Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 21

Днес, 11.02.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Жанета Петрова, заместник-министър; от Министерството на околната среда и водите – Нона Караджова, министър и Калин Илиев, директор на дирекция „Европейски въпроси”; от Министерството на физическото възпитание и спорта –Иван Ценов, заместник-министър и Надежда Желева, консултант; от Министерството на здравеопазването – д-р Валерий Митрев, заместник-министър, Мирена Маринова, експерт в дирекция „Правна” и Жени Начева, началник на Националната здравноосигурителна каса; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „автомобилна администрация – Симеон Арнаудов, директор, Цветелина Илиева-Йорданова, експерт, Славка Андреева, директор на дирекция „ППС и водачи”, Валентин Божков, държавен експерт в отдел „Международни правни норми” и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дирекция ГРААЛ – Маргарита Иванова, началник на отдел „Методология и контрол”, от Държавната агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова, председател; Росен Иванов, юридически съветник на министър Божидар Димитров; от Нотариалната камара – Димитър Танев, председател; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател на съвета, и народните представители Огнян Стоичков, Иво Димов, Костадин Язов и Николай Пехливанов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.01.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 26.01.2010 г.
3. Обсъждане на Работен доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.-продължение.
4. Проект за решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане с всякаква друга цел на генетично модифицирани организми на територията на Република България, № 054-02-7, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 05.02.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. и № 054-01-2, внесен от Галина Димитрова Банковска, Иво Тенев Димов и Ивелин Николов Николов на 21.01.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002.01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
По дневния ред други предложения за допълнителни точки има ли. Няма.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.01.2010 г.
Ще представи законопроекта г-жа Жанета Петрова, заместник министър на правосъдието. Заповядайте да ни представите мотивите на законопроекта.
Жанета Петрова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на Законопроект за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Касае се за един текст.
С § 3, ал. 2 от Заключителната разпоредба към Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е възложено на министъра на финансите и на министъра на правосъдието в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон да издадат наредби за условията, реда и организацията за изпълненията.
Тази разпоредба не определя конкретно и пълно, по наше мнение, предмета на предвидените за издаване наредби, които да обезпечат прилагането на чл. 5, ал. 2. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 гласи: Административният орган не може да изисква представяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Както сами виждате, става дума за обща разпоредба, която предвижда една обща забрана за всички административни органи.
Обръщам внимание, че министърът на правосъдието не е орган, в чиято компетентност е издаването на наредба за прилагането на чл. 5, ал. 2, който да обезпечи регулирането на обществени отношения.
Експертите на Министерството на правосъдието са възприели тази разпоредба на чл. 5, ал. 2 само що се отнася до правомощията на министъра на правосъдието и в тази насока бихме искали да отбележим, че са налице действащи подзаконови нормативни актове, които уреждат служебното предоставяне на информация и документи по електронен път между административните органи. Това са Наредба 7 за взаимодействие на регистър БУЛСТАТ с други регистри и информационни системи за достъпа до данни, издадени от министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 9 от тази наредба Агенцията по вписванията осигурява безплатно автоматизирано подаване на информация за вписаните данни в регистър БУЛСТАТ към информационните системи на Централно управление на НАП, на Агенция „Митници” и на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт.
С Наредбата за взаимодействието между регистър БУЛСТАТ и други национални и ведомствени регистри и информационни системи са регламентирани реда и начина за обмен на информация, която се съдържа в регистър БУЛСТАТ и в Националния информационен фонд „Български документи за самоличност”, с информацията от информационните фондове на ЕСГРАОН и с други регистри и информационни системи.
Наличието на тези две наредби, които уреждат служебния обмен на информация между отделните органи по електронен път изключва необходимостта обществените отношения в същата област да бъдат уредени повторно с дублираща правна норма при положение, че има специални разпоредби в нормативни актове от същата степен.
Тези доводи обосновават необходимостта от отмяна на ал. 2 на § 3 от Заключителната разпоредба на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Предложената за отмяна норма се отнася единствено до регистрите и информационните системи, които са функционално подчинени на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, така че ние считаме, че тя не вменява на двамата министри задължение за изработването на наредби, които да регламентират обвързващо дейността на всички административни органи в страната.
Тъй като шестмесечният срок, посочен в чл. 5, ал. 2 изтече в края на 2009 г. законопроектът е внесен в началото на 2010 г. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Петрова. Колеги, имате думата. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Аз изразявам несъгласие със законопроекта, тъй като според мен не този е начинът да се реши явното затруднение, в което е изпаднала изпълнителната власт и по-специално Министерството на правосъдието и Министерството на финансите относно изпълнението на тази законова разпоредба, съдържаща се в § 3, ал. 2 в Заключителните разпоредби. Всички ние знаем колко очакван беше Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност с оглед улесняване на бизнеса, премахване на бюрократичните пречки от страна на администрацията и т.н. Струва ми се, че една от съществените разпоредби в този закон, които водят в посока именно това задължение, което се съдържа в чл. 5, ал. 2 за административните органи вместо да изискват от частните субекти, от стопанските субекти и техните представители представянето на документи, безконечното представяне на неограничен брой документи удостоверяващи, че еди-какво си, след като този административен орган може да си го достави служебно, като го изиска от съответната институция или друг орган. Тази разпоредба е една от съществените, която върви в посока на изпълнение на целите на този закон.
Аз мисля, че примерите, които се дават за наличието на такива подзаконови нормативни актове, каквито са тези наредби, съвсем не изчерпват смисъла на чл. 5, ал. 2. Това е една съвсем малка част от обхвата на възможните взаимодействия между различни органи и обмен на информация. Защото тези наредба касаят единствено обмен на информация, най-вече на регистър БУЛСТАТ с други органи. Докато смисълът на чл. 5, ал. 2 е много по-широк. Там не става дума само за информация, а и за документи, удостоверения и т.н. Струва ми се, че от тази гледна точка по-правилният подход е вместо изпълнителната власт да се опитва по този начин да се освободи от това си задължение да изработи тези наредби, които да регламентират по-подробно вътре взаимодействието между отделните органи и институции, би било по-добре (наистина това не касае само Министерството на правосъдието и Министерството на финансите) –аз съм съгласен, че тези две министерства не изчерпват целия обхват на възможни хипотези, вместо да се предлага отменянето на тази разпоредба, т.е. освобождаването на двете министерства от това задължение, което ще доведе до превръщането на чл. 5, ал. 2 в една бланкетна пожелателна разпоредба без никакъв реален ефект, мисля че би било по-добре да се измени текста на § 3, ал. 2 – може би да се удължи срокът от една страна и да се измени и вместо наредба изготвена от министъра на финансите и на правосъдието, тази наредба да бъде възложена на Министерския съвет, където всеобхватно могат да се обхванат всички органи и институции на изпълнителната власт и възможните взаимодействия между тях. Тази наредба да бъде приета с постановление на Министерския съвет, за да регламентира всички тези задължения не само на институции в рамките на тези две министерства – правосъдие и финанси, а и на всички останали.
Моят апел е изпълнителната власт да не бяга от това си задължение, особено сега в условията на криза, когато ние се стремим всячески да подпомагаме стопанските субекти, а да поеме тази отговорност да изработи такъв подзаконов нормативен акт, който обаче да бъде по-обхватен – да изпълни целия смисъл на чл. 5, ал. 2 и по този начин да отговори на обществените очаквания. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Казак. Други желаещи за изказване? От народните представители няма желаещи. Г-жо Петрова, заповядайте.
Жанет Петрова:
Аз споделям напълно съображенията, които бяха изложени, но обръщам внимание на следното.
Става дума не за разпоредбата на чл. 5, ал. 2, която остава в сила, а става дума за една друга разпоредба, която вменява задължение на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, които са обвързани с конкретен срок. Ние заявихме и поддържаме това свое заявление, че що се отнася до функционалната компетентност на министъра на правосъдието това задължение е изпълнено на ниво подзаконови нормативни актове. Опасявам се, че изпълнението на тази обща разпоредба включва преглед на всички регулативни режими, които са уредени предимно на законово ниво и съответно на подзаконовите нормативни актове, които уреждат прилагането на тези закони. Така че в случая считаме, че това задължение неправилно е било възложено на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, тъй като те могат да обезпечат изпълнението на тази разпоредба само в кръга на своята компетентност.
Що се отнася до задълженията, които са възложени на министъра на правосъдието, мисля, че изискванията на нормата на чл. 5, ал. 2 са спазени. Основните правомощия на министъра на правосъдието са свързани с управлението на информационните регистри, възложени на Агенцията по вписванията. Предполагам е широко известно, че е осигурен публичен безплатен достъп на всички държавни органи и на лицата, на които са възложени изпълнението на публични функции и платен достъп на граждани и организации.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Една правно техническа забележка.
Не можах да разбера защо законопроектът е за изменение на Закона за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Законът за изменение е инкорпориран в самия закон и може би заглавието на законопроекта трябва да е Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Искра Фидосова:
Това беше и моята бележка. Трябва да променим заглавието. Законът за изменение вече е изпълнил своето действие, когато е приет – м. май 2009 г. и трябва да бъде: Закон за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Жанет Петрова:
По мое виждане става дума за § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение. Не знам. Това е ваша работа.
Искра Фидосова:
Ние създаваме ЗИД на действащ закон, а не ЗИД на ЗИД на действащ закон. Такава правна техника, ако бъркам колегата Ципов бърка, моля и другите колеги да вземат отношение. Такова нещо не съществува - ЗИД на ЗИД няма. Има ЗИД на действащ закон.
Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 25.01.2010 г., моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 26.01.2010 г.
От името на вносителя има думата г-жа Петрова.
Жанет Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, одобрен с Решение 32 от 25 януари т.г.
Основните положения, залегнали в законопроекта върху които искам да спра вашето внимание са удостоверяване на българския произход в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация, което се предвижда да се извършва с документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
Проектът предлага в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация, българският произход да се удостоверява от документ, издаден от Държавната агенция за българите в чужбина.
Възприема се дефиниция на понятието „лице от български произход”, което според текста на законопроекта е лице, за което поне един възходящ е българин по народност.
Друг основен момент от предлагания законопроект е лично подаване на молбата от страна на кандидата за придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство и провеждането на интервю.
Промяната предвидена в чл. 29 от законопроекта, цели да ограничи възможността молбите в производството по българското гражданство да бъдат подавани чрез пълномощници или по пощата. Запазва се възможността лицата, които живеят в чужбина, да подават молбите в дипломатическите или консулските представителства на Република България.
Новото в законопроекта е, че се определя срок за произнасяне не само за Министерството на правосъдието, а и за институциите, които са ангажирани в процеса на придобиване, възстановяване, освобождаване от българско гражданство. Законопроектът определя срок за произнасяне на тези ведомства, които задължително дават становища по молбите и предложенията за промяна на гражданството. Това са Държавната агенция „Национална сигурност” и Министерството на вътрешните работи, с което вярваме, че ще постигнем оптимизиране на процедурата.
За конкретно представяне на тези основни положения от законопроекта давам думата на г-жа Манджукова, която ще се спре върху удостоверяването на българския произход от институцията, която ръководи.
Райна Манджукова:
За Агенцията за българите в чужбина това изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е изключително важно, защото от 2000 г., откакто Агенцията за българите в чужбина се занимава с удостоверяването на българския произход, а именно начинът по който се удостоверява българският произход и липсата на този член, че само ние можем да удостоверяваме този произход много сериозно спираше работата на всички останали институции, които са включени в процедурата по издаване на българско гражданство.
Виждам тук народни представители, с които сме работили през годините и сме казвали, че българите по народност – нашите сънародници в чужбина, имат предимство, включително и при придобиване на българско гражданство. Промяната в този закон, а именно удостоверяването на българския произход да става само и единствено с документ от Държавната агенция за българите в чужбина на първо място осезаемо ще покаже на нашите сънародници, че наистина те са приоритет при получаване на българско гражданство. По какъв начин? Елементарно, ще съкрати доста процедурата по самото придобиване на българско гражданство.
Проблемите, които имахме досега, произлизаха от следното. Произлизаха, за съжаление, от текста в Закона за българите в чужбина, приет през 2000 г., където в чл. 2 е посочено какво доказва българския произход. Обаче не всеки потребител на този закон, съжалявам ако думата потребител не е правилна, не съм юрист по образование, но всеки който ползва този закон прави разлика между доказване и удостоверяване. За това имало е случаи, когато в Министерството на правосъдието са идвали хора, току-що покръстили се в Света София и занесли току-що издадено кръщелно свидетелство, защото един от документите за доказване е кръщелно свидетелство. Всичко това са били грешки на растежа. Всичко това беше предизвикано от необходимостта да се създаде някаква основа, но натрупаният опит показва, че това е неефективно. За това, ако Агенцията за българите в чужбина издава удостоверения, тя е натрупала за тези 10 години, откакто го правим това, достатъчно опит в доказването на този български произход. Имаме експерти, които разполагат с необходимата информация от всяка страна. Защото кандидатите за удостоверение за български произход, съответно за българско гражданство идват от различни страни. Идват с документи, издадени от съответната страна, които са разнообразни. Да не говорим, че в страните от бившия Съветски съюз след промените от 1990 г. самите документи за самоличност са промени във връзка с настъпилите промени. Във всяка от ново създалите се държави от бившия Съветски съюз документите вече са различни и самостоятелни. Т.е. трябва да има един орган и този орган го има – това е Агенцията за българите в чужбина, която разполага с информация какъв документ може да бъде признат за доказване на българския произход и какъв не може да бъде приет. За това въз основа на тези документи в предложената промяна пише, че в удостоверението се посочва въз основа на какви данни е удостоверен българският произход. Т.е. ние посочваме на какво се обосноваваме, но документът, който се използва от Министерството на правосъдието е единствено документът, издаден от Агенцията за българите в чужбина. И когато ние вече сме си сложили подписа, това улеснява много работата и на Съвета по българско гражданство, чиято отговорност досега беше това удостоверяване и на всички останали структури, които са включени в процеса.
За това мисля, че тази промяна значително ще ускори целия процес и ще направи възможна другата промяна, която е посочена в същия проектозакон, а именно срокът от една година.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манджукова. Желаещи за изказване. Г-н Казак и след това г-н Павел Димитров.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, аз искам да задам процедурно въпроса бил ли е поканен и ако да, не е ли редно все пак на това заседание да присъства министърът без портфейл, който отговаря за тази дейност.
Искра Фидосова:
Той има представител. Това е Росен Иванов, юридически съветник на министър Божидар Димитров.
Четин Казак:
Говоря персонално за министъра, а не за представител на министъра.
Искра Фидосова:
Г-н Божидар Димитров се обади. Извини се, че не може да присъства днес и за това изпраща представител г-н Росен Иванов, който е юридически съветник на министъра без портфейл.
Четин Казак:
Аз поставих въпроса, защото министърът без портфейл публично заявява позиции. Той е човекът, който е носител на политиката на правителството в тази област и беше редно да присъства персонално. Това ли е процедурната забележка.
Искра Фидосова:
Мисля, че не е необходимо повече да обясняваме в тази посока. Има думата, г-н Павел Димитпров.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че предложението за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е своевременно направено, защото смятам, че ние всички дори като странични наблюдатели сме убедени, че досега действащият закон всъщност не беше съвършен и бяха допускани сериозни слабости. Свидетели сме на това, че сроковете, които бяха заложени в сега действащия закон бяха нереални и като такива те не се спазваха. Процедурата беше изключително бавна. Никой не я контролираше, според мен, така както би трябвало, тъй като липсваха законови разпоредби и в резултат на това знаем, че се бяха натрупали хиляди преписки, които не бяха решавани. Хората, подавайки молбите си, не бяха ориентирани във времето кога могат да придобият българско гражданство. В тази връзка съществуваха и съмнения за сериозни корупционни практики. Обстоятелството, че се ползваха и пълномощници, имаше съмнения за фалшифициране на съответните документи. Аз мисля, че всички тези слабости ще се отстранят с новия законопроект.
Също така мисля, че липсата на бързина в този процес, беше обстоятелството, че за тези органи, които трябваше да дават съгласувано становище – ДАНС и МВР, за тях въобще не съществуваха някакив срокове.
Сега с това, което се прави като предложение, аз мисля, че тези пропуски и слабости се отстраняват. Целта за усъвършенстване на механизмите на сработването на целия този процес и стигането до крайния резултат – придобиване на българско гражданство, се доразвиват механизмите, отстраняват се слабостите и това, което се предлага, е успешно. Аз го приемам и ще гласувам за него.
Смятам, че е съвсем правилно да се систематизира издаването на удостоверението за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина. Това е държавният орган, това е достоверният източник, според мен, и би трябвало наистина този проблем да се реши по този начин. Смятам, че по начина, по който се предлага, ще се постигне бързина в този процес, като се преодолеят слабостите и ще се преодолеят съответно опитите да се фалшифицират тези документи.
На второ място, по отношение на личното явяване и личното подаване на молбата, считам че е удачно, защото при личното подаване се прави интервю и кандидатът се вижда на живо. В досега действащия закон това всъщност ставаше едва когато се издава документът за придобиване на българското гражданство. Мисля, че тази жива връзка е добра, защото в някои случаи се допускаха пропуски, на които ние сме свидетели.
Смятам, че промяната на сроковете, които се правят с внесеното предложение, вече се поставят реални срокове, които могат да бъдат контролирани от министерството и действително хората ще знаят в какви срокове ще получат положителен или отрицателен отговор. Определят се срокове и за ДАНС и за МВР, които трябва да дават съгласувателни становища. Това също е една положителна промяна.
Смятам, че тези няколко основни пункта в Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство ще допринесат за доброто функциониране на този процес и ще се преодолеят слабостите.
Ще гласувам за тези изменения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще бъда кратък. Добре е в залата да чуем и двамата министри, без да подценявам колегите, които са тук. Защото в публичното пространство, ако си спомняте, преди месец, когато се разискваше в Министерския съвет този законопроект, министър Божидар Димитров и министърът на правосъдието имаха различни виждания по въпроса и то по съществото на въпроса. Вероятно тези виждания са се сближили, след като проектът е на Министерския съвет, но не виждам основните проблеми, които тогава бяха поставени.
Тъй като за мен по същество това изменение доникъде не води, тъй като изискванията за придобиване на българско гражданство остават едни и същи – те не се пипат, моето лично мнение е, че трябва да либерализираме процедурата по придобиване на българско гражданство. България има интерес от това по ред причини, няма да ги изброявам.
Второ, говорим за по-голяма бързина, колега. Вижте § 5 – напротив, сроковете се увеличават. Уж по-бързо трябва да се дава българско гражданство, а ние увеличаваме в § 5, чл. 35, примерно, сега е дванадесет месеца, а тук става осемнадесет месеца и т.н. На кого е необходимо да увеличаваме. Или му даваме или му отказваме. Като трябва, ще му откажем. Ако му даваме, да му даваме. Плюс това тези срокове за министъра на правосъдието, а не за издаването на указа. Министърът на правосъдието може да направи предложението, а указът може да не излезе и десет години. Що за срокове са това? Нека да дадем срок за президента или вицепрезидента. Нека да откаже вицепрезидента, който изпълнява тези функции сега, нека да откаже. Това е негово право, негово пълномощие.
Аз питам, уж казваме по-бързо, а увеличаваме сроковете и не довеждаме сроковете докрай. Дай да ги въведем докрай. Нека да бъдат явни сроковете. Аз не виждам тези срокове императивни ли са, задължителни ли са. Всеки ще каже задължителни. Аха, задължителни! Ако не се спазят, нищо няма да стане. Какво ще стане, примерно, ако министърът не спази срока от осемнадесет месеца. Нищо няма да стане.
Също така в самата същност на закона, би следвало да се либерализира. Да оставим прословутия чл. 16. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство без да са налице условията на чл. 12, ако България има някакъв интерес. Това е за ритнитопковците. Футболист ще става, от чужбина го взимаме, той не е виждал топка. На топката вика диня, но веднага го правим български гражданин. Извинявайте за образния пример, но си е така и за 24 часа му даваме българско гражданство.
От друга страна, чл. 13. Най-малко три години да има и да продължава да е в законен сключен брак. Обърнете внимание, „в законен сключен брак”. Незаконен брак има ли? По същество трябва да се видят нещата.
Спирам до тук, защото имам доста бележки. Като пипаме един закон, дайте да го направим като хората. Аз ще се въздържа, като между първо и второ четене вероятно ще направя малко предложения, ако има някой да чуе гласа ми. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Димитров за реплика.
Павел Димитров:
Вие направихте бележки по рамката на законопроекта.
Аз мисля, че в закона е определена рамката на тези срокове, защото ние сме свидетели, че кандидатите за придобиване на българско гражданство чакаха по три-пет и повече години. Сроковете сега действащия закон бяха нереални. Сега се определят реални срокове, защото г-н Корнезов, процедурата е много сложна. Преди министърът на правосъдието да направи предложението, той трябва да получи становище съгласувателно от ДАНС и от МВР, а те съответно извършват проучване по отношение на кандидата. Аз няма да ви соча примери за придобиване на българско гражданство от престъпници. (Редки са тези случаи.) Редки са, но все пак има. Въпросът е, че досега сроковете бяха нереални и те за това не се спазваха. Аз смятам, че предлаганите срокове са реални, тъй като процедурата е тежка. Но няма пречка между първо и второ четене Вие да направите предложения за промяна в сроковете. Всъщност това беше и единственото конкретно възражение. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Четин Казак и след това г-н Миков.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз благодаря за изказаното мнение от страна на проф. Корнезов. В голяма степен аз се солидаризирам с него, тъй като според мен, също когато ние тръгнем да усъвършенстваме специално този закон, мисля, че наистина трябва да използваме тази възможност, за да променим, за да подобрим не само тези, а и други текстове. Т.е. да решим не само този кръг от проблеми, а един много по-широк кръг, ако искаме този закон да придобие една по-приемлива форма и да изпълни своите цели.
Аз съм съгласен с голяма част от тези предложения, които наистина целят да въведат малко по-голям ред по отношение на удостоверяването на българския произход, но аз поставям един по-фундаментален въпрос, за това щях да се радвам ако тук беше министърът без портфейл, който е правил публични изказвания в тази област.
Мисля, че е дошло време ние да поставим на дневен ред въпроса. В Конституцията е записано, че лицата от български произход получават българско гражданство по облекчен ред. Но това означава ли, че лица, които попадат в категорията които кандидатстват за възстановяване на българското гражданство, трябва да бъдат поставени в една крайно по-неблагоприятна ситуация отколкото лица, които нямат никакви други връзки с България с изключение на някаква етническа принадлежност, далечна или етнорелигиозна. Аз не мога да се съглася с една такава политика, която за едни граждани, които са били български граждани, на които родителите са родени, израснали, живели, починали и цял живот са били български граждани, но по една или друга причина не са, и когато кандидатстват за възстановяване на българското гражданство, те са поставени в крайно по-неблагоприятна ситуация от лица, които нямат нищо общо с България, никога не са живели в България, дори не владеят български език, но понеже някой им издава някакво удостоверение, че имат български произход, изведнъж за тях не важат никакви изисквания за пребиваване, за владеене на език и т.н. Върху този фундаментален въпрос ми се щеше да чуя мнението на министъра без портфейл.
В § 8 на проекта се прави детайлизиране на дефиницията за „лице от български произход”, като ясно се дефинира етнорелигиозният аспект на тази дефиниция.
В тази връзка искам да задам един въпрос на съветника на министъра без портфейл и специално на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина. Можете ли да ни представите една сравнителна справка за подобно преференциално третиране на лица по отношение на придобиване на гражданство, например във Франция, Германия и други държави, базирано изключително на етническа принадлежност, както вие го прокарвате тук вече в много ясно очертани щрихи.
Аз съм съгласен с проф. Корнезов, че ние трябва да улесним придобиването на българско гражданство, естествено не без контрол и не безгранично, и в тази връзка ми се струва, че тези срокове трябва още един път да бъдат прегледани. Например, аз не мога да си обясня защо има нужда Министерството на правосъдието от 6 месеца, за да отговори на молба за освобождаване от българско гражданство. За придобиване трябва да се направят някакви проучвания (Министерството на вътрешните работи, ДАНС и т.н.), но когато лицето подава молба да бъде освободено и да чака 6 месеца. Шест месеца за възстановяване на българско гражданство. Според мен, още един път трябва да се прегледат тези текстове.
Подкрепям идеята за премахване на посредничеството. Не е тайна за никого, че там се криеха огромна част от корупционните практики. Не е тайна за никого, че друга основна част от корупционните практики се кореняха именно в удостоверяването на българския произход. Имаше и все още има бизнес, който се развива в тази област. Усилията трябва да бъдат концентрирани там – да усъвършенстваме контрола по установяването на българския произход, и по някакъв начин да създадем малко повече справедливост и ребалансиране на нашите ценности между придобиване на българско гражданство на лица от български произход и възстановяване на българско гражданство от лица, които са го притежавали. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Казак. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Молбата ми към представителите на вносителите е да ни представят за другата седмица някакви обобщени справки за развитието и динамиката на подаването и разрешаването на молби за българско гражданство, за да видим през последните десет години как се движи. Аз мисля, че след влизането на България в Европейския съюз тази динамика се е ускорила рязко. За да се види политиката, която се опитваме да правим чрез закона, защото всеки закон си прави някаква политика. Каква е тази политика на базата на някакво емпирично изследване, с каквото предполагам вие разполагате и няма да ви е трудно да го дадете.
Вторият ми въпрос е свързан, ако имате, без да го готвите специално за нас, да ни дадете политиките на съюза как се определят. Защото ние когато решаваме този въпрос за България, вече трябва да държим сметка, че решаваме от гледна точка на страна на съюза. Защото българското гражданство само по себе си освен правата на български гражданин ще дава права и на европейски гражданин. Т.е. политиките на съюза – миграция, убежище. В Стокхолм обсъждаха разни работи по тези въпроси. Т.е. каква е актуалната ситуация, ако имате такава справка подготвена.
И последен въпрос. Да ми кажете за § 9 от Предходни и заключителни разпоредби, защото преди малко чух, че голям проблем е натрупаните молби. Колко са? 50 хиляди? Добре, по-точно 47 хиляди. Имате ли законодателно решение как ще се ускорят натрупаните молби. Защото в § 9 пише, че „молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и ред.” Ще имате ли административен капацитет при това прехвърляне на компетентност?
Тези, които за в бъдеще ще подават, влизат по този ред, а тези които стят и чакат ще се окаже, че ще чакат повече от тези, които сега ще започнат да подават молби по новия ред. Т.е. какво решение за заварените случаи се предлага така че да се извадят тези молби да се прегледат, да се комплектоват и ако трябва да се изискат становища от дипломатическите представителства и да решим проблема на хората, които чакат от години, най-напред. Защото имайте предвид, че освен смяната на правителствата, за тези хора това е отношение на държавата като цяло. Защото на въпроса, аз подадох преди две години, вие ще кажете: Да, но това беше при предишното правителство. Това за тях не звучи убедително. Т.е. ще имате ли в тази посока решение, действащо прагматично, за да се реши проблемът с 47 хиляди чакащи молби.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Михов.
Аз имам няколко уточняващи неща.
Споделям част от казаното. Разбира се, приветствам този законопроект, ще го подкрепя за това, че вече лично ще се подават молбите за кандидатстване за българско гражданство, това че ще се издава документ-удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина.
В § 1 на мен ми прави впечатление и смятам, че е редно след като си поставяме основна цел и задача да ускорим този процес, защо нямам предвиден срок. Смятам, че трябва да помислим всички в тази посока за един кратък срок, разбира се срокът, в който ще може да се справи от Държавната агенция за българите в чужбина, реален срок, в който да става издаването на тези удостоверения от момента на подаване на искането за българско гражданство.
Споделям и казаното по отношение на § 9 от г-н Миков, тъй като тези 47 хиляди не могат да продължават да висят в това положени и състояние. Смятам, че между първо и второ четене може да се помисли за един срок и евентуално за някаква допълнителна процедура в тази посока. .
И още други неща, които г-н Корнезов засегна в началото, между първо и второ четене можем да го направим. Това не е пречка днес да приемем този ЗИД.
По отношение на сроковете в § 5. Вие казахте, че са реални тези срокове, но на мен някои от тях ми се струват доста дълги.
И това, което се каза тук по отношение на срок за издаването на указа. Каква е в този момент ситуацията. Какво е било забавянето от приключване на процедурата от министъра на правосъдието и издаването на указа от президента. Има ли там проблем, за да мислим за такъв срок.
Има думата г-н Росен Иванов за отговор.
Росен Иванов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Извинявам се, че министърът не е тук, от негово име. Той би бил много по-обстоен от мен и навярно по-атрактивен.
Накратко за сроковете. Ние считаме, че ще има съкращаване поради предвидената разпоредба или уточняващата разпоредба за срокове на двете агенции, които дават становище преди разглеждането в Съвета по гражданство, а именно ДАНС и МВР. Основният проблем, когато правихме анализ на сроковете, идваше точно от времето за даване на становища от тези две институции. Проблеми със сроковете по издаване на удостоверението от Държавната агенция за българите в чужбина, проблеми със сроковете, в които се прави предложение от министъра на правосъдието и се издава указът, нямаме. Именно в тази връзка е и предложението на изменението на чл. 29 от закона, където се предвижда подаването на документите да става лично. До този момент, по становище на ДАНС и МВР, те нямаха възможност да видят лично това лице, тъй като то не беше длъжно да се явява при подаването на документите. То можеше да става и най-често ставаше чрез посредник. По тяхно мнение личното явяване дава началото на тази процедура по проверка на самото лице, така че техният срок за даване на становище би бил няколко пъти съкратен. От тази гледна точка сроковете наистина биха станали по-бързи. Кандидатът се явява лично в Министерството на правосъдието и където се извършва проверка дали снимката на това лице, дали неговите познания по български език са налице, така че становището на тези институции, което сме взели предвид, е, че за тях би било много по-лесно да го видят, включително и това да се проведе интервю от техен служител. Т.е. те могат да знаят, че снимката, която е представена с документа за самоличност и лицето, което се явява, е едно и също. Това е тяхното мнение. В посолствата, консулствата и в Министерството на правосъдието, както е предвидено изменението. От тази гледна точка тяхно желание беше лицето да се яви лично, не само за да се премахнат посредниците като форма и начин за формиране на корупция, но и за запознаване лично на това лице с институциите и съответно те да го познават лично. От тази гледна точка смятаме, че въвеждането на срокове за тези два държавни компетентни органа би съкратил срока за тяхното становище, което е основният проблем до този момент.
По отношение на възстановяването на българското гражданство на български граждани, които са лишени, с приемането на самия закон са предвидени две такива хипотези. Те не са станали много популярни по ред причини ,които са останали в миналото, но отпадна това наше предложение да се работи в тази насока, защото се оказва, че възстановяването на по-големи групи от хора на българско гражданство е изключително деликатна материя, тъй като навлизаме в гражданството на граждани в чужда държава.
По въпроса за придобиване на българското гражданство по чл. 12 до чл. 16 е въпрос на личен избор, на персонален избор на всяко едно лице. Докато възстановяването на гражданството на големи групи от хора изисква доста прецизно познаване на тази материя, включва много норми от международното право, които трябва да бъдат съобразени и преценихме, че на този етап не би било редно да ги предлагаме топтан.
Това е, което мога да кажа.
Жанета Петрова:
Въпросът за 47 хиляди подадени молби не е въпрос на този закон.
Предлага се промяна в реда на подаването. Сега подаването става лично и с интервю. Много естествено, че сега постъпилите молби голяма част от тях са подадени с посредници, без интервю и без спазване на тези изисквания, което обяснява нормата в § 9.Този проект има изцяло организационно значение, защото цели да сложи порядък и ред в процедурата. Така че молбите отсега нататък ще постъпват, ще постъпват при по-добра организация и ред. Що се отнася до натрупаните досега молби, не е вина на това правителство, че тези молби са били натрупани и въпросът се решава с организационни мерки.
Искра Фидосова:
Не ставаше въпрос да търсим вина. Става въпрос да търсим начин да излезем от ситуацията и да приключим в един нормален срок тези 47 000 заявления за гражданство. И това започва от законодателния начин. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбрах от изложеното, наистина е така, след като има ново изискване за лично явяване и евентуално интервю, няма как старите да вървят по този ред. Но аз мисля, поне от отговора ви останах с впечатление, че няма абсолютна пречка тези, които имат подаден молби индиректно, ако се явят лично, за да минат през това интервю, няма никаква пречка да минат п нормалния ред доколкото има вече някакво проучване, т.е. някаква процедура е започнала. Аз мисля, че това е другият начин, който е чисто организационен начин. Но за да има яснота, може би, би следвало да се окаже в закона. Защото може би има хора, които биха предпочели да дойдат, да спазят новия ред, но и да се спази и това, което до момента е проверявано за тях, за да не бъдат оставени в неравностойно положение.
Четин Казак:
Един уточняващ въпрос. Г-н Росен Иванов каза, че процедурата по възстановяване била сложна и била деликатна, тъй като се засягали големи групи хора. Не, г-н Иванов, възстановяване също е процедура, по която лично се кандидатства, а не масово. Това е както всички останали процедури.Там кандидатства всяко лице лично за възстановяване на българско гражданство.Не става въпрос с един акт да възстановим гражданството на големи групи от хора. Това е недопустимо от закона. Моята теза е, че възстановяването на българското гражданство трябва да се изравни с
даването на българско гражданство на лица от български произход. Благодаря.
Жанет Петрова:
Нека да направя едно пояснение. Молбите се разглеждат по реда на тяхното постъпване. За този ред се следи стриктно в Съвета за българско гражданство. Неговото спазване се обезпечава от работата на вицепрезидента, който се занимава с издаването на указите за българско гражданство. Така че не може да се даде предимство на една молба пред друга, ако тя не е постъпила по съответния порядък. При 200 молби за разглеждане, които се позовават на основание български произход, има пет молби за възстановяване на българско гражданство. Това съотношение се спазва във всеки един протокол, който се представя за разглеждане на Съвета за българско гражданство.
Що се отнася за сроковете, искам да поясня, че става дума за един сложен и труден процес, който включва разглеждането в рамките на три месеца не на една молба, а се разглеждат множество молби. В рамките на това време трябва да се вземе становището на няколко ведомства, да се обработи технически молбата, да се внесе в Съвета за българско гражданство, да се вземе решение по нея, отново да се обработи технически и да се насочи към вицепрезидента. Така че някои от сроковете са запазени. Т.е. те не са променени, а са удължени тези срокове, които според нас реално и в момента не могат да бъдат спазени предвид на етапите, които са заложени в процедурата за българско гражданство.
Четин Казак:
Не ставаше въпрос, г-жо Петрова, за пререждане, за промяна, за предимство при разглеждането на молбите. Става въпрос за материалните критерии и условия за възстановяване на българско гражданство. Това е, което имах предвид аз, а не чисто процедурното пререждане.
Райна Манджукова:
Ще започна със забележката на г-н Корнезов, че в крайна сметка всички тези изменения не променят нещата. Променят ги.
Преди всичко за сроковете. Вие всички тук сте юристи, аз не съм. Но аз съм потребител на този закон, защото съм кандидатствала и съм получила българско гражданство. Аз съм българка от Бесарабия, г-н Казак, и съм не по-малко българка от тези, които са родени в България. Това са емоциите. Тях ги затваряме.
Говорим за сроковете. В предишния текст на закона сроковете, за които толкова много се радвам, не бяха уточнени от кога теч този срок, защото текстът „министърът на правосъдието прави предложение” простосмъртният българин го чете след като излезе решението на съвета, тогава прави предложение за указ. Тези срокове се спазваха идеално. Никога указът не се бави повече от две-три седмици след като излезе предложението. Настоящата промяна, посочена в ал. 2, че сроковете по ал. 1 започват да текат от датата на подаване на документите. Така че тук говорим за съвсем различни срокове, които вече е реално да се спазват.
На въпроса защо не е посочен срок за Агенцията за българите в чужбина. Поради простата причина, че тя не е в процедурата. Тя не е включена в процедурата. Удостоверение за български произход, което издава Агенцията за българите в чужбина е документ, който е един от деветте документа при формиране на преписката за българско гражданство.
Искра Фидосова:
Именно, без това не може да се започне процедурата. Не случайно ви питам за това нещо.
Райна Манджукова:
Освен това, този срок е посочен във вътрешния правилник на Агенцията за българите в чужбина за издаване на такива удостоверения. Ние до този момент, това е първият закон, в който фигурира издаването на удостоверения за българско гражданство от Агенцията за българите в чужбина. Това е първият закон в Република България, а ние ги издаваме тези удостоверения вече десет години. Досега нашият срок е един месец, който се спазва и той п никакъв начин не забавя процедурата.
На въпроса на г-н Казак за опита, ако мога така да го преведа на достъпен български, на опита на чуждите държави. Разбира се, че сме проучвали опита. Искам да ви кажи на базата на 14 годишния си опит в тази агенция, няма държава по света, която да има толкова огромно разнообразие от българските общности по света. Дори Унгария, която много често сочим като подобна, пак няма толкова. Тя си има обикновена емиграция, има си унгарци, които са останали извън границата. България има най-разнообразна емиграция и други български общности, поради това не може автоматично да прилагаме начините на установяван на произхода, които се прилагат в другото законодателство.
Това, което правим в момента, на документите, на които се основаваме, повярвайте, се основават на опит, придобит в течение на работата.
Другото, което искам да кажа, откакто Агенцията започна да издава удостоверения за български произход и това Министерството на правосъдието ще го потвърди, улесни се и тяхната работа.
Аз разбирам, че това е заседанието, на което който както е решил така ще гласува. Но нека да ви обясня как стават нещата в момента и това ще отговори на въпроса защо в момента не можем да кажем: Явете се лично на интервю и ще ви решим проблема. Част от документите, в които пише, че българският произход се установява въз основа на документ, издаден от съответната държава. Те не минават през Агенцията за българите в чужбина. Те директно отиват в Министерството на правосъдието. Оттам се минава по каналния ред ДАНС и Миграции. За някои от тях с съмняват в истинността на представения документ и ни го изпращат на нас за проверка. Когато се натрупаха тези документи, Министерството на правосъдието директно започна да ни ги изпраща на проверка при нас. Отделно ние имаме поток от лица, които нямат такъв документ и задължително минават през нас. Т.е. тези 47 хиляди, г-н Миков, са пръснати в четири институции – част от тях са при нас, част в правосъдието, част в ДАНС и част в Миграциите. Самото събиране ще удължи процедурата. В момента максимално сме оптимизирали дейността. Това не е в рамките на това обсъждане, но аз държа да ви го кажа. В момента всички институции, въпреки кризата сме удвоили състава на хората, които работят по тези преписки. Не за сметка на нови назначения, а за сметка пренасочване. Аз имам 25 човека щат, от които трима разглеждат удостоверения. Това са направили и другите институции.
Законът не се прави за две години, в които ще бъдат ликвидирани тези 47 хиляди молби. Законът се прави за дълго време напред. Прощавайте, не съм юрист, но мисля, че не е тук мястото да решаваме проблема на 47-те хиляди. Повярвайте ми, ще ги решим. Въпросът е как да решим проблемът за нататък.
Г-н Корнезов, позволявам си кат българка от чужбина, да кажа нещо емоционално. Аз лично си мисля, че българският паспорт си заслужава да се почака. Не можем да ги раздаваме на килограм българските паспорти. Вие казахте, че целта е да улесним процедурата. Трябва да си минат всички проверки. Вие сте народни представители и знаете каква е голяма цел на България. Аз мисля, че не е това целта и българският паспорт заслужава да се почака за него. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Стига да не е с цената на субективни преценки и на практиката, която досега съществуваше, за което приветствам промяната в закона, която се опитвате да ни убедите, че е положителна. За това ще гласувам за тази промяна.
Юлиана Колева:
Аз имам един въпрос във връзка с § 8. Т. 1 се изменя така:
„Лице от български произход” е лице, на което поне един възходящ е българин по народност.”
Искам да попитам това стеснява ли кръга от хората, които могат да получат българско гражданство по произход в сравнение със сегашния режим. Ако „да”, каква е разликата?
Защото българин по народност вече действително придава религиозен характер на тази общност, която може да добие българско гражданство по произход. Народността съдържа етнически елемент.
Искра Фидосова:
Ще прочета действащия текст в момента и това, което се променя:
Действащият текст на § 2, т. 1. „Лице от български произход” е лице, на което поне единият възходящ е българин.”
Разликата с това, което предлага в момента ЗИД, е, че де добавя след българин „по народност.”
Юлиана Колева:
Да изяснят тази думичка какво точно означава, защото според мен е изключително важна. Може би г-н Методиев да помогне в тази област.
Четин Казак:
Г-жо Колева, правилно сте разбрали. Винаги това е било значението на този термин - етнически.
Веселин Методиев:
Аз наистина щях да задам този въпрос, но тъй като нямам основния закон, мислех че има дефиниция що е българин по народност.
Ако говорим за това как е в литературата, т.е. как науката борави с тези понятия, за хората за които търсим произход, става дума за националност. Т.е. „българската национална общност” е понятие, с което работим в рамките на науката за последните 220 години. „Българска народност” е понятие, с което в науката се работи от по-задно време, а етнос е понятие, което отива, ако говорим хронологично, още по-назад във времето. Същевременно на политически език, но не на юридически, според мен, понятието „етнос” е въпрос на една свирепа спекулация в последните 30-на години, в която се вкарват толкова много характеристики, че дори един човек, който старателно знае дефиницията на понятието „етнос” политически сигурно ще се обърка. Така че това е много важен въпрос от гледна точка на прецизност на термини, с които работи един закон. Аз не мога да препоръчам нищо повече от това, че ако работим с понятие, което науката „История” работи за последните 200 години, за тези хора, за които става дума, дали са в Молдова, дали са в Бесарабия, дали ще са в Македония, в Тракия или някъде в друг крайна света, те са от българската национална общност.
Има едно понятие, с което работи Агенцията доколкото знам – „българска диаспора”. (Само „българска общност”) Те работят с някакви други термини, които не мога да кажа до каква степен покриват това изискване. Аз така или иначе мисля, че ние не можем да намерим назад седмо-осмо коляно, намираме едно-две колена назад. Аз бих казал, че тук имаме един единствен проблем – че много хора могат да дойдат с документи от периода на Втората световна война от територии, които са били временно с българска администрация и са им издавали на тези хора документи, че те са българи. Но това е частен пример. Такива примери могат да се дават безкрай и само ще спекулираме с тях.
Това мога да помогна.


