Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 20


Днес, 4 февруари 2010 г. от 16,10 ч., се проведе заседание на Комисията по правни въпроси, ръководено от председателя на комисията госпожа Искра Фидосова.
Списъкът на присъстващите членове на комисията, списъкът на гостите и дневният ред на заседанието се прилагат.

* * *

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Преди малко получих допълнително разпореждане за още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, внесен от Министерския съвет. Тъй като няма да можем да се запознаем с другия законопроект, предлагам т. 5 да отпадне и да остане за следващия път, за да можем да гледаме заедно двата законопроекта. Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте. „За” – 17 гласа. Пълно единодушие.
Моля законопроектът да бъде пресниман и раздаден на членовете на комисията за следващото заседание.



Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РАБОТЕН ДОКЛАД ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ, № 902-01-45, внесен от министерския съвет на 18.11.2009 г.
Присъстват: Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, Димитър Танев – председател на Нотариалната камара, Красимир Димитров – преподавател по нотариално право в Софийския университет и Виолета Обретенова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”.
По първа точка от дневния ред ще председателства господин Явор Нотев.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Съображения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 17, „против” и „въздържали се” се няма.
Приема се единодушно.
(По-нататък господин Явор Нотев чете § 1 по вносител и предложенията на народните представители Тодор Димитров, Димо Гяуров и Николай Пехливанов по § 1, представени от стр. 1 до стр. 3 включително на проекта на Доклада за второ гласуване.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Нотев, Вие представяте текстовете много коректно, но в залата не е необходимо да се четат текстовете, след като ги имаме пред себе си. Предлагам да се чете само предложението, което предлага комисията, а вносителите ще си ги обосноват.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Възражения? Няма.
Добре, ще процедираме точно така.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1. (Чете предложението на комисията за редакция на § 1.)
Имате думата за изказвания.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Промените, които предлагам между първо и второ четене, са във връзка с дебата, проведен при първото четене на законопроекта. Идеята е думата „страните” да се замени с „участниците в нотариалното производство”. Тук влизат пълномощниците, законният представител, особеният представител и така нататък. Въпросът беше коментиран в залата. Господин Янаки Стоилов изрази резерви в този смисъл.
Другото предложение е да отпадне думата „цена”, за да могат да влязат всички сделки под обхвата на този текст, включително делбите и така нататък.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: При първото четене на законопроекта група колеги поискахме изрично да бъде отбелязано, че в ал. 9 на чл. 25 трябва да бъде отбелязано, че подписите и съдържанието на декларацията няма да бъдат удостоверявани като документ с материален интерес. За съжаление не забелязваме Министерството на правосъдието като вносител да е взело мерки по въпроса.
Във връзка с това правя предложение за допълнение в ал. 9: „При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, страните представят декларации, че сумата, посочена в акта, е действително уговорената цена по сделката. Подписите и съдържанието на декларацията се удостоверяват по реда на чл. 590, ал. 1 и 4 на ГПК, като частен документ, без определен материален интерес. Декларацията се попълва по образец, утвърден от министъра на правосъдието.”
Иначе нотариусите в различните части на страната ще тълкуват по различен начин разпоредбите на закона и ще удостоверяват подписите и съдържанието на документ с материален интерес.
ТОДОР ДИМИТРОВ: В § 4 народният представител Николай Пехливанов е направил предложение в този смисъл. Моля да го погледнете, за да видим дали това е удачната редакция и дали тук ще стои въпросът, дали следва в закон да предвидим това ограничение или то следва да влезе в инструкциите, като бъде разписано и в самата декларация?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подходящо е да бъде записано тук. Другото е в Преходните и заключителните разпоредби. Там текстът е много по-обстоятелствен. Затова смятам, че тук е по-уместно да бъде приета добавката.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът на ал. 9 за мен е безсмислен. Текстът на алинеята започва така: „При извършване на възмездни сделки...”. Възмездна сделка обаче не е само продажбата, където се плаща цена. Възмездна сделка е и замяната, където не се плаща и не се доплаща. Такива са гледането и издръжката. Те са възмездни сделки без цена. Казва се, че при всички възмездни сделки трябва да се плаща цената, но когато няма цена, какво ще правим? Тогава ще даваме ли декларация или не?
Въпросът за декларацията е нов текст. В първия текст беше „страните”. Сега казваме „участниците в нотариалното производство”, което е разширение. Тук се включват пълномощниците – адвокатите.
Питам: участникът (адвокатът) ще трябва ли да даде декларация за страната, която представлява – за колко е купил, колко е платил? Целта на декларацията е да се носи наказателна отговорност. Тогава той е пълномощник и ще трябва да отговаря за обстоятелство, което не го касае. А наказателната отговорност е лична! Затова е по-правилно да бъде „страна”.
Друг е въпросът ако страната не участва, а участва чрез пълномощник – какво ще правим тогава? Ще искаме ли декларация от пълномощника?
Нека да имаме сделка с продажба. Там има цена, има 10-15 документа, е сега ще искаме и една декларация. Нали в нотариалния акт пише каква е покупко-продажната цена?! В декларацията ще пише абсолютно същото, което го пише в нотариалния акт. Ако сделката е за 100 хил. лв., и в декларацията ще пише също 100 хил. лв. Кой е луд да запише в декларацията си 150 хил. лв.?! След като носи наказателна отговорност, той така си вкарва автогол. Отговорността е по чл. 313. По този член не се изисква нотариална заверка. Тогава кому е необходима? Примерно декларирам, че продавам имота за 100 хил. лв. Може в образеца да пише, че се носи отговорност по чл. 313. Защо тогава трябва да я заверяваме нотариално и да плащаме такса от 1% върху материалния интерес? Така само усложняваме нещата. Нотариалната заверка на подписа не ни носи нищо. Документът е частен.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Моля вносителите да вземат отношение.
ВИОЛЕТА ОБРЕТЕНОВА (Съвет по законодателство): Предложената редакция на ал. 9 сме свързвали с препоръките на Европейския съюз за извършване на всички плащания по банков път и за носене от страните по сделката на лична отговорност за съдържанието на тази декларация. Колегата Димитър Танев смята, че правилният термин е „участници в нотариалното производство”, а не „страни по сделката”. За да изпълним препоръката и целите на законопроекта, коректният термин е „страна по сделката”, доколкото обвързваме личната отговорност на страната по сделката с отговорността по чл. 313, ал. 1 от НК. Поддържам първоначалната редакция – „страни по сделката”.
МИТХАТ МЕТИН: в случая става дума за особен вид производство. Във всяка нотариална сделка се определят съответни частни интереси.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Лицата, които се явяват пред нотариуса, са участници в нотариалното производство. В 95% от случаите това са страните по сделката. В останалите 5% се явява пълномощник, законен представител или особен представител. Законният представител и особеният представител извършват плащането. Изискването на Европейската комисия беше за забрана на плащанията в брой при сделки с недвижими имоти. Става въпрос не само за сделката „продажба”, а за всички сделки с недвижими имоти. Ако лицето е в Америка или в Европа, когато в страната упълномощава свой близък да продаде или да закупи имот, никога не може да фиксира първоначално цената преди извършването на упълномощаването. Обикновено се записва: „при цена и условия, каквито определи”. В 1 % от случаите се казва: „на цена, не по-малко – примерно – от 100 хил. лв., или да се закупи имот за не повече от 100 хил. лв.”. Цената е въпрос на договаряне. Такъв е и смисълът на упълномощаването. След като се уговорят цена и сметка, ако се приеме да остане текстът „страните”, това означава отново да се изиска изпращане на такава декларация, което би утежнило нещата. Пълномощникът носи наказателна отговорност, защото е овластен със сделката „упълномощаване”. Той има представителна власт, извършва лично действията и може да носи наказателна отговорност.
Уместно е възражението на господин Корнезов за думата „цена”. Затова ние предложихме „плащане по сделката”. Примерно при ипотеките между частни лица, ако остане само продажба и цена, при плащане на една ипотека между частни лица няма цена. При делбите също няма цена при разпределение на дяловете. Ще дам пример от преди 15 години: тогава Законът за местните данъци и такси се заобикаляше, като се прехвърляше 1/10 от имота и след това се извършваше делба. Така и тук законът би могъл да бъде заобиколен – да се прехвърли някаква част от имота и при делбата уравняването да се извърши с плащане в брой.
Затова ми се струва, че по-уместен е изразът „участници в нотариалното производство” и вместо „цена” - „за всяко плащане”. Редакцията ще стане „уговорено плащане по сделката”. Може да има уговорена сума като неустойка, но това не е плащане.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Когато страната по сделката (купувачът или продавачът) е направил уговорка без пълномощника, който не знае, че има допълнително плащане, кой ще носи наказателната отговорност – пълномощникът ли, попълнил тази декларация, без да има никаква представа, че има някаква допълнителна уговорка между страните?
Нормално е страните да си попълват декларации, дават ги на пълномощника и той ги представя. Затова е записано „страните представят”, а не „попълват”. Вашето тълкуване обаче ме хвърля в безпокойство, защото страните по сделката могат зад гърба на пълномощниците и нотариуса да си уговорят допълнителна цена. В някои случаи това лесно може да се докаже. Тогава кой носи отговорността? Дали пълномощникът, попълнил декларацията, или страната, която не я е попълнила, защото има пълномощник?
ХРИСТО БИСЕРОВ: Споменава се за европейски директиви, а в мотивите на законопроекта те не са споменати. Ако нямаме задължения – това е едно, а ако имаме – друго. Ако има директиви, моля да ни дадете да ги прочетем. Ако няма директива, аз съм категорично против тази декларация. Има си нотариален акт. Имуществените санкции са достатъчно големи, но можем и да ги увеличим. Ако обаче има директива, трябва да преоценим нещата.
Има декларация на Съюза на юристите в България. Чудесно, но това не е европейска директива. Друг е въпросът дали декларациите трябва да бъдат нотариално заверени.
