Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 18.02.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, проф. Маргарита Чинова, Юлия Меранзова, Николета Кузманова и Ралица Илкова; от Министерството на финансите – Костадин Манев, председател на Патентно ведомство, и Зорка Милева, директор на дирекция „Изобретения, полезни модели и промишлен дизайн”, Дирекция „Външно и международно сътрудничество”, отдел „Европейски финансови институции”- Стефан Сотиров –началник на отдел и Росица Михайлова, експерт; от Министерството на околната среда и водите – Валери Георгиев, експерт в отдел „Биологично разнообразие”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър и Георги Апостолов, директор на дирекция „Досъдебно производство”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник главен прокурор; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател и председател на Наказателната колегия и Вероника Имова, съдия в Наказателната колегия; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
2. Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерския съвет на 12.02.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г.
По първа точка - Законопроект за ратифициране изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г.
Да представи законопроекта давам думат на Валери Георгиев, главен експерт в Министерството на околната среда и водите, отдел „Биологично разнообразие”. Заповядайте.
Валери Георгиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще ви представя изменението на текст от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. Това изменение е на чл. 21 и е предложено през 1983 г. на Второто извънредно заседание на Конвенцията, проведено в Габорон, Ботсуана. През 1990 г., когато Конвенцията е ратифицирана от Великото Народно събрание това изменение не е било ратифицирано. В момента се налага това да се направи, тъй като от 2007 г. България е член на Европейския съюз и се оказва, че ние заедно с Малта като страни членки на Европейския съюз не сме ратифицирали това изменение, а изменението дава право на регионални икономически интегрирани организации в Европейския съюз да бъдат членове на Конвенцията и председателството да гласува въпросите, свързани с Конвенцията с брой на гласове, отговарящи на всички страни членки. Т.е. ние като страна членка на Европейския съюз трябва да ратифицираме това изменение, така че да бъдем една от страните, които участват активно в процеса на изграждане на позиции и взимане на решения на Европейския съюз и отстояването им по време на конференциите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване и въпроси. Няма. Преминаваме към гласуване на точка първа.
Който подкрепя Законопроекта за ратифициране изменението на чл. ХХІ от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, № 002-02-5, внесен от Министерския съвет на 05.02.2010 г., моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.

По втора точка - Законопроект за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерския съвет на 12.02.2010 г.
Моля представителите на Министерството на финансите да представят накратко мотивите. Заповядайте, г-н Сотиров.
Стефан Сотиров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
На вашето внимание предлагаме решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на изменение чрез размяна на писма на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за оказване на финансова помощ, подписано през 1992 г.
Във връзка с това споразумение Швейцарската Конфедерация предостави на България 60 млн. швейцарски франка. От тях са използвани малко над 52 млн. швейцарски франка. Построени са 8 обекта главно със съдействието на швейцарски фирми в областта на здравеопазването, околната среда и енергетиката.
През 2006 г. се започна един проект в Пловдив – съоръжение за изгаряне на болнични отпадъци или така наречения акселератор, който за съжаление в рамките на срока, който беше определен да бъде завършено това съоръжение, досега все още продължават строително монтажни работи и доставка на оборудване от швейцарската фирма, която е отговорна за изпълнението на поръчката на швейцарското правителство. В тази връзка се налага отново да подновим чрез размяна на писма настоящото споразумение, за което предлагаме и на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон изменението на споразумението чрез размяна на писма. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви г-н Сотиров. Всъщност удължаваме действието с цел приключване на проекта.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари. Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказването на финансова помощ, № 002-02-6, внесен от Министерския съвет. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Стефан Сотиров:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Довиждане.

Искра Фидосова:
Благодаря Ви. Продължаваме с трета точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г.
От името на Министерския съвет ще представи законопроекта г-н Костадин Манев, председател на Патентното ведомство. Заповядайте, г-н Манев, накратко да ни представите мотивите.
Костадин Манев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Предлаганият законопроект за изменение на Закона за промишления дизайн включва разпоредби, които могат да бъдат групирани в три основни направления: първата група са свързани с общите положения в Закона за промишления дизайн (глава първа) – осъществяване на производството по регистрация и тези, които са свързани със заличаването на регистрацията в групата материално-правни норми в същия закон (глава втора). Най-същностното изменение е свързано с производството по извършване на регистрация на промишления дизайн като обект на индустриална собственост. Предлага се нов режим, така наречената регистрационна система, която е уредена в Регламент 6 от 2002 г. на Европейския съюз. Всъщност това е регламентът по силата на който се издава дизайна на общността, така както в момента действа регламент, който регламентира издаването и защитата на марката на общността от влизане в сила на Лисабонския договор марката на Европейския съюз. Т.е. предлагаме промяна от режим на извършване на материална пълна експертиза, която по обективни причини така или иначе не може да бъде извършвана и в момента, защото трябва да се преценят всички факти и обстоятелства, всички източници на информация релевантни към материалните критерии на обект на индустриална собственост промишлен дизайн към регистрационна система, подробно описани в глава трета на Закона за промишления дизайн, като се дава възможност след това заинтересованите лица да атакуват тази възможност и сега съществува, но тя всъщност ще представлява и защитата срещу неотговарящи на материалните критерии регистрирани промишлени дизайни. Считаме, че по този начин се ускорява възможността за получаване на правна закрила, създава се възможност за по-конкурентноспособен режим.
Освен това поставяме българските правни субекти, особено стопанстващите субекти в правен режим на получаване на закрила за промишлен дизайн, идентичен с този по европейското право.
Готов съм да отговоря на въпросите ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Манев. Колеги, имате думата. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Виждам § 39. Законът влиза в сила три месеца след обнародването с изключение на – изброява се половината закон, който да влезе в сила девет месеца след обнародването. Защо са необходими тези срокове. Не казвам, че не е допустимо, но е непривично. Вероятно има причина за това, но кажете защо половината закон ще влезе в сила след 9 месеца, а другата половина след три месеца.
Костадин Манев:
Веднага ще обясня. Всъщност ако се направи преглед, ще се види, че това са разпоредбите точно свързани с промяната, която току-що обясних, а именно с регистрацията и производството, което ще се осъществява, за издаване на защитния документ. Именно преминаването от системата на пълна материална експертиза към тази на регистрационната система, макар и идентична с това, което действа от 1 януари 2007 г. на територията на нашата страна и може да бъде използвано от всички наши субекти, налага и сме преценили, че е необходим един сравнително дълъг период, в който ние ще проведем тази разяснителна кампания. Ще проведем и промяната в IT структурата – инфраструктурата на нашето ведомство, така че администриращата система да бъде променена, за да може действително да имат една адекватна пълна закрила, както притежателите на права, бъдещите заявители, така и всички трети лица, които са длъжни да не нарушават регистрирани вече права. Това е смисълът на § 39.
Искра Фидосова:
Неговият въпрос беше защо в единия, който е достатъчно дълъг срок, и след това другия срок от девет месеца и аз сега гледам най-първия параграф, който сте записали, § 2, който се отнася до промяна на чл. 6. В чл. 6 е преписан дословно текстът на действащия закон с една единствена дума – отпада публикация на заявката. Т.е. единствено отпада думата „на заявката”. Защо са ви необходими девет месеца за това нещо.
И въпроса за коректното изписване от правна гледна точка, т.е. тук следва да запишете, че отпада в текста на чл. 6 думата „заявка”, а не да се преписва целия текст.
Но конкретно на въпроса на г-н Корнезов – защо ви е необходим този период за такова нещо и то за таксите. За това че няма да събира вече такса за публикация на заявката ви трябват 9 месеца, примерно.
Костадин Манев:
Не извършваме публикация на заявката, която след публикацията в момента всяко трето заинтересовано лице може да даде възражения, може да представи доказателства релевантни по материалните критерии, след което извършваме материалната експертиза и ако издадем решение за признаване на обекта и за неговата регистрация, извършваме публикация вече за издадения документ. А при новата система не е както е при настоящото производство.
Искра Фидосова:
Точно обратното. При положение, че вече не се публикува и не се събира такса за тази заявка, тази цялата процедура я нямате. Каква е логиката да се отлага действието с 9 месеца на такава разпоредба по § 2. Половината текстове са след 9 месеца, а другите са след 3 месеца. И двата срока са много дълги.
Костадин Манев:
Единственото съображение, което сме имали, единствено за обстоятелството да се подготвят нашите заявители и изобщо всички заинтересовани лица за новия режим.
Искра Фидосова:
Какво ще се подготвя заявителя, че няма да се регистрира заявлението, за да се спази тази процедура.
В § 3. В чл. 7, ал. 1 след думата „досие” се добавя „на хартиен и електронен носител”.
Добре, тук ви трябва време за софтуера. За § 3 сте прав. Но за § 2 не.
Костадин Манев:
Ние се стремим към пълна автоматизация и електронизация на производствения процес на самата експертиза на държавните регистри, публичен електронен достъп до тях. Следващият етап е електронно подаване на заявките, така както е уредено навсякъде. В момента не е регламентирано така. Ние създаваме такъв режим. Включително и официалният бюлетин на ведомството да бъде в електронен вид, за да може да не се отпечатва на хартия – да има същата правна сила публикацията, която извършваме.
Искра Фидосова:
Досега държавния регистър на промишлените дизайни имали ли сте го в електронен вид. Как става регистрацията.
Костадин Манев:
Ние имаме регистрираща система, която няма характер на регистър. Тя функционално изпълнява това, но не е регистър.
Искра Фидосова:
Как до този момент сте осигурявали публичността, защото в действащия текст.
Костадин Манев:
С публикациите в официалния бюлетин и на сайта. Искам да кажа, че това е една допълнителна система, която дава възможност да се търси в администриращата система и да получават потребителите информация. Но това не е публикацията, която ние екс-леге извършваме, когато извършим някакъв акт – дали ще откажем или ще издадем защитен документ. Дали ще публикуваме заявката, за да могат да направят третите лица възражение и да продължи производството или не. Това нещо в момента го залагаме да се случи в един такъв държавен регистър, който да приемем, че базата данни в регистриращата система ще изпълнява функциите на държавния регистър и ние няма да поддържаме хартиеното досие, както е в момента и както в момента се води регистърът. Защото ако някой желае да направи справка в момента, влиза в нашия интернет сайт, там има една система, наречена „ВИПИО” онлайн, може да направите търсене и по име на притежателя, ако знаете наименованието на обекта, да направите проверка и да видите дали е регистрирал. Но това няма удостоверителен характер.
Искра Фидосова:
Чета „чл. 9. Държавният регистър на промишлените дизайни е публичен и се публикува на официалната интернет страница на Патентното ведомство.”
Мисля че няма неофициална интернет страница. Думата „официалната” трябва да се махне.
За § 2 не разбирам. В § 2 е обратното. Имали сте един режим в момента за това регистриране на заявлението. Сега го махате или нещо сте объркали в проекта и сега ви трябват 9 месеца за нещо, което вече няма да се прави и да се случва като процедура. Разликата между действащия чл. 6 и този, който е в проекта, е само една дума.
Костадин Манев:
В § 23 се въвежда една нова процесуална възможност – отлагане публикацията на регистрацията.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Емил Радев.
Емир Радев:
Аз искам да питам нещо по заглавието на Глава четвърта. „Регистрация на промишлен дизайн по реда на Хагската спогодба”.
Не може ли заглавието да е „Международна регистрация на промишлените дизайни”.
Костадин Манев:
Не. Международна регистрация в момента можем да осъществим, т.е. български правен субект може да извърши международна регистрация, както п реда на Хагската спогодба, така и по въпросния регламент, който вече споменах, защото пак е регистрация в чужбина. Ние имаме в случая един акт международно правен, който се администрира от Световната организация за интелектуална собственост, в който не членуват всички страни членки на световната организация. Има ограничен кръг от международно правни субекти – държави, така че това е един специфичен международно правен режим, в който не специално залагаме тук, защото сме длъжни да заложим и да дадем на национално ниво уредба. Регламентът е ясен.
Светослав Тончев:
Има два режима за международна регистрация, така ли? Едната е по Хагската спогодба, другия е по някакъв друга.
Тук в чл. 50 сте записали: „Под международна регистрация на дизайн се разбира регистрация”.
Костадин Манев:
Самата Хагска спогодба приема този термин „международна регистрация”, както има международна регистрация на марката, която е по реда на Мадридската спогодба. Това е система от актове, които са по отделните обекти на индустриална собственост и се приемат за актове, които регламентират международно правен ред. Аз за това казах, че това е по реда на Световната организация за интелектуална собственост. Те имат специфична система за придобиване на права. Там няма национален орган по реда на тези международни актове, които да издават защитния документ. Има система от действия в края на краищата националните ведомства на договарящите страни издават защитния документ. Това, което се получава – да получиш регистрация по международен път и все пак в чужбина, защото и регламента е международно правен източник, ние получаваме с една заявка при един правен ред, при едно производство от един орган, който е наднационален, получаваме международна регистрация.
Емил Радев:
Само в Глава четвърта ли се разглежда международната регистрация.
Костадин Манев:
Да, само по този акт да.
Емил Радев:
Щом само по Глава четвърта на този закон се извършва такава международна регистрация.
Костадин Манев:
Това е международният правен акт, който действа, за да се получи правна регистрация в чужбина по един международно правен източник. Ние нямаме друг.
Емил Радев:
Ако бяха четири акта и четирите ли щяхте да ги изброите в заглавието в главата?
Костадин Манев:
Зависи, ако са специфични. Няма такива четири.
Емир Радев:
Ние имаме международна регистрация само по тази глава. Главата в закона разисква само международната регистрация на промишления дизайн. Редът, който е вече указан и чл. 50 точно казва, че е по Хагската спогодба. Тъй като друг ред не използваме, просто в заглавието на Глава четвърта няма смисъл да стои „Хагска спогодба”. (Приемам.)
Искра Фидосова:
Други въпроси. Заповядайте, г-н Анастасов.

Анастас Анастасов:
В § 9, чл. 26а, ал. 4. „Искането трябва да съдържа данни за притежателя на дизайна и дизайна за лицето...”. Предполагам че има някаква грешка. Да не би да е „данни за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението,”. (Техническа грешка – „данни” е.)
Не знам дали е удачно като вариант в един закон да се вменяват задължения, които съществуват в ГПК (чл. 438), и то по отношение на това, че в ГПК са изрично изброени за възбрана, запор, и пише „и други”, което е в правомощията на съда да определи. А вие вкарвате две, които изрично съдът трябва да изпълнява при поискване по отношение на правото на промишлен дизайн.
Тук с колегите коментираме, че няма някакво пряко противоречие, но все пак това е нещо като доразвиване на производство по ГПК и според мен е недопустимо в таз връзка.
Костадин Манев:
Както в този закон, така и в Закона за марките и географските означения, така и в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели са включени специални разпоредби във връзка с обезпечителните производства, които са продиктувани от режима, който е предопределен от Директива 48/2004 г. по отношение засилване на правоприлагането по отношение на правата върху обекти на индустриална собственост. Тук даже ще забележите, че има редица мерки, които не можем да ги срещнем другаде, включително се стига до унищожаване на средствата, които са използвани за изготвяне на контрафактните стоки или за стоките, произведени и означени в нарушение на марка или на регистриран дизайн. Така че това е основание за да се приложи този комплекс от мерки. Още от 2006 г. се следва тази линия в този режим.
Искра Фидосова:
В § 9, ал. 2 „Налагането на обезпечителните мерки по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителна заповед на съда.”
Трябва да бъде „на обезпечителната мярка по ал. 1”. Т.е. може да се наложи и една. Може ли двете едновременно да се допуснат по ал. 1.
Костадин Манев:
Могат и двете. Те са различни.
Искра Фидосова:
Тогава в ал. 1 трябва да има корекция. След като грешката не е в ал. 2, е в ал. 1.
В § 20, ал. 5,
„(5) Решенията по ал. 1-3 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от заместник-председателя, упълномощен с писмена заповед.”
„Упълномощен с писмена заповед” имате предвид представител на Патентното ведомство. Тук трябва да е не „упълномощен”, а „оправомощен”. Понеже е държавен орган е оправомощен.
Колеги, имате ли въпроси? Да се върнем на последната разпоредба за влизането в сила.
Анастас Анастасов:
Отпада ал. 2 в § 1. Това касае промишлен дизайн при изпълнение на специфични дейности от МВР. В мотивите няма обяснение каква е причината да отпадне.
Костадин Манев:
Ще обясня. Тази разпоредба е била включена преди във връзка с определени казуси от практиката, свързани със защитата на промишлени дизайни, които касаят този сектор. По-специално той беше придобил популярност – физическо лице беше заявило и защитило без да има законова пречка да получи тази правна закрила, униформите, които са били предмет на някаква поръчка за нови униформи на полицията тогава. При това положение се е стигнало до решението да се създаде някаква пречка. Но тази пречка, която в момента се предлага да отпадне, и за която ние ще коригираме – ще допълним мотивите, за да има яснота, очевидно не кореспондира с правната природа на този обект. Този обект защитава външния вид, външното оформление на продуктите и нищо секретно не може да има. Всичко, което се преценява от гледна точка съществуването, подаването на заявяването за регистрация, съществуването на тази регистрация и по-нататък заличаването е свързано с гражданско правни факти от рода на недобросъвестност, неизпълнение на договорни задължения по възлагане, респективно по създаване на този обект, на този дизайн и може да се регулира не с такава забрана, а по този ред. Това е идеята, ако я подкрепите, ще мотивираме допълнително, за да има яснота.
Искра Фидосова:
По § 38. „Министерският съвет приема наредбата по чл. 41, ал. 4 в шестмесечен срок от влизането в сила на закона.”
И пак се връщаме на разпоредбата за влизане в сила на закона. От кое влизане в сила по § 39, като имате тримесечен и деветмесечен.
Пак поставяме въпроса за изравняване на влизането в сила или изключение, ако има, то трябва да касае една-две-три разпоредби, но не половината от законопроекта.
Ако броим деветмесечното влизане и се уточни, че е деветмесечното, това означава, че наредбата трябва да се приеме след 15 месеца. Това е един изключително дълъг срок, който не разбирам защо е необходим.
Костадин Манев:
Можем да предложим тази наредба да бъде приета в по-кратък срок. След като влезе в сила.