Искра Фидосова:
По-скоро въпросът към вносителите трябва да звучи така: Защо и какъв е мотивът да се стигне до предложението за промяна на § 2, т. 1. Въпросът е към съветника на г-н Божидар Димитров.
Росен Иванов:
Ние също считаме, че когато се напише българин по произход лице, което има един или „единият”, както беше по старата редакция възходящ българин по народност, настина могат да попаднат лица, които са имали българско гражданство или българско поданство техните предци, но не са българи по душа и по съзнание. „Българин по народност” ще трябва да бъде този човек кандидатстващ за българско гражданство, който носи българско самосъзнание.
На г-н Казак мога д отговоря, че един народ се състои поне от няколко етноса понякога, които формират един народ. Така че народност винаги е над етническо понятие. Най-често се употребява като културно понятие. Така че това е разширително понятие, за това „единият” е станал „един”, за да се включат няколко възходящи, а не само първия ред, от граматическа гледна точка.
А народност наистина включва по-голям обем лица, които могат да припознаят себе си като българи, като лица с българско самосъзнание. Останалата част би било хора ,които взимат български паспорт без да се чувстват българи, т.е. да го използват по някакви лични имуществени облаги.
И един въпрос за възстановяването. Възстановяването на българското гражданство когато е личен акт, то е прекрасно уредено в чл. 26 до чл. 28 в Закона за българското гражданство. Мисля, че не е никакъв проблем лице да си възстанови българското гражданство, ако отговаря на трите условия в чл. 26 от закона.
Четин Казак:
Които са различни от тези за лицата от български произход. Това имам предвид?
Росен Иванов:
Възстановяването няма различен режим. Възстановяването е един режим за всички лица, които са били български граждани.
Веселин Методиев:
Тук с г-н Стоилов разменихме две реплики. Ако стремежът е да се разбере дали въпросната персона има народностно самосъзнание, т.е. сам себе си оценява като българин, то на правен език означава, че ще се подписва един документ, който изразява воля, че принадлежи. Ако така се приключва процедурата е добре. Иначе самосъзнанието е голямо нещо.
Четин Казак:
Нали за това е тази агенция. Там проверяват кръстен ли си.

