Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 21.01.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет, дирекция „Правна” – Калина Маринска, директор, от дирекция „Държавна администрация” - Димитър Иванов, директор и Радостина Захариева, началник на отдел; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция Икономическа политика - Ели Анави, началник на отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда, Валентина Танева, държавен експерт, Диляна Камбурова, главен експерт и Димитър Костов, главен юрисконсулт в дирекция Правна; от Българска стопанска камара – Георги Шиваров, заместник председател; от Национална занаятчийска камара – Кръстю Капанов, председател, Иван Николов, заместник председател и Борислав Белазелков, юрист; от Министерството на правосъдието, дирекция „Съвет по законодателство” – Виктория Нешева, директор и Елена Владимирова, държавен експерт; от Министерството на земеделието и храните, дирекция „Земеделие, поземлени отношения и гори” – Николай Маринов, директор и Стоил Дудолов, началник на отдел; от Националното сдружение на общините – Гинка Чавдарова, председател, Благой Станчев, парламентарен секретар на НСОРБ и Красимир Кунчев, кмет на община Костинброд; от Националния браншови съюз „електронна и битова техника – Димитър Лулчев; от Съюза на народните художествени занаяти – Мариана Попова; от Националния браншови съюз „Здраве и красота” – Даниела Спасова и от Националния съюз на ключарите – Йордан Велков, и Стоян Иванов, народен представител, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, започваме днешното заседание. Имаме кворум – 15 човека, съгласно присъствения списък. Колегите, които са на други комисии, ще се присъединят към нас след малко. по-късно.
Дневният ред на днешното заседание е както следва:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29. 21.2009 г.
3. Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.12.2009 г.
4. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от Емил Йорданов Радев, Искра Фидосова Искренова и Александър Руменов Ненков на 11.12.2009 г.
5. Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.
Давам думата на г-н Ели Анави, началник на отдел „Иновации, предприемачество и бизнес среда в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да ни запознае с мотивите на законопроекта.
Ели Анави:
Г-жо Председател, ще представя предложението на Министерския съвет. В течение на дискусията, ако се наложи останалите колеги ще вземат отношение.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлагам на вниманието ви проект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, приет от Министерския съвет на 30.12.2009 г. Става дума за отмяна на един лицензионен режим, който затруднява и товари най-малкия бизнес в страната.
Какво е съществуващото положение по сега действащия Закон за занаятите? 127 дейности са разглеждани като занаяти. Между тях чисто индустриални дейности, като корабостроене и изработване на изкуствени крайници; дейности, изискващи лицензиране, като изготвяне на спиртни напитки; регулирани професии, като заварчик и масажист; дейности, които не се случват в България – изработване на органи и хармония. Може би този текст се е появил на базата на немския Закон за занаятите, който 2001 г. е бил по всяка вероятност базата за приемането на българския Закон за занаятите. Дейности, регулирани от други закони, като всички дейности в областта на строителството. Дейности, които с много голямо въображение могат да бъдат наречени „занаяти”, като например ресторантьорство, медийна техника, медиен дизайн и други.
Друг важен момент на съществуващото положение е изискването за двойна регистрация. Законът за занаятите може да бъде тълкуван и се прилага по начин, при който юридически лица, регистрирани по Търговския закон, са принуждавани да се регистрират и по Закона за занаятите, което на свой ред влече плащане на членски внос и явяване на изпити, свързано също с определени разходи на най-дребните предприемачи в страната.
Трети важен момент е съществуващото положение на не признаване на държавни квалификационни степени. За всяка една от тези 127 дейности регионалните занаятчийски камари изискват майсторско или калфенско свидетелство, т.е. хора със защитена квалификационна степен са задължени да се явяват на изпит.
Като последен момент, който считам, че е неприемлив, е фактът, че регионалните занаятчийски камари имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения по свое усмотрение, ако съответната фирма извършва дейност в полето на някоя от тези 127 дейности и не е регистрирана при тях и липсва майсторско или калфенско свидетелство. След това областните управители налага глоби – наказателни постановления. Например, областният управител на Стара Загора ефективно е издал 14 такива наказателни постановления.
Концепцията на предлаганите промени в резюме е следната:
Първо, отпадане на двойната регистрация.
Второ, отпадане на задължителното членство в занаятчийските камари.
Трето, съществено намаляване на броя на дейностите, които се считат за занаятчийски. Сега са 127. Предлагаме техният брой да стане 54. В това число се включват народните художествени занаяти и някои традиционни дейности, които се упражняват в страната, като каменоделство, шапкарство, обущарство и други.
Четвърти пункт от нашата концепция е признаване на държавните квалификационни степени. Хората със защитена втора и трета степен могат директно да започнат като калфи, самостоятелно да упражняват своя занаят. Хора с висше образование в съответната област с две години стаж в областта, да могат директно да получават майсторско свидетелство.
Пети пункт е борбата срещу сивия сектор. Нашето предложение е при липсата на каквато и да било регистрация кметовете да могат да глобяват съответния предприемач със съответни глоби.
Шести момент е, че след 2001 г. са приети няколко закона, уреждащи статута на определени дейности, като Закона за камарата на строителите, Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, които влизат в противоречие с действащия Закон за занаятите.
Като последен момент - премахват се пречките срещу навлизането на нови участници на пазара.
Нашият проект преди още да бъде завършен предизвика широка обществена дискусия. Много организации извън изпълнителната също писмено го подкрепиха.
С удоволствие мога да ви съобщя, че вчера две комисии към Народното събрание и по-специално Комисията по икономическа политика и Комисията по образованието също подкрепиха нашия проект на първо четене.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Иска Фидосова:
Благодаря, г-н Анави.
Г-н Шиваров, желаете ли да вземете отношение. (Да.) Заповядайте.
Георги Шиваров:
Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като смятам, че е в правомощията на Занаятчийската камара да изкаже своите съображения.
На Българската стопанска камара като една неправителствена организация, обхващаща и защитаваща интересите на стопанската сфера прави впечатление, че от един закон, който регламентира и структурира икономическото пространство, се минава към един закон абсолютно не ангажиращ сектора на занаятите – един специфичен сектор, в който стоките и услугите се представят по особен начин, тъй като при тях няма завършен продукт. Предимно отличителната черта е, че се правят по поръчка услугите и стоките и те не могат да бъдат сертифицирани по стандартния начин. За това се сертифицират уменията на специалистите и на майсторите, на занаятчиите. От тук е продиктувано и задължителното членство, каквото е и при архитектите, и при лекарите и т.н.
Нещо, което прави впечатление, което е интересно за комисията и вероятно ще трябва в бъдеще да се произнесе, е, че в чл. 6, в който се предлага и се определя бъдещата дейност на занаятите да бъде регламентирана от техните организации, които са организации като юридически лица с нестопанска цел, вместо да се даде свобода на тези организации с нестопанска цел, след това в 30 члена се определя какво да правят тези организации – юридически лица с нестопанска цел, в т.ч. как да се управляват, колко души да ги управляват, какви свидетелства да получават, при какви критерии, което според нас е недопустимо.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Шиваров. Заповядайте, г-н Капанов.
Кръстю Капанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Националната занаятчийска камара е против изменението на този закон в този му вид. Казаха се много неверни неща за това, че са налагани глоби. Камарата няма право да налага глоби. Глоби имат право да налагат само областните управители по предложение. А тези, които неправомерно са поставили глоби носят отговорност по закона.
Двойна регистрация също няма по простата причина, че всеки има право да избира дали да работи по Търговския закон или по Закона за занаятите.
Националната занаятчийска камара и всичките 25 регионални занаятчийски камари спомагат за квалификацията на всички занаятчии, както и за тяхното представяне в България и в чужбина. Тази година България се представи в Париж много успешно с всички занаяти. 25 занаятчийски камари се представиха в Париж и се приеха много добре. Сега бяхме в Италия. Занаятчиите се представиха блестящо. На 24 май ще се представи на Червения площад по повод Националния празник на България 24 май.
Ние наистина осигуряваме качествено обучение на нашите занаятчии.
Искам да помоля Комисията наред с предложенията, които са дадени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ние да представим нашите предложения пред Комисията, за да може комисията да допълни нашите предложения и второ четене да бъдат взети под внимание.
Сега искам да помоля г-н Белазелков като специалист, наш експерт, да обясни по-подробно. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Г-н Белазелков, предварително ли желаете да обобщите или след това в дискусията. Заповядайте.
Борислав Белазелков:
Някои неща трябва предварително да се кажат.
В Правната комисия могат да се кажат неща, които могат малко по-добре да бъдат разбрани отколкото в другите комисии.