ЧЕТИН КАЗАК: По предлаганата от господин Пехливанов нова ал. 14. Искам да знам аргументите защо тя да не може да бъде приета?! Съгласен съм, че когато плащанията не стават пред нотариуса, може да има съмнения, но когато плащането се извършва пред нотариуса, защо да не бъде в брой? Нали нотариусът е упълномощен да упражнява публична функция и да удостоверява автентичността на сделките?! Нищо не пречи в нотариалния акт да бъде записано: „Страната А предаде на страната Б еди-каква си сума”. Досега съществуваше възможност да се запише „Страните декларираха, че заплащането е извършено”.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Съгласен съм като цяло с мотивите на вносителите, че трябва да се предотвратят опитите за пране на пари със сделки с недвижими имоти, но за съжаление част от промените, които се предлагат, трябваше да бъдат подложени на по-широко обществено обсъждане. Професионално с недвижими имоти в България не се занимават само нотариусите. Има специализирани сектори – Камара на предприемачите в строителството, Асоциация на Агенцията за недвижими имоти. Трябваше да се вземе тяхното становище. Може би те щяха да ни дадат по-добър алгоритъм за решаване на този проблем.
Като цяло внесените от мен промени са съгласувани с тези браншови организации.
Основният проблем е дали сделките трябва да се плащат по банков път или не. Директиви не съм виждал. Моля вносителите да кажат колко държави в Европейския съюз имат задължителни плащания по банков път.
Не ни беше представена справка колко ще струва тази законодателна промяна на българската икономика. За 2009 г. (за четвъртото тримесечие още няма информация) броят на сделките с недвижими имоти в България ще бъде над 200 хил. на приблизителна сума над 20 млрд. лв. Може да се направи сметка, че българската икономика ще трябва да плаща от 20 до 40 млн. лв. годишно, и то не пари, които ще влязат в държавния бюджет.
Плащането по банков път ще затрудни бизнеса и всички участници. Цената, която ще се плати, е много висока, а ефектът ще бъде почти нулев. Няма проблем хората да плащат част от сумата по банков път, а другата да си я разменят в брой. Тогава какво ще постигнем?!
Предлагам още една промяна. Не е изяснен какъв трябва да бъде платежният документ, от кого да бъде заверен, кой да го представя. Голяма част от сделките стават с интернет-банкиране. Много от купувачите са чуждестранни лица. В представения законопроект въпросът не е изчистен. Предлагам справката да се представя от продавача, получил парите (така ще избегнем сделките с интернет-банкирането) и тази справка да бъде доказателство пред нотариуса, че плащането е извършено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това допълнително ли ще става?
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Това е в случаите когато плащането става на зелено. Има огромен брой сделки, за които разплащанията са извършени преди самата сделка. Има сделки, които се отварят 2-3 години преди тяхното приключване. Друг е моментът какво става след като приемем промените и вече имаме плащания в брой. Какво става с тях?!
Третата промяна, която предлагам, е да се вменят задължения на нотариусите да носят отговорност за проверка за наличие на тежести и права на трети лица върху имота. Не един или два са случаите на сделки, при които се оказва, че предишният ден имотът бил ипотекиран или препродаден на друго лице. След като вменяваме на нотариусите сериозни задължения, редно е да се помисли и за сигурността на гражданите. Най-вероятно нотариусите ще получат финансова инжекция от законовите промени, които се внасят.
Когато говорим за пране на пари и как го допускаме, стигнах до извода, че хората не искат да плащат високи такси. Те са мотив да се скрие реалната цена на една сделка. Това не е пране на пари. Проблемът е във високите такси. Трябва да се помисли дали не трябва да се смени базата, на която се изчисляват таксите. Ако базата е данъчната оценка, тогава хората няма да имат никакъв мотив да крият реалната цена.
Нещата трябва да се разгледат по-сериозно, а не тук да се вземат становища.
Декларацията е абсолютно необходима, но процедурата по-нататък е абсолютно сбъркана.
КРАСИМИР ДИМИТРОВ (СУ “Св. Климент Охридски”): Професор Корнезов постави въпроса за възмездните сделки. Има много други възмездни сделки. Идеята е тук да влязат тези, за които има парична престация. Има договори за издръжка, гледане и други, при които има непарични насрещни възмездия и разменяне на ценности. Те ще останат извън приложното поле.
За участниците. ГПК дава реално определение на „страна” и „участник”. Ако се базираме на него, не само участникът се явява пред нотариуса, но всички сделки, при които страна е недееспособен (дете или поставен под запрещение) и се явява неговият законен представител, тогава бихме ги изключили, ако остане терминът „страна”. Юридическите лица са страна, а участник е техният законен представител. Има и особени представители. Мисля, че това е много по-аргументирано и издържано.
Друг е въпросът с последиците от декларацията и наказателната отговорност. Могат да възникнат различни хипотези. Ако ще има действия върху всички плащания, тогава не трябва да се ограничава изкуствено приложното поле – било като остане задължение само на страни, било като се ограничим само до нотариален акт, а не до другите удостоверявания. В този смисъл предложенията на господин Тодор Димитров следва да бъдат подкрепени.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Господин Бисеров постави въпроса има ли европейска директива. Моля вносителите да вземат отношение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Разговарял съм с европейски нотариуси. Никъде няма възможност за плащане в брой. В съседна Македония такава забрана е извършена преди три години. Може би трябва да се направи допълнително проучване дали в някоя европейска страна може при такива сделки да се плаща в брой.
Предложението на господин Пехливанов е разумно – при възмездни сделки нотариусът да прави проверка за наличие на тежести. По сега действащия закон такава справка се прави само при поискване на страните.
От гледна точка на редакцията не би трябвало да бъде „в имотния регистър”, тъй като такъв регистър не съществува, няма заповед на министъра за въвеждане на територията на страната на такъв регистър. Има само заповед за откриване на производство на два пилотни проекта – Балчик и Асеновград. Тъй като няма имотен регистър, би трябвало да бъде: „съответните регистри”. В момента се действа чрез входящия регистър.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Едно е да има задължение за плащане само по банков път, друго е да има задължение да се попълва декларация под страх от наказателна отговорност. Нека не смесваме нещата. Едно е да има директива, друго е да има препоръка, трето е да няма нищо. Може да има европейска практика, може да има препоръка, може да има директива. Тези неща евентуално могат да се отнасят за начина на плащане, но да не се отнасят за декларациите. Не бива заради това, че държавата не може да хване перачите на пари през този механизъм, да подлуди всички хора и да ги поставим под страх от на наказателна отговорност, без 2/3 от тях да осъзнават за какво става въпрос. Едната страна по сделката може да не знае кога другата страна ще отиде да я натопи за другата цена. Ако едната страна иска да притисне другата страна, може да направи нещо по тази линия.
Кои са документите, с които Министерският съвет ни занимава по този проблем?
ВИОЛЕТА ОБРЕТЕНОВА: Няма конкретна директива на Европейския съюз, в изпълнение на която да е изготвен този законопроект. В мотивите към законопроекта сме споменали, че има препоръка на Европейската комисия, която се съдържа в последния й доклад от миналата година, въз основа на която правителството изготви график с неотложни мерки и действия. Една от препоръките е за изменения в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които да регламентират, че за всички възмездни сделки с недвижими имоти, с които се прехвърлят вещни права, плащанията трябва да се извършват не в брой, а по банков път. Обвързвайки въпроса с механизъм за носене на лична отговорност за онзи, който декларира, включихме и текст за декларация.
ЕМИЛ РАДЕВ: Въпрос към вносителите: ако в декларацията се попълни банкова сметка, а имаме разсрочено плащане, но поради неплащане на такси тази банкова сметка се закрие, а купувачът плати по друга банкова сметка, нотариалният акт ще бъде ли нищожен? Защото тук има императивна норма на закона. Ще се носи ли наказателна отговорност? Ако една сметка е запорирана, как да накараш купувача да плати по тази сметка, след като ще нарушиш собствените си интереси? Какви ще са последствията?
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Правя процедурно предложение: да отложим разглеждането на този законопроект за второ четене за следващото заседание, когато вносителите да ни запознаят с препоръката.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам на въпросите, поставени на днешното заседание, да се дадат конкретни отговори като вариант за редакцията на текста, а в случая става въпрос за едно или две изречения – препоръка в Годишния доклад към България. Тоест въпросът е изяснен в тази му част.
Нека да се определят хора, които да изяснят отговорите на повдигнатите тук въпроси като варианти за текстове и въз основа на предложенията на народните представители.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Значи обединяваме се да отложим обсъждането на второ четене с възможност да ни бъде предложен отговор, отразен в редакцията на предложените текстове на днес повдигнатите въпроси.
МИХАИЛ МИКОВ: Какъв е вариантът да се въведе поне някакъв разумен праг? В провинцията цената на декар на някои места е 30-40-50 лв. Ако човек купува 2, 3 или 5 декара, трябва да го карате да плаща по банков път. Псувнята ще бъде изключителна! За какво пране на пари става въпрос тук?! Някому останали 2-3 дка и иска да ги продаде за 150-200 лв., а вие ще го пращате да ходи по банки!
Какво се случва с предварителните договори? В провинцията много често заеми, които хората не могат да върнат, ги връщат с 2-3 дка земя. Случва се. Затова сложете таван за тези, които изпраха парите по новите комплекси и по морето, ако целта е да се атакува прането на пари. Ако целта е тотално „суровакане” на гражданите, това е друго.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Коментирали сме въпроса в работната група. Първоначално имаше идея да има праг, но бе прието това да важи за всички сделки, тъй като такива бяха препоръките.
Предварителните договори не са актове, с които се прехвърлят и прекратяват вещни права. Те не са в обхвата на този текст.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Това е към групата въпроси, които трябва да намерят отговор и отражение в редакцията на текстовете.
МИХАИЛ МИКОВ: Да се сложи таван на сумите за декларирането.
ПРЕДС. ЯВОР НОТЕВ: Обединяваме се да отложим разглеждането. Поставени са въпроси по групи и като изискване към вносителите.
Предлагам да гласуваме отлагането на второ четене на законопроекта. Гласували: 17 – „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Приема се.
Моля вносителите да дадат отговорите на въпросите в най-кратки срокове. Ще обсъждаме въпроса утре в края на работния ден или в понеделник, за да можем да го поставим на разглеждане при следващото заседание на комисията.

Втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РАБОТЕН ДОКЛАД ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 7.12.2009 г.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: След първото четене имаме около 10-ина редакции по вносител.
По тази точка като гости присъстват Мария Хрингова и Мариела Христова.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: „Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции”.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 17, „против” и „въздържали се” се няма.
Приема се.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 също няма предложения.
Който е съгласен с наименованието на Глава първа и с текста на чл. 1, моля да гласува. „За” – 17, „против” и „въздържали се” се няма.
Приема се.
Където няма редакционни бележки, ще чета членовете по няколко наведнъж.