Искра Фидосова:
Други народни представители искат ли думата? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 26.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане на Доклада за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 902-01-45, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.-продължение.
От страна на Министерството на правосъдието г-жа Жанета Петрова. Тук са председателят на Нотариалната камара - г-н Димитър Танев, и заместник председателят - г-н Красимир Анодалиев.
По тази точка ще председателства заседанието г-н Явор Нотев.
Явор Нотев:
Колеги, да продължим с обсъждането на законопроекта. Отложихме го за това заседание, след като разговаряхме по внесения законопроект и проектите за отделни текстове с вносителите, които присъстват тук.
Междувременно е постъпило и писмено допълнение. То е раздадено на всички. Но все пак, г-н Танев, с няколко думи да представите допълнението. То е от ваше име. Искате ли да добавите или да акцентирате на нещо от него.
Димитър Танев:
Аз се постарах да отговоря на някои от въпросите, които се поставиха на предходното гледане на проекта на закона.
За участващи в нотариалното производство и за страни в нотариалното производство. Постави се въпроса кой трябва да попълва тази декларация за съответствие на цената с действително уговорената. Нашето съображение е това да бъдат участниците, по простата причина, че когато се касае за участващи в нотариалното производство лица, които са пълномощници – законни или особени представители, ще се затрудни много, ако се изисква от страните предварително, това на практика не е възможно, да знаят каква е точно цената, кой точно ще бъде продавача или купувача, и каква ще му бъде сметката. Обикновено лицето, когато изготвя едно пълномощно, когато дава представителна власт на друго лице, той не може да знае кой ще е ответната страна.
Постави се въпросът за наказателната отговорност на страната, ако тя получава сума различна от уговорената. Аз си направих труда да коментирам с колеги прокурори, те казаха, че действително няма пречка, той ще си носи наказателна отговорност, която не по-малка, даже по-голяма, това ще е отговорността по Глава седма от Наказателния кодекс, а именно за укриване на местен данък, дължим при прехвърляне на имущество и на дължимите данък общ доход при физически лица, данък печалба при юридически лица във връзка с укриване на истинската цена. Така че пълномощникът ще носи наказателна отговорност за самото плащане, което той извършва, от свое име, защото са му дадени тези права, но наказателна отговорност, ако се извърши плащане „под масата” ще си носи и страната, тъй като ще укрие данъчни задължения.
Това, което се коментира да има праг, становището на Камарата е да има такъв праг при плащане в брой – за хиляда, две хиляди, пет хиляди лева, да не се изисква плащане по банков път, което ще затрудни ще затрудни определени лица. Но в този случай трябва да има декларация за съответствие на цената поради следната причина.
Ако една нива в отдалечените населени места струва или е спазарена за хиляда лева между двама български граждани, данъчната оценка за тази нива ще е примерно около 6 ст., толкова е данъчната оценка на декар земя в Панчарево. Ако те си броят тези хиляда лева като цена, опишат в нотариалния акт 6 ст., 1 лв. или 5 лв. в следващия момент при съдебно отстранение на каквато и да е основание, реституция на даденото ще бъде в размера на записаното в нотариалния акт.
Това ако е един ат аргументите при отчуждаване на имота, Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост изискват пазарната цена да се взима от актовете и тогава в актовете ако се направи справка, въпреки че отделен е въпросът че такава справка не може да се направи в момента в Агенцията по вписванията, не е изведена в отделен елемент цената и стойността на имота, ще се окаже образно казано, че всички имоти са на стойност 5 лв. и той би трябвало да бъде обезщетен с тези 5 лв., а не с 1000 лв., които е дал.
И един друг момент, тъй като се коментира, че Агенцията за недвижими имоти, когато има годишно изложение за продажба на недвижими имоти, се коментира, че пазарът на недвижими имоти на стойност е бил в предходните години 20 млрд. лв. Дали е 20 млрд. лв. никой не може да знае, но спокойно може да се каже, че 20 млрд. лв. е цена на черно. В правния и в данъчния мир няма 20 млрд. лв., а има 10 или 5 пъти по-малка цена. Именно с механизма на тези декларации идеята е тази цена да се освети, да отиде на лъча на прожектора. Ние като нотариуси това ни е предложението, тъй като има информационна система, създадена със закон в Нотариалната камара и в нея има над 500 хиляди документа. Технологично сме готови след един месец да влязат и тези декларации и тогава справката за цена може да се взима от нашата информационна система, тъй като от имотния регистър не може да се вземе. Никъде в страната в имотния регистър няма такава информация. Ще ви дам един пример. Миналата година прокуратурата поиска справка за сделките над 500 хиляди лева. Агенцията по вписвания отказа да даде такава справка не защото иска или не иска, а просто защото няма техническа възможност. Нотариусите направихме такава справка. Отне ни месец и половина време, но дадохме справка за 15 хиляди сделки, които са над тази стойност, направени през последните няколко години. Ако сме въвели тези декларации в информационната система, справката за тези сделки ще се дава за 5 минути. Съответно вещо лице, когато дава справка за продажба на имот, когато се говори за търг, когато се говори за замени, за обезщетяване, няма д взима оценките на недвижимите имоти от интернет и от средствата за масова информация, от офертите, а ще взима цените, стойностите от това, което в момента свенливо се крие – от цените в актовете.
Това е, което мога да коментирам по предложения ви писмен материал.
Явор Нотев:
Колеги, по този ЗИД са постъпили предложения от народните представители Тодор Димитров, Димо Гяуров и Николай Пехливанов. Предлагам някои от вносителите на текстовете да вземат отношение и да представят своите идеи или различия от становището на вносителите. Има ли желание на този етап. Заповядайте.
Жанет Петрова:
Аз имам подготвено становище по предложенията, както са направени от народните представители.
По предложението по ал. 9 в § 1, чл. 25, предлага се в текста на ал. 9 думата „страните” да се замени с „участниците в нотариалното производство” и думата „цена” да отпадне.
Ние считаме, че коректният термин е „страните”, а не „участниците в нотариалното производство”, както е записано в чл. 572 от Гражданско-процесуалния кодекс, тъй като участници в нотариалното производство са тълковниците, и вещите лица, освен представителите, чието участие се сочи като мотив в предлаганото изменение.
Освен това, обръщам внимание на факта, че става дума за декларирани обстоятелства, което може да направи само страната, която осъществява сделката. А отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс е лична и тя не може да бъде носена от лице, което е пълномощник. Нито това лице може да декларира от името на лицето, което го е упълномощило тези обстоятелства.
Така че ние не приемаме това предложение.
Що се отнася до думата „цена” всяка сделка има цена. Това е сумата, която е уговорена между страните по сделката. Всяка възмездна сделка от категорията на тези, посочени в текста и уговорената между страните сума ,това е цената на сделката. За това не приемаме и това предложение.
По ал. 10 - платежните документи за извършени от страните плащания да се представят пред нотариуса преди да е започнало нотариалното производство. Става дума за редакционно предложение. Ние считаме, че по-точно е казано в предложения от нас проект, те.е. документите да се представят преди да се извърши нотариалния акт.
По предложението на народния представител Димо Гяуров във връзка с ал. 1, предлага се нова редакция на ал. 9, различна от тази на вносителя. Съгласно тази редакция липсва предвидената от вносителя декларация, че сумата посочена в акта, е действително договорената цена по сделката, като декларирането се отразява и става част от съдържанието на самия нотариален акт.
Считаме, че това предложение е извън философията и принципите предлагания проект, който е приет на първо четене. По наше мнение предложението не може да се разглежда.
По предложението на н.пр. Николай Пехливанов. Предлага се редакция на ал. 9 различна по своето съдържание от тази на вносителя. По същество се предлага да се създаде законово задължение на нотариуса при извършване на посочените сделки да прави предварителна проверка за наличие или липса на вещни тежести или права на трети лица върху имота в имотния регистър.
Считаме, че това предложение е извън обхвата на предложения законопроект, поради което не може да се разглежда.
По принцип предложението е удачно, но процедурно след като законопроектът е приет на първо четене, а то не се включва от неговия обхват, може да стане обект на следващ законопроект.
Предлага се заличаване на изречение второ и трето в редакцията на ал. 9 на вносителя, като в същото време се предлага тези изречения да се оформят в нов § 4.
Според предложението в текста на този параграф изрично следва да се посочи, че декларацията, която се изисква от страните по сделката е частен документ без материален интерес.
В залата на открито заседание на Народното събрание поясних по повод питане на г-н Стоилов, че има израз на нормативна уредба на ниво Инструкция 38 от 16 ноември 1998 г. за прилагане на тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, прието с Постановление 186 на Министерския съвет от 1998 г. В чл. 5 на тази инструкция е записано, че частни документи без определен материален интерес за пълномощните, клетвените декларации, именно от тази точка, като например Декларация за гражданско, семейно, имотно материално състояние за липса на дългове към държавата, за идентичност на имената и т.н. Няма пречка това да се отрази изрично в текста на инструкцията.
Считаме от друга страна, че законът урежда основни обществени отношения, така че този детайл от уредбата следва да намери място не в закона, а именно в посочената инструкция.
Не можем да разберем защо се заличава от законопроекта и предложението на вносителя за допълнение на чл. 75.
Явор Нотев:
Г-жо Петрова, нека да вървим по ред. Сега сме на § 1.
С бележката дали излизаме с новопостъпилите предложения между първо и второ четене извън възможностите те да бъдат приети сега, на компетентността на народните представители е това. Оставете ни да преценим това. Внимателно изслушахме вашите съображения по § 1.
Колеги, имате думата за отношение по § 1 и направените предложения. Има изказвания по § 1 по предложенията на вносителите и допълнително постъпилите от народните представители. Става въпрос за предложените изменения на чл. 25. Ако няма изказвания, да чета текстовете и да гласуваме.
Емил Радев:
Колеги, от всичко, което се изложи, аз считам, че тези декларации са напълно излишни и утежняваме процедурата. Чухме от изложението на г-н Танев, че ако търсим наказателна отговорност има други способи, по които да я търсим. Оттам нататък в тази процедура да въвеждаме императивни норми за една декларация, била тя нотариална заверка на подписите, да предоставяме освен декларацията, която само ще отъждестви обстоятелства, които вече са по някакъв начин интерпретирани в нотариалния акт, оттам нататък да представяме заверени преписи от платежни документи, където знаем, че банковата система всеки може да направи справка постфактум. Знаете компетентността на органите да свалят банкова тайна, а някои имат и компетентност да го правят при много улеснен режим. Знаем, че банковите документи се пазят поне 50 години. Там няма за какво да усложняваме режима. Какво ще стане, ако някой ви представи платежен документ за едно плащане преди една година. Ще стане ли сделката нищожна, питам аз. Как ще задължим някой, който за три години на равни месечни вноски всеки месец да вади заверен препис от едно платежно нареждане и да го представя при нотариуса, когато е в чужбина. Има интернет разплащане, интернет банкиране. Всички тези неща се правят и в един момент разбираме, че това го правим, за да улесним вещите лица, които трябва да направят пазарна оценка, за да могат тези данни да влязат в регистъра на нотариусите. Всичко това може да стане много просто, като цената по сделката се записва в Агенцията по вписванията, както се записват данните на страните, имота и всеки, който иска да направи тази справка ще може да го направи в един публичен регистър, където е много по-прозрачно, та даже да си изкара и надлежния документ.
Аз не знам как ще правя справка от нотариалния регистър, като не съм страна по сделката. Кой ще ме допусне. Практиката до момента е, че страна по сделката не може да направи такава справка.
Така че, ако целим улесняване на вещите лица да правят експертизи, мисля, че имаме много по-лесен начин, а не да затрудняваме максимално страните по сделката, особено като се касае за сделки с малка парична равностойност. Ние просто създаваме пречки. Аз смятам, че трябва да отпаднат от ал. 9 до ал. 12.
Янаки Стоилов:
Аз оценявам всички аргументи, които бяха дадени в двете противоположни посоки. Ние възпроизвеждаме една дискусия за първо четене на законопроекта. Всъщност последните от изказаните мотиви всъщност са мотиви срещу приемането на законопроекта, тъй като той има две важни предложения. Едното е за деклариране на сумата като съответствие с нотариалния акт и другото е заплащането по банков път. Ако това се оспорва, той е трябвало да бъде отхвърлен на първо четене от тези, които го предлагат или подкрепят. Ако те все още стоят към този законопроект, трябва да минем към гласуването по отделните предложения – да ги подкрепяме или да не ги подкрепяме.
За мен изпадаме в една нелепа ситуация – твърди се, че се приема някакъв законопроект, който по същество нищо няма да промени.
Явор Нотев:
Аз лично споделям бележките и мисля, че това е болшинството. Но изхождах от обстоятелството, че отложихме все пак гласуването поради някои неизяснени въпроси.
Г-н Пехливанов като вносител, имате думата.
Николай Пехливанов:
Аз също съм на мнение, че представените законови промени няма да доведат до ефективна борба с измамите при сделките с недвижими имоти, както и прането на пари.
Също съм на мнение, че е най-добре вносителите да си оттеглят предложението.
На предходното заседание аз зададох един въпрос. Има ли някакви финансови изчисления как ще се отрази това финансово, какъв е броят на сделките, колко ще се утежни българската икономика. Като цяло, ако следвам процедурата, съгласно чл. 66 от Правилника на Народното събрание в мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови от приемането на законопроекта. Говори се за едни суми между 20 и 40 млн. лв. годишно, които ще трябва да плаща българската икономика, е редно все пак да ни представите някаква справка, за да сме наясно, да видим за какъв обем става дума. Благодаря.
Екатерина Михайлова:
Аз имам процедурно предложение. Ние наистина се намираме на второ четене на законопроекта и дебат като на първо четене е безсмислен. За това правя предложение за прекратяване на дискусията.
И още нещо. Като чели живеем в някоя друга страна. Като чели не знаем, че се лъже непрекъснато при тези сделки и че смисълът на този закон, хубаво или не написан, но който сме подкрепили на първо четене, да може да се търси отговорност и да има писмена следа, т.е. през банкова сметка. Иначе се пише, че някакви пари се плащат, но кой плаща и кой не плаща. Живеем в България и знаем за какво говорим.
Моето процедурно предложение е да прекратим дискусията и да гласуваме текстовете на второ четене.
Христо Бисеров:
Колеги, в този закон има нещо, да не казвам проблематично, защото много силно ще прозвучи, но ние всички на първо четене дадохме подкрепа на идеята плащанията да стават по банков път. Обаче казахме, че всички други „обрастъци”, като декларации, като заверени копия и куп други неща, които затрудняват гражданите, просто да ги няма. Аз доколкото си спомнях гласувах „за” на първо четене. Ние гласувахме „за”, защото очаквахме, че вносителите на законопроекта и гилдията ще чуят нещо от нашите аргументи. А такава съпротива – защо е нужно такава съпротива.
Аз питах кой е европейският акт, който ни задължава да правим такива неща. Няма. Като няма, да направим това, което каза г-жа Михайлова – плащанията да стават по банков път и да няма друг начин на плащане. И да махнем и разтоварим закона от всички тези неща. Колегата е абсолютно прав. И ако това стане, бъдете сигурни, че всички ние в залата и тук заедно и по еднакъв начин ще гласуваме.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, какво е предложението Ви?
Христо Бисеров:
Колеги, искате ли да извадим този закон от ръцете на изпълнителната власт и от гилдията и тук 5-7 души колеги да го преработим. Примерно, г-н Корнезов и други колеги. Защото имам чувството, че някой се е хванал за това и не пуска. Има колеги, които имат ясно виждане за промените, а тези виждания просто ги няма в проекта. Те не са написани.
Явор Нотев:
По същество това е предложение за ново отлагане на гласуването.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-жа Михайлова.
Колегите предлагат първо да подложа на гласуване предложението за съставяне на работна група и отлагане на разглеждането на второ четене до завършване работата на работната група.
Който е съгласен с предложението за съставяне на работна група с мандат да подготви текстовете, като има предвид внесените предложения за изменения и докладва на комисия за второ четене, моля да гласува.


Михаил Миков:
Първо да уточним 5-6 неща, които излизат от дискусията преди и сега и работната група да подготви работен вариант на комисията.
Примерно, въпросът ще има ли праг или няма да има праг. Ако няма праг, казвате няма праг и продължаваме.
Има 4-5 спорни въпроса. Нека да се кажат и работната група ще направи текстовете.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбирам на този етап консенсус има само по това плащането да става по банков път. Никой не е изразил възражение по този текст. Ще започнем от това.
Да видим и другите допирни точки.
Красимир Анодалиев:
Аз искам само да кажа едно изречение.
Доколкото схващам няма противоречие и няма против идеята плащането да става по банков път. Може би изпадаме в ситуация как да стигнем до някаква регламентация на контролирането и доказването на това плащане по банков път. Ние търсим механизми, по които да контролираме това разплащане. В смисъл, ако двете страни заявят пред нас, декларират, че са се разплатили вчера по банков път, това е ли достатъчно. Според мен, не е! Да се премахне плащането в брой, да стане по банков и да се търси механизъм за контролиране на това плащане.
Явор Нотев:
Колеги, струва ми се, че са твърде неизяснени текстовете, поне от изказванията.
Г-жо Михайлова, изкушаващо е да преминем към гласуване, но този спор ще се пренесе в пленарна зала. Това е все пак второ четене.
Предлагам и подлагам на гласуване съставянето на такава работна група, която г-н Бисеров предложи, за изчистване на спорните моменти в законопроекта.
Дали да има лимит, дали по банков път да се извършва плащането, декларация. Да се предложат ясни текстове.
Г-н Димитров ще уточни мандата на работната група.
Тодор Димитров:
Колеги, преди да направим работна група накратко да изчистим моментите: да има ли задължително плащане по банков път или да няма; да има ли праг или да няма; да има ли декларация или да няма и ако се обединим около това ще дадем мандат да се изготвят текстове, които да отговарят на това наше становище. В противен случай е излишно да има такава работна група.
Мисля, че за плащането по банков път за сделките всички се обединяваме и няма спор.
Янаки Стоилов:
Аз се опитвам да въведа обективни критерии за увеличаване на лихвите от банките, вие това няма да го приемете, а ние утре ще им дадем няколко или десетки милиона, защото смятаме, че банките имат само права, а нямат задължения.
Това го казвам не за да го гласуваме, а да имате време да мислите по някои неща, защото на някой само им даваме пари, а не им даваме никакви задължения.
Тодор Димитров:
Това значи ли, че сте против, колега Стоилов.
Янаки Стоилов:
Не значи, но за съжаление вие утре ще бъдете против, срещу това, което казвам.
Тодор Димитров:
Колеги, дали да има някакъв праг? Аз изказвам лично становище. Според мен трябва да има някакъв праг. Може би трябва да бъде 5 хил. лв., за да не попадат по-малките сделки с малък материален интерес, тъй като говорим за пране на пари.
Ако само г-жа Михайлова е против, работната група подготвя текст за праг, което предложение ще го гласуваме на следващо заседание.
Следващия въпрос е да има ли декларация или да няма декларация. Предлагам да гласуваме дали да има декларация. Който е да има декларация, моля да гласува. Шест „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Няма да има декларация. Мисля, че това е рамката, по която може да работи работната група.
Жанета Петрова:
Мога ли да попитам от името на вносителя какво става с неговия проект. Какво става с текста на вносителя. При липсата на декларация просто няма никакъв смисъл от този проект. С това, което току-що приехте изцяло се променя философията на проекта. Напомням, че този проект има не една цел. Едната цел е да се извадят на светло суми, които иначе циркулират в сивата икономика и това ще стане с въвеждането на плащане по банков ред, а другата, посредством декларацията, както каза г-н Анадолиев, да се въведе съответен контролен механизъм. Сума преведена по банков път, която не се контролира по никакъв начин няма да направи никаква промяна, различно от досегашното положение.
Този законопроект има основната цел да въведе действително данъчно облагане, защото всички знаем при не деклариране на действителната стойност, при не заявяване на действителната стойност, данъчното облагане не се състои.
По повод на това, което е казал г-н Пехливанов на миналото заседание, взех неофициално становище от Асоциацията на търговските банки. Мога да представя документ колко ще оскъпи една такава сделка плащането по банков път. Горе-долу ми казаха, че при 100 хиляди лв. разплащане по банков път сумата, която гражданинът ще плати е 30-40 лв. Съпоставена с целите на данъчното облагане, които следва да имате предвид, защото никой до този момент не спомена въпроса за данъчното облагане и за това какви пари не влизат в държавния бюджет при не обявяване на действителната цена на сделката.
На въпроса на проф. Корнезов – да има европейски документ. Има доклад на Европейската комисия от 22 юли 2009 г., с която се препоръчва този начин на разплащане и въвеждането на контрол върху сделките. Няма европейска държава, в която разплащането да не се извършва по банков път. А декларацията е начин да се контролира и да се постигнат целите на данъчното облагане.
Димитър Лазаров:
Аз гласувах за декларация, но мисля, че смисълът на декларацията е да се носи наказателна отговорност. Контролът върху действителността на превода на парите. Има изисквания. Над 15 хил. лв. всяка една банка уведомява при превода финансовите служби, така че контролът го има. Нека да не вменяваме контрола, който е задължение на държавата и на държавните органи, да го вменяваме на обикновените хора, които извършват такива сделки. Аз гласувах „за”, за да се носи наказателна отговорност. Но не е смисълът на декларацията нотариусът да упражнява контрол.
Димитър Танев:
Нотариусът не установява контрол. Нотариусът само архивира доказателства. Никакъв контрол не осъществява нотариуса. Той подготвя доказателство утре ако не е извършено плащането, за да може да се реализира.
Явор Нотев:
Г-н Танев, много ви моля,. Стигнахте до същата задънена улица, която ни принуди да съставяме работна група.
Процедурното предложение беше да има работна група. Въпросите, по които ще работи групата, се изясниха. В работната група влизат: Емил Радев, Светослав Тончев, Митхат Метин и г-н Корнезов.
Колеги, много ви моля да гласуваме работната група. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Двама „Против”.
Г-н Радев ще има ангажимента да свика комисията и да подготви предложението.
Преминаваме към следващата точка. Председателства г-жа Фидосова.