Не знам дали ви е направило впечатление, но така наречения Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите е доста по дълъг от самия закон. Законът съдържа 60 и няколко текста, а са предложени 50 и доста отгоре промени. Всички знаем, че когато в един закон се правят съществени и многобройни изменения, се приема нов закон. Тук измененията са много съществени, те са радикални, и по-многобройни просто не могат да бъдат, защото самият изменяван закон не позволява по-голям брой изменения. Така че ако законът бъде приет на първо четене, Правната комисия ще бъде изправена пред проблема между двете четения да сведе внесеният проект наистина до най, най-разумното като изменения в закона.
На следващо място законопроектът предвижда коренна промяна на отношението на държавата към занаятчийството и към занаятчийското обучение. Занаятчийската камара е втората камара, която беше образувана в България след Нотариалната камара и преди Камарата на частните съдебни изпълнители. Така че когато държавата е решавала своята политика по отношение на занаятчийството чрез това публично тяло Камарата на занаятчиите, тя е имала предвид отношението си към този не малко значителен сектор в икономиката. И сега с новото изменение се предлага камарите да станат обикновени сдружения с нестопанска цел, в което не би имало нищо лошо, ако те не можеха и без друго да си ги направят. На никой не му трябва закон, за да си направи сдружение с нестопанска цел. Но проблемът е, че след това, както каза и колегата от Българска стопанска камара, в 30 текста следват задължения на тези сдружения с нестопанска цел. Това е и малко противоконституционно, тъй като ограничава свободата на сдружаване. Не можеш да позволиш на някой да се сдружи и след това да му направиш един дълъг списък от 30 задължения, които не са финансово обезпечени от държавата. Поне да бяха финансово обезпечени от държавата.
На последно място, това че някой не е разбрал или не е приложил правилно един закон, е основание да си изтърпи последиците от нарушението, а не е основание да бъде променен закона.
Законът за занаятите изхожда от това, че всяка стопанска дейност може да се осъществява по два различни начина. Тя може да се осъществява по търговски начин и тя може да се осъществява по занаятчийски начин. Който иска да се пробва без никакви други предпоставки, да се регистрира като търговец и щастливо да си упражнява своята дейност. Който обаче иска да се накичи с титлата „майстор”, който иска да организира едно предприятие по занаятчийски начин, той трябва да отговаря на специфични изисквания. Иначе защо да му викат майстор. Защото е завършил нещо! Всеобщо известно е, че образователната система в България при всичките си кусури дава и добри резултати. Обаче в резултат на образованието ние получаваме единствено познания. Умения с образователната система досега не се получават. Така че когато става дума за майстор, става въпрос не за човек, който има само познания, а и за човек, който има практически умения. Който иска да си сложи титлата „майстор”, ако обича да докаже, че има тези практически умения.
Това е най-общо за проекта. По отделни текстове няма смисъл да се говори на този етап.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Белазелков. От присъстващите представители на националните браншови съюзи има ли някой, който желае да вземе отношение и да каже нещо различно. Заповядайте.

Даниела Спасова:
Госпожо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Казвам се Даниела Спасова и съм председател на Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота”.
Тук съм от позицията на представител на бизнеса, който в продължение на 8 години изпълнява решенията на този закон.
Аз съм от хората, които приветстваха идеята Законът за занаятите да влезе в България. Запозната съм със Закона за занаятите в Германия. Участвах в учредяването на Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски камари. За известен период от време даже бях сред управителните органи на тази структура.
Част от нещата, които преди малко господинът от работната група ви представи са действително инициирани точно от нас. Тук съм за да ви обясня какво ни доведе до тези решения.
Законът за занаятите има наистина една много добра мисия. Той е създаден с идеята за защитава най-малките и това като добър опит се взе като решение да се ползва опитът на Германия в тази дейност. Тогава обаче, когато в Германия Законът за занаятите работеше изключително успешно, в Германия все още нямаше Закон за професионално обучение. Ние в България по това време вече имахме свой Закон за професионално обучение и вече имахме своята изградена система за издаване на документи и съпровождащите ги изисквания, доказващи квалификация.
От дебатите, на които присъствах, реших, че това е много важно да ви го кажа, защото за себе си аз открих къде всъщност се получават разминаванията в това, което искаме двете страни. Това, което Законът за занаятите има като добро намерение да даде възможност за израстване в различни нива – чирак, калфа и майстор, изключително добро пожелание, когато то се случва именно под контрола на хора, които са работили и познават добре работата. Това, което се оказа обаче неработещо е, че тази система за занаятчийско обучение се оказва не добре работеща, когато става дума за регламентирани професии – професии, които имат своя път за формално и неформално образование. В България професии като моята (ще говоря за нея, защото там е най-големият ми опит) могат да бъдат получени в професионална гимназия чрез формалната система за държавно образование, може да се израства в съответните йерархични нива във висшето образование, а е възможно да се получи и по неформалния път чрез центровете за професионално обучение, лицензирани от НАПО.
Изискванията на Европейския съюз за валидиране на документите за образование са свързани с изисквания, които категорично казват, че програмите за обучение трябва да бъдат еднакви, изискванията към комисиите за изпитване, критериите за оценка – всичко това трябва да бъде уеднаквено. Ето тук се оказа, че се разминават даваните квалификации по линия на формално и не формално държавно образование и по линия на занаятчийското обучение.
Това, което ние дадохме като предложение в новия проект на закон е да излязат професиите от списъка на занаятите професии, които са регламентирани вече в професионалното обучение и които кореспондират с професионалното обучение и същите професии в Европа. Защото предстои на България и за някои професии вече е направено, да се изгради европейската единна квалификационна рамка, която да изгради професионалните йерархични нива не само на национално, но и на международно ниво. Това беше нашият мотив, за да предложим промени по отношение на професиите в списъка за занаятите.
Това към което се стремяхме и което смятаме че е положително в предложението е, че чрез Закона за занаятите ще се съхранят типично български занаяти, които нямат аналог във европейските професии, които трябва наистина да бъдат съхранени, защото това е уникално културно национално наследство. Начинът, по който хората могат да продължат да развиват това наше културно наследство е най-добрият начин е наистина занаятчийският. Ето защо в списъка с професиите са останали професиите, които могат да бъдат изучавани точно по този начин. Някои от тях, например, не се предлагат като система за обучение и образование изобщо в държавната образователна система, а съществуват като дейности и като услуги, които се предлагат.
По отношение на регистрационните режими. Това, което със сигурност знам е, че законът наистина имаше намерение да се пребори със сивата икономика. Да се направи обход на пазара и да се видят хората, които не са регистрирани, да бъдат поканени да регистрират своите предприятия по занаятчийски начин да започнат да функционират. За съжаление обаче неточности във формулировката и тук ще се извиня, аз не съм юрист, не съм абсолютно сигурна, че мога да цитирам как точно трябва да звучат нещата, за да звучат юридически, но това което ние работещите в момента в нашата икономика малки предприятия усещаме, че неточността в закона дава възможност действително да се изисква двойна регистрация на фирми. През последната една година си направихме труда да съберем писмени доказателства и да информираме съответните органи. Направили сме папка с документи за такива сигнали и имаме становище от Върховна прокуратура, че това са незаконни действия.
Факт е, че в момента на някои места в България занаятчийските камари притесняват малките предприятия. Това е нашият втори мотив, за да поискаме малко по-точно изписване на начина, по който ще се извършват регистрациите или по-точно за кои е задължително и задължително ли е изобщо.
По отношение на самото членство. Когато човек реши да организира своята дейност по занаятчийски начин,
Искра Фидосова:
Моля да се ориентирате към приключвате, тъй като просрочихте времето за представяне.
Даниела Спасова:
За да не нарушавам регламента, аз съм готова да спра дотук. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към дискусия. Има ли желаещи за изказване. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да взема отношение, защото първо си спомням как беше приет този закон и второ, участвах в една дискусия, която беше организира преди този законопроект да бъде приет в Министерския съвет. Мислех си, че след онази дискусия, която се проведе в края на миналата година, ще се забави приемането в Министерския съвет и внасянето на закона в Народното събрание, за да може в много по-голяма степен да се сближат позиции и да се съгласува и да влезе във вид, в който да не създава толкова голямо противопоставяне между Занаятчийската камара и други институции и в крайна сметка да може да се постигне ефект, който да бъде за развитие напред, а не с усещането, че може нещо друго да седи зад закона. Но така или иначе законопроектът е факт.
В началото казах, че си спомням как го приехме 2001г. - края на 38-то Народно събрание. И тогава трудно беше приет Законът за занаятите и тогава имаше много спорове, защото много различни професии трябва да бъдат обединени в един нормативен акт.
