повечето са юристи и сигурно тези въпроси им витаят в главите. Защото спираме тази работа, спираме друга работа и казваме, че ще има законодателни мерки. Какви ще са? Аз виждам възможности примерно за отнемане в полза на държавата. Или други замени. Ще им вземат на морето имотите и ще им дадат в планината или в равнината. Или пък ще се вземат имотите и ще се дадат пари срещу тях. Каква е целта на тази работа? За да се приеме нещо трябва да е ясна целта на законодателя.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова също има въпрос. Заповядайте.
Мая Манолова:
Така предложеното решение е лишено от смисъл.
„Спира изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд...”.
Искра Фидосова:
Колеги, тук има грешка при изписването от вносителите. Ние също я констатирахме и за това ще ви бъдат раздадени коригирани материали. Това е техническа грешка на вносителите, за която се извини в началото г-н Иванов. Коригираният текст е:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от физически или юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи - частна държавна собственост, намиращи се на териториите на общините Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Аврен, Долни Чифлик, Бяла, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево.”
Мая Манолова:
Искам още да кажа, че е видно от решението, което парламентът прие преди няколко месеца, че това не е твърде ефективна форма, а именно мораториума с отделно решение в очакване на законодателни промени, защото в случая, който касае горите и земите от горския фонд съответни промени в Закона за горите бяха направени. Всъщност имаше ЗИД който промени този закон, но въпросните текстове така и не бяха обект на неговото внимание, което означава, че една такава окончателна законодателна промяна се точи във времето и това спокойно може да стане в рамките на не по-късно от някакъв срок. Защото в противен случай тогава, когато ще се стигне до едно неправомерно спиране на промяната на предназначението някои физически или други лица просто ще понесат сериозни щети, когато примерно се реши, че при проверката замяната е на съответната стойност, дали е ощетен общественият интерес. Сигурно има случаи, в които това е налице. Но в случаите, в които това не е налице, с тази драстична мярка, която предприемаме в момента, ще бъдат ощетени лица и в крайна сметка може би тези щети ще трябва да бъдат компенсирани от някой. Така че трябва да има повече прецизност в подобни уредби и към тях да се пристъпва само в краен случай.
Нищо не пречеше на вносителите, ако имат идея какво точно искат да направят, да бяха внесли ЗИД на съответния закон, от началото на този парламент минаха вече повече от шест месеца, за да е ясно какви точно промени правим с цел правна сигурност и някаква устойчивост на правния ред.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Аз също ще подкрепя това, което тя каза. Принципно подкрепям (изказвам лично мнение) предложението за налагане на мораториум, но предлагам също да го скрепим с определен срок, тъй като така записана т. 2 наистина ще създаде доста проблеми.
Ако сравним с решението от 3 септември 2009 г., ние тогава имахме поет ангажимент от страна на правителството, че ще има промяна на закона и тя е факт. Но тук нямаме изразено такова становище или някаква готовност от тяхна страна и за това е нормално да има срок. Ако вие не възразявате, след като в първата част от техническа правна гледна точка са изчистени текстовете, да видим общините обаче – това, което поставиха няколко колеги като въпрос. Дали това са достатъчно изчерпателно изброени общините, всички ли са.
Михаил Миков:
Аз се извинявам, че втори път взимам думата. Но ако внимателно прочетете това, което раздадохте, каква ви е целта. Да се спре промяната на земите, дето са взели по морето или обратното тези, които са дали срещу тях. Четете внимателно текста:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица,”
Искра Фидосова:
Всички, които са придобити от физически и юридически лица спираме промяната в предназначението. За общините не спираме.
Михаил Миков:
Но само за тези, които са в тези общини. Това да се каже ясно.
Искра Фидосова:
Става въпрос ако заменената земя се намира на територията на тези общини, които са изброени. Когато придобитата земя е в тези общини. Аз не възразявам.
Г-н Иванов, заповядайте.
Стоян Иванов:
Отговарям на въпроса дали е изчерпателен списъкът на общините. Да, изчерпателен е. Това са всички общини, които граничат с Черно море. За ваше сведение община Малко Търново не е сред тях. Община Царево е пред нея и излиза на морския бряг.