Искра Фидосокав:
Колеги продължаваме по дневния ред.
По четвърта точка - Проект за решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане с всякаква друга цел на генетично модифицирани организми на територията на Република България, № 054-02-7, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 05.02.2010 г.
От страна на Министерството на околната среда и водите тук е министър Караджова, на която благодаря за личното присъствие. Тук е и г-н Калин Илиев, директор на дирекция Европейски въпроси и парламентарния секретар на министерството.
Янаки Стоилов:
Може ли процедурно предложение, г-жо Председател? (Да.)
Аз предлагам да отложим обсъждането на този проект на решение, тъй като той стои в някаква условност. В момента в процедура на второ четене, включително в комисията, която се занимава с тази материя, е самият закон. Там има редица предложения за промяна в неговото съдържание и в зависимост от приемането на този закон, предлаганото решение би имало някакъв реален предмет. Защото ако се приемат някои от предложенията, то самият мораториум става излишен. Ако пък законът потвърди тази възможност, тогава се пита защо законът има едно съдържание, а решението постановява нещо друго. Но да не разсъждавам върху вероятността както ще се приеме и какво ще се отхвърли. Смятам, че това решение трябва д бъде обсъждано когато знаем какво е съдържанието на закона при неговото второ четене. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Аз ще направя обратно предложение да гледаме днес текста на проекта за решение за налагане на такава забрана. Аз съм един от вносителите. Ще се обоснова.
Как ще се приеме в закона. В момента идвате от второ четене в Комисията по околна среда и води. Стигнахте ли до въпросния текст на чл. 79. Гледахте ли мораториума там и какво решихте.
Павел Димитров:
Мораториумът го приехме в комисията.
Искра Фидосова:
Аз също смятам да го разглеждаме и ще се мотивирам защо. Положих доста усилия да изчета и Директивата на Европейската общност и на Европейския парламент и въпросния текст от закона и изобщо всичко, което излезе до този момент по тази тема. Защо предлагам аз и колегите, (тук е г-н Язов от вносителите) – имаме още двама колеги съвносители.
По Директива 2001/18ЕО на Европейския парламент забрана в чл. 22 и чл. 23, който касае предпазна клауза има задължение да се забрани пускането в атмосферата на генно модифицирани организми (ГМО). Директивата е изключително подробна и касае цялата процедура. Имаме задължение да уредим процедура в нашия закон, по която ако дойде някой и поиска да подаде заявление за отглеждане на генно-модифицирани организми, да им процедура, по която да се извърши целият път и да се стигне до разрешаване или до забрана. В същото време местния национален орган има и специализирана комисия на ниво европейска комисия на ниво Европейски съюз.
Ние смятаме, че няма пречка в момента да се разглежда тази забрана и не е овързана с това какво ще приеме на второ четене парламента в пленарна зала, още по-малко във водещата Комисия по околна среда и води. С тази забрана или мораториум, както сме свикнали да казваме, но от правна гледна точка правилната дума, която използваме е „забрана” и вече сме имали няколко такива забрани, за да покажем и заявим категорично нашата воля и нашата позиция като парламент по отношение на освобождаването в околната среда на такива генно-модифицирани организми. От една страна, имаме забрана и ограничение по Директива 2001/18, знаем че ако останат сега действащите разпоредби на чл. 79, която има забрана по отношение на освобождаване в околната среда на няколко продукта (култури), които с тази забрана, която приемаме под формата на решение за налагане на забрана или мораториум показваме нашата воля и в същото време даваме заявка за това, използвайки оттук нататък всички позволени и възможни средства, а именно чрез нашия еврокомисар, чрез евродепутати (говоря за всички, а не само за депутатите на ГЕРБ) – това е въпрос, който касае цялата нация и цялата държава, да лобираме през Европейския парламент, както в момента лобират и други страни, а те не са малко, (може би специалистите ще кажат повече в тази посока) да се промени директивата в тази част, в която абсолютно забранява налагането на такава забрана в закона.
Аз като гражданин държа да заявя, а и политическата ми позиция е, че не одобряваме такова освобождаване на генно модифицирани организми и в същото време трябва да спазим изискванията на директивата, която вече цитирах.
Днес сутринта работихме по текста. Предлагаме ви две редакции.
Янаки Стоилов:
Моля да подложите първо моето процедурно предложение за отлагане. Ако то не се приеме, тогава да преминете по същество.
Искра Фидосова:
Добре. Извинявайте, прав сте г-н Стоилов. Но само да довърша с едно изречение за двете редакции. Всъщност корекциите са две, но са важни, защото смятам, че при предварително входирания от нас проект за решение бяха допуснати някои неточности, които след като се запознахме внимателно и подробно с разпоредбите на директивата, сме предложили на вашето внимание коригирания текст на проекта за решение.
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение от г-н Стоилов да бъде отложено разглеждането на тази точка на днешното заседание. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Десет „против”.
Преди да започнем с изказванията мисля, че е добре да дадем думата на г-жа Караджова. Тя не е вносител, но тя подкрепи нашата идея да предложим такава забрана, за което аз й благодарих и благодаря още веднъж, че срещаме разбиране в тази посока и от Министерството на околната среда и водите. Заповядайте, г-жо Караджова.
Нона Караджова:
Много неща се изприказваха през последния месец по темата генетичо модифицирани организми и се оказа, че всички са специалисти по тази тема.
Единственият резултат от това говорене в пространството е, че доста хора се образоваха по темата и разбраха най-после за какво става въпрос, което е добре и е закъсняло. Жалко, че не се е случило по-рано, например 2008 г., когато парламентът е отменил забраната за памука, като не е много ясно защо това се е случило. По предложение на депутат от БСП е гласувано от парламента. Явно на никой не му е направило впечатление. Но сега пък направи впечатление – широко разискваме темата, ние сме отворени, обяснихме на хората. Мисля, че законопроектът върви в Комисията по околната среда и водите и се приема във вида, в който трябва да се приеме.
Мисля, че добре постъпиха депутатите, които предложиха тази временна забрана, за да се успокои обществото и тази психоза, която беше създадена да поулегне. Оттук нататък ще правим още разяснителна работа.
И нещо, за което призовах депутатите на първо четене от всички парламентарни групи е кой как може чрез своите представители в европарламента, чрез вашите партии, които са членки на съответните партии, представени в парламента, да действат за едно много по-рестриктивно законодателство и да действат за това да могат страните поне по отношение на култивирането и освобождаването на околна среда, което значи научни опити да вземат страните-членки такова решение. Вероятно някога ще се стигне дотам. Разбираме, че не само в България има такива обществени настроения, при това много отдавна повдигнато като дебати. Това е една правилна стъпка законът да се приеме във вида, в който трябва да се приеме и същевременно едно политическо послание от целия наш парламент към европейския парламент, който вероятно ще преразглежда това законодателство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караджова. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги,
Госпожо Министър,
Позицията на Движението за права и свободи по закона е известно. Ние с колегата тук няма да я защитаваме тук в Правната комисия. Тя ще бъде защитавана в специализираната комисия.
Аз искам да взема отношение по решението. Не мога да взема отношение по закона с професионални аргументи.
Бих искал да кажа, че това решение не е решение за забрана. Това е решение за разрешаване. Разрешаване за освобождаване в околната среда на ГМО след пет години. Това е текстът на решението. Няма никаква забрана. Има разрешение за освобождаване след пет години. И ако така погледнем на нещата, има един единствен начин да коригираме текста ,като в т. 3 отпадне срока „пет години” и т. 3 звучи така:
„3. Забраната влиза в сила от деня на обнародване на решението в „Държавен вестник”.
Искра Фидосова:
Защо записахме предварително този срок. Ние също мислихме дали да има срок изобщо. Ако има, както решихме да има, какъв да бъде той, не сме правили някакви предварителни изчисления как да изчислим този срок и да запишем пет години или пък сме имали някаква користна цел и още по-малко становище, че след пет години ще бъде позволено освобождаването. Идеята беше, че пет години са един достатъчно дълъг период, който надхвърля мандата на сегашния парламент и на правителството, така че да няма спекулации по отношение на това, че следващ би могъл да напише нещо друго. В този петгодишен срок, който никак не е малък, да се опитаме с всички наши представители в Европейския парламент и всички други страни, които разбирам, че не са малко и които искат промяна в тази директива, да променим чл. 22 и чл. 23 по отношение на предпазната клауза. Въпреки това аз смятам, че има резон с това, което предлагате. Също съм склонна да мислим за увеличаване на срока, ако ви притеснява, че е пет години. За мен един безконечен или без срок – за 50 или за 100 години напред, звучи несериозно.
Друго, когато приемахме текстове за забрани в Правна комисия през последните няколко месеца, спомняте си, че категорично сме изразявали становище с пълно мнозинство на Правната комисия, без г-н Миков, да има срок, определен по отношение на съответния мораториум и тогава сме го подкрепили: и този за забрана промяна на предназначението за земите по Черноморското крайбрежие и предишния по отношение на Закона за горите. Следвах същата логика, която до този момент сме следвали Правната комисия и за това апелирам наистина за подкрепа. Още по-малко, ние винаги можем да удължим срока и преди да изтече срока, може да бъде удължен, ако има необходимост.
Христо Бисеров:
По тази логика това решение няма никаква стойност. Другия месец може да го няма това решение.
Г-н Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Госпожо Председател,
Госпожо Министър,
Колеги, аз няма да засягам чувствителната тема за генно модифицираните организми, защото не смятам, че мога нещо авторитетно и полезно да кажа. Аз ще задавам един юридически въпроси и даже по-малко юридически, отколкото един чисто логически въпрос, но не знам кой се наема да даде смислен логически отговор на този въпрос.
Вие казвате, че трябва да се приемат определени промени в закона, които произтичат от европейската директива. Да приемем, че това ваше твърдение е вярно. В същото време вие същите ни предлагате едно решение, с което казваме, че това което сме задължени да го правим в закона, ние всъщност няма да го правим, защото няма да го прилагаме. Кажете ми какъв въпрос решаваме. Има ли някаква здрава логика в подобно действие. Тя не е юридическа, тя е просто логиката на формално последователните действия, които се извършват. Аз н този въпрос смислен отговор нямам. Ако някой е в състояние да ми го даде, ще се радвам да го чуя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря за въпроса. Може би мой пропуск е, че не го казах в самото начало. Аз също си зададох този въпрос преди да седнем да коментираме този проект на решение и ще се опитам максимално кратка и ясна, за да бъде разбрана правилно. Ще помоля, ако нещо пропусна, да бъда допълнена от г-жа Караджова или от останалите представители на министерството.
Имаме забрана за забрана. Ако не направим и не приемем промяната в закона, така както изисква директивата, срещу нас ще има образувана наказателна процедура срещу държава като Република България и това касае всички нас. В същото време ние самите, и управляващи и ние като граждани – всички колеги сме го коментирали предварително на заседание на нашата парламентарна група, сме против да бъдат освободени в атмосферата тези генно модифицирани организми или да се отглеждат и за това сме готови, и за това предложихме тази крачка, с която заявяваме ясно и категорично политическата воля, която смятам, че е воля не само на управляващите и на парламента, а е воля на целия български народ да не се освобождава, да не се допуска отглеждане и освобождаване на такива генно модифицирани организми, за което най-вероятно също може да получим санкция и ясно и категорично го осъзнавам това нещо и го казвам тук пред вас. Но смятам, че заявявайки по този начин ясно нашата позиция, ние даваме ясна заявка в Европейския парламент за търсене на подкрепа и лобиране за промяна на чл. 22 и чл. 23 от тази директива.
Г-жо Караджова, пропуснах ли нещо или казах нещо, което не е точно така.
Нона Караджова:
Нищо н пропуснахте.
Ако законът остане във вида, в който се предлага от част от депутатите, т.е. със съответни забрани, така както е в момента, това със сигурност не е в съответствие с европейското право, а с мораториума. Т.е. трябва да се съгласи парламентът, ако трябва да има консенсус около общественото мнение, да остане с няколко вида забрани – т.е. за няколко вида и за определени територии. И той като това е половинчата работа, като ще отговаряме на общественото настроение и мнения, по-добре да е за всичко. Ако тръгне наказателна процедура в последствие, ще решаваме какво ще правим. Има парламент и той ще реши дали ще откликва на общественото мнение или съответно ще си плащаме глобите. Но като е гарга, да е рошава, дето викат хората.
Освен това мисля, че през това време ще има достатъчно време да се убедят хората в цялата несъстоятелност на това, от което бяха изплашени.
Така че този и да се наложи да се предприемат в бъдеще някакви мерки по повод на питания от страна на комисията, мисля, че има достатъчно време да обясним на хората спокойно, без емоции и без политиканстване.
Искра Фидосова:
Г-н Миков и след това г-н Бисеров.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Аз по принцип съм против тези мораториуми, защото това е доста несъвършен начин на един законодател да си върши работата – да приема текстове и в същото време да се суспендира тяхното действие. Самото то по себе си е нонсенс, независимо дали става въпрос за имотите на Царя, или за заменените гори и пр. Ние все повече и повече ще се впускаме в тази работа и най-интересното е, че всички тези въпроси повечето ги решаваме не с оглед създаването на стабилно законодателство – действащо и прилагано, а с оглед общественото мнение. И като чели тук това е големият въпрос – общественото мнение, а не законово уреждане на някакъв проблем. Очевидно е, че ние няма да постигнем сближаването на мораториума. Извинявайте, но сближаването и въвеждането на директивите не е да ги запишем в закони и да не прилагаме законите, а директивите се въвеждат в законодателството, за да се прилага това законодателство. Т.е. има някакъв антиевропейски абсурд, че много неудобни работи, които произтичат от директивите на Европейския съюз в нашите закони, които сме приели откакто сме членове, можем да го решим с мораториум. Разбирате ли, че това ще бъде изключително опасен прецедент в тази посока. Т.е. ние ще декларираме на Европа: Понеже имате директиви, ние ще приемаме текстове в закони, правителството ще внася такива закони, а в същото време с мораториуми ще суспендираме действието на тези закони. Нали разбирате, че това може да ни доведе до доста сериозен конфуз, г-жо Министър.


Последния въпрос, който искам да поставя. Налагането на забрана. В цял свят, когато в правото се налагат забрани, се въвеждат и някакви санкции за неспазването на забрани. Къде е санкцията за тази забрана. Т.е. без санкция забраната (сегашният омбудсман Гиньо Ганев имаше една приказка) се превръща в един „гол афиш”. Каква санкция ще понесе някой, който наруши забраната? По отношение на кого е този акт на Народното събрание. По отношение на органите, които са длъжни, спазвайки закона, да вършат нещо или по отношение на Михаил Миков, който си има една нива и е решил да си засади царевица, която си е донесъл или е решил нещо друго да си прави там.


Поставям въпроса така: Забраната за фактически действия по отношение на администрацията ли е или е за действия на администрацията, свързана със законовия ред, по който се прилага?
В тази комисия не можем да избягаме от тези въпроси. Пред медиите, в парламента и навсякъде други работи можем да говорим, но в тази комисия от такива въпроси няма как да избягаме.
Аз няма да го подкрепя, следвайки разбирането си въобще за мораториумите.

Димитър Лазаров:
Като имаше мораториум за смъртното наказание каква санкция беше предвидена за този, който нямаше да спази мораториума, г-н Миков.

Искра Фидосова:
Досега няма приет мораториум, в който да има предвидена санкция. Не може да има и за това няма.
Г-н Бисеров, четохте ли директивата? Аз я прочетох два пъти.

Христо Бисеров:
Точно това казвам. За да избегнем този спор, казах, че нашата парламентарна група има ясна позиция. Тя е аргументирана и с директивата и с всичко, каквото трябва. Този мораториум не се налага заради общественото мнение и ние не можем да правим мораториум заради общественото мнение. Ние можем да правим закони, мораториуми и решения заради обществените отношения, а не мнения. Така че няма нужда от закон. Ако няма нужда от закон, няма нужда от мораториум. За това няма нищо по-разумно от това да се изчака закона и ако тогава стане ясно, че има нужда от мораториум, да се мисли за мораториум.
Нямаме задължени за приемем този закон!
Искра Фидосова:
Има думата г-н Язов и след това г-жа Михайлова.
Костадин Язов:
Във връзка с казаното от преждеговорившите, много хубаво, но не е вярно. На междуправителствена конференция през 2002 г., втората половина, когато се е подписвала Глава двадесет и две „Околна среда” от присъединителния договор там България ясно е декларирала, че ще приложи двете директиви, които на всичко отгоре са обвързани с регламент на Европейския съюз. Така че питам господата, които говориха преди мен, защо са декларирали, че най-късно от датата на присъединяването това ще се случи. Къде бяхте на 1 януари 2007 г. и защо не го направихте тогава. Благодаря.
Искра Фидосова:
Реплика ли, г-н Миков. (Да.) Заповядайте.
Михаил Миков:
Ако тези директиви са обвързани с регламент, регламентът има пряко действие. Какво има да слагаме в законодателството, ако това е вярно, което казвате.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, длъжни сме да транспонираме текстовете на директивата.
Михаил Миков:
Ако има регламент, какво ще транспонираме. Регламентът има пряко действие.
Искра Фидосова:
Това което колегата се опита да каже беше друго. Г-жо Караджова, заповядайте.
Нона Караджова:
Забраната не засяга регламента. Няколко са актовете, които включва Закона за генно модифицираните организми: това са две директиви и един регламент. Тази забрана, която се въвежда, по никакъв начин не засяга текстовете на регламента. В закона има текстове от регламента, но не се отнасят до забраните, за които се отнася мораториума. Регламентът се отнася за текстове, които ги има в закона. Мораториумът не е за действието на целия закон, а само за две забрани – за освобождаване в околната среда, и за отглеждане, които са в директивата, а не в регламента.
В регламента има съвсем други правила. Те са за етикетирането, за процентите и т.н. Това е регламентът, който е с пряко действие. Сегашните текстове, които се гледат в Комисията по околна среда и води, така както е правната техника, например в Закона за храните е приложена, всички текстове, които засягат регламента за закона за храните и за фуражите относно генно модифицираните продукти се препращат към регламента и в момента текстовете точно по този начин се преработват.
Но тази забрана не засяга регламента!
Митхат Метин:
Т.е. извън тези две процедури законът ще действа.
Нона Караджова:
Единствено за полевите опити и за отглеждането.
Искра Фидосова:
Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Това беше хубаво уточнение и беше важно точно за Правната комисия, защото ние не сме Комисия по околна среда и води и да влизаме в същината не ни е работа.
Регламентът има пряко действие. Т.е. ние разглеждаме въпроси, които не с свързани с регламента, а с директиви, което е друга тема и наистина в Правната комисия това има отношение.
Аз искам да кажа, че позицията на „Синята коалиция” е ясна и е заявена публично, но го правя и тук, за да бъде отразено в протоколите и стенограмите. Ние сме внесли своите предложения за отпадане на текстовете, които практически премахват забраните и в тази връзка не бихме могли да подкрепим и мораториума. Ние за това гласувахме за процедурното предложение, което направи г-н Стоилов, а именно да не гледам мораториума, преди да знаем какво се случва в закона. Защото в закона ние сме направили предложение за отпадане на текстовете. И ако бъдат приети тези текстове от парламента, т.е. ако бъде прието отпадането на тези текстове, няма да има нужда от подобни решения на парламента. Именно за това намираме, че въобще не можем да го гледаме това решение. Ние слагаме забрана за нещо, което не знаем дали съществува в правния мир. Не е прието в закона. Законът е приет на първо четене. На второ четене не е приет.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Караджова.
Нона Караджова:
Забраната се отнася до пет вида, към които никой няма интерес в целия свят: роза, тютюн и още някои. А ние в момента ги въвеждаме за всички, а най-голям интерес в целия свят са соята, царевицата, рапицата, захарната тръстика, която не засяга нашия случай, но соята, рапицата, царевицата и памука категорично засягат разширението на обхвата на забраната. Т.е. в забраната в сегашния закон са пет вида, към които никой не проявява интерес. С предлаганата забрана се вкарват всички видове, включително и тези, които са с най-голям търговски интерес.
Искра Фидосова:
Действащият текст на чл. 79 е:
„(1) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните генно модифицирани организми: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.”
С предложението на нашия проект на решение за забрана, както каза и г-жа Караджова, обхващаме абсолютно всички възможни видове, които могат да съдържат.
Това е действащият текст на чл. 79, ал. 1.
Други желаещи за изказване? Няма. Да гласуваме. Гласуваме текста, който е предложен с корекциите и редакциите.
Преди това имаше предложение от г-н Бисеров, което трябва да подложа отделно на гласуване.
Предложението на г-н Бисеров беше за промяна в т. 3:
„ 3. Забраната се налага и влиза в сила от датата на обнародване на решението в Държавен вестник.”
Това да е редакцията на т. 3. Т.е. да отпадне „за период от пет години”.
Подлагам на гласуване проекта на решение, който сме ви раздали.
Христо Бисеров:
Винаги първо се гласуват предложенията за отпадане.
Искра Фидосова:
Така е, ако имаме текст на закон.
Другият вариант е да гласува точки първа и втора поотделно и след това т. 3.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, няма да участвам в гласуването.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров иска да каже, че ако гласуваме т. 3 и приемем да няма срок, вие ще подкрепите решението.
Подлагам първо на гласуване направеното редакционно предложение от г-н Бисеров в т. 3 да отпаднат думите „за период от пет години”. Който е „за”, моля да гласува.
Христо Бисеров:
Ако няма такъв текст, какъвто аз предлагам, той ще влезе след три дни.
Любен Корнезов:
Това е решение. Решението влиза в сила в деня на обнародването.
Искра Фидосова:
Който е „за” предложението на г-н Бисеров, моля да гласува. Един „за”. Които са против? Един „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Сега подлагам на гласуване целия текст на проекта за решение, който ви е раздаден с редакционните бележки. Няма да го чета.
Янаки Стоилов:
Аз няма да участвам в гласуването. Мотивите станаха ясни от това което казах в началото.
Христо Бисеров:
Аз също заявявам, че няма да участвам в гласуването.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров и г-н Стоилов заявяват, че няма да участват в гласуването.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря на министър Караджова, че ни уважи.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г. и № 054-01-2, внесен от Галина Димитрова Банковска, Иво Тенев Димов и Ивелин Николов Николов на 21.01.2010 г.
От страна на вносителите по първия законопроект присъства Иван Ценов, заместник-министър на физическото възпитание и спорта, и Надежда Желева, консултант към министерството.
От вносителите на втория законопроект н.пр. Иво Димов.
Давам думата на г-н Иван Ценов за мотиви.
Иван Ценов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Няма да се спирам подробно на всички предложения за промени. Съвсем накратко смятам, че няма нужда въобще да се спирам на промените, продиктувани от създаването на Министерството на физическото възпитание и спорта. Това е ясно.
Създаване на Експертен съвет като консултативно звено към министъра на физическото възпитание и спорта. Идеята е да има по-широк кръг от съветници към министъра, които да са членове на обществени организации, като Националното сдружение на общините, Български олимпийски комитет и други спортни организации, и представители на други министерства.
По отношение на усъвършенстване на правната уредба, регламентираща статута на спортните организации, има някои промени при обединените спортни клубове, които им дават малко повече правомощия – изравняват се със спортните клубове.
Прецизират се изискванията за лицензиране на клубове и на федерации. При лицензирането на федерации досега режимът за лицензиране, когато получи лиценз една спортна федерация, това беше за срок от четири години. Промяната е, че първият лиценз е за срок от две години, а когато се подновява става за четири години.
Другата промяна е, че досега задължително условие беше три клуба да членуват във федерация, за да получи тя лиценз, а сега промяната е, че стават 7 куба от три административни области. Искаме да сме сигурни, че става дума за сериозна организация, която има необходимия обхват в национален мащаб.
Освен тези промени, мисля, че всички имате мотивите, в чл. 17, ал. 2, т. 5 се вменява едно задължение на федерациите да категоризират спортните клубове по критерии, създадени от Министерството на физическото възпитание и спорта. Идеята е да се намали броят или въобще да изчезнат клубовете, които са фантоми и симулират някаква дейност, а всъщност не правят нищо.
По отношение на уредбата за държавните и общински спортни училища предвижда се възможност някои от общинските училища да станат държавни. Прави се с цел по-добрият контрол специално на спортната подготовка в тези училища. В момента ситуацията е такава, че преподавателите по вид спорт се назначават от Министерството на образованието, което пречи и спъва контрола на работата им от спортните организации.
С промените в Глава десета Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да обявява спортни обекти и съоръжения за такива с национално значение. Предложението се прави с оглед да може по-оперативно да се действа. Както знаете досега тези обекти са предмет на приложение към Закона за физическото възпитание и спорта.
Предложенията във връзка с финансирането на дейности от областта на физическото възпитание и спорта се създава възможност за по-широко подпомагане на изграждането, реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения и на обекти за социален туризъм не само с национално значение, но и такива държавна и общинска собственост.
Последното изменение е в Глава тринадесета, където се диференцират административните нарушения и се определя редът за разходване на постъпилите финансови средства от глоби и имуществени санкции. И просто казано, когато една федерация извършва дейност без лиценз, това позволява да бъде наказана по-строго и по-сурово, отколкото досега.
Благодаря. Мисля, че бях достатъчно кратък.


Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ценов. Имат думата вносителите на другия законопроект. Заповядайте, г-н Димов.
Иво Димов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, нашето предложение е за създаване на нова разпоредба, касаеща изграждането на спортни обекти. Знаете в последните 20 години темата за спорта беше силно подценена и в крайна сметка изоставането на България по отношение на спортната инфраструктура е отчайващо, бих казал трагично.
Нашата идея е да поставим рамката чрез създаването на един нов чл. 50г, който дава нови разпоредби, съгласно които върху недвижими имоти – публична или частна държавна или общинска собственост може да се учредява безвъзмездно право на строеж за строителство на национални тренировъчни и/или състезателни спортни обекти и съоръжения за нуждите на представителните отбори на спортни федерации, лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, след като са осигурили необходимите финанси за изграждането на тези обекти. По този начин се насърчава публично частното партньорство, нещо което досега липсваше.
Редът за изграждането на тези спортни обекти и съоръжения е регламентиран в алинеите на чл. 50г. Правото на строеж се учредява за определен срок. След изтичане на този срок държавата или общината получава безвъзмездно изграденото върху земята по силата на чл. 65 от Закона за собствеността.
Мисля, че този текст на чл. 50г развива създадената от Закона за общинска собственост (чл. 7, ал. 2 и чл. 34, ал. 6) правна рамка, която предвижда възможност за учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имот-публична общинска собственост по ред определен със закон. Завърших.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Димов. Започваме дискусия и по двата законопроекта.
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да взема отношение по темата за имотите, която г-н Димов засяга в законопроекта и това, което косвено или пряко може да се намери в предложението на Министерския съвет.
Искам да кажа като човек, който преди години е имал отговорност в един твърде кратък период по тази проблематика, че въпросът за собствеността в тогавашния Комитет за физическо възпитание и спорт, беше поставян няколко пъти. Регистър на имотите не беше създаден и не знам след това някой да е положил усилия да се изясни точно кой имот е публична държавна собственост.
Искра Фидосова:
Няма такова уточнение. И аз съм търсила такава информация.
Веселин Методиев:
Искам да кажа, че в Министерството на образованието, което има един реал от онова време над 3400 училищна мрежа – техникуми, основни училища и пр., за година и половина с помощта на трима човека специалисти по въпроса за държавна собственост, е създаден цялостен регистър за всяка сграда държавна собственост ли е, общинска собственост ли е, държавна публична и пр.
Т.е. с доверието към г-н Димов специално като вносител, че това е желание да се даде шанс за развитие, искам да кажа, че може да с даде шанс на неща, за които той самият може да съжалява след три месеца или след шест месеца, докато няма такъв много стабилен регистър за собствеността.
Единственият начин да се пристъпи към каквато и да било акция по въпроса за имотите на спорта, където авторитета на определени спортни клубове, на определени федерации е много голям, на определени е изключително непопулярен, ако мога така да се изразя, опасностите са много големи и няма никакви гаранции. Липсата на регистри, липсата на яснота за собствеността пречи на такива хубави инициативи ,каквито по принцип има. За това аз не мога да подкрепя този закон.
А що се отнася до закона на Министерския съвет, мисля, че той вътре в себе си съдържа много въпроси от институционално структурен характер как да се конструира самото министерство. Това е структурна реформа. Вижданията на управляващите винаги е приоритет. За това са получили доверието на гражданите, за да реализират някакъв свой възглед в структурирането на властта. Така че там подкрепата от моя страна е съвсем ясна.
Завършвайки ще кажа, че аз съм един от хората, който е искал да постигне успех в тази посока и съм видял трудността и за това съм длъжен да го кажа пред всички и да кажа, че не мога да го подкрепя този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос във връзка с правителствения законопроект и едно кратко становище във връзка със законопроекта на тримата народни представители.
Няма да коментирам множеството предложения, тъй като те са в различни области. Може би някои от тях са необходими, например, за текстовете, които уреждат по-подробно дейността на спортните училища или за завишените критерии за федерациите, а други от тях са с чисто редакционен характер. Спортът няма да стане по-добър или по-лош, ако го наречем „масов спорт” или „спорт за всички”, т.е. за мен са пренебрежими такъв род реформаторски идеи, но има един важен въпрос, който може да се окаже ключов и който разколебава на този етап моята подкрепа.
В мотивите добре звучи текста, че „промените в Глава десета от Закона за физическото възпитание и спорта е предвидена възможност Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да обявява спортни обекти и съоръжения за такива с национално значение”. Този текст създава впечатлението, че ние досега имаме някакви обекти, които не са национално и ще се впуснат да се надпреварват и да предлагат да станат тези 15-20 с национално значение изведнъж да се удвоят.
Всъщност този въпрос в момента, както беше бегло споменато, сега се решава с приложението към закона, което е гласувал парламентът за така наречените национални спортни бази. Всъщност това предложение го тълкувам, че този въпрос вече няма да се тълкува на законово ниво, а Министерският съвет както ще може да включва, така ще може и да изключва определени обекти от националната спортна база. Бих искал да чуя от вносителите това ли всъщност означава промяната, която стои зад текста.
По другия законопроект. Той поставя повече въпроси, отколкото дава. Не мога да кажа какви са били мотивите на вносителите. Дали наистина да създадат повече възможности за строителство на спортни обекти или някакви лобиски мотиви, но забележете, тук се допуска възможност без да се преобразува публична собственост, върху нея да се правят строежи. Кой ще ги прави строежите? Ние ще даваме на наистина лицензираните федерации какво да строят – не някакви многофункционални зали и обекти от каквито според мен България най-много има нужда, защото с влагане на определени средства може да се постигне по-голям ефект. Ние ще отиваме всяка федерация да прави нещо за себе си и то забележете, не за да развива общо спорта в тази област, а за представителните отбори. Все едно, че ние сме стигнали положението България отново да се върне сред първите водещи по световни и европейски постижения страни. Тук в закона никъде не е казано, че тези строежи, които ще се правят, какво ще е съотношението между чисто спортните обекти и съпътстващата инфраструктура. Аз съм съгласен, че се налага примерно там да има паркинги, вероятно някакви заведения – ресторанти и сладкарници, защото този, който го строи, също трябва да търси някаква изгода. Но тук няма никакво изискване колко този обект може да е на територията на тази зала, а съпътстващите го неща, които нямат нищо общо със спорта, да бъдат неколкократно повече.
Сега нека да не се впускаме в тази нова и модерна мантра за публично-частното партньорство, защото вече по света сериозни хора започват да го изследват и това често се превръща в едно от нещата, които повече ощетяват, отколкото ползват обществото. Стига с тези нови добри пожелания. Кой ще го стои това нещо? Ясно е, че няма да са федерациите. Всъщност федерациите ще трябва да си организират някакви търговски дружества, стоящи зад тях, които реално да бъдат тези, които да ползват обектите.
Така че ако ще правим нещо сериозно за спорта, да го мислим сериозно, но този федеративен подход с някакви неясни търговски дружества зад федерациите за мен не решава проблемите на спорта, а по-скоро поставя въпроса как ще се използват имотите, които държавата и общините ще им предоставят. За това няма да го подкрепя.
Очаквам отговорите на представителите на министерството и по другия въпрос за обектите, които сега са национални и може би вече няма да бъдат национални. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. От министерството кой ще вземе отношение по поставения въпрос. Г-н Ценов, заповядайте.
Иван Ценов:
Първо за регистъра. Съществува в момента регистър на спортните обекти, които са общинска собственост. Поддържаме такъв регистър. Сега го правим по нов начин с допълнителни критерии. Досега регистърът беше доста постен в смисъл, че описваше само собствеността, квадратурата и т.н. А сте наясно, че когато става дума за спортно съоръжение, трябва да знаем далеч повече неща, включително какво оборудване има, има ли интернет, телефони, ако е басейн с каква дълбочина е и т.н. Досега този регистър, който съществува, беше квадратура на имота, застроена площ, външна площ и т.н.
По отношение на промяна на Министерския съвет, става дума да се даде право на Министерския съвет само да обявява такива национални обекти, а не да ги маха от национални обекти. Т.е. приложението си остава. Просто да се допълват националните обекти – да се увеличават, а не да се намаляват. Ще ви дам пример със Зимния дворец в София, който спокойно може да стане национален обект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ценов. Други изказвания? Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Повечето въпроси, който се уреждат със закона са свързани с новата структура на Министерския съвет, институционално и подсилване и възможности за образованието в смисъл спортните училища да могат да функционират по-добре. Има някои въпроси, които между първо и второ четене могат да бъдат прегледани. Но общо би могъл да бъде подкрепен законопроекта и аз лично ще го подкрепя на този етап.
Нямам пред себе си Закона за приватизацията и имам един въпрос, за който не съм сигурна. В § 56, където към Приложение № 1 от Закона за приватизацията , т. ХІ, буква „б”, създават се т. 2 и 3 да изредени двете дружества: „Академика 2000” ЕАД - София и „Академика-спорт” ЕАД – София, какво означава това. Защото около тях редовно има много скандали и виждайки ги тук и това, че има връзка със Закона за приватизацията, питам какво се има предвид.
Следващият ми въпрос е за другия закон. Ако искате първо да отговорите, а след това да задам въпроса си по другия законопроект.
Надежда Желева:
Относно въпроса на г-жа Михайлова, и към момента тези две дружества са в забранителния списък. Но до този момент те бяха към Министерството на образованието и науката, а сега са към Министерството на физическото възпитате и спорта и за това предлагаме тази промяна.
Екатерина Михайлова:
Относно втория законопроект на колегите народни представители аз няма да го подкрепя. За мен има много смущаващи неща в този законопроект. На първо място това, че публична държавна и публична общинска собственост започваме да ги отдаваме с право на строеж и да може с тези имоти да се предприемат определени действия. Вярно е, след решение на Министерския съвет и да се учредява от областния управител публична държавна собственост силно ме смущава и това да бъде на спортните федерации и то безвъзмездно. Може би са много добри намеренията и сигурно са такива. Само че за мен възникват куп въпроси и съмнения дали зад това няма нещо друго или някой да се възползва в момента, в който това бъде дадено като възможност.
Същото е и с общинската публична собственост, за която с решение на общинския съвет ще се учредява право на строеж на спортната федерация и тя ще започне да си строи.
За мен този проект за закон може да създаде много проблеми, ако се превърне в закон. Може да се превърне в люпилня на една много лоша практика, която ще трябва веднага и много бързо след това да преминава в друг тип законодателни инициативи, дали ще са мораториуми, не знам, или нещо друго. Ако искаме нещо наистина да направим така че държавата да помогне да може да се развива спорта и да се дадат някакви поощрения и тя да участва, дайте да го направим, но не по този начин. По този начин за мен изскачат други схеми и аз не мога да гласувам за този законопроект.
Пак казвам, сигурно е друго намерението, но така както се е подредило остава в мен дълбоко съмнение и аз не бих могла да гласувам, защото виждам как се нареждат нещата.
Искра Фидосова:
Г-н Димов, заповядайте.
Иво Димов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Съвсем накратко ще отговоря на въпросите или на становищата, които се изложиха. Честно казано идеята, която представяме пред вас е в общи линии и между първо и второ четене всякакви въпроси ще бъдат изчистени.
Бих искал да кажа, г-жо Михайлова, че в Закона за общинската собственост е предвидена разпоредба с публична общинска собственост. Аз го коментирах преди малко. Вие сигурно не ме чухте. 2005 г. Законът за общинска собственост е приет и там има разпоредби и ние следваме това, което е в Закона за общинската собственост. Целите ни са съвсем благородни. Аз мисля, че ако има други начини, готов съм да ги изслушам, но според мен това е един от начините за момента публично частното партньорство, за да бъде стимулирано изграждането на нови, забележете, нови спортни обекти – обекти, които в последните 10-15 години никъде не са строени.
Примерно в Португалия от предприсъединителните фондове са усвоени 2 млрд. евро за спортна инфраструктура. По една или друга причина ние нямаме нито едно евро усвоено в тази сфера. Така че тук абсолютно всичко е регламентирано. Става въпрос за спортни лицензирани федерации. Има възможност за прекратяване на договора и в крайна сметка този обект, който бъде построен на публична общинска или държавна собственост в крайна сметка след приключване на законовия срок ще остане във владение на общината или на държавата. От това по-хубаво, според мен, няма.
Искра Фидосова:
Благодаря ви г-н Димов. Думата поскаха г-н Корнезов и г-н Нотев. Заповядайте.
Любен Корнезов:
За мен и от юридическа гледна точка е абсурдно да се учредява право на строеж върху публична държавна собственост.
Второ, право на строеж – някакъв нов принос в областта на теорията и на практиката, право на строеж за определен срок от 20 години. Или го имаш правото на строеж или го нямаш. То е за реализация на правото.
Плюс това, примерно, ако направиш един футболен терен, какво право на строеж имаш. Какво си построил – две врати си сложил.
Убеден съм, че колегата от добри намерения го е предложил, но законът не само от юридическа, но и от фактическа страна е много, много опасен.Благодаря ви.
Явор Нотев:
С по едно изречение за двата проекта.
Към вносителите от министерството. Виждам, че обръщате внимание на лицензионния режим. Заявихте намерението да ликвидирате клубове и федерации фантоми. Остават ли спорните и тънки моменти в лицензирането на национални спортни федерации, които предизвикаха конфликтите, имам предвид Федерацията по голф, Федерацията по кегли за споровете, които възникваха във връзка с начина по който технологично се обработваха документите за лицензиране на федерация. Ставаше дума за конкурентни организации, които претендираха за лиценз. Проблемът се появи именно в технологията, по която бившата агенция обработваше тези документи. Тук не виждам стремеж тези въпроси да се решат.
Това е по отношение на вашия проект Иначе той наистина е устройствен и до голяма степен заслужава подкрепа, за да може да се работи нормално. Мисля, че намаляването на първоначално давания лиценз, на две години като чели не дава отговор на въпросите, които и досега стояха за годността на организацията, която се сдобиваше с лиценз.
По отношение на другото предложение. Споделям всички опасения, които бяха казани . Аз ще се въздържа да гласувам, тъй като не съм специалист в вещното право, но така или иначе дълбоко ме смущава начина, по който се дава възможност за разпореждане с имоти публична държавна собственост.
Като правна техника въвеждането на изменение в Закона за държавна собственост със заключителните разпоредби, не мога да споделя. Ще гласувам въздържал се по този въпрос.
Искра Фидосова:
Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз искам да попитам вносителите дали са обмисляли възможността такива обекти и такова партньорство, за което те говорят, да се осъществява по пътя на концесионните режими, каквито и сега съществуват. Какъв е проблемът един терен, който е публична собственост, да бъде отдаден на концесия с ангажименти на концесионера да го застроява и да го ползва, след което да го върне отново на държавата. Защо трябва да се подменя един такъв режим, който е проверен в практиката и работи, с едно много спорно безвъзмездно отстъпване право на строеж, което вече създава отношение на собственост към построения обект.
Иво Димов:
Уважаема г-жо Колева, Вие знаете, че процедурата за отдаване на концесия е доста по-сложна и по-дълга, така че това ни кара да предприемем тези действия и мисля, че тук става въпрос за земя, върху която ще се изгражда. Федерацията нито може да вземе земята, нито може да си вземе обекта. Не знам какво ви притеснява. Има определен срок –ясен и точен, до пет години се изгражда обектът, ако има проблеми, се отнема в полза на държавата или общината. Тук има неща, които наистина трябва да се изчистят. Става въпрос за ал. 7.
Юлиана Колева:
Липсва цялата състезателност на процедурата, каквато фигурира тогава, когато става разпореждане с някакви държавни или общински имоти. Това, според мен, не би могло да бъде създадено като привилегия само за спортните имоти в сравнение с всички останали. Защо по тази логика някое читалище или някоя театрална структура може да каже, че за спортните имоти се създават режими, а за тях няма. Става неравнопоставеност на видовете имоти, които се създават по този начин.
Иван Димов:
Ако ми позволите, г-жо Председател, да отговоря на колежката.
Спортът е социален феномен. В последните години има десетина вота на недоверие към различните правителства и нито веднъж не е спомената думата „спорт”. В същото време обществото се интересува много повече от спорт, отколкото от политика, безспорен факт. Фактът, че един футболен мач може да премести във времето заседание на Народното събрание. Ние бяхме свидетели преди известно време на този факт. И докато нации и градове се измерват в областта на спорта, ние само се бием в гърдите, че сме спортна нация.
Димитър Лазаров:
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, има някои неща, които са въпрос на редакция на второ четене. Неприемливо е министърът на физическото възпитание и спорта, т.е. нормално е да открива и закрива спортни училища в общините, без изобщо да е посочено, като ги открива или закрива, ще има ли някой от общинския съвет или просто ще реши и ще го открие, а няма да има никакъв акт на общинския съвет. Същото се касае и за закриването, за реорганизирането му. Става едно смесване на двете власти. Това са неща, които биха могли да се коригират.
Същото е в общините се създават общински комисии (§ 30) за проверка, контрол и т.н. Не е ясно кой ги създава, с какъв акт, ако ще е кметът. В един момент в тези комисии се включват органи, които са на подчинение на изпълнителната власт. Става едно смесване. Това са неща, които трябва да бъдат прецизирани.
И оттам нататък цялата процедура е усложнена – до министъра на вътрешните работи, до министъра на регионалното развитие. Хубаво, но тези неща трябва да бъдат уточнени, за да не става това смесване.
По отношение на спора – да правото на строеж може да бъде ограничено, в смисъл в петгодишен срок да бъде построено, т.е. и сега е така общо взето или практиката беше такава. Отделен е въпросът, че няма как да бъде учредено право на строеж за 20 години. Може да бъде учредено за пет години и като не се реализира! То ще бъде учредено за нещо конкретно. Оттам нататък ще бъде ползвано това, което е реализирано. Правно технически няма проблем.
По отношение на въпроса, който беше поставен – сега ДКЦ, режимът на концесия или на приватизиране е определил един определен кръг лица, които имат право да участва – това са лекарите. Така че правно технически не е толкова сложно. Проблемът е, че спортните федерации биха могли без конкурс да могат да осъществяват такива дейности. Отделен е въпросът колко това е целесъобразно и доколко тези федерации, при положение че беше поставен въпросът една-две или три. Но правно технически за мен няма проблем. Поне аз така мисля.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Преди да дам думата на г-н Ценов по отношение на § 30, аз искам да задам един въпрос. Доколкото си спомням и този въпрос възникна у мен когато чух изказването на г-н Лазаров, по отношение на общинските спортни обекти и спортните обекти, които са към училищата. Това е Закон за физическото възпитание и спорта и не касае само професионалния спорт, за който до този момент всички говорите. Аз не чух и не видях нито дума по отношение на физическото възпитание, защото според мен големият проблем започва още оттам. От първия учебен ден на децата спортните зали, които са в училищата, имам два въпроса:
Каква е политиката в тази посока на министерството за развиване на физическото възпитание и спорт на децата и защо няма текстове в момента и не се ли подготвя промяна в тази посока на закона и в тази връзка, доколкото си спомням, няма регистър, който да обхваща спортните обекти, които са към училищата и се ползват от децата.
Аз това имах предвид одеве като реплика на г-н Стоилов, и ако бъркам, ви моля да ме поправите, но в закона не видях такъв регистър. В същото време вие говорите в § 30 за контрол. Аз не мога да разбера какво ще контролираме, след като няма регистър и кои са тези спортни обекти, какви са, в какво състояние са. Как да контролираме нещо, за което няма публичност и няма регистър. Моля да внесете яснота за регистъра.
Иван Ценов:
Имаме при нас неофициален регистър. Това е работа на Министерството на образованието. По памет ще цитирам, че има около 2700 училища и акредитирани висши учебни заведения, от който около 600 въобще нямат спортни зали и салони за провеждане на подготовка, а около 500-600 са пригодени, което значи класни стаи, които са направени на салон по физическо.
Имаме ясни предложения към Министерството на образованието и може би към Сдружението на общините, с които сме в непрекъснати контакти. Защото част на спорта, за която Вие говорите – масовият спорт, той в много голяма степен е зависим от общините и от училищата.
Ние дефинитивно в Закона за спорта не можем да запишем задължение на общините какво трябва да правят за спорта или на училищата какво трябва да правят. Имаме предложение към Министерството на образованието и към Националното сдружение на общините за конкретни промени.
Искра Фидосова:
Чета § 30. Спортни зали. Тези спортни зали не се ли включват тук. Децата, които посещават спортни зали – какво се има предвид в § 30. Там където има една спортна зала за няколко училища, която е общинска собственост, включва ли се в хипотезата на § 30 или не. Това е масовият случай в страната.
Ако нямате готовност, може и допълнително да дадете такава информация.
Иван Ценов:
§ 30 касае сигурността на спортните обекти.
Искра Фидосова:
Виждам, че касае сигурността и това питам на кои спортни обекти, след като няма регистър на спортните обекти.
Иван Ценов:
Има регистър на спортните обекти, а неофициален на училищната база. Иначе има официален регистър на спортните обекти, включително и на общинските.
Искра Фидосова:
Не знам дали ми разбрахте въпроса. За мен той е много важен и трябва да има сериозна дискусия по този въпрос, защото засяга не само спорта, а засяга и сигурността и здравето на нашите деца. В тази посока смятам, че трябва сериозно да се помисли и като политика и като рамка на бъдеща законодателна промяна. Това имах предвид като цяло.
Да гласуваме, колеги.
Първо подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-2, внесен от Галина Димитрова Банковска, Иво Тенев Димов и Ивелин Николов Николов на 21.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Колега Димов, приемаме го с много резерви. Ако не намерим вариант за промяна между първо и второ четене, на второ четене просто тези норми няма да бъдат приети. Наистина има необходимост от редакция на така предложения законопроект.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател, Закон за движение по пътищата, Закон за лечебните заведения, как да продължим нататък.
Янаки Стоилов:
Законът за лечебните заведения го отложете, защото го отложи и Здравната комисия.
Деслива Стоянова:
Относно Закона за лечебните заведения, когато приключи заседанието на Здравната комисия, говорих с г-н Тодор Димитров дали ще бъде отложен тук, защото не е гледан във водещата комисия, и той каза, че няма да се отложи.
Искра Фидосова:
Кой е бил на заседанието на Здравната комисия. Какво се случи там.
Янаки Стоилов:
Ние го отложихме, тъй като законът е сложен и обемист, а там се заседава по два часа, пак обръщам внимание, за разлика оттук, където се заседава по пет часа.
Искра Фидосова:
Там има един закон на месец, а ние имаме по 30 на месец.
Янаки Стоилов:
Не, даже се прие един на второ четене. Другата седмица ще се гледа Закона за лечебните заведения.
Искра Фидосова:
Министерството на здравеопазването като вносител имате ли възражения да отложим гледането на първо четене тук на законопроекта за лечебните заведения, след като не е приет във водещата Комисия по здравеопазване. Но всъщност ние другата седмица изобщо няма да имаме възможност да го гледаме, защото имаме НК и НПК.