Струва ми се, че сега това, което ни се предлага, променя изцяло смисъла и концепцията на закона, а именно действащият закон до този момент наистина казва нещо, което е много важно, а сега се преместват нещата в друга плоскост. В действащия закон имаме задължително членство в Занаятчийската камара. Т.е. държавата възлага на Занаятчийската камара част от своята функция – това е публично-частното партньорство, разтоварва се от нея и я прехвърля на това сдружение по същество. Практически по този начин всички занаяти, които са регламентирани в закона, влизат в един режим, в който трябва да бъдат контролирани и функционират в тази Занаятчийска камара. Сега това задължително членство се вади и се дава възможност за доброволно членство, което сменя изцяло концепцията на закона. В този смисъл може би това е най-важното нещо, което трябва да дискутираме и трябва ли да бъде направена такава промяна.
Аз смятам, че правилното решение е това, което и сега действащия закон е така както имаме прехвърляне на функции, тук беше споменато за Нотариална камара, т.е. при професионалните регламентация, както е Адвокатският съвет, Камарата на архитектите и строители, защото това са професии, които според закона даваме на друг да контролира и да взима решения.
Вторият най-спорен въпрос в този закон е кой дава квалификацията за специализация. Не за професия. Професия получаваме по силата на това, че учим средно образование и след това някой продължават с висше. Но квалификацията като знания и като можене обикновено се дава от друг, а не просто от самата диплома. Това ние тук в Правната комисия го знаем много добре – тези, които сме адвокати не е достатъчно било да завършим право, а трябва да минем през следващи изпитания. При нотариусите е същото, при съдия-изпълнителите също, съдии, прокурори, следователи. Извън тези професии, свързани с правото, има и други професии, за които се иска изпит, стаж, доказване на квалификация. При лекарите е също така – завършващ медицина и ставащ общо практикуващ. За да станеш хирург, се иска още. Не е достатъчно само две години стаж, за да станеш хирург. Искат се още знания и умения, които трябва да докажеш.
В този смисъл аз не мога да подкрепя закона именно поради това, че подменя изцяло концепцията на предишния закон. Смятам, че трябва да се помисли, ако се приеме на първо четене, че между първо и второ четене трябва да се намери допирната точка да се получи нещо работещо, а не да разрушим нещо работещо. И в действащия закон има дефекти и няма спор по този въпрос и това е показано във времето. Но да не направим от нещо, което вече някак си функционира нещо, което да създаде по-големи проблеми пред хората, работещи в тези професии.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз ще се съглася с по-голямата част от аргументите, които бяха изложени от г-жа Михайлова. Ще добавя обаче, че това не е първият законопроект, в който има едно изключително сериозно разминаване между целите и между текстовете на законопроекта. Защото няма как да не бъде подкрепена идеята за борба със сивия сектор, както и идеята за създаване на допълнителни условия за заетост и на работни места.
Бих отправила една препоръка към правителството в случаите, в които прави подобни обосновки в законопроектите, те да кореспондират със съответните текстове, защото няма как да не бъде подкрепена една такава цел. Виждаме в този законопроект, че това не се постига чрез неговите текстове.
Аз съм съгласна, че тук има една пълна подмяна на философията на Закона за занаятите с тези предложения. Това, което на мен ми прави впечатление е, че от принципа на саморегулация, каквато осъществяваше Занаятчийската камара по отношение на своите членове, ние се връщаме към държавна регулация, защото ясно е, че тези дейности не могат ад бъдат оставени без контрол. Някак си не ми се напасва и с целия модел на управлението, което твърди, че е дясно, да връща лентата назад и дейности, които вече са делегирани на определени браншове, да се връщат обратно, да се изземват във функциите на държавното регулиране.
Също така искам да напомня, че в предния парламент вървеше една дискусия за статута на браншовите и на съсловните организации, като тя започна от Лекарския съюз предвид и проблемите, които съществуваха в тогавашния му състав. Но ставаше дума и за Браншовите камари на строителите, на архитектите, на адвокатите и пр. и се стигна все пак до принципната позиция, че наистина членството в тези браншови организации ще бъде задължително, защото това е един начин самият бранш да осъществява контрол и да следи за това как се спазват стандартите и добрите практики в дадената професия.
Сега просто искам да са наясно всички, тъй като това е леко отдалечен от Правната комисия законопроект, че ние връщаме нещата обратно. Освен това съществуващият Закон за занаятите даваше наистина възможност за избор на всеки един занаятчия, на всяко едно предприятие, което извършва този тип дейности, да направи свободен избор дали да се регистрира по Търговския закон, или да извършва своята дейност по занаятчийски начин, като в първия случай естествено важат правилата на Търговското право, а във втория – Закона за занаятите, и се правеше съответна регистрация в Занаятчийската камара. Сега аз тук не виждам никъде възможности за двойна регистрация, но това, което ме притеснява, че единствената регистрация, която става изискуема и задължителна, е регистрацията по Булстат. Знаете, че това е един регистър, който съвсем формално вписва всички, които са подали заявление за вписване и не е ясно как този регистър и движещите го ще правят една проверка дали съответното лице отговаря включително на изискванията на този закон.
Да не говорим, че в него има редица абсурдни текстове. Например, не мога да се съглася, че занаятчийското предприятие може да бъде регистрирано и да работи в правно-организационна форма, каквато е гражданското дружество по ЗЗД, защото това са дружества със съвсем друг характер. Тук не може една дългосрочна стопанска дейност, каквато е, да бъде регулирана по този начин. Да не говорим за юридическите лица с нестопанска цел тези в частна полза какви дейности регулират и че няма как дейността на камарите да бъде организира по този начин.
Също така не приемам в общия контекст на децентрализация във всички сфери да се укрупнят регионалните камари, които в момента са 25 и да станат 6, защото най-малкото това отдалечава техните членове от ръководството на камарите. Те имат функции освен да регистрират и да контролират, са подпомагат, да утвърждават добрите практики в тези дейности.
Аз просто си задавам въпроса дали авторите на този законопроект си давате сметка, че все пак това са дейности, които са свързани в голяма степен и с човешкото здраве и няма как тази дейност да бъде оставена просто така на самотек.
Аз също не приемам предложения ЗИД, като твърдя, че по своята същност той тотално противоречи на философията, която беше заложена в Закона за занаятите. Да не говорим, че не е проява на добър подход тогава, когато един закон, който регулира един бранш се приема предвид съпротивата на този бранш.
Доколкото ми е известно Икономическата комисия е приела законопроекта и няма как предвид мнозинството това да не се случи на първо четене. Там са прозвучали гласове да се създаде работна група, която да сближи позициите между първо и второ четене.
Тук ще апелирам към Председателката на Правната комисия, която общо взето си е поставила задачата да следи законопроекти, които даже не са разпределени като водеща комисия на Правната комисия, просто да проследи този процес, защото, според мен, изключително важно е в процеса между първо и второ четене да се сближат позициите на бранша и на правителството, като вносител на този законопроект, за да се стигне до работещи решения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други изказвания? Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Аз ще започна от правно техническото състояние на този законопроект, защото това е важен момент в нашата работа. Смятам, че щом като коренно променяме принципите на организация на занаятчийската дейност е трябвало да бъде внесен нов законопроект, а не Закон за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Мисля, че има нужда от осъвременяване на уредбата, мисля, че трябва да се елиминират тези противоречия между търговската дейност и занаятчийската дейност. Този стремеж на камарата да обсеби по някакъв начин занаятчийската дейност в чисто фактически план, но не съм съгласна и с този краен вариант на тези текстове, който довежда до тотално обезличаване на цялата занаятчийска традиция в България до момента.
Освен това, този списък, който е приложен към законопроекта, е прекалено тесен. Аз не виждам причина и не мога да си обясня, защо една шивачка да не може да работи като занаятчия. Или фризьор, или козметик и други. Това са занаяти, в които човек работи и упражнява личен труд. Той рядко организира фризьорски салон. Той наема едно малко квартално помещение, работят една или две фризьорки като занаятчии и това е. С този пример искам да кажа, че има широко приложение този вид дейност и не виждам защо те са извадени от списъка. Естествено, че дейността корабостроене е малко пресилено сложена в този списък. Този списък има нужда от редуциране, но не в този обем, в който е постигнат в така предложения ни законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи от народните представители. Ако няма, ще си позволя и аз да изкажа моето становище.