По чл. 2 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и чл. 2: (Чете предложението на комисията.)
ЧЕТИН КАЗАК: В чл. 2, ал. 2, т. 3 в края има качествена смислова разлика между подчертания текст, който се предлага, и основния текст по вносител. В основния текст пише „лишаване от свобода с максимален размер пет години”, а тук пише „не по-малко от пет години”. Значи може да бъде и повече.
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Корекцията е правилна, както е предложена понастоящем, като е съобразена изцяло с текста на рамковото решение. Допусната е техническа грешка.
МИХАИЛ МИКОВ: Колко страни са въвели това рамково решение? Има ли страни с резерви и такива, които не са го въвели?
ДАНИЕЛА МАШЕВА: До настоящия момент е въведено в 11 държави членки: Холандия, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Финландия, Румъния, Германия и Австрия.
МИХАИЛ МИКОВ: А Англия и Франция?
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Може би са в процес на приемане. В други 11 държави членки неговото въвеждане се намира на определен стадий от законодателния процес. Това са Франция, България, Белгия, Кипър, Естония, Гърция, Италия, Испания, Литва, Швеция и Словакия. Там би трябвало тези неща да се въвеждат със закон. Това е преценка на държавата, която ще го изпълнява. Ние сме преценили, че трябва да се въведе с отделен закон. Тук са групирани две рамкови решения относно признаване на решения за конфискация и признаване на решения за финансови санкции.
МИХАИЛ МИКОВ: По нашето право имаме отнемане по чл. 3, което практически е конфискация. Може да се приложи по всеки текст. Условност е, че ние тук пишем за тези, за които по нашето право е предвидена санкция конфискация, а с общата част – чл. 53, то е по всеки текст. Казва се „хюигенерис конфискация”, тоест отнемане.
По-добре е да видим как другите страни го правят. Едното е наказание, другото е отнемане, но и двете са конфискация.
РЕПЛИКА: Отнемане на вещи, които са забранени за притежаване или които са послужили за извършване на престъпление.
МИХАИЛ МИКОВ: Но ние не казваме „наказание конфискация”, а казваме „конфискация”. Нека поне навсякъде да добавим, че е предвидено за наказанието „конфискация”, за да не се тълкува, че е по чл. 53.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В чл. 2, освен в ал. 2, т. 3, всичко е 1:1 с изключение на подчертания текст. Според мен няма смисъл да изчитаме текстовете. Изменението, макар и редакционно, е само в т. 3 на ал. 2. Различията са подчертани.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Предложението Ви е принципно по отношение на начина на изчитането и гласуването на текстовете.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За размера на предвидените санкции. Дали сме обвързани по предвидените години – пет години, съответно четири години? Защото сега в системата на наказанията в нашия Наказателен кодекс наказанията са много завишени, че почти всички престъпления попадат в тази категория. Какво е това престъпление, свързано с изпиране на пари, за което максималният размер на наказанието е не по-малко от четири години? То няма нито едно такова. Или пък максималният размер е не по-малко от пет години. Тази категоризация е неадекватна спрямо реалните състави на престъпленията. Ако имаме възможност да съобразим тези размери на наказанията като максимални наказания, трябва да преосмислим посочените години – ако не са фиксирани в рамковото решение като безусловни размери.
ДАНИЕЛА МАШЕВА: Тези санкции са фиксирани като безусловни. явно в другите държави санкциите за определени видове престъпления са по-ниски. Абсолютно съответстват, както и при въведените други рамкови решения, що се касае до европейската заповед за арест, и до актовете за издаване и обезпечаване на доказателствата – по същия начин. По този начин се преценява дали трябва да се изисква двойна наказуемост или не. За това сме обвързани. Не са съобразени със санкциите по нашето наказателно право.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще направя един извод: в такъв случай няма симетрия между престъпленията, за които това нещо се прилага в повечето други страни, и много по-широкия обхват, за които ще се прилага в България поради тази причина.



ЛЮБКА ЦЕНОВА: Размерът на наказанията е даден така, както е сега в текста на закона. По погрешка измененията са били в първоначалната редакция на вносителя.
Имам молба, да ми разрешите да намеря точния текст, за да бъда по-конкретна.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля да минем по-нататък и когато госпожа Ценова е готова, да се върнем на чл. 2.
По чл. 3 няма постъпили предложения и редакционни бележки. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 4 - също.
По чл. 5 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага своя редакция. В ал. 1 текстът по вносител е: „Институциите на Европейските общности”. Предложението на комисията е да се запише: „Европейският съюз”.
Моля да гласуваме чл. 3, чл. 4 и чл. 5 с тази редакционна бележка.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 6 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя и заглавието му.
По чл. 7 – също.
По чл. 8 – също.
По чл. 9 – също.
По чл. 10 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието и на чл. 10:
„Приложим закон
Чл. 10. (1) Изпълнението на решенията за конфискация или отнемане и на решенията за налагане на финансови санкции в Република България се урежда според българското законодателство.
(2) Решенията за конфискация или отнемане и решенията за налагане на финансови санкции, постановени по отношение на юридически лица, подлежат на признаване и изпълнение в Република България.”
Няма желаещи за изказвания по редакцията.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 6 до чл. 10 включително.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя и заглавието на чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 13.
Моля да гласуваме тези текстове.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
„Глава втора – Признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за заглавието и предлага редакция на чл. 14.
Има разлика в ал. 2, в основния текст е „максимален размер три години”, комисията предлага редакция „максимален размер не по-малко от три години”.
Има промяна в т. 8: текстът на вносителя е „Европейските общности”, комисията предлага „Европейския съюз”.
В т. 10 вместо „подправка” да се чете „подправяне”.
В т. 22 вместо „подправка” да се чете „подправяне”.
В точки 23 е 24 има същата редакция.
По ал. 4 след текста на вносителя „получава доходи” се добавя „или за физическо лице”. Това са редакционните бележки.
ЧЕТИН КАЗАК: Алинея 1 на чл. 14 гласи, че ако по българското законодателство за същия състав, за същия вид престъпление няма предвидена конфискация, дори ако бъде поискана такава от искащата страна, ще бъде отказано признаването и изпълнението на това решение. Трябва да е ясно това ли се има предвид, ако искащата страна има предвидена конфискация и съдът се е произнесъл да бъде конфискувано това имущество?
МАРИЕЛА КОСТОВА: Това се има предвид. Неслучайно следва алинеята, където е изписан списък от престъпления, където не се изисква такава двойна наказуемост.
ЧЕТИН КАЗАК: Терминът „двойна наказуемост” го разбирам като наказуемост и в двете страни, а явно вие имате предвид двойно наказание, едното от които е задължителна конфискация.
МАРИЕЛА КОСТОВА: Има се предвид, че за наказанието се предвижда конфискация и в двете държави.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Няма други желаещи за изказване.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и Раздел І, чл. 14 с тези редакционни поправки.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и съдържанието му. Няма предложения по него.
По чл. 16 има редакционно предложение на комисията в ал. 10 след „съда” се добавя „може да”.
По чл. 17 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 15 до чл. 17 включително с отбелязаната редакционна поправка.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 18 в предложението на вносителя има ал. 1 и 2. В предложението на комисията такива алинеи липсват. Членът остава с две точки - това е разликата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Точка 2 в този вид не може да остане! Вижте как е формулирана т. 2:
„2. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с едно и също имущество”
Надолу има изброяване? Това чисто редакционно трябва да се оправи.
НАДЯ ХРИНГОВА: Началото на изречението започва в началото на члена: „Когато българските съдилища се произнасят по:”. Следват т. 1 – с първа хипотеза, и т. 2 – с втора хипотеза.
Изречението завършва с последния абзац: „Решението за това кое решение да бъде изпълнено се взема, като...”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест текстът „Решението за това кое решение да бъде изпълнено...” важи и за т. 1 и за т. 2?
НАДЯ ХРИНГОВА: Да, точно така, това е едно изречение. (Шум и реплики.)
Ако прочетете първоначалната редакция, хипотезата на т. 1 от ал. 1 на чл. 18 завършва без реално да стане ясно какво става в този случай. Реално бившата ал. 2 е завършекът на изречението, разделено на две алинеи. В случая се накъсва цялата норма.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нека се върнем към редакцията на вносителя и след „всички решения” да сложим запетая и се добави „или”.
НАДЯ ХРИНГОВА: Текстът не може да бъде разделен в две алинеи, тъй като в предходната редакция ал. 2 продължава хипотезата на същата норма. Действително формулировката е изключително тромава, но това идва от рамковото решение. Търсехме технически начин да го разделим в две алинеи, но се оказа, че подходът ни е бил неудачен и грешен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми колеги, текстът е безумен, ако мога да го определя така.
Има две решения или две присъди, с които се конфискува. Едната е първа, другата е втора, няма как по време да бъдат едновременно. С първата присъда, като ви конфискувам апартамента, апартаментът от ваша собственост става държавна собственост – това е конфискацията. Втората, третата, десетата присъди не ви интересуват. След това не може да се конфискува нещо, което е държавна собственост, има вече влязла в сила присъда. Какви са тези две, три и така нататък решения?
Първото решение е конфискацията или отнемането. Край, става държавна собственост. А ние казваме съдът да преценява престъпните обстоятелства, какво било имуществото и така нататък. Втората по ред присъда няма да има действие относно конфискацията и не може да има действие, защото няма какво да конфискуваш. Не е ли така?! (Народният представител Юлиана Колева говори на изключени микрофони.)
Не, тук са влезли в сила. При първата по време присъда е станала конфискация. При втората няма как да конфискуваш нещо, което не съществува в правния мир. Помислете: как ще конфискуваш нещо, което го няма в правния мир?! Ако искате, го приемете, но ще видите, че нищо няма да свършим с този текст.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Представете си, че човек има имущество в няколко държави.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, колко пъти ще му конфискуваш апартамента – веднъж!
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Българският съд решава по коя от тези присъди да конфискува.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Я, нали първата присъда е влязла в сила и тя му отнема имуществото. Той вече го няма. (Шум и реплики.)
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Има различни наказания, предвидени в различните страни. В една страна може да има конфискация за престъпление, а у нас да не се предвижда. Тогава няма да го приложим.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ: Обяснете, ако в две различни държави на Европейския съюз има две осъдителни присъди, как българският съд ще прецени по коя да съди?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме две решения. Дори нашето да е второ по време, след като дойде второто решение, окаже се, че е постановено преди нашето, влязло е в сила, съдът преценява това нещо, постановява решение, с което отменя нашата конфискация и постановява да се изпълни другото решение. Аз така го виждам.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще отмените нашата присъда?!