Абсолютно е правилна забележката, че се налага да се сложи срок, в който ще важи този на практика мораториум за промяна на предназначението на земеделските земи, в който срок ще има възможност както изпълнителната власт, която и в момента извършва редица проверки по някои от тези замени, така и законодателят да предложат съответни законови промени. Защото съгласете се логиката на това проекторешение е да се опитаме максимално да възстановим обществената справедливост. Прави са колегите, които казват, че далеч не всички замени са били извършвани с цел да ощетят държавата и обществото на стойност стотици милиони, даже милиарди. Много от тези замени са напълно нормални и редовни в логиката на бизнеса, но ние точно тях не ги засягаме, ако забелязвате. Т.е. човек, който (фирма –юридическо, или физическо лице) е извършил такава замяна с цел да използва тази земя по предназначението й по никакъв начин не бива да бъде засегнат и в момента с това наше решение. Временно отменяме възможността за промяна на предназначението. Досещате се, че става въпрос предимно за курортно строителство, което засяга черноморските общини.
С това мисля, че отговорих на въпросите.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Първи въпрос. Така както е написан текстът, той обхваща всички хипотези, независимо на какъв етап е процедурата по промяна на предназначението на тези общини. Може да е на краен етап и да касае само един подпис. Има направени вече експертизи, скици, планове. Т.е. вносителят не се интересува докъде са стигнали нещата. Аз разбрах каква е идеята, но не мога да си обясня защо само тези общини покрай морето. Защото ако заменя една земеделска земя в планината с много камъни с земеделска земя в Божурище и си направя един хубав комплекс и го продам или в курорта Х, У, Z. Но може би има специална логика само за морето поради застрояването. Това не ми е ясно. Защото ако търсим тази справедливост, то тя я има и в някои други зони за отдих, където се злоупотребява по този начин.
Стоян Иванов:
Така както е записан този текст наистина точно това означава – спира се промяната на предназначението, независимо дал е започнала процедурата или още не е започнала. Аз не случайно съм дал пример, че има започнала процедура за 2700 дка земя.
Защо е само в черноморските общини? Поради обществения интерес именно към тези замени и поради факта, че най-често в тези общини се прави това. Може би сте прав, че тук трябва да включим и някои планински курорти, но там не става въпрос за земеделски земи. Там са земи от горския фонд, които бяха предмет на предишното наше решение. Най-чести примери на подобен тип замени, очевидно ощетяващи обществения интерес и масовият случай са точно черноморските общини.
Разбира се, ако смятате за необходимо да разширим обхвата, можем да го направим. Нашата логика е била, че тук са най-чести нарушенията и ние наистина следваме логиката на решението, което вече този парламент взе. Защото голяма част от замените на така наречения горски фонд, вие мислите, че са гори, но те не са гори в повечето случаи, а са земи и гори по Черноморието и отчасти в планинските курорти. И точно заради тези случаи по Черноморието и отчасти в планинските курорти се споменават тези огромни цифри за стотици милиони, даже милиарди евро.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Иванов. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Разбирам логиката на вносителите и я възприемам по принцип, но правните норми трябва да покриват всички казуси и да са еднакви за всички случаи. Не може да създаваме правни норми за 14 общини. Аз дори съм по-склонен текстът да е аналогичен на този за земеделските земи. Такава практика не е добра. Законът за Черноморското крайбрежие, който приехме, е друга работа. Аз гледам на нещата от гледна точка на Правна комисия. Иначе въпросът обществено и политически си има своето звучене. Както знаете първото решение всички гласувахме „за”, всеки по различни съображения може би, но да намерим форма, с която да създаваме правни норми за всички еднакви.
Стоян Иванов:
Не виждам проблем обхватът на това решение да бъде разширен. Нашата логика е била, че точно в тези общини в крайморската зона са извършени масово тези нарушения. Но ако това представлява проблем и ако законодателят – Народното събрание, реши че е хубаво да се отнася за територията на цялата страна или пък да включим в териториалния обхват и планинските курорти, няма проблем.
Христо Бисеров:
Не го приемайте, че искаме да се забавят нещата. Но може би е добре няколко души да помислят по този въпрос, включително и вносителите и да изработят някаква формулировка, която да отговаря на целта. Защото наистина решението не засяга онези лица, които не променят предназначението. В това отношение решението е коректно.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата по предложението на г-н Бисеров и изобщо за изказвания по тази точка.
Емил Радев:
Най-добре е да няма дискриминационен елемент – за тези общини и за другите, а да се приеме както беше за горския фонд, на територията на страната.
Искра Фидосова:
Така отиваме в другата крайност. Имаме райони, които не са толкова добре развити. Там има замени с цел строителство. Там обратното, трябва да стимулираме строителството на тези места. Тук става въпрос за съвсем различно нещо.