Уважаеми колеги, споделям казаното дотук от говорилите преди мен в огромната си част. Да, подкрепям това, че отпада възможността по този начин за двойна регистрация. Споделям принципа за доброволна регистрация, но това наистина е пълна промяна на философията на закона. От правна гледна точка също смятам, че трябва да вървим към нов закон
В същото време, това което беше казано от г-н Белазелков и от колегите, че занаятчийските камари - и националната и регионалните, става сдружение с нестопанска цел, за мен буди оттук нататък много притеснения. И отиването в тази абсолютна крайност - премахването на възможността са самоконтрол – защо го премахвате. Досега то е съществувало. Може да има някакви проблеми при упражняването на контрол, но защо трябва да бъде премахнат. Залагате веднъж доброволния начин за регистрация и в същото време не позволявате да има самоконтрол. Защо се отива към намаляване от 25 на 6, след като това са сдружения с нестопанска цел. Това по никакъв начин не влияе на фиска на държавата.Това сдружение тази организация се самоиздържа.
Някои текстове честно казано като юрист ме хвърлиха в смут, когато ги четох. Много внимателно прочетох всичко, няколко пъти. Прочетох и всички предварително дадени становища и не разбирам и имам въпрос към вносителите. Искам отговор и тълкувание на чл. 67. Как кметовете на населени места ще съставят актове за нарушения. Какво означава това? Кметът на селото с 200-300 човека ще пише акт. Защото се премахва възможността за контрол, а след това областният управител ще издава наказателни постановления по отношение на съставения вече акт за съответното нарушение.
Има и множество неясноти и неточности, но това са може би 20-30 забележки от правно техническа гледна точка, които ние до този момент на предварителен прочит сме видели и които ще дадем в писмен вид на водещата комисия.
Това, което казаха колегите, го споделям. Бих подкрепила законопроекта ,но с много, много резерви, уговорки, които между първо и второ четене не знам дали е възможно да станат и да го променим, тъй като се променя цялата философия. Има разминаване и пълно противодействие между текстове и между основни философии, които се залагате в едната и в другата част.
Друг желаещ за изказване има ли или да дам думата на вносителите.
Г-н Белазелков, заповядайте.

Борислав Белазелков:
Това, което аз не знам как бихте могли да го направите, но ако Правната комисия не участва в някаква работна група или под някаква форма в работата между първо и второ четене, просто нищо не може да се случи. Аз не знам какво ви позволява вашият правилник, но ако наистина в някаква форма Правната комисия не участва активно в работата между първо и второ четене просто нищо няма да се случи.
Искра Фидосова:
За съжаление, сте прав. Благодаря. Тук от правно техническа гледна точка и не само, и по отношение на философията, има много забележки и аз наистина не знам как биха могли да станат толкова много промени.
Христо Бисеров:
Кои са вносителите. На кого правим забележки. На този, който се е подписал под законопроекта. Упрекът е към този, който се е подписал тук, а не към някой, който е работил закона. Законът е изработен в някакви рамки. Това е първо.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, законът е изработен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Христо Бисеров:
Второ, ние не сме комисия, която преработва закони. Ние сме комисия, която може да поправя, допълва, хармонизира. Така че г-н Белазелков, не очаквайте от нас да имаме тези възможности.
Искра Фидосова:
Имат думата вносителите.
Ели Анави:
Действително доста аргументи против нашето предложение бяха изказани и ще се опитам да ги обобщя и в известен смисъл систематизирам и да отговоря. По някои от тях ще помоля колегите, които са по-компетентни, да отговорят.
Започвам от края – защо е закон за изменение и допълнение, а не изцяло нов закон. Доколкото ми е известно Законът за нормативните актове не забранява даже в такива случаи това да бъде закон за изменение и допълнение. В същото време в по-напреднал стадий има Закон за изменение и допълнение на Закона за услугите. Новият закон за слугите, който в допълнителните разпоредби променя Закона за занаятите с цел да бъдат транспонирани изискванията на Директивата за услугите. И ако ние сега отменим Закона за занаятите и предложим изцяло нов закон, то това ще създаде проблем при транспонирането на Директивата за услугите, която на свой ред трябваше да бъде транспонирана вече на 1 януари т.г., което на свой ред може да доведе до процедура за нарушение от страна на Европейската комисия. Това са ни били съображенията. Иначе действително е чисто правно технически въпроса дали да бъде нов закон или този текст да бъде в консолидиран вид представен. Казах какви са ни били съображенията това да бъде закон за изменение и допълнение, а не изцяло нов закон.
По двойната регистрация. Свикването на работната комисия със заповед на министър Трайков е следствие на редица оплаквания на еднолични търговци, на фирми.
Искра Фидосова:
По двойната регистрация нямаме спор. Всички го подкрепят.
Отговорете на въпросите, които се поставиха и не се споделят от колегите в Правната комисия.
Ели Анави:
По задължителното членство. Излишно ли е да коментирам. Струва ми се, че не е излишно да коментирам какви са съображенията да предложим отпадането на задължителното членство в занаятчийските камари. Конституционното право на сдружаване съдържа в себе си и правото на несдружаване. Изключения има и могат да бъдат направени единствено, когато тези публично правни субекти изпълняват важни обществени функции. Осем годишната практика на прилагането на Закона за занаятите ни навежда на такива мисли. Не можем да очакваме, че регионалните занаятчийски камари или националната занаятчийска камара ще играят функции по спазване на здравето на потребителите, по защита на интереса на потребителите. За целта има Закон за защита на потребителите, Комисия за защита на потребителите. Това не е реалистично.Има две решения на Конституционния съд по свободата на сдружаване, има практика на Европейския съд по правата на човека. Във всички тези решения, особено в първото на Конституционния съд, ясно е заложен принципът на доброволност и за това нашето предложение е задължителното членство да отпадне. И това ще здравословно за самата организация, която няма да бъде спокойна, че всички занаятчии, задължително членуват в нея, а тя наистина трябва да ги привлече, да покаже със своята дейност, че защитава своите интереси и че те имат интерес да членуват в нея. И това е било нашето съображение.
Искра Фидосова:
Г-н Анави, извинете, че Ви прекъсвам. Аз самата изразих мнение, че съм за принципа на доброволно сдружаване. Но защо след като предвиждате принципа на доброволно сдружаване, ги лишавате от възможността да се самоконтролират. Сам си противоречите в това, което казвате.
Мая Манолова:
След като ще е доброволно членството кой ще следи за добрите практики в тези дейности. Вие сега сте се освободили не знам на какъв принцип от тези дейности, но част от тях са свързани с човешкото здраве. Кой? Кметът ли, областният управител ли, министърът на икономиката ли? Не е ли най-нормално за добрите практики, например, в козметиката да следи камарата.
Ели Анави:
Що се отнася до добрите практики, в един такъв широк спектър на занаяти, не може да очаквате, че регионалните занаятчийски камари, които по същество са едни неправителствени организации, ще контролират. По същество това са сдружения на предприемачи в един много широк спектър от дейности по съществуващия закон. Примерно, как вие си представяте една рекламна агенция задължително да членува съвместно с педикюриста, примерно, в една организация и тази организация да покрива един толкова широк спектър от дейност и от интереси и да защитава в крайна сметка здравето на потребителите на педикюристки услуги.
Искра Фидосова:
Г-н Анави, има конкретен въпрос към вас да ни обясните вашето предложение за налагането на глоби от кметовете на населени места. Такова нещо аз не съм виждала в друг закон.
Ели Анави:
Г-жа Танева ще отговори на този въпрос.
Валентина Танева:
Добър ден.
По силата на заповедта на министър Трайков съм участвала от самото начало на обследване, оценка на въздействие, анкети, работа с фокус групи.
Искра Фидосова:
От правна гледна точка ни отговорете.
Валентина Танева:
Сега ще ви отговоря от правна гледна точка. Към момента камарите правят постановления, глоби, предложения за наказания само за административни нарушения. В практиката на Върховния административен съд той е отменил всички разпореждания за отнемане на майсторско свидетелство. Нося тези материали и ще ви ги предоставя.
Искра Фидосова:
Г-жо Танева, не беше това въпроса. Става въпрос за административно-наказателни разпоредби. Защо в момента предвиждате в този законопроект актовете да се съставят от кметовете на населени места.
Димитър Костов тук ли е. Главен юрисконсулт. Запознати ли сте? Отговорете ни като на колеги юристи, моля ви.
Димитър Костов:
Наистина за кметовете на населени места става въпрос. Има се предвид малкият брой. Текстът наистина не е особено изпипан. Тук съм горе-долу съгласен.
Искра Фидосова:
Колега юрист, какво значи не особено изпипан? Даваме правомощия.
Димитър Костов:
Практически! Даваме им правомощия и ние имаме предвид, че ще се затрудни административно това нещо. Но пък не е практически невъзможно да се случва това нещо – кметовете да издават наказателни постановления.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други желаещи да се изкажат.