По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
От вносителите кой ще вземе думата за представяне на законопроекта много накратко мотивите, касаещи и представляващи интерес за Правната комисия. Заповядайте.
Красимира Стоянова: директор на дирекция „Правна” в МТИТС
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще представя накратко проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Предлаганите изменения са в три основни насоки и върху тях ще се концентрирам.
Първото изменение е относно въвеждане на актове на Европейския съюз. Това са три основни директиви, които най-общо касаят типово одобряване на моторните превозни средства. Към настоящия момент цялостната процедура за типово одобряване на общността е ограничена и се прилага само за превозните средства от категория М1. Предвид изграждането на вътрешен пазар и осигуряването на правното му функциониране, приложното поле на посочените директиви е разширено, като е въведена задължителна система за типово одобряване на общността за всички категории превозни средства. Това е основно в областта на типовото одобряване – въвеждането на трите основни директиви, които са посочени подробно в мотивите към законопроекта.
Другото съществено изменение е, че със законопроекта с въвеждат изискванията на Директива 2006/126ЕО, които определят видовете категории на превозните средства във връзка с правоспособността за управление на водачите, както и разпоредбите, свързани с изискванията за минимална възраст на водачите за управление на различните видове превозни средства.
Третата категория изменения са свързани основно с въвеждането на ефективни мерки срещу лицата, които извършват прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и срещу лицата, които извършват обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство в нарушение на изискванията, които са предвидени в закона.
Накратко това са трите основни въпроси, които се уреждат с предлаганите изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване.
В Транспортната комисия гледахте ли го?
Красимира Стоянова:
Беше приет в Транспортната комисия преди тази комисия.
Искра Фидосова:
Ще обърна внимание на два-три текста.
Чл. 178г предлага състав на административно нарушение, препраща към норми на регламенти. Разпоредбата предвижда за тези нарушения да се налагат наказания, предвидени в Наказателния кодекс. Като подход от правна гледна точка това нещо на пръв поглед изглежда недопустимо. Наказанията по НК могат да се налагат само за извършени престъпления отново предвидени в този кодекс, а не за други обществени опасни деяния, каквито са административните нарушения. В този закон трябва да се предвидят административни наказания, които ще се налагат за извършване на нарушения, предвидени в регламентите и трябва да се спазва основният принцип, че административните наказания трябва да са предвидени в закон.
Христо Бисеров:
В § 33 защо единиците за измерване в българските закони ще се изписват с латински букви. Как да го разбираме? Не че е много важно, но за първи път го срещам като законова разпоредба.
Искра Фидосова:
Какво налага изписването по този начин в § 33?
Красимира Стоянова:
Това е бележка, която беше направена в хода на съгласуването на законопроекта от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съобразена със становище на Държавната агенция за метрология и технически надзор и в съответствие със Закона за измерванията. Законът за измерванията установява начина по който се изписват мерните единици.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, в чл. 178г, ал. 5 е записано накрая, че се налагат предвидените в Наказателния кодекс наказания. Препращаме с този закон към НК, което е абсурдно. Обръщаме внимание на това нещо и е необходим коментар в тази посока.
Димитър Лазаров:
С НК няма как да се препраща.
Искра Фидосова:
Моля да обърнете внимание. Тук има сериозен проблем, който означава сериозна корекция и редакция и може би не само на този текст, но ни е необходимо време на всеки един от нас, за да се запознаем подробно със законопроекта. По този начин, като препращате към НК, Вие прилагате един способ, който по нашето право е недопустим да се предвиждат и да се налагат наказания по този начин с препратка. Те могат да се налагат само, ако конкретно са визирани и посочени в НК и само за престъпление. Това е нещо изключително сериозно, което сте написали. Недопустимо е да тръгва нататък, където и да било.
В същото време ви липсват административните наказания в този закон. Не мога да преценя.
Димитър Лазаров:
По принцип няма как да стане това, ако не бъдат изписани съставите. Вие сте препратили към едни регламенти и го въздигате в престъпление. Няма такова нещо в Наказателния кодекс.
Красимира Стоянова:
Това са текстове, които действително въвеждат наказания за нарушения, извършени по регламентите.
Димитър Лазаров:
Наказания по Наказателния ли кодекс – лишаване от свобода от три до пет. Вие сте изброили 10 хипотези. Какви наказания.
Красимира Стоянова:
Освен тази разпоредба, която предвижда към Наказателния кодекс следващата ал. 6 е подходено по същия начин и казва: за нарушенията, предвидени в чл. Еди-кой си в регламент еди-кой се наказва с глоба и ли съответна имуществена санкция.
Димитър Лазаров:
В Наказателния кодекс се говори не за нарушение, а за престъпление.
Красимира Стоянова:
Знам че се говори за престъпление. Но видовете нарушения като такива са посочени в самия регламент. Казвам кои са те:
Димитър Лазаров:
Това са нарушения. Нека да внесем яснота. Няма такова чудо да направим един състав на престъпление, без да опишем примерно, който ако не изпълни задължението за съхранение, охрана и еди-какво си и да кажем: това е престъпление. То може да е нарушение, но не е престъпление. Просто няма как да стане. Изключено е така, както е написано. Може да има административни наказания, макар и да е административно наказание, пак трябва състав и изписване.
Искра Фидосова:
И още нещо, ако не сте разбрали какво се опитваме да ви кажем защо е недопустим такъв подход. Вие разделяте видове нарушения, изброени в ал. 5 и ал. 6, като към едните презумирате, че са престъпления и ги препращате към НК неясно къде, защо и как, аз даже не знам как да го кажа и да го обясня. Този абсурд просто няма обяснение. В същото време в ал. 6 сте оставили два или три варианта, в които предвиждате административно наказание „глоба”- т.1 и т. 2. Липсва ви изброяване на административните наказания. Ако регламентът говори за нарушения, най-вероятно това казвате с изброяването в ал. 5, тогава трябва да изпишете по визираните в ал. 5 случаи конкретните административни наказания. Не може да презумирате, че това са престъпления и още по-малко да ги препращате към НК.
Красимира Стоянова:
Ние не презумираме. Самият регламент казва: Подаване на декларация.
Искра Фидосова:
Дайте регламента.
Димитър Лазаров:
По българското право с или без регламент подаването на декларация с невярно съдържание е престъпление. Има един чл. 313. Ако тръгнем сега да гледаме регламент по регламент и да сравняваме с българското право – по регламента може да пише: Който наруши Закона за движение по пътищата и причини средна телесна повреда, има го в нашия закон. Просто това, което сте го написали няма да стане и няма как да стане. Не може препращайки към някакъв регламент да казвате, че това е престъпление, макар че горе казвате за нарушение. Изключено е да го коментираме повече. Губим си времето.
Красимира Стоянова:
Самият регламент казва, че е престъпление. Ние сме водени от обстоятелството, че регламентът е равносилен на закон.
Искра Фидосова:
Дайте ни хипотеза или пример за това, което искате да обясните.
Имаме два варианта: единият да гласуваме с „не”, а другият да отложим разглеждането.
Колко са текстовете, които съдържат подобни неща.
Красимира Стоянова:
В § 26 са двата текста, които препращат към регламентите.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Да илюстрираме абсурда на това, което се предлага тук.
Ако едно деяние, свързано с хипотезите на ал. 5 осъществява престъпен състав, то без друго възниква задължение за образуване на наказателно производство, съответно съдебно производство и налагане на наказание, което е предвидено обаче с доказване на извършено престъпление.
Каква е практическата стойност на това „в тези случаи се налагат предвидените в Наказателния кодекс на Република България наказания.” И то в множествено число. Кои наказания? Колко наказания се налагат? Предпоставките не са изчистени. Абсурдно е това да се каже.
Ако се счита, че нарушаването на регламента нарушава изискванията и осъществява състава на тези общо опасни престъпления некачествен ремонт или разрешение за движение на моторно превозно средство, което не отговаря на съответните изисквания, позовете се на нещо. Макар че не виждам тук мястото и на това да подсказвате, че се налага наказание по Наказателния кодекс. То без друго ще се наложи. Абсурдно е това, което се случва, ако е предвидено като престъпление и състав на престъплението. Но няма нужда да ни подсказвате, че това ще се случи.
С една дума, изцяло трябва да се преработи. Това е неприемливо като текст.
За административно нарушение първо се конкретизира състава и след това се казва, „и се наказва с еди-какво си административно наказание, освен ако не осъществява признаци на престъпление по Наказателния кодекс.
Искра Фидосова:
В момента гледам становището на Дирекция по европейско право. Има доста бележки, но не мога да преценя какъв материал обхваща.
Експерт от Дирекцията:
Това, което мога да кажа е, че бележките вече са съгласувани с вносителите и те са ги приели. Така че по тях няма какво да спорите.
Димитър Лазаров:
Искам да кажа още нещо по § 26, чл. 178а, ал. 1. „Наказва се с глоба или с имуществена санкция в размер на 5000 лв. лице, което извършва периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътните превозни средства без дадено разрешение.”
Извършвам я, нямам разрешение, но си я извършвам, защото съм монтьор. Да не би да издавам удостоверителен знак, че някой е минал на преглед. Ако го издавам, ако е фалшив, ще нося наказателна отговорност, не само административна. Аз си извършвам преглед, казвам, че колата ти е в изправност, ще ти отстраня еди-какво си, отиди там да си дадат знака. Всеки сервиз, всеки монтьор извършва точно такава проверка. И всеки отишъл на преглед си прави проверка.
Вие смесвате издаването на удостоверението, че е годна. Защо да не извършва проверка всяко едно лице – периодична проверка. През три дена си карам колата на преглед. Какъв е проблемът, какво е нарушението, кое е укоримото тук?
Искра Фидосова:
Колеги, имаме два варианта. Единият да го гласуваме сега и да се опитаме допълнително да посочим сериозните пропуски, които има.
Другият вариант е да го отложим много внимателно да се прочете всичко, защото на пръв прочит нещата не звучат добре.
Г-н Тончев, Вие като сте член на другата комисия, какво гласувахте там. Колеги, ще го подлагаме ли на гласуване или ще го отлагаме.
Подлагам на гласуване отлагането на разглеждането и гласуването на на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 27.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря ви, че ни изчакахте. Подгответе се за следващия път да отговорите на поставените въпроси. Ще ви дадем и други бележки.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г.
Тук са заместник министър Митрев, избраната вчера, но не встъпила в длъжност, директор на Националната здравноосигурителна каса г-жа Жени Начева и Мирена Маринова, началник на отдел в дирекция „Правна”.
Г-н Митрев заповядайте, да представите законопроекта. Моля да ни запознаете с това, което нас ни вълнува като юристи. Нещата, касаещи здравеопазване, строго специално, моля да ги спестите.
Д-р Валерий Митрев:
Уважаема г-жо Фидосова,
Дами и господа депутати,
Ще бъда максимално оперативен. Три групи промени се предлагат със Закона за лечебните заведения.
В първата група, свързани със статута и дейността на лечебните заведения: разширява се правно-организационната форма на лечебните заведения – индивидуални практики за първична, специализирана и извънболнична помощ. Предвижда се тези лечебни заведения да могат да се учредяват като еднолични търговски дружества от лекари и лекари по дентална медицина. В момента те могат да се учредяват само от физически лица – лекари, и лекари по дентална медицина, както и от учредени от тях еднолични търговци. С промяната се цели създаване на възможност посочените лечебни заведения да могат да се учредяват и като юридически лица – търговски дружества.
Ще изпусна втората точка, където дефинирането като видове болници отпада във връзка със свободния достъп.
Ще изпусна трета, където говорим за определенията на болници, което е чисто тясна медицинска тематика.
Предлага се един въпрос, който ще е щекотлив в Комисия по здравеопазване – отпадането на диспансерите като вид лечебни заведения. Те не съществуват никъде в стара Европа в правния мир. В руската литература, касаеща здравния мениджмънт или по-скоро историята на здравния мениджмънт като особеността е, че се дава възможност да се трансформират в друг тип лечебни заведения: или специализирани болници или извън болнични структури, като се запазва дейността. Защото нападките, че щяла да спре дейността – диспансеризацията се запазва и урежда в Наредба на министъра.
Предлага се ново определение за хосписите, като лечебно заведение с цел разграничаване на дейността му като вид лечебно заведение от дейността на хосписа, предоставящ единствено социални услуги за възрастни хора. Дейността на хосписа като вид лечебно заведение се уеднаквява с хосписите в други държави-членки на Европейския съюз. Това ни се налага от СЗО и ние трябва да се съобразим. Това са места за палиативни грижи.
Един изключително интересен текст, който касае най-много Правната комисия § 45, където изрично се регламентира възможността лечебните заведения да създават обединения по Глава 18, раздел І от Търговския закон с цел сключване на договори за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Т.е. даваме възможност да стават консорциуми в двата възможни варианта, като касата сключва договор с обединението, но условията за изпълнение на изискванията за Касата се идентифицират по субструктури на обединението.
Т.е. смисълът на тази промяна е в места, където имаме много малко специалисти и места с много затруднен достъп и бихме дискриминирали пациенти за това, че се на отдалечено, трудно достъпно място, но от друга страна трябва да се изпълнят изискванията на Касата за поне двама специалисти за стандарти, дава възможност, концентрирайки управлението да имаме ресурси (кадри) и пациенти с цел задоволяване на нуждите. Това особено касае някои малки региони, с малък брой специалисти по области и в момента се практикува във Виена. Един Виенски холдинг от 13 заведения с различен предмет на дейност и различна собственост с цел в този момент криза да се обединят ресурси и управление.
Тази възможност има и малко друг привкус – реформата става по мек, елегантен начин с мениджърски акцент.
Втората група промени са свързани с качеството на медицинските услуги. Тук предлагаме една нова концепция за здравна карта. Досегашният вариант на здравна карта ни казва следното. Ще дам кратък пример, за да ме разберете. В една област имаме 8 болници. Правителството казва: ние имаме нужда от четири. Другите четири ги няма в пространството. Т.е. не се пускат въобще да ги има на пазара. С това ограничаваме избора на пациента и го правим административно, а не пазарът го избира.
Предлагаме и друг вариант – четири изисквания. Това е рамката, която спуска държавата като национална здравна политика в съответствие с утвърдените медицински стандарти в страната, осигуреност на лечебното заведение с медицински кадри, налична изправна медицинска апаратура в лечебното заведение и възможност за осигуряване на 24 часов прием на спешни пациенти, която субструктура в болница, т.е. което клинично отделение изпълни изискванията ще има достъп до публичния ресурс. Ако в една болница, както се случи в Бургас, където една елитна частна болница се появи, привлече кадри, даде добър стандарт то тя има място на пазара. В противен случай аз трябва да му кажа: Не, ти искаш да инвестираш, имаш тази лудост в този момент, даваш много добри условия, но аз съм си избрал вече две болници, те са ми достатъчни и тебе те няма.
Да отделиш от осем болници четири това е елемент за корупционна практика, защото каквито и критерии да имаш, няма да се получи. Така ние даваме ясна регулация от четири принципа и пускаме пазара – пациентът да избере кой да съществува. Могат да се появяват нови субекти и да изчезват стари. Това е смисълът на новата здравна карта.
Искра Фидосова:
Г-н Митрев, стигнах до § 14, за което говорите.
§ 14. „Чл. 29. (1) Националната здравна карта се състои от областни здравни карти:
(2) За изработване на областна здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, включваща представители на областния управител” и се изброяват.
Питам записани са в изброяването „общините”. Какво имате предвид. Ако в една област има 17 общини, това означава от всяка община по един представител, съответно определен от общинския съвет и изобщо тук няма някаква разпоредба, която да уточнява нито брой, нито начин на формиране на тази комисия, което за мен означава, че представителите на общините винаги ще имат абсолютно мнозинство в тази комисия.
Мирена Маринова:
Мога да уточня, че и в сега действащия текст записът е същият.
Искра Фидосова:
Аз не ви питам какво пише в сега действащия, а питам какво означава на практика. Какво значи „представители на областния управител или на областната администрация” За регионалния център по здравеопазване ми е ясно, обаче за общините какво се има предвид.
Д-р Валери Митрев:
Имат се предвид общините, където има лечебни заведения за болнична помощ, в които.
Искра Фидосова:
Такова нещо не се казва тук.
Д-р Валери Митрев:
В този текст не, но в противен случай, ако остане досегашният текст, а това значи всички общини, които участват, наистина превеса на общинските власти ще е голям. Но това в момента при наличието на четири ясни критерия не е проблем, тъй като досегашният текст не беше свързан с такива четири критерия. При тяхното наличие и необходимост за спазване те ще имат само регистрационна функция.
Искра Фидосова:
В кой параграф са четирите критерия?
Д-р Валери Митрев:
В следващия. Т.е. ние не им даваме възможност за никакъв субективен избор и мнение. Те просто идентифицират има ли съответствие с четирите критерия или не. (Те как ще го прецизират.) За това са включени служителите от РЗЦ и РЗИОК, които дават фактологията.
Искра Фидосова:
Нали накрая тази комисия ще гласува.
Д-р Валери Митрев:
Да, комисията ще гласува. Но тя не може да гласува нещо субективно, защото или има съответствие или няма.
Искра Фидосова:
Тук пише, че има оценка на съответствие, което означава, че при всички случаи има субективни елементи в момент на преценка на членовете на комисията. Ако това, което казахте преди малко, че под общини сте имали предвид тези, в които има лечебни заведения, тогава трябва да се запише какво имате предвид. Просто на пръв прочит прави впечатление това.
Д-р Валери Митрев:
Възможни са и двата варианта. Първият е по-демократичният, който сме го записали и тогава никой не е ощетен и не казва моите мнения не бяха зачетени. Но търсенето на съответствие става както при сертификацията по ISO-9000 и RIO-2000 – там не може да има субективизъм или го има съответствието по ясни параметри. Така че може да стане и автоматично, дори на софтуер. Но хората трябва д участват вътре, за да имат ясната визия за наличието или не на съответствие, за да няма разговори по места.
Мирена Маринова:
Комисията за изработването на тази областна здравна карта се назначава от министъра, така че там нямат право на избор дали да си сложат повече хора.
Искра Фидосова:
Но има текст в закона, който не определя брой, не може да дискриминира представителите на едни общини, защото няма такива критерии и няма такъв текст.
Хипотезата е следната. Имаме Пловдив област – 17 общини, 17 общински съвета взимат решение да изпратят по един представител. Как вие ще елиминирате десет от тях, или двама, или колкото ви е необходимо. Няма как по този текст да го направите.