Янаки Стоилов:
Аз подкрепям идеята, но ако може да намерим най-късно до другата седмица малко по-различен подход. Да се види в Закона за черноморското крайбрежие дали не може този критерий да стане приложим. Защото на практика в тези общини спорните замени излизаха почти на бреговата ивица. Т.е. заменени земи, които граничат или засягат ивицата.
Другият критерий, ако има понятие планински курорт, т.е. въобще в курортните зони, казвам го не много прецизно, тогава подходът може да бъде доста по-прецизен и да не стигнем до излишни ограничения, но да обхванем не само черноморската тематика.
Така че по тези два критерия нека да се проучи въпросът.
Възприемайки отсега идеята по принцип, следващата седмица тя вече да бъде обсъдена текстуално и ако това са приложимите критерии, в този вид да го предложи комисията със срок от половин година от приемането.
Димитър Лазаров:
Има уловка. Защото в община Бургас, примерно, може да е на 50 км навътре земята, която се обработва и там никой няма да строи.
Искра Фидосова:
Колеги, обединяваме се за това. Ще помоля колегите вносители с поне двама колеги от нашата комисия да изработите предложението и да го внесете за следващия четвъртък.
Михаил Миков:
Да се поканят представители от Министерството на земеделието, защото тези промени на предназначението са акт на административен орган. Да се подготвят да ни кажат има ли в момента започнали процедури. А не ние да обсъждаме този въпрос и за десетина дена някои хора да се активират и по този начин да вдигнем цената на работата. Поне аз така си мисля и следващия път ще предложа това да действа със задна дата, примерно от датата на внасянето на предложението. Защото от датата на внасянето вече някои може да са си свършили работата.
Искра Фидосова:
Моля веднага да се поиска справка от Министерството на земеделието за това има ли постъпили входирани искания за промяна на предназначението и да се представи най-късно до сряда следващата седмица в Правна комисия.
Колеги подлагам на гласуване постъпилото предложение за отлагане разглеждането и гласуването на проекта на решение по тази точка за следващия четвъртък след изработването и уточняването от комисията на окончателното предложение за текст на този мораториум.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г.
От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството присъства г-н Стефан Хубанов.
От страна на вносителите има думата г-н Пехливанов накратко да представи законопроекта.
Николай Пехливанов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост има за цел удължаване на сроковете за свикване на общи събрания в сградите в режим на етажна собственост и създаването на публичен регистър към тях.
Шестмесечният срок за провеждане на общите събрания е изтекъл на 1 ноември 2009 г. Съгласно справка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството едва два процента от сградите са провели общи събрания.
Кметовете на общините и районите също няма да могат да се справят със свикването на събранията в дадения им от закона тримесечен срок след изтичане на шестмесечния срок.
Генералната цел на този закон е създаването на единен регистър на сградите в режим на етажна собственост и следва да бъде посочен изричен срок, в който всички сгради и входове да се впишат в публичния регистър на съответната община.
Законът има нужда от обществено анонсиране, за да може да се проведе необходимата обществена кампания от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същият е съгласуван с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Пехливанов. Министерството на регионалното развитие и благоустройството - г-н Хубанов, имате думата за становище.
Стефан Хубанов:
Ние подкрепяме направените предложения. Считаме, че те са уместни и полезни. Имаме бележки само по отношение на два текста и във връзка с това сме говорили с г-н Пехливанов.
Единият е свързан с новосъздадената ал. 2 към чл. 47. Ние сме представили писмено ново предложение, защото считаме, че така както се предлага – ежегодно внасяне на справки, едва ли ще има някаква практическа полза. Новият текст е:
„При поискване от министъра на регионалното развитие и благоустройството кметът на общината или района предоставя в 14-дневен срок подробна информация за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост на територията на съответната община или район.”
Второто ни предложение е по отношение на § 2, ал. 2.Там предлагаме срокът да не се отнася за ново възникналите етажни собствености, тъй като съгласно чл. 12, ал. 5 на закона по отношение на тях е въведен друг срок. Т.е. при ново възникналите етажни собствености първото общо събрание трябва да се проведе в шестмесечен срок от възникването. Така че те не биха могли да спазят този установен срок.
И по двата проблема вече сме коментирали с г-н Пехливанов и доколкото разбирам той приема нашите бележки.
Искра Фидосова:
Колеги, доколкото разбирам Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя предложението по принцип на вносителя.
Аз ще изразя собствено мнение, което предварително съгласувах с някои колеги и с експертите. Предложението е изключително удачно и навреме. Т.е. макар и да е изтекъл вече срокът, не е достатъчно закъсняло.