Обръщам се към всички присъстващи, за да не ни разберете погрешно. Ние сме Правна комисия. Ние гледаме текстовете от нашата правна гледна точка. Вие сигурно сте прави в останалите си аргументи, аргументите, които г-жа Танева изложи, но ние тях не ги засягаме изобщо, не ги коментираме. Виждате, че нашите въпроси са само и единствено по отношение на предвидените процедури, реда, от правна гледна точка дали са издържани, дали няма противоконституционни текстове, противоречащи на други текстове в други закони, на основни принципи в правото – неща, които са важни и трябва да бъдат спазени. Не можем с един законопроект да обръщаме основни принципи наопаки или да нарушаваме други закони или Конституцията.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че целият този спор се разгоря поради общата причина, че ние нямаме все още общо становище или преобладаващото становище в момента е да се запази това, което е било досега.
Въпросът е следния. Аз се опитвам да вникна в мотивите на вносителите. Въпросът е дали ние сме съгласни занаятчиите, които досега са били над 100 и няколко, а сега се предлага да се намалят на 56, дали да ги приравним към така наречените регулирани професии, чиито камари и професионални съсловни организации са регламентирани в съответни закони, където обикновено членството е задължително – имам предвид Българския лекарски съюз, Адвокатурата, архитектите, Камарата на строителите и т.н., т.е. искаме ли ние да приравним тези 50 и няколко различни занаятчийски професии към така наречените регулирани професии или това, което се предлага от вносителя – да се отграничат занаятчиите от тези регулирани професии, да се либерализира режимът им. Т.е. Занаятчийската камара и нейните регионални подразделения да не бъдат вече по подобие на другите съсловни камари, задължителни за членство на всички, които искат да се нарекат занаятчии, както е задължително всеки лекар да членува в Българския лекарски съюз и всеки адвокат да бъде вписан в Адвокатска колегия и всеки нотариус в Нотариалната камара. Това е целият спор.
Аз се колебая да подкрепя едното или другото, защото наистина от една страна е добре да има някаква организация, някакъв самоконтрол, за да се спазват някакви стандарти, но от друга страна, аз не виждам как в една занаятчийска камара, в която не знам колко членуват, те ще контролират един бъчвар – хора, които единият е представител на фризьорите, а другият на кожарите и т.н.
Реплика: Кметът на селото!
Четин Казак:
Кметът на селото го оставете. Просто това е целият спор.
Искра Фидосова:
Г-н Белазелков, заповядайте.
Борислав Белазелков:
Г-н Казак, Вие повдигнахте един много важен въпрос.
Занаятчийската камара трябва да работи в сътрудничество с всички браншови организации, но това става на нивото на Националната занаятчийска камара. Т.е. браншовите организации са членове на Националната занаятчийска камара. И всъщност тук има едно сътрудничество между занаятчийството, като съсловие и отделните браншови организации, в които могат да членуват и занаятчии, и едър бизнес, и научни преподаватели. Т.е. тук става въпрос за сътрудничество, но то е на ниво Националната занаятчийска камара не е на ниво регионална камара.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
Благодаря на представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на Националната занаятчийска камара и на останалите колеги.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29. 21.2009 г.
От вносителите има представителите от Министерския съвет и от Министерството на правосъдието. От името на вносителите кой ще вземе думата? Заповядайте, г-жо Нешева.
Виктория Нешева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на законопроекта. Той е изготвен в изпълнение на приетия график за неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност на Европейската комисия. В т. 53 от графика е предвидено да се внесе Законопроекта за администрацията през м. декември 2009 г.
Какво изискват тези показатели:
- подобряване качеството на процедурите за административен контрол с цел противодействие на корупцията на по-ранен етап;
- въвеждане на ясна система от правила, регулиращи действията на административните контролни органи в случаи на сигнали за корупционни прояви;
- ясно дефиниране на функциите и засилване ролята на инспекторатите към органите на изпълнителната власт.
Целите могат да бъдат постигнати чрез осъществяване на ефективен административен контрол върху дейността на администрацията в съответствие с принципите и целите, регламентирани със Закона за администрацията: законност, откритост, достъпност, отговорност, отчетност, ефективност, предвидимост.
В действаща правна уредба са предвидени форми за административен контрол на ефективността от дейността на администрацията, спазването на законите и вътрешните актове, както и върху неправомерните действия и бездействия на длъжностни лица, включително на превенцията (противодействието на корупционни практики).
Към настоящия момент действащата наредба не съдържа елементите на понятието „административна ефективност”, единни критерии за оценяването, както и методология за анализ и оценка на ефективността от административната дейност и методика за оценка на корупционния риск.
Освен това, знаете, че с решението на Народното събрание от 27 юли 2009 г. за избиране на Министерския съвет на Република България е приета нова структура на Министерския съвет и е закрито Министерството на държавната администрация и административната реформа. Функциите по осъществяване на административен контрол от бившия министър на държавната администрация по Закона за администрацията и други са поети от министър председателя и подпомагащата го администрация.
Предвид изложените по-горе съображения в законопроекта са включени разпоредби, които изменят и допълват досегашния член 46 и с които се задължават органите на административния контрол да следят спазването на общите принципи, регламентирани в чл. 2. В ал. 4 на чл. 46 са конкретизирани принципите, по които се ръководи инспекторатът при осъществяване на дейността си: законност, лоялност, отговорност, независимост, обективност и политическа неутралност.
Посочени са функциите на инспектората, свързани с упражняване на контрол върху структурата и нейното съответствие с функциите и задачите на секторната политика и правомощията на органа с оглед законовата рамка.
Предвижда се възможността инспекторатът да предлага промяна с цел оптимизиране на структурата на съответната администрация, а при констатирани нарушения на задължения, да предлага отстраняване на причините, които пораждат корупционни практики в съответната администрация. В случаите, когато е предвидено в закон, инспекторите могат да съставят актове за установяване на административни нарушения, допуснати от служителите на администрацията. По отношение на вътрешно ведомствените актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията, инспекторатът може да прави предложения за изменението им.
Целта на законопроекта е да осигури действен административен контрол за изпълнение на нормативните актове и задачите, възложени от инспекторатите от органа на изпълнителната власт.
Наред с изброеното по-горе, се предвижда и осъществяване на взаимодействие на инспекторатите по чл. 46 със специализираните контролни органи. Това е изцяло нов подход в уредбата на дейността на инспекторатите, който ще осигури предотвратяване на нередностите в начален стадий и ще даде тласък в борбата за недопускане на нередности и корупция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Нешева. От Министерския съвет желаете ли нещо в допълнение да кажете или да започнем дискусията.

Радостина Захариева:
Само при наличие на въпроси от народните представители.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да подкрепя текста. Мисля, че отговаря на заявени намерения и смятам, че това е възглед за изясняване точно функцията на инспектората, което беше разговор и дебат и в предишни състави на Народното събрание. Това, което е направено като текст в проектозакона смятам, че е положително и е крачка напред.
Другите поправки произтичат от самата структура на правителството, т.е. липсата на Министерство на държавната администрация, така че те са естествени за подкрепа – чисто функционални с оглед решението на Народното събрание за това правителство. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми гости,
Аз ще си позволя да изкажа едно малко по-различно становище, може на някои да прозвучи дори малко еретично, силно. Но ми се струва, че ако искаме да изпълним целите, които си поставя този законопроект и въобще да се гарантира истински административен контрол по спазване на законодателството в рамките на изпълнителната власт, промяната, която предвижда този закон трябва да отиде малко по-далеч и не малко, а доста по-далеч. Според мен и аз имам намерение да го предложа между първо и второ четене, единственият начин да се гарантира истински ефективен контрол от страна на инспекторатите на съответните органи на изпълнителната власт – на министерства, агенции и т.н., е те да бъдат по някакъв начин пряко подчинени не на министъра, а на Главния инспекторат към Министерския съвет. Т.е. да се гарантира някаква относителна независимост на тези органи и на служителите в тях от министъра, чиито структури те са призвани да контролират, ако искаме наистина да се гарантира качеството на тяхната работа.
Мисля, че методологическият контрол, който сега се предвижда, не е достатъчен. Задължително докладите, които те изготвят след проверките, копие от доклада трябва да отива, ако ви се стори силно това, че трябва да се подчинят на Главния инспекторат на Министерския съвет, поне копие от докладите задължително да се предоставя на Главния инспекторат, за да може Главният инспекторат, а оттам и министър-председателят да има поглед върху осъществяваната от тях контролна дейност в съответните структури на изпълнителната власт. Мисля, че именно при сегашния министър-председател би било добре да се подходи по този начин, ако искаме да изпълним целите на този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване. Реплика. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-н Казак не знае, но г-н Методиев знае, че ние гледахме едно такова предложение за това Главният инспекторат да стане една мрежа от инспекторати във всички министерства и триглавата тройна коалиция го отхвърли и беше предложение на изпълнителната власт.