Д-р Валери Митрев:
В този случай забележката е много удачна – по един представител и тази промяна ще е много удачна. Ще я направим.
Искра Фидосова:
Не по един представител. Това е идеята за общините, където има здравно заведение, но в същото време се нарушава основен принцип, залегнала в Конституцията, че всички български граждани имат равни права по отношение на здравеопазване и не може да елиминирате и да изключите тези български граждани, живеещи в общините, в който няма здравно заведение.
Д-р Валери Митрев:
В такъв случай тази редакция, която е в момента с уточняването по един представител на е най-добрата.
Мирена Маринова:
Наистина, ако се допълни по един представител, мисля че ще бъде ясно.
Освен това, всяка областна здравна карта трябва при нейното създаване да се отговори точно на тези определени изисквания. Няма никакъв субективизъм. Медицинските стандарти са разписани точно. Мисля, че ако добавим по един представител се изчиства текстът изцяло и могат да работят.
Д-р Валери Митрев:
Тъй като някои от предложенията са доста конструктивни, след като беше внесено предложението, всеки ден актуализираме предложенията. Вчера имаше работна група заедно с представители на парламента. Шестмесечни са периодите, за които една болница може да промени дали отговаря на един стандарт или не. По-краткият период е нереалистичен. Така че бихме могли и имаме подобна редакция, че съответствието по т. 1 става на шест месеца. Това би могло да се запише. Разбира се, то не променя по някакъв начин цялата концепция и философия. То дава оперативност в реалистични срокове.
Искра Фидосова:
Ще ни улесните, ако ни кажете къде на друго място има сериозни бележки, за да пестим време.
Юлиана Колева:
Относно сегашната редакция на текстовете за правната форма на лечебните заведения и тази, която вие предлагате. Защото тук говорим за лечебните заведения, които съществуват или като регистрирани физически лица, или като търговци по смисъла на Търговския закон. Тук не мога да схвана откъде тръгва разликата. От самия чл. 3, ал. 2.
„Лечебните заведения се учредяват от лекари и лекари по дентална медицина, като еднолични търговски дружества или еднолични търговци или от физическите лица-лекари. Това малко на нонсенс ми прилича и не мога да схвана какъв е смисълът на това разделение.
Мирена Маринова:
Смисълът е, че в момента това касае, че от всички видове лечебни заведения само индивидуалните практики. В момента те могат да съществуват под формата на индивидуална практика като лечебно заведение, но тя подлежи на регистрационен лежим в РСВ, като се регистрира или физическото лице, осъществяващо свободна професия, или едноличен търговец. В момента законът не им дава възможност да съществуват по формата на еднолични дружества и сега смисълът на промяната е тази – да могат да съществуват като еднолични търговски дружества.
Юлиана Колева:
Като чета ал. 2 не стигам до този извод – до това, което вие ми казвате в момента. Просто може би записът не е достатъчно ясен или има нещо, което смущава в формулировката на текста. В момента вие го казахте много по-ясно, отколкото е записано в текста.
„Лечебните заведения се учредяват от лекари и лекари по дентална медицина, като еднолични търговски дружества или еднолични търговци.”
До тук стигаме до извода, че индивидуалните практики се учредяват като еднолични търговци или ЕОД. И след това:
„лечебните заведения могат да се учредяват и от физическите лица-лекари, и лекари по дентална медицина.”
Чисто редакционно трябва да се изглади.
Мирена Маринова:
То не е едно и също, защото се коментира кой учредява лечебните заведения. В единият случай се казва, че ги учредяват - че се регистрира едноличното дружество или едноличният търговец, а другия случай регистрацията се извършва на физическото лице.
Д-р Валери Митрев:
Един момент, който ще предизвика диспут заради корпоративен интерес на хора, занимаващи се акредитация, за която в един изминал период от време са похарчени от лечебните заведения над 1.6 млн. лв. Резултатите от нея са дискутабилни, тъй като с най-високо акредитационна оценка за най-дълъг период са болниците, в които имаме най-добър malpractice и underground здравен мениджмънт и най-големи финансови задължения. Т.е. акредитационната процедура в задължителния й вид показва, че създава корупционен елемент. Ето защо, във връзка с някои еврореалности, тъй като в страните от стара Европа акредитацията не е задължителен акт. Тя е доброволен. Този, който има добра оценка и финансови бонуси, при съответна възможност от НЗОК да ги даде, ние предлагаме такъв вариант. За това казваме, че отпада задължителната акредитация на лечебни заведения – няма да ги изброявам, аз да пестя време. Тези лечебни заведения ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, когато вече много добре да се докаже, че има възможност за това. Това беше смисълът.
Разбира се, това ще предизвика на Здравна комисия доста въпроси, но това е позицийна стъпка към изключване на корупционния момент.
Друга, трета група промени са свързани с облекчаване на регистрационните режими. Боя се, че тук е малко извън моята територия, отива вече към чисто правна, облекчава се режимът по регистрация на лечебните заведения в РЦЗ.
Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ.
Мирена Маринова:
Те са няколко параграфа и започват от § 21 до § 30. Те коментират промяна в регистрационния режим на извънболничната помощ и в разрешителния режим в болничната.
Ние изискваме само данни. Не изискваме да ни представят копия от регистъра.
Десислава Атанасова:
Имаме бележка по § 21 за свидетелството за съдимост – т. 7. Неясен е текстът. Трябва да се коригира.
Димитър Лазаров:
Три хипотези: осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани; и с влязла в сила присъда не са лишени от правото да упражняват професия или дейност – трета хипотеза, т.е. ако съм осъждан за умишлено престъпление, но не съм реабилитиран, това не е тежко. Ако имаш свидетелство за съдимост, да осъден съм, но не съм реабилитиран. Доколкото разбирам вашата идея е ако съм осъден за умишлено престъпление и съм лишен от право да упражнявам или само осъден аз умишлено престъпление.
Кое от двете или и двете. Вариантът ако съм лишен, трябва да съм реабилитиран, това също е вариант. Осъден съм за умишлено престъпление за лека телесна повреда – два шамара.
Анастас Анастасов:
Те пишат умишлено престъпление от общ характер.
Но все пак управителят на едно лечебно заведение с правомощията, които има, а те са изключително сериозни, по управлението понякога става въпрос аз милиони лева за имущество и активи, би следвало да няма възможност някой, който е осъждан, независимо от акредитацията да изпълнява такава длъжност.
Мирена Маринова:
Аз по-скоро исках да кажа, че не са алтернативно дадени възможностите.


Анастас Анастасов:
Представете си хипотезата, че той е съден три пъти за документна измама, обаче в течение на времето е реабилитиран. И в следващия момент кандидатства, ще стане управител, а той е съден точно за това, примерно като управител или някакво длъжностно лице, е присвоявал суми от предприятия или фирми.
По принцип лишаването от право да изпълняваш определена длъжност или професия, ако е условно, върви заедно с условното. Обаче ако има ефективно осъждане, започва от изтърпяването на ефективното наказание.
Има толкова много текстове, в който се предвижда лишаване от права. Ако се погледне реално, така наречените лекарски престъпления.
Искра Фидосова:
Обърнете внимание, че този проблем в т. 7 се развива като проблем и в § 23 става много сериозен отказ в тази комбинация, както е в т. 7 – регистрация. В т. 2 е прехвърлен същият текст. В мен се поражда съмнение дали този текст не е с цел отказ от регистрация и прочистване по някакъв субективен критерий. Много грубо прозвуча, но така написано това означава.
Мирена Маринова:
Единият текст предвижда какви документи се представят заедно със заявлението.
Искра Фидосова:
Разбирам, но вие не ме слушате какво ви казвам в момента. А другият касае отказа. Не случайно го повдигам този въпрос. Т.е. като е неясен текста, това създава възможност да си правите откази на който си искате и да си ги редуцирате субективно.

Мирена Маринова:
Смисълът е да не се регистрират такива дружества. Въвежда се като изрично основание.
Искра Фидосова:
Четете какво сте написали. Това е предпоставка за корупционен елемент в този закон – субективно, при неяснота на тази норма да се преценява кой да бъде регистриран и кой не. Аз не казвам, че е умишлено. Аз казвам, че има грешка, но Вие упорито продължавате да твърдите, че няма грешка, с което казвате обратното. Просто ви обръщам внимание.
Д-р Валерий Митрев:
Тъй като самият факт за възможност за субективизъм ни изправя на нокти, именно за това решихме акредитацията да бъде доброволен акт и ви уверявам, че това по-скоро е редакционен пропуск, отколкото да е търсено желание за даване на възможност за корупционни схеми.

Искра Фидосова:
Ние това се опитахме да ви помогнем и обясним.
Светослав Тончев:
На още едно място в текстовете - §26, чл. 47, т. 5. свидетелство за съдимост. Също може да се поправи.
Анастас Анастасов:
По принцип в много от устройствените закони в страната, например за МВР, за МО, за носене на оръжие и т.н. са залегнали изисквания по отношение на лицата, които могат да изпълняват дадена функция, да заемат дадена длъжност и да осъществяват дадена дейност. Самите изисквания залегнаха в програмата, която се използва от Министерството на правосъдието. И когато подадете молба, примерно, искам да работя като ръководител в МВР, излиза че (защото там пише, независимо от реабилитациите и амнистиите) макар и реабилитиран, на него му излиза осъждането. Може да е осъден на 16 години преди 50 години, но му излиза осъждането и той няма да бъде назначен. А когато пише „реабилитиран”, съдията като дойде свидетелството при него, пише за работа като управител на лечебно заведение. Защото той е задължен по закон да пише какво ще работи. Той вижда че е за работа, и по закон за работа, когато няма специално изискване по закона да се вписва дали има осъждане или не, той пише: реабилитиран по право по еди-кой си текст или по абсолютна давност, дава му го чисто и той го подава с чисто свидетелство за съдимост и вие няма да разберете дали е осъждан изобщо.
Искра Фидосова:
В § 30 изискванията за каква длъжност са.
Ние ако имаме завършено право, магистърска степен без правоспособност може ли да бъде назначен за ликвидатор.
Какво значи това в Закона за здравното осигуряване в § 50 „финансови стимули за изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно.”
Д-р Валерий Митрев:
Т.е. когато има позитивна акредитационна оценка от определена точка нагоре, се идентифицира особено добро качество и тогава може да има финансови стимули, договорени в рамковия договор в различни варианти.
Искра Фидосова:
Разбрах. Но не е ли необходимо тук допълнение на тази точка за изясняване с оглед на правилния прочит и тълкувание на т. 7. Не мога в момента да кажа. Не си спомням текстовете в Закона за здравното осигуряване. Записано само „финансви стимули” не е ясно.
Жени Начева:
Няма такъв текст в Закона за здравното осигуряване. Там е даден общият механизъм за формиране на методиката за заплащане по реда на специална процедура. Може би това се има предвид, че в тази специална процедура да се предвидят и такива възможности за допълнителни стимули във връзка с акредитацията – в Методиката за заплащане на лечебните заведения.
Искра Фидосова:
Самата вие казвате да се има предвид, но аз като човек, който не съм специалист в тази област и съм много далеч от тази област, за мен има още много въпроси и биха се породили в такъв един текст. Може би трябва да помислите за допълнение на тази точка, в кои параметри или къде препращаме за тези финансови стимули.
Жени Начева:
Съгласна съм, че трябва да се редактира. Права сте.
Д-р Валерий Митрев:
Аз имам следния довод, че националният рамков договор е договор между два субекта. Т.е. финансовите стимули се договарят. А предварителното им стимулиране!!.
Искра Фидосова:
Г-н Митрев, за друго нещо става въпрос. Ако имате предвид в рамките на рамковия договор, ако правилно ви разбирам, напишете го.
Мирена Маринова:
Не е това. Но наистина трябва да се запише, защото вече методиката на заплащане се формира с наредба на Министерски съвет, така че тук трябва да се направи коректната препратка. Трябва да се направи нова редакция.
Димитър Лазаров:
Свидетелство за съдимост за лицата, представляващи лечебното заведение с уточнението, че там следва текстът да се изчисти.
А за членовете на изпълнителните, контролните органи не трябва ли да има. Не е предвидено – ако са лишени, ли ако са съдени, т.е. все пак контролен орган е. А другият е изпълнителен орган, но не представлява. Ако са лишени от право да упражняват лекарска професия.
В момента като чели сме на второ четене. Имаме представител в Здравната комисия и това може да стане там.
Д-р Валерий Митрев:
Г-жо Фидосова, ако позволите. Още един член, който е много щекотлив и ако можем да го коментираме. Това е в Част четвърта, Други промени. Регламентира се поемането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ (§ 51).
Разширява се обхвата на наредбата по чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като се създава възможност в посочената наредба да се регламентират условията и редът за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебномедицинска експертиза.
Има съдебни медици и в областните болници.
Въпросът е концептуален.
Мирена Маринова:
Предполагам, че в хода на съгласувателната процедура в Министерския съвет всичко е уточнено.
Искра Фидосова:
В чл. 403 от ЗСВ е записано, че се определя в наредба или в т. 4 не е довършено изречението. (Да.)
Юлиана Колева:
Определени видове диспансери се предвижда да се преобразуват в различни лечебни заведения. А на кожно венерическите не им се дава такава възможност със задължение да се влеят в болнично лечебно заведение. Защо е направено така? Каква е логиката на това нещо?
Д-р Валерий Митрев:
Логиката на това нещо е, че преди около 20 години имахме около 28 кожни диспансери. В момента са останали осем. Т.е. това е естественият ход, защото в самия диспансер няма целия капацитет, който е необходим за пациента – да става само наблюдението, а цялата дейност се извършва от кожните отделения в областните болници ,където е и цялата лаборатория и консултативния бетграунд, т.е. всичко, което е добро за пациента. Но функцията за активно издирване и наблюдение остава.
Юлиана Колева:
Аз имам предвид наблюдение, а и желание на един от тези диспансери в Сливен. Той е едно общинско звено.
Искра Фидосова:
Последни два въпроса. Първия е мой и втория на г-н Бисеров.
Параграф 48, т. 5. „Трудно достъпни и отдалечени райони” са райони с отдалеченост от лечебно заведение над 60 километра и време за достъп до него над един час с автомобилен транспорт и с неблагоприятен географски терен – планински, полупланински или с лоша инфраструктура.”
Ние си говорихме веднъж за промяна в Закона за лечебните заведения. Месец декември го променихме по отношение на изискванията за откриване на аптеки и там си говорихме нещо друго, което в момента не отговаря на това ,което сте записали. Тогава, тези, които дойдоха от Здравната комисия и от Министерството на здравеопазването, ще погледна в стенограмата кои са, се ангажираха с нещо друго.
Т.е. първо, според мен, тези 60 км. са много. След това сте ги дали кумулативно с един час с автомобилен транспорт и т.н. На практика аз си го представям това нещо. Имаме толкова много отдалечени селца, в които поради спецификата на терен или географско положение – може да е на 40 км. но един час не стига с автомобил да стигнеш до там. Не всички попадат в „трудно достъпни и отдалечени райони”.
Тук въпросът е принципен и засяга страшно много хора. А мен ме вълнува как ще засегне хората в тези райони. Понятията са смесени и е разллично от това, което ни говорихте м. декември.
Анастас Анастасов:
Миналата седмица разговаряхме с г-жа Начева за болницата в Елхово, че тя обслужва в момента района на Болярово, а изглежда, че и тополовградчани започнаха редовно да я ползват, защото в Тополовград само една „пътека” се обслужва. Като разстояние влиза в тези параметри, но зимата с навяванията въпросът приключва до м. април във връзка с проходимостта. Болярово от Ямбол е на около 90 км през единия път, а по другия е на 85 км. Разстоянията наистина са големи. Но тук става въпрос за проходимост, а н толкова като разстояние. Но не знам дали изобщо може да се измисли такъв критерий. Аз го мислих много, но лично за себе си не мога да го определя. Защото това зависи от климатични условия. България е достатъчно малко, но с абсолютно различен климат на определени места.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Кое налага законът да влезе в сила веднага. По българското законодатество законите влизат в сила три дни след обнародването. Това е нормално. Даже не толкова гражданите да се запознаят, колкото органите, които прилагат законите. И когато има нещо чрезвичайно, което да налага влизането в сила веднага.
Д-р Валерий Митрев:
Има някои текстове в закона, които ни дават възможност за реално болнично преструктуриране, които в момента не ги докладвах, тъй като те не са от юридически привкус, защото това беше посланието. Това е един текст, който казва, че в болниците за активно лечение могат да се разкриват структури за долекуване и продължително лечение, което е европейската практика. Когато това стане, да кажем болницата в Дулово, която в момента има един вид, може в себе си да разкрие структура за долекуване и продължително лечение, да се финансира от финансиращата институция. И ако няма капацитет от специалисти за активно лечение, да бъде такава, но така или иначе ще поеме незадоволено в момента търсене. Това е много важен момент, тъй като в Наредба 40 – основният пакет за който заплаща НЗОК има предвидена финансираща линия за пътеки за долекуване. И ако законът го няма, не дава възможност за тази гъвкавост. И ще изисква примерно, за да направиш болница за долекуване, да зачеркнеш и работещи силни отделения, каквито в Дулово има във вид на неврология, АГ и интерната. Това дава възможност да се разкри структура за долекуване.
Има и някои други текстове, но се боя, че са доста специфични.