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой ви дава това право?
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Законът.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Кой закон? Присъдата е влязла в сила. Съдия сте, нека помислим!
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, погледнете чл. 18 на вносителя. Първоначалният вариант след „Българските съдилища” съдържа думичката „могат”. В предложената нова редакция „могат” не съществува, което означава императивна разпоредба. Защо е премахната думата „могат”? Това е много сериозна разлика между текста на вносителя и текста на комисията. Не мога да си представя нещата по тази норма. Трябва да има доизясняване. Защо от един режим отиваме към друг с редакцията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Не възразяваме срещу редакцията: „Българските съдилища се произнасят по”, защото според рамковото решение съдилищата трябва да се произнесат, независимо че става въпрос за конкуренция на искания за признаване на решения за конфискация.
В настоящия случай не говорим за конкуренция на влезли в сила присъди от една или от различни държави – членки. Едното от основанията, които съдията трябва да прецени, е датата на издаване на въпросното искане и удостоверение за признаване на неговата присъда за конфискация в друга държава членка. Не е меродавен моментът на влизане в сила на тази присъда. Има и други обстоятелства, които трябва да прецени, например тежест на престъплението, място на извършването. Това е напълно в неговата преценка. Текстът напълно съответства с чл. 11 от рамковото решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не Ви разбрах по отношение на първото изречение на чл. 18? Защо първоначалният вариант като вносители е: „Българските съдилища могат да се произнасят по”, а сега се обръщате на 1800 и текстът става: „Българските съдилища се произнасят”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Идеята е, че съдилищата, получавайки такова искане от друга държава членка, трябва или да се произнесат и го допуснат за изпълнение, или да откажат. Не могат да го оставят и да не се произнасят – такава опция не се предвижда в рамковото решение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест първоначалният вариант е грешно записан с „могат да”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Да, императивната разпоредба е правилната.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявайте, но и в чл. 11 пише „могат да са”. Цитирате чл. 11 от рамковото решение. Там пише: „Решение за това, което и/или кои решения за конфискация да бъде/бъдат изпълнено/изпълнени, се взема като се преценят внимателно всички обстоятелства, които могат да са свързани с обезпеченото имущество, датите на съответните решения и датите на изпращане на съответните решения”. Това е във втория пасаж.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Мисля, че в случая вносителят е прав, тъй като „могат да” означава не да избират дали да свършат или да не свършат нещо, а вътре да преценяват. Втората редакция, която сега се предлага, отговаря на рамковото решение. Има някакво много странно разминаване между рамковото решение и първоначалната редакция на внесения законопроект. Доколкото разбрахме ние в отдела, когато видяхме този закон, при движението на законопроекта от Министерството на правосъдието до Министерския съвет и оттам до нас е станало някакво разминаване. Затова има разлика в текста на вносителя поне по наша информация. Ние също проверявахме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: В момента сверяваме английския текст, където е използван изразът „задължително трябва да се произнесат”. Няма възможност за преценка и не могат да оставят подобно искане без произнасяне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 18?
ЮЛИАНА КОЛЕВА: От всички тези дискусии тук стигаме до извода, че първият вариант като че ли е по-сполучлив, но да отпадне думата „могат” в ал. 1. Във втората редакция има смислови празноти, които е по-трудно да бъдат запълнени.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, ориентираме ли се, че първоначалният вариант, изписан с ал. 1 и ал. 2, смислово звучи по-добре, но махаме изразът „могат да”, т.е. да не подкрепяме допълнителната редакционна поправка?
МАРИЕЛА КОСТОВА: Може би трябва още едно уточнение да направим. Член 18 предвижда хипотезата на конкуренция на решения, повече от едно решение, които се отнасят или до едно и също физическо или юридическо лице, които може да са издадени в различни държави – членки, но да се отнасят до едно и също физическо или юридическо лице, или по отношение на едно и също имущество. Има конкуренция на различни решения. Тук съдът, който получи тези решения с удостоверение с искане за признаване на тези решения на територията на Република България, следва да прецени кое от тези конкуриращи се решения по отношение на едно и също лице или на едно и също имущество следва да изпълни. Предложени са примери, в които съдът може да се съобрази, например наличието на обезпечено имущество...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Същността е една и съща. Както Вие казахте, въпросът е в начина на изписване.
Член 18 във вашата редакция, последният абзац по т. 2 просто не е приет като начин на изписване в българските закони. Той не е съобразен със Закона за нормативните актове.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Нетрадиционно е, но има такава правна техника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Отпадайки от първата алинея на думичката „могат да”, на практика текстът става така, както е в новото предложение. Точка 1 и т. 2 нямат никаква разлика с т.1 и т. 2 от предложението на комисията. Оформянето на ал. 2 и на последния абзац от предложението на комисията е същото и като смисъл, и като резултат.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Лазаров, разбирам, че подкрепяте да има ал. 1 и ал. 2 без „могат”.
НАДЯ ХРИНГОВА: Последно, ще се опитам да обясня ясно за всички. Наистина, много е тромава формулировката, но така е в рамковото решение. Опитахме се да намерим по-добра редакция, за съжаление не успяхме.
Моля ви да прочетете от старата редакция, която повече ви допада в момента, т. 1 в частта: „И засегнатото лице не разполага с достатъчно средства в Република България, които да позволят изпълнението на всички решения;”. Обърнете внимание, не става ясно като казваме, че българските съдилища обработват две или повече решения и засегнатото лице не разполага с достатъчно средства. Какво става тогава? Реално липсва какво става в този случай, не даваме следствието от началото на нормата. То се съдържа в ал. 2. Именно затова предлагаме двете хипотези да бъдат свързани в една алинея. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ще прочета чл. 18, защото стана объркване:
„Множество решения
Чл. 18. (1) Българските съдилища се произнасят по:
1. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с парична сума, които са били издадени срещу едно и също физическо или юридическо лице, и засегнатото лице не разполага с достатъчно средства в Република България, които да позволят изпълнението на всички решения;
2. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с едно и също имущество.
(2) Решението на съда относно решението по ал. 1, което да се изпълни, се взема, като се преценят всички обстоятелства, включително наличието на обезпечено по искане на издаващата държава имущество, тежестта на престъпленията, мястото на извършването им, датите на съответните решения и датите на изпращането им.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само добавете: „когато българските съдилища” – това е тяхното предложение, защото съдилищата не винаги ще се произнасят. Аления 1 да започне с думата „Когато”. (Силен шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Така се губи смисълът.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това питах аз, защото те не казаха за тази съществена разлика. Поставих въпроса защо в единия текст има думата „могат да”, а в другия текст го няма. Това коренно променя формулировката на двата варианта. Едното означава императивност, задължително се произнасят съдилищата. Затова не можем да сложим „Когато”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Предполага се, че това ще бъде по-рядък случай, когато съдът ще получи конкуриращи се решения.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Преди малко те казаха точно обратното. (Реплики от народния представител Янаки Стоилов извън микрофона.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Имам предложение за по-голяма яснота, моля да го прецените.
„Българските съдилища се произнасят по:
1. две или повече решения за конфискация или отнемане, свързани с парична сума, които са били издадени срещу едно и също физическо или юридическо лице от друга държава – членка на Европейския съюз”.
Както прецените. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля да гласуваме прочетения от мен текст.
За 17, против и въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
Връщаме се към чл. 2.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Колеги, става въпрос за чл. 6 от Рамково решение 783 от 2006 г., където е записано, че „Ако деяния, довели до решение за конфискация, съставляват едно или повече от следните престъпления съгласно определеното от законодателството на издаващата държава – членка, са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години, решението за конфискация дава основание за изпълнение без проверка на двойна наказуемост на деянието”. Беше спорно дали е „до три години” или е „над три години”. Пише „поне три години” – това е максималният срок – от три години нагоре.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо ни заблуждаваха преди малко, че пет години е фиксиран срок?! Всяко наказание, чиито минимален срок е от три години нагоре – 3-5-10, е възможно решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: В рамковото решение аз не видях друг срок.
ЧЕТИН КАЗАК: Това е казусът, който се обсъжда и в Закона за електронните съобщения, че в европейското законодателство има сериозни престъпления, наказуеми с най-малко три години, а при нас има тежки престъпления, за които се дават най-малко пет години. Оттам се получава разминаването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При нас пет години е минималното, а тук е максималното. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Изписването като законодателна техника съответства със Закона за екстрадиция и с Европейската заповед за арест, и със Закона за обезпечаване на доказателства. Идеята е не по-малко от пет години, но те са различни за различните видове престъпления.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но максималният максималният размер за предвиденото наказание е не по-малко от пет години. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Става въпрос за горната граница.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да паднат думите „максимален размер”. Тогава текстът ще стане по-ясен. „Предвиденото наказание е не по-малко от пет години”. За какво ни е това „максимален размер”? То нищо не казва, само обърква.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, ще прочета чл. 6 от рамковото решение: „С лишаване от свобода за максимален срок от поне три години.”
ЧЕТИН КАЗАК: Примерно престъпления с наказание от една до четири години няма да бъдат тук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: По Закона за екстрадиция и Европейската заповед за арест вече има практика за три години. Подобен текст не поражда никакво съмнение за тълкуване. Практиците се справят и няма проблем в тази насока.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При нас мисля, че текстът ще стане по-ясен, ако избегнем някои негови части и кажем: „За него е предвидено наказание лишаване от свобода не по-малко от пет години, а за изпиране на пари – ако искате – не по-малко от четири години”.
Няма нужда да говорим: „максимален размер”. Колко е максималното ние не знаем и не се интересуваме.
НАДЯ ХРИНГОВА: Имахме много големи дебати в работната група, когато обсъждахме законопроекта. Съдия от Върховния касационен съд предложи тази формулировка със следната обосновка. „Не по-малко” е именно формулировката, въведена със Закона за Европейската заповед за арест.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние не сме длъжни да преписваме всяка дума оттам.