Мисълта ми е, че тази теза според мен е много опасна, която развива Казак и предлагам да не се увличаме и на второ четене да превърнем закона в ??? Не помня кой беше вносител на законопроекта тогава, но помня, че шефът на Главния инспекторат дойде да го защитава и ние не го пуснахме.
Искра Фидосова:
Благодаря на колегите и се обръщам към присъстващите представители на медиите, че тук се работи наистина експертно и изобщо не се тръгва с някакви политически пристрастия и изказвания, което смятам за изключително полезно за законодателната дейност на парламента.
Аз ви приканвам да го подкрепим на първо четене. Между първо и второ четене, ако има нещо, което трябва да бъде изчистено редакционно, ние сме водеща комисия, ще го изчистим. Има едно-две неща за корекция, които са дребни.
Веселин Методиев
Аз ще подкрепя законопроекта. Но мисля, че тази комисия в този мандат се нуждае от този половин час и приветствам идеята на г-н Казак. Нека да внесе предложение, нека да се обсъди, може да се отхвърли, но мисля, че и тази комисия е редно да си състави по този въпрос свое категорично становище. Това в някаква степен е удобно и за колегите от изпълнителната власт, тъй като ние сме го провели този дебат. Това е вярно, т.е. двама човека сме участвали в него. Но останалите 20 трябва да изразят своето становище. Така че призовавам г-н Казак да го внесе, защото мисля, че този дебат е необходим.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз имам един въпрос към вносителите.
Дал е проверено следното. По Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има един орган, който се формира към органа, който назначава и който осъществява контрола по Закона за конфликт на интереси. Вкарвайки това правомощие в инспектората дали няма да влезем в противоречие с този закон, който изисква такава комисия да се състави. Проверено ли е това. Виждам, че в инспектората едно от правомощията е контрол по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Искра Фидосова:
Заповядайте да отговорите.
Виктория Нешева:
По Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси там инспектората по Закона за администрацията извършва само проверка по действащия закон. Има една комисия, която е на ниво народни представители към Народното събрание и към общините също. Но специално за администрацията инспекторатите по Закона за администрацията извършват проверка по сигнали. По действащия закон ако констатират конфликт на интереси Върховният административен съд решава въпроса. Сега се готви един проект.
Искра Фидосова:
Трябва да има комисия, която да се произнесе и тогава отива във ВАС. Не може да отиде във ВАС без да има комисия по закона.
Виктория Нешева:
Инспекторатът е органа по назначаването или избора. Над инспектората е органът по назначаването. В министерството има инспекторат. Ако има сигнал по отношение на служител от министерството, инспекторатът извършва тази проверка, докладва я и министърът преценява. Т.е. органът по назначаването е.
Юлиана Колева:
Струва ми се, че трябва да има някаква комисия, защото така е формулирана – комисия за конфликт на интереси.
Виктория Нешева:
Това, което казвате, е в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Ще има комисия като независим орган.
Искра Фидосова:
Т.е. комисията по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси ще бъде уреден в този закон със ЗИД. До тогава къде отиват.
Виктория Нешева:
Като независим орган. Действа си Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както си е в сегашната редакция.
Искра Фидосова:
Не следва ли в момента този контрол да бъде само по отношение спазването на общите правила – това, което се предлага сега с този законопроект, не по отношение на вътрешните правила. Това ли е в основата и философията на предложения законопроект.
В Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси е органът по назначаване. Органът по назначаване е съответният министър. Т.е. той е органът, ако се констатира конфликт на интереси, ще се произнесе със заповед, която подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Това е редът по закона и процедурата. А вие какво сте предвидили в някой ЗИД, който подготвяте.
Виктория Нешева:
Създаване на независим орган – комисия, която ще се избира от Народното събрание.
Искра Фидосова:
Как независим орган. Моля да ни обясните.
Виктория Нешева:
Той не е предмет на днешното заседание. Вие него познавате. Този проект не е внесен още в Министерския съвет. Той е още в много работен вариант.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, може ли да се опитам да помогна.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Действащият закон е разделил изборните органи и институции на страната и административните. За изборните органи е изградил комисии, не една, а серия. За администрацията е предвиден този ред, който ние в момента обсъждаме. Тъй като се променя Законът за администрацията, колегите са създали детайлизация на този ред, вписвайки тази функция. Ако дойде ред да се обсъжда дали трябва да се премахнат всички тези комисии и да се премахнат всички тези права, дадени в момента в администрацията на органите по назначаване, то тогава в Преходните и заключителните разпоредби ще се махнат всички тези текстове, но преди това трябва тук всички или мнозинството, че ще се направи такъв единен орган в страната. Това е просто следващ дебат. Нахлухте в него, преди да се е появил текст. Двете неща нямат връзка.
Искра Фидосова:
Колеги, искам да внесе яснота за това, което се пита, за да се ориентирате за отговора.
В този ЗИД, който гледаме в момента, в § 2, в ал. 5, т. 7 сте записали като правомощие на инспектората следния текст:
„7. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
За това идва реч. Заповядайте.

Виктория Нешева:
За да не се казва, примерно, еди коя си точка се изменя, ал. 2 или ал. 4, е дадена цяла нова редакция на чл. 46. Фактически в тази част ал. 5, т. 7 възпроизвежда ал. 3, т. 5 от действащия закон, която казва: „осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.”
Това е съществуващ текст. В тази част ЗИД не предвижда изменение.
Искра Фидосова:
Значи така е в действащия закон. Благодаря.
Христо Бисеров:
В Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси в чл. 25 е казано, че инспекторатите са тези, които извършват проверките. Там където няма инспекторати има изрично определени служители по закона. Така че текстът е коректен и няма проблем.
Искра Фидосова:
Благодаря. Дружи желаещи за изказване. Няма Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет на 29. 21.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря.
По трета точка - Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.12.2009 г.
От страна на вносителите не присъства никой. Какво правим? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Предлагам в случаите, когато отсъстват вносителите, въобще да не се разглеждат и автоматически да се отхвърлят.
Искра Фидосова:
Колеги, редно е наистина вносителят да дойде и да го представи. Уведомени са.
Аз предлагам да го гледаме и след като няма кой да го представи, да преминем направо към обсъждане. Вие всички имате проекта. Запознати сте. Има приложени и мотиви.
Има ли желаещи за изказване. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз настоявам, г-жо Председател, да кажа нещо заради информираността на колегите.
Когато се определяло правилото за 4% бариера, и това го обяснява колега, който е участвал в подготовката и който е от Коалиция за България и е професор по право, доколкото знам, г-н Близнашки, идеята е била следната. Хубаво е да се знае от колегите. Аз няма да подкрепя предложението на г-н Янев, защото то е конюнктура, но принципът е важен.
Имало е две предложения за 3% и 5% бариера. Приета е 4% бариера. Тази 4 процентна бариера върху 240 народни представители в 36 Народно събрание е формирала едно число, което е закръглено към 10, защото е повече от 9.5. Това нещо беше обект на дебат в 37 Народно събрание. Тогава мнозинството беше на БСП и предложението на председателя на парламента акад. Сендов беше да се намали броят, защото се беше разпаднала една парламентарна група. Мисля, че се казваше „Български бизнес блок”, то да не бъркам, която беше намаляла под 10 човека. Този дебат е провеждан и там. Така или иначе ние в момента сме с практика над 10 човека парламентарна група спрямо избирателен закон от 1991 г.
Исках да го кажа, защото сега избирателният закон е друг и с оглед на това, че ние ще работим, доколкото съм информиран, скоро пак, хубаво е да знаем, че тези неща имат рефлексия върху правилника и върху структурата на парламентарните групи. Чувствах се длъжен да го кажа като информация, защото има нужда тези неща да ги спазваме. Може и да не съм прав. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Методиев. Има ли друг желаещ за изказване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Що се отнася до броя на народните представители за парламентарна група аз мисля, че трябва да си остане толкова колкото е по същите аргументи, които и г-н Методиев изложи.
Това обаче е вкарано във връзка с въпроса за свободния мандат и ограничението му в правилника. Това са два различни въпроса. И понеже те са вкарани в комбинация, такива въпроси тепърва ще възникват.
По отношение на парламентарната група ние не трябва да се стремим към фрагментация, даже би трябвало да са още по-гореми парламентарните групи.
Янаки Стоилов:
Да, но някой ще влезе в парламента и няма да може да направи парламентарна група.