Искра Фидосова:
Кога влиза в сила. Вижте § 39.
Подготовката на регистъра, това което обяснихте, защо има връзка с наредбата в момента. Вие докато подготвяте техническото обезпечаване, изпълнението на промяната в закона, може да се пише наредбата и да се приеме от Министерския съвет. Срокът става изключително дълъг – става девет месеца.
Костадин Манев:
Приемам забележката. Наистина няма логика. Напълно е възможно да се изготви и да се предвиди режим, в който да влязат едновременно. Даже е по-оперативно. Тук според мен е инерцията, която е имало досега винаги, че се предвижда шестмесечен срок след влизане в сила на закона и някаква промяна, свързана както сме правили при другите обекти за регистрация – в шестмесечен срок се приема наредбата по определени текстове. При такъв дълъг срок наистина няма никакъв проблем да се предвиди изготвяне и приемане, която да влезе едновременно. Даже ще бъде по-оперативно.
Искра Фидосова:
А да разбирам ли, че по § 36 така, както е записано и съобразно § 39 за това удължено влизане в сила на този срок, особено касаещи регистрацията и публикацията, сте имали предвид, че всички заварени случаи ще трябва да ги изчистите. (Да.) Т.е. стигнах си до обяснението защо е този срок. (Да, има го и това.) Има друг по-лесен начин да се напише, без това объркване. С преходна разпоредба това много по-лесно ще стане, вместо тези три текста, записани по този начин с това голямо разминаване.
Колеги, да дадем ли такава препоръка в доклада. Референтите, разбрахте, нали. Ще дадем становище до водещата комисия.
Колеги, има ли други въпроси и изказвания по законопроекта. Няма. Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 29.01.2010 г., моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на г-н Манев. Бележките ще ви ги дадем в писмен вид.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. – продължение.
Колеги, искате ли да продължим с § 17, докъдето сме стигнали с гласуването, а на чл. 58а да се върнем накрая.
Последно сме гласували § 16. Продължаваме с § 17, който става § 14. Работната група заседава. Имаме уточнени окончателно с редакция всички текстове в НК. Погледнете редакцията на § 17, предложена от работната група. Предложенията са изписани направо като предложения на Комисията, за да не ги пишем още веднъж и за зала. Това са всъщност предложенията с редакцията на работната група, която работи по текстовете.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
По ал. 3 за квалифицирания състав, наказанието, което се предвижда, „е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор”. Това наказание общо взето се покрива с наказанието за ..... Следващият въпрос, който се поставя е няма ли това да стимулира лицата, които се занимават с отвличане и прилагат особена жестокост към жертвите или се отнасят по особено опасен за здравето им начин, да приключат нещата, отколкото да върнат отвлечения. Вярно е, че за някои случаи стимулът идва от това, че те очакват да получат откуп и това е мотивът им да съхранят живота на жертвата. Но ако тези шансове се окажат несигурни или пък рискът от разкриване е прекалено голям, то тогава този текст може да създаде допълнителна опасност за отвлечения.
Това е моят въпрос и оттук идват резервите. Все пак колкото и да е, трябва някаква диференциация да бъде направена, без да подценяваме тежестта на това, което се случва и разпространението на тези престъпления. Но тук едно е тежестта (опасността) на престъпленията, друго е как все пак да се прокара границата, която да не доведе текстът да не утежни ситуацията в отделни случаи, вместо да респектира с тежестта на наказанието.
Михаил Миков:
Пак по същата алинея за тежестта на наказанието. Това е вече максимумът – лишаване от свобода 30 години. Тук се прави от десет до двадесет или доживотен. Не е изчерпано до тридесет години. Има една дупка между доживотен и десет-двадесет. Да се види каква е идеята. Но тридесет не може да се губи. Тридесет е максимумът на лишаване от свобода. Не може да се губи следващото по тежест и изведнъж да отиваш на доживотен затвор. От двадесет до тридесет години се прескача като равнище.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Въпросът, който повдигна г-н Стоилов, стоеше на вниманието и при работата на работната група. Действително като чели не съумяхме да направим някаква тънка разлика между тежестта на деянието, което е предмет на регламентиране в този текст и убийството по чл. 116. Така или иначе коментирахме това, че всяко от тях си има своята относителна тежест и обществена опасност, която заслужава да бъде санкционирана с такъв текст. Имаше съображения дали не мотивираме и не стимулирам едно по-тежко престъпление с оглед на заличаване на следи. Приехме, че няма какво по-леко наказание да се предвиди в тази хипотеза.
А що се отнася до забележката на г-н Миков, мисля, че трябва да признаем, че е абсолютно основателна и следва да не се пропуска този размер. От десет до тридесет е много широк периметър. След като има алтернатива до живот, какво правим.
Михаил Миков:
Искам да обърна внимание, че в същото време случаите по ал. 6 при условията на чл. 55. Т.е. хем го забиваме в тази висока зона, хем ако подпомогне – разкрие всичко, което му е известно.
Димитър Лазаров:
Г-н Миков, и в момента в чл. 116 наказанието от петнадесет до двадесет, до живот или до живот без право на замяна. Вие знаете за тридесет години, когато беше сложен мораториум и след това премахнато смъртното наказание, останаха доживотен затвор – Глава първа, мисля че са само три наказания.
В концепцията за новия Наказателен кодекс просто да отпадне като наказание. Това са едни остатъци. Вие знаете, че този кодекс е кърпен, кърпен от 1968 г. Да, останали са. Но чл. 116 – може би класическият текст е от петнадесет до двадесет – с още по-малка ножица, до живот или до живот без замяна. Така че не виждам някакъв нов принцип, някакъв нов подход ние да прилагаме, при положение, че го има по чл. 116.
Искра Фидосова:
Други желаещи да се изкажат по текста. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Ако този текст е изработен от работната група, виждам че редакцията на ал. 3 в началото е коренно променена в сравнение с тази, която е в момента действаща. Защото в момента действащата цитира конкретно деянията по ал. 1 и ал. 2, създавайки един по-кратък запис на квалифицирано деяние. Но сега след като се завишават толкова драстично в ал. 3 наказанията, не е ли по-добре да се прецизира дали и за двете алинеи, или да остане само за ал. 2, тъй като ми се струва, че в някои случаи по ал. 1 дали няма да е прекалено в ал. 3 да скача толкова високо санкцията, специално, ако не е свързано с ал. 2, а е само с ал. 1 – обикновено отвличане без откуп.
Красимир Ципов:
Какво общо има ал. 3?
Чатин Казак:
Нали ал. 3 е част от квалифицирания състав на ал. 1. Как какво общо има?
Искра Фидосова:
Г-н Казак, Вие гледате действащата разпоредба, а ние работим по ЗИД.
Четин Казак:
В момента действащата ал. 3 на чл. 142 е: „Ако от деянията по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици”.
Любен Корнезов:
Ще бъда съвсем кратък, уважаеми колеги.
За мен ще бъде груба грешка, ако продължаваме в частта на наказанията за едно убийство, квалифицирано по чл. 116 и отвличанията, макар и да са квалифицирани, все пак едното е убийството, а другото не е убийство. Животът е конституционно право и т.н. Така че трябва да бъдем тук внимателни.
Второ, така като гледам ал. 3, която ни се предлага, те всички отвличания са квалифицирани. Т. 5. „Освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на третото лице.” Той за това го отвлича. В 99% отвличанията ще бъдат по ал. 3. Ал. 1 и ал. 2 всъщност увисват във въздуха и няма да се прилагат. И да даваме за всички практически отвличания тежки наказания, които са предвидени за убийството, мисля, че ще направим грешка. Няма да постигнем целта, към която всички се стремим в края на краищата.
Янаки Стоилов:
Аз няма да взимам повече отношение по този текст, като се извинявам, че се намесвам втори път. Защо не с отиде на принципа квалифицираните случаи, те могат да бъдат уточнени, на отвличания по наказания да бъдат предвидени с наказанието с общия състав на убийство. Там може д се отстоява такава теза. По чл. 115 наказанието може да бъде приравнено за квалифицираните случаи на отвличания, но да се приравнява тежкия случай на отвличане с квалифицираното убийство, това излиза от всякаква наказателна логика излиза. Ако такава ще се прилага оттук нататък, вече преценете какво ще доведе това.
Михаил Миков:
Искам да обърна внимание на ал. 6. „За приготовление, подбуждане или сдружаване”. Вижте приготовлението (чл. 17) какво казва: „Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.” (Чл. 17, ал. 3) Той е общ. Дали е убийство, дали е кражба, грабеж, щом се е отказал – това е така нареченият отказ от приготовление, при който има ненаказуемост и това е стимулираща норма. Вижте чл. 17, ал. 3 още веднъж.
Ще излезе, че при отвличането по чл. 142, ал. 6 приготовлението, макар и да се отказал, е от една до шест години. Т.е. губи се и стимулиращият характер на отказ от приготовление по ал. 3 на чл. 17.
„Приготовлението е наказуемо само по предвидените от закона случаи.” Такъв предвиден от закона случай е този по ал. 6. Но ал. 3, на чл. 17 ти казва, че деецът не се наказва, когато по собствена подбуда, т.е. тя стимулира деецът да не извърши престъплението, „се е отказал да извърши престъплението”. А тук ти казва, че приготовлението се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Христо Бисеров:
Това е хипотезата на ал. 2.
Михаил Миков:
Оставете в ал. 6 сдружаването като тежка форма, ако трябва и подбуждането, но приготовлението си е институт на съучастието от общата част. Сдружаването разбирам да се наказва, сдружаването е престъпна група.
Четин Казак:
Аз предлагам да остане поради простата причина, че не винаги човек, който извършва приготовление е останал на този стадий поради отказване, собствено лично отказване. В много случаи, може да има случаи, когато деецът, г-н Миков, да останал на фаза приготовление поради простата причина не че се е отказал сам, поради което ще се приложи ал. 3 на чл. 17, а просто цялата организация е била разкрита преждевременно и не са могли да го извършат.
Михаил Миков:
В чл. 17 пише, че отказът е по собствена подбуда, а не поради обективна невъзможност да довърши опита. Това е отказ от приготовление по собствена подбуда.
Четин Казак:
Ал. 6 на чл. 142 има предвид, когато не се отказал сам, а е бил спипан на фаза приготовление от органите.
Димитър Лазаров:
Тази дискусия я водихме миналата седмица с участието на г-н Бисеров и г.н Миков и част от другите колеги с представителите на ВКП, ВКС и вносителите и тези неща ги минахме за четвърти или за пети път. Сега започваме отначало. Дискусията може би ще продължи още един месец. Цялата комисия с участието на представители на институциите направихме дискусия, за д може сега, съобразявайки се с надделяло тогава становище, да ги изпишем, за да можем сега да вървим по-бързо. Сега се връщам в началото на дискусията.
Искра Фидосова:
Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Много съжалявам, ако повторя нещо, което е казано в мое отсъствие миналия път.
Позволявам си да обърна внимание на уважаваните народни представители, на ал. 5 от новия текст, който комисията предлага, която изглежда позволявам си да кажа напълно безсмислена. Какъв е смисълът ако една вещ е послужила за отвличане, някой да отговаря, че я държи вкъщи. Например, въже, кола. Ако аз предполагам, че с моята кола е извършено отвличане, да я продам ли или да я подаря? Аз не мога да разбера смисъла на тази разпоредба. Предполагам, че с моята кола е извършено отвличане. Какво да правя с колата? Не мога да я държа. Да я продам, да я подаря или да я заменя. Какво да я правя. Какъв е смисълът на това. Ако някой държи въже, като предполага, че с него е извършено отвличане, какво прави той. Да го изхвърли ли? Това ли е идеята?. Много драстично липсва смисъл в тази разпоредба.
Извинете, бих искала да бъда полезна, ако мога.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска.
Колегите от работната група, има ли някой, който иска да вземе отношение. Представителите на ВКС, г-н Първанов, г-н Илиев, вносителите за ал. 5.
Г-жа Меранзова.
Юлия Меранзова:
Г-жо Председател, мисля че в предишните събирания на работна група бяхме говорили ал. 5 и ал. 8 да отпаднат. Това беше предложението по вносител. Това, което казва г-жа Доковска, при предните обсъждания останахме с впечатление, че ще отпадне ал. 5 и ал. 8.
Четин Казак:
Без да съм участвал в работата на работната група най-добронамерено и добросъвестно се опитвам да намеря смисъл на този текст и изказвам следното предположение. Може би се има предвид, че който държи или укрива предмети, за които знае или предполага и не уведоми за това свое предположение и знание властите, тогава да е наказуемо.
Даниела Доковска:
Щом става дума за недоносителство, тогава не му е тук мястото – в този раздел, като първо.
Второ, едва ли законодателят би искал да стимулира точно това.
Трето, ще влезе в противоречие с други разпоредби за укривателството, с личното укривателство и т.н. Много е сложно да се направи такъв текст.
Но така, както е написано, е абсолютно безпредметен, да не говорим, че пише „предмети, материали или оръдия”, като всички те са все предмети.


Искра Фидосова:
Колеги, ал. 5 от последната дискусия, предложението на работната група, това което беше потвърдено и от колегите, беше да отпадне. Да направим редакция с отпадане на ал. 5, като в останалата част да разбирам, че по ал. 3 сте съгласни да остане в тази редакция, която в момента е записана. За ал. 3 изразиха несъгласие г-н Стоилов и г-н Миков. Останалите колеги съгласни ли сте с редакцията на ал. 3 по отношение на размера на наказанието.
Ал. 5 отпада – грешка, която е допусната при оформяне на доклада.
По ал. 3 по отношение на размера на наказанието има ли някой, който желае да вземе отношение? Размерът на наказанието в ал. 3 за това, че се прескача до 30 годни. В същото време се даде пример с чл. 116, където има по същия начин изписани наказания.
Юлиана Колева:
Аз с риск да вляза в противоречие с изписаните текстове, действително най-тежкият случай на отвличане последвал от убийство на отвлеченото лице е уредено в друг текст и това е чл. 116. В крайна сметка в този текст всички квалифицирани и тежко квалифицирани случаи са свързани с оставане на отвлеченото лице живо, включително без да му бъде причинена телесна повреда. Защото тежките телесни повреди също са уредени от другите текстове. Аз лично като човек от работната група също съм пледирала за едно по-леко наказание, което да не стига до крайния вариант доживотен затвор.
Моето предложение е в новата редакция да отпадне доживотния затвор. Евентуално да се обмисли за разликата между минимума и максимума – от петнадесет до тридесет, да речем.
Но това, което е написано, е едно общо решение на работната група. За това както решите.
Искра Фидосова:
За отпадането на ал. 5 всички сме съгласни. Нали така.
Преминаваме към гласуване на § 17, който става § 14 в частта, която е изписана в проекта предложение с отпадане на текста на ал. 5.
Който е „за”, моля да гласува.
Любен Корнезов:
Кое гласуваме сега? Има предложения!
Искра Фидосова:
По § 17 има предложение на Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има постъпило предложение от г-н Миков, което по принцип е подкрепено.
Комисията подкрепя предложенията и на двамата вносители текстовете, включително и на първоначалния вносител и предлага редакция.
Г-н Стоилов направи предложение да не се прескача до тридесет години, но не за отпадне доживотен затвор.
Янаки Стоилов:
Ако формално трябва така да го формулирам, защото аз го мотивирах с наказанието по чл. 115. Това съответства на отпадането на думите „или доживотен затвор”. Нищо друго не правя като предложение, освен за отпадане на част от текста в редакцията на комисията.
Искра Фидосова:
Г-жо Колева, твоето предложение същото ли е за отпадане на доживотен затвор?
Колеги, сега сме на заседание на Правна комисия на второ четене. Свършихме с работните групи. Правиш ли предложение в тази посока по ал. 3. (Аз не го правя.) Последно едно предложение имаме.
Христо Бисеров:
Тук постигнахме някои неща, които са важни. Отпадна целта. Това е общо съгласие. Защо искате да гласуваме против текста само защото не харесваме доживотния затвор. Дайте да направим гласуване, с което да одобрим текста. Само да останем „въздържали се” по отношение на наказанието. Защо направихме всички тези усилия и накрая аз да гласувам против целия текст. Аз съм за текста. Там където имаме съгласието, да го изразим.
Искра Фидосова:
Г-н Миков като си е направил предложението е предложил в ал. 3 изразът „тридесет години” да отпадне. И предложението по принцип се подкрепя и от работната група и настройката на комисията е също да го подкрепи.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Янаки Стоилов в текста на ал. 3 да отпадне „доживотен затвор”. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Осем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Не отпада.
Подлагам на гласуване целия текст на § 17, който става § 14 в редакцията, която ви е предложена с изключение на ал. 5, за която се уточнихме че отпада. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за4. Против? Един „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Продължаваме с § 18. Има постъпило предложение между първо и второ четене от н.пр. Михаил Миков, което работната група не подкрепя.
Има постъпило предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което работната група подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 15.
Имате го текста пред вас. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 18, който става § 15.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
По § 19. Постъпило е предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Има предложение от н.пр. Михаил Миков. Работната група подкрепя предложението.
Михаил Миков:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да отпадне. Желаещи за изказване няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 20 има постъпило предложение на н.пр. Михаил Миков. Работната група не подкрепя предложението.
Има постъпило предложение на н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 20, който става § 16 с изписания в доклада текст. Желаещи за изказване.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
По ал. 3 общият състав за закана или заплаха с посегателство се увеличава наказанието до три години. А за длъжностно лице – до една година. Може би част от длъжностните лица с такива, че трябва по-изкъсо да бъдат държани, но сигурно не е била това идеята.
Искра Фидосова:
Не, заменя се с лишаване от свобода до пет години.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Моето предложение в т. 2 става въпрос за полицейски органи и разследващи. Нали го изчистихме този въпрос е се прие, че това ще са длъжностни лица.
Димитър Лазаров:
Ние го приехме априори и във всички текстове това отпада.
Михаил Миков:
Добре. В т. 3 в ал. 3 думите „лишаване от свобода до три години или пробация” се заменят с „лишаване от свобода до шест години”.
Вижте за какво става въпрос в ал. 3 на чл. 144. Такъв скок е необоснован д шест години. Заканата е все пак вербално действие, нито е пристъпил. Знаете в афектно състояние по селските кръчми такива закани стават сутрин, обед и вечер. Неимоверно високо е шест години.