Необходимо е прередактиране на текстовете, както каза и г-н Хубанов, и в § 2, § 3 и това, което той предложи като ново предложение за изменение в чл. 47, ал. 2. Но това са пропуски, които могат да бъдат отстранени между първо и второ четене. Аз смятам, че идеята е добра. Защото в противен случай тези разпоредби, които са приети предишния път на практика в момента не действат и не са довели до никакъв резултат и наистина е необходимо веднъж удължаване на срока и създаване на такива промени, които да гарантират постигането на този резултат, който е заложен тогава като цел на предишната промяна.
Аз апелирам към всички, ако сте съгласни, да подкрепим на първо четене законопроекта.
Ще помоля Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни даде представител, който да участва с наши представители в изработването на текстове между първо и второ четене така че от правно-техническа гледна точка да се изчистят окончателните текстове на законопроекта. Логиката и идеята е ясна и ако има наистина желание за подкрепа от всички, да изчистим законопроекта с едно общо входирано предложение да отидем към второ четене.
Има ли изказвания? Заповядайте, г-н Димитров.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател, аз мисля че така представения законопроект би следвало да го приемем и между първо и второ четене тези детайли да бъдат изчистени, за да можем да влезем в сроковете. Смятам, че законопроектът е навременен и следва да го приемем на този етап.
Искра Фидосова:
Колеги, други изказвания. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Ние споделяме по принцип направеното предложение и препоръката ми е да се погледне дали не трябва да се обърне внимание на някои други текстове, тъй като в периода на действието на закона някъде се посочиха правно-технически противоречия в два или три текста, които трябва да се отстранят, ако наистина това е така.
Също така да се съобразят със сроковете, тъй като по новия закон събранията могат да се провеждат и на две години, така че отправната точка не трябва да бъде дали не е имало събрание през последната година, а това че не беше спазен сравнително краткия срок, в който трябваше да се проведат събранията, които да съобразят органите за управление с новия закон.
Препоръчвам на самото министерство да прояви по-голяма активност и да ангажира общините, защото без такава целенасочена разяснителна работа след 6 месеца картината няма да е много по-различна. За съжаление българските граждани се отучиха да проявяват по-активно отношение в областта на солидарните им проблеми и нещата са оставени на самотек. Промяната в тази нагласа изисква повече усилия не само законодателни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Стоилов. Подкрепям го. Моля още веднъж Министерството на регионалното развитие и благоустройството ако има и други текстове, които е необходимо да се коригират, да използваме този ЗИД.
Имам молба към сътрудниците да се изготви писмо до Сдружението на общините за становище с молба да опишат на практика проблемите, които стоят пред тях, за да не се реализират тези задължения, които са визирани към този момент в закона. За следващото заседание да присъства и представител на Сдружението на общините по този законопроект.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Аз искам да направя и едно допълнително предложение. Да се обмисли някакъв вариант между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Сдружението на общините за някаква разяснителна кампания. Мисля, че това ще подпомогне този процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Тук отново трябва да бъдат инициатори Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но съвместно със Сдружението на общините. Като подготвим окончателните текстове за промяна да дадем възможност за достатъчно ясна разяснителна кампания между двете институции, за да могат българските граждани да разберат какви са им задълженията по този Закон за управление на етажната собственост, в какви срокове трябва да бъдат изпълнени и какви са последиците, ако не са изпълнени.
Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Който е „за” приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 954-01-56, внесен от Николай Янков Пехливанов на 18.12.2009 г., моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на колегите вносители и на МРРБ.
Николай Пехливанов:
Благодаря на колегите. Успешна работа.
Искра Фидосова:
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г.
От страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията тук е г-н Първан Русинов, заместник-министър.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, имам процедурен въпрос.
Аз смятам, че не е уместно да започнем обсъждането, след като имаме един законопроект в ход, който е приет на първо четене и който е в процедура между първо и второ четене. Приемайки този законопроект, ние няма как да го обединим с вече приетия законопроект и за това, според мен, трябва да приключим с този, който е започнал и тогава да започнем обсъждането на този. Това е една процедура, поставяща ни в необичайна среда, която не е предвидена като начин на работа.
Искра Фидосова:
Колеги, ние вече гледахме в Комисията по правни въпроси и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предишният вид на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Аз дори възразих остро вчера защо двата законопроекта, но това касае нас тук в парламента, двата пъти са разпределени на различни комисии, което допълнително усложнява нещата. Водеща комисия на предишния ЗИД е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а ние като втора, а сега водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Основното предложение касае изписването от правно-техническа гледна точка. Защо в Комисията по правни въпроси не е дошло като водеща.