НАДЯ ХРИНГОВА: Да, иначе щях да кажа, че това е точно съответствие на написаното в рамковото решение. Проблемът, който са срещнали съдиите на практика, е, че при формулировката „не по-малко от три години” или „не по-малко от пет”, това са две различни хипотези, при тази различна формулировка за съдиите не става ясно минимумът на санкцията ли трябва да е три години или максимумът. Затова казваме „максимум не по-малко”, или както е преведеното в рамковото решение: „максимум поне”. На нас „не по-малко” ни се струва по-удачната формулировка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Една от задачите на съда е да може да тълкува. Ако някой правораздава без да може да тълкува, ситуацията е много жалка. Там не са администратори, а се предполага, че са хора, които търсят смисъла на закона. Ако е предвидено наказание пет и повече години, той няма какво да се чуди. Иначе максималното наказание „не по-малко от пет години” включва и всички наказания от нула до пет години. Това не е целта, не е смисълът на закона. (Шум и реплики.) Тогава по всички престъпления в Наказателния кодекс, с изключение на някои, да ги наречем малозначителни, ще се прилага цялата тежка процедура. Не е била това целта. Тук се говори за наказание поне три години като максимален размер. (Реплики извън микрофона от народния представител Димитър Лазаров.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако кажем „повече от пет” или „повече от четири” не би трябвало да има някаква неяснота.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че по българското законодателство няма проблем с по-кратката редакция, защото всички престъпления, изписани в т. 3, са тежки престъпления. Няма да намерим нито едно престъпление, което да не попада. Въпросът е, ако от друг съд има постановена конфискация, която се наказва с три години., тогава може да се получи разминаване и се окаже, че българският съд не може да действа.
Връщам се към първото възражение. Има липса на симетрия между тежестта на наказанията по нашия кодекс и тежестта по повечето от европейските закони. За България няма проблем с пет години. Въпросът е да не остане извън обхвата някоя страна, която е наложила по своя закон три или четири години, а тук да кажат, че сме предвидили или сме наложили наказание в по-нисък размер, и затова при нас не може да действа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: И по Шенгенската конвенция някои по-тежки престъпления в други държави са наказуеми с под пет години лишаване от свобода. Този проблем възникна при последните изменения в Закона за специалните разузнавателни средства при допускането на трансграничното наблюдение. Беше интерпретирано по същия начин. Тогава приехме това изменение.
ЧЕТИН КАЗАК: Какво ще стане, ако примерно Германия или Франция осъди някого за престъпление, примерно четири години? По рамковото решение това престъпление влиза в обхвата на решението. Държавата Германия иска от българския съд да признае решението й и да конфискува. Но ние казваме: но по нашето законодателство е максимум четири години, не отговаря на нашия закон и отказваме да изпълним решението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Не се търси двойна наказуемост в този случай. Затова приехме разпоредбата на чл. 14, ал. 2, според която двойна наказуемост не се изисква за тези 32 вида престъпления, които са унифицирани в рамките на Европейския съюз и са приети от всички държави членки, че следва да има взаимно признаване на актовете за подобни престъпления без да се търси двойната наказуемост.
ЧЕТИН КАЗАК: Точно затова попитах преди малко какво означава терминът „двойна наказуемост”, защото сега разбирам, че означава съвсем друго от това, което каза преди малко Вашата колежка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Тя ви каза, че това означава да е наказуемо и в едната, и в другата държава.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз разбрах, че означава да бъде с две наказания: затвор плюс конфискация. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Това предполага престъплението, за което е осъдено лицето и е наложена евентуална конфискация, да бъде престъпление както по правото на издаващата държава, така и по правата на изпълняващата държава. В случая за облекчената процедура и за взаимното признаване на актовете е прието, че такава двойна наказуемост няма да се изисква за тези 32 броя престъпления, ако в държавата, която го е издала, има наказание „максимално не по-малко от три години”. Тогава за съда отпада необходимостта да прави подобна преценка какво е наказанието в България за това престъпление, дори да е по-малко или го няма, се приема на доверие, че след като в издаващата държава е предвидена санкция повече от три години, решението следва да бъде поставено за разглеждане.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да преминем към гласуване. Прочетох предварително текста на чл. 2 с уточнението в т. 3: „не по-малко от пет години, а за изпиране на пари – не по-малко от 4 години”.
В т. 3 редакционната бележка е: „в съответствие с правото на Европейския съюз”.
Моля да гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Продължаваме с чл. 19, по който има предложение за редакция в ал. 2:
„(2) Ако решението за конфискация или отнемане се отнася за имущество по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3, но попада извън обхвата на разширените правомощия за конфискация или отнемане в съответствие с правото на Европейския съюз във връзка с конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, съдът изпълнява решението, доколкото това е предвидено за подобни случаи по българското законодателство.”
Има ли желания за изказвания? Няма.
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя без редакционни бележки.
По чл. 21 има замяна на думата „него” със „съда” в т. 2 на ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 24.
Моля да гласуваме членовете от 19 до 24 включително, с редакционната бележка в чл. 21.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Раздел ІІ комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието му.
Подкрепяме текста на вносителя за заглавието и текста на вносителя на чл. 25, с една редакционна бележка в ал. 1, където добавяме „или за физическо лице”. (Шум и реплики.)
Има три хипотези. В текста на вносителя липсва „физическо лице”, а сега се добавя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: В чл. 4 от рамковото решение фигурират „физическо или юридическо лице”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да разбирам, че разликата е след запетаята, след „доходи”, другата част от ал. 1 важи и за двете хипотези – с тази разлика и уточнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Преди малко приехте чл. 14, ал. 4 със същата редакционна бележка. За съответствие би било добре и тук да го приемете. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Лицето” обхваща и физически, и юридически лица. „Лицето” е общият термин. Според мен е резонно сложено.
РЕПЛИКИ: Може би тук идеята е била за едноличните търговци?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Лицето” обхваща доходите, „физическото лице” обхваща местоживеенето, а „юридическото лице” – седалището.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Каква е била идеята на тази добавка. Какъв е смисълът?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Да се разграничи физическото от юридическото лице. Ние не възразяваме и в първото предложение считам, че текстът е достатъчно ясен. „Лицето, срещу което” – независимо дали ще бъде физическо или юридическо, след като изпълнението се допуска принципно след наложена подобна санкция и срещу юридическо лице в другата държава. Добавката е за прецизност, ако прецените.
КРАСИМИР ЦИПОВ: А ако е едноличен търговец, в коя хипотеза попада? Нито в едната, нито в другата?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Физическо лице. Едната редакция е по-обща, може да се тълкува.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Според мен едноличният търговец не попада в нито едната от хипотезите. Има седалище и адрес на управление, но там се говори само за юридическо лице, а горе се говори за физическо лице, но не и за едноличен търговец, защото има местоживеене и обичайно пребиваване. Ако аз съм адвокат, ще го тълкувам, че не попада в нито една от хипотезите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, ясна ли е редакцията на вносителя, първоначалната, некоригираната?
Моля да гласуваме чл. 25, първоначалното предложение на вносителя. (Не редакционната поправка.)
За 16, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Извинявайте, ако можем да се върнем към чл. 14, ал. 4, който е гласуван, и в момента възниква противоречие.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, трябва да прегласуваме чл. 14, ал. 4, да остане в първоначалната редакция, предложена от вносителя.
За 16, против и въздържали се няма.
Остава първоначалната редакция на вносителя.
По чл. 26 няма предложения. Комисията го подкрепя.
Моля да го гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По Раздел ІІІ комисията подкрепя наименованието на вносителя, по чл. 27 няма предложения, комисията подкрепа текста на вносителя.
Моля да гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 28 има предложение за редакция в ал. 2: „културна ценност, съставляваща част от културното й наследство”.
В ал. 4 вместо „по ал. 1 и 2” е записано „по ал. 1 и 3”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Защо „което представлява паметник на културата, съставляващ част от националното й наследство”, е заменено с „което представлява културна ценност, съставляваща част от културното й наследство.”?
РЕПЛИКИ: Така е текстът по Закона за културното наследство.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: По чл. 29 няма предложения.
Комисията подкрепа текста на вносителя за заглавието и чл. 29.
Моля да ги гласуваме с редакциите в чл. 28.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава трета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието й
Подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 30 има предложение за редакционна поправка в ал. 2, т. 7. В първоначалното предложение на вносителя е записано „по силата на Договора за Европейската общност и на Дял VІ от Договора за Европейския съюз”. Предложението за редакция на комисията е „приети по силата на Договора за функционирането на Европейския съюз.”
В ал. 3 след „получават доходи” пак е добавено „или за физическо лице”. Тук трябва да остане старата редакция на ал. 3.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета, Раздел І, текста на чл. 30 с редакционната бележка и поправка в ал. 2, т. 7, в ал. 3 остава първоначалният текст на вносителя.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 31 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 33.
Моля да гласуваме членове 31, 32, 33 и 34.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Стигнахме до чл. 35.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: По чл. 35 нашето предложение е т. 10 като факултативно основание за отказ да отпадне, защото считаме, че ще породи много съмнения по прилагането и рамковото решение няма да изпълни предназначението си и ще създаде основания за отказ. Това е пожелателна разпоредба в Заключителните и Преходните разпоредби на рамковото решение, а не е изброена сред изричните основания за отказ. Нашето предложение е т. 10 да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля да гласуваме текста на чл. 35 по вносител, като т. 10 отпада. Това е предложение на комисията.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 38.
Моля да гласуваме членове 36, 37 и 38.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя първоначалния текст на вносителя по чл. 39
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и чл. 40.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, първоначалния текст на вносителя по чл. 39 и чл. 40.
За 16, против и въздържали се няма.
По Раздел ІІІ комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието му.
Подкрепяме текста на вносителя за заглавието и чл. 41 и за заглавието и чл. 42.
За 16, против и въздържали се няма.
Членовете са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 2:
„§ 2. Република България прилага действащите двустранни и многостранни споразумения или договори, сключени между нея и другите държави – членки на Европейския съюз, ако те допринасят за опростяване или улесняване на процедурите за изпълнение на решения за конфискация или отнемане и на решения за налагане на финансови санкции.”
Комисията предлага да се създаде нов § 3, по който няма постъпило предложение от вносителя. Той представлява изписване на рамковите решения.
Моля да гласуваме наименованието „Допълнителни разпоредби”, теста на § 1, текста на § 2 с корекцията, предложена от комисията, и новия § 3.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Моля да гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Тъй като направихте редакционна бележка, „подправка” стана „подправяне” за голяма част от престъпленията по чл. 14, ал. 2, тук в двете удостоверения също трябва да се направи такова съответствие при изброяването на тези престъпления.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, като навсякъде в Приложение № 1 вместо „подправка” да се чете „подправяне”.