Искра Фидосова:
Идеята е да парирате възможността за три дни да стане това нещо или какво, или не разбрахте въпроса и ни наведохте на още въпроси.
Когато се записва такъв текст, че влиза в сила веднага, в деня на обнародването, предполага някаква изключителна спешност, както беше, когато гласувахме за лекарствата за свинския грип и го направихме за един час. Вие подсъзнателно търсите вариант субективен, нещо бързо да се случи.
Д-р Валерий Митрев:
Не. Няма толкова чрезвичаен случай.
Искра Фидосова:
Т.е. това е сбъркано, така ли да го разбирам. (Да, ниската позиция винаги бърка.)
Колеги, преминаваме към гласуваме.
Който подкрепя на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010 г., моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Ангажимент от Министерството на здравеопазването пред Правната комисия, че всички тези неща ще бъдат изчистени и ще ни бъдат докладвани от Десислава Атанасова за редакцията на повдигнатите въпроси по текстовете на законопроекта.
На гостите казваме довиждане и приятна вечер.
Д-р Валерий Митрев:
Благодаря Ви, г-жо Фидосова. Довиждане.
Искра Фидосова:
Продължаваме по дневния ред.
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Има думата Огнян Стоичков, вносител.
Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми колеги,
Предложението, което съм представил на вашето внимание за редакция на ал. 2 на чл. 431 от Гражданско процесуалния кодекс не е нов за нашата правна уредба. Първото изречение е заимствано от Закона за съдебната власт само че е синхронизирано за всички съдебни изпълнители, включително и за частни. Защото държавата при делегиране на своята функция за принудително изпълнение и задължителна сила на всички съдебни решения не прави разлика в ГПК между това кой съдебен изпълнител ще го изпълнява – дали частен или държавен.
Второто изречение кореспондира с редакцията на сега действащия нов ГПК, приет 2007 г. Тази редакция е същата или почти идентична, а именно че съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейски орган, или от кмета на общината, район или кметство, които са длъжни да му окажат съдействие. Това е второ изречение в тази алинея, която аз ви предлагам в редакция:
„Полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на неговите функции.”
Запознат съм със стенограмата от 27 май 2009 г., с което е изменен сега действащия чл. 431, ал. 2, в която се предвиждат условия, в които фактически затрудняват, да не кажа спират изпълнение на тези натоварени от държавата функции н частните съдебни изпълнители, а именно, че те не могат да разчитат на своевременна помощ и съдействие от органите на МВР, тъй като трябва да направят първо мотивирано искане и второ да докажат, че противозаконно се пречи на изпълнението. За всички колеги юристи е ясно, че принудителното изпълнение на изпълнителното производство е осъществяване на принуда. Само изпращане на призовка за доброволно изпълнение не изисква като акт принудително действие. Оттук нататък всички действия са принудителни действия и съдия изпълнителят няма защо да доказва, че противозаконно се пречи. Т.е. той трябва да направи едно първо движение по принудително изпълнение, да се осъществи състава на престъпление по Наказателния кодекс, защото това е визирано в чл. 296 от Наказателния кодекс, след което да направи мотивирано искане до органите на МВР за съдействие. Това значително затруднява, бих казал че спира ефективното изпълнение на функциите на частните съдебни изпълнители.
В мотивите подробно съм развил становището. Те всъщност не са фирми за събиране на вземания, една фигура, която е позната по другите правни системи, а това са натоварени с държавна власт органи, независимо че са на принципа на частното съдебно изпълнение.
Съдействие на полицията се иска не за да охранява частния съдебен изпълнител. Може би в част от становищата, които тогава са депозирани от МВР, е застъпено това виждане. В случая МВР изпълнява своите функции по чл. 2 и чл. 6 от Закона за МВР, а именно изпълнява дейност, която да защити правата и интересите на гражданите и обществения ред. Тези права и интереси са залегнали в самото съдебно решение, което принудително се изпълнява. Т.е. органите на Министерството на вътрешните работи не са бодигард на частния съдебен изпълнител и те не се натоварват с такава функция.
Това е предложението, което аз съм представил на вашето внимание. Ще се радвам да се подкрепи.
Частните съдебни изпълнители се натоварва и с публични взимания по закона. Държавните изпълнители имат право, но гражданинът избира и не трябва да е в по-не привилегировано положение, ако избере частния съдебен изпълнител. В смисъл частният може да му осигури по-бърза ефективна защита на правата, но може да не е жив и здрав след принудителното изпълнение, защото няма да има полиция. Докато държавният съдебен изпълнител е натоварен с много публични вземания на държавни субекти. Примерно, Топлофикация е заринала държавните съдебни изпълнители и те насрочват своите принудителни изпълнения след година- година и половина. Това спира процеса на изпълнението и спира целия ГПК, където принципът е бързина и ефективност.
Анастас Анастасов:
Само един коментар. Мисля, че по Закона за съдебната власт има цяла глава, която урежда статута на съдебната охрана. Мисля, че в този статут влиза охраната и изпълнение на такива функции от страна на съдебната охрана по отношение на съдия изпълнител. Говоря за държавния съдебен изпълнител.
Даже, ако не се лъжа, в НПК на първо място по отношение на изискванията за изпълнение на указания на съда при органите на предварителното производство първо е съдебната охрана и чак след това идват органите на полицията, кметовете и т.н.
Въпросът е по отношение на претенциите, когато се промени този текст на закона, беше че полицията се натоварва с несвойствени функции по отношение на охраната. Защото вие сте абсолютно прав като казвате, че един съдия изпълнител не може да предвиди дал дадено изпълнение ще има съпротива срещу него или не. Всеки съдия изпълнител си пише съдействие от полицията. Едно, че сега има проблем с бюджет, бензин и т.н., но реално всеки началник на полицията отделя двама, защото не може да прати един, отделя двама човека, които трябва по някакъв начин да се придвижат до мястото на изпълнението. Днес ако изпълнението е на голям обект, то целият ден тези двама човека стоят там. Те са на заплата, но реално не вършат полицейска работа. Това е проблемът в частност. А няма как да се остойности тази услуга един вид, за да може примерно да вмени след това изпълнителя на длъжника да плати и това, че се е наложило да вика някаква охрана.
Иначе текстът само по себе си е резонен, защото наистина колегите частни съдебни изпълнители много трудно работят в селата.
Огнян Стоичков:
Аз ви благодаря за тази бележка, но приемем ли обратното, както съм изложил в мотивите, частните съдебни изпълнители ще се „мутразират”, както ги упрекваха в началото. Т.е. те ще бъдат принудени да се обръщат към частни охранителни фирми, които да охраняват не изпълнителя, а да охраняват гражданина, който се въвежда във владение, да се охранява имота му, в който се въвежда и тогава изпълнението просто ще се бламира като краен и най-важен етап от цялата процедура по ГПК. Т.е. ще имаме едно съдебно решение, което няма да бъде ефективно изпълнено.
Анастас Анастасов:
Ако наистина по закон държавният съдебен изпълнител използва служителите на Дирекция „Съдебната охрана”, тук създаваме едно противоречие.
Огнян Стоичков:
Чл. 275 от ЗСВ е пред мен и ако позволите ще го прочета.
„Чл. 275. (1) Държавните органи, длъжностни лица, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.”
(3) Държавния съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.”
Това е текстът на ЗСВ, който е бил актуален когато е била актуална редакцията на ГПК 2007 г. Но новият ГПК влезе в сила 2008 г. С влизането в сила на ГПК се отмени чл. 15 от Закона за частните изпълнители, като с каза тогава, аз съм чел мотивите, че не е мотивирано да се разграничава статута на частния и държавния и за това с новия ГПК този режим ще бъде синхронизиран. И той действително е синхронизиран, само че четейки стенограмата, и г-н Бисеров тогава е бил там, и е подкрепил тази редакция, която е била първоначалната редакция на вносителя, че полицейските органи, кветове на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. Това е първоначалната редакция на вносител Мая Манолова. След което са се повдигнали два въпроса: дали да бъдат само предвидените в този кодекс случаи (ГПК) и е станало ясно, че ГПК не предвижда случаи, кога е опасно и кога не е опасно при едно изпълнение.
Анастас Анастасов:
Частният съдебен изпълнител е излязъл на частно да работи. Да си сключва договор с МВР и когато има нужда, да си прави заявка.
Георги Дичев:
Ако позволите само две минути. Камарата подкрепя изцяло този законопроект. Вносителят обясни, че това не е нещо ново, а се връща едно старо положение. За съжаление, в предишния парламент при тези спорове в пленарна зала се получи един текст, който на практика блокира дейността на частните съдебни изпълнители по отношение на съдействието от държавни органи.
Няма да повтарям мотивите. Те са изчерпателни. Само искам да подчертая две неща. Частният съдебен изпълнител е частен само доколкото държавата не му плаща заплатата и не носи отговорност за неговите действия. Във всичко останало той действа като държавен орган. На него му е делегирана държавна власт. Упражнява публични функции така както и нотариусът. И с какви юридически аргументи държавните органи няма да му оказват съдействие при изпълнение на съдебните решения, когато същите тези решения са задължителни за държавните органи. Сега действащия текст от ГПК, освен че логически е безсмислен – това вече стана ясно, на практика казва, че съдействие ще се оказва само на държавните съдебни изпълнители (по силата на Закона за съдебната власт), който с прочете преди малко, не и на частните съдебни изпълнители. Защото противозаконното пречене на изпълнението, какъвто е в момента текста, на съдебно решение, е престъпление по Наказателния кодекс и там полицията е длъжна да реагира по силата на други закони. И на какво основание н едни и същи органи по принудителното изпълнение държавата ще отказва на едните, а ще съдейства на другите. И съдействие всъщност на кого се дължи – на самия съдебен изпълнител, или на привеждането в изпълнение на съдебните решения, върху които се гради цялата държавност.
Министерството на правосъдието, когато беше взискател по делото в Асеновград за предаването на дете, защо не го възложи на държавен съдебен изпълнител, а на частен и защо не го изпълни това решение без съдействие от страна на МВР.
Много мога да говоря по този въпрос, защото ние като гилдия сме изключително огорчени от това отношение към нас и за по-малко от 4 годни имаме 10 случая на побои, взривяване на коли и кантори на частни съдебни изпълнители. Последният случай е само от преди две седмици в Разлог. Не знам какво още трябва да се случи, за да застане държавата зад тези, които е назначила да вършат тази работа.
И никакви аргументи за претовареност и разходи не могат да се обсъждат, когато става въпрос за това иска ли българската държава ефективна съдебна система и върховенство на закона чрез бързо, прозрачно и законно съдебно изпълнение, или предпочита съдебни решения, които хората си държат в рамка и изпълнение чрез мутри, побоища и рекет, каквото беше преди 2006 г. Текстът в ГПК, който в момента гледате, става въпрос точно за това. Става въпрос не само за полиция. Става въпрос за съдействие от страна на държавните органи, защото за същия орган – държавния съдебен изпълнител, на него му оказват съдействие всички, дори и ние като граждани сме длъжни да окажем съдействие по Закона за съдебната власт. А частният съдебен изпълнител, изпълнявайки същата функция, делегирана от държавата, трябва да се оправя както намери за добре.
Искра Фодосова:
Благодаря на г-н Дичев, който е председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.


Димитър Лазаров:
Аз мисля, че за да можем да вземем становище по така внесения законопроект, първо, трябва да имаме все пак някаква статистика колко случаи евентуално, знам че е трудно, но все пак би трябвало да има, ще имат нужда от оказване на съдействие. Това е първото.
Второ, при всички положения най-малко трябва да има становище от Министерството на вътрешните работи.
Трето, има частни съдебни изпълнители в райони, където може би няма реални полицейски управления.
Просто сега аз мисля, че ние не можем да вземем становище. Съгласете се, че място, където има частен съдебен изпълнител, т.е. има районен съд, но няма районно полицейско управление, аз не виждам практически как това би могло да стане.
Нека да направим някакво предварително проучване, за да можем да вземем становище. Не говоря за финансовата част, която г-н Анастасов повдигна.
Мисля, че трябва предварително тези неща по някакъв начин уточнени.
Искра Фидосова:
Има логика в това, което казва представителят на Камарата на частните съдебни изпълнители. Слушах внимателно мотивите на г-н Стоичков по отношение на това, че преди последната редакция и промяна в ГПК е съществувала такава възможност и помолих за текста.
Обаче, г-н Стоичков, четем ал. 2 на ГПК, отменената редакция:
„При нужда държавният или частният съдебен изпълнител може да иска съдействие от органите на националната полиция” и т.н. Т.е. трябва да има някаква нужда, трябва да е налице мотивирано искане, да има противозаконно пречене да се изпълни задължението, което произтича от възложените му от държавата държавни функции.
Така както сте го дали – да се оказва постоянно съдействие, което ми прилича на онова искане на г-н Яне Янев преди три месеца, на което ние казахме не, то беше написано в същата редакция едно към едно.
Реплика: Само че там беше „незабавно”.
Искра Фидосова:
За това нещо сме се разправяли повече от два месеца и съм убеждавала лично, че не може да има такава редакция. Г-н Янев искаше за народните представители да се запише такова нещо.
Разбирам мотивите, обаче безпричинно? Добре е старата редакция „при нужда”.
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател, старата редакция – бр. 59, 2007, новият ГПК, който влезе в сила през м. март 2008 г. няма „при нужда”.

Искра Фидосова:
При Вашето предложени също няма „при нужда”.
Огнян Стоичков:
Няма. Защото аз казах, че принудителното изпълнение е свързано с принуда. Ако трябва да доказвам нужда, трябва да направя един фалстарт, да отида, да направя опит за въвод, да набият гражданина.
Искра Фидосова:
В противен случай МВР го превръщаме в съдебен изпълнител. Непрекъснато тези служители ще вървят от случай на случай. Тогава защо са съдебните изпълнители.
Юлиана Колева:
Аз имам още едно съображение. Миналата седмица гледахме промяна в ГПК с един единствен текст. Сега пак гледаме промяна в ГПК с един единствен текст. Следващата седмица пак някоя гилдия ще се сети за промяна в ГПК. Аз пледирам да не си позволяваме да променяме ГПК всяка седмица. Това е ГПК все пак!
Искра Фидосова:
В програмата на Министерския съвет е влязла промяна в ГПК. Имаме писмо и от Министерството на правосъдието. Така и така тези неща ще се гледат в работна група, дайте ги там да се обсъдят и да се мисли като цяло, а не парче по парче.
Христо Бисеров:
Това съм го запазил за другия закон, защото там е записала г-жа Машева, че министърът на регионалното развитие и благоустройството изпрати закон. А някакъв депутатски законопроект, сиреч какъв е този нахалник, би могъл да се включи в него, т.е. той е един подзакон, което е правилният законодателен подход.
Министърът на правосъдието или неговият заместник такива писма да пишат до парламента!!?? Съгласен съм, че не може на парче, но и така не може.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков представителя на Камарата, държавният съдебен изпълнител като тръгва на едно съдебно изпълнение, първо се обажда в МВР и веднага тръгва с него полицаят ли? Не случайно поставям този въпрос, защото досега това, което каза г-н Стоичков, беше точно в тази посока. Ние нямаме различна трактовка на държавния и на частния съдебен изпълнител. ГПК е кодексът и законът, който урежда правомощията. В Закона за съдебната власт и АПК, където ги цитирахте, са устройствени закон. След като държавният съдебен изпълнител върви по същата процедура, къде е проблемът, защото аз не разбирам.
Георги Дичев:
За съжаление, след като Законът за съдебната власт постановява, че всички държавни органи, длъжностни лица и граждани дори са длъжни да оказват на държавния съдебен изпълнител съдействие, а полицията незабавно при възпрепятстване, в момента всички държавни съдебни изпълнители си пишат писмо до полицията, те незабавно се озовават и в момента има указания от МВР, разпратени до цялата страна, че съдействие се оказва само на държавен съдебен изпълнител заради ГПК. Ние иначе не бихме си позволили да поставяме този въпрос публично в медии и къде ли не, защото наистина това е една фрапантна несправедливост.
Искра Фидосова:
Чл. 275, ал. 3 от ЗСВ казва: „Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие,... а полицейските органи са длъжни да му го оказват незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.”
Вие досега говорите все едно продължението след запетайката и „ако” и нататък не съществуват.
Георги Дичев:
Нашата теза винаги е била да има еднакъв режим и това казваме ние.
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател, като четем всички действащи закони, да прочетем и АПК чл. 271, ал. 3. Предложил съм го на вашето внимание на с. 2 от мотивите. „Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.”
Искра Фидосова:
Не е безусловно. Чета АПК, чл. 271, ал. 3. „Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие...”.
Огнян Стоичков:
Колеги, вярно е че сме изморени, но нека да се върнем към ГПК. Видове задължения, които се изпълняват принудително. Ако ще запорирам банкова сметка, не ми трябва съдействие на полицията. Ако естеството на задължението налага въвод, отнемане на дете (случая Асеновград) и пр. тогава ми трябва полиция. Това е естество на задължение.
Това е текст, който има традиция 50 години в ГПК.
Искра Фидосова:
Не е вярно. Не е бил такъв текстът. Това, което Вие предлагате не е нещо, което е било.
Огнян Стоичков:
Чл. 431, (бр. 59, 2007 г.) съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на община, райони или кметства, които са длъжни да му окажат съдействие.
Фани Христова:
Думичката „може” според мен променя нещата.
Огнян Стоичков:
Органът е длъжен.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков, четете чл. 275, ал. 3 „държавният съдебен изпълнител може”. Също се казва може. Същото е и в чл. 431, ал. 1. И в същото време в АПК в чл. 271, ал. 3 казва когато естеството на задължението налага.
Огнян Стоичков:
Преди малко обясних естеството. При запор на банкова сметка това естество на задължение, за което полиция не ми трябва.
Георги Дичев:
Последно изречение. Не оставайте с впечатлението, че съдебните изпълнители седят по цял ден и пишат писма до МВР. Аз за миналата година имам три поискани съдействия, две оказани и едно отказано, но се справихме без полиция. Т.е. три реално оказани съдействия.
Това, което каза колегата, е много добър подход, и нека да се види статистиката, за да се види колко реално са оказани, ще се види, че не става въпрос за това. Плюс това ние имаме съвместна инструкция с МВР, която разработихме още като встъпвахме в длъжност. Нещата са разписани. При нас непрекъснато се говори никой да не иска съдействие ей така, защото е тръгнал на изпълнение. Ако някой не изпълнява, си има много добри вътрешни механизми за контрол.
Димитър Лазаров:
Предлагам да отложим обсъждането на проекта, за да получим информация колко частни съдебни изпълнители имат сключени договори с фирми, ползват охранители, за да извършват своята дейност. Аз съм съгласен „да може да поиска при необходимост”, но да включим категорична забрана частните съдебни изпълнители да ползват всякакви други охранителни фирми и лица, които не са в кантората.
Огнян Стоичков:
Мога да обясня. В Закона за частните съдебни изпълнители този текст е аналогичен в чл. 15, само че се отменя с току-що цитирания от мен текст в ГПК 2007 г., защото се казва, защо само частните да имат тези привилегии, дайте всички – и частни и държавни, уредени в ГПК да имат еднакви привилегии.
Фани Христова:
Според мен, не може без становище на МВР. Дайте да помислим практически как ще се организира охраната, при положение, че имаме пет съдебни изпълнители в един район, в който има едно РПУ. Постъпили са пет молби в един и същи ден и са поискали съдействие за изпълнение от петима частни изпълнители, които имат такава нужда. Това означава, че едно РПУ с ограничен състав, направени са разчетите на охранителна полиция. Да помислим от тяхна гледна точка. Не можем да вземем решение без становище на МВР.
Огнян Стоичков:
Частният съдебен изпълнител си настройва графика на тези принудителни изпълнения съгласно ангажимента и готовността на съответното РПУ. РПУ отговаря, примерно, на тази дата не можем ад ти осигурим охрана. Имаме свободни дати следващия месец между тази и тази дата, бъди добър да се включиш в графика на МВР. Така работят съдебните изпълнители. Аз го знам от адвокатската практика. Този въпрос, който го поставяте е важен, но той се решава на практика по този начин.
Фани Христова:
Вие казвате „незабавно”. Всеки ден може да има такива случаи. Как ще стане, ще се изчакват или един през друг. Това означава, че трябва да им цяло едно звено.
Аз напълно подкрепям идеята, защото не може да има дискриминация между частен и между държавен съдебен изпълнител. Обаче без становище на МВР няма как в момента да вземем решение. Това е моето мнение.
Огнян Стоичков:
Това, което се коментира за „незабавно”. По ГПК всички действия на съдия изпълнителя са не по-малко от седем дни се насрочват съответните действия. Те не се насрочват от днес за утре.
Фани Христова:
И още една хипотеза. Вие сте поискали, а те не са се отзовали. Защото думата „незабавно” наистина ще създаде проблеми на полицаите. И вие когато не сте получили такава помощ, пускате жалба, че незабавно не са се отзовали. Оттам нататък започват безконечни проверки в МВР, защото при една жалба началникът назначава проверка и наистина се оказва, че органите незабавно не са се явили. Оттам нататък следват наказания по веригата. Аз се опитвам да си представя какво ще се случи с тяхната организация.
Георги Дичев:
„Незабавно” е само при възпрепятстване на изпълнението, което е престъпление. Там няма нужда да искам съдействие. Ако аз съм жертва на престъпление, те са длъжни да дойдат.
Огнян Стоичков:
Текстът с думата „незабавно” е от Закона за съдебната власт.
Уважаеми колеги, ако вие подкрепите това мое предложение, аз съм готов да оттегля термина „незабавно”, ако това е смущаващо и с право, че трябва мигновено органите на полицията едва ли не да реагират. Аз мога да оттегля думата „незабавно” и съответно да редактираме предложения текст в смисъла, който е бил действащ в новия ГПК, първоначалния ГПК.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, аз искам да изкажа подкрепа на законопроекта не в тази му редакция. Очевидно е, че има нужда от такъв текст. Плюс това какво означава „организация”. Но тезата, че държавният съдебен изпълнител и частният съдебен изпълнител трябва да бъдат равно поставени, за мен е правилната теза. Това, което се случи миналата година по средата бяха компилации на Министерството на правосъдието, на МВР и ние нарушихме принципи за равнопоставеността. Тогава водещите колеги, които са представители на лява парти на тях може би им отиваше държавното да е по-защитено. Това всъщност беше. И тогава стана един никакъв текст. Наистина този текст е никакъв.
Така че идеята за отлагане на разглеждането да не я възприемаме като идея да дойдат още негативни мнения. Те ще дойдат. Нека да дойдат противни мнения, но пък нека да имаме възможност или по-скоро вие да дадете някаква редакция, към която комисията да е по-благосклонна, че да влезе на първо четене, да мине и между двете четения, ако трябва, ще се коригира отново.
Огнян Стоичков:
Редакцията на изречение второ веднага я предлагам:
„При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдения изпълнител при изпълнение на неговите функции.”
Отпада „незабавно” и включвам „при поискване”. А за организациите също ще го редактираме.
Фани Христова:
Те имат инструкция за взаимодействие и там са обмислени нещата. Защо да не го приемем сега.
Искра Фидосова:
Г-жо Христова, по-разумното е да го отложим. В противен случай ще стане „не”, което не мисля, че е по-доброто.
Колеги, предлагам да гласуваме отлагането.
Който е „за” отлагане на обсъждането и приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г., моля да гласува.
Шестнадесет „за”. Който е против отлагането, моля да гласува? Няма против. Въздържали се? Няма.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Колеги, ако сте за отлагането на обсъждането, аз нямам нищо против. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Искам да възразя, уважаема г-жо Председател, по начина по който подреждате дневния ред. Единственият полезен закон го сложихте на последно място. Сложете го на първо място, за да не седим толкова до късно.
Искра Фидосова:
Ако искате да го отложим, нямам нищо против.
Ние имаме около 25 постъпили законопроекта, от които поне по десет сме водеща комисия. Ние се забатачихме в тази ситуация знаете откъде. Днес загубихме също много време.
Но и в този законопроект има доста въпросителни. Трябва да чуем и становището на Нотариалната камара, защото засяга двете камари. На пръв поглед като го чета, частният съдебен изпълнител как ще удостовери датата на изготвяне. При нотариуса ми е ясно, но частният съдебен изпълнител какво ще удостовери, никак не е ясно.
Ако искате да го отлагаме.
Подлагам на гласуване отлагането на обсъждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова









.