Забележката на г-н Стоилов е уместна и аз също я споделям.
По другия законопроект в понеделник изтича седемдневния срок. Може би сега г-н Анастасов ще ни каже дали ще удължаваме срока между първо и второ четене. Може би чак в края на месец януари реално ще имаме приключена процедура. А сега в комплект не можем да го гледаме, тъй като обсъждането на първо четене вече приключи.
Днес този законопроект трябваше да се гледа в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там мина ли? Какво стана там, г-н Русинов.
Първан Русинов:
Там законопроектът беше приет на първо четене. Така че тук моето лично мнение е, че съгласно правилника за дейността на Народното събрание, когато два закона са приети на първо четене се обединяват.
Искра Фидосова:
Г-н Русинов, не сте прочели докрай правилника. Обединяват се преди приемането на първо четене. Тук вече сме в друга хипотеза.
За това направих остро възражение защо този законопроект след като касае в 90% правна материя не е разпределен на Комисията по правни въпроси като водеща по отношение на КРС, транспонирането на европейското законодателство, съответно през другата комисия, а се отива в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и се изключва Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Първан Русинов:
Защото Законът за електронните съобщения винаги е бил в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения като водеща комисия. През последните 7-8 години винаги тя е била водеща.
Искра Фидосова:
Колеги, преди да дадем въобще думата на вносителя моля да вземете отношение по процедурното предложение.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам Правната комисия единствено да приеме становище, че ние процедурно нямаме възможност да обсъждаме тази тема, след като се намираме в друга фаза на законодателния процес, без да се произнасяме по съдържанието на законопроекта.
Мая Манолова:
Искам само да ви припомня проблемите с приемането на републиканския бюджет за 2010 г. Там с промените с ветото, които касаеха младите семейства в Закона за местните данъци и такси.
Искра Фидосова:
Това вече сме го гледали.
По предлагания законопроект се очертава, че нямаме друг избор, независимо от това което днес сте направили в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, то няма как да стане по-нататък. Това не може да върви нататък в пленарна зала. Този проблем го имахме в края на декември и то заради такава грешка.
Категорични ли са всички членове на Правната комисия, че имаме по процедура недопустимост да се гледа на първо четене този законопроект. Има ли различно мнение от някой колега? Няма. При това положение какво ще бъде нашето решение? Отлагаме.
Подлагам на гласуване отлагане разглеждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на 28.12.2009 г. до приключване на второ четене и приемане на предишния закон.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Първан Русинов:
Според мен, по другия закон вие сте между първо и второ четене и ако се задържи с три дена, ще може да се включи и този законопроект. Вие сте във фаза на даване на коментари и предложения.
Искра Фодосова:
Колега, наистина имаме проблем. Това е нещо недопустимо. По процедура не е възможно. От правно-техническа гледна точка не е възможно. Няма как да стане.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По шеста точка - Законопроект за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.
Тук са представителите на Министерския съвет – Иван Сачков, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” и Явор Стоянов, главен юрисконсулт в дирекция „Правна” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Колеги, моля да ни запознаете с мотивите.
Иван Сачков:
Ние сме облагодетелствани, че няма нужда да представяме този проект наистина по-широко, тъй като той придоби известност в общественото пространство отдавна.
Както знаем на 13 юли 2009 г. беше подписано междуправителствено споразумение в подкрепа на проекта „Набуко” от пет държави. Споразумението бе подписано в Анкара, Турция от страна на България лично от министър-председателя по това време. По силата на това споразумение България пое ангажимент да придвижи споразумението за ратификация към Народното събрание.
За проекта „Набуко” вие имате достатъчно информация. Накратко мога да кажа, че той след възникването на газовата криза миналата зима се оказа абсолютно приоритетен в рамките на Европейския съюз и може би това спомогна преговорите да приключат по-бързо от очакваното дори.
Към настоящия момент се очаква нашето Народно събрание да ратифицира сключеното вече споразумение със закон, като България по този начин ще поеме всички ангажименти, които са предвидени в самото споразумение.
Това е накратко. Може би ако имате въпроси, да отговорим.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли въпроси към представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по представения законопроект за ратификация.
Наистина доста се изговори по тази тема. Мисля, че всички са запознати. Чели сте предварително и материалите. Има ли въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” Законопроекта за ратифициране на споразумението между Република Австрия, Република България, Република Унгария, Румъния и Република Турция относно проекта „Набуко”, № 902-02-19, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г., моля да гласува.
Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