Димитър Лазаров:
В ал. 1 има едно условие „и това възбуди основателен страх”. Това е масова практика.
Михаил Миков:
Шест години е прекалено. И СРС ще включват и въобще!!??
Димитър Лазаров:
Да, но когато е възбуден основателен страх.
Искра Фидосова:
Г-жа Доковска, слушаме Ви.
Даниела Доковска:
Само едно вметване. Според европейските стандарти е неприемливо да има въобще лишаване от свобода за вербални престъпления. По тази причина преди доста години законодателят промени наказанието за обидата и клеветата и предвиди само глоба, защото бяхме притиснати от европейските стандарти. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Доковска. „Европейско законодателство” и „Правна дирекция” казвате, че има такова изискване.
Експерт:
Става въпрос само за практика, а не за такова изискване.
Даниела Доковска:
Говоря за практика на Европейския съд по правата на човека, която определя стандартите, а не за някаква директива или друг акт.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Европейският съд по правата на човека може ли да налага лишаване от свобода? Може налагане на глоба и присъжда обезщетения. Това е единствената санкция, която налага.
Даниела Доковска:
Не сте ме разбрали. Сигурно лошо съм се изразила. Европейският съд по правата на човека има решения, в които счита, че за вербално престъпление е прекомерна санкцията лишаване от свобода. Казвам го по повод на това, че преди доста години работихме във връзка с обидите и клеветите по този текст.
Искра Фидосова:
Г-жа Имова иска думата. Заповядайте.
Вероника Имова:
Въпросът за това какви санкции ще наложи националната държава е вътрешно правен въпрос. А по отношение деянията, извършени чрез вербално действие, това становище на Европейския съд засегна случаите, които се отнасяха до ограничаване правото на свободно мнение, а не по начало за всички вербални деяния, които се извършват с вербално действие. Това е моето мнение.
Димитър Лазаров:
Глава първа е вербално действие и аз се съмнявам, че в европейското законодателство такъв текст или подобен текст, когато касае националната сигурност, устоите не е предвидено лишаване от свобода.
Даниела Доковска:
Националното законодателство е национален въпрос. Аз исках само да обърна внимание, че такава принципна постановка съществува. Не съществува забрана, но изглежда крайно неприемливо шест години лишаване от свобода за вербално престъпление. Това казах.
Валери Първанов:
Смятам, че има някакво значение и смятам, че трябва да се подкрепи този текст. Поне това е мнението на прокуратурата във вида, в който работната група предлага. Просто ще посоча един пример. Много скоро един защитен свидетел беше заплашен по телефона по начин, по който той беше принуден да си промени мнението и показанията, дадени пред съдия и да не каже, че не познава лицето, което го е заплашило по телефона, именно с убийство. Извинявайте, но нашата действителност е малко по-различна от така наречените европейски държави.
Михаил Миков:
Г-н Първанов, този пример е силно повеждащ. Аз задавам следния въпрос. Има ли някой статистическа справка колко наказания по три години по този текст са наложени в последните десет години. И когато видим, че не е проблемът в трите години, и тридесет годни да ги направим, проблемът е, че не се налага санкцията. Нали го разбирате това. Това че го вдигаме от три на шест години, какъв е проблемът. Ако го направим на тридесет години белким спрат заканите. Има някакъв принципен въпрос. За какво се налагат санкциите? За превъзпитание, за ограничаване извършването на други престъпления. От три на шест години и се маха алтернативата пробация. И в този кюп попадат от заплахите на защитени свидетели, което е правилно, попадат и заплахите в селските кръчми след три ракии и отива и се жалва, че основателно се е уплашил, защото другият е криминално проявен и като се е напил го е напсувал, заплашил го е той основателно се е притеснил. За това ли ще се върти машината за шест години. Колко са наложени на максимума по досега действащия текст от три години. Ако се разрови съдебната статистика, ще се види, че за такива престъпления съдебната практика няма ефективно лишаване от свобода. Не случайно е алтернативата пробация, която сега пада. Т.е. ние се разкъсваме в усещането си за тези санкции между бързина на производството, освобождаване на системата от глупости и натоварване чрез тежестта на наказанието системата на полицията, прокуратурата и съд да се върти за глупости.
Янаки Стоилов:
Поставям един въпрос, който се отнася и към този по-общ въпрос, който постави г-жа Доковска. И сигурно нямаше да имаме толкова затруднения и спорове сега в комисията, ако министърът на правосъдието беше изпълнил едно свое обещание, този проект да бъде предоставен за становище на Венецианската комисия. Това даже не сме го искали ние. Беше заявено от името на сегашното българско правителство. Ние поискахме нещо друго. Такава експертиза на проекта на Наказателно процесуален кодекс, защото там, според нас, има много по-сложни и по-спорни въпроси, които ще дадат още по-значително отражение.
Но така да се подхвърлят нещата и нищо да не следва от тях, мисля, че ще ни създаде само проблеми. Казвам го, защото на този въпрос ще се натъкваме и в други текстове. Ние трябва да знаем дали ще работим тук в някаква си наша лаборатория, даваме някакви фалшиви сигнали навън или се стремим да намерим решения, които съответстващо на българската действителност и са съобразени с това, което трайно може да се развива като законодателство. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Стоилов. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Само едно пояснение защо от три години става на шест години, а не на четири или на пет. Защото по този начин става тежко умишлено престъпление и ако се приемат измененията, ще могат д се използват специални разузнавателни средства. Проблемът на тези престъпления е, че често не могат да бъдат доказани.
Второ, няма да забравя едни от първите примери, които моят районен прокурор ми каза преди 30 години ,когато предупреждавахме с протоколи да не се заканват определени лица по линията на Закона за МВР или по чл. 185 от тогавашния НПК. Говоря за 70-те годни. Той каза тогава: Аз предупредих един български гражданин да не се заканва с убийство на съпругата си, която дойде да се оплаче. Той я намери на гарата, за да пътуват до родното си място и публично й отряза главата. Казвам какво ме е учил преди 30 години моя ръководител. Той ме учеше да се отнасям сериозно към такива казуси. Т.е. да се действа по начин, по който да се предупреждава съответното лице, че не е това пътят за решаване на съответни гражданско правни, съседски или битови семейни проблеми. За съжаление, сега това престъпление е твърде често.
Аз призовавам да се приеме в този вид.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Не може ли специално за защитен свидетел да създадем квалифициран състав и там сам да предвидим шест години.
Искра Фидосова:
Има много предложения.
Колеги, преминаваме към гласуване на § 20, който става § 16. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция с която разполагате.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Продължаваме с § 21. Няма постъпили предложения. Няма дискусия до този момент. Има ли желаещи да изказване. Няма. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 17. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за4. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 22. Има предложение от г-н Михов. Предложението е оттеглено. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 18. Желаещи за изказване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Специално по този текст потърсих справка. Около 1500 годишно са ражданията от малолетни и непълнолетни. Тук не става въпрос за насилствено съвкупление. Тук става въпрос за доброволно съвкупление, за което санкцията е от две до шест години. Ако си спомняте за бебе на годината кандидатстваше беше чиято майка е 13 годишна. Вижте го текста: „Който се съвкупи с лице не навършило 14 годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152.”
Чл. 152 са насилствените съвкупления. Това е доброволно съвкупление. Сега текстът е от две до шест години. И тези хора продължават да вършат тези неща. Представяте ли си колко далече сме от обществените отношения. Колко далече отива законодателят от обществените отношения. Проблемът за раждането във възрастта в непълнолетието, за съжаление и в малолетието съществува и той е социален, обществен и всякакъв и най-малкото това е проблем на Наказателния кодекс.
Не искам да връщам нищо. Но бях предложил само по т. 1 да отпадне. В ал. 3 можете да ги вдигате, защото на разбира свойството и значението.
Правилно съм го оттеглил.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, остава оттеглено вашето предложение? (Да.) Г-н Миков имаше предвид ал. 1, а тук предложението касае ал. 2 и ал. 3. Няма грешен текст, няма объркване. Преминаваме към гласуване.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 18. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Г-н Бисеров искаше думата. Заповядайте
Христо Бисеров:
Аз, разбира се, знам отговора на това, което ще попитам, но питам кой е вносителят и къде е той? Искам да ви кажа, че Правната комисия и не само Правната комисия, положи много големи усилия. А госпожа Министърката ни метна един закон тук, който никой от нас не одобрява, ама никой от нас не одобрява, поне г-жа Машева идваше до някоя фаза от работата по него, а сега и нея я няма. Вярно е, че когато тя идваше и ние питахме имате ли някакви мнения, тя казваше не, не, не. То нямаше някаква полза от нейното присъствие тук, защото тя нищо не приемаше като аргументи, но все пак имахме мнение на вносител. Г-н Вучков участва много активно. Към Министерството на вътрешните работи нямам упрек. Сега може би по някакви причини я няма, но упрекът ми е към Министерството на правосъдието. Да идват тук и да си защитават закона. Защото има и един друг, който е още по-лош. След два часа трябва да го започнем и него. Всичко си има някакви граници. Защото най-правилното сега е да кажем: Няма да гледаме закона, докато министърът не седне тук с нас по шест часа на ден, защото тази група работеше много. Последният път аз бях тук до 10 без 15 вечерта. Да идват да си защитават закона. Това че има парламентарно мнозинство не означава, че има безлична Правна комисия. Какво предложение да правя в тази ситуация? Да направя ли някакво процедурно предложение? Не искам да правя процедурно предложение за отлагане.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков пристига. Заповядайте. Радваме се да ви видим.
Христо Бисеров:
Аз нямам оплакване от МВР. Но от Министерството на правосъдието??!!
Искра Фидосова:
Ще се въздържа да ви дам думата. Нека да дойде представител на министерството със съответния ранг, за да си вземе думата и отношение, тъй като не е редно по въпроса, който поставя г-н Бисеров, експерт да взима отношение и думата.
Продължаваме с § 23. Няма постъпили предложения.
Предложението на работната група е в подкрепа на текста на вносителя за § 23, който става § 19. Който е „за” § 23, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 24. Има постъпило предложение, което е оттеглено от г-н Лазаров. Работната група предлага да се подкрепи текстът на вносителя за § 24, който става § 20. Има ли други желаещи за изказване по § 24. Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, който става § 20. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители да се създаде § 24а. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 21.
Има ли изказвания? Няма. Предложението е правно техническо, не е по същество за § 24а на г-н Лазаров.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 24а, който става § 21. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 25. Има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което работната група по принцип подкрепя.
Има постъпило предложение от г-н Миков, което е също е подкрепено от работната група.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне. Т.е. подкрепя предложението на Миков и на Лазаров. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се. Г-н Стоилов не участва в гласуването.
Работната група предлага да се създаде нов § 22. Виждате текста пред вас.
Красимир Ципов:
Този текст е във връзка с промените в Закона за електронните съобщения.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 22. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 26 е постъпило предложение от г-н Михаил Миков § 26 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението на г-н Миков. .
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 26, който става § 23. Имате текста на § 23. Той е:
„§ 23. В чл. 177, ал. 2 след думата „брак” се добавя „или да заживее съпружески”, а думите „до пет години” се заменят с „от една до шест години”.”
Желаещи за изказване. Г-н Миков, поддържате ли вашето предложение.
Михаил Миков:
Поддържам го. Ще се изкажа по чл. 177 и по чл. 178.
Става въпрос за престъпление против брака, семейството и младежта. Става въпрос за една глава, която съществува предимно по съветска рецепта в Наказателните кодекси на всички социалистически страни. Става въпрос за престъплението, при което смятам, че наказанието до три години лишаване от свобода е достатъчно и не е необходимо нагоре повече да се увеличава. Става въпрос за етническа култура в някои етнически групи, за традиция, ако щете, особено в хипотезата на чл. 178 „родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница”.
Сами разбирате, че става въпрос за опит за регулация на държавата на едни отношения, които са по-скоро предмет на традиция, отколкото на право – откупуване на булка и пр. Смятам, че увеличението, ако трябва някъде да завишим имуществените санкции, които са дадени като алтернативи, но такъв тип увеличаване на санкциите от три на шест години, до една година да стане до пет години – пет пъти се увеличава санкцията, смятам, че не е това големият проблем на борбата с престъпността. Ако това е проблемът и ще превъзпитаваме цели етнически културни, религиозни и пр. групи с Наказателния кодекс, както ги вдигате нагоре, направете ги на 30 години. Но не може културна идентичност, традиции и пр. Ще се използват СРС, за да се интересуваме дали бащата казва на бъдещия зет ще ми донесеш три крави и две кокошки и ще ти дам булката. Не мисля, че това е големият проблем!
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по редакцията на § 26. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз не знам каква е нагласата, защото не чуем реакции. Но аз подкрепям изцяло становището на г-н Миков. Защото наистина има такива традиции в определени етнически групи в България.
Искра Фидосова:
Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз подкрепям изказалите се господа, че става дума за завишаване на санкциите по отношение на определени малцинствени групи, които по традиция и обичай извършват такива действия.
Бих искала да поставя един друг въпрос, извън санкцията. Позволявам си да позволя несъгласие с редакцията, която комисията предлага, защото тук след думата „брак” се добавя „или да заживее съпружески”.Т.е. става съставомерно насилственото начало на един конкубинат Обаче така се разкъсва целият текст, който всъщност е свързан със склоняване за встъпване в брак и обявяване на брака за недействителен на това основание. Тук началото на конкубината дори да е по насилствен път, изобщо не се свързва с тази норма. Но по-лошо е другото, че това престъпление, ако някой ... губи се цялата логика на нормата.
И още нещо, този конкубинат няма връзка със заглавието на главата, което определя родовия обект на престъплението. Защото престъпленията са против брака, семейството и младежта, а конкубината не е свързан нито с брака, нито със семейството, нито с младежта. Така че това предложение е изцяло неуместно. То нарушава системататиката на Наказателния кодекс - родовият обект, и разкъсва нормата, и пречи за възприемане на верния й смисъл.
И ако позволите още нещо. Виждате каква е идеята на текста. Идеята на текста е да не се налагат санкции, дори тогава бракът е бил сключен принудително, ако той впоследствие не е бил обявен за недействителен. Т.е. може един насилствено сключен брак, после да се промени в брак по любов, така да се каже, страните да желаят да живеят заедно.
Също така един насилствено започнат конкубинат може да премине в спокойно съжителство на брачни начала. Идеята на законодателят е била в този случай да не се налагат санкции, защото е нетърпима силовата намеса на държавата в тези лични отношения.
По тази причина смятам, че първо, редакцията предлага комисията, като вкарва конкубината в текста е абсолютно неприемлива, а камо ли завишените наказания. Благодаря ви.
Четин Казак:
Само в допълнение на това, което каза адвокат Доковска, аз предлагам наистина да отпадне този текст и заради това, че явно няма много постановени присъди по тези текстове, няма никакви от държавния български съд, но за сметка на това, ако наистина има трайни негативни последици, мисля че има един друг съд, който се казва „Мешере”, който налага ефективни присъди тогава, когато се прецени.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз само искам да обърна внимание на това, че разпоредбата на чл. 177, ал. 2 и чл. 178 могат да се поставят под един знаменател. Защото разпоредбата на чл. 177, ал. 2 свързана с отвличане на лице с цел то да бъде принудено да встъпи в брак. Ту елементът на принудата е много важен. Тук не става въпрос за традиционните отвличания, на които булката е съгласна да бъде отвлечена. Това е много важно като умисъл. За това тук принудата на лицето от женски пол с цел да встъпи в брак е наистина против нейното желание и това е много често. За това става дума.
В кря на краищата за това, че е увеличено наказанието, това не означава, че винаги ще се слага максимума на това наказание. Това играе една генерална превенция.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 26 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се подкрепя.
Димитър Лазаров:
Предлагам да прегласуваме.