Моля да гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение 2 към чл. 4, ал. 1, като навсякъде вместо „подправка” да се чете „подправяне”.
Моля да гласуваме.
За 16, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Имаме още една бележка: при изброяването на тези престъпления текстът по вносител е „измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности”, в чл. 14, ал. 2, така трябва да е и в приложенията. Предлагаме „Европейските общности” да се замени с „Европейския съюз”.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, моля да гласуваме навсякъде в приложения 1 и 2 замяната на „Европейските общности” с „Европейския съюз”.
За 17, против и въздържали се няма.
Поправката е приета.
Колеги, в двете приложения 1 и 2 навсякъде, където има определен размер на наказанията, тъй като по чл. 14, ал. 2 сме приели „не по-малко от три години”, затова навсякъде в приложения 1 и 2 да се чете „не по-малко от три години”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Да стане както е в чл. 2.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Не, в чл. 14 при двойната наказуемост сме определили максимален размер „не по-малко от три години”, а в чл. 2 ставаше въпрос за конфискация, ако от престъплението може да се получи облага и за него е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален размер не по-малко от пет години, а за изпиране на пари – не по-малко от четири години.
Нещата по чл. 2 и чл. 14 са различни. (Реплики от заместник-министър Даниела Машева.) С кой член трябва да се съобразят приложенията – с чл. 2, ал. 2, т. 3 или с чл. 14, ал. 2?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Те са в различни графи.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Госпожо Машева, направихме редакционна промяна и в чл. 2, и в чл. 14, различни от вашите първоначални предложения като вносител. Приложения 1 и 2 са по първоначалното предложение по вносител. Трябва ли да гласуваме промяна там, където са записани, или да ги четем едно по едно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Удостоверенията трябва да съответстват на редакцията на чл. 14, ал. 2.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Преди малко казах това, Вие ме върнахте към чл. 2.
МАРИЕЛА КОСТОВА: Би трябвало да има някакво съответствие, не знам как приехте с „не по-малко” и в другия вариант с максимален срок.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: С чл. 14, ал. 2 съобразяваме приложения 1 и 2.
Колеги, моля навсякъде в приложения 1 и 2 да се съобрази „не по-малко от три години максимален размер на наказанието” („при наказание не по-малко от 3 години”).
Моля да гласуваме това изменение.
За 16, против и въздържали се няма.
Измененията са приети.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА МАШЕВА: Имаме едно допълнително техническо питане: тези приложения – удостоверенията, трябва да са форматирани в табличен вид, по определени стандарти, както е по рамковото решение, може би вашите експерти да кажат дали ще бъде оформено по такъв начин, защото това е едно от изискванията за взаимното признаване.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Искате приложения 1 и 2 да станат в табличен вид. Ще ги направят.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РАБОТЕН ДОКЛАД ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Имате раздаден доклада за второ четене. Отразени са предложенията за разликата в § 1, 2 и 3, ако не се лъжа, с предложението на господин Пехливанов, другия вариант, за да видим как ще гласуваме.
Давам думата на госпожа Кьосева.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Господин Пехливанов прави предложения за второ четене, които по същество са извън предметния обхват на гласувания на първо четене законопроект.
На основание чл. 74, ал. 2, изречение трето тези предложения биха могли да не се обсъждат, тъй като по същество, дори има и мотиви, внесени към тях, не са подкрепени на първо четене. (Реплики.)
Първо, това е по процедурата. Разбира се, че народните представители имат свободната воля да преценят дали ще приемат това или не.
Второ, по същество на направените предложения, Вие предлагате на практика промяна във вземането на решенията от Общото събрание в етажната собственост.
В мотивите аз приемам рационалността на това, което сте предложили, но текстовете, които сте изписали, се предлагат в две алтернативи.
При един колегиален орган в закон, ако определим две различни алтернативи – да се взема кворум и мнозинство, Вие разбирате, че това събрание …
РЕПЛИКА: Ние не обсъждаме това.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Това е по същество.
Обяснявам в смисъл, че ако въобще тръгнете да се приеме, има алтернативност, която е абсурдна. Тя логически се изключва, защото това Общо събрание ще трябва да прецени кой от начините да избере и отново се стига до патова ситуация.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Давам думата на госпожа Колева, тъй като с госпожа Десислава Атанасова работиха предварително по законопроекта.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: С Десислава Атанасова сме се опитали да оформим първоначалните предложения на господин Пехливанов в един по-изряден правно-технически порядък. Затова нашите предложения са всъщност неговите предложения, които са приети на първо четене, но които коригирахме и подредихме като изменение и допълнение в съответните текстове и нови Преходни разпоредби, там където трябваше удължаване на сроковете. Това по същество е законопроекта, приет на първо четене.
Впоследствие между двете четения имаше един работен екип, който предложи всякакви други промени в закона, само че ние преценихме, че не можем да включим тези промени в този законопроект, защото естествено не са гласувани на първо четене.
Същото се отнася и до предложенията на господин Пехливанов, който допълнително е предложил и други разни промени, които обаче в момента не могат да се обсъждат. Това е.
Всъщност мога да кажа: гласувайте за нашите предложения.
Те са на господин Пехливанов, даже не смея да кажа наши, защото ние само сме ги оформили.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Това, което е внесено, вие сте го оформили правно-технически.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Ние имаме едно предложение в чл. 17.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Кьосева.
МАРИЯ КЬОСЕВА: В чл. 33 има едно предложение, тъй като в действащия текст има проблем – препратката не е правилна. Правно-технически сме проверили това и затова сме предложили да се оправи. Коментирахме с госпожа Колева, че е допусната грешка в препратките и това сме го оправили.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест Вашето предложение за § 1 е да се гласува: „В чл. 17, ал. 4 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.
Предложенията на господин Пехливанов да не се подкрепят.
Член 17 – комисията предлага да се създаде нов § 1.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: „Алинея 1, т. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”.
Това е, което предлагаме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Нещо не разбирам. Тоест, каква е разликата сега, тъй като веднъж казвате, че трябва да подкрепим вашето предложение в § 1, а сега втори път - § 1, което сте записали като предложение на комисията, само че то е различно.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Грешката, за която говори госпожа Колева, е, че в действащия текст е написано „по ал. 1”, а трябва да стане „по ал. 2". Това е грешката и те искат да я поправим.
Призовавам ви веднага да ги подкрепим, без да се притесняваме. Ясно е, че е грешка. Просто в ал. 1 няма точки, а точки има в ал. 2.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Ако погледнете в действащия текст в чл. 17, ал. 4 има думите „ал. 1, т. 2 и 3” да се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”, защото в действащия текст в ал. 1 въобще няма точки.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест трябва да подкрепим предложението на Юлиана Колева.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Те са две различни неща.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Междувременно референтите решиха, че така трябва да пише – „ал. 2, т. 2 и 3”. Това е, защото в ал. 2 има точки 1, 2 и 3.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: В действащия текст за чл. 17 има ал. 1, ал. 2, т . 1, 2, 3, ал. 3 и ал. 4.
На какво становище е Министерството на регионалното развитие?
ТЕОДОР ИЛИЕВ: Това е чисто техническа грешка.
ПРЕДС. ИСКАРА ФИДОСОВА: По отношение предложенията на господин Пехливанов и на госпожа Колева и Атанасова?
РЕПЛИКА: Предложенията на господин Пехливанов вече не ги обсъждаме.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: За мен нещата са некоректно изписани и объркани в доклада. Обяснете ми от Министерството на регионалното развитие, след като на първо четене имахте ангажимент да дадете текстове – вижте в стенограмата кой е присъствал, и пое ангажимент от Министерството на регионалното развитие, че ще направи предложения. Какво е вашето становище и отношение по предварителните текстове на вносителя?
ТЕОДОР ИЛИЕВ: По същността за сроковете, които не можаха да се спазят до този момент, и за реда за свикване на Общо събрание от страна на кметовете, както и за регистрите, от страна на министерството няма никакви възражения.
Другият текст на господин Пехливанов, който сега се появи – втори вариант, доколкото разбирам, не се обсъжда. Нали така?
По отношение на ангажимента, който е поет, макар че не знам точно кой го е поемал, в момента се разработва един по-подробен вариант, с който ще се опитаме да вкараме някои практични неща в закона и да премахнем неща, които явно трудно се прилагат.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тук ставаше въпрос на първо четене – може би някой да даде и стенограмата, ако я има в момента, или сътрудниците – ставаше въпрос за удължаване на сроковете.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Всъщност несъответствието настъпи оттам, че на първото четене ние разглеждахме един законопроект и между двете четения с госпожа Колева предложихме правно-технически издържани предложения, така да се каже. Впоследствие обаче господин Пехливанов внесе съвсем други предложения, които на първо четене не бяха обект на разглеждане. Затова настъпи това объркване. Предполагам, че и господата от Министерството на регионалното развитие поради тази причина не знаят точно какво становище да вземат в момента, защото има съвсем нови текстове. Всъщност това са текстовете от първо четене.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колегите, които са направили текста на доклада, са постъпили изключително коректно.
Какво са направили те? Те са вървели, както се прави във всеки такъв доклад, отначалото на закона насетне. В началото на стр. 1, стр. 2, стр. 3, стр. 4 до средата на стр. 5 са се появили нови предложения на колегата Пехливанов, които те са вписали като нови параграфи, тръгвайки от едно насетне. Тоест те са постъпили технически правилно.
След което са се появили две предложения, които са тук, само за смяна на точки, защото точките са сложени в ал. 1 и на двата текста, където изобщо няма точки, а става дума за ал. 2. Ние трябва да ги гласуваме, само за да поправим една техническа грешка в закона.
След което отиваме на стр. 6 накрая, където пише „§ 1. В чл. 47 се прави следното изменение”, и това е приетият текст на първо четене от нас и от залата. Към него съвсем коректно е записано, че има предложение на госпожа Колева и госпожа Атанасова.
Ние трябва да гласуваме този параграф след като решим техническия проблем. Тоест изгласуваме чл. 17 и чл. 33 с техните технически грешки, след което гласуваме нататък на стр. 7, тоест под номер 1 става 3 – болтваният текст, който е на комисията, фактически текстът, предложен от госпожа Колева и госпожа Атанасова. След това гласуваме текста на стр. 8, което пак е за срока. Има предложение от госпожа Колева и госпожа Атанасова и в болтвания текст отново е дадено тяхното предложение, с които четири гласувания приемаме законопроекта на второ четене.