Михаил Миков:
Ще се съберат. Представете си, че бяха влезли независими народни представители и какво ще правим – групи по трима, по четирима и пр. Все пак политиката е нещо, което се прави от повече хора, а не от отделни електрони и от отделни техни представители. Дайте да го гледаме от чисто философската страна този въпрос. И да не говорим за парламентарните групи по света като брой хора и представителство.
Второ, управлението на тази система да функционира добре, предполага тия парламентарните групи да са що годе някак си по-големи, за да могат да ползват допълнителните права.
Този въпрос за намаляване на броя на парламентарните групи ние няма да го подкрепяме.
Друг е въпросът за свободния мандат, произтичащ от Конституцията, който също е ограничен. Това е друга тема и тя не е предмет на този разговор.
Искра Фидосова:
Аз разбирам, че се ориентираме към не подкрепа. Искате ли да ви прочета едно приблизително становище, защото трябва да се внесе в зала. В смисъл да го подкрепите, за да мога аз да го оформя като доклад, който да представим в пленарна зала.
Христо Бисеров:
Ако разшифроваме изказването на г-н Методиев, това е подготовка за дебата, който следва, и за бъдещата позиция на Синята коалиция за сваляне на бариерата.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че се доверявате на ръководството на Комисията да подготвим доклада. (Да.)
Подлагам на гласуване проекта за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-95, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.12.2009 г. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двадесет и един „против”. Въздържали се? Няма.
По четвърта точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-55, внесен от Емил Йорданов Радев, Искра Фидосова Искренова и Александър Руменов Ненков на 11.12.2009 г.
Да припомня, че на първо четене е приет. Беше по искане на Сдружението на общините, което болшинството от нас подкрепиха.
Започваме обсъждането на второ чете.
По наименованието - Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Христо Бисеров:
Вижте какво са ни изпратили от сдружението, за да видите как се прилагат законите. Тук ни е обяснено, че те си държат парите в една сметка, въпреки че законът разграничава режима на тези пари и едните могат да бъдат запорирани, но другите – не. Това им го нарежда Министерството на финансите. Защо има закон, който не се изпълнява. Да не казвам, че се нарушава, защото това не е нарушение на закона – от Министерството на финансите, и от общините и в резултат на това, да го нарека „неправилно” изпълнение на закона, идва оплакването, че им се запорират парите по субсидиите. Виждате ли какъв затворен порочен кръг се получава. Т.е. ние променяме закона, защото им запорират субсидиите, а те им запорират субсидиите ,защото те не ползват възможността, която им дава закона, да разделят парите и да си пазят субсидията. В резултат на целия този кръг ние сме пак на „топа на устата” да променяме закона.
Аз виждам, че ще бъде променен закона и за това ще гласувам и против заглавието на закона.
Прочетете становището. Те не са виновни, но най-малкото можехте да настоявате парите да се делят по различни сметки, защото имате мотив.
Този закон е приет на първо четене. То е ясно какво ще стане. Но никой няма право да се оплаква, че им запорират по субсидията. Защото законът им дава възможност да не става така, а те не го правят. А те не го правят, защото министерството им нарежда и на тях им е удобно да стане така. Т.е. една такава каша.
Юлиана Колева:
Ако позволите, не само в това е проблемът със запорирането. Няма значение дали са от субсидията или са от собствени приходи. Тези пари на общините са целево насочени, не съм счетоводител и не знам точната терминология, но те са разпределени според бюджета на общината за различни цели, за които се съставя бюджетът на общината. От тази гледна точка - едни средства, които за този месец са предназначени за учителите и за общинската болница, могат да бъдат запорирани. За това говорим, че сметките на общините не трябва да се запорират.
Не съм съгласна с този вариант, при който и имуществото, което представлява частна общинска собственост, и то е под закрила. На практика един кредитор реално не може да си вземе вземането от общината, ако общината реши да не му го плаща. С това не съм съгласна.
Но специално за паричните сметки те просто имат други цели.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо искам процедурно да поставя въпроса и да отправя упрек към ръководството, че доколкото виждам тук е представена като заинтересована страна само едната страна, т.е. Националното сдружение на общините. А другата страна заинтересована- кредиторите на общините, няма нито един от тях, който да защити.
По същество уважаеми колеги, аз съгласен, че по принцип не е добре сметки на общините, с които трябва да се плащат редица разходи – социални, за детски градини, за заплати и т.н., не е хубаво да се запорират, защото това предизвиква социално напрежение.
Но от друга страна, какъв друг вариант може да се предложи, за да се дисциплинират онези кметове, които сключват не съвсем отговорно договори с частни субекти за ремонти, за строителни работи, за които няма гарантирано финансиране и след това отказват да ги платят. Налагането на възбрана върху имоти какво ще реши? Аз налагам възбрана върху общинската сграда Х. Тя никога няма да бъде реализирана по някакъв начин.
Искра Фидосова:
Колеги, на второ четене сме. Гласувахме заглавието.
Преминаваме към § 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 519 се правят следните допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя „и общини”.
2. В ал. 1 накрая се добавя „и общини”.
3. В ал. 2, изречение първо след думата „учреждения” се добавя „и общини”.
Няма постъпили предложения. Моля, който е „за”, да гласува.
Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Параграф 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. В чл. 520 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите „общини и” се заличават.
2. В ал. 1 думите „общините и другите” се заличават.”
Който е „за”, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
Преходни и заключителни разпоредби
Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
„Заключителна разпоредба”.
Който е „за”, моля да гласува.
Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Без въздържали се.
По § 3. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е „за”, моля да гласува.
Христо Бисеров:
Какво налага законът да влиза в сила в деня на обнародването в „Държавен вестник”.
Искра Фидосова:
Наистина няма разлика между трите дни и деня на обнародването. Така е написано. Аз не съм против и да го променим и като редакция на комисията. Така е внесен текстът без да има някакъв умисъл предварително – дали е тридневен срок или е в деня на обнародването.
Колеги, подкрепяте работната група или да се ориентираме към друг текст. Сдружението на общините нямат възражения. Ако искате тогава като редакция на комисията да го направим. Т.е. нищо няма да се записва. Трябва да отпадне.
Подлагам на гласуване постъпилото ново предложение като редакция на правната комисия:
„Текстът на § 3 и „Преходни и заключителни разпоредби” да отпадне.”
Който е „за”, моля да гласува.
Седемнадесет „за”. Има ли против? Няма. Въздържали се ? Няма.
Янаки Стоилов:
По-важен е един друг въпрос, който според мен има отговор.
Какво става с наложените запори. Би трябвало с приемането на закона те да отпаднат. Но тъй като те са наложени при действащо тогава правно основание, ако този въпрос е безспорен, тук трябва да свърши със закона. Но ако има някаква дискусия, че те са били наложени при действащото тогава правно основание, някой може да постави въпроса и да възникнат съдебни спорове дали влизането на закона в сила само по себе си освобождава тези сметки от наложените запори. Ако има някакъв практически въпрос, той е този, а не за трите дни.
Искра Фидосова:
Има ли тук някой, който да смята, че би имало такъв прочит и тълкуване.
Четин Казак:
Мисля, че ще бъде добре изцяло да се упомене изрично в преходните разпоредби, че заварените случаи на запорирани сметки продължават да действат по досегашния ред.
Янаки Стоилов:
Тук някой каза, че законът нямал обратно действие, то това е всъщност не същинското обратно действие, че той би трябвало да действа към заварените случаи, защото те не са приключени. Но да не възникнат съдебни спорове и да кажат този закон, тъй като не е упоменал изрично, че екс-леге отменя наложените запори, те продължават да си действат. Той е материално правен въпрос, но засяга процесуалните.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Чавдарова.
Гинка Чавдарова:
Първо искам да благодаря от името на всички общини за проявеното разбиране и тук става въпрос за защита на публичния интерес за управление на средства, събрани от публичен интерес, от данъкоплатци в общинските бюджети. В момента имаме запорирани сметки следствие на не добрите формулировки до тук не само на тази част на субсидията в бюджета, имаме запорирани на община Бобов дол и извънбюджетната сметка, която е за европроекти. Така че и в момента имаме запорирани сметки и ако нещо трябва да се добави, за да се разбере ясно какво става с блокираните в момента плащания, които са особено важни за най-бедните общини. Това е практическият казус наистина.
Четин Казак:
Може ли да има принудително изпълнение върху общинско имущество – сгради, движимо имущество.
Христо Бисеров:
Да забраним на общините да участват в гражданския оборот и няма да има запори, няма да има кредитори. Какъв е този частен граждански оборот, в който цялото имущество и защитено.