Искра Фидосова:
Колеги, има постъпило процедурно предложение за прегласуване. Подлагам на прегласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 26 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Подкрепя се предложението на г-н Миков и § 26 отпада.
По § 27 има постъпило предложение от н.пр. Миков да отпадне. Работната група не подкрепя предложението. Има ли желаещи за изказване. Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за” предложението на н.пр. Михаил Миков § 27 да отпадне, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението за отпадане на § 27 се подкрепя и не следва да подлагам на гласуване предложението на вносителя.
По § 28 има постъпило предложени на н.пр. Михаил Миков § 28, чл. 182, т. 2 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 25. Желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Може би е добре, за да се ориентираме какво отношение да изразим към предложението на г-н Миков, да получим разяснение от хората, които са прилагали и са обсъждали практиката по тази алинея. Тя е за родител или друг сродник, който не изпълни или осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняван на родителски права.
В случа става дума за всяко еднократно неизпълнение. Да речем мерките предвиждат в каква периодичност единият родител, който не упражнява родителските права, а може да контактува с детето или става дума за системно осуетяване на неизпълнението на това решение, което за мен е много различно. С оглед на това смятам, че трябва да се подкрепи или да се отхвърли предложението. Защото ако става дума за всяко едно отклонение от постановените мерки, изглежда прекомерно предлаганото наказание. Ако обаче то се отнася за едно системно осуетяване на контактите, тогава, може би, би респектирало това по-голямо наказание.
Искра Фидосова:
Г-н Илиев, какво имате предвид по ал. 2 и ако е необходимо да повторя въпроса на г-н Стоилов.
Гроздан Илиев:
Не е необходимо. Чух въпроса. Този вид деяния са рядкост в съдебната практика. Нямам спомени през последните години да са се явявали във Върховния касационен съд, но когато законодателят е искал да подчертае едно трайно поведение, използва „системно” – три и повече, а тук се наказва всяка една проява. Всяка една такава проява е обявена за съставомерна. Не става реч за едно системно, за едно трайно или за едно продължено престъпление, както ние използваме другата конструкция. Така че всяка една отделна проява може да бъде съставомерна и да ангажира наказателна отговорност на лицето, което я е извършило.
Искра Фидосова:
Има ли необходимост да добавим „системно” и да остане увеличената санкция за тези случаи. От практиката налага ли се тази промяна?
Гроздан Илиев:
Ако остане по смисъла на закона, това ще изисква поне минимум три деяния – от три случая нагоре приемаме, че е налице системно извършване. Тогава може да се мисли за едни по-тежки санкции.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че е по-добре да подкрепим предложението на г-н Миков, защото често хората прибягват до съда ,когато на практика е станало системно, но няма да се налага да доказва тази системност. Така че е по-добре да си остане по-ниската санкция, а засегнатите да разполагат с по-широката възможност
Искра Фидосова:
Т.е. отиваме към подкрепа на предложението на г-н Миков.
Други желаещи за изказване по този текст. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз искам да обърна внимание, че тук става възможност за две алтернативи в ал. 2 на чл. 182. Тук става въпрос за предвиденото наказание за особено тежки случаи, а не става въпрос за обичайния случай, в който еднократно не е изпълнено съдебно решение. За особено тежки случаи напоследък имаме примери в практиката.
Искра Фидосова:
Колеги, че прочета цялата ал. 2
„(2) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от 100 до 300 лв., а в особено тежки случаи с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от 100 до 300 лв.”
Предложението е „до шест месеца” да се замени с „до три години”, а „от 100 до 300 лв.” с „до пет хиляди лева”, т.е. последната хипотеза е в особено тежки случаи.
Янаки Стоилов:
Може да го модифицираме. Според мен няма нужда да се променя наказанието „лишаване от свобода”, а само да се увеличи глобата. Защото наказанието не е толкова малко. Въпросът е, че глобата вероятно в този случай трябва да бъде по-голяма, защото някой, които разполагат с повече средства, по-лесно могат да си позволят. Така че нека само във втората част да бъде завишено наказанието. Да си остане „до шест месеца” и глобата да бъде няколко хиляди. Едва ли „пет хиляди”, но няколко хиляди може да бъде.
Даниела Доковска:
Само искам да кажа, че ако завишите наказанието лишаване от свобода, вие ще приемете едни санкции, които нито един съд няма да налага.
Янаки Стоилов:
Само като реплика. Вие съзнавате ли, че се предлага някакъв абсурд. Тази санкция ще се налага по отношение на родителя, на когото са предоставени родителските права. Защото обикновено той ще осуети. Излиза, че този родител, който отглежда детето, трябва да стои в затвора и вероятно да се предостави детето на другия родител за този период. Разбирате ли какви социално абсурдни ситуации става въпрос.
Даниела Доковска:
За това казах, че няма съд, който да осъди този родител.
Янаки Стоилов:
Да се сложи една глоба до три хиляди лева и толкова.
Искра Фидосова:
Да разбирам, г-н Стоилов, че правите предложение във втората част на ал. 2 „от сто до триста лева” да се заменят „до три хиляди лева”.
Янаки Стоилов:
Да, до три хиляди лева, като се запази до шест месеца. Т.е. частично да се приеме предложението на г-н Миков.
Искра Фидосова:
Само по отношение на глобата „от сто до триста лева” да се замени „до три хиляди лева” за особено тежките.
Янаки Стоилов:
Да, за леките случаи остава глоба от 100 до 300 лв., а в тежки случаи остава до три хиляди лева. Малко ли е десет пъти.
Искра Фидосова:
Други предложения има ли и желаещи за изказване по § 28. Да разбирам че няма. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на г-н Стоилов в ал. 2 да се промени „от сто до триста лева” се заменят с „до три хиляди лева” сам за тежките случаи.
В първата част „до шест месеца” да се заменят с „до три години”. Не го предлага това. Той предлага в ал. 2 промяна само „от сто до триста лева” се заменят с глоба „до три хиляди лева”.
Юлиана Колева:
И нашето предложение беше в този смисъл.
Искра Фидосова:
Предложението на г-н Стоилов е за особено тежките случаи. Три пъти питам има ли други предложения и желаещи за изказване. Вие докато си говорите помежду си изпускате дебата. Сега се връщаме пак на изказване. Какво е вашето предложение, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Предлагам първо да уточним комисията като е имала предвид в ал.2 думите „от сто до триста лева” се заменят с „до пет хиляди лева”, дали е имала предвид в двата текста, където е предвидено по ал. 2 глоба или само в тежкия случай. (Само за тежкия случай.) Вероятно, но така е изписано, че в ал. 2 думите от сто до триста се заменят с до пет хиляди и думите от сто до триста ги има два пъти в текста. За това говоря.
Янаки Стоилов:
Да бъде: думите „от сто до триста лева” се заменят във втория случай с „до три хиляди лева”.
Искра Фидосова:
Не е коректно изписан тестът от вносителите, но имайте предвид втората част по отношение на тежките случаи.
Има ли други предложения, различни от тези текстове, които са ви предложени. Няма.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от г-н Стоилов в ал. 2 думите „от сто до триста лева” по отношение на тежките случаи да се замени с „до три хиляди лева”. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Миков по отношение на отпадане на чл. 182, т. 2 в § 28 по вносител. Който е „за” предложението на г-н Миков, моля да гласува. Трима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Янаки Стоилов:
Ще гласуваме ли отделно само отпадането на „лишаването от свобода”? Ние гласувахме отпадането, но неговото предложение има две части: едната за глобата я решихме, но остава актуално в ал. 2 думите „до шест месеца” се заменят с „до три години”.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението „до шест месеца” се заменят с „до три години”. Т.е. не за отпадането.
Който е за предложението на вносителя частта „до шест месеца” се заменят с „до три години”, моля да гласува. Пак става въпрос за тежките случаи в ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Гласуваме предложението на вносителя по т. 1 – в ал. 1 думите „до една година или с пробация” се заменят с „до три години”. Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Четири „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Текстът за промяна в ал. 1 не се приема.
Правя предложение за прегласуване.
Чета ал. 1 на действащия текст:
„(1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество без надзор или достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.”
Предложението на вносителя е „до една година или с пробаця” да се заменят с „до три години”.
Михаил Миков:
Може ли уважаемите представители на правосъдието и на прокуратурата да кажат има ли случаи на осъдени лица по този текст.
Валери Първанов:
Има, разбира се. Казвам ви най-стандартният пример. Това са родителите, които не осигуряват децата си да посещават училище, особено в малките класове. Има такива случаи и те не са малко. Това са лицата, които вместо да учат, просят по улиците и т.н. Така че не е мъртъв текст. Смятам, че трябва да се завиши наказанието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Други желаещи за изказване няма. Прегласуваме предложението на вносителя за ал. 1 на § 28, чл. 182. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Продължаваме с § 29. По § 29 има постъпило предложение на н.пр. Михаил Миков, което гласи: В чл. 182а изразът „до пет години” да се замени с израза „до три години”.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 26.
„§ 26. В чл. 182а, ал. 1 думите „до една година” се заменят с „до три години”.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 30 има постъпило предложение на г-н Миков, което гласи:
„В § 30, чл. 185, в т. 1 изразът „до пет години” да се замени с израза „до три години”.
Работната група подкрепя предложението на г-н Миков.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 27.
„ § 27; В чл. 185 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до една година” се заменят с „до три години”.
2. В ал. 2 думите „до три години” се заменят с „от една до шест години”, а думите „от сто до триста лева” се заменят с „до пет хиляди лева”.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има постъпило предложение от Димитър Лазаров и група народни представители да се § 30а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 28.
„§ 28. В чл. 186 думите „пробация или глоба от сто до триста лева” се заменят с „лишаване от свобода до една година или пробация”.”
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 31. В чл. 187 думите „до една година” се заменят с „до пет години”.
Има постъпило предложение от н.пр. Михаил Миков в § 31, в чл. 187 изразът „до пет години” да се замени с израза „до три години”.
Работната група подкрепя предложението.
Подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 29.
„В чл. 187 думите „до пет години” се заменят с „до три години”.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение от н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители за създаване нов § 31а.
„ § 31а. В чл. 190 думите „до три години или с пробация, както” се заменят с „до пет годни”.”
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 30.
„§ 30. В чл. 190 думите „до три години или с пробация, както” се заменят с „до пет годни”.
Желаещи за изказване. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Колеги, по чл. 187, чл. 188 се завишиха наказанията и тук си оттеглям предложението. Става нонсенс, макар че по принцип аз бях за завишаване на тези наказания.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров си оттегля предложението. Останалите колеги от групата с Лазаров оттеглят ли си го? Г-н Ципов, вие оттегляте ли предложението. (Да.)
Вносителите оттеглят предложението си за създаване на § 31а.
По § 32 по вносител. Има предложение на н.пр. Михаил Миков, което се подкрепя от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 30.
„§ 30. В чл. 192, ал. 1 думите „до две години” се заменят с „до три години, а думите „от сто до триста лева, както и с обществено порицание” се заменят с „до пет хиляди лева”.”
Имате думата за изказвания? Няма.
Действащият текстът е: „Чл. 192 (1) Родител или сродник, който получи откуп, аз да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16 годишна възраст да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”
Да разбирам, че тук не се увеличава наказанието „до две години” с „до три години”, да се увеличи само глобата и не „до пет хиляди”, а „до три хиляди”, както беше в предишното.
Това предложение го прави г-н Миков. Има ли други предложения? Няма. Гласуване предложението, постъпило току-що от г-н Миков, което е логично с оглед на гласуването преди малко.
В чл. 192, ал. 1 думите да отпадне предвиденото увеличение на наказанието по вносител„до три години”, а глобата „от сто до триста лева, както и с обществено порицание” се заменят с „до три хиляди лева”.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме с § 33. Предложението на вносителя се подкрепя от работната група за § 33, който става § 32.
Желаещи за изказване. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Аз не виждам никаква логика и никакъв резон в това тези престъпления, които са от частно публичен характер да станат от общ характер. Прокуратурата служебно ли ще изяснява кой не си плаща издръжката. Това ми изглежда абсурдно. Става дума за неплащане на издръжка. Сега се подава тъжба до прокурора и не може да се оттегли от лицето и прокурорът си движи делото. Ние какво искаме? Прокурорът служебно да изяснява кой не си плаща издръжката, а също и кой не изпълнява съдебно решение по някое брачно или по друго дело, свързано с тези права. Ние отрупваме прокуратурата с излишни дела, които страните по правоотношението не желаят. Идеята на частно публичните дела е държавата да се намесва тогава, когато някой има нужда от защита, а не екс-официо (ex officio) да образува всички тези дела и да задръстим прокуратурата. Главният прокурор се оплаква, че са прекалено много делата от общ характер. Ние едно производство, което не създава никакви проблеми, трябва да го игнорираме от кодекса. Защо? Трябва да търси прокурорът някакъв сигнал, примерно аз да му дам сигнал, че в съседното семейство някой не плаща издръжка. Просто никакъв резон не виждам в това. Благодаря.

Валери Първанов:
Аз мога да кажа, че и двете предложения са логични. Действително сме претрупани от работа, но от друга страна, особено за чл. 183, преди да се въведе този текст, бяхме сигнализирани от съдебни изпълнители, тъй като обикновено родителят, който упражнява родителските права, си е извадил съдебно решение, съответно изпълнителен лист и го е депозирал за изпълнение. Тогава, когато не се получават суми регулярно, съдебният изпълнител – дали сега е частен или държавен, съответно сигнализира прокуратурата да се започне дело, тъй като издръжката не се внася. В крайна сметка това е за защита на детето, не точно на родителя, който понякога се и дезинтересира. И обратното, ако остане сегашната редакция,действително делата ще бъдат по-малко.
Искра Фидокова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Хващам се за това, което каза г-н Първанов, само смятам, че ефикасното налагане на лишаване от свобода или друга санкция не е в полза на детето. То ще бъде на родителя, който дължи издръжка и реално ние няма да постигнем ефекта. Нали целта на това е да се плаща издръжката. Като се накаже престъпникът, който дължи издръжка и го пратим на място злачно и тъмно, който ще плаща издръжката. От какво ще му се удържа.
Правя формално предложение на база на аргументите, които г-жа Доковска изложи, да отпадне този текст.
Анастас Анастасов:
Аз ще си позволя да възразя на г-жа Доковска и това, което каза г-н Първанов. Изключително важно е в тази ситуация държавата да поема ангажимент за защита на децата по простата причина, че много от взаимоотношенията на родителите след развода или когато има определен някакъв режим за изплащане на някаква сума е такъв, че единият родител, който е осъден, обикновено ползва срещу другия родител, ако той лично започне да подава молба и да търси сумите, които му се полагат. По този начин една от причините съдебният изпълнител, когато няма два месеца последващо изплащане, е длъжен да уведоми прокуратурата. Така беше.
Второ, по чл. 183 винаги, когато се образува такова дело, има възможност ако той изплати издръжката първият път не му се налага наказание, вторият път, ако бъде осъден, самото наказание отива по чл. 188а, и едва третият път може да се пристъпи към него по някакъв начин с наказанието, което е предвидено в самия текст. Но вярвайте ми много малко хора влизат втори път в съдебна зала, когато прокуратурата се занимава с това, че не си плащат издръжката.


Валери Първанов:
А има случаи, когато детето се отглежда от бабата и дядото. Често срещана хипотеза е този родител, който упражнява родителски права, те лично да осъществяват грижите по детето. По сега действащия текст те не могат да предявят тъжба пред прокурора. Родителят, който упражнява права, понякога е в чужбина на работа, или има друго семейство и в крайна сметка детето не може да бъде защитено. Аз смятам, че това е целта на закона.
Искра Фидосова:
Г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Искам да припомня, че предприехме това предложение за промяната и най-вече за престъпленията по чл. 182, ал. 2, където считаме, че държавата следва сама да инициира преследване на тези престъпления с оглед защита правата на детето и с оглед ангажиментите, които са поети по Хагската конвенция за гражданско правните аспекти за международното отвличане на деца. Знаете, че в тези случаи Министерството на правосъдието е централен орган и следва да осигури безпрепятствено предаване на тези деца. Напоследък имаше няколко доста фрапантни случая на неизпълнение на влезли в сила съдебни решения.
Даниела Доковска:
Само една реплика. По принцип никога такова дело не може да се води противно на волята на родителя, защото той ще каже: Той ми плати. Или той изпълнява задължението си по решението. Така че прокуратурата както и да иска, не може да води това дело противно на волята на този, на когото се дължи издръжката или престацията по решението. Той е този, който ще каже платено ли му е или не, изпълнява ли се решението.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Има постъпило предложение на г-н Миков да отпадне предложението на вносителя за отпадане на чл. 193а – да отпадне отпадането. Който е „за” предложението на г-н Миков, моля да гласува. Шест „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се приема да отпадне.
Гласуваме текста на вносителя чл. 193а да се отмени. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Приема се предложението на вносителя.
По § 34. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 33.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за” предложението, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 35. Няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34. Желаещи за отношение. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 36. Промяна в чл. 212. Тук има две постъпили предложения, тъй като има обединение на два законопроекта – на Министерския съвет на Яне Янев и група народни представители.
По § 36, първи вариант има постъпило предложение от г-н Миков първи вариант на Министерския съвет да отпадне. Работната група не подкрепя това предложение.
Има постъпило предложение на Димитър Лазаров и група народни представители, което се подкрепя от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, т.е. на Министерския съвет и предлага следната редакция на § 36, вариант І, който става § 35.
„§ 35. В чл. 212, ал. 1 след думата „движимо” се добавя „или недвижимо”, а думите „до осем години” се заменят с „от две до осем години”.”
Вариант ІІ. По предложението на Яне Янев и група народни представители има постъпило предложение на Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне вариант втори. Работната група подкрепя предложението. Не подкрепя текста на вносителя.
Предлага § 36, вариант ІІ да отпадне.
По вариант втори има ли желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне вариант ІІ, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Връщаме се на вариант І – предложението на Министерския съвет.
Освен текста на вносителя, има предложение на Михаил Миков да отпадне, което не се подкрепя от работната група. Предложението на Димитър Лазаров, което се подкрепя от работната група и текста, който ви прочетох за редакция на § 36, вариант І, който става § 35.
Имате думата за изказване. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Предлагам нова ал. 4 със следното съдържание:
„Наказанието по предходната алинея, т.е. наказанието от три до десет години се налага и когато предмет на измамата е недвижим имот или вещно право върху недвижим имот.”
Аз мисля, че това е правилният текст, а не да правим тази каша движимо и недвижимо имущество.
Искра Фидосова:
Нова ал. 4. не може да е ал. 4, но разбрах логиката. Искате да не е дописването в ал. 1, а да бъде с отделен текст.
Г-н Илиев, имате думата.

Гроздан Илиев:
Г-жо Председател, в тази част мисля, че на предходното заседание изчистихме въпроса. Текстът на чл. 212 като структура и като признаци от обективна и субективна страна е ясно разграничено в две алинеи. Става реч за измама, при която инструментът за въвеждане в заблуждение е документът с невярно съдържание, неистински или подправен.
Единият състав, който е обособен в ал. 1, е за онзи, който използва този документ.
Вторият състав в ал. 2 е за съставителя на документа.
Не бива в ал. 2 за съставителя да вкарвам още един „или използване”.
Текстовете са достатъчно ясно обособени и ясни и без противоречиво се прилагат и понастоящем в практиката и просто не бива да се пипат в тази част и да се добавят допълнителни признаци.
Също така, въпросът е бил точно и ясно разрешен и за това дали недвижимото имущество може да бъде предмет на измама и в тази част законът е действал с тази редакция от 1982 до 1992 г. е прилаган безупречно без противоречиво. Имаме и тълкувателно решение на Общото събрание на Наказателните колегии. То е № 24 от 1979 г., което предхожда законодателното разрешение, дадено през 1982 г. След 1992 г. текстът е отменен, като е отпаднало недвижимо имущество.
Така че с вкарването на допълнителния текст „недвижимо имущество” се решава въпросът, преследван от законодателя да се санкционират измамниците, които извършват сделки.
Искра Фидосова:
Въпросът беше дали систематичното му място е в ал. 1 или на друго място, това, което постави като въпрос г-н Бисеров.
Гроздан Илиев:
Не бива да се създава алинея 4. Работил е текстът досега.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз ще помоля за разяснение. Спомням си, тази дискусия се води за втори или трети път и отново имаше такова предложение. (Не говоря за тези пет пъти, в които Вие сте участвали, г-н Лазаров.) Говоря за последните няколко години. Тогава този текст се предлагаше предвид на зачестилите измами, обект на които са недвижими имоти. Но тогава се разколебахме и не го приехме, тъй като нямаше яснота как ще се отрази промяната на състава върху заварените случаи. И да не се окаже, че наглед създавайки по-голяма защита, някои от тези случаи могат да се окажат зле решени.


Гроздан Илиев:
В преходните разпоредби за заварените случаи може да се разпореди.
Янаки Стоилов:
Каквото и да се разпореди, то няма значение. За това само от тази гледна точка да се прецени редакцията дали наистина ще постигнем по-добър резултат и да не се окаже, че по отношение на някои от заварените случаи резултатът няма да е по-добър.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, аз също няма да подкрепя решението, при което в основния състав ще се вкара „или недвижимо” защото смятам, че на негодно правно основание не може да се получава по никакъв начин, дори и владението на недвижим имот. А тук се създава чрез конструкцията на състава една презумпция, че може да се получи. Не може да се получи. Недвижим имот се получава, прехвърля и пр. по определен ред. Не може. И десет пъти да го запишем, не би трябвало да може. Тук се създава някаква презумпция. Нека да има санкция, който използва, нека това, което г-н Бисеров предлага, да г вкараме като текст. Но трябва да сме наясно, че за недвижим имот има ред за прехвърляне на собствеността.
Гроздан Илиев:
Получава фактическата власт върху недвижим имот и го усвои.
Михаил Миков:
Казва се „получава недвижим имот”. Не може да го получи. Получава го ако има истински нотариален акт.
Искра Фидосова:
Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз бих искала да се присъединя към виждането, че не може да има получаване на недвижим имот. Ясна е идеята на законодателя - явно да се завишат санкциите за така наречените имотни измами. Не съм против тази идея. Но известно е сега, че едно такова престъпление се осъществява в идеална съвкупност – документно престъпление и измама. А документната измама е получаване на имущество без правно основание. Тук няма получаване, защото тази сделка няма прехвърлителен ефект и за това считам, че не бива да се разширява предметът на документната измама, като се включват недвижими имоти, тъй като такъв предмет не е присъщ на това класическо престъпление.
Аз моля уважаемите народни представители да помислят по друг вариант. Да се завиши санкцията за измама, когато предмет на престъплението е недвижим имот. Това е толкова просто. Просто в текста за измамата (чл. 209) да се сложи един текст, когато предмет на измамата е недвижим имот, санкцията е – и както законодателят прецени. Но тук, ако се направи такава промяна, тя може да рефлектира върху непредвидими обществени отношения. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, в хипотезата на вносителя наказанието е до осем години. Това, което аз предлагам, като го закачам на ал. 4, защото там наказанието е от три до десет години. Т.е. аз предлагам високото наказание – наказанието по предходната алинея, се налага и когато предмет на измамата е недвижим имот или вещно право върху недвижим имот. Казвам предходната алинея, защото намирам, че това наказание е удобно и целесъобразно за този тип престъпление. За това съм направил това предложение. То може да бъде закачено и за друга алинея. Въпросът е предметът на измамата, когато е такъв, да посочим наказанието. Можем да го посочим по друг начин, като го изпишем.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Аз подкрепям г-н Илиев, защото считам, че след като един текст е работил добре в продължение на десет години, не виждам какви практически трудности може да създаде сега, т.е. да се включи недвижимото имущество.
Второ, вие си противоречите в момента, г-жа Доковска и г-н Миков, не можело, защото имало ред. Именно, недвижим имот не може да се усвои без да има документ. Няма как да измамиш някого просто така с думи или с някакви действия. То н може да се усвои и движима вещ по същата логика. Защото не може да бъде придобито имущество чрез престъпление. Получава се като фактическо действие, а не като право на собственост. Никъде не се говори, че получава право на собственост в текста по чл. 212 – нито за движими, нито за недвижими вещи. Ние говорим за фактическо придобиване на власт върху съответното имущество.
Искам да ви кажа, че в момента все повече стават тези престъпления чрез измамни действия - кражби на фирми, които в своето имущество имат както движими вещи, така и недвижимо имущество. Фирмите ги крадат, като се правят протоколи за общи събрания, с което се подменят собственици, прехвърлят се дялове и т.н. Крайно време е да отговорим адекватно на обществените отношения в пазарната икономика. Благодаря.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване.
Първо трябва да подложа на гласуване предложението на г-н Бисеров.

Христо Бисеров:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров оттегля предложението си.
Подлагам първо предложението на г-н Миков – в § 36, вариант І на Министерския съвет да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя, подкрепя и предложението на Димитър Лазаров и група народни представители и предлага следната редакция на § 36, вариант І, който става § 35.
„§ 35. В чл. 212, ал. 1 след думата „движимо” се добавя „или недвижимо”, а думите „до осем години” се заменят с „от две до осем години”.”
По отношение на ал. 2 не подкрепя предложението на вносителя.
Който е „за”предложението на работната група, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 37 има постъпило предложение от г-н Миков § 37 да отпадне. Работната група подкрепя предложението и не подкрепя текста на вносителя и предлага § 37 да отпадне.
Желаещи за изказване. Няма.
Гласуваме предложението на работната група § 37 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 38. Постъпило е предложение от г-н Лазаров група народни представители. Работната група подкрепя предложението. Подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 36.
„§ 36. В чл. 215 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до пет години” се заменят с „от една до шест години”.
2. В ал. 2 думите „от хиляда до три хиляди лева” се заменят с „от пет хиляди до десет хиляди лева”.
Желаещи за отношение. Няма. Подлагам на гласуване. Който е за редакцията на § 38, който става § 36, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 39. Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 37.
„§ 37. В чл. 218б думите „до сто и петдесет лева” се заменят с „до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието”.”
Желаещи за изказване. Няма. Преминаваме към гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 40 има предложение на Димитър Лазаров и група народни представители § 40 да отпадне. Оттегрлил го е.
Предложение на Михаил Миков, което работната група не е подкрепила, а подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 38.
„§ 38. Чл. 218в се изменя така:
В чл. 218в Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпление по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;
2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния”.”
Желаещи за изказване. Няма.
Михаил Миков:
Искам да знам какво става? Не да ми го приемат. И в окончателния текст и в моето предложение ал. 1 основният състав на престъплението по чл. 216!!??
Искра Фидосова:
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение от н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители да се създаде нов § 40а за промяна в чл. 219. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 39 със следната редакция:
„§ 39. В чл. 219 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „до три години” се заменят с „до шест години”.
2. В ал. 3 думите „до осем години” се заменят с „от две до осем години”.
3. В ал. 4 думите „от една до пет” се заменят с „от три до десет”, а думите „от една до десет” се заменят с „от три до дванадесет”.”
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Предложение от н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители да се създаде нов § 40б за промяна в чл. 220. Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 40 със следната редакция:
„§ 40. В чл. 220 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до пет години” се заменят с „от една до шест години”.
2. В ал. 2 думите „от една до десет” се заменят с „от три до десет”.
Желаещи за изказване. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
С това завишаване на наказанията нищо няма да постигнете, докато продължава да съществува думата „съзнателно”, защото освен умисъл, вие искате и някакъв специален умисъл. Всички длъжностни лица почти се измъкват по този текст. Защото всеки кмет и министър се позовава, че някой му е дал предложение въз основа на конкурс, на анализ и т.н. Едва ли не той съзнателно е търсел сключване на сделката. С тези осакатени текстове повишаването на наказанието нищо няма да се постигне.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по същество по редакцията на текста. Няма. Гласуваме. Който е „за, моля да гласува. Гласуваме за нов § 40. Десет „За”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 41. Предложение от Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне. Работната група подкрепя предложението на Д. Лазаров и не подкрепя текста на вносителя.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване. Който е за предложението на Лазаров и група народни представители § 41 да отпадне, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 42. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 43. Има постъпило предложение от Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя предложението и на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 42.
„§ 42. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „на склад” се заличават, а думите „до три години” се заменят с „от една до шест години”.
2. В ал. 2 думите „до пет години” се заменят с „от две до осем години”.”
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 44. Има два варианта:
І вариант предложение на Министерския съвет
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 44, който става 43.
ІІ вариант предложение на Яне Янев.
По него има постъпило предложение на Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне вариант ІІ.
Работната група подкрепя това предложение.
Има предложение на Михаил Миков, което е същото.
Подлагам на гласуване предложение на Лазаров и Миков за отпадане на вариант ІІ - предложение на вносителя Яне Янев.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По отношение на вариант І на Министерския съвет няма постъпили предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 43. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 45. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44. Който е „за4, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 46. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 45. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 47. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По § 48. Постъпило е предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група го подкрепя. Подкрепя и предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 47.
„§ 47 В чл. 248а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
2. В ал. 3 думите „до три години” се заменят с „от една до шест години, а думите „от две хиляди до пет хиляди” се заменят с „от две хиляди до десет хиляди”.
3. В ал. 5 думите „до пет години” се заменят с „от две до осем години”.”
Желание за изказвания. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 49 има предложение на Димитър Лазаров и група народни представители § 49 да отпадне. Работната група подкрепя предложението.
На Михаил Миков предложението е същото.
Работната група не подкрепя текста на вносителя.
Желаещи за изказване. Няма.
Който е „за” предложението на Лазаров и Миков за отпадане на § 49, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 50 има предложение от Димитър Лазаров и група народни представители, което се подкрепя от работната група.
Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 48. Имате изписан текста.
Желаещи за изказване. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 51. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 49. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 52. Предложение от н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 52 да отпадне. Работната група подкрепя предложението и не подкрепя текста на вносителя за § 52.
Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за” предложението на Д. Лазаров § 52 да отпадне, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 53 има предложение на Д. Лазаров и група народни представители да отпадне. Работната група подкрепя предложение и не подкрепя текста на вносителя. Който е „за4, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 54. Има предложение на Михаил Миков за отпадане на § 54, което не се подкрепя от работната група.
Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители, което се подкрепя от работната група. Подкрепя се и текстът на вносителя. Работната група предлага следната редакция на § 54, който става § 50.
„§ 50. В чл. 269, ал. 1 думите „до пет години” се заменят с „до шест години”.
Желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Предлагам този параграф да отпадне. Освен за разследващ полицай и полицейски орган, предлагам да отпадне, защото месец април вдигнахме санкцията по този текст. Месец април, сега сме февруари и няма една година. Санкцията беше увеличена доста сериозно. За това съм предложил да отпадне целия параграф. Нищо не се е променило нито в обществените отношения, нито в съдебната практика за около десет месеца. Нищо не се е променило, освен че имаше още един протест на полицаите при новата власт. За девет-десет месеца нищо не се е променило. Даже не е прилаган онзи текст с увеличената санкция.
Искра Фидосова:
Мотивът за това нещо е, че ще се ползва и СРС.
Г-н Вучков, стигнахме до текст на МВР - § 54 по вносител. Г-н Лазаров има думата, докато г-н Вучков погледне текста.
Димитър Лазаров:
Дотолкова доколкото сега предвиденото наказание е до пет година. Ние го увеличаваме с една година. Логично е.
Михаил Миков:
Синдикатите се съчетаха с мен и по тяхно желание вкарахме едно увеличение на санкциите от три на пет години. Сега синдикатите се срещнаха с новия министър и се вкарва увеличение от пет на шест години. Ако се направи още една среща на синдикатите със следващия министър, сигурно ще станат от шест на осем. Това е съдбата и за това съм предложил целият параграф да отпадне. От м. април до м. февруари т.г. нищо не се е случило, което да налага тази санкция.

Валери Първанов:
Г-жо Председател, ако разрешите един процедурен въпрос искам да поставя. Мисля, че по чл. 144, ал. 3 се прие да бъде до шест години, където имаме заплашване с убийство. Не виждам защо тук не трябва също да се приеме подходът. Мисля, че даже обществената опасност е по-голяма дотолкова доколкото тук се цели въздействие на орган на власт, който трябва да пропусне или да не изпълни нещо по служба. Смятам, че в тези случаи трябва да е възможно да се използват и специални разузнавателни средства, което е основният мотив да се завиши санкцията. Трябва да е повече от пет години.

Искра Фидосова:
Да гласуваме. Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Миков за отпадане. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Лазаров и на вносителите с редакция на работната група за § 54, който става § 50.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 55. н.пр. Михаил Миков предлага да отпадане. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на Д. Лазаров и група народни представители, което е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя и текста на вносителя и предлага редакция на § 55, който става § 51. Имате текста пред вас. Желаещи за изказване. Няма.
Г-н Миков, поддържате ли си предложението?
Михаил Миков:
Поддържам го със същите мотиви.


Искра Фидосова:
Който е „за” предложението на г-н Миков, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложената редакция от работната група на § 55, който става § 51. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против. Четирима „въздържали се”.
По § 56 има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители. Подкрепя се от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 56, който става § 52. Имате текста пред вас. Желаещи за изказване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Какво значи опетни. По чл. 108 има ли практика, освен на Ямболския съд.
Красимир Ципов:
Да го сложи в ковчег, както беше на протеста. Това значи опетни.
Валери Първанов:
„Опетни” означава с каквито и да е действия покаже неуважение към тези символи. Включва плюене, намазване с нещо, палене и т.н. Всичко, което може да се приеме като неуважително отношение към символите на държавността.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се. Г-н Янаки Стоилов не гласува.
§ 57. Има предложение на Д. Лазаров § 57 да отпадне. Предложението на М. Михов е същото – да отпадне § 57. Работната група подкрепя предложенията, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 57 да отпадне.
Който е „за” предложението на Лазаров и Миков § 57 да отпадне, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 58. Предложението на Д. Лазаров и група народни представители е § 58 да отпадне. Работната група подкрепя предложението, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 58 да отпадне.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за” предложението на Лазаров и групата народни представители, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 59. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 53. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 60. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 54. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 61. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 55. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 62. Има предложение от Д. Лазаров и група народни представители § 62 да отпадне. Работната група подкрепя предложението.
Предложение на Михаил Миков за отпадане на § 62. Работната група го подкрепя.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на Миков и Лазаров да отпадне § 62. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 63. Предложение от М. Миков § 63 да отпадне. Работната група не го подкрепя.
Предложение от Д. Лазаров и група народни представители, което е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 56.
„§ 56. В чл. 313, ал. 2 думите „от една до шест години” се заменят с „до три години”, а думите „от сто до двеста и петдесет лева” се заменят с „до хиляда лева”.”
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 64. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 57. Желаещи за изказване? Заповядайте.
Даниела Доковска:
Искам да кажа, че когато „орган на властта или представител на обществеността” се заменя с „другиго” безсмислено се разширява наказателната репресия. Ако един студент от Юридическия факултет си служи със студентска карта на студент от НАТФИС пред контрольорката на театъра, за да отиде безплатно на спектакъл това става съставомерно и не виждам никаква причина да става така.
Искра Фидосова:
Вносителите какво ще кажат? Мотиви? Заповядайте.
Ралица Илкова:
Безспорно в хипотезата, посочена от адвокат Доковска всеки съд ще приеме, че се касае за явна малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, който текст важи за всички деяния, които формално осъществяват състав на престъпление и не разкриват каквато и да било степен на обществена опасност. Но тук сме визирали случаите, в които не само пред орган на власт, респективно полицейски орган се представя такъв документ за самоличност, а например пред нотариус, частен съдебен изпълнител – все важни институции, които не съставляват орган на власт или представител на обществеността. Тук се защитава общественият ред от представяне на документи пред всяко длъжностно лице и съответно други лица, за които това би било много важно за тях да знаят истинската самоличност на лицата.
Даниела Доковска:
Г-жо Председател, да се каже „длъжностно лице”. Може ли на всекиго като покажеш документ и да бъде съставомерно и да разчитаме, че съдът ще приеме явна малозначителност на случая – нещо, което го правим престъпление, ще разчитаме, че съдът ще приеме, че не е.
Искра Фидосова:
Аз подкрепям изцяло това, което казвате. И тук трябва да бъде не „другиго”, а „длъжностно лице”. (Да.)
Колеги, съгласни ли сте?
Даниела Доковска:
Ако се каже думите „орган на властта” да се заменят с „длъжностно лице”, а другото да остане „представител на обществеността” и това е. Така става идеята, която вие казахте. Вместо „орган на властта” да пише: „длъжностно лице или представител на обществеността”.
Искра Фидосова:
Други предложения има ли? Няма. Постъпило е предложение от името на комисията „орган на властта” да отпадне (да се замени) с „длъжностно лице” и думата „другиго” да отпадне.
Комисията предлага редакция на § 64, който става § 57 като в текста на вносителя думите „орган на властта” се заменят с „длъжностно лице” , думите „се заменят с другиго” отпадат, поставя се запетая и се добавя „ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление”.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 65. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 58. Желаещи за изказване няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 66. Има предложение на н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 66 да отпадне. Работната група подкрепя предложението, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 66 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се. Един не гласува.
По § 67 има предложение на н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 67 да отпадне. Работната група подкрепя предложението, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 67 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 68. Предложение на н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 59.
Подлагам текста на § 59, който е пред вас, на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 69. Има предложение от н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне § 69. Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 69 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 70. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 60. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 71. Има предложение на н. пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 71 да отпадне, което е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 71, който става § 61, съгласно текста по доклада.
Желаещи за изказване. Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз смятам, че тук става дума за някакво много драстично завишаване на санкциите, което не мога да разбера.
„В ал. 1 думите „от една до шест години” се заменят с „от пет до дванадесет години”.
Имайте предвид, че може да става дума за два-три патрона. Ако е маловажен случай става колкото е приготовлението за убийство. Маловажният случай, когато има два-три патрона, е колкото приготовление за убийство. А основният текст е по-тежък от текста за изнасилване.
При тази редакция, която сега предлагате „от десет до двадесет години” за държане на оръжие е като за убийство.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Доковска. Имат думата вносителите за мотиви за това, което са предложили.
Димитър Лазаров:
Тъй като има внесен нов Законопроект за взривните вещества и боеприпасите, където ще има нови състави, доколкото виждаме.
Искра Фидосов:
Г-н Лазаров, вие не сте вносител. Вие имате предложение, което сте го оттеглили. Аз помолих за мотиви на вносителите. Заповядайте.
Веселин Вучков:
Аз мисля, че миналия път на този текст специално се спряхме и редуцирахме наказанията. Мисля, че се обединихме за чл. 337 така, както сега е дадено в болт. Ние го поддържаме текста на чл. 337 така както е даден в доклада.
Даниела Доковска:
Който има два-три патрона отговаря като за приготовление за убийство – в ал. 4 – от десет до двадесет години.
Димитър Лазаров:
Съображението ми да направя предложението да отпадне този текст беше, че предстои да се разглежда Законопроект за взривните вещества, оръжията и боеприпасите, където ще има изцяло нови състави на тези престъпления. Дотолкова доколкото предстои разглеждането на този законопроект, който започва да върви много бавно, правят се обществени обсъждания. Тъй като новите състави няма много скоро да станат, за това си оттеглих предложението за отпадане на § 71.
Даниела Машева:
Високата степен на обществена опасност на тези престъпления.
Искра Фидосова:
По ал. 4 наказанието се изравнява с убийството.
Даниела Машева:
Включително касае и за предмет ядрени оръжия.
Даниела Доковска:
Направете текст за ядрените оръжия. Но ако някой има една пушка, останала от дядо му, за която не си е взел разрешение може ли наказанието да бъде от пет до дванадесет години.
Валери Първанов:
Ал. 1 като основен състав е по-тежка от квалифицираните състави. Не може да остане в този вариант ал. 1 – „от една до шест години” се заменят с „от пет до дванадесет години”. Това е абсурдно.
Искра Фидосова:
Какво предлагате, г-н Първанов, да отпадне ли т. 1.
Валери Първанов:
Аз предлагам основният състав да си остане „от една до шест години”. От пет до дванадесет години ми звучи абсурдно. В крайна сметка не бива да се забравя, че по този текст няма маловажен случай.
Следващите са за длъжностно лице, повторност, големи размери, особено големи размери – там по ваша преценка, но основният състав нека да си остане това, което е.
Анастас Анастасов:
Самото деяние е с висока степен на обществена опасност. Тук говорим за химически и биологически оръжия. Става въпрос за който има разрешение да изработва такива, но произвежда такива, които не са му разрешени. Хубаво е да правим аналогия с един боеприпас, но от друга страна, който има право да изработва взривни вещества, да търгува с тях.

Христо Бисеров:
Пренасянето на огнестрелно оръжие. Един оръжейник, когато отива на стрелбището, той го пренася.
Аз ви предлагам следното. Тъй като този закон ще го гледаме в другата комисия, ще поемем ангажимента да го поправим този текст.
Анастас Анастасов:
Вижте какво пише в чл. 338, ал. 1. „Който като държи, пренася, изпраща или работи със взривове не взема необходимите мерки за безопасност.”
Този който поправя оръжие, трябва да съблюдава мерки за безопасност, които са му разписани в закона.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, в първите три алинеи минимумът не се променя. Променя се максимумът. Това, което се поставя като въпрос е тези присъди, които са до този момент наложени на максимума ли са използвани, за да не достига и да се иска увеличение. Говорим за ал. 1-3.
Анастас Анастасов:
Става от три до дванадесет години.
Искра Фидосова:
Било е от три до десет години и увеличаваме само горната с две години. В ал. 2 също увеличаваме с две години.
Христо Бисеров:
Целият този текст е объркан. Не може в една алинея да са химическите, ядрените и биологичните оръжия и да е едно обикновено огнестрелно оръжие.
Даниела Доковска:
Това е реалният проблем.
Христо Бисеров:
Не може в ал. 3 „големи размери” – има пушка, която струва примерно 60 хил. евро. Това е очевидно голям размер. За такава пушка от три до десет годни, ако пропусне да си възстанови разрешителното.
Валери Първанов:
Г-н Бисеров, практиката винаги е имала предвид не стойността, а количеството. Големи размери означава, примерно, да имаш арсенал за един взвод, а не че пушката ти струва 100 хил. лв.
Христо Бисеров:
Този закон ще го гледаме в другата комисия. Част от състава на комисията се повтаря. Ще имаме грижата да предложим на Правната комисия, ако преценим, че има нужда от такива неща.
Искра Фидосова:
По ал. 1 постъпи предложение „от една до шест години” да си остане и да не се заменя с „от пет до дванадесет години”.
ВКС имате ли становище по текста?
Гроздан Илиев:
Г-жо Председател, проблемите идват преди всичко от неудачната формулировка на основния състав, там където са събрани различни видове боеприпаси с различно поразяващо действие и съответно различна степен на обществена опасност на деянието. Аз считам, че текстът следва да остане в този си вид, а след като се приеме основният Закон за оръжията, взривовете и боеприпасите, там където ще бъдат дефинирани основните понятия, може да се направи прередактране на текста. Няма да мине толкова време и няма да се извършат толкова престъпления. Настоящите санкции с достатъчни.
Веселин Вучков:
Много дълго обсъждахме този текст, правихме различни редакции и накрая стигнахме до това, което беше един обединяващ критерий. Сега ако трябва да преформулираме основния състав, ще ни е необходимо допълнително време.
Христо Бисеров:
По-добре е да се раздели ал. 1 на две, но за това се иска време.
Искра Фидосова:
Прокуратурата също ли е съгласна да остане сегашният текст и да се промени след промяната в Закона за взривните вещества.
Валери Първанов:
Да, считам, че ще бъде по-чиста хипотезата. Мисля, че и сега по чл. 337 наказанията съвсем не са минимални.
Искра Фидосова:
Колеги, предложението на комисията е да отпадне § 71. Който е „за” отпадането на § 71, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По § 72 е постъпило предложение от н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители да отпадне § 72, което е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 72, който става § 62. Текстът го виждате. Заповядайте, г-н Вучков.
Веселин Вучков:
Миналата седмица с участието на г-н Миков и г-н Бисеров стигнахме до предложените глоби. Мисля, че с обединихме около тях.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме. Който е „за” така предложената редакция на работната група за § 72, който става § 62 моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 73. Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 73 да отпадне, което е оттеглено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 73, който става § 63. Имате текста. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Предложената нова редакция в болдирания текст е съвсем балансирана.
Христо Бисеров:
Г-н Първанов, тук има голямо количество, а по-рано беше големи размери. Не е много ясно.
Валери Първанов:
Във всички случаи, тук е и заместник председателя на Върховния съд, се приема едно и също - „размери” или „количество” е едно и също в практиката. Естествено „количество” се казва за боеприпаси, т.е. приема се, че е количество.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков, бяхте започнали вашето изказване. Съжалявам, че ви прекъснахме. Имате думата.
Веселин Вучков:
Подкрепяме напълно от наша гледна точка кат вътрешно министерство ново преформулирания текст миналия път на работна група на чл. 339:
„1. В ал. 1 думите „до шест години” се заменят с „от две до осем години”
2. В ал. 2 . думите „от три до осем години” се заменят с „от три до десет години”
3. В ал. 3 думите „до шест години” се заменят с „от две до осем години”.”
Искра Фидосова:
Колеги, извинявайте, но се връщаме на § 72.
В ал. 3 ... думите „от две до осем години” се заменят с „от пет до петнадесет години”.
Какво е в действащия текст. Има някаква грешка в т. 3 на § 72, който става § 62. Моля за действащия текст на чл. 338. В особено тежки случаи е от пет до петнадесет години., а тук е записано, че „думите „от две до осем години” се заменят с „от пет до петнадесет години”.” – изравнява се с особено тежките случаи. По вносител е същото. Т.е. особено тежките случаи са изравнени с не особено тежките случаи.
Текстът на чл. 338, ал. 3 е следния:
„(3) Ако деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка повреда или смърт, или значителна повреда на имот наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежките случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”
По текста на вносителя „от две до осем години” се заменя с „от пет до петнадесет години” и се изравнява наказанието в двете хипотези на ал. 3.
Веселин Вучков:
Абсолютно сте права. Може би тук има някакво недоглеждане. Възможно е и ние нещо да сме объркали в началото, когато сме гледали тези текстове.
По предложение първо на ал. 3 може да стане „от три до десет години”, а в особено тежки случаи да се запази сегашната санкция „от пет до петнадесет години”.
Повтарям: първото предложение в ал. 3 да стане „от три до десет”, а в особено тежки случаи да се запази сегашната санкция „от пет до петнадесет”.
Искра Фидосова:
Други предложения има ли? Няма.
Връщаме се и прегласуваме само т. 3 на § 72.
В ал. 3 думите „от две до осем години” се заменят с „от три до десет години”, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.” Т.е. запазва се по действащия текст.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Продължаваме с гласуването на § 73.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 73, който става § 63. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
§ 74. Има предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 74 да отпадне. Предложението е оттеглено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 64. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 75. Предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 75 да отпадне. Оттеглено е.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 75, който става § 65.
„§ 65 В чл. 339б думите „до шест години” се заменят с „от три до десет години”.”
Желаещи за изказване. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против. Четирима „въздържали се”.
Работната група предлага да се създаде нов § 66.
„§ 66. В чл. 354а , ал. 2 в текста преди т. 1 думите „голямо количество” се заменят с „големи размери”, а думите „особено голямо количество” се заменят с „особено големи размери”.
Желаещи за изказване? Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Подкрепям така предложеното изменение в чл. 354а, ал. 2.
Искра Фидосова:
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, така набързо приемаме един текст, който всъщност е най-прилаганият текст при наркоразпространението.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, пети месец говорим за тези работи.
Михаил Миков:
Добре, но аз не знам колко са висящите и какъв ще е ефектът.
Г-н Първанов, един въпрос към Вас и към МВР. Тази промяна ще се отрази ли по някакъв начин на висящи случаи.
Валери Първанов:
Не може да се отрази на висящи случаи, защото става въпрос почти са синоними. Количество по принцип е бройка. Размер може да е единично. Примерно, как да премериш като количество един чувал с анфетамин на прах. Това е една бройка. Би трябвало законът да уеднакви своите понятия, за да бъде по-лесно за правоприлагането.
Гроздан Илиев:
От 2006 г. в този текст разграничителния признак за квалифициращите първа степен, втора степен и основен състав бяха големи размери и особено големи размери. Преди всичко водеща е стойността. Ние имаме единство по приложението на закона в тази част до 2006 г. След като се въведоха количествените критерии, ако вие ни дадете в чл. 93 в кои случаи има голямо количество и в кои случаи дефинирате особено голямо количество при различните видове наркотици като видове, като бройки, като концентрация, като грамаж – това е разнобоят, който води до нееднакво приложение в практиката. Това е водещият мотив да изискаме големите размери и особено големите размери там където има единство по приложението на закона, така където имаме тълкувателна дейност, също единна без противоречива и ясна. Просто ще се върнем в руслото на единното приложение на закона.
Михаил Миков:
Освен тази идеална цел, нали няма да се отрази благоприятно на лица, които са извършили такива престъпления.
Гроздан Илиев:
В никакъв случай, колега.



Искра Фидосова:
Продължаваме с § 76. Имаме оттеглено предложение на н.пр. Димитър Лазаров и група народни представители § 76 да отпадне.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 76, който става § 67. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Преходна разпоредба. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Който е „за”, моля да гласува.
Христо Бисеров:
Не. Има предложение за отпадане.
Михаил Миков:
Освен че има предложение за отпадане, да чуем какъв е смисълът на тази преходна разпоредба, ако може някой да ми обясни. Може ли да кажа защо питам, защото виждам недоумение по моя въпрос.
По принцип, когато законът се измени, се прилага по-благоприятният закон. Не може в НК да се урежда процедура и не виждам защо в НК уреждате нещо по кой ред ще се довърши. По реда на НПК. Аз за пръв път виждам в Наказателния кодекс ние да определяме коя процедура ще се прилага. Може би има някакви сериозни причини.
Веселин Вучков:
Г-н Миков, става дума, че ги трансформирахме от частно публичен в публичен и е необходима такава редакция.
Михаил Миков:
Ние трансформирахме към по неблагоприятния режим, т.е. тези които бяха по тъжба, сега стават прокурорски. Още по-голямо основание прокуратурата да започне да работи по тях.
Гроздан Илиев:
Правилото е винаги завършват по досегашния ред.
Даниела Машева:
Въпросът беше, че по тези частни от общ характер дела сезирането ставаше по тъжба, след което прокуратурата е задължена да продължи разследването. Идеята е за висящите производства да се уреди от частен характер, които са вече започнали – по чл. 182, ал. и чл. 183.
Даниела Доковска:
Тези дела, които са били от частно публичен характер и са висящи, по тях производствата вече са започнали и са сезирали прокурора. Не може д стане връщане назад. Те се движат като производства от общ характер само че сезирането е различно. Няма друг ред, по който могат да се довършат. А ако са неразкрити деянията, ще се прилага по-благоприятният закон, така че не е възможно да се приема тази разпоредба тук.

Искра Фидосова:
Г-н Илиев, на същото мнение ли сте?
Гроздан Илиев:
В процедурата и в правилата поначало има един основен принцип – заварените, висящите производства се завършват по реда, по който са започнали. Връщането обратно създава повече проблеми.
Веселин Вучков:
Г-жо Фидосова, мисля, че изказването на г-жа Доковска беше съвсем резонно, тъй като делото е от частно публичен характер, то вече е започнало по сезиране на пострадалия. Оттук насетне пълновластен господар дали да има дело или не е на прокурора, така че може да отпадне тази преходна разпоредба.
Юлия Меранзова:
Бих искала да попитам за следното. Миналата година, когато се прие така наречения чл. 58а, за който ще говорим след малко, в Наказателния кодекс има една заключителна разпоредба (§ 65 е бил тогава) по не приключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване по досегашния ред на НПК, се прилага досегашният ред за определяне на наказанието. И това е процедурен текст. Така че аз не виждам пречка, ако остане тази разпоредба. Защото няма да попречи тази разпоредба.
Искра Фидосова:
Това че нещо е написано веднъж грешно, не означава че трябва да се повтаря като правна техника. Например, на предното заседание си говорихме, че няма ЗИД на ЗИД, а има ЗИД на закон.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Текстът би трябвало да остане с известна корекция за чл. 216 и чл. 217. Защото те са по частен характер в момента, а стават от общ характер, доколкото си спомням.
Реплики: Само ал. 1 остана от общ характер.
Валери Първанов:
Все пак има ал. 1, която в момента е от частен характер а преминава в общ характер за в бъдеще. По сега действащия текст е чл. 216, ал. 1, 4 и 6. С изменението става ,че се възбужда по тъжба на пострадалия в случаите по ал. 4 и 6. Т.е. ал. 1 на чл. 216 става по общ характер. Има висящи дела в момента, които са по тъжба на пострадалия, но това не е публично частен, а е частен характер. Ако те не се довършат по същия ред означава, че трябва прокурорът да се включи в производството. Т.е. в този случай трябва да има указание, че продължава по същия ред.
Даниела Доковска:
Не може да се включи прокурорът, защото става дума за по-благоприятния закон. Всеки закон, който определя едно деяние като общ характер е по-неблагоприятен от този, който го определя като деяние от частен характер.
Искра Фидосова:
Продължаваме. Има предложение на г-н Миков § 77 да отпадне. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, продължаваме с чл. 58а. Имахме достатъчно дискусии, но ви моля още веднъж да го погледнем внимателно, преди да го гласуваме, защото не мисля, че нещата са достатъчно изчистени и редактирани докрай.
Желаещи за изказване. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Благодаря, г-жо Председател. Аз не съм участвала досега в дискусии по този текст за това сега бих искал да кажа няколко думи.
Първо, текстът така както се предлага, аз смятам, че драстично ще намали броя на съкратеното производство. Това ще бъде една лоша тенденция, защото ще доведе до голямо натоварване на съдилищата.
Подсъдимият няма да има никакъв интерес да иска съкратено съдебно следствие, защото редукцията, която му се предлага, на наказанието е съвършено малка. Той би предпочел един бавен процес, защото след няколко години поради бавния процес ще постигне приложението на чл. 55 от Наказателния кодекс във всички случаи. Такава е практиката на Върховния касационен съд и на Съда в Страсбург.
На второ място, този текст така както се предлага има един същностен порок, който го вкарва в противоречие с цялата философия на Наказателния кодекс. Реално налаганото наказание се свежда до абсолютна санкция, защото за всяко едно престъпление се предвижда начин на изчисляване на санкцията. А това ще рече, че всички обвиняеми, независимо от техните индивидуални особености, когато поискат съкратено съдебно следствие за определено престъпление, ще получават една и съща санкция. По начало съдията в България и в цивилизованите държави никъде не е сведен до обикновена машина за изчисляване, както това се прави с този текст.
Особено силно впечатление прави, че текстът изключва приложението на чл. 55 от Наказателния кодекс, дори когато са налице основанията за това. Защо ако един човек е болен от рак, например, и има друго многобройни изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, да не може да получи индивидуализация на наказанието само защото се е съкратил на съкратено съдебно следствие. Това са две различни основания за индивидуализация на наказанието. Понеже той с е съгласил на съкратено съдебно следствие, заради което му се полага определен стимул, то тогава няма да бъдат отчетени неговото здравословно състояние, и въобще всички му семейни и други обстоятелства.
Искам да изразя неудовлетворението си от редакцията на текстовете. Тези текстове на ал. 3, 4, 5 и 6 надхвърлят моята интелигентност. Аз абсолютно не мога да ги разбера. А що се отнася до ал. 8, ще си позволя да я прочета на глас, защото не знам дали присъстващите я разбират. Не знам дали някой може да я разбере.
„(8) Наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 2-11, предвидени в особената част на този кодекс, при условията на ал. 1, не се заменят, нито се намалява техният размер само поради прилагането на ал. 1-6.”
Просто това е нечитаем текст и ако някой го разбира, аз ще му бъда задължена.
Също така в ал. 2 има някакъв нонсенс, защото се твърди, че съдът определя наказанието лишаване от свобода в пределите, предвидени в особената част на този кодекс и ал. 1, като се ръководи от правилата на чл. 54. Обаче в ал. 1 въобще не става дума за лишаване от свобода. Там става дума единствен за замяна на наказанието доживотен затвор.
Този текст, според мен, не дава годна основа за обсъждане. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Аз не бих се съгласил изцяло с току-що казаното по простата причина, че точно в момента всички, които получават наказание по реда на съкратеното съдебно следствие получават едно и също наказание. Мисля, че с Боби Цанков имаше споразумение и се виждаше горе-долу какво става с едно и същото наказание три години лишаване от свобода при положението на чл. 66. Горе-долу това се получава и при различни казуси за лицата подсъдими, както и за извършилите престъпления. Ще се опитам да разясня закона.
Първо, по ал. 1. В предложението се казва, че предвидената в особената част доживотен затвор без замяна, независимо от характера на престъплението съдът не го налага. Забранява се по закон да се налага. А наказанието доживотен затвор се заменя от съда служебно с наказание от двадесет до тридесет години лишаване от свобода. Т.е. става въпрос именно за наказание по ал. 1 за лишаване от свобода, като се изключват двете най-тежки наказания по Наказателния кодекс. Едното не се налага, а другото се заменя.
В ал. 2 се казва, че ако има алтернативни наказания, а именно лишаване от свобода и доживотен затвор, примерно, от десет до двадесет години лишаване от свобода, или доживотен затвор, тава са по чл. 116, тогава съдът определя наказанието, имайки предвид именно ал. 2 и ал. 3. Т.е. наказанието става от десет до тридесет години. Взима се минимумът, предвиден в особената част на Наказателния кодекс наказание лишаване от свобода и максимума при замененото наказание доживотен затвор, който съгласно ал. 1 е тридесет години. В рамките на тази санкция от десет до тридесет години съдът индивидуализира наложеното наказание – може да сложи единадесет, може да сложи и двадесет и девет, като отчете абсолютно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
След като определи индивидуалното наказание, примерно, петнадесет години, на базата на ал. 6 съдът постановява да изтърпи с 1/3 по-малко. Т.е. индивидуализира наказанието на 15 години и постановява да изтърпи десет години. Ако на друг определи да изтърпи 12, ще постанови в крайна сметка осем. Няма наказание някой да получи едно и също, т.е. няколко лица за различни престъпления или за едно и също в смисъл като състав от Наказателния кодекс престъпление но при различна обстановка и форма на вината, да получат едно и също наказание. Така че категорично не приемам казаното, че съдът едва ли не ще бъде обвързан от тези текстове да не може да се индивидуализира конкретното наказание. В момента съдът е обвързан, като се казва при условията на чл. 55 и той разбира се слага някакви минимални санкции, които никой не приема, освен естествено виновният и неговият защитник.
На второ място, бих казал, че чл. 55 не се прилага само при условията на ал. 1. Т.е. при ал. 2, там където не са предвидени най-тежките наказания, няма никаква забрана да се приложи чл. 55.
Относно другите видове наказания явно текстът би могъл малко да бъде променен, защото действително не е чак толкова ясен. Но принципът е, че те не се заменят, нито се редуцира техният размер. Става въпрос за глоби, за лишаване от права и други такива санкции.
В крайна сметка е казано доколкото няма други специални правила, се прилагат правилата на Глава пета, примерно чл. 58, където всъщност има възможност съдът да приложи чл. 55 при други обстоятелства. Да кажем именно това тежко заболяване на подсъдимия, няма никаква пречка на основание чл. 58 да се приложи едно такова наказание.
Считам, че предложеният текст ще отговори на обществените очаквания.
От друга страна, г-жа Доковска е права, че ще има известен отлив от тази процедура в първите шест месеца. След това смятам, че този текст ще проработи и не е без значение намаляването с една трета тогава, когато доказателствата с ясни и са в ущърб на защитата и на подсъдимия. Мисля, че и в сегашните случаи, тогава когато обвинението е достатъчно силно, се отива именно на тази процедура. Там където доказателствата са колебливи естествено защитата държи на пълно оправдаване и не е склонна нито на споразумение, нито на прилагане на тази хипотеза. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Първанов.
Проф. Чинова, дали бихте взели Вие отношение по този текст. (Не съм запозната с текста.) Моля да се запознаете.
Г-н Илиев, заповядайте.
Гроздан Илиев:
Определено не съм съгласен с разгромяващата критика на колежката Доковска. Защото текстът, който се предлага, бе многократно обсъждан, редактиран и не притежава тези минуси. Ако има някои качества и те бяха охарактеризирани като минуси, те са в ясни на вас като народни представители.
Преминавам директно към проблема. Пределно ясно е, че при тази редакция на чл. 58 като механизъм за определяне на наказанието при съкратените производства ще се стигне до известен отлив, защото подсъдимите няма да получат наказанията, които получават понастоящем. И именно защото сега наказанията са в едни изключително занижени размери по ваша преценка, за това е предложен и този механизъм, бе приет текстът на чл. 369а, който бе пропуснат от колегите. С този текст на чл. 369а от съкратеното съдебно следствие бяха изключени всички онези престъпления, в които резултатът е смърт, тежка телесна повреда, пияно състояние – за тях не се прилага съкратеното съдебно следствие понастоящем, защото безусловно има или няма чл. 55 във всички случаи съдът определя наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При тази редакция, при този механизъм, който е на вашето внимание понастоящем, естествено че той е приложим за всички престъпления. Този механизъм няма недостатъците, които сега се наблюдават при определяне на наказанието за дребната престъпност, където задължително и във всички случаи се отива на наказание пробация и където едно след друго се редят, особено при масовите престъпления, кражбите и други такива, се редят една след друга пробации, глоби, пробаци, глоби и няма излизане от този омагьосан кръг. Та това ли предлага механизма на чл. 58. Първо не се прилага наказанието доживотен затвор без замяна, а това наказание винаги е в алтернативата с наказанието лишаване от свобода и никога самостоятелно. За това съгласилият се на съкратено съдебно следствие получава именно тази премия, особено за тежката престъпност няма да получи такова наказание. Отива се към диапазона на лишаване от свобода, който тук е значително по-голям и не мога да се съглася, че се нарушава принципът, залегнал в чл. 54 за индивидуализация на наказанието. Наказанието задължително се индивидуализира при условията на чл. 54 и след това индивидуализираното наказание. Това вече вие възприехте като законодатели критерия да се намалява с една трета. Така определеното наказание не е абсолютно. То вече е индивидуализирано.
Освен това, то не може да слезе под задължителните три месеца лишаване от свобода и в тази част тази граница кореспондира на определената в закона в друг текст.
Този механизъм е изключително и само за наказанието лишаване от свобода и неговата редукция, а преди това и индивидуализация.
Що се касае до наказанията без лишаване от свобода, текстът е ясен в ал. 8 – наказанията без лишаване от свобода са изброени всички останали. При тях този механизъм не работи.
Миналия път дебатирахме и въпроса за приложението и отказа да се приложи чл. 55. Стигна се дори до това решение ал. 5 да остане в този вид, дори беше гласувано и да се изключи приложението на чл. 55, защото подсъдимият получава двоен бонус. Първо се намалява наказанието лишаване от свобода с този коефициент от една трета, а ако има и чл. 55, то ще бъде символично и особено това ще проличи при наказанията за дребната престъпност, там където ням задължителен минимум, там където минимумът е примерно от три месеца лишаване от свобода до пет години лишаване от свобода при чл. 215, вие разбирате, че в никакъв случай няма да се остане на това ниво един и същи вид лишаване от свобода, ако се прилага и привилегията на чл. 55.
Сам по себе си текстът е в достатъчна степен синхронизиран и не смятам, че ще предизвика колебания и противоречия в съдебната практика по неговото приложение. Тук е въпросът, че трябва да се предвиди и отмяната на чл. 369, за да се даде възможност да се прилага и за останалата тежка престъпност в този му вид и с тези алтернативи.
Димитър Лазаров:
Всъщност защо се стигна. Защото това не беше предложение на вносителя да обсъждаме чл. 58а, или нова редакция.
Проектът, който е внесен от Министерския съвет за промяна на Наказателно процесуалния кодекс, освен сега съществуващите, т.е. миналата година които вкарахте в чл. 369а изключващи прилагането на съдебното следствие, сега ще ви ги прочета.
„Съкратено следствие по чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка повреда” – това е текст, който и досега го имаше – „при причиняване на смърт или тежка телесна повреда по непредпазливост, ако деянието е извършено в пияно състояние, т.е. абсолютно всички пътнотранспортни произшествия; т. 3 за престъпления, извършени срещу съдия, съдебен заседател, прокурор, разследващ или полицейски орган при и по повод изпълнение на службата му и т. 4. за престъпление п чл. 142, 142а, 159а до г, чл. 242, ал.2, чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК.
Т.е. този подход, който миналата година започна да бъдат изключвани от приложението на чл. 363 текстове, то продължава. И това ни провокира да видим дали ще изпразним от възможността да бъде прилаган този институт или чл. 369а ще бъде отменен и ще се търси някакъв друг подход, за да може все пак едно съкратено следствие да има някакъв бонус.
Аз и колегите с които говорихме, изразявайки опасенията, че този подход ще ни доведе до там, че чл. 369а просто ще остане да се прилага за престъпленията, за които така или иначе предвидено три години за умишлени, пет години за непредпазливи или чл. 78а ще се прилага – административно наказание глоба.
Не казвам, че този текст е най-ясният, най-разбираемият. Има и друга възможност, може би, да помислим. Аз лично в момента съм затруднен. Може би ако трябва сега да го приемем текста или ако трябва да го отложим с приемането на Наказателно-процесуалния кодекс чл. 58а, ако има други становища, но вариантът е внесеният законопроект, който ние тази вечер трябва да обсъждаме. Може утре сутрин, но виждате, че започват непрекъснато да се вкарват под натиска на общественото мнение, по една или друга причина!
Г-н Миков, вие миналата година направихте първия пробив. Аз не ви укорявам, но по повод на едно убийство във Варна се сключиха изключенията. Има едно тежко престъпление в Благоевград с едно дете. Аз очаквам, че ще започне натиска да изключим приложението на чл. 363 за тези случаи и ние ще го обезсмислим.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, страхувам се, че каквото и решение да вземем, то няма да е вярно. Ние се движим по казуси. И предишната промяна е била по казуса „Стависки”, по казуса „Варна”. Сега продължаваме да робуваме на обществените усещания за конкретни наказания, а н за цялостната мяра на репресия, която се налага. Няма смисъл повече да обсъждаме. Да решим ще го приемаме или не. Аз лично няма да подкрепя това, което е предложено като вариант. Това, което е по чл. 55 ние спорихме доста с г-н Илиев. Самият текст звучи доста идиотски, извинявайте за термина, без да обиждам никого.
„Разпоредбата на чл. 55 не се прилага при постановяване на осъдителна присъда при условията на ал. 1.”
При каква присъда се прилага? При оправдателна при условията на ал. 1. Ние затъвам с конкретни споделяния на импресии. Един казва: много ниско става ,като приложиш и съкратеното и изключителни и многобройни, а аз продължавам да смятам, че абсурд институти на общата част да не ги прилагаме заради това, че имаме някакви процесуални. Дайте да видим коя ценност и да кажем пред обществото: Ние браним ценността бързина и бърз процес. Като я браним – бонуси. Ще се получават, но бързо ще се случва. Не можем хем да искаме бързина и икономия в процеса, хем да няма бонуси. Там ни е проблемът. Ако трябва да се проведат политически консултации по този въпрос и да се каже коя е ценността. Ние във всички 10 редакции, които се опитахме да направим, не сме изяснили коя е ценността, която гоним. Слизало се под минимума. Слиза се! Но за това трябва сериозно криминологическо проучване и съдебна статистика, за да се види прилагането на тези институти до какво е довело. Нашите законодателни решения се водят от това кой каква статия е прочел във вестника, а не реална преценка за полезността на един или друг институт. И тази дискусия, в която се въртим, е безконечна.
Аз лично ще се въздържа. Не може да има полезен изход от тази ситуация. Утре ще се появи някой и ще развие друга теза, достатъчно аргументирано.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ще започна малко по-напред. Когато беше внесен проектът за изменение, единствените предложения за изменение на тези текстове бяха на Яне Янев и групата от негови народни представители. Тогава попитах представителите на Министерството на правосъдието няма ли да се променя така нареченото съкратено производство, беше казано, че не му е времето сега, макар че аз винаги съм считал, че точно това производство е най-проблемното в съда в момента. Изведнъж ние изгубихме три месеца, защото реално по този текст се работи около три седмици. Поставен беше като дневен ред. Оценявам изключително усилията на г-н Илиев и на неговите колеги по това, което са свършили. Знам че в Главна прокуратура също се работи, но също и ние участвахме и от две седмици не сме спрели да ги обсъждаме нещата.
Г-н Илиев, повярвайте ми, аз себе си не мога да убедя дали този текст в момента е верният. Ако така го приемем да го гласуваме, аз ще гласувам „въздържал се”. И по-скоро за мен трябва д оставим в момента действащия текст, колкото и да е лош, все пак работи по някакъв начин и съдът работи с него. Ако трябва да се направи един сериозен анализ на това, което се случва, за да може да се избере оптимален вариант като решение, като приложени. Проф. Чинова спомена, че е издала някакъв труд в момента по съкратеното производство, правила е изследвания по този повод в други държави, излизат нови хипотези, нови варианти и абсолютно е прав г-н Миков, като каза, че всеки един момент може да излезе някаква друга теза, която да бъде аргументирана и лично мен да ме разубеди в момента, ако считам, че това е верният, правилният вариант.
По-добре може би е да оставим нещата. Според мен, това е вариантът. Да не се, грубо казано, набутваме в неща, за които след това можем да съжаляваме.
Гроздан Илиев:
Само една реплика по отношение на колегата. Остане ли да работи текстът, който е понастоящем, вие влизате в изключенията на чл. 369а и ще редите още престъпления. (Да се отмени.) Да го отмените в настоящия момент е въпрос на законодателно решение. Но този механизъм като такъв работи и ако преследвате това, което сте заложили в мотивите за изменение, получавате резултат. Може да има и друг механизъм и сигурно има. Вие като законодатели ще решите кой ще изберете с оглед на това, което сте заложили в мотивите.
Искра Фидосова:
Г-н Вучков, ще вземете ли отношение по чл. 58а.
Веселин Вучков:
Ако оставим положението както е в момента, нищо няма да постигнем, защото първоначално беше една идеята (април 2006 г.) без изключения, а след това започнахме да поставяме изключения (декември 2008 г.) после още, после тълкувателно решение на Върховния касационен съд и според мен е да потърсим ново решение, около което се обединихме миналия път, а не да оставяме сегашното положение. Тук се каза работи. То и лошото положение също работи, но дали това е целта в крайна сметка на законодателя.
Вътрешното ми убеждение е, че трябва да приемем промяна в този институт на съкратения процес. Аз мислех, че миналият път след пълноценното участие на председателите на апелативните съдилища направихме толкова хубави дискусии и се обединихме около текстове алинея по алинея и сега честно да ви кажа малко съм изненадан, че има такова сериозно отстъпление от тези текстове, за които постигнахме съгласие миналия път.
Искра Фидосова:
Аз също нямам убеждението, че текстът е напълно изчистен, за това тук са представители на всички институции, които работят с НК и НПК. Ако не сме поканили някой, кажете. Аз не се сещам за такъв представител, моля да ни извини, ако има, но трябва да излезем с текст и решение на чл. 58а. Ако не намерим сили и желание да направим коректната редакция, аз смятам, че губим абсолютно всички от това нещо. Миналия път наистина се обединихме и имахме много, много дискусии в тази посока. Тук са всички, които смятам, че могат да изразят мнение. Остана да изчистим редакционно текста. Като гледам, може би има още две алинеи, по които да се поработи.
Явор Нотев:
Не взимам отношение, защото на миналото заседание заявих, че не съм готов и няма д подкрепя този проект. Казах и защо. Влязохме в спор до известна степен във връзка с прословутата ал. 5 и ограничението на прилагането на чл. 55. Не виждам промяна, която да ме мотивира да гласувам „за” това предложение – за тази редакция. Като говорим за време, като говорим за творческо обсъждане, градивно, което да ни извади от тази ситуация, ми се струва, че би следвало през изминалото време тези, които са привърженици на този вариант, да направят една по-точна редакция, с която да се съобразим и да можем да решим, защото както каза колегата Анастасов в момента поне половината и ли голямата част от нас като видят готов текст да кажат: Да, подкрепям го без забележки. Аз не виждам човек, който да няма забележка. Откровено казано аз освен че не го подкрепям, аз не го и разбирам в този вид. Не разбирам философията му. Не разбирам какво се случва. Вярно е, че се опитваме да излезем от един сложен проблем, който има своята основа и в текстове на НПК, който не е предмет в момента на обсъждане. Той идва. Но ние трябва да предположим какви ще бъдат бъдещите промени, за да знаем какво точно да заложим тук.
Въпреки това ви казвам, че този закон ще създаде безброй проблеми по места, още повече с оглед предложеното ограничение до касационна проверка и очертаващата се местна практика – регионална, как ще се прилага този текст аз просто не се наемам да гадая и колко вида приложение ще има.
Извинявайте, отнех повече време. Само искам да кажа, че аз оставам на старото си становище и не бих го подкрепил в този вариант.
Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, заповядайте.

Даниела Доковска:
Разбирам, че е имало много оживени дискусии. Адвокатурата не е участвала в тях. Аз за първи път виждам този текст и за това ще си позволя да кажа някои мисли.
Основният недостатък, според ме, на този текст е, че той предлага една техника на определяне на наказанието, която е чужда на българския Наказателен кодекс. Тя се врязва драстично във философията на българския Наказателен кодекс. Тук се правят някакви изчисления и най-малкият въпрос, който ще озадачи съдилищата е как трябва да изглежда диспозитива на присъдата. Осъжда го на петнадесет години и после какво прави съда. Намалява наказанието. Но това намаляване какво е. Освобождаване от изтърпяване на наказание или каква е? В крайна сметка такъв институт няма – съдът да определи наказанието и после да го намалява. Това е логиката. Това до голям степен прави неубедителен съдебния акт. Съдът смята, че той трябва да изтърпи петнадесет години, а го осъжда на десет. И как ще звучи диспозитива на тази присъда. Намалява или как? Как го намалява, като не го е определил.
Аз знам какво е заимствано. Някои колеги прочетоха някъде, че така е в Италия. В Италия не е точно така. Механизмът на определяне на наказанието в Италия е съвсем друг. А такъв механизъм българският наказателен процес не познава.
Освен това, аз пак казвам. Двама души са извършили най-тежко престъпление, за което се предвижда доживотен затвор без замяна. И на двамата даваме стимула да признаят всички факти по обвинението и не налагаме доживотен затвор без замяна. Единият е болен от рак, другият не е болен. Не можем да приложим чл. 55. Защо? Какъв е резонът. Защо когато някой признае обвинението в обвинителния акт за него не важи елементарното фактическо наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
И не само това. Аз разбирам, че тези текстове се защитават от хора, които са ги писали и в този смисъл аз имам едно голямо предимство, защото аз само съм ги прочела и не ги разбирам. Не може тези, които са писали текстовете, да седнат да обясняват на всеки действащ магистрат какво са имали предвид. Разбирам, че има една много усилена работа и тя е довела до изкристализирането на тези текстове. Но тези, които са ги писали са по-наясно от тези, които не ги знаят. Аз не ги разбирам. Наистина ви казвам.
Тази ал. 8 просто не може да бъде разбрана.
Освен това, питам защо този текст се занимава само с лишаването от свобода. Защо няма редукция на другите наказания. Ако текстът в Наказателния кодекс не предвижда лишаване от свобода, а друго наказание, ще има ли някакъв стимул за този, който ще признае фактите по обвинителния акт. Ако въпросът ми е нелеп, то е може би защото не разбирам текстовете. Ако пък правилно съм разбрала, че не се прилага там редукция, питам защо.
В ал. 2 се казва „Съдът определя наказанието лишаване от свобода в пределите, предвидени в особената част на този кодекс и ал. 1, като се ръководи от правилата на чл. 54.”
Пак казвам, в ал. 1 не става дума за лишаване от свобода. Защо ал. 2 препраща към ал. 1 за лишаването от свобода, като там не става дума за такова нещо.
Гроздан Илиев:
В ал. 1 „доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години”.
Кратка реплика и пояснение. Този механизъм, който е заложен в чл. 58а естествено няма да намери израз в диспозитива. В диспозитива на съдебния акт намира изражение крайния резултат – наказанието десет годни, пет години, осем години лишаване от свобода. В мотивите към присъдата съдът ще изложи съображения за това как, при какви обстоятелства и по какъв ред е определил наказанието лишаване от свобода. Редукцията, привилегията, предвидена в закона това е рамката, която задава законодателят до лишаването от свобода. За останалите престъпления без лишаване от свобода такава рамка не е зададена. И ние отново се връщаме на водораздела – ще прилагаме или няма да прилагаме чл. 55 заедно с едната трета. Това всъщност тук е гвоздеят, който причинява проблеми на аудиторията.
Това е въпрос на законодателно виждане и аз ви казах. Сложите ли чл. 55 при дребната, масовата престъпност, лишаването от свобода няма да го има. Ще бъдат наказания лишаване бе свобода и ще се прилага и като краен резултат ще се получи това, което е сега като положение. Ако е така, то няма смисъл да се прави тази редакция на текста, но вие неминуемо ще отидете към разширяване или изменение на чл. 369а. Кой знае какви алтернативи в това отношение няма.
Вярно е, това е един механизъм, който за първи път се залага в материалното право при индивидуализация на наказанието, но и правото, както всичко друго, търпи развитие, търпи изменения. И ако се предложи някакъв друг, различен механизъм за редукция, все пак вие като законодатели ще дадете рамката. Но един такъв текст, който би работил и който би спестил проблемите, които сега ги има и най-вече това негативно отношение към определените наказания в съкратеното съдебно производство, тук тази цел е реализирана, постигната е. Няма да се получи.
Искра Фидосова:
Проф. Чинова, дали бихте могли да вземете отношение. Заповядайте.



Проф. Маргарита Чинова:
Уважаеми дами и господа, какви ли не варианти на редуциране на наказания и определяне н бонуса във връзка с тази съкратена съдебна процедура съм видяла. Вие не сте първите, които се опитвате да направите такова нещо. На много такива групи съм присъствала. Такъв вариант обаче не съм видяла за определяне на бонуса на подсъдимия, който ще се съгласи на съкратено съдебно следствие. Прочетох го няколко пъти и пак с цялата уговорка, че мога да греша. Аз мисля, че този текст така както е формулиран намира мярата между това да мотивираме подсъдимите да правят съкратено съдебно следствие, за да спестим усилията на държавата, но за да ги мотивираме, трябва да имаме някакъв бонус. И мисля, че този бонус тук, е в достатъчно добра мяра. Само мен лично ме тревожи ал. 5. Защото ал. 5 според мен трябва така да се формулира, че да се прилага чл. 55 в случаите по ал. 1, когато става въпрос за изключителни и многобройни обстоятелства извън изключителното обстоятелство, че той е признал фактите по обвинителния акт. Мисля, че в ал. 5 трябва да има една уговорка за чл. 55, за да може наистина онзи много болен човек, онзи човек, за който имаме документация, че е накрая на своя живот, за да може наистина по ал. 1 да се мине под тези 20 години лишаване от свобода. Така си мисля. Но съжалявам, че не съм в течение на цялата дискусия.
Що се отнася до Италия, понеже направих проучване повод на тази публикация. В Италия наистина има редуциране с една трета, но при тях наказанието се определя по правилата и така определеното наказание се заменя с една трета. Но аз не знам европейска държава, която да е предвидила съкратено съдебно следствие за всички престъпления. Такава н познавам. Не претендирам, че познавам всички, но тези които познавам, тяхното съкратено съдебно следствие никъде няма такова нещо за всички престъпления и най-тежките, да се предвиждат такива наказания.
Познавам препоръките на европейските съдии, че не бива държавите членки на Европейския съюз да им бъде вменявано като задължение да въвеждат съкратеното съдебно следствие още повече в такива мащаби, защото има общества, макар и общества на Европейския съюз, които все още не са готови на такива големи бонуси при извършени толкова ужасни престъпления. И това, което видях в Холандия, до пет години ако е наказанието лишаване от свобода да има съкратено съдебно следствие. В други държави, които познавам е до три години лишаване от свобода, ако има съкратено съдебно следствие, но те пък нямат нашето чл. 78а.
Мисля, че трябва да се доверим на двамата колеги. Мисля, че в България няма по-добри от тях, които могат да ни кажат това добре ли е.
И с това допълнение по ал. 5 да се помисли още малко, мисля, че е добър и бонуса, който се дава. Този мотив да се иска съкратено съдебно следствие мисля, че ще остане. Може би малко ще намалеят исканията за съкратено съдебно следствие, защото съществуващите бонуси са наистина невероятно привлекателни.
Това мисля, но може и да греша.
Искра Фидосова:
Аз много ви благодаря, проф. Чинова. Моля ви да участвате в дискусията, макар и да не сте запозната в детайли. Защото всяко едно ваше изказване ще ни бъде полезно.
В стенограмата, когато приключихме последно темата, приехме по принцип и уговорката беше, че ал. 5 ще има редакция. Това, което днес не е направено, е липсата на редакция в ал. 5. Т.е. това, което каза и проф. Чинова. Моля ви да се съсредоточим и да помислим за тази редакция и да вървим в посоката, в която имаме волята и желанието да отидем с тази промяна.
Валери Първанов:
Аз имам едно процедурно предложение. Просто ал. 5 да отпадне и да се преномерират алинеите. Ще ви кажа какво ще се получи.
Ще получи, че доколкото няма други специални правила, се прилагат разпоредбите на Глава пета. Т.е. чл. 55, когато има условия, нека да се прилага. Аз съм твърдо да. Да не се изключва прилагането на чл. 55 с ал. 5.Понеже няма да има изрична уредба, тогава когато съдът прецени, че този конкретен случай, макар и прилагащ съкратеното производство, може да наложи. Действително е тежко болен, действително сам е признал, разкрил е всичко, възстановил е щетите. Лично аз като прокурор не възразявам този човек да получи наказание при условията на чл. 55. Но това ще бъдат изключенията. Да не връзваме ръцете на съда, като му забраняваме да прилага чл. 55. Няма да има специални разпоредби. Просто ще се приложи Глава пета, в смисъл чл. 55.
Или пък да заменим ал. 5 като запишем, че когато съдът установи наличието на условията по чл. 55 не прилага предвиденото редуциране. Т.е. той да си го определи самостоятелно като възможност. Няма да бъде обвързан съда. Ние сега забраняваме на съда да наложи наказание извън чл. 55. И съдът мисли, че трябва да го осъди на десет години, но му слага под минимума, който е под три години, въпреки своето лично убеждение. Защо? Защото законът му връзва ръцете. В момента правим обратното. Връзваме му ръцете за случаите, когато в действителност тази хипотеза съществува.
Проф. Маргарита Чинова:
Но прилагането на чл. 55 не е онзи бонус, който е по ал. 1.
Валери Първанов:
Другият вариант е в крайна сметка приложението на съкратеното производство става по инициатива на подсъдимия, а не по инициатива на прокурора. Този подсъдим в повечето случаи има защитник. Нека защитникът да му каже тогава. Избери процедурата. Като избереш общото гледане и си признаеш, ще получиш чл. 55. Като търсиш съкратеното, ще поучиш редуцираното. В крайна сметка процесът е състезание и тактика.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов, добре си бяхте за ал. 5. Дайте да се съсредоточим и да развием второ изречение и трето в ал. 5. Коментирахме отпадането. Да си хвърляме реплики: да отпадне, да остане, защото трябва да кажем нещо.
Проф. Чинова, моля Ви седнете на микрофона и ни помогнете. В тази дискусия ние се въртим вече два месеца.
Валери Първанов:
Проблемът е, че в ал. 1 има две неща. Има общата хипотеза за приложение на чл. 373, ал. 2 и има процедура за замяна. Ако се извади, примерно:
(1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс:
1. замяна и т.н.
Т.е. общата разпоредба за съкратеното да бъде извадена пред скоби, като алинея първа, а замените да бъдат с точки. Тогава вече може да се ориентира чл. 55 не се прилага към ал. 1, т. 1, примерно, за да е ясно, че само в тази хипотеза не се прилага, когато има предвидено наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор, ако това е смисълът на текста, който е написан. Защото в обратния смисъл е при всяко съкратено производство, да не се прилага чл. 55.
(Това е смисълът да не се прилага чл. 55, защото се прилага едната трета.)
Тогава вариантът е този, който вече казах. Самият подсъдим да си избере процедурата, разчитайки предварително какво наказание може да получи – било при условията на пълно производство.
Димитър Лазаров:
Ние имаме един вариант, който е подобен на този.
Валери Първанов:
Или може би една редакция, че чл. 55 не се прилага само на това основание, примерно, с което да се каже, че може да го наложи съда, но не само на това основание, т.е. за преминаване по тази процедура, а да има и други основания.
Гроздан Илиев:
Г-жо Председател, понеже стана реч и за втория вариант. Следващият вариант, който е на вашето внимание и който се предложи – те са вариант І и вариант ІІ, но по същество идеята и замисъла е един и същ. При тези варианти доживотният затвор като вид наказание остава, т.е. най-тежката санкция. Прилага се чл. 55. Малките наказания при чл. 55 казах ви каква ще бъде ситуацията. Също като механизъм това ще работи като текст, като механизъм, като разпоредби. Вие ще решите дали ще остане в този вид с най-тежкото наказание доживотен затвор – доживотният затвор без замяна се заменя с доживотен затвор и надолу чл. 55 с оглед на резултата, който ще се получи – 55 плюс една трета. Тук се запазват и двата бонуса. Така или иначе и двата ще се ползват. Едната трета плюс чл. 55, но пак ще бъде същият резултат.
Даниела Доковска:
Ама има ли нещо лошо при малките наказания, ако наказанието не е лишаване от свобода. Аз си мисля за друго. Всъщност ако има обществен проблем, той е с тежките престъпления. Трябваше само да се направи нещо по отношение на тежките престъпления, а за останалите случаи да остане общото приложение на чл. 55. Ако само за най-тежките престъпления, примерно там където се предвижда доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, лишаване от свобода над петнадесет години, ако там се предвиди някаква редукция, и то не с изчисляване, а просто ясна редукция, тогава за всички останали би могло да остане чл. 55. Какво лошо има, ако дребните наказания не са лишаване от свобода. Нашият Наказателен кодекс е най-архаичен в Европа. У нас за всяко престъпление с предвижда лишаване от свобода, а това е отречена система.
Гроздан Илиев:
Аз нямам лично възражение като съдия против малките наказания лишаване от свобода или без лишаване от свобода при съкратеното съдебно следствие, ако се стигне до резултат, но това вече вие като законодатели ще го изразите като виждане с механизма, който ще приемете и съответно ще съобразите дали отговаря в най-пълна степен на мотивите, които сте заложили в изменението на Наказателния кодекс. Вие виждате, че досега се занимавахме само с вдигане на минимума и максимума, което очевидно сочи нещо друго, различно от това, за което стана реч. Нищо лично против малките наказания лишаване от свобода, против наказанията без лишаване от свобода, други варианти бяха приложени при чл. 218, не ги възприехте с вдигне на горните граници.
В края на краищата законодателната рамка трябва от вас да дойде.
Димитър Лазаров:
Във вариантите І и ІІ не е изключено прилагането на чл. 57.
По отношение на това дали за малките или големите чл. 55. Когато при определяне на едно наказание при баланс на обстоятелствата се определя наказанието или при превес на отегчаващите и да се приложи чл. 55 задължително така, както за други, където наистина трябва да се приложи, получава се един голям дисонанс. Все пак съдията ще прецени. Тъй като един път има един бонус, а чл. 55 казва, когато и най-леко предвиденото в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с оглед бонуса, който се получава.
Даниела Доковска:
Кой ще се съгласи на съкратено съдебно следствие, да признае изключително тежко престъпление, за да получи вместо доживотен затвор без замяна доживотен затвор. Искам да ви кажа, че му е абсолютно все едно. Никога няма да се случи това нещо.
Искра Фидосова:
Г-жо Имова, заповядайте.
Вероника Имова:
Аз не съм участвала в предходните дискусии на тези тема и не искам да се конфронтирам с никой от колегите, само едно принципно становище ще взема.
Ясно е на всички, че с оглед защита на правата на подсъдимия в процеса, той отнапред трябва да е наясно какво го чака за престъплението, за което е обвинен. Т.е. не само за диспозицият на правната норма, по която е привлечен да отговаря, но и за санкционната й част.
Идеята на съкратеното съдебно следствие е ясна – да се съкрати безумно дългата формалистична машина с оглед процесуалната воля на подсъдимия, който признава фактите на обвинението и съответно на него му се дължи бонус. Дължи му се бонус екс леге. Как да се намери най-точният критерий за това? Струва ми се, че всички ние сме на път да намерим ясните критерии, така че да се отговори на интересите на обществото и да се балансират с тези на правото на защита на подсъдимия. Също така да се задоволят изискваният на за тежките престъпления и действително да не се налагат непростимо леки наказания. Тук, според мен, много ясен трябва да бъде критерият, че при съкратено съдебно следствие бонусът за подсъдимия трябва д бъде облечен в ясни, обективни критерии в закона. Те са свързани с редукция на наказанията. Така както законодателят е решил проблемите при чл. 63 – при престъпленията извършени от непълнолетни. И след като законодателят намери най-точната мярка, може би ние сега я търсим и ще я намерим, ако не днес, много скоро, т.е. д посочи редукцията при съответните наказания: ако санкцията е индивидуална, редукцията да бъде както сега се предлага до една трета намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода; ако санкцията е алтернативна също да се подходи по отношение на алтернативните санкции, като доживотният затвор без замяна изобщо отпадне от възможностите да бъде налаган като вид наказание пир съкратеното съдебно следствие; а при алтернативните санкции там всъщност д се налагат по-леките. Съдът като приложи така добре обмисления подход на законодателя, в случая на вас, след това (след тази редукция) да премине към индивидуализация на наказанието по правилата на Глава пета. Там където получилият бонус с редукция на наказанието му с оглед конкретното обвинение за престъплението от особената част подсъдим отговаря и на данните по делото, които сочат и за многобройни и изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, защо да н се възползва и от тази възможност. Тази възможност е приложима за всички граждани, които са обвинени за някакво престъпление. Т.е. защо го лишаваме от общите правила, по които действа всеки съд, определяйки наказанието (чл. 54) , ако са налице условията за чл. 55, да се приложи чл. 55, при опита (чл. 58) при алтернативните и останалите видове (чл. 57), или кумулативните наказания и т.н. Т.е. не трябва да лишаваме съдът от този инструмент.
Но редукцията, която предхожда индивидуализацията, трябва много разумно да се обмисли. Това, което е като предложение, според мен, на първо четене е сложно да се разбере, което е внесено от вносителя, но с определени корекции би могло да се приеме текста. Би могло в тази връзка да се обсъдят и вариантите, които днес получаваме.
Но при всички случаи критериите трябва да бъдат обективни, твърди, ясни, конкретни за всяка, предвидена в особената част на съответния престъпен състав санкция – индивидуална, алтернативна или кумулативна, след което да се пристъпи към индивидуализацията по общите правила.
Аз знам че се иска готово решение, но очевидно искаме да намерим най-доброто, най-ясното за съдилищата, а и да отговорим на нуждите на обществото за справедлива санкция.
Струва ми се, че не трябва да лишаваме определянето на наказанието от общите правила. Това е принципно положение, зад което заставам.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря ви, г-жо Имова. Друг има ли желаещ за изказване. Няма.
Аз ви предлагам следния вариант.
Аз лично много моля проф. Чинова, г-жа Доковска и колегите от Апелативните съдилища, с които започнахме коментара на чл. 58а, ако трябва седмица или две да си дадем срок и да се опитаме да изчистим текста на чл. 58а.
Говорим за готов текст. Ние това се мъчим да направим вече трета седмица. Имаме желание, искаме да го направим. Ако трябва още две седмици ще се работи. Остана чл. 58а.
Валери Първанов:
Аз предлагам все пак Правната комисия да даде някакви насоки в какъв порядък и каква да бъде вярната нишка. Чл. 63 предлага един начин на решаване на казуса, като предварително се редуцират предвидените в особената част наказания, след което в ал. 3 се казва вече в ново редуцираните предели се прилагат правилата на общата част, включително и чл. 55 и чл. 58. Това е единият принцип.
Със сегашния вариант се предлага обратното. Прави се първо индивидуализация след което получавам бонус.
Много ви моля вземете решение какъв да бъде принципа. Защото дали първоначално ще се намалява размерът, т.е. ще се свалят минимуми и максимуми, и при правилата на Глава пета ще се определя наказанието в този размер – това е принципът в чл. 63. Или обратното, изчиствайки най-тежките наказания доживотен затвор, определя наказанието съда и тогава дава бонуса, за да бъде спокоен въпросният подсъдим, че все пак е получил нещо.
Защото той може да разсъждава и така. Ако наказанието е, примерно, от три до десет години, аз така и така щях да получа пет, с редуцирането пак ще получа пет. Значи аз не съм заинтересован. Хипотезата на чл. 63.
Обратният случай съдът казва: Ти за това, което си направил, трябва да лежиш десет години или дванадесет, но защото си приел да облекчиш държавата не само със срокове, но не бива да забравяме, че тук става въпрос и за пари. Т.е. съкратеното следствие пести много пари на държавата. И действително той има право на ясен бонус. Т.е. ти заслужаваш еди-колко си, ще търпиш по-малко и държавата де факто ти редуцира наказанието, което заслужаваш. За това подходът, който е в досегашния чл. 58а е именно на това да се определи наказанието по общите правила и след това да се демонстрира от държавата бонуса, който му се дава.
Но просто насочете групата, която ще работи, кой от двата принципа да следва – този, който е сегашният текст, или следвайки чл. 63.
Даниела Доковска:
Аз не съм съгласна с това, което казва колегата Първанов, че имало само два механизъма. Механизми има много. Зависи какво се цели. За мен се цели извършителите на най-тежките престъпления да не получават прекалено големи бонуси. Всичко останало е без значение. Ако законодателят иска да отговори на обществения шум, който много пъти се вдига от прокуратурата и от вестниците, би трябвало да обърне внимание на тежките престъпления, а не на всички. И тук може да се търси игра от законодателят с алтернативните санкции, с кумулативните санкции и пр.
Ако има някакъв срок, може да се помисли за текст, който да се предложи на народните представители, а те ще си решат приемлив ли е или не е.
Янки Стоилов:
Тъй като се направиха доста разсъждения, има вариации на текстовете. Аз мисля, че тази вечер нещо повече няма да направим, но можем да уточним състава на хората, които да довършат не само дискусията, но и редакцията на текста, като предлагам в тази група освен народните представители да участват: г-н Първанов, като представител на Прокуратурата, г-жа Доковска – все пак да срещнем противоположните гледни точки, разбира се и колегите от съда, и проф. Чинова, защото тя процесуално ще го свърже с това, което дискутираме.
До другото заседание да имаме не три варианта, а ако могат да ни представят един вариант и само да се кажат различията, ако има, какви са те. Защото обсъждайки три варианта, ние няма да стигнем до нито един.
Искра Фидосова:
Да, това е идеята за създаване на такава работна група и молбата е наистина тези хора да участват активно в създаването на текста. Но в същото време трябва да им дадем някакъв мандат и някаква насока.
Аз мисля, че няма нищо лошо в това да се помисли за два-три варианта и когато са готови тези два-три варианта да ги обсъдим и да видим кой е обединяващият за всички. Аз не мога да кажа в момента дори и категорично насоката, в която трябва да вървим и зададем точно заданието. На мен лично ми е трудно да формулирам такова нещо. Ако някой колега е готов и може да го формулира, да го направи.
Една или две седмици. Две седмици означава че на по-следващия четвъртък бихме могли да го гледаме текста. Определяме тази дата.
Христо Бисеров:
Тази работа трябва да се извършва под нечие ръководство, за да е ясно, че има работна среда.
Искра Фидосова:
Всички колеги са достатъчно отговорни. Ние вече имаме много работни групи. Но сега нека да уточним този състав: Гроздан Илиев, Даниела Доковска, проф. Маргарита Чинова, Прокуратурата – г-н Първанов и г-н Раймундов, МВР – Веселин Вучков, Министерството на правосъдието – Николета Кузманова и Юлия Меранзова и народните представители Христо Бисеров, Михаил Миков, Анастас Анастасов, Явор Нотев и Димитър Лазаров.
Валери Първанов:
От Прокуратурата г-н Раймундов ще участва. Този текст, който сега беше представен, е с негово участие изготвен и не бих искал да го подменям.
Искра Фидосова:
Г-н Първанов, вие ще си прецените, но въпросът е наистина да намерим диалог и в условията на диалог да се изработи текстът.
Проф. Чинова, може би трябва да стане под Ваше ръководството изготвянето на текста на чл. 58а.
Проф. Маргарита Чинова:
Ще се включа в работата, но не бих могла да я организирам.
Явор Нотев:
Другата седмица имам отсъствия и физически няма да мога да участвам.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, ще председателстваш ли работната група. (Няма да мога.)
Г-н Димитър Лазаров ще поеме работната група.
От референтите също един човек да се включи.
Разбираме се, че на 4 март 2010 г. ще гледаме окончателно редакцията на чл. 58а, гласуваме го, след което даваме доклада за пленарна зала.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова





.