Много ви моля да го направим веднага.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Пехливанов, за да не е тази бъркотия, съгласен ли сте да оттеглите предложенията си, които сте внесли между първо и второ четене?
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Ето това вече е друго и решава проблема. Иначе не сте прави за начина на гласуване, защото трябва да бъдат отхвърлени.
Господин Пехливанов, оттегляте си всички объркващи предложения?
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: За мен те въобще не са объркващи, съжалявам. Да, оттеглям.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Госпожо председател, искам да Ви припомня дискусията на първо четене, че трябваше да разглеждаме тези предложения плюс необходимостта от правно-технически корекции в чл. 17 и чл. 33. Ако прочетете стенограмата от първото четене на дискусията, която се предизвика тогава, точно това ще установите.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Господин Пехливанов си оттегли предложенията.
В § 1 има предложение от народните представители Юлиана Колева и Десислава Атанасова – да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 17, ал. 4 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.”
Това е едното предложение.
Комисията подкрепя по принцип предложението като предлага – тук другият вариант е и те да оттеглят предложението си и да приемем направо предложението на комисията или трябва да бъде изписано, че предлагаме със следната редакция. Тоест приемаме втория вариант – с редакционна поправка на комисията.
След като се нанесе редакционната поправка, текстът на § 1, гласи:
„§ 1. В чл. 17, ал. 4 думите „ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”.
Който е съгласен моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Продължаваме с § 2 – чл. 33.
По § 2 господин Пехливанов оттегли предложението си.
Има предложение да се създаде нов § 2 със следния текст:
„§ 2. В чл. 33, ал. 4 думите „ал. 1, т. 2 и 3” се заменят с „ал. 2, т. 2 и 3”.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3:
„§ 3. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Кметът на общината или района ежегодно до края на календарната година подава справка до министъра на регионалното развитие и благоустройството за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост на територията на общината или района.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Не, преди това имаме предложения за стария параграф – да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Стигаме до § 3.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Стигаме до „Преходни и заключителни разпоредби”, където има предложения от народните представители Юлиана Колева и Десислава Атанасова, Николай Пехливанов и на комисията.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни разпоредби” с § 4, 5 и 6:

„Преходни разпоредби
§ 4. Свикването на Общо събрание в етажната собственост, вписването в книгата за собствениците и подаването на заявление за вписване в регистъра по чл. 44 се извършва в срок до 30 юни 2010 г.
§ 5. Кметът на общината или района в 6-месечен срок от изтичането на срока по § 4 организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свикани такива събрания.
§ 6. Кметът на общината или района подава до министъра на регионалното развитие и благоустройството справка за регистрираните сгради и входове в режим на етажна собственост в едномесечен срок от изтичането на срока по § 5.”
Господин Пехливанов, нали оттегляте предложението си по § 5? Да. (Реплика.)
По § 4 – до 30 юни, след това – след 30 юни, кметът има 6-месечен срок. Шестмесечният срок започва да тече след 30 юни 2010 г.
РЕПЛИКА: Тоест от началото на 2011 г.
ПРЕДС. ИСКАРА ФИДОСОВА: „От изтичането на срока по § 5”. Като изтече 6-месечният срок, тоест 31 декември 2010 г., до 31 януари 2011 г. е срокът в § 6.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се няма.
Колеги, точка 5 от дневния ред отпадна, тъй като имаме още един входиран законопроект.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2009 Г., С ПРИЛОЖЕНО ИСКАНЕ НА 53 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, С КОЕТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Е КОНСТИТУИРАНО КАТО СТРАНА ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 18/2009 Г., ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2009 Г., С КОЕТО НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА Е ОСВОБОДЕНА КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.
Госпожо Михайлова, моля да докладвате точката.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Първото ми предложение, тъй като трябва да решим дали въобще ще излизаме със становище или не, е Правната комисия за вземе решение дали ще се произнася по това определение и по това конституционно дело по-скоро.
Поставям този въпрос, защото в повечето случаи Правната комисия не е взимала становище. Сега обаче аз предлагам да вземем становище и ще кажа защо.
Когато сме взимали решение да не се обвързваме с позиция, винаги е било за това, защото се счита, че парламентът говори пред своите актове и няма нужда да се произнася още веднъж, тоест дали законът е противоконституционен или не. Защото, ако бъде отменен, парламентът така или иначе ще трябва след това да се произнесе.
В конкретния случай става въпрос за решение, с което се освобождава председател на комисия. Това не е законодателен акт, това е решение, свързано с човек, с народен представител, каква позиция заема. Нещо повече, каквото и да реши Конституционният съд, няма да има нужда парламентът да се намесва.
В смисъл, ако Конституционният съд отмени решението ни, което сме взели, остава си това, което е било предишно решение. Ако пък не уважи искането, това решение, което е атакувано, остава да действа.
В смисъл Конституционният съд, когато се произнесе, няма да се налага парламентът да взима отношение, поради което поставям този първи въпрос да бъде решен от комисията – ще взимаме ли отношение или не и след това бих взела думата по същество.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Предлагам да вземем отношение, тъй като при предишното конституционно дело, когато се оспорваше чл. 3 от правилника, ако не се лъжа, не взехме и мисля, че това може би помогна донякъде и за резултата, който получихме. Смятам, че в случая е редно да вземем отношение и да излезем със становище. Срокът ни изтича утре в 17,00 ч. за представяне на становището в Конституционния съд. Подготвили сме предварително два проекта на такова становище.
И госпожа Михайлова има готовност да ги докладва. Разбира се, ако приемете, че в този случай трябва да представим писмено становище.
Заповядайте, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Само в подкрепа на това, което беше казано, искам да споделя съвсем накратко, че подкрепям тази теза, още повече че в случая ние наистина сме заинтересована страна в същинския смисъл. Докато иначе, когато се оспорват закони, приети от Народното събрание, ние не сме страна по този законопроект. Ние сме автори на този закон, но не сме в същинския смисъл на думата заинтересувана страна. Докато сега това е един вътрешен акт на Народното събрание и неизбежно сме заинтересована страна.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Предлагам на подложим на гласуване предложението да излезем със становище.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се няма.
Госпожо Михайлова, моля Ви само накратко.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Разбира се, накратко, защото двете становища са раздадени.
Аз смятам, че те не си противоречат, а по-скоро биха могли да се инкорпорират и да станат един общ текст.
Основните аргументи, които са застъпени в тези становища, е, че парламентът има възможността и автономността да взима решения, първо, как да бъдат конституирани неговите помощни органи, а след това взима решение за техния състав и персонален състав.
В този смисъл няма нарушение на Конституцията.
Още нещо, решението, което е прието, е на основание чл. 18 от Правилника във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби, които казват, че в неуредени случаи парламентът има правото да взима решения и да решава. Досега не е имало прецедент, откакто действа новата българска Конституция от 1991 г., председател на комисия да бъде със снет имунитет. Най-вероятно и това е причината подобна разпоредба като хипотеза да не е съществувала в действащия правилник сега, а и в предхождащи. В крайна сметка парламентът има възможност с оглед промените, които настъпват и се случват по време на неговия мандат, да може да реагира адекватно, поради което и решението, което е взел парламентът за освобождаването на госпожа Масларова като председател, смятам, че е конституционосъобразно и законосъобразно.
Предлагам да подкрепим това решение и да заявим позиция пред Конституционния съд, че трябва да отхвърли искането на 53-та народни представители като необосновано.
Другите основания, които са посочени – искам да обърна внимание на още нещо. В искането на 53-та народни представители членовете, които се посочват в Конституцията, са предимно за това, че парламентът влиза в правомощията на съдебната власт. Намирам, че тези аргументи са абсолютно несъстоятелни, защото дали ще има повдигнато обвинение, какво ще бъде решението на съда, не се предопределя от това дали един народен представител е председател на комисия или не. Нещо повече, ако това е аргументът, който излиза, че не всички сме равни пред закона, което противоречи на Конституцията.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.-
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз също подкрепям това, което каза госпожа Михайлова. Гледайки искането на сезиралите Конституционния съд, наистина тук са казани неща, които никой не оспорва и най-малко пък с това решение дори не се намеква за намеса, видите ли, в съдебната власт, че парламентът произнасял присъда.
Искам да припомня, че поне аз бях свидетел като депутат – не говоря за преди, когато без да има сваляне на имунитет, народните представители гласуваха по съображение, изразявайки своята свободна воля, дали определено лице да бъде член на една комисия, което съвсем не означава, че народните представители са дали някаква съдебна преценка. Това е въпрос на морална преценка, на вътрешно убеждение, така че тук не виждам нищо противоконституционно.
Поради това също считам, че това искане трябва да бъде отхвърлено. Наистина тук са изредени неща, които нямат нищо общо с правото и възможността на преценка за персоналното включване на един член в една комисия, избирането за председател и заместник-председател.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Има ли други желаещи? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
В рамките утре до обяд трябва да направим окончателния вариант на становището и да го изпратим до Конституционния съд.
Който е съгласен с така предложените предварително становища, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО № 954-01-52, ВНЕСЕН ОТ ЯНЕ ЯНЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
От страна на вносителите не присъства никой.
От страна на Министерството на здравеопазването присъстват проф. Мила Власковска – заместник-министър, и Людмила Василева – експерт в Дирекция „Правна”.
Заповядайте, госпожо Власковска.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Искам да кажа, че с господин Лъчезар Иванов, с министър Нанев и с представители от Дружеството на фелдшерите проведохме една среща, при която се уточни, че с една наредба ще бъде уреден въпросът за тяхната правоспособност и манипулациите, които могат да изпълняват, с оглед включването им в здравната система в момента.
След това се обсъдиха в бъдеще евентуалните възможности да се направят програми за обучение на лекарски асистенти, но това е с времето, което е по европейски модели. И след това да се обмислят промени в закона.
При сегашното законово състояние с една наредба те имат законово регламентирана възможност да упражняват основно тези професионални дейности, за които става дума.
Това е рамката на нещата. Разбрали сме се, не е имало проблеми, което е най-важното. При здравната реформа имат място.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тоест Вашето становище е да не подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е внесен от Яне Янев и група народни представители, тъй като смятате, че в закона не е необходимо да уреждаме техните права и изобщо техният статут, който е уреден в наредба и ще бъде коригиран в наредбата – това, което е необходимо да се коригира с оглед техния статус. Правилно ли съм разбрала? Става въпрос за фелдшерите.
Между другото, има ли вече такива специалности?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Ако проявявате интерес, в този час, от 10 години няма прием на тази специалност – за фелдшери. Но има много фелдшери, които са останали от предишното обучение, които работят и това касае тях. Новото обучение ще бъде по новите програми, които ще дойдат с времето, и ще се наричат лекарски асистенти. (Реплики.)
Това са различни програми. Въпросът за парамедиците всъщност се обсъжда заради спешната помощ. Аз мога да ви говоря много.
РЕПЛИКИ: Нека да е извън залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Там нещата стоят малко по-различно. Те се обиждат, ако ги нарекат парамедици.
Така или иначе за парамедиците става дума за малко по-ранен етап. Първият етап – обучение за бързо реагиране. Това се предвижда също да се направи съвместно с Немския „Червен кръст”, с който имаме сключени договори за тази първа стъпка на обучение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Статутът на фелдшерите за момента е уреден законодателно. Същите са асоциирани медицински специалисти и членството им в Асоциацията на специалистите по здравни грижи е задължително условие за упражняване на професията им. И в момента са уредени правата им за упражняване на професията. След договорката, която имаме със сдружението, заместник-председателят на Народното събрание д-р Лъчезар Иванов и министър Нанев, ще има подзаконов нормативен акт, който да определи професионалните дейности и компетенциите им.
Аз също предлагам да отхвърлим законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – няма, против – 15, въздържали се няма.

Преминаваме към точка седма от нашия дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КОЯТО ОСЪЩЕСТВЯВА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО РАЗРЕШАВАНЕ, ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА, СЪХРАНЯВАНЕТО И УНИЩОЖАВАНЕТО НА ПОЛУЧЕНАТА ЧРЕЗ ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ, КАКТО И ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ СРЕЩУ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА № 054-02-6, внесен от Веселин Методиев на 27 януари 2010 г.
За журналистите, това е най-дългото наименование на разглеждан материал от комисия в парламента.
Ще го прочета:
„Председател на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства.”
Приехме изменение в нашия правилник в чл. 24а. Създадохме подкомисията, избрахме представителите на всяка една парламентарна група. Колегите се събраха и единодушно приеха този Проект на решение, който днес господин Методиев ни е представил като председател на комисията.
Може би ще ни кажете няколко думи за проекта?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Съвсем накратко. Уважаеми колеги, това, което е пред вас, трябва да бъде допълнено с един пропуск, който е свързан с графика на работата – господин Лазаров ще каже точният текст. Ние го обсъждахме неколкократно, но грешката, че е изпаднал във варианта, който е пред нас, е моя. Трябва да се допълни с още един текст, който беше резултат на консултации с администрацията на Народното събрание. Това е текстът, който произтича – тук е раздадено на колегите и е подчертано „броят”. Става дума за експертния състав, който подпомага комисията. В правилника в чл. 24а, в ал. 3 …
РЕПЛИКА: Не, това е като предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Като предложение, в чл. 14 ще се допълни след думите „подкомисията се подпомага от експертен състав” – тези неща, които ги има като изисквания от Правилника за работата на Народното събрание. Чета това, което трябва да се допълни, след консултациите с администрацията на Народното събрание. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Моля да го изчетете. Тоест това, което е предложено предварително, предлагате с допълнение на чл. 14, а именно …
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: А именно, след текста, който е: „подкомисията се подпомага от експертен състав”, вместо точка да се запише „с общ брой”, защото така започва в изискванията на правилника – „с общ брой 15 на длъжност” – защото трябва да се определят длъжностите – „държавен експерт, главен експерт и главен специалист, като за експертите е необходимо висше образование по право” – това е записано в изискването за образователния ценз, и е изписано изискване за стаж – „и 5-годишен юридически стаж или стаж в специални служби”.
По специалните служби в Закона за СРС-та има точно наименование, за което, ако някой бъде така любезен да помогне, защото господин Бисеров го знае, но той си тръгна. Там го има точно, което ще препишем в крайния текст. Господин Бисеров го каза преди малко в коридора, но си тръгна.
Предлагам ви да оставим точно текста от Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като не го знам наизуст.
Моля господин Лазаров да предложи своя текст.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предлагам към чл. 3, както е сега в правилника, да се създаде ал. 1, която да съдържа текста: „Подкомисията има право”; точки 1, 2, 3, 4, 5 остават и да се създаде една нова ал. 2.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Но тук, в нашия проект, няма т. 5.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Четири точки – грешката е моя.
Да се създаде една нова ал. 2 със следното съдържание:
„Ръководството на подкомисията осигурява равен достъп на всеки неин член до цялата разполагаема в подкомисията информация”.
Пояснявам, когато се приемаше закона, се бяхте уточнили, за да няма съмнения, че, видите ли, някой ще укрива информация, защото тя е специфична тук, всеки член, а това са представителите на петте парламентарно представени групи, да има равен достъп до информацията, която е резултат от извършените проверки.
В чл. 6 се създава една нова ал. 2:
„(2) Подкомисията осъществява дейността си по чл. 34ж, ал. 1, т. 1-3 от Закона за специалните разузнавателни средства само въз основа на предварително прието от нея решение.”
Идеята е след решение на подкомисията да могат да извършват тези проверки, а не всеки член на подкомисията самостоятелно да има правото или възможността да тръгне да прави проверка.
И нова ал. 3, след ал. 2:
„След извършване на всяка от дейностите по ал. 1 се изготвя подробна справка, която се представя на председателя на подкомисията”.
Тоест, когато членовете след решение, защото не е необходимо те да бъдат навсякъде заедно по проверка, изготвят справка, която представят на председателя.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: А на нас какво ще ни представите освен доклада?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Също така да си поправите и „41-во Народно събрание”.
ЯВОР НОТЕВ: Само едно уточнение по първото предложение на колегата Лазаров. Дайте да се уточним какво означава „равен достъп”? Не е ли достатъчно „ръководството да осигури достъп”? Защото „равен” може да е до половината материали и пак да сме си равни.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Идеята беше насочена равен спрямо всички членове, а не спрямо съдържанието.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, тоест това, което колегите предварително са ни представили като проект, предлагат да подкрепим и да вземем решение за приемане на тези вътрешни правила с предложените допълнения в чл. 3 да се създаде ал. 1 – досегашният текст на чл. 3 става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със съдържание, което господин Лазаров прочете.
Досегашната редакция на чл. 6 става ал. 1. Създаваме нови ал. 2 и 3 в редакцията, която прочете господин Лазаров.
В чл. 14 продължаваме изречението с текста, който предложи господин Методиев.
Заповядайте, господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Колеги, по отношение на чл. 12 пишете, че създавате специална инструкция за класифицираната информация. При наличието на закон, на подзаконови нормативни актове за прилагането му вие така или иначе ползвате Сектора за класифицирана информация в Народното събрание. Ние работим на същия принцип. Нямаме такива специални правила, които да уреждат нещо извън нормата в тия закони. Не знам дали е необходимо изобщо.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По-скоро това бяха вътрешни правила за самата комисия и как да работят сътрудниците. Може би не е точната дума, но доколкото и в Комисията по ДАНС е направено така. То си върви по общите правила, но понеже вътре има някакво движение.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Тогава ще Ви помоля, ако искате да допълните в чл. 12, че става въпрос за правила, които касаят работата на членовете и на сътрудниците и експертите в комисията. Нали това имате предвид?
Аз разбрах какво имаш предвид, но те имат предвид организацията, ако правилно съм разбрала. Вътрешната организация по отношение използването на класифицирана информация.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е текст, който беше предложен от Правния отдел на Народното събрание и беше взел от Правилата за Комисията по корупция и Комисията по контрол върху ДАНС. Там са включени тези текстове. Тъй като се работи наистина на едно и също място колегата Анастасов е прав, че там са всички материали, които са класифицирани, но за съответните служители и работата вътре в самите подкомисии, в нашия случай комисии, се прави специална инструкция. Ако кажете да я няма, веднага ще я махнем. Написал съм го, защото това е съвета. Между другото, погледнал съм го, има го във вътрешните правила и на Комисията по корупцията, и на Комисията за контрол на ДАНС.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Една добавка за организацията на работата.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: С оглед организацията.
Хубаво е да остане, но с редакция на предложения текст – малко уточнения. Ще помоля за утрешния ден да ни подготвите окончателния вариант. Сега ще подложа на гласуване текста така, както го прочетохте, за да можем да го входираме в Деловодството за пленарната зала, тъй като по чл. 24а от нашия правилник вътрешните правила трябва да се гласуват в пленарната зала.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против и въздържали се няма.
Има още една точка, която предварително не написах. Знам, че стана късно, но поне да уточним.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Може ли едно предложение по тая точка?
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Да, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Понеже другата седмица ще мине на второ четене по всяка вероятност Законът за електронните съобщения, нека да вземем някакво решение тази подкомисия ли ще се занимава с тая тематика или ще се мисли в някаква друга посока. Говоря по принцип. Защото, ако и тази работа във връзка с достъпа до данни по Закона за електронните съобщения ще мине към тая комисия, по-добре да се изчака. Да не се гледа в пленарната зала другата седмица, а след това да се направи една добавка във вътрешните правила и тогава да се вкара в пленарната зала.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По съществото на въпроса, който постави колегата Ципов, не възразявам, но имам едно много сериозно възражение и то е свързано със сроковете по закона. За хората, които трябва да започнат работа – в началото на другата седмица трябва да започнем евентуално да извършваме назначения, по закон срокът за техния достъп до класифицирана информация е едномесечен. Това означава вече м. март, а ние имаме срок 30 април тук, в Правната комисия. Времето започва да става толкова късо, че всяко отлагане за мен създава проблем. По съм склонен да направим една поправка след две или три седмици на вътрешните правила. Ще я приемем, ще си мине по реда, ако това се възприеме, отколкото да задържаме процеса, защото има срокове, които много ни препират.
ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: И аз смятам така. Наистина моля утре за окончателния вариант, за да не се бавим повече. Каквото се е искало от нас, сме го направили. Има логика да бъде тук, за да не правим втора администрация и втора комисия. Нека да се обсъди. Аз мисля, че поне такова становище изказаха всички парламентарни групи. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Ние затова сме записали „със специалните служби по Закона”. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.)
Ето, това трябва да запишем, за да може да покрие и двете.
Колеги, благодаря ви.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Фидосова