Искра Фидосова:
Има ли колеги, които смятат, че трябва да има такава допълнителна разпоредба освен г-н Стоилов, който постави въпроса.
Янаки Стоилов:
Аз поставих въпроса, защото за мен чрез тълкуването на закона следва този извод. Но тъй като в България много хора по различен начин си тълкуват, според интереса, закона, аз не знам решаващите органи какво ще сметнат. Приблизително мога да дам предложение за текст, че наложените запори отпадат по силата на закона. Това е смисълът, а като редакция може да се оформи.
Реплика:
Не можем да тълкуваме със закон какво да правят правоприлагащите органи.
Искра Фодосова:
Колеги, наистина не е редно със закон да тълкуваме как да го прилагат. Има логика и донякъде основание в това, което поставя г-н Стоилов. Може някъде да се появи и такъв казус, но по-скоро мисля, че е изключено.
Да преминаваме ли към следващата точка. Считаме ли за приключен този въпрос? Добре.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По пета точка - Проект на решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.12.2009 г.
Започнахме неговото разглеждане на предишното заседание и го отложихме за днес. Предварително сме ви раздали новото предложение, за което на предишното заседание решихме да се съобрази със Закона за Черноморското крайбрежие.
Имате пред вас новия текст. Имате и становището на Министерството на земеделието и храните.
От Министерството на земеделието и храните присъстват Николай Маринов, главен директор на дирекция „Земеделие, поземлени отношения и гори” и Стоил Дулов, началник на отдел в същата дирекция. Имаме писмен отговор от министерството в подкрепа на налагането на такъв мораториум.
Имате ли нещо, което искате да допълните.
Николай Маринов:
Това, което е отразено в нашето становище е, че тук се преплитат процедури, свързани с прилагането на Закона за горите.
Аз не разполагам с последното предложение като проект на решение. Но както виждам сега, последното предложение за решение отговаря на това, което аз щях да предложа в този случай.
Другото, което е интересно тук, е какво става с такива земи, които имат последващ преобретател – когато този, който е извършил замяната, е препродал един път, след това се е случила втора сделка. И тях ли? (Да.) Разбира се и тях, но не е ли редно да се конкретизира това.
Искра Фидосова:
Ние налагаме мораториум върху промяна предназначението и върху земята, а дали е собственикът първия или петия, това какво значение има. Ние налагаме мораториум върху имота.
Николай Маринов:
Но тук пише „придобити от физически или юридически лица”.
Искра Фидосова:
Всички. Ние мораториум върху лицата не налагаме и свободен режим за едни и мораториум за други. Това го налагат на друго място с присъди. Става въпрос за мораториум върху промяна предназначението на земеделски земи.
Колеги, имате думата. Добре, първо ще прочета текста:
1. Спира промяната на предназначението на земеделски земи, находящи се в охранителните зони „А” и „Б” съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна държавна собственост.
2. Спирането се налага до 2010 г.
Раздадено ви е извлечение от закона и сте видели зона „А” и зона „Б” какво обхваща – зона „А” – 100 метра и зона „Б” – 2 км. широчина
Остава да определим срока в т. 2. – спирането се налага в срок до?
На миналото заседание коментирахме да бъде 6 месеца.
Има думата г-н Казак и след това г-н Лазаров.


Четин Казак:
Първо, една принципна бележка. Аз съм за принципната постановка, но съм принципно против налагане на мораториуми, ако искаме нещо да променим. Най-добре това става чрез промяна на съответния закон в законов текст, както това направихме за горите. Защото и в миналия парламент започна тази практика от един народен представител – Минчо Христов, с мораториум за застрояването на междублоковите пространства, което за нищо не послужи общо взето. После за горите. Най-добрият начин с промяна в закона да се регламентира, а не така с мораториуми, чието правно значение е спорно.
Втората ми бележка е, че така изписан текстът е грешен. Общо взето той е безсмислен. Защото той гласи: „спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от физически или юридически лица, чрез замяна със земеделски земи – частна държавна собственост.”
Излиза, че земеделските земи, чиято смята на предназначението ние спираме, които били придобити чрез замяна на земи-частна държавна собственост. А то е обратното. Тези земи са били частна държавна собственост, а лицето е дало частни земи, за да ги придобие. За това трябва да отпадне думата „държавна”, както е в становището на Министерството на земеделието. Там много правилно те са го записали – „чрез замяна със земеделски земи – частна собственост”. Защото тези земи, чието предназначение спираме, те са били частна държавна собственост.
Димитър Лазаров:
Аз искам да погледнем още веднъж текста, защото така записан струва ми се, че при едно тълкуване, както стана въпрос за предходния текст, но там нямаше проблеми, той ще ограничи само преобретателите заменители. Така написан текста „придобити чрез замяна”, защото след замяната има и други придобивни способи. Те са покупка, дарение и някои други възможности, апорти и т.н. Записан така „придобити чрез замяна” означава, че спираме до тук. Буквалното тълкуване това значи. Аз одеве останах с обратно впечатление. Преобретателят на земята чрез покупко-продажба, чрез апорт, т.е. този текст няма да важи за него.
Искра Фидосова:
Идеята е, че веднъж като е придобита чрез замяна и десет да има след това, важи за всички.
Димитър Лазаров:
Но трябва да променим текста и трябва да добавим „придобити чрез замяна” или „придобивани” и някъде трябва да сложим независимо от последващите действия, защото „придобити” означава това.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте за редакция.

Янаки Стоилов:
Аз имам едно предложение по редакцията и после един въпрос, който е в допълнение. Нека да я чуете, за да прецените дали отговаря на това намерение, което е огласено.
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити от държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони „А” и „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и притежавани от физически или юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост.”
Т.е. тези лица физически и юридически, които ги притежават в момента. В първото казваме как са придобити, а във второто казваме, че те ги притежават. И накрая трябва да извадим „държавна”, защото те са били частна собственост за лицата, а са ги придобили от държавния поземлен фонд.
Въпросът ми е дали е възможно, тъй като все пак тук имаме малко по-конкретна уредба в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и там са описани зоните, аз го поставих и миналия път, възможно ли е да включим условно казано планинските курорти, тъй като това презастрояване с почти същата настойчивост върви и в планинските курорти. Сега да не давам по-конкретни илюстрации, но там замените също продължават на предназначението, поне в някои от случаите. И ако можем по този начин да го добавим, бихме решили доста по-сериозен проблем.
Искра Фидосова:
Колеги, дайте да се съсредоточим върху редакцията на текста или това, което предлага г-н Стоилов.
Стоян Иванов:
Като един от вносителите, аз искам да ви напомня, че тази временна забрана, по никакъв начин не пречи на хората, ако са извършили смяната, да експлоатират земята, ако я експлоатират като селскостопанска земя. По никакъв начин не им пречи. Те биха могли там да строят стопански постройки. Тук говорим за мораториум до промяна на съответното законодателство за срок от 6 месеца. След промяна на закона предполагам, че ще има и промяна на тарифата за заплащането на държавна такса.
Искра Фодосова:
Моля експерта да прочете редактирания текст.
Експерт:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони „А” и „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и са собственост на физически или юридически лица, с изключение на общините.”
Това накрая малко скърца.
Христо Бисеров:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от Държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони „А” и „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Мораториумът не се отнася за земи, собственост на общини.”
Защо трябва да записваме физически и юридически. След Черноморското крайбрежие слагаме точка и казва, че Мораториумът не се отнася за земеделски земи, собственост на общини.
Димитър Лазаров:
Не сложим ли „собственост на физически или юридически лица” ограничаваме само обхвата за замяна.
Искра Фидосова:
Колеги, по-скоро обратното:
Спира промяната на предназначението на земеделски земи, които са били собственост на държавата и са придобити от физически или юридически лица чрез замяна и се намират в охранителните зони „А” и „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Забраната не важи за общините.
Колеги, моля ви да чуем последно текста и да го гласуваме. Моля експерта да прочете окончателната редакция:
Експерт:
„Спира промяната на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от Държавния поземлен фонд, находящи се в охранителните зони „А” и „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие - собственост на физически или юридически лица, с изключение на общините.”
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме го. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се. Гласувахме т. 1
Какво се уточняваме за т. 2
Янаки Стоилов:
Спирането се налага до приемане на съответни промени в закона за..., не по-късно от еди-коя си дата.
Искра Фидосова:
Чета текста на т. 2.
„Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени, но не по-късно от 01.07.2010 г.”
Колеги, да гласуваме този текст. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Министерството на земеделието ще са готови ли с промяната на закона? (Да.) Земеделието потвърждава, че ще има влязла в сила промяна в закона до тогава.
Колеги, с това приключваме за днес. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова